Tyroglyphos

Вербален означава "словесен", "изразен с думи". "Вербална и невербална комуникация" = словесно и безсловесно (напр. с жестове) общуване. Като термин в дипломацията се използва "вербална нота" - искане/предупреждение към представителите на друга държава за скорошно решаване на даден въпрос. Вербализирам означава изразявам с думи, обличам в думи, "ословесявам". "В ранна възраст децата не вербализират мислите си", т. е. не могат да изкажат, да изразят с думи мислите си. Забележка: "Вербален" и "вербализирам" са чуждици, които се използват най-вече за придаване на "интелектуален" привкус на текста. Те спокойно могат да бъдат заменяни със съответните български думи и изрази. Напр. Нямам думи да изразя чувствата си ~ Не ми се удава да вербализирам емоциите си.

Някои предмети добиват лъскав и нов вид при реставрацията. За археологическия музей не трябва да се притесняваш, там копията се броят на пръсти; доста копия има например в националния исторически музей, също в някои провинциални музеи (като оригиналите са в други музеи, т. е. обикновено в София).

"Тряснах" извори, които са съвременни или даже по-ранни спрямо сведението за "Зиези, от когото са българите". Изравняването на началното B и V е настъпило още към 3-4 в., тъй че ситуацията в средновековния латински няма особено значение в нашия случай. Енодий живее на запад и търси играта на думи Vulgares - vulgator, а Йорданес и Марцелин ("comes" не е име, а длъжността му) са на изток и възпроизвеждат гръцкото изписване с В. Не виждам липса на българите в изворите. Както писах и по-горе, запознавайте се с изворите и историята на техните текстове.

Аритметичната прогресия едва ли ще ти е от особена полза в живота. Но виж, правописът е важно нещо - "не можеш" се пише разделено, а "смисъл" е с "ъ". Поставя се запетайка пред "но" и след подчиненото изречение, въведено с "ако"; не се поставя запетайка между сказуемото и прякото допълнение ("не виждам смисъл"). "Трябва да я реша, но не успявам. Ако не можеш да я решиш, не виждам смисъл да питаш." Колкото до задачата, възрастта на синовете, когато книгите са станали 325, е била 5, 8, 11, 14 и 17 години.

Трябва да се получи алуминиев нитрат и бариев сулфат: Al(NO3)3 и BaSO4. Следователно уравнението може да се изравни така: 3Ba(NO3)2 + Al2(SO4)3 = 2Al(NO3)3 + 3BaSO4 По другото уравнение, чието решение искате на друго място във форума, мисля, че от две молекули азотна киселина и една бариев окис се получават бариев динитрат и вода по една молекула (надявам се, че знаете поне как да изпишете формулите на тези съединения).

Да, можем само да съжаляваме, че авторите на тази поредица тогава не са достигнали до България, а само до Унгария и Чехословакия, след което е дошла войната.

Най-напред ще си позволя да припомня призива, който отправих към друг участник във форума пак по повод на "разсъждения" за българския етноним: Преди да се впускате в дълбокомислени разсъждения, се запознавайте с историческите извори! На мястото на многоточието най приляга да се постави името на автора на темата, успяла да събере вече 60 отговора (и незнайно колко още в друг форум, откъдето Христо Тамарин привежда обилни цитати). Етнонимът Vulgares в "анонимния хронограф от 354 г." е същият като Vulgares/Bulgares у Енодий, Марцелин Комес, Йорданес и т. н. Той съответства на гръцкото Βούλγαρεις (с графични варианти Βούλγαρις и Βούλγαρης), познато както от гръцки източници, така и от официални надписи на българските владетели Омуртаг, Маламир и Персиан! То ако следваме "логиката" на съфорумника Христо Тамарин за третото склонение, което не се било употребявало за етноними , трябва да обявим или за несъществуващи, или за известни от дълбока древност не само народи като авари и хазари (гр. Ἄβαρες, Χάζαρεις), ами и родното племе на северите (Σέβερεις = Severes в латинския превод на Анастасий Библиотекар)! Та такива са фактите, независимо с колко големи букви някой се опитва да ни убеждава в противното. В заключение намирам за уместно да повторя призива: Преди да се впускате в дълбокомислени разсъждения, се запознавайте с историческите извори! P.S. (понеже и по този въпрос виждам странни твърдения) Вариантът на анонимния хронограф, споменаващ българите, е запазен в единствен препис, който датира от първото десетилетие на 16 в. и се съхранява в Австрийската национална библиотека.

Повечето (ако не и всички?) кадри са от периода след Първата и преди Втората световна война. Двата филма, чиито заглавки са дадени, "Floral Japan" и "Modern Tokyo", са съответно от 1937 и 1935 г. Останалите кадри също не приличат да са от времето преди 20-те - 30-те години, а и никак не ми изглеждат като заснети с някоя от двете системи за цветно кино, които са били използвани преди Първата световна война. Това е целият филм "Floral Japan", 1937 г., от който са взети много от кадрите в откъса, в оригиналния си вид:

Материали за описвание града Панагюрище Принос към историята на град Стара-Загора

Има, даже български от времето на Втората световна война.

И никелът, и желязото са с магнитни свойства, но при никела те са все пак по-слабо изразени. Двата метала са с различна плътност, температура на топене и пр., но това е трудно да се определи без необходимото оборудване. Ако парчето метал не ти е много скъпоценно и не те е страх, че повърхността му може да се накърни, би могъл да го определиш с подръчни материали по следния начин. Нужни са съд от прозрачно стъкло (буркан или чаша), вода, готварска сол, източник на постоянен ток (една батерия ще свърши работа), нещо за електрод (например метална пластинка или навита на спирала медна жица) и два проводника. Опитът не бива да се провежда в затворено помещение заради газовете, които се отделят. В стъкления съд наливаш разтвор на готварска сол, който ще се използва като електролит. Свързваш металния предмет, който искаш да определиш, към положителния полюс на батерията, а другия електрод към отрицателния и ги потапяш в разтвора, без да се докосват. Около електрода, свързан с отрицателния полюс, ще се образуват мехурчета газ (ако започнат да излизат мехурчета около изследвания предмет, значи си объркал полюсите ). Ако предметът е железен, около него разтворът ще започне да добива кафеникав цвят (ако го държиш достатъчно дълго, целият разтвор ще стане кафяв), ако е от никел, би трябвало да стане леко зеленикав.

Принципът на действие на терменвокса е бил известен от самото начало. Има два честотни генератора, единият с фиксирана честота, а другият модулиран чрез движенията на ръцете на изпълнителя (който се явява част от трептящ кръг), и промените в съотношението на честотите на двата генератора се преобразуват в звук. Същият принцип се използва и в ред други устройства като алармени системи (отново "задействани" от човешкото присъствие като при терменвокса), металотърсачи (металните предмети, попадащи в обсега на бобината, променят честотата на единия генератор) и пр. Това явление може да се наблюдава и в ежедневието, когато движението на човек около телевизионен или радиоприемник или допирането до антената води до изменения в качеството на приемане. В едно радиолюбителско списание от 20-те или 30-те години съм виждал следната опростена алармена инсталация на този принцип - в радиоапарат единият извод за променливия кондензатор се свързва към метална пластина, която се поставя някъде като сензор (например до вратата, в книга, и т. н.), и радиото се настройва непосредствено до някоя програма със силно излъчване. В резултат, когато някой се доближи до металната пластина, радиото се "донастройва" на съответната програма и издава човешкото присъствие. Единствените сериозно засекретени изследвания на Термен са били свързани с телевизията, която отговорните другари решили да приспособят за гранично наблюдение (за това се разпоредил лично Ленин, запазена е неговата резолюция върху описанието на проекта). Но тъй като тогавашната система била несъвършена и най-вече изисквала значителна по размер апаратура, абсолютно неподходяща за разполагане по границите, проучванията се забили в девета глуха и в крайна сметка руснаците останали с пръст в устата, когато първата действаща телевизионна система се появила няколко години по-късно в Англия.

За Голямата базилика в Плиска не бери грижа. Но така ще е, като не сме си пазили паметниците и я сме ги разграбили за строителен материал, я сме ги взривили, защото ни пречели или били лош спомен.

Много от българските глаголи на -ас(в)ам, -ис(в)ам, -пс(в)ам са с гръцки произход, образувани от една от основите на съответния гръцки глагол, изразяваща свършен вид, напр. сколасвам, парясам, из-педепсам, за-мирисвам, зографисвам, липсвам, вапсам. Армасвам е от гр. αρμάζω - годявам (от същия корен е αρμονία - хармония).

Празничен ден за всички иманяри, пардон, "колекционери". Я направо запей Одата на радостта, нали е и европейски химн. И стига сте говорили срещу археолозите и музеите, защото някъде си имало калпави или непочтени археолози! То по тая логика, понеже има и калпави лекари, дайте да отхвърлим и медицината и да се оставим да ни лекуват разни врачки и прочее шарлатани.

Че то сега нашият кмет прави точно това - осигурява огромна публичност на изявата на Черни, на чието "творчество" иначе щяха да обърнат внимание 20-30 души в мухлясалата турска баня. А сега не само че разбра половин България, ами се дава и повод да се говори колко са прости и нетолерантни българите...

Снимки от строежа на Панамския канал, 1913 г.

Ами той вероятно тъкмо на това е разчитал, а нашите мъдри държавници са се хванали и са му направили реклама за пореден път.

Да, почти всички са ако не иманяри, то пряко свързани с иманяри. Това, че сред археолозите могат да се намерят неколцина иманяри, не оправдава иманярството. Не го оправдава и това, че в нашата държава то е официално покровителствано.

Немалка част от постовете в този раздел са точно иманярски, видно и от специфичната "терминология", използвана от авторите им. Администратор: Ще се обсъди с екипа този проблем...

Както се казва, "гузен негонен бяга".

Това е така нареченият "трискел" (= "трикрак"), символ на движението и слънцето (срв. свастиката), който се среща по антични монети от най-различни места. Бил е използван и в Сицилия (в Сиракуза) и се възприема като символ на острова, тъй като представата на древните за Сицилия е била като за триъгълник; в този смисъл са тълкували и древното име на острова Тринакрия - "с три върха/носа". Монета на Сиракуза Монета на Аспендос в Памфилия

След загубата на Сицилия сигурно е било точно така.

През 10 в. императорът все още раздава високи титли на тамошните управници, така че ако не данък, то поне е получавал достатъчно скъпи лични подаръци.