Tyroglyphos

Книгата може да се прочете тук: http://kroraina.com/knigi/mk/index.htm

В изворите за същия аварски лагер се използва латинската дума circulus ("кръг", "пръстен"). Впрочем ако бяхте проверили изворите за hring, щяхте да знаете, че в един от тях изрично е написано, че това е германска дума.

А какво ще кажеш за този новобългарски говор от 17 век? "Тогива щът да станат правниците бѣлы като снѣгь и свѣтливи като сл'нце, а грѣшниците щьт да станать тьмны и чрьны като смола и катрань. Сич'кы людïе малы и голѣмы, мьжïе и женïы, и дѣца, и стары, и млады, сич'кы щем да станем еднаквы голѣми на 33 годинь и сич'кыте людïе щьть да се познавать тогива единь другыго рwднына, и братïа, и побратïме, и сестры, и бащи, и майкы, и жены, и деца, и мал'кы, и голѣмы, сич'кыте сь познавать тогыва, и милуват' се, и думать си, и хорота стровать, като и сега ные тука, ала имь не даде б(ог)ь умь тойзы час, та да се разумѣять и да повнать, що сь струвале." Би ли дал примери за румънски език от 15 век?

Rex illorum означава "техният цар", а не илирийски. Името Georgius е било вече написано, когато е добавена приписката с имената от България (тя е с различен почерк). Името Michahel е изписано едновременно с останалия текст на приписката и със същия почерк, като авторът й е обозначил със специален знак, че името Михаил представлява част от приписката, за да не се объркат читателите, че името на царя е Георги.

Тя картата още в 1934 г. е била остаряла, защото е правена въз основа на по-стари измервания, главно на руската генералщабна карта от 1877-1879 г. (мащабът 1:40000 е съобразен с руските версти) и австроунгарската топографска карта от преди Първата световна война. В началото на 30-те години у нас се създава нова триангулачна мрежа и се правят измервания, според които се издават нови, по-точни карти (в мащаб 1:50000).

Най-добре да ползваш българския превод: Аристотел, Политика, прев. Ан. Герджиков, София, 1995. Ето откъса за спартанското и картагенското държавно устройство: AristPol_II_9-12.pdf И недей така със зверовете...

Името на Белаур у Кантакузин е изписано Μπελαοῦρος, а в сръбските източници е Белаоурь/Бѣлаоурь.

Източникът за този Шишман е една обнародвана през 18 век латинска грамота, писана уж на 9 февруари 994 г. от някой си Пинциус. Там се разказва как нечестивият български император Стефан, син на христолюбивия и справедлив император Шишман, убил баща си и прогонил от Търново (!) братята и роднините си. Сред прогонените бил и въпросният Пинциус, племенник на император Шишман, който избягал в Хърватия. "Император Стефан" е бил отъждествен със Самуил, а баща му Шишман - със споменатия от Ана Комнина Мокрос, и така се е родил Шишман Мокри, баща на Самуил и братята му.

Ще стане още по-зле, защото за по-лесно ще почнат да пишат английските названия и думи с кирилица, примерно "Голд & Дайъмъндс", "аутлет" (каквото и да означава това) и подобни безумия. И понеже стана дума за навлизането на чужди думи в българския език, се сетих за едно хубаво стихотворение на Иван Шишманов от далечната 1885 г., съставено изцяло от чуждици, новопроникнали в българския по онова време. Повечето от тях днес, 125 години по-късно, се схващат като съвсем обикновени български думи, а за русизмите дори и не се замисляме, че може да не са изконно български. Гатанка Фарс, инициатива, илюстрация, еманципация, нация, апелация, комуникация и демонстрация, анархия, мистèр, експлоатация, горнисти, гауптвахт, оберпрокурор, мизерност, вор, позор, надзор, простор, разсилен, алчност, процедура, бок, цитати, шини, факти и кръжок, имеющ, действующ и изискуем, по моему и описуем, именуем, злощастие, опозиция, интерес, намèк, не съм от да не зная, що си за човек, кънки, мазоли, алинея, протокол, вот тебе здравствуй, ужас, стид и произвол, лесничей, шайка, дисциплина, мировой, донос, нанесли му порядъчен побой, болшинство, акт, джандари, вопли, крик: Това какво е? - Новобългарски език. Иван Шишманов, 1885 г.

Името Рипсимия липсва и в двата надписа; то е възстановено в тях според сведението в добавките на Михаил Деволски към хрониката на Скилица. В Германския надпис от името е запазена само последната буква -ѣ, която допълват до [Риψими]ѣ (мое чудене - как ли биха се събрали толкова букви в малкото отчупено място?); в Битолския пък няма съвсем нищо и възстановката е условна, доколкото изобщо не е ясно дали са били споменати Никола и съпругата му.

Тоя "пушек" представлява две ленти, слизащи от венеца на Нике, която стои в ръката на Зевс. Две такива ленти впрочем се спускат и от неговата глава, може би и това е пушек? Тук пък виж една монета с цели четири монограма. Тук пък божеството Адшо развява пушещ венец над "огнедишаща" тамга. А тук "пушекът" излиза направо от главата на добичето. Но понеже виждам, че си се развълнувал и наблягаш на удивителните, ще се съглася, само и само да има мир и спокойствие, че върху монетите няма монограми, ами огнени олтари и каквито кажеш свещени принадлежности, а въпросният знак е досущ като нашия роден български ΙYI.

По повод на празника нека се замислим колко са държали на образованието предците ни, като си припомним една родолюбива - "отъ сърдечна къмъ Отечеството си любовь" - постъпка на тутраканци от преди 130 г., в току-що освободена България:

А няма ли опасност при такива онлайн дневници някои по-напредничави ученици да се опитват да ги... "редактират"?

Не е IYI, а монограм от Y и Π, вероятно обозначаващ монетния магистрат. Доколкото разчитам надписите, монетата е на "великия цар на царете Азес" - ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΒΑΣΙ-----ΓΑΛΟΥ и долу наопаки ΑΖΟΥ на гръцката страна и ΜаHаRаJаSа RаJаSа-------HаTаSа и долу наопаки AYаSа на индийската. P.S. Ето с други монограми, пак с юпсилон:

Трудно ще го свържеш със Срацимир, който си е цар на българите, а не на Видин - обичайната му титулатура е "Ιwань Срацимирь цръ блгаромъ". Сравни и назоваването на Йоан Срацимир в Бдинския сборник: "вь дни благовѣрнагоо и прѣвысокааго и самодрьжавнаго цра нашего Iwанна Срацимира бльгароомь и грькоомь".

Да ни е честита! Милият дядо Найден Геров - Мушек (или по-право "Мушякъ"), последен радетел на архаичен правопис, колкото се може по-близък до старобългарския. Точно при него отиват за помощ онеправданите букви начело с "титата премъдра и мусикословесна" от Вазовата "Филологическа разпра". А други наши книжовници още през 1850 г. са били наясно, че българският език се нуждае от съвременен правопис.

Надписът от църквата в Куртя де Арджеш е много зле запазен и името на владетеля, който го е поставил, изцяло липсва. Това, че става дума за Раду, е само едно предположение, колкото и да е убедително. "...................ѣрн......ва и самодрьжа............. [В]ѧгровл[а]хii Бднъю же i въсеи области Бднскоi и ................. въ Х(рист)[а Б(о)]га благовѣрни и г(оспо)ж'а земли Вѧгровлахъiи i въ..............." Титлата в началото верояно трябва да се възстанови "[благов]ѣрн[ии вое]в(од)а (?) и самодрьжа[внии господинъ земли В]ѧгровл[а]хii".

Не виждам защо трябва да се свръхинтерпретира сведението на арабския автор, който просто споменава, че "тангра" било дума за "бог" у българите. По същата логика някой може да изкара тенгристи и днешните турци, ползващи за "бог" дума "tanrı".

В български думата ЧАЙ по всяка вероятност е дошла чрез прабългарите, тъй като я срещаме още в старобългарска рецепта против кашлица от ХІ в.: "Егда кашлетъ чл(о)в(ѣ)къ, то оманъ варивъше вь винѣ i чаи волиѣти да единѫ iспъетъ".

Може би ΠΑΥΛΟΥ. А последният е Κ(ΥΡΙ)Ε ΒΟΗΘΗ ΤΟΥ ΦΟΡΟΝΤΟC - "Господи, помагай на носещия (пръстена)".

Тервел е споменат не поради някаква връзка с папата, а доколкото е помогнал на император Юстиниан ІІ да се върне на престола, което се е случило по време на понтификата на Йоан VІ. Платина не дава само биографии на папите, но описва и по-важните политически събития.

Спорът наистина е безсмислен. Ако искаш нещо да оспорваш, представи поне някакви аргументи или документи. Терминът старобългарски се използва за доста по-ранен период. Колкото до езика на влашките грамоти от 14-15 в., неговият български характер е отдавна установен и е признат от учените и в Румъния, и в България, и по целия свят. Факт е също така, че воеводата Дан през 1431 г. е бил съгласен с определянето на използвания в официалните му документи славянски език като "български" и го е потвърдил с подписа и печата си.

Така е, докато някои хора у нас (та даже и в този форум) се радват и симпатизират на иманярите, хиляди и хиляди наши артефакти биват продавани по света.

Определението "българска грамота", както вече няколко пъти писах, отразява факта, че езикът, на който пишат влашките воеводи, е бил възприеман като български. Точно по този повод цитирах грамотата на Дан в една друга тема, където ти твърдеше, че езикът не бил наричан български: Виждам, че след приведените от мен текстове седмица по-късно вече си на съвсем друго мнение: Та такива ми ти работи...

Не знам как са ги определяли и датирали тези пръстени, но е пълна каша. Някои впрочем не изглеждат и особено автентични. Първият може да е Марк или Маврикий. Третият не е византийски, а западноевропейски, може би италиански от 14 в., с надпис MARTINUS. Четвъртият и петият също са определени погрешно - то на петия даже му пише годината - Γεοργι του Γηανη 1745, което определено не е 14-16 в.