Tyroglyphos

Името на Маркели по всяка вероятност е от латинското Marc-ellus, ако и някои да предлагат тракийски етимологии (от корена, който виждаме в имена като Kellai и Saldo-kell-enos). Всъщност ако беше прочел по-внимателно мненията ми, щеше да си наясно, че не само не обсъждам предлаганите етимологии за Саркел, но дори твърдя, че топонимите са не особено подходящи за установяване на езикова принадлежност. За мен е от значение единствено фактът, че имаме превод на Саркел като "бяла къща" (а не крепост), който се потвърждава и от "Белая вежа". Чувашкото "кел/кил" пък съм споменал като пряк отговор на конкретния въпрос на Ка40 на какъв език кел значи къща (думата впрочем се определя като иранска заемка).

Не разбирам как може руският превод да е по-точен от оригинала, в който значението на думата е именно скромна, малка къща, така че предложената от мен къщурка е напълно оправдана. Потвърждение за това е и вариантът на сведението у Продължителя на Теофан, където е употребена друга дума, но пак със значение къщица. Това впрочем е без особено значение, тъй като независимо колко голяма и представителна е била бялата къща, тя си е къща и в руския превод и в никакъв случай не е била "крепост", както си е въобразил авторът на цитираното от теб мнение. Името "Белая вежа" също не може да означава "бяла крепост", тъй като вежа е с първоначално значение колиба, палатка; друго значение на вежа е наблюдателна (но не крепостна!) кула, вишка, което също няма как да свържем с крепост: вежа ж. стар. намет, шатер, палатка; кочевой шалаш, юрта, кибитка; || башня, батура, каланча; это значение осталось в зап. губ. || арх. шалаш, будка, сторожка, балаган, лопарский шалаш, сахарной головою, сложенный остроконечно из жердей и покрытый хворостом, мохом и дерном, чем и отличается от крытых шкурами или берестою чума и юрты; он одевается пластами дерна; юрта, кибитка, переносное, кочевое жилье. Татарские племена, а за ними и русские зовут кошемную кибитку свою так, как и не напишешь: ближе всего будет эй, или немецк. oei, дом. Иде в вежю и сварши зелие... стар. клеть? кухня? || Кур. вежка, полевой шалаш, балаган, сторожка. || Новг. межа, грань, рубеж? || Стар. устройство для рыбной ловли; вероятно каланча, вышка, черноморск. гвардия, для дозора идущей рыбы; либо тоня, ватага, с шалашами на берегу, либо сидейка, шалаш над прорубом, для ловли рыбы на блесну. Айде сега, като не ни харесва сведението, да набедим автора, че не е разбирал. Не знам дали императорът лично е познавал хазарския език, но със сигурност е имало откъде да получи информация, хиляди пъти по-достоверна от умуванията на съвременните си "критици". Що се отнася до "кел", то това е по-старата форма на съвременното чувашко "кил" - "къща" ("кел" е засвидетелствано като втора съставка на редица топоними).

Може би е станало под влияние на "вечеря", или по аналогия с понятия като утрин и нощ.

Тълкуването на Саркел като бяла или жълта крепост е пълна щуротия, тъй като Константин Багренородни изрично посочва, че Саркел се превежда като "бяла къщурка". Колиба/палатка е и основното значение на "вежа", т. е. имаме категорично и независимо потвърждение за правотата на Константин Багренородни. Следователно цветът на тухлите и съседната белокаменна крепост трудно могат да имат отношение към възникването на топонима. По-скоро на мястото е имало някаква бяла къщурка, открояваща се сред околния пейзаж, и тя е дала име на местността и на създаденото впоследствие селище/крепост. Използването на топоними по принцип е неподходящо за установяване на езикова принадлежност, дори в случаи като Саркел, където знаем точното значение на топонима. Името Чичак е просто хипотеза, изградена върху сведението в схолиона към Константин Багренородни, че чичакионът е хазарска носия, въведена в Константинопол от императрицата хазарка. Името на самата носия е наистина тюркско, но това не е сигурно доказателство за езика на хазарите, доколкото не е необичайно названията на елементите на облеклото да са заемки.

Да, било е в мъжки род, после думата преминала в женски и старата форма се запазила само в съчетания като добър вечер и бъдни вечер, както и в до-вечера.

Може би е една от тези (лелката е другарката на Ленин Надежда Крупская):

Според това обяснение числата обозначават ден, месец и партида.

Не съм имал намерение да патронизирам (каквото и да значи това) и назидавам, а добронамерено съветвам да не се спори толкова ожесточено за маловажни дреболии и съответно да не се вменяват някому грешки, които не са грешки.

Това, че Мадридският препис е правен в Южна Италия, е установено чрез анализ на палеографията и стиловите особености на миниатюрите. В Италия през този период са изготвени немалко представителни гръцки ръкописи.

"Знано" е нормално образувано причастие от "зная" (като "мечтано" от "мечтая", "копано" от "копая" и пр.), но днес тази форма е изчезнала. Смисълът е "да е знайно/известно", "да се знае".

Учудващо е, че авторът на фалшификата даже не си е направил труда да погледне снимки на Хитлер от времето около 1909 г., за да бъде по-убедителен, а го е нарисувал в добре познатия образ от 20-те години. Но пък иначе нямаше да си личи, че това е Хитлер.

Вероятно обозначават номер на партида или дата на производство. На мен много ми допадаха тези пластмасови цифри в съветските сирена (съпоставени с отпечатаните с мастило неугледни техни събратя по българския кашкавал).

Даргамир не е по-малко славянско от Драгомир, а отразява по-ранната форма на името. Преобръщането в "ра" и "ла" е било, разбира се, дълъг процес, но той в основни линии е завършил именно през втората половина на 9 в. Затова и Владимир е наричан ту Валдимир, ту Владимир. Добър паралел на Даргамир от края на 8 - нач. на 9 в. е името Дарга-склав (Драго-слав). В края на 9 в. вече имаме и женското име Драгомира. Та с оглед на това, а и доколкото никъде не е засвидетелствано Даргамир/Драгомир като неславянско име, е твърде неразумно да бягаме от славянското и да търсим някакви други корени за името.

Не се карайте, Верия и Верея са чисто и просто две транскрипции (Верия според гръцкото произношение, а Верея хибридна латинско-гръцка) на едно и също име, което е обичайното за македонския град и отвреме-навреме се употребява и за нашата Стара Загора (понякога тъкмо под влияние на името на македонската Верия).

В ГИБИ са ползвали Кедрин поради липса на издание на Скилица; Кедрин спрямо Скилица съдържа известни различия, каквито има и между трите групи ръкописи на Скилица. Важното в случая е, че мадридският препис нито е единствен, нито е най-ранен, което обезсмисля допускането, че той би могъл да се смята за първичен и едва ли не за основа на останалите преписи.

Доколкото виждам, написаното е на чист български език: ЗNАNWДАЕЩОЕNАЧАЛ NИКЪNАЧЕШМАТАПОКОИNИ ДИМОЧЕШМЏИАЗОПО ΝЪДШЕВНоУСПАСЕNИС ИNЪЕГОХРСЗО АΨЧАА "Знано да е що е начал- никъ на чешмата покойни Димо чешм(е)джиа, з<а> по(ме)- нъ (и) д(у)шевну спасени(е) с- инъ его Хр(и)с<т>о. ΑΨЧА (= 1791) А" "Началник" има смисъл на "който е поставил началото", "започнал", "създал" чешмата. Името на сина изглежда е Христо с объркано З вместо Т. Не ми е ясно какво означава буквата А след годината, може да е начална буква за месеца (април или август) или криворазбрано гръцко съкращение за "година".

Името Стазис след Zergobula е възстановено, в ръкописа от него се четат само началната буква (S- или F-) и краят -ias. Между другото "Зергобула С..." не е част от по-горния текст ("Тук са имена от България..."), а е отделно вписване.

Такъв е според писмото на папа Йоан VІІІ до княз Михаил (Борис) от 8 юни 879 г.: "вие изпратихте пратеници, а именно Петър, ваш роднина, Йоан и Мартин, по времето на нашия предшественик преблажения Николай (І) ...". Като имаме предвид кой е адресат на писмото, папата едва ли е излъгал. Впрочем защо Петър е обявен за "кавхан", има ли такава информация в изворите или просто някой е решил да "побългари" длъжността comes ("комит")?

Даргамир е по-ранният вариант на Драгомир.

Освен илюстрования мадридски ръкопис (изготвен в Южна Италия) и преписите от него има още две независими групи ръкописи, чиито текстове показват различия спрямо мадридския илюстрован препис. За най-ранен се приема виенският препис; близки по дата са парижкият (от същата група като виенския) и орхидският (от една група с ватиканския и миланския), поставяни в 12 в. Текстът на мадридския препис и останалите ръкописи от тази група стои в основата на компилацията на Кедрин и затова е използван от нашите историци (оттам са и текстовете в ГИБИ), особено преди появата на критичното издание на текста на Скилица (в това отношение мнението на Ат. Божков не може да е меродавно, тъй като е по-ранно).

