Tyroglyphos

Началото на Боянския поменик:

Сведението за България би могло да е част от оригиналния текст - по времето, когато е писан, актуалното название на областта е България.

Наистина някои професори и с толкова не могат да се похвалят. Все пак проф. Добрев е професор съвсем официално, следователно научната му продукция е била преценена като напълно достатъчна, за да му бъде присъдена тази прибавка към името.

Напротив, сравнително-историческият метод най-недвусмислено показва и доказва, че от предполагаема форма *bolg- в старобългарски би се получило благ-, съответно в руски болог-, тъй като комплексът C-ol-C неизменно се развива в C-la-C, така както *volk-i-ti дава в стбълг. влачити, а в руски волочить. Трябва ли да разбираме, че преобладаващите форми на етнонима с "у", масово засвидетелствани още от VІ в., ни представят "собствено къпчако-татарския" облик на етнонима, проникнал по незнайни пътища в латински, гръцки, арменски, старобългарски и пр. езици?!

Очевидно става дума за

Доколкото виждам, английският превод е отдавна коментиран в този форум. Подозирам, че колебанията са свързани с изписването на имената в оригинала. Сведението за провинция България от гл. 89: Името е изписано като Wë-l-gâ-r-yâ. Разказът от гл. 120 за Кетрадес и Куернака, за които през 1879 г. Зотенберг допуска, че са изопачени форми на известните от сведението на патриарх Никифор Кубрат и Органа: Със зелено съм подчертал Që-t-râ-dë-s, със синьо la-Kwë-r-nâ-ka и с червено Mu-tâ-në-s.

В самата Бактрия са намерени надписи, оставени от тракийци с красноречиви имена като Трибал, така че не е шега, че сме достигнали дотам покрай походите на Александър Велики.

Любопитно съчетание на капитално и курсивно писмо в каменен надпис от VІ в. (устав на манастир). Думата в курсив (sancimus = "утвърждаваме") възпроизвежда собственоръчно написана от императора или висш магистрат резолюция, която е стояла върху ръкописната версия на текста.

Слънцето "спира", защото до деня на слънцестоенето точките на изгрева и залеза се изместват все по на север (за зимното - на юг). В деня на слънцестоенето слънцето изгрява и залязва най на север (съответно най на юг) и след това точките на изгрева и залеза започват да се "връщат" обратно. Затова римляните наричат деня solsticium, на което нашето "слънцестоене" е буквален превод. Древногръцките астрономи пък са наричали това явление "обръщане" на слънцето - "trope", откъдето идва понятието "тропик".

И аз не виждам никакво стреме. Освен това по сходен начин са изобразявани и краката на пешаци, където категорично не можем да предполагаме наличие на стреме. Иначе от тези монети има достатъчно автентични екземляри, за да се съмняваме в съществуването им (макар че и на мен тази Антиохия 10 не ми вдъхва доверие).

Шкорпил изрично пише, че дупките от скелето (означени на рисунката му с a и b) са стари, и ги свързва със скелето, което е било издигнато при самата изработка на релефа и надписите.

Не само "болкар" е вставка, а целият пасаж. Впрочем Сукри навярно е смятал формата "болкар" за сгрешена, защото в бележка под линия, където коментира откъса, я цитира с "у" (Բուլկար). Издател на арменския препис, съдържащ въпросното сведение за българите, е именно отец Сукри, който, разбира се, е арменец, а не арабин (?!). Арменец е и Патканян, който също прави издание на арменския текст на географията. В хипотезата за българския етноним с "о" няма нищо лошо. Проблемът е, че професорът декларативно твърди, че това била по-старата форма на етнонима и с лека ръка отхвърля болшинството източници, включително най-ранните, както и текстовете, писани от самите българи.

Ако разгледаш подробно книгата от линка, който ти дадох, ще видиш, че различни видове "малки букви" съществуват векове преди 781 г.

Изданието на А. Сукри от 1881 г. (Géographie de Moïse de Corène (d'après Ptolémée). Texte arménien, traduit en français par le p. Arsène Soukry, mékhitariste. Venise, 1881) е снабдено с предговор (за интерполациите вж. стр. VІІ-VІІІ) и превод на текста на френски език. Патканян (Патканов) пише на руски: Уже поверхностное знакомство с новым текстом убедило меня в том, что и в нем существуют те же признаки, которые заставили меня отнести к VI и даже к VII веку список Географии, изданный мхитаристами в 1843 году. Если угодно, и в той, и в другой редакции памятника можно признать его автором Хоренского, если выкинуть из текста, или принять за интерполяцию все, что противоречит этому положению, как то делает французский переводчик. А выкинув все это, мы получим только простой сколок Птоломеевой Географии, и вся оригинальность и самостоятельное значение армянской географии исчезнет. А по-ранният му превод е красноречиво озаглавен Армянская география VII века по Р. Х., приписывавшаяся Моисею Хоренскому.

