Tyroglyphos

Не става дума за историка Херодиан, а за една византийска преработка на правописен справочник от граматика Елий Херодиан.

И сред римските владетели има грешки: Римски царе (753 – 509 г. пр. Хр.) Ромул (753 – 715) Нума Помпилий (ок. 715 – ок – 672) Тул Хостилий (ок. 672 – 640) Анк Марций (640 – 616) Тарквиний Стари, на латински Lucius Tarquinius Priscus (616 – ok. 578) Сервий Тулий (ок. 578 – ок. 534) Тарквиний Горди, на лат. Lucius Tarquinius Superbus (ok. 534 - 509) ... Заговор на Катилина (63 – 62) ... Август и Юлиево – Клавдиева династия ... Домициан (81 – 96) ... Антонин Пий (138 – 161) ... Пертинакс (193 – царува 87 дни) - всъщност встъпва на власт в последния ден от 192 г., 31 декември Дидий Юлиан (193 – царува 66 дни) Септимий Север (193 – 211) Каракала и Гета (211 – 212) - Каракала е обявен за съимператор на Септимий Север през есента на 197 г., а Гета - през есента на 209 г. Каракала (212 – 217) Макрин (217 – 218) - синът на Макрин Диадумениан е съимператор за няколко дена в края на май - началото на юни 218 Елагабал (218 – 222) Александър Север (222 – 235) - по-правилно е Север Александър ... Гордиан I и Гордиан II (238 – управлява 20 дена през януари) - Гордиан ІІ е убит в сражение, а баща му Гордиан І се самоубива около 20 януари Балбин и Пупиен (238) ... Филип Арабина (244 – 249) - от лятото на 247 г. съимператор е синът му Филип Млади Траян Деций (249 – 251) - през 251 г. съимператор за кратко е синът му Херений Етруск, който загива преди баща си Требониан Гал (251 – 253) - от август 251 г. съимператор е синът му Волузиан Валериан (253 – 260) Галиен (260 – 268) - още от есента на 253 г. е съимператор на Валериан Илирийски императори (268 – 284) Клавдий II Готски (268 – 270) Квинтил (император за 17 дена през септември 270, брат на Клавдий Готски) Аврелиан (270 – 275) Тацит (275 – 276) Проб (276 – 282) Кар (282 – 283) Нумериан (283 – 284) Карин (283 – 285) ... Диоклециан (А) (286 – 305) - Диоклециан се обявява за император през ноември 284, признат е от сената през 285 Максимиан (А) (286 – 305) Констанций Хлор (Ц) (293 – 305) Галерий (Ц) (293 – 305) Констанций Хлор (А) (305 – 306) Галерий (А) (306 – 306) Север (Ц) (305 – 306) Максимин Дая (Ц) (305 – 306) Галерий (А) (306 – 307) Север (А) (306 – 307) Константин (Ц) (306 – 307) Максимин Дая (Ц) (306 – 307) Галерий (А) (307 – 311) Лициний (А) (308 – 311) Максимин Дая (Ц, А през 310) (307 – 311) Константин (Ц, А през 310) (307 – 311) Константинова династия (306 – 363) Константин и Лициний (до 324), Константин единствен император (325 – 337) Константин II (Западна римска империя) (337 – 340) Констант I (Италия, Африка, Западна римска империя след 340) (337 – 350) Констанций II (Източна римска империя) (337 – 350) Констанций II, единствен император (350 – 361) Юлиан Апостат (361 – 363) - съимператор на Констанций ІІ от февруари 360 Царуване на Йовиан (363 – 364) Валентинианова династия (364 – 395) Валентиниан I (Западна римска империя) (364 – 375) Валент (364 – 378) Грациан (367 – 383) Валентиниан II(Илирия, Италия, Африка ) (375 – 392) Теодосий (Източна римска империя) (379 – 392) Теодосий, единствен император (392 – 395) ... Майориан (457 – 461) ... Глицерий (474 – 475) ...

Anthes у Херодиан съвсем не е народ, а име на митичния основател на град Халикарнас, считан за син на бог Посейдон. Определението "тракийски народ" се отнася за скитите.

Именно. Вменяването на такова "сведение" на Йероним се дължи или на огромно невежество, или по-скоро на нагла фалшификация.

Изразът показва наличието на зависимост и някакви задължения. Твърдението за "съюз" е чисто и просто опит за замазване и прикриване на неравноправното положение на седемте племена.

Йероним също не обелва дума за седем племена в Малка Скития, освен в интерпретацията на някои саморасли "учени".

