Tyroglyphos

Случайно го знам доста по-добре от тебе. Ако не си забравил, няколко мнения по-горе точно ти твърдеше, че преводачът Стойкан не бил българин и в Брашов нямало българи. В грамотата от 1431 г. пише "carta bulgarica", което ни повече, ни по-малко означава "българска грамота" и се отнася към написания на български текст на Дан, приложен към латинския превод на Мирчовата грамота. А фразата "litterae sermone bolgarico scriptae" е от съвсем различен документ, писан 99 години по-късно, което щеше да разбереш, ако беше си дал труд да прочетеш писаното в темата, вместо само да раздаваш квалификации кой бил глупак и кой лъжец.

Сведения по честването на Св. Кирил и Методий през 50-те години на 19 в. в Пловдив. 1. Спомен на Найден Геров за първото честване на празника (записан през 1894 г. от И. Плачков) - Доколкото зная, г-н Геров, Вие отдавна сте се преселили в Пловдив. - То се вика доста отдавна, още през 1850 година. До тая година бях учител в Копривщица. Нея година дойдох в Пловдив пак за учител. - А в Пловдив имало ли е по-напред българско училище? - Не е имало. През 1850 година за пръв път се отвори такова училище във вехтата къща, дето е сега девическата гимназия. - Желал бих да зная, г-н Геров, как се е въвело най-напред името "Св. Кирил и Методий" в Пловдив. Вие навярно трябва да знаете. - Чрез училището, както на всъду. Доколкото помня, за това стана дума в Пловдив най-напред през 1851 година. Тогава пловдивското българско училище се обърна на епархиално. Трябваше да му се даде някое име. Един ден аз и д-р Ст. Чомаков, който се помина неотдавна, бяхме събрани в къщата на чорбаджи Салча Чомаков да се поразговорим върху някои училищни въпроси. Отвори се думата и за какво име да се даде на училището. Изредихме няколко имена на светци и други, ала чорбаджи Салчо не остана доволен ни от едно от тях. "Нямаме ли," каза той нетърпеливо, "и ние българите някой светец български, та на него да го кръстим?" Като учител, мене се падаше и отговор да дам. Аз разправих по-подробно на чорбаджи Салча кои са били двамата свети братя Кирил и Методий и какво са извършили тия за българите. Чорбаджи Салчо, колкото слушаше, пò се възхитяваше, та най-сетне извика: "Що сме седнали да търсим други имена, на ви име!". Ние с д-ра Ст. Чомаков нямаше, разбира се, какво да възразим, та с общо съгласие нарекохме училището "Св. Кирил и Методий" и поръчахме икона с лика на светиите. По примера на пловдивчани на много места из България по-после захванаха да наричат своите училища по името на двамата свети братия. - След това навярно вие трябва всяка година да сте празнували празника на двамата братя? - То се разбира. Щом училището се нарече "Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът да му се празнува. Училището въведе тоя празник, който си оста да се празнува и занапред. Кримската война ме пропъди из Пловдив. На мое място за учител остана брат ми Костадин. И той продължи въведения обичай. - А духовенството как се отнесе към вашата инициатива? - Духовенството тогава бе още гръцко. То, разбира се, не взема отначало никакво участие в празнуването. Пръв път се е явило то на празника или в 1856 година, или в 1857 година, не помня добре. Тогава се е светила вода и се е казало първото слово от Костадина Геров. - Гърците и гъркоманите навярно са гледали с лошо око на това движение; тия трябва да са правили големи пречки? - Отначало гърците и гъркоманите не мислеха, че тоя празник може да достигне да има такова голямо бъдеще, да стане всенароден празник. Те гледаха с презрение на първите агитации на неколцината извеяни (по тяхному) българи, които, както казваха тие, са се наели да клатят планината. Когато видяха, че от година на година с "извеяните" взе да се увлича и народът, тие се свестиха, ала беше късно. Движението се не спираше. Отначало и турското правителство не даваше никакво внимание; отпосле то взе да се взира, по насъскване от гърците, но не запрети празнуването. - А самите българи, народът, лесно ли приеха празника? - И на народа отначало се видеше необикновено да празнува тоя малък Великден, както наричаха някои тогава празника; чак на четвъртата или петата година той празнува с училището. От еснафите за забележване е, че в това движение, както и във всички други по възраждането, най-голямо участие вземаше абаджийският еснаф. Когато захвана да се събира по-голямо множество на празника в по-последните години, почнаха да се правят и народни увеселения извън града на Еди-кардаш. - Помните ли, г-н Геров, кога най-весело и най-тържествено беше празникът? - Според мене най-весел и най-тържествен беше празникът, когато за пръв път дойде български владика в Пловдив. Сегашното празнуване на "Св. Кирил и Методий" няма ни сянката на празнуването през турско време. В турско време се празнуваше въобще по-весело и пò както подобава. Последните години в турско време народът до крак участваше в празненството. - В каква свръзка туряте Вие празнуването на "Св. Кирил и Методий" с църковното ни освобождение? - Няма съмнение, че празникът спомагаше много, за да се възбуди народът по черковния въпрос. Той стана символ на нашия протест против гръцкото духовенство. 