Tyroglyphos

Срещал съм го като ускок с у-. Мисля, че идва от "скачам".

Няма да е зле модераторите да направите един списък с избраниците, на които е позволено да обиждат и псуват на воля, да не спазват правописа и въобще системно да нарушават правилата на форума, та поне да е ясно, че за едни хора подобно поведение се одобрява и подкрепя, докато други биват заплашвани и гонени за най-незначителната дреболия.

Колкото и да е странно, има достатъчно данни за античната музика, включително за тракийската. А за ритмиката дори са запазени музикално-теоретични съчинения, които именно са използвани и от музиковедите, изследвали античните корени на нашия фолклор.

Възкресяването ще задълбочи и без това огромните правописни проблеми и ще ни върне десетилетия назад. Ето как е писал един далновиден българин, който още в далечната 1850 г. е изхвърлил излишните букви и краесловни ерове:

Нечетливостта идва и от това, че повърхността на камъка не е добре изгладена, тъй като са използвали готов античен архитектурен елемент. Но за онези смутни и тъмни времена такъв надпис си е наистина цяло чудо, да не говорим каква рядкост е да се намери паметник, свързан с императрица Ирина и със значимо събитие, отразено в историческите извори. Макар че у нас повече се харесва златото. Корпус на монетите на Августа Траяна е издаден от Едит Шьонерт-Гайс: Е. Schönert-Geiss, Griechisches Münzwerk. Die Münzprägung von Augusta Traiana und Traianopolis (Schriften zur Geschichte und Kultur der Antike, 31). Berlin, 1991.

Версията на Хронографа от 354 г., в която се споменават българи, не е по-ранна от V в.

Най-ранните изследвания в тази посока са от края на 19 в. (1894 г.), но след като говориш за "неравноделни тонове", едва ли ще има смисъл да се запознаваш с тях.

Да, както най-добре личи от безкрайните теми за произхода на българите.

Понякога изхождаме от съвремието си и не си даваме сметка колко различен може да е бил битът преди 100 или 200 години. В България доматите плахо започват да навлизат след средата на 19 в., и то само в градовете. Едва през първата половина на 20 век употребата им става по-масова, най-напред под формата на доматено пюре за готвене, а в суров вид са се ядяли само обелени, като вътрешната месеста част със семената се е изхвърляла.

