Tyroglyphos

А как би коментирал този релеф на тракийски конник, в чиято горна част също присъстват бюстове на Слънцето и Луната?

Няма място за случайности, след като и в двете свири кавалджия от Румъния.

Естествено, че думата "кесар" е била добре известна във всички български области. Да не забравяме и наличието на лично име Кесар и фамилии като Кесаров и Кесарски.

Добре, проф. Добрев, но как си обяснявате, че изконната според Вас форма на българския етноним с "о" се появява толкова късно, едва през ІХ в.? При това наличието на форма с "о" може да бъде обяснено съвсем лесно и безпроблемно с влиянието и особеностите на езиковата среда, в която е засвидетелстван този вариант на името. И какво правим с десетките документи на различни езици от предходните три и половина века, в които, като се започне още с първите появи на етнонима през VІ в., го виждаме изписан неизменно с "у" - и в ръкописите, и в епиграфските паметници, както чужди, така и домашни?

Не, това е обичайният двуглав орел.

Най-ранният документ с това име е грамота от 1270 г., където се споменава като castrum Pleun Bulgarorum. Плевен си се употребява и по турско време.

Бюстът наистина подвежда, но той не е и добре запазен. Впрочем не е невъзможно в съответната монетарница да са изгаряли от нетърпение да засвидетелстват верноподаническите си чувства към новия император и да са подготвили набързо въпросната емисия, без да отдават голямо значение на точния изглед на Максимин, по същия начин както са обичали да дават на императорите несъществуващи почетни титли.

Ни най-малко. Има, разбира се, и оцветени фотографии от това време, но специално в двата линка, които съм дал, става дума за реални цветни фотографии. На практика цветна фотография има още от втората половина на 19 в. Един от първите успешни методи е бил с фотографиране върху три черно-бели негатива през цветни филтри, след което получените три позитивни изображения се наслагват или чрез отпечатване върху хартия със съответните бои, или чрез прожектиране пак през цветни филтри. Две фотографии на французина Луи Дюко дю Орон от 1877 г., получени посредством отпечатване върху хартия: През 1903 г. братя Люмиер създават нов метод на цветна фотография, наречен autochrome ("самоцвят"). Върху фотографската плака е наложен тънък слой с много фини цветни частици, които играят ролята на цветни филтри (оранжеви, синьозелени и виолетови), през които се експонира изображението. След това стъклената плака се проявява чрез обратим процес, така че се получава нещо като диапозитив, при който изображението се гледа отново през същия слой от цветни частици. Тези цветни частици, през които при заснемането е преминала светлина с определен цвят, след проявяването се оказват над светла част от позитивното изображение и така възпроизвеждат същия цвят. Технологията впрочем е доста сходна с използваната при цветните монитори, както и в съвременната цифрова фотография. Ето една фотография заедно с увеличен детайл, на който се виждат цветните частици, съставящи изображението. Тъкмо тази технология е използвана и за цветни снимки по време на Първата световна война. Още малко снимки.

Две сбирки с цветни фотографии от Първата световна война: World War One Color Photos Autochromes de la guerre 1914-1918

Плевен не е ли свързано с баналното славянско плява, плевня?

Какво ще кажеш за нашия земляк ΑΥ Κ Γ ΙΟΥ ΟΥΗ ΜΑΞΙΜΕΙΝΟC?

Най-вероятно професорът дори не си е правил труда да погледне надписа на Сапор. Все пак обективността изисква да уточним, че въпросното име не е предадено точно по този начин в нито един от трите текста, а изглежда съответно като Zbrkn (партски, р. 24, вж. снимката), Zplk’n (ср.персийски, р. 30) и Ζαβρικαν (гръцки, р. 59). Както впрочем и името Аспарух в същия надпис не е баш Аспарух, ами ’spwrk, ’sp[- - -] (на това място ср.перс. част е повредена) и Ασπωρικ. * Важна забележка: знакът ’ не представлява кавички, както смята друг наш водещ изследовател на прабългарите.

На приложената карта се вижда, че въпросната църква се намира точно пред крепостните стени (в долния ляв ъгъл на плана). Тази ситуация е схематично отразена и в миниатюрата от Манасиевата хроника.

Няма нищо странно в съжителството на инвокации за Аллах и Мохамед с кирилски надпис. Бащата и дядото на Иван Грозни все още секат монети със смесени арабски и руски надписи. "Шелом" е старата руска форма на думата, видна и в глагола "ошеломлять". "Шлем" в съвременния руски идва от църковнославянски, т.е. старобългарски.

Старото име на селото е било Гяур Суютчук.

За датата съм съгласен с roca. Не знам как би могла да се почисти, но съветът ми е, щом от обратната страна няма нищо, да изпробваш най-напред там как може да се почисти, за да не повредиш предната част.

Вече има. Този тип форма и украса е характерен за ІІІ-ІV в., а и погребението, в което е намерена, датира от този период. Технологията е първо оформяне в калъп, след което изображението се прави чрез шлифоване с въртящ се абразивен диск (това ясно си личи например при ресните, косата на менадата и листата).

Това е преносима икона, по всяка вероятност руска (или направена по руски модел). Буквите под образа на Исус (това е т. нар. Убрус) са СТА(?) ТРОИЦА и се отнасят към изобразената по-долу "старозаветна Света Троица". Около образа на Богородица с младенеца е изписано ΜΡ - ΘΥ, т. е. μ(ήτη)ρ θ(εο)ῦ (Божия майка на гръцки), и ΙCX - C. Надписите над страничните изображения са много неясни, но би трябвало да поясняват изображенията, които са Вход Господен в Йерусалим и Сретение Господне. Странно е, че двете странични плочки имат едни и същи изображения, което може би показва, че иконата е изработена по модел на подобна икона, на която обаче едната страница е била загубена. А как изглежда иконата от обратната страна, в затворен вид?

Ето я фиалата с изображение на танцуваща менада от ІІІ-ІV в., намерена в некропола на Августа Траяна (Стара Загора), за която споменава roca.

За мен това е може би най-интересната технология в античното стъкларство. Пресилено е обаче да се твърди, че купата е уникална за западната част на империята.

Азбучна молитва определено е писана на глаголица - три букви за "и" - "иже ищетъ...", "и проситъ...", "имени ею...", една буква за ѣ и ιa - "ιaвѣ сътворιѫ...", по две букви за "п" и за "х".

Буквите са 38, за да излезе броя при съпоставката с гръцките 38 букви - авторът не е можел да не се съобрази с гръцките източници, които е ползвал. Иначе, ако ти трябва славянска азбука от 38 букви, вземи буквите, с които започват стиховете от Азбучната молитва, общо 36, и добави към тях Ъ и Ь, които в молитвата не са били включени, защото с тях не започва никоя дума.

Печатът на Тервел е изработен изцяло във византийски стил. Монета на Константин Погонат и печат на Тервел: Така че Византия е подходящ избор, ако непременно трябва да търсим източник за тези звезди. Тиберий ІІІ: Юстиниан Ринотмет:

Проф. Тачева първоначално интерпретира текста върху пръстена като "спасителят на Азия". Но не го е чела като "АЗИИС СОТИРИС" с Н (ета) = "и", както ти се опитваш да внушиш.