2. Слово, произнесено от Константин Геров (брат на Н. Геров) на 11 май 1856 г. на изпита в Пловдивското епархийско училище "Св. Кирил и Методий" Почтени Господари! Вам е познато, какво това училище се учреди, за да се образоват в него учители и свещеници за в епархията ни. Потребност за такова заведение е твърде явна. Вий знаете каква голяма оскъдност от учители има и почти нийде няма свещеници, които да могат да поучават народа ни, та сме достигнали до един ред да знаем народността и вярата си само по име, а кои сме и що вярваме, това рядко някой разбира. Такова незнаяние до сега бе простено, защото напрежните усилни времена не допущаха да се учредят постоянни и добре уредени училища, в които да може да се изучи човек повече нещо. За честити трябваше да се имат ония, които сполучили някак да научат колко-годе да прочитат и да записват. Но от друга страна и работите в напрежни времена бяха по-прости, та който знаеше да чете и да пише, той всичко можеше. А за народа бе доста да му се споменува само, че сме християни, за да не изгуби вярата си. Сега времената се промениха и настанаха други работи, за които, да ги върши някой, трябва, освен просто четене и писмо, да знае още много друго нещо. Това всякой знае по истата своя работа и види, какво учението е помощ за какъв и да е поминък. И за народа стана крайне потребно да научи по-определено, каква е тая вяра, що е остала нам от прародителите ни, на която трябва да слугуваме, защото се намешаме с друговерци, защото без това сега твърде лесно можем падна в заблуждение. Затова отсега занапред трябва да се учим хубавичко, та е нужно най-напред да имаме някои по-големи училища, за да се изучват в тях люде за учители и свещеници, които после да се настаняват по градовете и селата, за да поучават народа. Нашият град може да се похвали, че най-напред в него се отваря такова училище; а още повече достойни за похвала са учредителите, покойний чорбаджи Стоян и другите настойници, които първи познаха потребата за такова заведение, та учредиха това училище с намерение да го поставят на такъв ред, каквото да посрещне тая потребност. Според това намерение училището ни още в начало се посвети на Българските първоучители и изобретатели на Славянското писмо Св. Кирила и Методия, които са просветили Българския народ с Християнство. Истина, това заведение още е далеч от оня ред, за какъвто е наречено, и причината на това, освен оскъдност от средства, са времената. Но сега настават други времена. Настоящата година е достопаметна за християните в Турската Държава. Честитий Султан Абдул Меджид, повдигнат от желание да направи благополучни всичките народи, що е предал Бог под негова власт, благоволи да уравни правдините на всичките Си поданици, и с това се махват всичките спънки, които досега смитаха напредванието ни. Турската Държава минува на един ред с Европейските царства, и за нас настая нов живот, отваря се ново поприще и трябва да тръгнем вече по нов ред. Но в истото време настая и по-голяма потребност за учение; защото, като се сближаваме с нови за нас народи, ще се отворят работи, за които трябва повече знаяние. Такова знаяние може да се разпространи в народа ни само чрез училищата. И за да бъде полезно за нас учението, трябва да се съобразява то с потребите на народа, да се посреща с учението от вярата ни. Затова е потребно да имаме учители приготвени с такъв дух и с такава насока, които да познават добре потребите в народа и да залягат да ги посрещнат. Потребно такожде да имаме изучени свещеници, които да поучават народа, да го наставят на истинна вяра, да му показват онова, що трябва да върши, и да го пазят да не се отбива от правий път. Намерението на нашето училище е да извади такива учители и свещеници. Истина е, че за заведение с такова голямо предназначение са потребни големи средства, които нашето училище засега няма; но кога потребата за такова заведение е толкова голяма и така явна, то бива да се надеем, какво гражданите и всичките родолюбци в епархията ще спомоществуват, всякой с щото може, за да се поддържи и уреди това училище. Тогава може да се подканят и други родолюбци от по-далечни места да спомоществуват и може се постигна да се направи това заведение общо не само за епархията ни, а и за всичка България. И наистина най-прилично място за такова училище е нашият град, защото се намира в средата на ония земи, що са заселени от народа ни, та из него лесно иде да се разпространи навсъде просвещението. На нашия град прилича тая чест още, защото в него най-напред се е родила мисъл за такова заведение. Всичко това ни подканя изново да залегнем да поставим това заведение в такъв ред, за който е наречено и на какъвто трябва да бъде. Това ново залягане начинаме от днес с тържествено празнуване посвещението му на Българските Първоучители Св. Кирила и Методия и за да видим знак на това посвещение, украсяваме училището с изображение на светиите. Дано под тяхно предстателство, молитвами Преосвещенаго нашего митрополита Хрисанта, с радение от настойниците и спомоществование от вси родолюбци и доброжелатели да преуспява това заведение за благо и полза на всичкий наш народ. 