Τραιανέων πόλις - civitas Traianensium Най-ранното споменаване на името на града е в частично запазен латински надпис, намерен край с. Шипка, поставен през 152 г. във връзка с изграждането от император Антонин Пий на система от укрепления в административната територия на "града на траянците" – per fines [civitatis Tra]ianensium. Назоваването на града по името на жителите му е по-характерно за гръцкия език, където това е обичайното му название - Τραιανέων πόλις, "град на траянците". В гръцките надписи за пръв път името се появява по времето на император Марк Аврелий, наричан и "основател" (κτίστης) на града. Най-старият пример е ἡ λαμπροτάτη Τραιανέων πόλις, "преблестящият град на траянците", в надпис от 163-164 г. за изграждането на бани и нимфеон при Старозагорските минерални бани. През 175-180 г. в тържището Дискодуратера е издигната статуя на Марк Аврелий от "града на траянците" - ἡ πόλις ἡ Τραιανέων; в надписа за изграждане на пазар за месо, датиран в 177-180 г., е ἡ Τραιανέων πόλις. Съответно градските власти се обозначават като "съветът и народът на траянците" (ἡ βουλὴ καὶ ὁ δῆμος Τραιανέων), често придружени и с различни ласкателни епитети, напр. "свещеният съвет и преблестящият народ на траянците". Името в този си вид се среща многократно през целия трети век, а най-късната му поява е в надпис в чест на император Константин Велики от Новоселец, датиран в 323-337 г. Augusta Traiana - Αὐγούστη Τραιανή / Τραιανή Върху монетите (от Марк Аврелий) градът винаги се нарича Αὐγούστη Τραιανή. Това име е характерно и за латинските текстове (най-рано засвидетелствано също при император Антонин Пий, през 160 г.). Augusta Traiana се употребява в надписа за строежа на Августеум в града от 13 ноември 233 г., както и във военни дипломи на хора от града - известни са такива от 7 февруари 160 г. и 7 януари 237 г. Αὐγούστη Τραιανή се появява и в един гръцки посветителен надпис от времето на император Север Александър (222-235 г.), вероятно под латинско влияние, тъй като авторите му са латиноезични, от Дакия. В надпис от последните години на ІІІ или началото на ІV в. градът е наречен само "преблестящото отечество Траяна" (Τραιανή), без Августа. В един надпис от Ламбезис в Нумидия, Африка (от началото на ІІІ в.), тракиецът Мукатралис съобщава, че е "роден в Августа-Траянския град" (natus in civitate Augusta Traianesie). Възможно е спомен от името Августа Траяна да се е запазил в съобщеното от Евлия Челеби като древно име на града Авгандира. * * * За името Берое и пр. повечето данни са събрани в тази статия: Защо Берое, Верея, Боруй? * * * Εἰρηνόπολις/Εἰρηνούπολις За кратко просъществувалото име Иринопол основният източник е Теофан, по-късните хронисти преповтарят неговия разказ. Теофан (ГИБИ III, 276): "А през месец май от същия седми индикт (784 г.) императрица Ирина със сина си (Константин VІ) и много войска излязла в Тракия, носейки със себе си музикални инструменти, и стигнала до Бероя. И като заповядала да застроят този град, го преименувала Иринупол. Спуснала