Tyroglyphos

В гръцки с "ц" се предава и "ч", например турската дума çalı (храсталак) на гръцки преминава като τσαλί. Трябва да се проверят стари записи на името, оттам може да излезе нещо.

Ех, как не ти омръзна да задаваш идиотски въпроси? Раковски, Няколко речи о Асеню първому, 1860: Братя Миладинови, Български народни песни, 1861:

Ето и един паралел с древен ритуал за плодородие в Делфи: Плутарх, Гръцки въпроси, 12. "Коя е Харила при делфийците?" ... За Харила разказват нещо такова: вследствие на суша в Делфи настанал голям глад, хората се стекли заедно с децата и жените си пред портите на царския дворец и молели за помощ. Царят раздал от своите припаси брашно и боб на по-знатните, тъй като нямало достатъчно за всички. Тогава дошло едно малко момиченце, останало без родители, и му се примолило много настойчиво, но царят го ударил със сандала си, който запратил по лицето му. А момиченцето, ако и да било бедно и без родители, било с благороден характер, затова избягало, развързало пояса си и се обесило с него. Понеже гладът се усилвал, а към него се добавили и болести, Пития известила на царя, че трябва да умилостиви девойката-самоубийца Харила. Делфийците с мъка открили, че това било името на момиченцето, ударено със сандала, и устроили жертвоприношение, съчетано с очистване – те го извършват и до ден днешен на всяка девета година: Царят сяда пред народа и раздава брашно и боб на всички – и на гражданите, и на чужденците. Донася се детска фигура, възпроизвеждаща Харила. И след като всички си вземат от храната, царят удря със сандала си фигурата, а предводителката на тиадите я вдига и я отнася в местност, където има много пропасти. Там поставят въже около шията на фигурата и я погребват на мястото, където била погребана Харила, след като се обесила.

Едно уточнение по повод на песента "Нощ е ужасна". Това изобщо не е чалга, а патриотична песен, написана от старозагорския учител Петър Иванов в навечерието на Старозагорското въстание по мелодията от известната ария на Виолета Addio del passato от третото действие на Травиата от Верди. Затова и Алеко се възмущава как Бай Ганю пее музиката на великия Верди, все едно е някоя от любимите му цигански песни. Ето го и текста: "Вдовица" Нощ е ужасна, зима студена, по поле вятър, буря голема, всякой се крие в подслон да иде домашни свои мили да види. А кой ще дойде с мене да идем там в една къща нещо да видим? О, жално, жално е това нещо, българин често страда тъй тежко! На край от село къщица мала, там майка дреме йощ незаспала. Жалостно гледа на свои дечица с сълзи ги мие, горка-горчица. Гледа ги, гледа, па после плаче, на гърди туря малко сираче. Със думи жални, жални, печални на деца дума, що лежат гладни: "Спете спокойно, ангели мили, Бог нек се над вас клетите смили. Ни хлебец имам, ни искра огън, с що ще ви стопля, нахраня заран? Един имахте добър бащица и него закла кръвна убийца, той се за вази бедните труди, кръвнишка ръка във гроб го гуди." Тъй си редеше бедната майка, от тежка мъка хвана я дрямка, главица сложи, заспа си мирно, слово й беше това подирно. Зора зазори, дечица стават, майка си жално те призовават: "Дигни се, мале, огън ни стъкни, малкия Милча ти прегърни." Но майка мълчи, студно й чело поп й изчете гробно опело. Петър Иванов (1847-1927) Из спомените на Арсений Костенцев - за създаването на песента: "Заминах за Стара Загора (Ески Заара). Отидох у дома на господин Петър Иванов, който ме посрещна много добре и ми каза: – Тук, в нашата Заара, не само хората, но и камъните са надъхани с тази идея и довечера, до утре ще ги видиш. На писалищната му маса намерих песента "Нощ е ужасна, зима студена, по поле вятър, буря голема" и пр., която току-що беше съчинил. Помолих го да ми я даде да я препиша и да ми каже гласа й. С благодарение изпълни туй мое желание. Тази песен аз пръв я разпространих по България, Тракия и Македония и където и да я запеех, ме молеха да им я повторя и потретя. Действително, тук намерих такава интелигенция, каквато никъде другаде не видях, където бях ходил – рядко видях дюкян, в който да не четат книги и вестници. Стените на училищата им бяха всички изрисувани с картини, изобразяващи българите как колят турците и всички ми казаха, че главният им будител бил учителят им господин Петър Иванов, с когото и аз най-вече разговарях по тези работи."

Алвасарейро е напълно прав за наличието на много ориенталски елементи в нашия фолклор, но в това няма нищо лошо или срамно, то е обогатяване. Сигурно и мен ще ме обявите за комунист , но циганизация в музиката у нас е имало много преди 1944 г. Било е пълно с цигани-музиканти, които са се допадали на широката публика. Дори народни песни, както и европейски мелодии, са били често циганизирани до неузнаваемост, за да се приспособят към вкусовете на слушателите. За това с възмущение са писали не един и двама автори, включително изтъкнати специалисти като Добри Христов, на които можем да имаме пълно доверие. Може да се види и колко грамофонни плочи с такива песни са били издадени, което показва, че не само най-простите хора са слушали такава музика, доколкото грамофонът е бил скъпо удоволствие. А вината на комунистическото управление за избуяването на чалгата е в неуспешните опити да ограничи този вид музика и, както става обикновено, се е получило точно обратното.

Два български примера за мястото на титлата: 1. Хамбарлийски надпис (ок. 813 г.): ... ὁ Τουκος ὁ η[ζ]ουργου βουληα... 2. Надпис на Мостич (Х в.): сьде лежитъ Мостичь чрьгоубъιлιa... По повод на името на Георги Сурсувул си заслужава да се обърне внимание и на неговото предаване в средновековни славянски (български) преводи като Сърсоубылѧ, Серсоубылѧ.

Може би трябва да се направи съпоставка с монетите на молдавския воевода по същото време, на които пише SIM PETRI WOIWOD / SI MOLDAVIENSIS http://romaniancoins.ancients.info/pm.htm

Мисля си, че с достатъчно четене на грамотни текстове човек стига до момента, в който изобщо не се замисля дали да пише пълен или кратък член, а правилната употреба му идва "отвътре", автоматично.

Напоследък много популярни станаха монетите, изработени от два вида метални сплави, какъвто е и нашият роден (макар и имитиращ еврото) 1 лев. Може би модата на този тип биметални монети в Европа тръгна от италианските 500 лири, които още през 80-те години бяха отсичани по тази технология и правеха силно впечатление на този, който ги видеше за пръв път. Сега те са се наложили по целия свят и особено в Европа заради монетите от 1 и 2 евро. Повечето биметални монети се състоят от два кръга от различен метал/метална сплав - вътрешен и външен. За да се изработи такава монета, най-напред се оформят елементите от съответните сплави, които се комбинират, така че да се получи заготовка, от която след това се "отсича" (т. е. пресова) монетата. За да се получи добро сцепление между двата елемента, по ръба на вътрешния кръг се прави жлеб. При отсичането на монетата поради големия натиск върху външния кръг (1) металът запълва този жлеб (3) във вътрешния кръг (2) и така двете части се закрепват изключително здраво. Забележка: вътрешният диск на монетите от 1 и 2 евро всъщност се състои от три слоя метал, за да се затрудняло фалшифицирането. Малко история или нищо ново под слънцето Слабо известно е, че такива биметални монети са били сечени (най-вече като възпоменателни медальони) още в древния Рим от императори като Комод, Север Александър или Филип Арабина, като в римския вариант са се използвали два вида медни сплави. Освен за красота такова съчетание на различни метали в по-късно време се е прилагало и като мярка за по-трудно фалшифициране. Интересен е случаят с монетите от 1 цент, отсичани за кратък период в края на 18 век в Съединените щати, при които в центъра на монетата е вложено малко парченце сребро, за да може изписаната върху монетата стойност да отговаря на реалната цена на метала, от който е изработена, без да се налага монетата да бъде с твърде големи размери (както ако се използва само мед). "Тайни" биметални монети На практика има и друг вид биметални монети - такива, при които имаме ядро от един метал/сплав (обикновено по-евтин), обвито в друг (по-скъп, за да се създаде илюзията, че монетата е изцяло от скъп метал). Такива монети (наричани и "фуре") са били правени с цел пестене на материала не само от фалшификатори, но и от владетели и държави в криза, например в Римската империя или в България по време на Втората световна война и в наши дни. В миналото най-ефективната проверка е била да се направи лек нарез отстрани на монетата, чрез който излизало наяве дали и вътрешността е от същия метал или лъсвал по-простият материал на ядрото. В днешна България този метод е приложен при т. нар. жълти стотинки (монетите от 1, 2 и 5 стотинки) от емисия 2000 г. При емисия 1999 г. монетите от 1, 2 и 5 ст са изработени от медна сплав. Обаче монетите от емисия 2000 г., които на пръв поглед изглеждат по същия начин, за по-евтино са изработени от желязо (по-точно желязна сплав), върху което по електролитен път е нанесен тънък слой мед и отгоре покритие, имитиращо цвета на медната сплав. Разликата между двете емисии най-лесно може да се провери чрез магнит - тези от 2000 г. се привличат, тъй като са железни, а монетите от по-старата емисия, напротив, са безразлични към магнитните сили. Монетите от емисия 1999, чиято цена като метал е по-висока, постепенно се изваждат от обращение. На долната снимка са представени една до друга частично изпилени монети от 2 стотинки от емисии 1999 (вляво) и 2000 (вдясно) - вижда се как материалът на лявата монета е един и същ на повърхността и в дълбочина, докато дясната представлява ядро от сив метал с медно покритие.

Данните за рождената година на Фока са според фрагмент от Хрониката на Йоан Антиохийски, където по повод на възкачването на Фока на престола (602 г.) е уточнено, че е бил "по род тракиец, на 55 години".

.

А какво е положението в надписите на самия Омуртаг?

При печата на Телериг подобна е само лицевата страна, която съдържа типичната за печатите формула "Богородице, помагай на своя раб" с характерния монограм.

Защо пък да е Винех? Печатът се чете съвсем ясно като Θεοτόκε, βοήθει (в монограм) τῷ σῷ δούλῳ - Ἠσώῃ νοταρήῳ. ἀμήν. "Богородице, помагай на своя раб нотария Исой. Амин!"

Канартикин (ΚΑΝΑΡΤΙΚΕΙΝΟC) е изписване, достигнало до нас във византийски исторически извор, запазен в по-късни преписи. Автентични печати от Първото българско царство обаче я представят (в съответните падежни форми) като ΚΑΝΑΗΡΤΧΘΗΝW или ΚΑΝΕΗΡΤΧΘΗΝOC.

Аз пък ти обяснявам, че Бешевлиев е отхвърлил четенето на Ников в свои научни публикации още през 1933 г. (Изв. на истор. дружество, кн. 13) и 1934 г. (в първото издание на "Първобългарски надписи", Год. на Соф. унив., Ист.-фил. ф., т. 31/1), така че е абсурдна идеята как Бешевлиев бил фалшифицирал надписа, за да не попречи той на все още несъществуващите по онова време (!) хипотези, че KANACYBHГН се разделя като KANA CYBHГН и че CYBHГН означава "господар на войската". И ако сериозно смятате да оборвате четенето на надписа, освен че трябва да отидете до музея, е хубаво да се запознаете и с научните публикации на Бешевлиев върху надписа (те са поне пет), а не да разчитате само на достъпната в интернет негова научно-популярна книга от 1981 г. Любопитен факт: В научните си публикации Бешевлиев коментира десетина различни варианта за интерпретацията на титлата KANACYBHГН.

Полное собрание русских летописей, т. ІХ, с. 68:

И защо смяташ, че прочитът на Ников и съответно рисунката са по-верни от тези на Бешевлиев? Между другото знаеш ли, че когато Бешевлиев отхвърля четенето на буквата след АРХОN като Υ (през 1933 г.), той все още разделя титлата като KANAC YBHГН, а пък тезата за "сюбеги"="господар на войската" (тя не е на Бешевлиев, а на други учени) се появява чак 25 години по-късно (1958 г.)? Та ако обвиняваш Бешевлиев в "явна манипулация и фалшификация", ще се наложи да му признаеш и завидни способности за предсказване на бъдещето. Бешевлиев навсякъде пише съвсем коректно, че разчитането на началото на надписа не е сигурно и е възможно бъдещи проучвания да внесат уточнения. Така че който смята, че ще успее да прочете повече, да отива във Варненския музей (инв. № ІІІ - 934) и да се захваща за работа.

Няма да е лошо да се включат и сяра и желязо.

Трябва тези 250 мл киселина да се прибавят към 566,67 мл вода, за да се получи 30% разтвор. След това този разтвор при смесване с равен обем вода ще даде наполовина по-слаб разтвор, т. е. 15 %. Разреждането се изчислява по формулата A = V (C1/C2 - 1), където A е обемът на водата, V е обемът на първоначалния разтвор, C1 е концентрацията на първоначалния разтвор, а C2 е желаната концентрация. В нашия случай (със закръгляне до стотните, защото се получава 6 в период): А = 250(98/30 - 1) = 566,67 Важно: При разреждане на киселина с висока концентрация никога не се добавя водата към киселината, а само киселината бавно към водата!

Касиодор, Хроника: Hoc cons(ule) (504 г.) virtute d(omi)n(i) regis Theoderici victis Vulgaribus Sirmium recepit Italia. Щом си съгласен с мен, че няма дупка, не виждам какво повече да коментираме. Да, изяснихме си, че "хипотезата" на Тамарин е напълно неоснователна. Всякакво по-нататъшно нейно обсъждане би било безсмислена загуба на време.

РБМК 1000

Първият български фокусник - хаджи Найден Йоанович Малко известно е, че първият наш фокусник, за когото имаме сведения, е видният възрожденски книгоиздател и книжар, "ревнител на българското просвещение, учител и книгопродавец по всея Славено-Болгария" хаджи Найден Йо(в)анович (ок. 1805 - 1859). Родом от с. Аджилие (дн. Юнаците), Татарпазарджишко, хаджи Найден на младини е учител в Татар-Пазарджик (дн. Пазарджик) и Батак, а впоследствие се захваща (по препоръка на Неофит Рилски) с книгоиздателска и книжарска дейност, за да се превърне по този начин в учител на цяла България - "Искам за едно добро да служа на тоя свят", казвал хаджи Найден. През 40-те и 50-те години издава над 40 книги, съставени или преведени от самия него и други възрожденски книжовници и отпечатани в Букурещ, Белград и Цариград. С издадените книги неуморно обикаля из българските земи, като колкото ги продава, толкова и ги подарява, и навсякъде насърчава и подпомага по-будните деца да се учат. Последните години на живота си, болен и сляп, прекарал в голяма нищета в Белград. Малко преди смъртта си споделил с перущенския учител и поборник Петър Бонев: "Петре, всички ме забравихте! Кажи и на другите да ме пообикалят. Ах, да мога да се дигна, ще си отида на нашия вилает, но виждам, че скоро ще умра. Обичам свободата, но много ми е жалко, че не ще сложа кости в моето отечество..." За уменията му като фокусник научаваме от спомените на друг известен възрожденски книжар и книгоиздател, Димитър Паничков: Шеговитият хаджи Найден правеше разни смехории и мурафети. Например: яйце да ходи по полицата: върже го с бял конец, вързан за ръката му, ачи подложи шапка и вика: "ге, ге, ге!", дърпа с ръка невидимя бял конец, и яйцето падне в шапката; или: прокара нишка с тел през чибука и вързаното яйце върви отвън по него. Правеше и пържен петел да кукурига: намокри го с киречева (варна) вода, та му опада перушината, намаже го с пържена каша, приспи го в някой съд и го сложи на софрата. Посред нощ петелът се разшава и закукурига. Палеше свещ с върха на ножа, - кибрит тогава още нямаше - в запушено шише с вода имаше нещо като тюкюрт (сяра) или фосфор. Еднаж - туй беше след чумата - при даскал Геня бяха дошли и хекиминът карловец Танко, Иван Павльовичин и Драгойчо Мирчовичин; те учеха псалтикия. Хаджи Найден направи яйце да се търкаля само по земята: изпразнил го и вътре тайно турил живи пиявици. Всички тия мурафети той вадеше от една сръбска книга. Вечерта седяха до късно. Сутринта и Танко изигра един мурафет на хаджи Найдена: без никой да го види, взел счукани черни шикалки и сачи-къбръз (зелен камък), поръсил пешкира, па го подаде на хаджи Найдена да се отрие; като се оми, подаде му после и огледалото да се огледа. Хаджи Найден почерня като арапин и, като се видя такъв в огледалото, се много уплаши. Няколко дена той не излиза вън. Ми се със сапун и си маза лицето със зехтин, доде едвам избеля. После той казваше, че за туй сам си бил виноват: "Показах си, рече, рогата, туриха ми въжето!"

Енодий е един от най-образованите автори на своето време, така че да се вменява на хора като него или Касиодор недостатъчна грамотност е твърде неубедително. Дупките нека ги затъкват онези, които виждат такива. За мен дупка няма.

"Мен" и "теб" са съкратени форми на "мене" и "тебе". По произход това са форми за родителен падеж на личните местоимения в старобългарски ("мене" и "тебе"). Няма разлика в употребата им, едната или другата форма се предпочита предимно за благозвучие. Ако някой ти каже, че едната или другата форма е по-малко правилна, му цитирай Ботев: "О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже, - мен в сърцето и в душата..."