В надписа няма никаква повреда на това място. Става въпрос за различни прочити - първият издател на надписа Калинка тълкува четвъртия ред от надписа като неизвестно (германско?) име Октиваут и Златарски е използвал неговата интерпретация. По-късно Грегоар преиздава надписа с някои поправки към първоначалното четене и вижда в този ред фразата W Κ(ε) ΘΙΟΥ ΑΥΤΟΥ "който е и негов чичо". Според четенето на Грегоар, което изглежда по-разумно и днес е общоприето, погребаният е "монах и архидякон на епископ Николай, който е и негов чичо".

Ами той горкият има поне десет разчитания. Трябва само да си избереш.

Павлина Владкова е изключително прецизен и добросъвестен археолог, а що се отнася до керамиката, обърни внимание на определението излъскана.

Разбира се. Салустий, Войната с Югурта, 108: "При Бокхус (цар на Мавритания) тогава се намирал един нумидиец, по име Аспар, който бил в много близки отношения с царя..."

Както имаме Аспар в Августа Траяна (Стара Загора), така имаме и... чисто африканското име Аспар, засвидетелствано още през ІІ в. пр. Хр. Та не знам докъде ще стигнем, ако само въз основа на такива данни се опитваме да определяме етническа или езикова принадлежност.

В двете плочки има отделни детайли, които биха могли да се срещнат и при изображения на Митра, но като цяло тези конници в никакъв случай не могат да бъдат Митра. Мисля, че предпазливостта на М. Тачева е съвсем уместна, тъй като в двете изображения са съчетани най-различни елементи. Трябва да се обърне внимание, че това не са мраморните оброчни плочки, където изображенията са (поне до известна степен) по-традиционни и консервативни, а матрици за изготвяне на пластинки от листове от благороден метал. При тях майсторът се е грижел не толкова за съблюдаване на иконографията, колкото произведението му да хваща окото, така че да привлече повече купувачи и да може да реализира по-голяма печалба, затова е гледал да изобрази възможно повече неща върху тях (горе-долу като т. нар. "сувенири" в днешно време). Такива пластинки са се продавали при всяко голямо светилище, както се вижда и от следния откъс от Деяния на св. апостоли: "В онова време биде голям смут за пътя Господен: някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба, като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък; а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки. Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Азия и вселената почита..."

