Tyroglyphos

Вероятно става дума за грешка или недоразумение. През 667 или 668 г. халиф Муавия изпраща пълководеца си Фадала на помощ на византийския метежник Саборий, стратег на тема Армения. Междувременно Саборий пада от коня и си разбива главата, а Фадала, който е застрашен от наближаващата императорска армия, иска помощ от халифа. Халифът изпраща сина си Язид начело на по-голяма войска и Фадала и Язид с обединени сили започват да плячкосват византийските земи, като достигат чак до Халкедон и отвеждат много пленници. На връщане превземат Аморион във Фригия и оставят там гарнизон от 500 души, които следващата година са избити от императорския кубикуларий Андрей, който освобождава града. Основните сведения за тези събития са от Хрониката на Теофан и Анонимната сирийска хроника от 1234 г.

7 кройцера на император Франц І, отсечени в монетарница Прага (PR). Надписът около образа на императора изброява част от титлите му: FRANC. D. G. R. I. S. A. - GE. IER. R. LO. B. M. H. D. = Franciscus, Dei gratia Romanorum imperator, semper Augustus, Germaniae Ierosolymae rex, Lotharingiae Barri magnus Hetruriae dux (Франц, по Божията милост римски император, винаги август, крал на Германия и Йерусалим, велик херцог на Лотарингия, Бар и Етрурия). От обратната страна: In Te, Domine, speravi - На Тебе, Господи, се уповавах.

Сравнението с тези печати ясно показва, че розетката е изключително неподходяща за печат - както от страната с дръжката и знаците върху лъчите (при отпечатване дръжката ще направи дупка!), така и от обратната страна (там централният кръг е издаден). Да не говорим, че знаците и върху двете страни са слабо врязани и биха оставили ясен отпечатък само върху много фин материал. На розетата не личат и следи от захабяване, което щеше да се получи, ако е била употребявана като печат.

Сигурно е Barbaries - така римляните са наричали населените с варвари земи извън границите на империята.

Също и Козма Индикоплевст, който споменава българите непосредствено преди гърците и илирийците.

Противопоставянето на Дунавска България на Волжка България е у Бейкън и Рубрук, което е естествено за тяхната епоха. Обаче Теофан и Никифор споменават Стара Велика България именно във връзка с разселването на Кубратовите синове и установяването на Аспарух при Дунава, т.е. те противопоставят тази Стара България на Дунавска България и е възможно употребата на името Стара Велика България да е отнесено към ситуацията от втората половина на 7 в. Също така не бива да забравяме, че има случаи като "Велика Моравия".

Ето и едно изображение на Никопол откъм Дунава от началото на 18 в. А това е Пловдив през 1533 г. според фламандския художник Питер Кук ван Алст.

В темата следва да се прибави и изображението от Ватиканския препис на Манасиевата летопис с цар Иван Александър и починалия му син Иван Асен на фона на Търново.

Източниците, които споменават за Стара Велика България през 632 г., обаче не са писани през 632 г., а доста по-късно, т.е. може просто да уточняват, че не става дума за съвременната ("нова") България.

Cherchez la femme, т.е. не бива да забравяме ролята на славянките Багатур Сондоке - съпруги Ана и Собеслава, деца Михаил, Велегнев, Богомила, Каля, Мария, Марта, Елена.

Птиците са слагани като орнамент, едва ли имат друго значение.

А нашенският екземпляр е от края на 2 или нач. на 3 в. сл. Хр., намерен е в гробницата на лекар при с. Люблен.

В градежа на Севтополис от камък са само основите, т.е. долните няколко реда камъни, нагоре всичко е било градено от кирпич. Мисля, че не е много трудно да си представим какво се е случило с останките след половин век под вода...

Тракийското име е със сигурност Истър. Третото, скитско име на (долното течение на) реката пък е било Матоас, със значение мътен.

На миниатюрата се вижда голямо платно (червеникаво), обаче образът на Исус не е върху него, а върху нещо като малък бял пешкир с реснички.

Има сведение, че Лъв, изпратен от император Теодосий ІІІ, е провел победоносна експедиция с флота от 120 кораба в Кампания, Амалфи и Неапол.

Да, доколкото е намерен в България.

Името Danuvius се появява за пръв път при Цезар за горното течение, иначе и римляните са използвали тракийското Hister. Император Август в своя автобиографичен отчет, запазен под формата на каменни надписи (monumentum Ancyranum, Apolloniense и Antiochenum) вече говори за цялата река като Danuvius (гръцката версия на текста обаче превежда името с Истрос).

Трябва все пак да подчертаем, че българският вариант е по-изпипан.

Това е следствие от неоправдано високото самочувствие на съвременния човек.

Предполагам, че е горе-долу от същото време като този негов близък роднина.

Le témoignage du Pseudo-Césaire sur les slaves. - Slavia antiqua, 4, 1953, 193-209. Extraits du Pseudo-Césaire dans le Chronicon Maius du Pseudo-Sphrantzès et dans l'Ancienne Chronique Russe. - Byzantion, 38, 1968, 364-373. Той си е филолог. Трябва да се провери кога за пръв път се появява името Дунав и измества тракийското Истрос. Доколкото си спомням, най-напред Дунав е било само горното течение, а май имаше и някакво трето име.

Geoffroi de Charny - "Джефри Дьо Чарни" На тази миниатюра образът на Исус е върху т.нар. убрус (кърпа), а не върху плащеницата.

Много точно определение, присъединявам се!

Сведенията от диалозите на Псевдо-Кесарий са многократно коментирани у нас - Ив. Дуйчев има няколко публикации по въпроса. В Патрологията са в т. 38, след св. Григорий Богослов. За славянския превод наскоро беше издадена дисертацията на Я. Милтенов (рецензия за книгата).