Tyroglyphos

Уикипедия на старобългарски съществува от доста време, езикът на места избива на църковнославянски или на съвременни славянски езици, вероятно родни на списващите я. За да се виждат правилно всички букви и знаци от кирилицата и глаголицата, трябва да си инсталираш подходящи шрифтове, които ги съдържат - има връзка за такива шрифтове горе на заглавната страница: "ими боукъвиiе сьде видѣния климентовыихъ боукъвъ...".

Както писах по-горе, отечественофронтовската власт свиква комисията в изпълнение на закон от 1928 г. и приема правопис, предложен от БАН през 1922 г. (но невъзприет от тогавашната пак народна земеделска власт). Да не говорим, че книги на опростен правопис без крайни ерове и други излишни букви са печатани още преди Освобождението.

.

Не мога да разбера откъде се е появил митът, че опростяването на правописа е дело на комунистите под диктовката на Москва. Опростяването на правописа и премахването на излишните букви започва през 90-те години на 19 век. Още първата свикана след Освобождението правописна комисия (1892 г.) оформя правопис без "ѣ" и "ѫ" и без "ъ" в края на думите, но за съжаление скудоумни политици-русофили настройват общественото мнение срещу новия правопис и осуетяват прилагането му. Все пак отделни издания от онова време се придържат към донякъде опростен правопис без ѣ и ѫ - някъде из форума съм пускал факсимиле на съобщението за първите разкопки в Абоба-Плиска от 1899 г., написано по този начин. Едно мнение от 1895 г. по повод опростяването на правописа: Буквата ѫ в глаголните окончания като "четѫтъ" е официално премахната и заменена с "а" ("четатъ") още в края на 19 в. (1899 г.) и се запазва само във формата на спомагателния глагол "сѫ". През 1928 г. е издаден закон за българския правопис, с който тогавашният правопис се обявява за "временен" до свикването на правописна комисия, която да създаде нов опростен правопис. Поради една или друга причина свикването на тази комисия се отлага цели 16 години и новият правопис е приет едва през 1945 г. Но на практика този правопис съвсем не е нов, защото той е същият като правописа, утвърден от БАН още през 1922 г., с една-единствена разлика - запазване на буквата ер малък. Ето един кратък текст за промените в правописа след Освобождението: http://www.promacedonia.org/la/la4_3.html

Ето я, оттук: Връзка към книгата на Й. Стжиговски "Altai - Iran und Völkerwanderung" (1917), в която за пръв път е публикувано съкровището от Врап: http://www.archive.org/details/altaiiranundvlk00strzgoog

На съда с персонификациите надписите са + ΚWΝCΤΑΝΤΗΝΟΥΠΟΛΗC + ΠWΛΗC ΚΥΠΡΟC + ΠWΛΗC ΡWΜΗC + ΠWΛΗC ΑΛΗC ΑΛΕΞΑΝΔΡΗΑ + "Константинопол - Град Кипър - Град Рим - друг (?) град Александрия" За определението ΑΛΗC пред името на Александрия има различни тълкувания - пръв град, целокупен град, друг град. Неясно е и защо Кипър е "град". На сребърната кана около устието има надпис ΦΟΝΗ ΚΥΡΕΙΟΥ ΕΠΕΙ ΤΟΝ ΥΔΑΤΟΝ "Глас Господен над водите" (Псалм 28:3) На дъното има пет монограма: ΚΥΡΙΕ ΒWΗΘΙ TΟΥΔΟΥΛΟΥ Ζ-Ν-Β-ΟΥ-Τ ΑΜΗΝ "Господи, помагай на раба (си) ...! Амин!" Монограмът с името има различни интерпретации, от баналното Зенобий (което обаче не отчита буквата Т) до разни причудливи и екзотично звучащи комбинации.

Тук има повече снимки на отделните предмети: http://www.lunacommons.org/luna/servlet/view/search?search=Search&sort=Title%2CDate_Original%2CLanguage%2CCoverage&q=Vrap&res=2 http://www.lunacommons.org/luna/servlet/view/search?search=Search&sort=Title%2CDate_Original%2CLanguage%2CCoverage&q=Vrap&res=2&os=50

Не е виновна само природата. Сградата, която се е наводнила, не е особено качествено построена.