Аман от самозабравили се глупаци, които си позволяват с лека ръка да отхвърлят многобройните сведения и дори се осмеляват да обявят самия Цезар за някакъв невежа, който едва ли не не е виждал келти?! Но по въпроса за онези, които "на своя език се наричат келти, а на латински гали", да дадем думата на самия Цезар: Из "Записки за Галската война", книга 6: "В Галия съществуват не само във всички държави и във всички кантони и райони, но едва ли не и в отделните домакинства фракции. Водачите на тези фракции се смятат по мнението на техните едноплеменници, че притежават най-голям авторитет, че са хора, към чиито решение и мнение трябва да се отнася крайният резултат от всички дела и съвещания. И това, изглежда, че е учредено от най-стари времена с цел да се осигури помощ на всеки нуждаещ се от народа срещу по-силния. Понеже никой не би търпял да бъдат угнетявани и притеснявани неговите привърженици; в противен случай той не би имал никакво влияние сред тях. Същият принцип се спазва изобщо в цяла Галия, тъй като всички племена са разделени на две фракции. Когато Цезар пристигна в Галия, начело на едната фракция стояха хедуите, а на другата - секваните. Тъй като секваните сами, със собствените си сили бяха по-слаби, а хедуите от твърде отдавна имаха най-голям авторитет и владееха най-голям брой зависими от тях хора, то секваните спечелиха приятелството на германците и на Ариовист и с големи пожертвувания и обещания ги привлякоха на своя страна. След много успешни сражения и след като избиха цялата аристокрация на хедуите, секваните станаха толкова силни, че присъединиха към себе си голяма част от клиентите на хедуите, взеха от тях за заложници синовете на техните първенци, заставиха ги да се закълнат публично, че не ще замислят нищо против секваните, и като завзеха част от съседните земи, които бяха покорили с въоръжена сила, си осигуриха първенство в цяла Галия. Поради трудното положение, в което се оказа, Дивициак се принуди да се отправи към Рим и да моли сената за помощ, но без да постигне своята цел, се завърна обратно. С идването на Цезар обаче положението се промени. Заложниците дадени от хедуите, им бяха върнати обратно, техните някогашни клиенти - възстановени и благодарение на усилията на Цезар (тъй като онези, които се бяха присъединили като приятели към хедуите, виждаха, че се радват на по-добри условия и на по-справедливо управление) и тяхното влияние и положение се беше засилило във всяко друго отношение. Вследствие на това обаче секваните загубиха своето господствуващо положение. Тяхното място бе заето от ремите. И тъй като се разбра, че те имат еднакво влияние пред Цезар, племената, които поради стари вражди не можеха по никакъв начин да се присъединят към хедуите , сега капитулираха като зависими хора на ремите. Ремите покровителствуваха грижливо тези племена и по този начин гледаха да запазят своя нов и внезапно придобит авторитет. Положението на нещата тогава беше такова, че хедуите се смятаха, че заемат първенствуващо положение, докато ремите държаха второто по значение място. В цяла Галия има две категории хора, които имат определено значение и достойнство.Що се отнася до простия народ, то той е третиран почти като роб, не се осмелява да предприеме нищо по своя воля и никога не го допускат в съвет. По-голямата част от тези хора, потискани от дългото време или от бремето на данъци, или пък от насилията на по-силните сами се предават в робство на аристократите, които фактически имат същите права над тях, каквито имат господарите над робите. От двете по-горе споменати категории хора са друидите, а другата - конниците. Друидите се занимават с религиозните култове, грижат се за правилното извършване на жертвоприношенията, обществени или частни, и тълкуват свързаните с религията въпроси. При друидите се стичат голям брой младежи, за да се учат, и затова друидите са на голяма почит у галите. Те решават почти всички обществени и частни спорове и, ако е допуснато някакво злодеяние или е извършено убийство, или ако има някакъв спор за наследство, или за граници, те решават тези спорове и определят наградите и наказанията. Ако някое частно лице или племе не се подчини на тяхното решение, те го отлъчват от участие в жертвоприношенията. Това наказание у тях е най-тежкото. Онези, на които се наложи то, се смятат за нечестивци и престъпници; от тях всички странят, боят се да се доближат и разговарят с тях, да не би да си навлекат някаква беда чрез своя контакт с тях. И на тези хора не се раздава правосъдие, ако потърсят такова, нито пък ги удостояват с почетни длъжности. Начело на всички друиди стои един, който има най-голям авторитет, най-силно влияние и най-големи права и власт над тях. След неговата смърт или някой от останалите, който се е отличил със своето достойнство, го наследява, или ако има мнозина равни, то спорът за първото място се решава чрез гласуване на друидите или понякога дори чрез въоръжена сила. В определено време на годината друидите заседават на едно свещено място в земите на карнутите, област, която се смята за централна в цяла Галия. Тук идват отвсякъде всички, които имат някакви спорове, и те се подчиняват на техните решения и присъди. Смята се, че техните правила за живот са били открити в Британия и оттам са пренесени в Галия. И до днес тези, които желаят да се запознаят по-точно с това учение, отиват да го изучават там. Друидите обикновено не отиват на война, нито пък плащат военни данъци заедно с останалите; те въобще са освободени от военна служба и от всички други обществени задължения. Съблазнени от тези големи изгоди, много младежи се събират и отиват по своя собствена воля на учение при тях; а мнозина биват изпращани от родителите и роднините им. Казват, че там те научават наизуст многобройни стихове и затова някои остават на учение в продължение на двадесет години. Друидите смятат за непристойно тези изречения в стихотворна форма да се записват, въпреки че във всички останали случаи в своите обществени и частни отчети те употребяват гръцки букви.Мисля, че те са възприели тази практика по две причини. Едната причина е, че те не желаят тяхното учение да се разпространява сред простолюдието; а другата - онези, които изучават правилата на учението им, да не се уповават на писмото и по този начин да занемаряват упражняването на паметта си. И действително обикновено става тъй, че с помощта на писмото отслабва усърдието за основно изучаване и запаметяване. Главната доктрина, в която те желаят да убедят, е, че душите не умират, а преминават от едни в други, и те мислят, че това вярване най-много подбужда към храброст, тъй като страхът от смъртта е пренебрегнат. Освен това друидите разискват твърде много за звездите и за тяхното движение, за големината на света и земята, за природата на нещата, за силата и властта на безсмъртните богове и предават своето учение на младежта. Другата обществена категория са конниците, Те, щом се представи случай отнасящ се до война - а това преди идването на Цезар обикновено ставаше почти всяка година, в смисъл че те или сами започваха стремителни нападателни действия, или пък отблъскваха такива, - всички участвуват в нея; и съответно на това колкото повече всеки един от тях е изтъкнат по знатен произход и по богатства, толкова повече слуги и клиенти има. И това е единствената форма на влияние и власт, която те познаваха. Цялата галска народност е извънредно много отдадена на религиозни обреди и поради тази причина онези, които заболеят от по-тежки болести, а също и тези, които постоянно участвуват в сражения и се излагат на опасности, или принасят в жертва хора, или обещават да извършат това. Те вярват действително, е докато един човешки живот не бъде заплатен с друг човешки живот, волята на безсмъртните богове нае може да бъде умилостивена; и в обществения, както и в частния живот, те съблюдават обреда на жертвоприношения от същия вид. Някои галски племена имат статуарни изображения с грамадни размери, чиито изплетени от клони крайници те изпълват с живи хора и ги подпалват и хората издъхват обзети от пламъци. Те вярват, че по-угодни за безсмъртните богове са жертвоприношенията на онези, които са били заловени в кражба или грабеж или в някакво друго провинение; когато обаче липсват такива, те прибягват до принасянето в жертва дори и на невинни хора. От боговете те почитат най-много Меркурий. Неговите статуи са извънредно многобройни. Него те считат за изобретател на всички изкуства, за водач по всички пътища и пътувания и вярват, че той има най-голямо влияние при печеленето на пари и при търговските сделки. След него почитат Аполон, Марс, Юпитер и Минерва. За тях галите имат почти същите представи, както и останалите народи; Аполон прогонва болестите, Минерва предава началните знания по занаятите и изкуствата, Юпитер има върховната власт над небесните богове, а Марс ръководи войните. Когато решат да започнат решително сражение, на Марс обричат обикновено плячката, която биха придобили от войната. А когато победят, принасят в жертва пленените животни, а останалата плячка те струпват на едно място. В много държави могат да се видят издигнати на свети места цели камари от такива предмети и много рядко се случва някой да наруши своите религиозни скрупули и да се осмели да укрие онова, което е пленено у дома си или да го премести. За подобно деяние обикновено се налага най-тежкото наказание, придружено от измъчване. Галите твърдят, че те всички произхождат от един общ баща - Дис, и казват, че това е традиция, предадена от друидите. По тази причина всички периоди от времето те определят не по броя на дните, а на нощите. Рождените дни и началото на месеците и на годините изчисляват така, че денят следва нощта. Във всички свои останали жизнени правила те се отличават от останалите народи почти само по това, че не позволяват на своите синове да идват явно при тях на обществени места, освен когато са стигнали до възраст, на която могат да носят бремето на военната служба. Те считат за срамно син в момчешка възраст да се показва в присъствието на баща си на обществено място. Мъжете, когато се женят, пресмятат на каква сума възлиза зестрата, която са получили от своите съпруги, и прибавят еднаква сума към нея от своите собствени средства. За цялата сума се води помежду им обща сметка, а печалбите от нея се запазват. Който от двамата съпрузи надживее, той наследява частта на другия заедно с придобитото от изминалите години. Мъжете имат над съпругите си, както и над децата си, власт на живот и смърт. Когато умре главата на семейството, произхождащ от знатен род, събират се неговите близки и ако се появи някакво подозрение относно смъртта м, , подлагат на разпит жените му като робини и ако се направи някакво разкритие, убиват ги с огън и всички начини за измъчване. Погребенията им, като се има предвид културното равнище на Галия, са разкошни и разточителни. Те хвърлят в огъня всичко, дори и живи същества, за които мислят, че са били скъпи на покойника приживе. И само до неотдавна роби и клиенти, за които се е знаело, че са били обичани от своите господари, са били изгаряни заедно с тях след завършването на обичайните погребални обреди. Онези галски държави, за които се смята, че имат по-добро управление, отколкото другите, имат закон, чрез който се санкционира строго, ако някой научи нещо, което е от важност за държавата, от своите съседи посредством слух или съобщение, трябва да донесе тия сведения до знанието на магистрата, без да ги съобщава на някой друг; понеже е установено, че често пъти хора, които действуват прибързано и им липсва опит, се изплашват от неверни слухове и по този начин се подбуждат към насилствени и необмислени деяния и да решават въпроси от най-голяма важност. Магистратите скриват онова, което смятат, че е уместно да се скрие, а съобщават това, което са преценили, че е от полза за широките народни маси. Да се говори по държавни въпроси не е позволено освен само на събрание."

Не, повече в нищо няма да ви убеждавам, тъй като е явно, че сте прекалено упорит в грешките си. Това не ми пречи да допусна, че изобщо не сте разбрали какво Ви е консултирал споменатият квалифициран специалист, защото не ми се вярва да не е бил наясно, че глаголът φορέω означава "нося" за дрехи и въоръжение, а не "продължавам", "нося нататък" (?!) и т.н. Разбира се, бих могъл да попитам във Ваш стил дали консултиралият Ви филолог има научни публикации, посветени на римското въоръжение и надписите по него и обнародвани в престижни международни издания (каквито аз имам), но няма да го сторя. Ако бяхте прочели по-внимателно какво съм написал, щяхте да видите, че превеждам текста като две самостоятелно-обособени части, което намира подкрепа и в разположението им върху шлема: те не само са изписани отделно-самостоятелно на две различни места, но и след края на първото изречение е оставено обширно празно място; с празно място започва и втората част с името на майстора. Но понеже Вие настоявате да четете двете части като едно цяло, съм предложил само заради Вас и алтернативен превод, с единствената цел да покажа, че дори тогава е невъзможно да се достигне до желания от Вас смисъл (или по-точно безсмислица). Защо да не говорим? Думата "ергон" независимо от Вашите дълбоки съмнения е засвидетелствана със значение "изделие", "произведение" в надписи върху стотици предмети, съпроводена с името на изработилия съответния предмет. Думата "ергон" е най-банално съществително име от среден род по второ гръцко склонение. И наистина е не само изумително, недопустимо и наказуемо, но и много рядко срещано някой, който претендира да е с филологическо образование (да не говорим за лингвист, при това професор?!), да не е запознат с елементарното знание, че в индоевропейските езици имената от среден род имат една и съща форма за именителен и винителен падеж. И аз Ви благодаря, че ми доказахте толкова убедително-недвусмислено своята некомпетентност и нагло упорство в грешенето. С Ваша помощ установих, че има не само "икономисти, историци, ветеринари, минералози, художници, артисти и др.", но дори и дипломирани специалисти, "професори", които си "въобразяват, че са истински лингвисти"...

