Tyroglyphos

Сардиния и Корсика попадат под византийска власт през 534 г. Преди това те са вандалски и техен управител е бил Цацон, братът на цар Гелимер. Велизарий побеждава вандалските войски в Африка през декември 533 г., като в сражението Цацон е убит. След капитулацията на Гелимер Велизарий изпраща своя служител Кирил в Сардиния с главата на убития Цацон, в резултат на което вандалите му предават властта. Около 550 г. Сардиния и Корсика са временно подчинени от готския цар Тотила, но Юстиниан бързо си ги възвръща. Според надпис от 7 в. Порто Торес, свързан с император Констант ІІ (или с Константин Погонат?), лангобардите се опитали да превземат Сардиния, но били разгромени от войските на императора. Лангобардските нападения продължават и през 8 в. и около 725 г. Корсика е превзета от техния крал Лиутпранд, с което свършва византийското управление на острова. В Сардиния византийската власт удържа поне още два века, но отдалечеността от Константинопол постепенно довежда до независимост на острова. Окончателното отделяне на Сардиния изглежда е станало към края на 10 в., тъй като от 10 в. са последните сведения за управители (архонти) на острова, (формално?) подчинени на византийския император.

Намерих Дьяконов на този сайт.

И кой според теб е можел да издаде указ за "официален език на страната ни" преди Освобождението, турският султан ли? Естествено, че несъществуваща държава не може да има официален език, но българите имат своя книжовен език на основата на източните говори още преди Освобождението. Този език е утвърден не само чрез писаното от мнозинството интелектуалци, но през 1870 г. и от авторитетната институция Българско книжовно дружество (по-късно БАН), чиито правила след 1878 г., когато това става възможно, се въвеждат вече и на официално държавно равнище.

Не думай! ОФ всъщност реформира правописа, прокарвайки почти без изменения решение на БАН от 1922 г. и изпълнявайки закон от ... 1928 г., който обявява тогавашния правопис за временен и предписва осъвременяване от нарочна комисия, която по незнайни причини не е била свикана 16 години. За съжаление недалновидни български управници са спъвали приемането на съвременен и рационален български правопис 50 години, като освен слабата грамотност и другите вреди така са допринесли и за трайното отделяне на македонските българи.

Правоговорът на ят е установен с официални наредби на Министерство на просвещението. "Буква ѣ изобщо се произнася и като я, и като е. Като я се произнася изобщо, когато на нея пада ударението и следъ нея не следва мека сричка: грѣхъ, живѣлъ, вѣра, облѣнъ; като е се произнася изобщо, когато на нея не пада ударението или когато следъ нея дойде мека сричка: грѣхове, грѣшенъ, живѣли, вѣри и пр." Министерство на народното просвещение. Упътване за общо правописание, София 1899, стр. 13 (министър Т. Иванчов). Същият текст без "изобщо" стои и в предишното Упътване от 1898 г., стр. 8 (тогава министър е Ив. Вазов). P.S. Да си чувал за "даскалоливницата"?

Статията от уикипедия, от която си привел тези цитати, изобилства с грешки. Правописът, предложен от М. Дринов, не е от 1878 г., а от 1870 г., в статията му за "новобългарското азбуке", публикувана в издаваното от Българското книжовно дружество (първообразът на БАН) Периодическо списание. "Още през 1892 г. правописната комисия, назначена от Георги Живков, просветен министър в правителството на Стефан Стамболов, в която влизат Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. предлага изписване на ѣ единствено там, където в Източна България гласната е широка (а или широко е) - или да се пише вѣра, но верен, верски, вероизповедание и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списание „Български преглед“, но среща критика и като силно радикален и като прекалено полвинчат." Това твърдение също не е съвсем вярно и проектът съвсем не е "полвинчат". Правописната комисия, назначена от Г. Живков, изхвърля изцяло буквата ѫ (както и й, ь, ю, я) и употребата на краесловни ерове, а за ѣ предлага или да се запази там, където има редуване на е и я, или да се махне изцяло и да се пише я (ia) или е (в първоначалния вариант ѣ и щ са били премахнати). В списание "Български преглед" първоначално се използва този правопис, а впоследствие връщат краесловните ерове, но ѣ и ѫ продължават да не се употребяват, както може да се види в следното съобщение за първите разкопки в Абоба (Плиска) през 1899 г.: пролет, място, разсъждения, цели, цялата и т. н. През 1922 г. комисия при Българската академия на науките съставя академичен правопис, който изхвърля ѣ, ѫ и краесловните ерове. Тогавашното земеделско управление приема сходен правопис (известен като правопис на Омарчевски), който също изхвърля ѣ и краесловните ерове, но за звук ъ навсякъде използва ѫ (Стамболийски, казват, харесвал тази специфично българска буква). През 1945 г. на практика се приема официално правописът на БАН от 1922 г. с едно-единствено изключение - запазва се буквата ь, която е била заменена с й в правописа на БАН.