3. Из спомените на Йоаким Груев Сполуката с българската църква в града спомогна на инициативата, вземена от епархийското училище за тържествено празнуване паметта на българските просветители. Посветено на покровителство на Св. Кирила и Методия, и украсено с иконата им на 1856 г., това училище за пръв път почете паметта им на 11 май 1857 г. Когато нямаше още в града българска църква, учениците се задоволиха да изпеят няколко църковни песнопения пред иконата им и посветиха деня на благоговейно възпоминание за началото на българската книжнина и на народното просвещение. Така скромно отпразнувахме тоя празник в училището и на следната година. На 16 април 1858 г. аз написах и обнародвах в Цариградския вестник една покана, с която напомних за тоя забравен народен празник и подсетих, че народен дълг ни е да почитаме и славим паметта на нашите първоучители. Тая покана, подкрепена с частни мои писма до някои мои проятели, околни учители, намери благосклонен прием, и 11 май 1858 г., както и в 1859 г., се отпразнува в Пловдив и в няколко общини като училищен празник без участие на народ и духовенство. Бляскаво празнуване паметта на св. Кирила и Методия се начна в Пловдив на 1860 г., когато градът се сдоби с българска църква. На 11 май след тържествено богослужение в храма "Св. Богородица" духовенството, придружено от ученици и от народ с литии, отиде в училището, дето след водосвет аз изрекох поучителна реч с обяснения за значението на празника. По обед изявени българи с челядта си и учениците прекараха деня с песни и веселби на едно избрано място извън града. Така се положи начало на тържествено празнуване празника 11 май, който от година на година се обобщи не само по цялата Пловдивската епархия, но и по цяла България, и от училищен празник, какъвто беше в началото, достигна да стане всеобщ народен Великден. Тържествата на народния празник не оставяха на мира противниците на българския напредък; злобата увличаше някои фанатици в неприлични постъпки във време на църковно шествие, и в оскърбителни усмивки и подигравки с нечестиви хули против самите светци. Но това тяхно поведение, без да им помогне в нещо, ползуваше българите, като им дразнеше народното чувство и честолюбие, и докара най-напокон раздор по еснафите. Дотогава гърци и българи съставяха задружни еснафи, ръководени смал не всякога от гърци първомайстори и касиери, които по еснафски празници си служеха еснафски служби по гръцки църкви. Когато се въведе славянски език в богослужението, българи от някои еснафи поискаха да си служат на еснафския празник в църква св. Богородица и да си празнуват 11 май; техните другари гърци се възпротивиха на желанието им и не им дадоха от еснафската каса за разноски по службата в българската църква. Тоя отказ даде повод на раздвоение на еснафите; след упорити препирни и разправи по съдилища най-после се съставиха отделни български еснафи, които с особените си еснафски печати помогнаха доста в разни местни разправии и в борбата по църковния въпрос. 4. Дописката на Й. Груев от 16 април 1858 г. в бр. 376 на "Цариградски вестник" Преди 1000 годин близо българский народ, безкнижен, не осветлен от лучи на истинната вяра, лежеше в мрак от невежество. Свети Методий и свети Кирил дошли изпомежду нас, наредили настоящата ни азбука, превели на наш език св. Писание, проповядали ни истинната християнска вяра и просветили ни. За техните големи трудове и услуги, за техний святий живот църквата ги причете в лика на светците, отреди да им се съвършава паметта на 11 Мая. Потънали обаче изпосле в простота, ний заборавихме за тия святи наши първоучители, така щото и денят, в който се съвършава паметта им, остана на повечето неизвестен. Днес обаче в честитото царствувание на Н. И. В. възлюблений ни Господар Султан Абдул-Меджид Хана, когато, вдадени в изучението си, начнахме да оценяваме и почитаме своето си, трябва ли и прилича ли да оставяме в небрежение относително и за паметта на нашите първи просветители? У другите по-просвещени от нас народи има обичай да почитат за патрон на учебните си заведения от светците, и в деня, когато се съвършава паметта му, празнуват тържествено, отиват с литии по училищата си, та правят водоосвещение, приказват слово поучително и одобрително за просвещението и събират произволна помощ за учебните си заведения. Дали не ще да е сгодно и за нас да подражаем тоя пример, та да почетем като покровители на нашите учебни заведения нашите първосветители Св. Кирила и Методия и деня, 11 Мая, когато се съвършава паметта им, да почетем с тържествено празнувание и водоосвещение по нашите училища? 5. Отбелязването на 11 май в Пловдив през 1859 г. според дописка от 20 май в бр. 433 на "Цариградски вестник". 11-ий мая, празникът на българските просветители св. Кирила и Методия, празнува се и в наший град. Българското обаче училище завчера, в неделя [17 май], прослави паметта на своите покровители с великолепно едно тържество. След божествената литургия, която служи на българский език негово високопреосвещенство г-н Паисий заедно със своя епископ и с 6 други свещенослужители, събраний в черкова Св. Богородица народ отиде в училището, гдето откак се свети вода, изговориха се слова, прилични за тържеството. В словото си г-н Й. Груев представи кратко изложение за живота и трудовете на първите учители народни и на техните сътрудници, направи кратък преглед на българската книжнина, и най-сетне заключи словото с поощрявание за любов към народното. После вторий учител г-н Д. Славидес със словото си показа, как по народний език българите най-лесно можат достигна до истинното просвещение, и препоръча като за най-потребно изучението на османский и французкий езици. Тържеството ни в училището увеличиха със свое присъствие както г-да консулите руский [Н. Геров] и елинский, и драгоманите на французкий и австрийский, така и кметовете из Казанлък и представители из главните общини на епархията ни. Само нашите съграждани гърци и в тоя случай си показаха човещината: откак не сполучиха да възпрат богослужението, което се отправяше по българский език, избягаха навън по близните села, за да разхладят запалените си глави от елинский фанатизъм.

Така разправяли злите езици, пък и Цезар си е бил всестранно развита личност. Ето какво пише по въпроса Светоний: "Честта му била опетнена само от връзката с цар Никомед, тежък и вечен позор, който му навлякъл всеобщи подигравки. Оставям настрана известните стихове на Лициний Калв: ... Всичко Витиня дето имаше нявга, и тоз, който със Цезар бе спал. Отминавам речите на Долабела и Курион Стари, в които Долабела го нарича "съперница на царицата" и "постеля на царската лектика", а Курион - "вертеп на Никомед" и "витински бордей". Пропущам също едиктите, в които Бибул нарича своя колега "витинска царица, влюбена преди в царя, а сега в царската власт". По това време, както разказва Марк Брут, и някой си Октавий, който поради слабоумието си говорел без никакви задръжки, пред многолюдно събрание нарекъл Помпей "цар", а Цезар поздравил с името "царица". А Гай Мемий го упреква, че на многолюден пир прислужвал на Никомед като виночерпец сред другите му любимци, и споменава имената на някои римски търговци, които присъствували там. Цицерон не само описал в някои писма как царските слуги завели Цезар в спалнята на царя, как там в пурпурна дреха се излегнал на златно ложе и как непорочността на потомъка на Венера била осквернена във Витиния; но и когато веднъж Цезар защитавал пред сената интересите на Ниса, дъщерята на Никомед, и припомнял всички услуги, оказани му от царя, Цицерон го прекъснал: "Моля те, остави това, всички знаят какво си му дал ти и какво ти е дал той." Накрая по време на галския триумф неговите войници между другите шеговити песни, с които съпровождали колесницата му, пеели и следната, станала много известна: Галия пред Цезар падна, Цезар пък - под Никомед. Ето Цезар триумфира, който Галия превзе - Никомед не триумфира, а пък Цезар той превзе."

Като се има предвид писаното от Ценов, нищо чудно да е бил с влашки произход. Най-добре провери данните за процента на власите в родното му село.

От слушане на приказки и седене пред библиотеката, ако ще и осем години, едва ли си се запознал точно с документите, които мислех да представя. Но като не щете Пловдив, ето един материал за Шумен - словото, произнесено от Добри Войников на честването на празника през 1861 г. Добри Войников Слово за денят на Св. Кирила и Методия (Шумен, 11 май 1861 г.) Любезни Съотечественици! Ето ни и тая година удостоени с радостний, веселий и светлий ден за наший народ Българский, ден, в когото празнуваме блажената памет на нашите славни и всехвални равноапостоли, просветители Свети Кирил и Методий. Отистина, тия двама Солунски братя заслужават голяма почест от нас Българите, като знаем, че тии са, които извлякоха народа ни из заблужденото идолопоклонство и го введоха в пътя на вечното блаженство. Когато е знайно вече, че тии са истите, що измислиха нашите писма; когато е доказано, че тии преведоха Светото писание на Българский език; когато най-сетне тии подир големи трудове и мъчнотии сполучиха да просветят нашите прадеди със Евангелската истина и да ги покръстят, ние имаме право да ги наречем не само наши Апостоли, просветители и кръстители, но и като втори спасители на Българский народ. Може ли чувствителний Българин да не почувствува една свята веселба, като е добре уверен, че днес празнува паметта на ония Български Светии, които първо основаха Българска православна църква на света, чрез която той се надее да сполучи спасение в вечний живот? Може ли той да не се радува, като знае добре, че днес тържествува празника на ония Български Апостоли, които са оставили на матерния му език книга, с която той днес се моли Богу, за да го направи причастник на небесното блаженство? Всяко истинно Българско сърце днешний ден ще се възхити, като си науми, че днес е паметта на Свети Методия, който извърши славното покръщение на Благочестивий цар Бориса, в лицето на когото огрея първата заря на Христовото просвещение. Коя е онази Българска душа, която да не се намери във възторг, като си напомни славните ония времена на Българската История, които захващат от покръщението на нашите предеди, и на които първа причина са тия двама Богодухновени Солунски братя. Нека ми бъде дозволено, братя, да изрека няколко думи връх Българското покръщение, като знаете, че ние днес тържествуваме не само празника на нашите народни просветители, но и хилядогодишното покръщение на Българский народ. Около половината на деветий век, достигна един най-благополучен за народа ни ден, дето пресветата луча от православието трябваше да огрее първо във великолепните палати Борисови и после по всичка тогивашна Българска държава. [...] След като нареди царят учено Българско духовенство, погрижи се да му постави една духовна глава; той принуди чрез Императора Василий Македонский Гръцкий Цариградский Патриарх Игнатия да ръкоположи за Българский Архиепископ Теофилакта, който доде с голяма слава във великий Преслав, дето има и престола си. А по времето на гръцкий патриарх Фотия, Борис, като гледаше, че гръцкото духовенство се ввираше в България не за друго, а само да глоби и къса Българский народ, изпъди колкото гръцки свещеници се намирваха по Българската земя и отдели съвсем Българската Иерархия от гръцката: от тогази се състави Българска независима Иерархия с Българский независим Патриарх. Тука е дума, братя, за оная Българска независима Иерархия, която се продължи до пред сто години и която ние днес искаме, с пълно народно право, от хора чернодушни, които пред един век немилостиво я грабнаха из слабите наши ръце. Грабнаха и присвоиха едничката тая наша Иерархия, едничкото това наше утешение, едничкото наше народно право, което блажените наши праотци оставиха само за да се утешаваме! ... Днес нямаме ние, братя, ний бедни Българи едничката тая радост, с която да се утешим и зарадваме в пресветлий тоя празник на нашите праотци, на нашите просветители!... Колко е жалостна съдбата, що гони днес Българский народ! - О, съдбо! жалостна съдбо! дали от века си ти тъй гонила наший народ? дали всякога е бил предмет на твоето безмилостно гонение? - О, народе, Българский народе! дали ти всякоги си бил лишен от всяк вид радост? дали ти всякоги си бил потъпкан и угнетен от такива недоброжелатели - духовни пастири? дали ти не си имал никоги твои народни пастири, твоя народна Иерархия? ... Де е днес твоята независима Иерархия, която благочестивий твой цар Борис състави? Де са народните твои пастири, твой пастир Св. Теофилакт патриарх Преславский, Св. Иоан, Св. Теофилакт ІІ, Св. Иоким Търновский и пр.? Де са твойте народни пастири Св. Климент Архиепископ Охридский, преподобний Наум Ерасм, Николай, Иоан Рилский и други Епископи и Архиепископи, които тия поучаваха по матерний ти език на законите Божии на Православната ти вяра? Де са учените твои списатели, които развиваха твоята книжнина, с която се просветиха толкози други Славянски народи, и с която още и днес си извършват Божествената служба, както що са Русите, Сърбите, и др.? Всичко това ти принадлежеше, а днес нищо не ти принадлежи; за всичко това беше достоен в старо време, а днес... Уви, братя Българи, дали ние не сме потомци на славните ония Българи, които се наслаждаваха от всичките тия свети и Божествени добрини? дали ние днес не можем се нарече потомци на един народ, който в старо време се славеше? дали ние не сме от кръвта на благочестивий цар Бориса, който ни е предал своята вяра и народност? О, колко сме се забравили, о, колко сме останали назад от истия род, от когото сме се родили, като не можем днес никак да се съобразим с него! Ние сме забравили и род, и народност, и слава, и чест, и всичко, що е наше народно, наше Българско, като да не сме от Българский род, от Българска кръв, но от един съвсем друг род най-долен, най-покрусен, без никаква народна добрина и без никакво народно право. Такива ли трябва да бъдат потомците на великий Симеона, славний онзи цар, който въздигна Българската слава до небето, който направи да потреперят всичките неприятели на държавата му, на народа му? такива ли трябва да бъдат потомците на Асеня ІІ, който разплака майките на толкова гърци и латини, за безкрайната им гордост и невярност, и ги покори под властта си? и, най-сетне, такива ли трябва да бъдат синовете на милата ни майчица България, която в старо време не можеше да се нарадва пред славата на своите храбри юнаци, а днес, от всяка страна оскърбена, непрестанно излива горки сълзи пред слабостта на недостойните си днес чада! Но що думам? Без да ви казвам, че ние сме потомци на ония Българи, които в старо време бидоха достойни да си поставят независима своя народна Иерархия, и без да излагам злоупотребленията на гръцкото духовенство, което в разстояние близо на един век държа народа ни в дълбоко невежество и го глоби, нека видим дали един като наший многочислен народ трябва да се владее от духовенството на един много по-малочислен чужд народ. Не трябва, братя, не трябва да се отдалечаваме съвсем от рода, от когото произхождаме, и да го забравим. Защо той нас е доволно задължил, ние имаме да благодарим на нашите праотци, едно че са ни оставили християни на света, а друго... какво мислите? че са ни предали народното си име? не, но са ни оставили в наследство земя, която с време тии откупиха със собствената си кръв и от която ние днес се храним. Тяхната кръв, що тая земя попила, не ще ли вика против неблагодарните техни потомци? и пръстта, що покрива техния прах, не ще ли въздиша дълбоко под недостойните нозе на ония, що я тъпчат днес? Нека нашите души, за любов на честта ни, отечеството ни, народността ни, вярата ни се съвземат от честолюбие и съединят собствените интереси с народните ни, от които само зависи благополучието на цял наш народ Българский. Нека всяк от нас, за святата чест на днешните ни просветители и кръстители Св. Кирила и Методия, остави настрана всяк вид пристрастие, своенравие и всели в сърце си народната оная любов, която само може да съедини разните духове на един народ, и без която любов тоя народ не може се види никоги благополучен не само на тоя свят, но още и на онзи. Самите Божествени закони нали ни налагат длъжност да любим брата си както самаго себе си? Кой от нас не познава, че онзи, който слязъл от небето на земята, за да избави нас човеците от вечната тъмнина, ни казва: "Дето са двама събрани в мир и любов, там съм и аз", сиреч дето един народ е съединен чрез святата тая любов, там е и благодат Божия, там е добрина, радост и веселие? Когато народната тая любов поникне в сърце ни, тогази ние ще бъдем полезни на народа си, на отечеството си, тогази само нашето име ще остане за добро в сърцата на нашите потомци, тогаз само наший народ ще се види с наука и учение. Великий Боже, който от неподвижния си престол в най-високото небо управляваш с дълбока тишина безкрайното множество на небесните и земни твари, всели, най-сетне, твоята любов в сърцата на твоя народ Българский, като осветиш неговата душа със зарите на твоята безсмъртна светлина, отдай твойте безчетни благодеяния на народа, когото твойте поборници и светители св. Кирил и Методий уведоха в недрата на своята светая църква! И вие, славни всехвални славянски Апостоли, Български просветители, свети Кириле и Методие, изходатайствувайте пред всеблагаго Бога неговата благодат и сила над вашите единородци Българи, за да противостоят дързостни и постоянни против лукавщините и интригите на "Кара казан", който не престава от да тъпче нашата народност, нашата книжовност, която вие истите ни оставихте, и гони наше Българско Богуслужение, което ни предадохте, и за напред ободрявайте ни към истинското учение и просвещение, за да се просвети вторий път нашето бедно отечество и се зарадва нашата мила България!

Сред най-значимите и полезни неща е въвеждането на лесна за научаване и достъпна за всички писменост.

Само дето наш Стойко не е превеждал на власите, ами на немците от Брашов - я на немски, я на латински.

Разчитането на "монограма на Кубрат" е убедително, доколкото се прави връзка с личност, известна и от други източници. Колкото до разположението на ΟY, то може да е при Т просто защото това е буквата, с която е най-лесно да го съчетаят, за разлика от В, Z или N.

Попаднах случайно, докато търсех откъде е взет някакъв текст, зачетох се, видях интересни теми и реших и аз да се включа.

Нали сте любители на стария правопис, поне вземете го научете, вместо да цензурирате буквите ѣ и ѫ. Ето как изглежда оригиналът: "Кирилъ и Методий" Проектъ за Български всеучилищенъ Химнъ. "Върви, народе възродени, къмъ свѣтла бѫднина върви, съ книжовностьта, тазъ сила нова, сѫдбинитѣ си поднови! Върви къмъ мощната Просвѣта!.. Въ свѣтовнитѣ борби върви, отъ длъжность неизмѣнна воденъ, - и Богъ ще те благослови! Напрѣдъ! Науката е слънце, което въвъ душитѣ грѣй! Напрѣдъ! Народностьта не пада тамъ, дѣто знаньето живѣй! Безвѣстенъ бѣше ти, безславенъ!... О, влѣзъ въ Историята вечь, духовно покори странитѣ, които завлада съсъ мечъ!..." Тъй Солунскитѣ двама братья насърчвахѫ дѣдитѣ ни... О, минѫло незабравимо, о, прѣсвещенни старини! България останѫ вѣрна на достославний тозъ завѣтъ - въ тържествованье и въ страданье извърши подвиги безъ четъ... Да, родината ни години прѣсвѣтли прѣживѣ, - въ бѣда неописуема испаднѫ, но върши дългътъ си всегда! Бѣ врѣме, - писменостьта наша кога обходи цѣлий миръ; - за всесвѣтовната просвѣта тя бѣ неизчерпаемъ виръ; бѣ и тѫжовно робско врѣме... тогазъ Балканский храбъръ синъ навеждаше лице подъ гнета на Отоманский властелинъ... Но винаги духътъ народенъ; подпорка търсеше у васъ, о, мѫдреци!... Прѣзъ десеть вѣка се живъ останѫ ваший гласъ! О, вий, които цѣло племе извлѣкохте изъ мрътвина, народенъ гений въскръсихте - заспалъ въ глубока тъмнина; подвижници за права вѣра, сѣятели на правда, миръ, апостоли високославни, звѣзди върху Славянски миръ, бѫдете прѣблагословени, о вий, Методий и Кирилъ, отци на Българското знанье, творци на наший говоръ милъ! Нек' името ви да живѣе въвъ всенародната любовь, рѣчьта ви мощна нек' се помни въ Славянството во вѣкъ вѣковъ! Руссе, 1892, Априлий 15. Ст. Михайловский. *Прѣдстоящето славословие е твърдѣ сполучливо поставено въ музика от г-на Божинова, учитель въ Руссе.

Обикновено сведението за 1813 г. се дава като най-ранно споменаване за честване на св. Кирил и Методий. Имам някъде два-три текста около празнуването на 11 май през 50-те години на 19 век в Пловдив. Ако искате, мога да ги пусна в темата.

Напротив, изрично е писано, че преводачът е българин. "Stoykan bolgaro, qui in scribendis et interpretandis litteris sermone bοlgarico scriptis civitati et provinciae ad optata dominorum inservivit, flor. 4." "На Стойкан българина, който услужи на града и областта според желанията на господарите при писането и превеждането на писма/документи, написани на български език - 4 флорина."

Не си ме разбрал. Текстът на латински е превод (доста свободен) на по-стара грамота на Мирчо - можеш да видиш текста й тук. Брашовци изготвят този превод и след това Дан го потвърждава, като написва на същия лист "българската грамота". Имената от латинския текст съответстват на имена от българския текст на Мирчовата грамота - "Фелентин и Мартин и Кроуш" са "Valentinus iudex Brassoviensis, item Grus et Martinus", които отишли при Мирчо, а свидетелите "Радул бан (1) и жупан Андрїаш (2), жупан Радул брат жупан Казана (3), жупан Шербан Килчарев (4), жупан Стоика (5), жупан Бадѣ Вамешов (6) и лωгоθет Балдовин (7)" отговарят на "Radol Kalaca (1), pridem banus noster, nunc autem iudex et palatinus curiae nostrae, item Scherban (4), item Andreas (2), item Radwl frater Kazan (3), item Walduwin logofeth (7) et alii nostri barones (5-6)". Споменатият в добавката "Iohannes Hoppendey" е "Хана Хопъндеи" от българския текст на Дан. Този пасаж е между двата текста - латинския превод на Мирчовата грамота и новата грамота на Дан. "Привилегиите от написания по-горе текст великият господин Дан войвода и пр., след като проведе съвет със своите барони и се постигна единодушие, благоволи да предостави на град Брашов и цялата му област и пр. във вид на потвърждение, както е изложено по-обстойно в добавената по-долу българска грамота. В лето господне 1431, в неделята преди празника Сретение, в Търговище. А пратеници по този въпрос бяха Йохан Хопендей и пр. и магистър Леонард, по онова време брашовски нотарий, и пр."

За въпросното светилище има запазени голям брой документи, а и въобще в Египет представата за жреца е точно като предсказател, който общува пряко с боговете. Да не говорим, че гадатели не управляват светилища. По това време всеки що-годе интелигентен човек е разбирал, че религията, особено в Египет, е до голяма степен измама, и мнозина са се възползвали от доверчивостта на простия народ. Херон Александрийски например описва цял набор от хитроумни устройства, които могат да бъдат използвани за симулиране на божествени прояви - самоотварящи се храмови врати, появяващи се образи на боговете и т. н. Властите също са осъзнавали тази страна на религията и затова са били въведени строги правила за закупуване на съответните жречески длъжности.

Claude Brixhe. Zôné et Samothrace: lueurs sur la langue thrace et nouveau chapitre de la grammaire comparée? – Comptes rendus des séances de l’Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, janvier-mars 2006, p. 121-146.

Само че по това време названието на B е vita (макар че буквата се използва в чужди имена и за "б" по липса на друга), а N e nü. Ако ти трябва I, то се съдържа в пръчките, образуващи кръстовидната основа на монограма; кръгът пък може да се ползва като О. Така че, както писах, са допустими всякакви комбинации, напр. ΒOYNITZOY, BOINITZOY, BOITZINOY, TZIBINOY, ΤΖΟΥΒΙΝΟΥ и т. н., а защо не и ZBINITZOY (като сина на Омуртаг).

Проблемът е, че няма как от балгар или болгар на старобългарски да се получи блъгар-. От такива форми не знам как ще се обясни и най-рано засвидетелстваната форма на етнонима bulgar-.

По-скоро базилика, виж и на шестия ред in hac basili(ca) "в тази базилика".

Буквите са подобни на гръцки, но с някои особености, напр. има буква за [j], каквато не се среща в гръцките азбуки. Затова Брикс допуска, че може да става дума за независимо заемане на азбуката от страна на траките. Текстовете, чиито снимки са обнародвани, са съвсем кратки, от типа "На Аполон ... еди-кой си посвети". Думата за "посвети" е kaie/kae, тя се среща и върху тракийски надписи от Самотраки. Някои текстове са изписани отдясно наляво, други отляво надясно.

Nos Mirche waiwoda Transalpinus ad universorum tam praesentium quam futurorum noticiam cupimus pervenire, quod venientes in nostrum praesentiam honorabiles et providi viri videlicet Valentinus iudex Brassoviensis, item Grus et Martinus de villa Rosarum seniores etc. coram nobis autem ostendentes literas privilegiales per magnifìcos viros dominum Stiborium waywodam etc. et Michaelem Salamonis de Nadas, comitem Siculorum, plena autoritate regia renovatas, rogantes praecibus obnixis nobis suplicantes quatennus iusticias et consuetudines antiquas et signanter tributorum utriusque partium videlicet terrae nostrae Walachiae et Wurciae similiter ad pristinum statum reducere et confirmare dignemur et velimus roborare. Nos autem et nostri barones, videlicet Radol Kalaca, pridem banus noster, nunc autem iudex et palatinus curiae nostrae, item Scherban, item Andreas, item Radwl frater Kazan, item Walduwin logofeth et alii nostri barones et milites terrae nostrae multi, qui, cum haec agerentur, erant praesentes, voluntatem et assensum dedimus, peticiam ipsorum condicione autem ista videlicet iusticias et tributorum exactiones suo modo antiquo decernimus confirmare et roborare. Primo ut omnes cives, hospites et incolae civitatis Brassoviensis et totius districtus Barczensis Walachiam cum rebus seu mercimoniis suis intrantes in tributo ad Ruffam arborem persolvant de panno Yppriensi vel Gallicali XXIIII ducatos, de Lobiensi XVIII, de Coloniensi XII, de Polonicali VI, de panno scisso, de caligisque et mitris nihil, et de eisdem pannis in nullo alio loco Walachiae tributum dent nisi in foro, ubi praedictos pannos vendiderint et ibi tributum dent, ut est praeexpressum, et nisi in Dombowycza, ubi tantum medietatem tributi de supradictis pannis dare teneantur. De vase medonis in Ruffa arbore duodecim den., de vase vinia ibidem sex den., ceterum de ferro, panno griseo, tela, lino, gladiis, bicellis cultellis ac singulis artificiali manufactis, de arcubus, funibus, pelliciis, mastrucis et omnibus aliis rebus cuiuscunque generis existant, quae ad Walachiam apportantur, in nullo loco Walachiae tributa persolvant; sed si cum mercimoniis suis transierint ultra Danubium extunc in vado Danubii, de centum persolvant tria, et si sic persolverint extunc redeundo cum rebus suis mercimonialibus nihil dare tenentur; insuper ipsi de Walachia exeuntes de curru piscibus vel aliis quibusvis onerato in Brayl XVIII den. de curru piscium in Novo foro unum piscem, in Trgovist unum piscem, in Dombowicza de quolibet equo, currui allegato, unum den., de curru piscium unum piscem, de equo zomentato, quidquid portet duos den., de equo non onerato unum den., de equestre unum den., de pedestre unum banum. Haec ibi in Ruffa arbore de curru piscium septem pisces et treginta sex den., de centenario cerae duodecim den., de bove vel vacca tres den., de castrato unum den., de porco duos, de cute cervi unum denarium, sed de omnibus aliis cutibus nihil, de vermasio vulgo Temelturalt unum den., de equo zomentato, quodquod portet, tres ducatos, de equo non onerato 2 den., de equestre duos den., de pedestre unum den., de pellibus ferinis cuiuscunque speciei, wulgaliter Wiltwerk, que de Walachia exportantur, de centum tres; de equo, qui in Walachia emitur, 6 den., et de universis aliis nullum omnino tributum persolvere teneantur. Sed ipsi venientes de marinis fortibus seu trans Danubium, de centum persolvant tria. Volumusque ut nullus ipsorum in terra nostra Walachiae ab hominibus nostris pro debitis vel delictis aliorum impignoretur aut quolibet impediatur, sed quivis provideat, quod cui bona sua assignat, ab eodem et valeat rehabere. Datum in Longocampo feria sexta post festum sancti Bartholomei apostoli anno domini etc. tredecimo. Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur. Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc. Азъ Іω Дан, великыи воевода и господинь вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашоу и Фаграшоу херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и свѧтопочившааго Іωана Мирча воеводѫ, и даровах сѫи хрисовоул господства ми пръгарем ωт Брашева и въсеи земи Бръсѣньскои. Іaко да им е старїи закон, како да коупчюѫт въсѣкѫ коупїѫ по вьсеи земи и ωбласти посподства ми слободно без никое позабавленїе, ωт желѣзних врат даже до великааго морѣ, нигде коумеркъ да не даваѫтъ, ни на коем тръѕѣ, ни на коем бродѣ. Тъкмо прѣхωдещи Брашевци със коупїѧ въ земѧ господства ми да дадѫт на Роукерωт вилар ипрїa кд доук.; ωт роутища фроушского такождере, а ωт хоуселеви иı доук.; ωт колоуни вı доук.; чех. ѕ доук.; ωт роутища резана нищо; ωт шапках и калцах нищо; ωт возилницѫ медовинѫ вı доук.; ωт возилница вина ѕ доук.; ωт желѣза и ωт бобова и ωт платно и ωт лена нищо; и ωт меча и ωт лѫка и ωт кордах и ωт ножевех нищо; ωт вѫжах и ωт кожоух и крезнах нищо; и на Дѫмбовиц ωт ипрїіa вı доук.; и ωт фрушскωг рутища такожде; ωт хоуселеви θ доук.; ωт колоунїіa ѕ доук.; ωт чех г доук. – Поминѫвши же тїѫзи вами и нигде роутище кумеркъ да не имат, тъкмо где сѧ продас, и вь Браилово, когы натоварит кола с рибѫ, иı доук., а вь Тръг(ъ)шоре а риба и оу Трьговищи такождере, и на Дѫмбовиц ωт хама а доук., и ωт кола с рибѫ а риба; ωт товара г бани; ωт конѣ читова а доук.; ωт конника а доук.; ωт пешца а бан. – И на Роукер ωт кола с рибѫ з риб и к перпер; ωт мажа воска вı доук.; ωт вола или ωт кравѫ г доук.; ωт ωвна а доук.; ωт свини брав в доук.; ωт печїѫ еленїѧ а доук.; а ωт дроугих печїіaх нищо; ωт мех сирене а доук.; ωт товара, бѫдї что ес въ нем, г доук.; ωт конѣ читова г бани; ωт конника такождере; ωт пешца доук. а; ωт ждера и ωт лисицах и ωт дроугїѫ звѣри ωт р – г; ωт конѣ коупена ѕ доук. А елико нѣс(т) записано здѣ, нищо. И кто ес длъжен, или ωт земи господства ми на Въгрех, или ωт оугръскѫѧ землѧ въ земи господства ми, да си ищет длъг, съ законом да сѧ платит. А изем да нѣс(т), ни чл(овѣ)к или коупїіa да сѧ не заложит. И прѣходѧщи Брашовени прѣз Доунавъ със коупїѧ, или на Дръстер или на Гюргев или на Никопол, да даваѫт ωт р – г. Исписах, егда прїидѣ Хана Хопъндеи съ хрисовоулωм Мирчѣ воеводѣ, сътворен със волѧ господина ми кралѣ и съ Щибром воеводѫ и съ Михаил Соломон Секилскым и съ великым ωбещаніем. Тωг(о) радї, кто сѧ щет покоусит прѣстѫпити сыи хрисовоул господства ми ωт болѣръ господства ми, велицѣх же и малых, то таковы имат прїѧт велико зло и ωргїѧ ωт господства ми, како невѣрник и посрамител сїемоу ωбѣщанїю господства ми. И свѣдетеле: жоупан Борчѣ, жоупан Сарандино, жоупан Коико, лωгоθет, жоупан Воико, жоупан Нан Скоулота, жоупан Доброта и синъ его Милец, вистїар, жоупан Нан Паскал, Балѣ пахарник, Негрил мечоноша, Казанъ столник, Стоика комис и Никоула, писах въ настолнем ωрашоу Тръговищи. месеца ген. л, лѣтоу же текѫщоу ,ѕцлθ (= 1431), инді. θ. Превежда се "писма, написани на български език"; не става дума за преводача, тъй като за него отделно е казано, че е българин (bolgarus).

Двуезичният декрет на тракийски и гръцки език е един от 220-те (!) тракийски надписа от VІ-V в. пр. Хр., открити в светилището на Аполон (на тракийски Abolo) в самотракийската колония Зоне на беломорското крайбрежие преди повече от двадесет (!) години, но все още необнародвани. Гръцката археоложка, която е правила разкопките, е публикувала само снимки/рисунки на три-четири кратки посвещения върху съдове (бях ги пускал във форума, ако не са се затрили). Клод Брикс има представа от надписите, но не смее да каже почти нищо, за да не разсърди гъркинята...

Русофилите най-напред са се противопоставяли на опростяването на правописа, защото тогава и руският правопис е бил пълен с излишни букви като ѣ, фита, ижица, ъ в края на думите и пр.

Името Балчо византиецът може да изпише като Μπαλτζος или Βαλτζος, но името Вълчо ще изпише само като Βουλτζος, и никога Μπουλτζος.

Ако банатските българи са "палкени", т.е. павликяни, би трябвало предците им някога да са били из южните български земи и да са имали контакт с гърците.

Защото и в латинския, и в българския текст държавата е наречена Walachia, съответно земя оуггровлахииска. Историята на документа е следната. Жителите на Брашов/Кронщад превеждат на латински една грамота на Мирчо и отиват при воеводата Дан да я потвърди и поднови. Под латинския текст те пишат бележка, пак на латински, че грамотата се потвърждава и допълва от Дан според изписаната по-долу "българска грамота". Под тази бележка Дан им написва потвърждение и допълнение към Мирчовата грамота: "Азъ Іѡ Дан, великыи воевода и господинъ вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашѹ и Фаграшѹ херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)топочившааго Іѡана Мирча воеводѫ", и т.н. Litterae sermone bolgarico scriptae са упоменати в кронщадски документ във връзка с изплащане на възнаграждение на българин, когото са използвали като преводач на грамоти.