В такъв случай аз пък съм принуден да заключа, че Вие или не сте в състояние да разберете надписа, или нарочно изопачавате съдържанието му. Всъщност и в действителност никой никому не подарява (?) златен (?) шлем, нито му пожелава да продължи (?!) делото на неговия предшественик (?!) Авит. Надписът от лявата страна гласи "Дизоне, носи със здраве". Употребеният глагол значи точно "нося" (за дрехи и въоръжение), а не "продължавам" или "нося нататък", както Вие сте си наумили. "Носи със здраве" е обичайна формула, която се среща изписана и другаде. Надписът от дясната страна гласи "Изделие на Авит, 21 унции и 12 скрипула". Или, ако настоявате да четете двете части заедно: "Дизоне, носи със здраве изделието на Авит. 21 унции и 12 скрипула". Авит не е написал, че това е негов подарък, а негово изделие, така както го пишат стотици майстори върху най-разнообразни предмети, включително върху елементи от въоръжението. От една страна той се подписва като майстор, а от друга удостоверява с името си и информацията за вложения в шлема благороден метал. Всичко друго са Ваши дълбоко погрешни интерпретации. Лингвистичните Ви представи са доста странни: -он тук не е окончание за именителен падеж, а неделима част от името! Ако името беше "Диз", както Ви се иска, то формата му на гръцки щеше да е Диз-ос (което също е тракийско име). Основната публикация е на M. Manojlović-Marijanski, Kasnorimski šlemovi iz Berkasova, Νovi Sad 1964. Вижте и публикацията в Spätrömische Gardehelme (= Münchner Beiträge zur Vor- und Frühgeschichte, 15), München 1973. Там ще можете да се запознаете и с другите сходни шлемове. Надписът единодушно се превежда така, както съм го дал по-горе. За римското име Авит и неговия произход и разпространение можете да прочетете тук: Thesaurus linguae Latinae, s.v. Avitus Kajanto. The Latin Cognomina, Helsinki 1965, 304 Solin/Salomies. Repertorium nominum gentilium et cognominum Latinorum, Zürich 1994, 30 Mócsy et al. Nomenclator provinciarum Europae Latinarum, Budapest 1983, 39 Lörincz/Redö. Onomasticon provinciarum Europae Latinarum, I, Budapest 1994, 231 sq.