Едва ли е в превода, боргал- (ბორღალ-) си е за българите, трябва да се потърси друго обяснение, както и дали не е замесен някакъв общ агиографски мотив. връзка към оригиналния текст

Тезата, че думите мама и тате са от детския говор, е изказана далеч преди да е имало каквито и да било слависти. Но по-важното е, че коренът на думата "татко" е общоиндоевропейски и е много добре засвидетелстван в славянските езици. Иначе и мен не престава да ме изненадва стремежът да се отрече всичко славянско.

Рицарю, готическият стил в архитектурата няма нищо общо с готите.

И аз мисля, че "остриженами главами" си е съвсем нормално; то е същото като "не оумъвенами рѫками" (с неумити ръце) в евангелието.

Предполагам, че проф. Добрев нарича ромеите "гърци", защото така са ги наричали българите през средните векове.

Произношението на "ѣ" в съответствие с "якащите" говори е наложено преди Освобождението, защото повечето ни книжовници са говорели така. Това произношение е застъпвано и от двете основни тогавашни граматически и правописни "школи" - Търновската и Пловдивската - и е заложено в най-влиятелните предосвобожденски граматики (напр. у Иван Богоров, Йоаким Груев, Иван Момчилов). Правилата за "ѣ" според граматиката на Момчилов (2 изд., 1873):

И аз не съм чувал за по-ранна употреба от Троянската притча (14 в.). Но думата не е била нова, защото пак по това време вече има и производни като юридическия термин "бащина" (бащиния, т. е. наследствено имущество).

Сравни и това място от Закон судний: "Влазѧи въ олтарь въ день ли въ нощь и iетеро отъ свѧтыхъ съсоудъ ли пъртъ, ли всѧкоia вещи возметь, да продаетсѧ; а еже внѣ оуду олтарѧ отъ църкве възметь что, да тепетьсѧ и острижетьсѧ по земли посълаiетьсѧ, iако нечьстивъ".

Снимки на находките: http://www.flickr.com/photos/finds/sets/72157622378376316/

Ефектен начин за представяне на умножението, но не бих го нарекъл чак нов метод, а графично представяне на традиционния метод. Преимуществото му е, че не е необходимо да знаеш таблицата за умножение. Впрочем и при традиционния метод може да се мине без таблицата за умножение. Прави впечатление, че числата са специално подбрани да се състоят от 1, 2 и 3. Защото представете си как се умножава по този метод примерно 85 х 67 - колко линии трябва да се начертаят и как се броят после пресечните им точки?

И в руския го има. Според речника на Дал: "ТАТА арх. пск. зап. южн. малорос.; татанька, татка арх.; таточка, татуля, татулька, -лечка, -ленька, южн. зап.: тятя, отец. Татина шапка, арх." Може би чак 18-19 в., преди това не се сещам в какви текстове би могла да се появи дума от този тип.

Пак не става, защото има и едно "и" и се получава "Б(ог)уиматери" - за да се избегне една грешка, трябва да се предположи друга.

...

В другите Анхиалота също не се е добивала сол, така че не е чак толкова спорно. Ахелой има предимство и по количество, и по място, така че би обяснило по-лесно грешката на българския преводач.

Великата култура е тлеела скрита в овчарските тояги подобно на огъня на Прометей, за да просияе от нищото след хиляда години.

Две съображения. 1. Думи като "тата" и "мама" са характерни за детския език и са ненадеждни за определяне на езикова принадлежност. "Тата" и подобни думи има в почти всички индоевропейски езици. 2. Думи от детския език и разговорната реч мъчно си пробиват път в писмените текстове. В огромния масив от латински текстове "tata" присъства два пъти в значение "татко" и три или четири пъти в значение "дядо"/"чичо", докато обичайната дума за баща "pater" се среща десетки хиляди пъти. В още по-колосалния масив от старогръцки текстове "tata" е засвидетелствано три пъти. Малко по-добре са представени tata- и tAta- в староиндийски.

Май иде реч за Шарл

Колкото - толкова. Информация за надписа.

Ами и двете споменавания на "цар Василий" не присъстват на камъка, а са допълнения на издателите на надписа, така че не би трябвало да ги коментираме.