Сравнението на разстоянията от римския итинерарий със съвременните пътни разстояния показва, че те са впечатляващо точни, а разликите не надхвърлят няколко мили. Такива нищожни отклонения са напълно нормални, тъй като съвременните пътища не винаги съвпадат с римските. Ето каква е истината: Ab Arimino Caesena civitas milia plus minus XX - от Ариминий (Римини) до град Цезена (Чезена) приблизително 20 мили - съвременно пътно разстояние 28 км (19 мили) Faventia civitas m.p.m. XXIIII - Римини - Фаенца прибл. 24 мили - 34 км (23 мили) Foro Corneli civitas m.p.m. X - Фаенца - Имола прибл. 10 мили - 16 км (11 мили) Bononia civitas m.p.m. XXIIII - Имола - Болоня прибл. 24 мили - 33 км (22 мили) Mutina civitas m.p.m. XXV - Болоня - Модена прибл. 25 мили - 38 км (26 мили) Regio civitas m.p.m. XVII - Модена - Реджо Емилия прибл. 17 мили - 25 км (17 мили) Parma civitas m.p.m. XVIII - Реджо Емилия - Парма прибл. 18 мили - 24 км (16 мили) Fidentiola vicus m.p.m. XV - Парма - Фиденца прибл. 15 мили - 23 км (15 мили) Placentia civitas m.p.m. XXIIII - Фиденца - Пиаченца прибл. 24 мили - 35 км (24 мили) Laude civitas m.p.m. XXIIII - Пиаченца - Лоди векио прибл. 24 мили - 37 км (25 мили) Mediolanum civitas m.p.m. XVI - Лоди Векио - Милано прибл. 16 мили - 24 км (16 мили)

Лициний е бил в Медиоланум през втората половина на януари - началото на февруари 313. Той обаче обнародва едикта в своята част на империята едва след победата си над Максимин Дая; обнародването става в Никомедия през юни. По същия начин едиктът на Галерий от 311 г. е издаден на 30 април в Сердика (не в Никомедия), а в Никомедия е обнародван чак след смъртта на Галерий през май.

Ето ти да четеш с разстоянията между градовете. Ab Arimino Caesena civitas milia plus minus XX - от Ариминий (Римини) до град Цезена (Чезена) приблизително 20 мили Faventia civitas m.p.m. XXIIII - до град Фавенция (Фаенца) 24 Foro Corneli civitas m.p.m. X - Имола 10 Bononia civitas m.p.m. XXIIII - Болоня 24 Mutina civitas m.p.m. XXV - Модена 25 Regio civitas m.p.m. XVII - Реджо Емилия 17 Parma civitas m.p.m. XVIII - Парма 18 Fidentiola vicus m.p.m. XV - Фиденца 15 Placentia civitas m.p.m. XXIIII - Пиаченца 24 Laude civitas m.p.m. XXIIII - Лоди векио 24 Mediolanum civitas m.p.m. XVI - Милано 16 Bergame civitas m.p.m. XXXIII - Бергамо 33 Brixia civitas m.p.m. XXXVIII - Бреша 38 Sermione mansio m.p.m. XXII - Сирмионе 22 Verona civitas m.p.m. XXII - Верона 22 Vicentia civitas m.p.m. XXXIII - Виченца 33 Patavis civitas m.p.m. XXVII - Падуа 27 Altinum civitas m.p.m. XXXIII - Куарто д'Алтино 33 Concordia civitas m.p.m. XXXI - Конкордия Саджитария 31 Aquileia civitas m.p.m. XXXI - Аквилея 31 Тит Ливий Сами же они перешли Альпы по Тавринскому ущелью и долине Дурии и разбили тусков в сражении при реке Тицине. Узнав, что выбранное ими для поселения место называется Инсубрское поле, они сочли это благим предзнаменованием, поскольку инсубрами именуется одна из ветвей племени эдуев. Они основали там город Медиолан. Корнелий Тацит Цецина все еще находился в земле гельветов, ожидая более точных указаний от Вителлия и готовясь к переходу через Альпы, когда, несколько дней спустя, получил из Италии радостную весть: на верность Вителлию присягнула занимавшая долину Пада силианская конница. Эта кавалерийская часть находилась под командованием Вителлия, когда он был проконсулом в Африке; вскоре затем Нерон вывел ее из этой провинции, чтобы послать впереди себя в Египет, а затем, ввиду начавшейся войны с Виндексом, отозвал в Италию, где она и осталась. Ее декурионы, которые Отона не знали и были целиком преданы Вителлию, всячески превозносили мощь надвигавшихся. легионов и великую славу германской армии. Под их влиянием солдаты перешли на сторону нового принцепса и передали ему в дар наиболее укрепленные города Транспаданской области — Медиолан и Новарию, Эпоредию и Верцеллы. Остава само да докажеш, че Алпите и реките Пад (По) и Тицин (Тичино) се намират край Сердика.

Книга ІІІ не е за племена и народи, а за правописа на думите, завършващи на -es. Затова там има всякакви имена - народи, градове, реки, антропоними, нарицателни. Те са изредени, като за някои се дават и пояснения - например, че Скитес е тракийски народ. Стефан Византийски също споменава Антес не като народ, а като основател на град Халикарнас, който се преселил там от родния си град Трезен (сега Тризина, северен Пелопонес).