Пришиването на илюстрации от един ръкопис към друг е нещо нормално и лесно може да се докаже, стига руснаците да позволят такива изследвания на ръкописа. Специално обаче листът с прославата на Симеон не може да е взет от оригинален български ръкопис, тъй като и в двата й варианта в сборника от 1073 се съдържат явни русизми. В Сборника възхвалата е изписана два пъти, на едното място с името на Светослав, а на другото е била с името на Симеон, което впоследствие е изтрито и заменено със Светослав (пускал съм факсимилета и от двете някъде из форума).

Портретът на княз Борис не е от сръбския препис, а от друг ръкопис на Учителното евангелие, руска редакция - т. нар. Синодален препис от края на 12 - нач. на 13 в. (сега в Държавния исторически музей в Москва, сигнатура Син. 262; приема се, че този препис стои най-близо до оригинала).

Сенатът реагира по подобен начин и спрямо императори със знатен италийски произход; Максимин не е бил харесван от тях не толкова заради произхода си, а защото е бил простоват и суров и са се страхували от него и най-вече понеже "бил първият човек от военното съсловие, който, преди още да е сенатор, бил обявен за император от войската без решение на сената". Че произходът му не е имал значние, показва историята с император Септимий Север, който забелязал младия овчар Максимин и го насочил към военна кариера, въпреки че последният по онова време едва говорел на латински. След това Максимин се издига във войската, без никой да обръща внимание на произхода му, напротив, всички му се възхищавали. Едва когато става император и започва да се разправя жестоко с противниците си, започват да изтъкват недостатъците му и да се подиграват (както на всички императори). Синът му Максим, който е бил за разлика от баща си добре образован, а и красив, е бил всенароден любимец и, както пише един историк, когато Максимин и Максим били убити, хората тъгували за сина толкова, колкото се радвали на смъртта на баща му.

Йоан е писал в последното десетилетие на седми век. Според мен е невъзможно да се разбере дали споменаването на "България" е дело на самия автор, който да е заменил по-ранно понятие с актуалното по негово време название на територията, или на някой по-късен преписвач или преводач. Ако се има предвид, че при споменаването на провинция България става дума за Одесос, вероятно тя трябва да отговаря на Скития или Мизия (М. secunda), които обаче другаде в текста си се споменават като Скития и Мизия.

За римляните етническият произход е маловажен в сравнение с действията, постигнатото положение в обществото, което зависи от личните качества и възможности на отделния човек. За расизъм пък изобщо не може да се говори, доколкото не съществува идея за раса; негрите са интересни с цвета на кожата си за някой, който не ги познава и ги види за пръв път, и толкова. По времето на Империята идеята е, че римската държава трябва да се превърне в "обща родина за всички народи по целия свят" и римляните трябва да направят възможно съвместното им съществуване, най-вече чрез подходящи закони и ред. Това, разбира се, предполага по-твърда ръка спрямо народите, които отказват да се подчиняват, да се съобразяват с римските порядки и да станат част от голямата имперска общност. Но ксенофобия в по-изчистен вид би била трудно съвместима с огромната империя и неслучайно римляните трудно я възприемат, когато я виждат у други народи - например те се присмиват на вечно самоизтъкващите се гърци, макар и да не отричат големите им културни заслуги, и се ужасяват как е възможно евреите да мразят всички останали народи.

Давал съм текста в оригинал, името България е подчертано с червено: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=734&view=findpost&p=62760. По времето, когато Йоан Никиуски пише своето съчинение, вече съществува държавата България. Йоан не е писал такова нещо.

+Κύριλλος μοναχὸς ἐλέῳ Θ(εο)ῦ ἀρχιεπίσκοπος τῆς μ(ητ)ροπόλεως Ῥωσίας Кирил монах, по Божия милост архиепископ на митрополия Русия.

Moskov.pdf

И двата пръстена са публикувани, а вторият, който е от Пазарджишко, е и доста коментиран по повод на датировката и на текста. Първия го четат като СЕВАСТИХОДР, т. е. името да е Ход(о)р, както на един друг пръстен, пак златен, от София, с надпис ХОДОРОВЪ ПРЪСТЕНЪ. Текстът на втория пръстен е МЕЧWНWША ТАГЧИ, монограмът в средата Т+А+Г, т.е. пак Таг(чи). "Мечоноша" е мечоносец като длъжност, а Тагчи се тълкува или като титла/длъжност, или като лично име.

По ръба е изписано посвещението на някой си Андокид към Аполон с четири негови прозвища - "На Апол(он) Делфиний, Ятрос ("Лечител"), Таргелий, Ликей - Андокид".