се също и до Филипопол в пълна безопасност и се завърнала в мир, като застроила и Анхиало." Τῷ δὲ Μαΐῳ μηνὶ τῆς αὐτῆς ζ’ ἰνδικτιῶνος ἐξῆλθεν ἡ βασίλισσα Εἰρήνη σὺν τῷ υἱῷ αὐτῆς καὶ δυνάμεως πολλῆς ἐπὶ τὴν Θρᾴκην ἐπιφερομένη ὄργανα καὶ μουσικά, καὶ ἀπῆλθεν ἕως Βεροίας, καὶ ταύτην οἰκοδομηθῆναι κελεύσασα ἐπωνόμασεν αὐτὴν Εἰρηνούπολιν. κατῆλθε δὲ ἕως Φιλιππουπόλεως μετὰ πάσης ἀπαθείας καὶ ὑπέστρεψεν ἐν εἰρήνῃ κτίσασα καὶ τὴν Ἀγχίαλον. Същото сведение в латинския превод на Анастасий Библиотекар (ЛИБИ II, 263-264): Mense autem Maio eiusdem septimae indictionis exivit imperatrix Heirene una cum filio suo et virtute copiosa in Thracem, circumferens organa et caetera genera musicorum, et ivit usque Beroeam, et hanc aedificari iubens nominavit Heirenopolim. Venit autem et usque ad Philippopolim cum omni securitate, et rediit, cum construxisset etiam Anchialum. Георги Монах (ГИБИ IV, 53): (11) Ἐξῆλθε δὲ καὶ ὁ βασιλεὺς σὺν τῇ μητρὶ πρὸς τὰ μέρη τῆς Θρᾴκης μετ' ὀργάνων μουσικῶν καὶ λαοῦ πλείστου, καὶ ἀπῆλθεν ἕως Βερώης· καὶ ταύτην κτίσας Εἰρηνόπολιν ἐκάλεσεν, ἔκτισε δὲ καὶ τὴν Ἀγχίαλον, καὶ ὑπέστρεψε μετὰ πολλῆς χαρᾶς καὶ εὐφροσύνης. Симеон Логотет почти буквално преписва думите на Георги Монах (ГИБИ V, 153): Ἐξῆλθε δὲ καὶ ὁ βασιλεὺς σὺν τῇ μητρὶ αὐτοῦ ἐν τῇ Θρᾴκῃ μετ' ὀργάνων μουσικῶν καὶ λαοῦ πλείστου, καὶ ἀπῆλθον ἕως Βεροίας· καὶ ταύτην κτίσασα ἡ μήτηρ αὐτοῦ Εἰρηνούπολιν ἐπωνόμασεν. ἔκτισε δὲ καὶ τὴν Ἀγχίαλον, καὶ ὑπέστρεψε μετ' εὐφροσύνης. В славянския превод на хрониката му преводачът е обяснил, че Иринопол означава "Иринин град": Изыде же и царь съ матерïѫ своеѫ въ Θракь съ органы моусикïискыми и людми прѣмнωгыми и идоста до Боруѫ; и того създавши, м(а)ти его Иринополь нареч(е), сирѣчь Ирининь градь; създа же и Тоутхонь; и възвратистасѧ съ веселïемь. Кедрин предава информацията съвсем съкратено и при това е объркал нашата Бероя с македонската (ГИБИ VI, 221): "Тя възстановила и Бероя при Солун и я преименувала на Иринопол. Възстановила също и Анхиало." Αὕτη καὶ τὴν ἐν Θεσσαλονίκῃ Βέρροιαν ἔκτισεν, Εἰρηνόπολιν μετονομάσασα. ἔκτισε δὲ καὶ τὴν Ἀγχίαλον. Йоан Зонара уточнява, че става дума за издигане на укрепления на града (ГИБИ VII, 161): "След като императрицата посредством мира се успокоила откъм арабите, тя тръгнала със сина си из Тракия, като водела със себе си голяма войска и музикални инструменти. Когато пристигнала в Берое, възстановила крепостта в нея и я нарекла Иринопол. Тя укрепила също и Анхиало и след като достигнала до Филипопол, се завърнала обратно." Τῆς δὲ περὶ τῶν Ἀράβων φροντίδος ἀπαλλαγεῖσα διὰ τὴν εἰρήνην ἡ βασιλὶς ἐξῆλθε σὺν τῷ υἱῷ κατὰ Θρᾴκην, δύναμίν τε πολλὴν ἐπισυρομένη καὶ ὄργανα μουσικά· καὶ ἀπελθοῦσα εἰς Βερόην καὶ τὸ ἐν αὐτῇ φρούριον ἀνοικοδομήσασα καὶ Εἰρηνόπολιν αὐτὸ ὀνομάσασα, ἀλλὰ μὴν καὶ τὴν Ἀγχίαλον δειμαμένη καὶ ἕως Φιλιππουπόλεως προελθοῦσα ὑπέστρεψε. Любопитно е, че в открития преди няколко години надпис, свързан с това строително мероприятие на Ирина и Константин, не се споменават нито новото, нито старото име на града.

