Tyroglyphos

Преди да се заселят в Средиземноморието, гърците не са познавали морето, затова думите им за море са или заемки от други езици (thalassa), или думи с изменено значение (pontos - път, hals - сол, pelagos - плоскост, равнина). Понтос е морето като (единствен) път, тъй като по суша е било много по-мъчно да се достигне до областите около Черно море. Смята се, че старото име на Черно море Axeinos е свързано с иранското axšaena (черен), но гърците са го преосмислили като a-xeinos - негостоприемен - заради липсата на острови и скитите, които убивали гръцките моряци и си правели чаши от черепите им. По време на гръцката колонизация името умишлено е заменено с евфемизма Euxeinos pontos - Гостоприемно море. Често пъти Черно море се нарича и само Понт, без други уточнения, и когато се кажело само Понт, се разбирало Черно море. Созопол се наричал Аполония Понтийска, за да се различава от многото едноименни градове; градовете по нашето крайбрежие се определят като градовете от лявата страна на Понта; Овидий пише Писма от Понта, докато е в изгнание в Томи (дн. Констанца в Румъния); Мраморно море се нарича Про-понтида, т.е. Пред Понта, Пред-морие.

Конон е кръщелното му име. Лъв може да е било предпочетено като по-подходящо за човек с политическа кариера. Някои изследователи свързват с ранната кариера на Лъв една група печати на "Конон патриций" и "Конон турмарх".

Да, споменават се като патриаршески крепости около Варна в една бележка: "Патриаршески крепости към Варна - Карнава, Кранеа, Келиа или Ликостомион, Гераниа, Дристра, Галиагра." и в писмо на патриарха до митрополита на Варна от 1370 г., в което му поверява грижите "за крепостите около светейшата му митрополия Варна, а именно Галиакра, Тристреа, Карнава, Кранеа и Гераниа".

Предлагано е и отъждествяване със средновековната крепост при Кранево.

Мисля, че резултатът от този странен проект ще привлича вниманието на посетителите по-скоро като техническо постижение, а не с останките на Севтополис.

Прегледах няколко публикации за разкопките в Балчик и категорично не може да става дума за дворци по времето на Балик и Добротица (освен ако не броим едно землено укрепление), сериозно крепостно строителство има само до 11 в.

Съществуването на римска пътна станция с името Бесапара е сигурно. Също така е сигурно, че Бесапара не е столичен град, а село.

На тази карта единият град със знаме на ордата е точно Акерман (Монкастро), другият, доколкото може да се прочете, май е Вичина.

На тази карта е по-интересно, че на двата града около надписа Бургария е забодено знамето на Златната орда.

Бесапара присъства на картата на Ортелиус наред с други пътни станции като Lissas, Bagaraca, Cillae, Opizum и Burdipta, защото Ортелиус е използвал римските итинерарии при съставянето на картата.

"Ангелчетата" може би изобразяват боговете на ветровете като деца. Едно пораснало ангелче (ΒΟΡΕΑΣ - Борей) и лъвски главички от Кулата на ветровете в Атина:

Това е монета от 4 в. пр. Хр. от Опунтска (или Източна) Локрида, област в Централна Гърция с главен град Опунт. На монетата от едната страна е главата на Персефона, а от другата - "националният герой" на областта - Аякс Ойлеев. Надписът на монетата гласи ΟΠΟΝ - ΤΙΩΝ, т. е. "[монета] на опунтците". Образци от опунтски монети могат да бъдат разгледани тук и тук.

Така и не мога да разбера кой въздигна селото Бесапара в ранг на град, та чак и "столица" на бесите.

На втората карта като отделни градове са отбелязани и Варна и Одесос, което показва, че съставителят е компилирал безразборно от различни източници.

На мен ми изглежда леко кичозно, освен това са пренебрегнати изискванията на ордера и реконструкцията не е съобразена със запазените архитектурни елементи. Не може сградата да няма архитрав, а върху колоните да се постави фризът по такъв начин. Запазен фриз-архитравен блок от сградата с десния край на надписа Коринтски ордер Данните са каменни блокове с издълбани канали в тях, както и две лъвски главички, от чиито пасти е изтичала водата. Това обаче не е представено в реконструкцията. На мястото е била намерена разграфена плоча с означения за часовете, така че поне слънчев часовник със сигурност е имало. Надписът е бил върху фриз-архитравите на сградата, които не са намерили място в реконструкцията, така че какво остава за самия надпис. Всъщност от самия надпис не се разбира какво точно е било построено - тази част от текста е загубена и допълнението със слънчевия часовник е чисто хипотетично.

Ами като му вярвате за немскоезичните гети в Скития през 9 век, вземете му повярвайте и за произхода на немската дума kyrica от гръцки.

Tramontana (през-планински) е северният вятър, а Maystro (maestro, maestrale) е северозападният вятър (мистрал). Quarta в случая означава "четвърт" като посока, подразделение на розата на ветровете (румб).

Според немеца Валафрид Страбус, който още през 840 г. е писал по въпроса за немската дума за църква, немците са заели някои гръцки думи с латинско посредничество, а други - "от самите гърци, както kyrica от kyrios", а и много други. "И така, както Божият дом се нарича basilica, тоест царски, от цар, така се нарича и kyrica, тоест Господен, наречен според Господ, понеже в нея се служи на Господаря на господарите и на Царя на царете."

Според двата римски пътеводителя - Итинерария на Антонин и Бурдигалския итинерарий.

(От) Кастрици до Карбона е 30 мили - Калиак(р)а ... е Чилиа, и до Гросеа в посока север-северозапад (alla quarta de Tramontana verso Maystro) е 80 мили, и по този път се намират също и Багалия (т.е. Мангалия), и Костанца, и Саварана (Занаварда), и това устие при Саварана е едно разклонение, или едно от устията на Дунав. Вътре в това устие има една крепост, която се нарича Бамбуло, и при това устие се показва нещо като остров, който наричат Гросиа.

Освен "еклесия" в гръцки за църква се е използвала и думата "кириакон", дом на Господа (Kyrios).

Трудно ще си го представим, защото римляните не са познавали километрите. Според същите пътеводители, които дават разстоянието до Бесапара 21 или 22 мили, разстоянието от Сердика (София) до Филипополис (Пловдив) е 98 или 103 мили, т. е. около 145-150 километра. Не изглежда много приемливо, защото Петър Сицилийски пише и за Романия като нещо различно от Армения.

Жалко, че Бесапара е била на пътя Сердика - Филипополис, който няма как да е минавал през Асеновград.

Да, но това е добре дошло за глупаци като горецитирания "учен", особено в такива случаи, които освен научно имат и идеологическо значение, и затова не бива да се допуска.

Според римските итинерарии (пътеводители) Бесапара се намира на 21 или 22 мили от Филипополис (Пловдив), което е основен аргумент за локализацията край Синитево (на около 3 - 3,5 км оттам в посока Пловдив при гара Огняново е открита милиарна колона с означени 19 мили от Филипопол). Според един надпис, намерен в Пловдив, Бесапара е била разделена на две махали - Горна и Долна (долната навярно е била до пътя). Няма обаче никакви данни Бесапара да е била "столица на бесите".