Няма Улпия Нона, нито лъвове - легендата върху анхиалските монети се разделя като ΟΥΛΠΙΑΝΩΝ ΑΓΧΙΑΛΕΩΝ, което е родителен падеж от името на гражданите на Анхиал - (монета) на улпийците анхиалци (в именителен падеж Οὐλπιανοὶ Ἀγχιαλεῑς). Монетите много често се обозначават не с името на града, а с производното от него име на гражданите - напр. на монетите на Марцианопол ΜΑΡΚΙΑΝΟΠΟΛΙΤΩΝ, (монета) "на марцианополци", а не ΜΑΡΚΙΑΝΟΠΟΛΕΩΣ ("на Марцианопол"), в Одесос ΟΔΗΣΣΙΤΩΝ, (монета) "на одеситите", а не ΟΔΗΣΣΟΥ ("на Одесос").

Това е списък на месеците в Олбия: Тауреон, Таргелион, Каламайон, Панемос, Метагейтнион, Боедром(ион), Кюанепсион, Апатури(он), Посейди(он), Ленеон, Антестерион, Артемисион.

Сведението за този документ е съмнително - той е споменат в късен опис на Краковския архив, като за дата на документа е посочена 1464 година, която не попада в управлението на Баязид ІІ. За да се замаже това несъответствие, някой своеволно е променил годината на 1484.

Може ли аз? Приблизително звучене на латински текст от началото на ІІ в. пр. Хр.: хоминес плоўс куинкуе ойнўорсей ўирей аткуе мулиерес сакра не куискуам фекисе ўелет неўе интер ибей ўирей плоўс дуобус мулиерибус плоўс трибус арфуисе ўелент нисей де прайторис урбани сенатуоскуе сентентиад утей супрад скриптум ест. Петстотин години по-късно същият текст би звучал горе-долу така: оминес плус кўинкўе универси вири аткўе мулиерес сакра не кўискўам фекисе велет неве интериби вири плус дуобус мулиерибус плус трибус афуисе велент ниси де преторис урбани сенатускўе сентенциа ути супра скриптум ест. Друг пример от края на ІІІ - нач. ІІ в. пр. Хр.: Хонк ойно(м) плойруме ко(н)сентионт Ромай дўоноро(м) оптумо(м) фуисе ўиро(м) Лукио(м) Скипионем. Филиос Барбати консол кенсор айдилис хик фует апуд ўос. Хек кепит Корсика(м) Алериа(м)куе урбе(м), дедет Темпестатебус айде(м) меретод. И след петстотин години: унк унум плурими консенциунт Роме бонорум оптимум фуисе вирорум Луциум Скипионем. Филиус Барбати консул кенсор едилис ик фуит апуд вос. Ик кепит Корсикам Алериамкўе урбем, дедит Темпестатибус едем мерито.

Все пак имай предвид, че и Бурдапа, и Залдапа/Зелдепа са имена на селища, а не хидроними. Разбира се, най-напред трябва да се провери дали има данни за зелени и бурни потоци на съответните места. Аз пък бих казал, че почти всички тракийски етимологии са неиздържани. Ценността на книгата на Дечев не е в предложените етимологии, а в събрания материал, който обаче задължително трябва да се проверява, както и да се допълва с насъбралите се през последните десетилетия многобройни данни. Между другото написаното от теб на места напомня тъкмо за Дуриданов.

Поначало в 21 век изследването на тракийския език чрез съмнителни и недоказуеми етимологии е абсурдно и всякакви езиковедски спекулации са неуместни. Разумните изследвания би трябвало да се съсредоточат в съпоставка с тукашния езиков материал и търсене на извънезикови податки за възможното тълкуване. Например съчетанието -рд- е добре познато в тракийски имена (Zbelsurdos, Urd-enos и т. н.) и не е задължително през него да минава границата между двете съставки на името. Колкото до евентуалното значение на пурд-, имаме и епитет на тракийския херос, започващ с Pourd-, при извор (съвременното име на мястото пък идва от турското "бунар").

Този Балк е изписан в документа от 1365 като Balk filius Saaz Moldavus, vayvoda Maramarusiensis ("молдавецът Балк, син на Сааз, Марамурешки войвода"), а по-долу в текста и като Balgh; Людовик споменава и "родните му братя Драг, Драгомир и Стефан" (Drag, Dragomer, Stephanus). В две патриаршески писма от 1391 г. във връзка с манастир в Марамуреш е споменат като войводата Балица или Балич (на гр. ὁ βοϊβόδας ὁ Μπαλίτζας) заедно с брат си Драг(ош) (Νδράγος).