Tyroglyphos

"Българска грамота" значи тъкмо на български език. Другаде грамотите са наричани "litterae sermone bolgarico scriptae".

Само дето е точно обратното, за латинския надпис е използвана българската колона, той е изписан под надписа на Борис и е доста по-късен, от 1108 г. Тук съм давал автентичната рисунка: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5559&view=findpost&p=51675 Категорично не. Това не е гипсова отливка от надписа, а гипсов модел, направен въз основа на редактирана рисунка.

И сто пъти да му го кажеш, пак няма да има смисъл, така че не си прави труда.

Рисунката на надписа, която показваш, е редактирана, като е изтрита една неудобна буква в началото. Някъде във форума съм пускал оригиналната версия. А преводът, който предлагаш, не съответства на гръцкия текст. Като се махне измисленото начало с покръстването, преводът на Йордан Иванов е съвсем точен.

Например в латинската част на грамота на воеводата Дан от 1431 г. изписаният от воеводата славянски текст е определен като "carta Bulgarica", сиреч "българска грамота".

Като стана дума за дамаскини, няколко примера за употреба на "хора" в Свищовския дамаскин от 1753 г. Туй прѣгледаше пророкь Данïиль и казуваше царю Нав'ходоносору, че в' дните на тѣхното царство ще да вдигне Богь небесны царство, което вь вѣки не ще да си развали и неговото царство на другИи хора не ще да са предаде. Тоизы прѣсветый Духь пастире створи пророци, като Давида и Амоса, дето Давидь пасѣше овце, а Амось козы, ами на сетнѣ станаха пророци. Тойзы Духь светый млади момцы струва пророци и сьдници на стары хора, като пророка Данïила, дето сьдеши на съдниците еврейскы и осьди гы... Тойзи светый Духь прощава грѣховетѣ на хората като Богь.

Галахад, ако беше прегледал оригиналния текст, щеше да видиш, че става въпрос точно за прорицателство (προφήτεια), а не за гадателство, предсказване по вътрешности или полет на птици и пр.

Какъ какво, ако бѣхмы възприяли пловдивскый-тъ правописъ, щѣхмы да ся чюдимъ кѫдѣ да iѫ пишемъ, както и ако бѣхмы запазили ѣ и ѫ.

Тук не става дума за познаване, а за автентични документи от 15 век.

В гръцките текстове обичайното изписване е Βορίσης. Βώγωρις (и развалено Γόβορις, Γόβαρις) се среща у Продължителя на Теофан и зависещите от него Скилица и (Псевдо)-Симеон Магистър.

Който църковнославянски тогавашните латински документи наричат "lingua bulgarica". Гръцкият надпис, който показваш, е от 1407-1408 г. и не се превежда точно така. "В годината 6916, на .1 ден от месец ..., като дойде благочестивият и христолюбив Йоан Мирча, велик войвода и самодържец на цяла Угровлахия, защити(?) ..." А къде ги Мирчовите надписи "на румънски със словенски букви"?

В гръцки "χώρα" се използва и в смисъл на "население". Но идеята ми беше, че в старобългарски хора "област" е засвидетелствано в административни документи, докато в преводите от гръцки "χώρα" се предава като страна или область. Несъмнено хоратувам, хоратя и пр. са създадени на българска почва от съществителното хоратà, което идва от гръцкото χωρατά, множествено число на χωρατό, и затова на български е дума от женски род. Ето пример от дамаскин от 17 в., където виждаме все още описателното "струвам хоратà": "Тогива щ'ть да станат правниците бѣлы като снѣгь и свѣтливи като сл'нце, а грѣшниците щьт да станать тьмны и чрьны като смола и катрань. Сич'кы людïе малы и голѣмы, мьжïе и женïы, и дѣца, и стары, и млады, сич'кы щем да станем еднаквы голѣми на 33 годинь и сич'кыте людïе щьть да се познавать тогива единь другыго рwднына, и братïа, и побратïме, и сестры, и бащи, и майкы, и жены, и деца, и мал'кы, и голѣмы, сич'кыте сь познавать тогыва, и милуват' се, и думать си, и хорота стровать, като и сега ные тука, ала имь не даде б(ог)ь умь тойзы час, та да се разумѣять и да повнать, що сь струвале."

Оригиналът, разбира се, е на чист български - "lingua bulgarica", както казват латински източници от онова време.

