-
Брой отговори
1154 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
23
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Tyroglyphos
-
Не съм изключил личните съобщения, а ако изложените от мен факти не ти допадат, съжалявам. Ако пък те интересува личното ми становище, не употребявам смесената транскрипция "Верея" нито за македонския, нито за тракийския град. Използвам я само за... млякото "Верея". Изключително меродавен източник, няма що (макар че и в тамошната статия виждам поне два пъти Верея, а и на арумънски е с "е" ). Ето ти и на тебе китка цитати от научни издания, които са достъпни в интернет и всеки може да провери: В. Кънчов. Македония - етнография и статистика: "По такъвъ начинъ били заселени съ турци още при самото покоряванье старитѣ градове Воденъ, Верея, Битоля, Костуръ, Охридъ, Тетово, Кратово, Кочани, Щипъ, Струмица, Петричъ, Мелникъ, Сѣръ, Драма, Кавала и др." "Въ Солунъ, Сѣръ, Верея, Кожани често се виждатъ живи, подвижни, лукави турци съ чърни коси, подвижни, чърни очи и орлови носове." "Селата сѫ разположени въ политѣ на планина Шапка (клонъ отъ Олимпъ), захващатъ долината на Бистрица и минаватъ малко по лѣвия ѝ брѣгъ, дѣто е разположенъ градъ Верея, наричанъ отъ българитѣ Беръ, а отъ турцитѣ Кара Фери." В. Златарски. История на българската държава през средните векове, І, 2: "Лъв Дякон, като говори за появяването на нова комета и за някакви огнени стълбове, които се показвали в тъмна нощ на северната част на небето, изтъква, че тия явления предсказвали станалото след това превземане на Херсон от тавроскитите (русите) и завладяване на Верея от мизите (българите). [10] Въпросната комета се явила през април 989 г., [11] следователно Верея (днешна Караферия, Бер) минала в български ръце през втората половина на същата година." П. Петров. Образуване на българската държава: "В Солунското поле, което се простирало чак до гр. Верея (Бер), имало селища, които били зависими от различни сили..." П. Петров, Хр. Темелски. Църква и църковен живот в Македония: "С третата грамота, издадена между 1020 и 1025 г., към архиепископията били присъединени още две епископства - Стаг и Верея (Бер)." "Гръцки извори за българската история": Грамотата на Василий ІІ (ГИБИ VІ) - "Настоящият сигилий на царство ни се даде на пресветата архиепископия на България, за да обладава тя безпрепятствено следните епископии, именно на Сервия, на Стаг и на Верея, защото и те лежат в българските предели... на епископа на Верея 30 клирици и 30 парици... Скилица - Кедрин (ГИБИ VІ, прев. В. Тъпкова-Заимова): "На следната година императорът пак потеглил срещу българите през Солун. Към него се присъединил управителят на Верея Добромир, който предал на императора града и получил титлата антипат..." "Пътьом той превзел крепостта Восоград и я изгорил, възстановил Верея, а всичко около Острово и Молиск опустошил и унищожил..." Йоан Камениат (ГИБИ V, прев. М. Войнов): "Тази долина върви на запад и се простира до други високи и големи планини, където се намира градът на име Верея..." Пътеводител от Хиерокъл (ГИБИ ІІ) - ... Тесалоника, Пела, Европос, Диос, Верея, Еордея, Едеса ... Епархийски списъци (ГИБИ ІV и VІІ) - На Тесалоника ... (са подчинени) епископът на Китрос (дн. Китрос), епископът на Верея (дн. Бер)... Типик на манастира Пантократор (ГИБИ VІІ): "... проастият Света Галактерия, който бе подарен на манастира от някои солунчани; императорското имение във Верея, което бе подарено на царство ми от севаста господин Мануил Вотаниат заедно с планинските пасища и останалите му имущества." Ана Комнина (ГИБИ VІІІ): "Тя тече отгоре, от близките на Мизия планини, и протичайки след това покрай много места, разделя на източни и западни земите, намиращи се около Верея и Солун..." "Отпратен и оттам с празни ръце, той преминал през Соск и през Сервия отишъл във Верея..." Георги Акрополит (ГИБИ VІІІ): "След като Солун и Верея бяха подчинени под властта на императора..." "Като излязох от Солун, аз дойдох във Верея..." "След като плячкосали Верея, те се разположили на лагер в земята на Воден, която е равна и добра за отглеждане на коне..." Теодор Скутариот (ГИБИ VІІІ): "И тъй Солун и Верея били под властта на императора..." "А преторът и великият логотет, излизайки от Солун, пристигнал във Верея..."
-
ВерИя и ВерЕя са различни транскрипции на гръцкото Βεροια, което се употребява като название и за македонския, и за тракийския град. "Верия" е по новогръцкото произношение, където "В" е "в", а "οι" - "и". Във "Верея" "В" пак е по новогръцкото произношение, но "οι" e "e" според латинската транскрипция "Beroea" или опростено "Berea" (например в "Итинерария на Антонин" за македонския град). Така че ако приемем "Верея" за грешна транскрипция, то тя е еднакво грешна и за тракийския, и за македонския град (който в съвременни научни текстове на западни езици дори се среща изписан като "Veroea" ).
-
ΑΨЧА е числото 1791, изписано с букви. Вторият знак е буквата пси, която има числова стойност 700. Числовите стойности на буквите в кирилицата са взети от гръцката азбука (например Ч е 90, защото прилича на гръцката буква копа, която е 90) Числови стойности на буквите в кирилицата: А - 1 В - 2 Г - 3 Д - 4 Е - 5 S - 6 З - 7 Н (и) - 8 Θ - 9 I - 10 К - 20 Л - 30 М - 40 N (н) - 50 ξ - 60 О - 70 П - 80 Ч - 90 Р - 100 С - 200 Т - 300 У - 400 Ф - 500 Х - 600 Ψ - 700 ω - 800 Ц (или Ѧ) - 900 Хилядите се означават със съответните единици, обикновено придружени с малък знак долу вляво: ,Г = 3000, ,ДУМА = 4441. ТУРЦIА КЕ ПАДNЕ: 300 + 400 + 100 + 900 + 10 + 1 + 20 + 5 + 80 + 1 + 4 + 50 + 5 = 1876 .
-
В Магнаурската школа, създадена в противовес на дотогавашното предимно богословско образование, има четири "факултета" - по философия, геометрия, астрономия и гръцка "граматика" (т. е. език и литература; по-късно го преименуват на "реторика"). Нямаме пълен списък на преподаваните дисциплини, но знаем например, че изучаваните там от Константин Философ предмети са включвали "граматика", Омир, геометрия, диалектика и "всички философски дисциплини", реторика, аритметика, астрономия, музика. Ако имаме предвид единственото сведение за образованието на Симеон: "за този Симеон казвали, че бил "емиаргос", т. е. полугрък, понеже още като малък бил изучил във Византион ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел", то изглежда той е залягал най-вече над дисциплините в реторическия факултет - нещо, което се потвърждава и от сетнешната му книжовна дейност в България. И едно необходимо уточнение - това, че Симеон е учил тъкмо в Магнаура, е само хипотеза; по това време в Константинопол има и други школи, които може да е посещавал.
-
В надписа от Балши не е запазена никаква титла; може да е имало нещо в изгубеното начало на надписа. Като "архонт" Борис е споменат в един друг надпис, надгробен, от 870 г., който коментирахме наскоро - "Михаил, славен и христолюбив архонт". Иначе в изворите се срещат всякакви титли като архонт, василевс (в по-късни текстове), рекс, каган.
-
"Поята" също е вид кошара.
-
Прав си, между Требониан Гал и Валериан трябва да се добави Емилий Емилиан (управлявал 88 дена през лятото-есента на 253 г.). Емилиан впрочем не е от Мизия, а от Африка, в Долна Мизия е бил управител и е провъзгласен за император. Но както гледам, не се обръща особено внимание на предлаганите поправки.
-
"Папищашите" не са папищаши, ами наши сънародници. Ако беше разгледал историята на статията в уикипедия, щеше да разбереш как майката е станала македонка. Та ето какво се е случило, много е забавно. Първо някакъв български участник е добавил в статията изречението "майка им българка, баща им - ромей". След година и половина време думата "българка" в това изречение е била заменена с "македонка" от анонимен участник (или по тяхному "корисник"), чийто IP адрес се локализира в (познай от три пъти)... Скопие.