Силната връзка на българския фолклор с античната музика (например при т. нар. неравноделни тактове) е установена много отдавна от музиковедите, така че няма място за ирония. Също така не виждам защо трябва да се притесняваме, че във фолклора ни има значително ориенталско влияние.

Най-вероятно заради твърде късното ни запознаване с доматите.

Тук Кесарий е личното му име, а титлата е ипат. Иначе печати, неупоменаващи личното име на притежателя, а само длъжността му, се срещат при църковни служители.

Тази хипотеза е отдавна изказана - и то не само от любители, - но засега остава без доказателства, макар че дава някакво обяснение на факта, че под римската Августа Траяна няма останки от по-ранно селище. Странно е обаче, че през първите стотина години от съществуването на Августа Траяна в елита на града няма сигурно засвидетелствани хора с местен произход, което повече подхожда на град, основан на празно място и без връзка с вече съществуващ град, доколкото за римляните е било обичайно да инкорпорират местните елити - стига такива да са съществували - в новата администрация, както примерно се случва във Филипопол. На мен ми е по-интересно по какви причини е премахнато и забравено името Августа Траяна, чиято най-късна сигурно датирана употреба като официално име на града е от края на управлението на Константин Велики.

Дори и когато човек се е провалил напълно, обикновено си струва да продължи да живее заради другите хора. В това отношение самоубийството може да се разглежда и като висша проява на егоизъм. Подобен обичай е характерен за много култури, такива мотиви се срещат и в българския фолклор. Човек все пак трябва да има право да се разпорежда със собствения си живот, стига да не го прави безразсъдно. Промяната в отношението към самоубийството вероятно в голяма степен се дължи и на християнството, където то се смята за изключително тежък грях. Което е донякъде странно, тъй като немалка част от християнските мъченици от днешна (пък и от тогавашна) гледна точка са действали именно като самоубийци. Странно е и това, че общополезното самоубийство често се оправдава и възхвалява под името саможертва, докато в случаи, когато примерно някой болен човек се е самоубил, за да не бъде в тежест на близките си (т. е. пак в полза на някаква, макар и по-малка общност), това се разглежда като лудост, грях и т. н.

Свети Йоановци дал Господ, но изрично написаната дата 24 юни ясно посочва Кръстителя.

Друг недостатък е твърде широкото междурелсие, както и голямата височина, на която е връзката между лявата и дясната страна - това ще направи конструкцията доста нестабилна и тя лесно ще дерайлира. Опасност ще има и при завоите, ако автомобилите, както се предвижда, завиват под трамвая, тъй като ширината на тунела ще остава същата, като при прав участък. Това е недостатъчно за завой, особено когато има две колони автомобили - те ще трябва много точно да следват движението на трамвая, което е трудно постижимо, тъй като дъгата на завоя при превозни средства с различни размери не е еднаква, и вероятно инцидентите няма да са рядкост. Изходът е да се предпочитат правите участъци или да не се допуска завиване на автомобили под трамвая, което обаче ще спира движението.

Изглежда си получил т. нар. "берлинско синило" при взаимодействието на железните йони с червената кръвна сол. Мехурчетата навярно са водород, отделил се при взаимодействието на железния прах с винената киселина.

Само по себе си не е силно отровно. Обаче при опитите трябва да се внимава, защото е възможно при определени реакции (напр. взаимодействие с киселини) да се отдели силно отровният циановодород.

Даже не е нужно да ходим чак в Сирия, понеже има още едно Берое (Biroe/Bereo) на Дунава.

В крайна сметка всички хора са се оказали потомци на Адамовия род, защото по някое време добрият Бог решил да прати потоп на създанията си, оставяйки само семейството на Адамовия потомък Ной.

Буквите около монограма са Τω | ΔΟΥ | Λω | COY - Θεοτόκε, βοήθει τῷ δούλῳ σου: "Богородице, помагай на твоя раб". А на опакото добави и четвъртия ред с ω, за да стане Και|σαρίῳ | ὑπάτ|ῳ. Печатът може би е от VІІІ в.

Едно е да се поправят правописни и пунктуационни грешки, а съвсем друго е да се правят своеволни смислови изменения или добавки в мнения (освен когато мнения, неотговарящи на правилата на форума, следва да се приведат в ред). Първото е правилно и необходимо, но второто е абсолютно нередно. Особено ако модераторът не е оставил бележка, че е редактирал. P.S. При поправяне на правописни и пунктуационни грешки също трябва да се внимава - лично аз съм забелязвал в мои мнения да се появяват пунктуационни грешки, специфични за ISTORIK, по което съм разбирал, че той е бърникал в мненията ми.

И около печатите има поддръжници на двете тези - и за Преслав, и за Преславица/Преславец (чиято локализация се извежда въз основа на карти, където фигурира името Преславица; тези карти обаче са доста късни). В гръцки съчетанието СΛ е необичайно, затова в него се вмъква Θ или Κ (както в Σκλάβοι). У ромейските историци името на Преслав се изписва като Περσθλάβα, Περισθλάβα, Πρεσθλάβα.

Съмнителна работа, така че по-добре се снимай до надписа за строежа на Августеума. Ulpia поначало не се среща като част от името на града, а само като елемент от име на негови граждани - т. нар. псевдотриба (заместваща изискваната в името на римския гражданин триба - когато не си записан в някоя от истинските триби). Напр. един преторианец от началото на ІІІ в. се казва Marcus Aurelius, Marci filius, Ulpia Maior Beroe - "Марк Аврелий Майор, син на Марк, от трибата Улпия, от Берое" (ако изобщо това е нашата Стара Загора, а не примерно македонската Бероя).