Това е оригиналният текст за тези, които се съмняват в превода.

Варианти на името с л се появяват още през Късната античност, т. е. преди да съществува румънски.

На всички любители на Вазов препоръчвам кратката му сценка "филологическа разпра" (1881 г.), в която отритнатите букви надигат глас за триумфално завръщане. За съжаление петнадесетина години по-късно, вече като министър, Вазов - може би и заради силните си русофилски тежнения - сякаш е забравил предишното си мнение и така и не намира нужната смелост да въведе по-добър правопис... Та ето какво казва там Вазов по повод на любимия ни ят. Е-то А скоро, знамъ на здраво, и ѣтъ-тъ ще подлѣiѫ, тогава съ пълно право на вази ще се смѣiѫ! Ѣтъ-тъ Ахъ, ти, коварно чедо, какво ти тамъ бълнувашъ? И кат' едно говедо за мене хоротувашъ? Знай, мойто чело блѣска и кат' скала е здраво... Отъ твойто се не стрѣска домогванье лукаво. Безъ менъ да пишѫтъ вѣра не ще ли е кощунство? Ахъ, какъ сега трепера отъ твоето безумство! И краят на диалога: И-то Забравени скелети, що дoйдохте изъ мракътъ? Хай въ гроба си идете, тамъ червите ви чакатъ! Какво ви съмъ похитилъ? Що вдигате завеса? Азъ днесь съмъ представитель на разума, прогресса! Недѣйте вѣче дъдра, хай спѣте въ гроба честно, кат' θитата премѫдра и мусикословесна. Θ-та (изскоква изъ гробътъ) Какво? какво? ахъ, Боже! Менъ считатъ за умрѣла! И азъ купнѣiѫ тоже и страдамъ мѫка цѣла! Полвина вѣкъ какъ чакамъ, слухтiѫ, ожидамъ въ гроба... Настана врѣме, сѣкамъ, да се избави роба. Събранье отъ учени за насъ се, чухъ, сбирaло, хай ставайте съсъ мене и живо, и умрѣло! Всички Да идемъ! То събранье ще разпознай бисèрътъ! И вси онеправдани тамъ правда ще намерiѫтъ.

В Археологическия музей са подредили много хубава изложба на средновековни български надписи, която си заслужава да бъде видяна както от гордите патриоти, така и от онези, които изпитват известни съмнения в културната висота на предците ни. Между другото там могат да се видят и няколко от обсъжданите напоследък във форума средновековни пръстени, напр. на Ходор, на меченосец Тагчи, на Витомир, на Петър царев братовчед.

Хоратувам и пр. по всяка вероятност идват от гръцки, където има глагол χωρατεύω. На гръцки "хора" се използва и като обозначение на населението на област, може би изместването на значението е свързано с хората-област като основна административна единица, срв. "данък от хората" (= областта) > "данък от хората" (= населението), "ходене по хората". В български текстове от 19 в. се употребява и дума "хоряти" в смисъл на "(прости) хора, селяни" от гръцкото "хориатис" - жител на малко населено място (гр. хорион), селянин.

Ян е и типична старобългарска форма, засвидетелствана още през 10 в. в надписи от Преслав, както и в редица старобългарски ръкописи от 10-11 в. с произход от Източна и Западна България.

Пендар не е ни турска, ни славянска, а чисто гръцка дума - буквално "петак" от гръцкото πέντε "5".

За съжаление почти никой не си прави този труд и се достига до умопомрачителни случаи като името "Токту".

Снимка е показана на сайта, който си цитирал. Виж и тук: http://www.fondazionepaoladroghetti.org/sanclemente.htm

И аз подкрепям предложението. Усилията, влагани в спорта, не водят до особено положителни резултати, а просто са развитие на старата максима "хляб и зрелища" (само че без хляба, защото нямаме ресурсите на Римската империя).

Има монети на Константин ХІ, но сравнително малко на брой по обясними причини. Оше две монети тук: http://www.wildwinds.com/coins/byz/constantine_XI/t.html Изображенията по монетите, както се вижда, са съвсем условни и схематични. В английската уикипедия са дали изображение на императора от една ръкописна хроника с портрети на императорите: Императорът е изобразен и върху печатите си, например този златен печат от грамота, която е издал на жителите на Дубровник: