Tyroglyphos

Малко уточнение: в надписа не пише Зент-И, а ΖΕΝΤΥ или ZENYT (последните две букви Τ и Υ са в лигатура) с буква Υ, която няма стойност на i, а на ü. Впрочем и "АСО"-то не е съвсем АСО, защото втората буква не е точно С.

Практикували са го тъй наречените Хирпи ("вълци") на планината Соракте. Източници има, например: Вергилий, Енеида, 9, 785: "Най-велик бог Аполоне, пазител на свята Соракта, първом почитаме тебе, за тебе подхранваме вечно пламъка с борови стволи, на твоята милост опрени, ние премятаме стъпки през огън и въглени живи..." Страбон, География, 5, 2, 9: "Под планината Соракте се намира град Ферония, с името на някаква местна богиня, която околните народи много почитат; на това място е свещеният й участък и има забележителни церемонии, защото обсебените от тази богиня вървят с боси крака през голяма купчина жарава и пепел без да пострадат; и много хора се събират по едно и също време, не само за да присъстват на празничния сбор, който се провежда всяка година, но и за да видят споменатата гледка."

Древните римляни също са практикували нестинарство, може би и те са били криптозороастрийци?

Едва ли търговията е била организирана от траките, та чак амфори да произвеждат. Има впрочем данни за търговия с наше вино и от римско време. Пък и бира са си пийвали обилно.

Ентусиазмът е умрял още през 60-те години, не през 80-те, въпреки че животът е станал по-добър. Но това е по-скоро резултат от нашите родни български специфики - по същия начин е умрял и следосвобожденският ентусиазъм.

Още Омир пише за качествата на тракийското вино. То е символ на лукс за ахейците, обсаждащи Троя; Одисей получава от киконския жрец Марон исмарско вино, на което никой не може да устои, и т. н. Освен исмарското, от тракийските вина много прочути и търсени са и прамнийското и библинското. Гърците неслучайно смятали, че отглеждането на лозя и приготвянето на вино е тракийско изобретение.

Така си е - "Москва - велика майка на народите", както казваше безсмъртната Блага Димитрова... Но колко от хората, строили пътища, изкоренявали болести и пр., са го правели с цел сливане с могъщия Съветски съюз - 2, 1, 0,5 %? Разумно ли е да отречем това, което те са постигнали, работейки за страната и сънародниците си, заради декларациите на партийните другари?

Зависи за кое време става дума. Така както го описваш, изглежда картата е отразявала делението след реформите на Диоклециан и Константин - Западна България спада към префектурата Илирик, а останалата част от България попада в префектурата Ориент. Ето карта, на която границата между Илирик и Ориент е означена с точки. А това е границата между латинския и гръцкия език.

Целите несъмнено са прагматични, доколкото цялостното отричане е най-лесният начин, без допълнителни усилия, за създаване на впечатление за промяна. Търси се внушението, че покрай отричането е настъпила и някаква качествена промяна, някакво развитие и натрупване. По този начин чрез непочтеност се печели време за нагаждане към новите условия.

Подобни реакции са били типични още в Древна Гърция, така че е възможно да става дума за някаква особеност на балканските/средиземноморските общества.

И на мен ми се струва, че този синдром се появява при всяка промяна на политическата ситуация и не бива да се обвързва със социализма. Поначало живелите в едно общество никога не могат да го оценят обективно, а или го превъзнасят, или го очернят. Впрочем тази невъзможност за обективност също е от полза при проучването на даден период.

Текстът на Константин Багренородни е пределно ясен, че канартикинът е мъж и син на владетеля; съпругата на българския владетел е спомената отделно като ἡ ἐκ Θεοῦ ἀρχόντισσα. Да не говорим за изричната бележка в полето на цариградския палимпсест: "Да се знае, че синовете на владетелите на България се титулуват така: канартикин, булиа-таркан".

Ха-ха, наистина уникални Петърдобревски интерпретации, особено тълкуването на гръцкия надпис от Плиска през осетински.

"Токту" е пълна дивотия, името в оригинала гласи Τόκτος. Чудно защо геният, който е съчинил формата Токту, не се е сетил да сътвори имена като Круму, Телеригу, или направо Кукуригу.

Публикуван е в бр. 14 от 6 февруари 1888 г.

Да, Дейсис е, а отдолу са изображенията на светците Саватий, Николай, Леонтий и Зосим; отгоре е т. нар. убрус - неръкотворният образ на Христос върху кърпа. Това е руска лята преносима икона от 18-19 в. Отстрани са били прикрепени още две подвижни пана с изображения:

Едва ли щяха да си позволят да го хвърлят в затвора. По-скоро щеше да падне жертва на неизвестна злодейска ръка.

"Бара" е река и това си е общославянски корен, но малко трудно от него ще стане Вар-. А Бърдарски геран трябва да идва от бърдо, бърдар. В долната си част Вардар не тече бързо, но по към изворите може и да е бърз.

...

Дори и най-авторитетният източник подлежи на проверка. Думи като aepistle или quemeful не ми изглеждат староанглийски...

Според мен има две възможности - или картинката не показва евангелието от 8 в., или въпросният ръкопис е доста по-нов, но препис на превод от 8 в. P.S. Текстът, доколкото го разчитам, също изглежда съмнителен.

Нищо не пречи, защото оцветяването е направено с популяризаторска цел. Но по принцип произведенията на изкуството е добре да се оставят и гледат в оригиналния си вид, дори той да не отговаря на съвременните представи - това е и документ на времето, през което е правен. Не знам и дали "оцветителите" са се консултирали с някой от участниците в създаването на сериала, както би било редно да се постъпи. Поне да разберат дали са го направили черно-бял от естетически съображения или поради технически и финансови трудности (доколкото знам, по това време в СССР вече е имало цветна телевизия). По повод на това, а и за да свърнем към основната тема за ранното цветно кино, се сещам за американския филм "Червенокожият", заснет през 1928 г. (който далеч не е единственият такъв случай). Филмът бил замислен като изцяло цветен и най-напред, като по-сложни, били филмирани сцените, пресъздаващи живота на индианците, които били заснети извън студиото в подходяща природна среда и с участието на индианци. Оставало в студиото да се заснеме частта за живота на главния герой сред белите хора. Но когато авторите на филма приключили снимките на индианската част и се върнали със заснетия цветен материал, се оказало, че доста са надвишили предвидения бюджет, и се наложило няколкото оставащи сцени да бъдат черно-бели (около 20 минути, целият филм е 82 минути). Така обаче се получил интересен, сякаш нарочно търсен контраст между пъстрия живот на индианците и сивото ежедневие на белите.

Да, този шрифт е типичен за 8 в. За разлика от другия ръкопис, който определено е много по-късен.

Питам, защото ми изглежда странно да има такова сведение точно в Супрасълския сборник. А иначе "злато и сребро" може наистина да е стандартен израз.

Вард- било от suord- "черен" (нем. schwarz), а второто -ари било от и.е. wer-, като ст.инд. vari "вода", защото името било засвидетелствано и под форма Вардуариос.