Ти се смееш, ама в тракийското светилище при Мадара май наистина има посвещения от римски войници. А ето и един Авит, "по народност тракиец" (natione Thrax)

За предаването мога да кажа само... Господи, помилуй!

Драги професоре, много майстори, включително в западната част на империята, надписват изделията си, особено през Късната античност, на гръцки, а не на латински език. Впрочем Вие сте този, който би трябвало да цитира публикации и да приведе примери, според които върху шлемовете се обозначава не тегло, а датировка, защото не аз, а тъкмо Вие оспорвате този отдавна установен в науката факт. На всеки що-годе запознат с тази проблематика е добре известно, че върху предметите от благородни метали, включително елементи от въоръжението като шлемове, ножници и пр., е обичайно да се отбелязва стойността/теглото на метала (това е коментирано и в меродавните публикации за шлема на Дизон, които като негов проучвател, надявам се, познавате). Ще си позволя само да Ви припомня, че например върху твърде сходния с шлема на Дизон шлем от Дьорне чинно е изписано теглото 1 либра и 1 и половина унция. Шлемът от Дьорне: От двете имена върху шлема римско е само това на майстора Авит, чиято етимология и разпространение можете да проверите в съответните ономастични и просопографски справочници и изследвания, които в никакъв случай не бих допуснал, че виден езиковед като Вас не познава. Между другото ми се струва нелепо предположението Ви, че един занаятчия - майстор на шлемове носи някаква въображаема "прабългарска титла". Що се отнася до Дизон, това име е добре засвидетелствано като тракийско, както и още десетина имена от същия корен. За да не влизам в излишни подробности, ето Ви малка подборка на носители на това име, засвидетелствани като римски войници и магистрати: Тит Елий Дизон, "родом от Тримонциум", войник във втора кохорта на Седми Клавдиев легион; Валерий Дизон, "гражданин на Филипопол", центурион в Четвърти Флавиев легион (брей, Пловдив бил виден прабългарски център ); Аврелий Дизон, "по народност трак", конник от гвардията на императора; Марк Аврелий Дизон, знаменосец на Седми Клавдиев легион; Аврелий Дизон, войник от Единадесети Клавдиев легион; Дизон, войник от конен отряд, участвал в кампания срещу партите; Дизон, войник в неизвестна военна част в Тракия; Аврелий Дизон, управител на провинция Долна Мизия; Дизон, магистрат в Аквилея...

Не развалям ничий кеф, само се опитвам да предупредя и предпазя уважаемия проф. Добрев да не се подвежда по абсолютно невярното разчитане на тегловното обозначение върху шлема като "прабългарска датировка". А предаването за НСМ за съжаление (или за щастие?) не съм гледал.

Публикацията в сп. "Археология", чиито данни съм дал по-горе, е дело на същите двама автори, които, освен че откриват "прабългарска датировка" , се опитват да "побългарят" и добре известните имена Дизон и Авит, в които виждат прабългарски ханове , Авитохоловци и прочие нелепости. А въпросът дали "алем" се отнася за година или месец е напълно безсмислен, тъй като върху шлема няма нито "гок", нито "алем", нито каквито и да било прабългарски датировки: в тази част от надписа според обичайната за изделия от благороден метал практика има най-банално обозначение на теглото на този метал, а именно 21 унции и 12 скрипула!

Проблемът при личните имена на елита е, че те предоставят по-скоро данни за културна принадлежност.

Чакър ми изглежда турско. Мануш и Манота са от Мано (т.е. Манол-Емануил) с наставки -уш и -ота като в Станк-уш, Петр-уш, Добр-ота, Страх-ота. Нягул и подобните (Негуш, Негован и пр.) са сродни с нега/няга (т.е. нещо като "Любчо", "Милчо") с наставка -ул като в Станк-ул, Рад-ул.

Хм, твърде непочтено от негова страна: "Това ми съобщение е по научна публикация за шлема като цяло в нашия научен печат на мой близък, който лично ми я предостави, като мои в случая са само преводът и обяснението на текста на надписа, в това число и откриването, превода и обяснението на прабългарската датировка." Всъщност "откритието" за "прабългарската датировка" присъства в публикацията в сп. Археология. Сп. Археология: "в годината на свинята, първа-високосна" (гок - монг. гаг "свиня"; алем "първа, високосна") Проф. Добрев: "година Свиня, месец Преден"

Прав си, подходът с избирателното четене и изваждане от контекста е масово разпространен у нас, открива се дори в престижни поредици като ГИБИ и ЛИБИ.