Tyroglyphos

Нищо не е сигурно, разбира се. В документи на влашките воеводи на гръцки език на българската титулатура "великый воевода и господинъ всей земи уггровлахийской" съответства "μέγας βοηβόδας καὶ αὐθέντης πάσης Οὐγγροβλαχίας".

Нали не смяташ, че Дечев и Кацаров не са били запознати с местоположението на Бурдапа при с. Саладиново (днес Огняново)? За разделянето са възможни и двете - Пурд- го има например в името на пътната станция Пурде; също и за Бурдапа, доколкото и бур-, и бурд- са познати като съставки.

Казано е, че обикновената надница е 2 лв., за зидар - 3 лв. Селскостопанската продукция се е продавала доста евтино. Животните хората сами са си ги продавали, така че цените, които са получавали, са същите като в таблицата. За зърното - 5 крини (100 литра) пшеница е вървяла от 8 до 9 лв. според качеството, ръж - 5,50 - 6 лв., царевица - 5 - 5,50 лв., ечемик - 4 - 5 лв.

Да не би да имаш нещо против братята власи? Ето за патриотите българска карта с имената на пътните станции, която бях пускал по повод на късноантичните граници: За да не се издавят в блатата.

Доколкото знам, има два източника за него, гръцки, името е Μπαλίκας. Първият е Йоан Кантакузин (ІІІ, 95): "Когато императрицата (Ана) видя, че й остава само град Константинопол (защото почти всички останали градове минаха на страната на император Кантакузин), проводи пратеничество при някой си Балик (Μπαλίκαν), владетел на Карвуна (τοῦ Καρβωνᾶ ἄρχοντα), и поиска помощ. Той радостно прие пратеничеството и изпрати в помощ на императрицата братята си Теодор и Добротица с хиляда отбрани войници. И те, като минаха през крайбрежните градове покрай Понта, убедиха ги да се отцепят от императора и да минат на страната на императрицата." Другият е частично запазен надпис от Аксаково, Варненско: "Геор[ги ...] Бали[к, владетел?] на Карву[на ...]" (τοῦ Μπαλί[κα ...] τοῦ Καρβου[νᾶ ...]). Някои смятат, че Георги е първото име на Балик, според други Георги е бил служител или роднина на Балик.

На мен пък Шабла ми мяза на турско име. Пирдоп според Д. Дечев и Г. Кацаров е с тракийски произход, от Purd- (с дълго -u-, което е дало -ы-) и -apa/-opa.

Съвсем просто е - когато нещо в румънския език не може да намери обяснение, бива обявявано за остатък от (напълно неизвестния) дакийски език с аргумента, че румънците са романизирани даки.

Литографията е на Георги Данчов, не на Павлович, бях пускал малко по-едро изображение преди време тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7154&st=0&p=72299&#entry72299 Надписът на документа с дата 1856 г. е наистина "Хат-Хумаюнъ", другият под лъва е "Конституция". Двуглавият орел държи лента с надпис "Снт Стефано аωои, февр. ΙΘ", т.е. 1878, февруари 19 (датата на подписване на Санстефанския договор, която във връзка с новия стил сме изменили и честваме на 3 март). Знамето, което държи девойката, е направено по подобие на Самарското с образите на св. Кирил и Методий, но цветовете са променени (тук бялото е отгоре, докато при Самарското е в средата), за да отговарят на разположението им в официалното българско знаме.

Аз имах предвид самото изписване на буквите. На тази снимка не се виждат ясно всички букви, както на самия камък, но например формите на А и В са типично гръцки и не се срещат изписвани по такъв начин в кирилски паметници.

Едва ли можем да разберем кога е станало това изместване на значението, защото изразът "вран кон" съществува още през старобългарския период. Възможно е и реките да са наречени на птицата врана тъкмо заради нейния цвят, тъй като черният цвят е един от често срещаните елементи в имена на реки и езера. Всъщност чисто езиковедските умувания, несъобразени с действителността, могат да доведат и до печални резултати, затова е добре да се потърсят общи черти в носителите на враните хидроними. Между другото, като употребих прилагателното, което в женски род е "враня", започвам да се чудя защо - ако произходът на хидронимите е такъв - има имена като Врана река, Враната вода (а не *Враня, *Вранята). А по повод на наблюдението на Хърс и КГ125 за вливащите се в морето Варни се сетих и за руската дума воронка "фуния" и българската врана "запушалка, отвор за наливане". Що се отнася до името Одесос, за него не е ясно дали преди да стане име на града е било хидроним или ороним - има данни и за едното, и за другото, и съответно езиковедите приспособяват етимологиите си към един от двата варианта.

Първоначалното значение на думата "вар", както беше станало дума в едно от изчезналите мнения, е "топлина", което по принцип не е невъзможно да се използва за име на река. Ако пък е врана в смисъл на черна, трябва да се види и за нашата, и за германската река дали има основания да бъдат наречени черни.

Задачите са елементарни и е срамота да молиш някой да ти ги решава. По първа задача - дължината на едната страна на триъгълник не може да е равна на сбора от дължините на другите две. По втора задача - начертай една окръжност с център в точката С и радиус, равен на бедрата на триъгълника (т.е. окръжността минава през точките А и В).

Мисля, че най-правдоподобно изглежда предположението на КГ125, че Жеравна е свързано с корена на старобългарското жрьны / камень жрьнъвьнъ "воденичен камък", новобълг. диал. "жерновен камък". За опростяването на името може да се сравни македонската Жерно(в)ница, която днес се нарича Жировница.

Текстът на печата е Θεοτόκε, βοήθει τῷ σῷ δούλῳ Μουσελίῳ προέδρῳ τῷ Πακουριανῷ. Това е втори открит у нас негов печат, първият е публикуван от Иван Йорданов във втория том на корпуса с византийски печати от България.

Буквите на слънчевия часовник определено не са на кирилица, а са гръцки.

Не е монтаж, лозунгите изглеждат прекалено контрастни в сравнение с останалата част, защото са ретуширани. Това е било обичайна практика във фотографията по онова време за подчертаване на детайли, изясняване и дорисуване, а и технически е било по-лесно изпълнимо от фотомонтажа.

Един римлянин би написал числото 995 като DCCCCLXXXXV. Същият римлянин би означил разстоянието от 5 мили като MPV или MV, a 1005 като ∞V или (|)V. Тези разминавания се получават, защото не отчитате разликите между: 1) употребата на римските цифри през античността; 2) употребата на римските цифри през средновековието; 3) съвременната употреба на римските цифри.

Да, но само при кирилицата, където са заети гръцките стойности, а за няколкото липсващи букви са избрани сходни. гр. -- кир. Α = 1 = А Β = 2 = В Γ = 3 = Г Δ = 4 = Д Ε = 5 = Е ς = 6 = S Ζ = 7 = З Η = 8 = Η Θ = 9 = Θ Ι = 10 = Ι Κ = 20 = К Λ = 30 = Л Μ = 40 = М Ν = 50 = Ν Ξ = 60 = ξ Ο = 70 = Ο Π = 80 = П q = 90 = Ч Ρ = 100 = Р C = 200 = С Τ = 300 = Т Υ = 400 = ОУ/У Φ = 500 = Ф Χ = 600 = Х Ψ = 700 = ψ ω = 800 = ω Ϡ = 900 = Ѧ/Ц При глаголицата обаче не е така, там цифрите са според реда на буквите - а=1, б=2, в=3, г=4 и т.н. (в кирилицата - А=1, Б не се използва, В=2, Г=3).

Поначало римляните почти не са използвали М като знак за хиляда освен в две-три съкращения като МР - milia passuum, "хиляда крачки", т. е. миля.

При мен е откъс от третата част на любимия ми концерт за клавесин на Бах (в ре-минор). А за непознати номера - от втората част на 94 симфония на Хайдн.

Интересно е, че някои изтъкнати тук особености като непознаване, пренебрегване и неправилно интерпретиране на историческите извори, народни етимологии, незачитане на данните на археологията, обслужване на предпоставени тези и пр. се срещат и у представители на "конвенционалната" историческа наука...

В Япония са правени цветни филми още преди Първата световна война - по системата за цветно кино Кинемаколор, която съм описал в тази тема. В края на 1913 г. там са заснети първите документални филми, а през април 1914 г. е представен и първият японски цветен игрален филм - екранизация на класическата пиеса "Йошицуне и хилядата вишневи дървета". Кадър от филма: Японците заснемат няколко десетки цветни филма, открити били даже специални кинотеатри за цветно кино. С избухването на Първата световна война обаче доставката на филмови материали от Европа е затруднена и цветните филми стават твърде неизгодни, тъй като изискват двойно количество, при това по-скъп филм. Производството им рязко намалява през 1915 г. и приключва през юли 1917 г., когато е показан последният игрален цветен филм, заснет по тази система.

Положението изобщо не е толкова отчайващо. Римляните имат знаци за 5 000, 10 000, 50 000 и 100 000, които се развиват от (|), по-ранния знак за хиляда (чиято половинка представлява знакът за петстотин D). |)) = 5 000 (половината на знака за 10 000) ((|)) = 10 000 |))) = 50 000 (половината на знака за 100 000) (((|))) = 100 000 По-големите числа се отразяват с повторение на знака за 100 000, както се вижда в долните редове на този надпис: Съществува и друг, още по-лесен начин - чертичка, поставена върху число, го умножава по хиляда, напр. CCC с чертичка отгоре е 300 000. А когато числото има чертички отляво, отдясно и отгоре: |ˉˉ| - се умножава по 100 000: така X с чертички от трите страни |ˉXˉ| означава 1 000 000.

Освен Κ Η Τ Β, в средата има буква Θ и над Τ буква Ο (частично запазено). Монограмът означава Θεοτόκε, βοήθει - "Богородице, помагай".

В Чаталарския надпис имаме ελεμ, което като оригинално изписване може би е по-точно от "алем" в преписите на Именника.