-
Аз не виждам никакъв изкуствен интелект в този робот, да не кажа, че е посредствена работа. Личи си, че авторите му са вложили много повече усилия в останалите движения на робота, отколкото в свиренето на цигулка. Доколкото успявам да преценя от този клип, свиренето се постига чрез две основни движения: 1. ръката с лъка може да го движи напред-назад по струните и да променя леко наклона си (т. е. избира на коя струна да свири) 2. другата ръка има четири пръста, които застъпват четири позиции върху струните (ръката е закрепена за грифа и не може да се движи нагоре-надолу по него, може да се мести само странично, т. е. от една струна на друга) Теоретично, след като имаме четири струни на цигулката и четири пръста (с неподвижни позиции), това прави 20 тона (всяка струна има основен тон + още четири, получавани при натиска на "пръстите"). На практика обаче се използват само две от четирите струни (ре и ла), а останалите са "за красота" (изглежда им е било трудно да направят лявата ръка да се мести върху четирите струни, затова са се ограничили върху двете средни). Това дава общо 10 тона (според мен крайно недостатъчни), от които в представеното "изпълнение" са използвани девет (е толкова ли не намериха място за един до диез?): ре струна: без пръст - ре', 1 пръст - ми', 2 пръст - фа', 3 пръст - фа диез', 4 пръст - сол' ла струна: без пръст - ла', 1 пръст - си', 2 пръст - до", (3 пръст - до диез"), 4 пръст - ре" Друг недостатък на този робот е, че с такава конструкция не би могъл да свири едновременно върху две струни, т. е. двойни ноти. Крайно примитивна, даже дилетантска изглежда тази разработка (а кой знае колко хора са я създавали и какви пари са се хвърлили), ако се имат предвид традициите и по-ранните достижения в областта на механичните музикални инструменти. Още през 1772 г. (!) е създаден робот, който свири на цимбал: Преди сто години американецът Сесил Никсън създава робота Изида, който може да свири на цитра, като дясната ръка свири мелодията, а лявата - акордите. При повишаване на температурата роботът дори отмятал воала си. Съобщение за "Изида" в американското списание Популярна механика от януари 1909 и снимка: Несъмнено най-високото постижение в областта на автомати, свирещи на цигулка, а може би и при механичните музикални инструменти изобщо, е създадената също преди век в Германия Phonoliszt-Violina, съчетала твърде успешно пиано и цигулки: http://www.youtube.com/watch?v=oQMhFJ14hik
-
-
Това е литография от Георги Данчов, посветена на Освобождението на България.
-
Имах някъде данните на публикациите, ще ги потърся. Проучването е на израелски колеги от началото на 90-те години.
-
Клайнер цитира некоректно източника, който посочва, вмъквайки своеволно името на Никита Ремесиански в текста, който иначе възпроизвежда дословно. В изданието на Pagi пасажът е указан съвсем точно като отнасящ се до житието на Св. Теодосий и в него не присъства името на Никита (той е споменат по-долу в коментара за покръстването на бесите и изрично е отбелязано, че е живял към края на четвърти век; за Теодосий се дава краят на пети век).
-
Не знам какви данни има за манастира на св. Теодосий Киновиарх в Кутила, но изоставянето на Субибата на бесите след арабското завоевание е потвърдено археологически.
-
...
-
Не мисля, че проф. Добрев ще се изненада от тези примери. Та нали според него образуваното от същия корен латинско име Avitus е всъщност прабългарско!
-
Да, той казва, че длъжността му е била воевода, но този случай е различен от Саркел, където изрично се говори за значението на името на езика на хазарите, което е предадено на гръцки; обърни внимание, че за "воевода" не се дава превод, т.е. тази дума е била позната на средностатистическия читател (и не се споменава думата да е собствено "турска"). Не, "закан" у Багренородни не е дума за клетва на печенежки език, а е използваната в тогавашния гръцки славянска дума "закон". Константин Багренородни казва, че печенегите полагат клетви "според своите закани", т.е. закони, както и на друго място, че Арпад бил избран за княз "според хазарския обичай и закан". Родството на етнонима сърби с латинското servi "роби" се поддържа и от някои съвременни езиковеди, така че може Константин Багренородни да е бил и на прав път в обяснението си. Той не дава етимология, а превод. Възможно е преводът да не е бил пряк, а да е минал през посредничеството на друг език. Този превод се потвърждава недвусмислено от названието "Белая вежа" (освен ако някакви висоокообразовани славяни не са именували селището с томче на Константин Багренородни под ръка ). И аз приемам руския превод, който потвърждава факта, че става дума за "къща", а не за "крепост". Между другото, ако ползваш преводи, винаги предпочитай тези на западни езици пред руските - за руската "школа" е характерна прекалена свобода, както и подчертана склонност към замазване на мъчните места.