Първото скеле е издигнато още в далечната 1895 г. от К. Шкорпил, който пръв установява, че надписите около конника са свързани с прабългарските владетели (Ф. Каниц е смятал надписа за римски; Иречек, който го проучва с помощта на далекоглед през 1884 г., установява, че текстовете са гръцки, но също ги смята за антични). Рисунка на Шкорпил от 1895 г. През 1905 г. е издигнато ново скеле, тогава са направени гипсовите отливки на конника. Скелето на Фехер от лятото на 1924 г. е трето по ред. През 1932 г. Шкорпил прави втори препис. През 1935 г. е издигнато поредното скеле, от което правят преписи В. Бешевлиев и Рудолф Егер. Чак тогава идва редът на скелето от август 1954 г., свързано с проучванията на голяма комисия от специалисти, чиито резултати и преписи са публикувани в сборника "Мадарски конник", издаден през 1956 г.

Както К. Патканян, така и издателят на въпросния вариант на географията А. Сукри, ако и да смятат основата на съчинението за принадлежаща на Хоренаци, са единодушно-категорични, че мястото с формата "болкар" е част от по-късните вставки в текста.

Тъкмо поради тази причина го поставих в кавички, защото съчинението, което проф. Добрев приписва на "Хоренаци" и в което се съдържа формата "болкар", е именно "Ашхарацуйц".

Можеш да видиш как изглеждат автентични унциални ръкописи в това ръководство.

Може и това да стане някой ден. Както сега имаме Генералово, Капитановци или Пампорово.

Тук става дума за основно правило в тексткритиката. Но дори да пренебрегнем решаващия аргумент за високата честота на варианта с "у", трябва да можем да обясним появата на варианта, който определяме като погрешен. Ако грешен е вариантът с "о", той се обяснява с единично изпускане на буквата "ւ", тъй като звук "у" в арменски се обозначава по гръцки образец с комбинация "ու" (ow). Ако приемем, че са сгрешени формите с "у", то как ще си обясним, че преписвачите на текста упорито и последователно са добавяли навсякъде "ւ" и са пропуснали да го направят само в тъй скъпата на сърцето Ви форма "болкар"? Точно това се опитвам да Ви обясня - именно според Вас преписвачите са били твърде недобросъвестни и са добавяли на много места букви, както им хрумне. За разлика от Вас аз предполагам една-единствена изпусната буква (ւ) на едно-единствено място. Формата на българския етноним с "у" е засвидетелствана в най-ранните паметници, в многобройни текстове на различни езици (с фонетика и графика, далеч по-сигурни и еднозначни от древнокитайската), включително официални документи на самите българи. С формата "булгар-" лесно и безпроплемно се обяснява и как се е появила формата на етнонима "блъгар-", която познаваме от най-ранните славянски документи и която в по-късните руски преписи закономерно се е развила до "болгар-".

Това не е минускул (малки букви), а унциал, който е най-характерен за периода 4-7 в. Снимки от ръкописа

И на нас, уважаеми Христо Тамарин, не ни пречи да се забавляваме с твърдението, че в българския език думата кесар се била появила през 1872 г. Между другото официалното турско наименование на селото е било Кесарова.

Както знаете, у "Хоренаци" има едно-единствено изписване с "о", едно без гласна, а всички останали са с "у". Следователно е редно да подхождаме предпазливо към този източник; към предпазливост ни подтиква и късната дата на преписа. В древнокитайските летописи (също запазени в по-късни преписи) се срещат немалко варианти, които не се транскрибират с "о". Трябва да отчитаме и особеностите на китайската фонетика и условностите при транскрипцията. Да не говорим, че отъждествяването на въпросните названия с българите е твърде спорно. От коментара Ви впрочем оставам с впечатлението, че не познавате изписването с "о" в документ от ІХ в., което най-вече имах предвид във въпроса си. Интересен научен подход е отхвърлянето на десетки ранни текстове на "множество отделно-различни езици", включително официални документи на самите българи, за сметка на няколко не особено сигурни и късно засвидетелствани форми и трудно доказуеми етимологии...

Точно поради тази причина говоря за автентични документи - надписи върху камък, печати, както и ранни ръкописи, например ей този от 6 в.: