Capitainofmarine

Плешивия цар Самуил са го възстановили в България. Възстановката е по перфектна черепна гипсова отливка. Дълговлосия цар Самуил е възстановен по перфектна гипсова черепна отливка в Русия. Поздрави!

Ама никак не си прав Иванко - виж какво пишат хората! Българите са румънци ... кирилицата е създадена от румънци За "Неизвестната история на румънците" Йон Леу, проф. научен сътрудник в-к 'Македония", брой 28, 15 юли 1998 г. Най-после научихме истината за себе си като народ! Че не сме славяни, вече знаем, но сега излиза, че не сме и старобългари. Ние сме румънци. Нещо повече, ние имаме дързостта "да присвояваме названието и голяма част от историята на румънците..." И още: "... така наречената "кирилица" бе съставена от румънци и трябва да се нарича РУМЪНСКА АЗБУКА (подч. р.). Това твърди проф. Йон Леу в рецензия за публикуваната в края на 1997 г. от издателство "Чивитас" в Кишинев "Неизвестна история на румънците (III-XIV век)" от Андрей Гроза. След турцизирането на помаците, след гърцизирането и на каракачаните, и на помаците, след шопизирането на сънародниците ни в Западните покрайнини въображението на съседите продължава д ани ошашява. Докато ние тихо и мирно каним учени и специалисти ту от комшулука, ту от Германия да ни разясняват собствената история, че и да ни я понапишат по-интелигентно, турци, гърци, сърби и румънци ни срояват все нови и нови шапки. Каква загриженост от тяхна страна и каква добронамереност от наша. Подобни "добронамерени" люде саркастичният Александър Островски нарича самодури. Преводът е излишен. Предлагаме целия текст на статията на проф. Йон ЛЕУ, предоставена на в. "Македония" от поета Александър Миланов. -------------------------------------------------------------------------------- Наскоро в кишиневското издателство "Чивитас" излезе книга "Неизвестна история на румънците (III-ХIV век)" от автор Андрей Гроза. В книгата хронологично е представен пeриод от над хиляда години, когато са настъпили епохални промени, развил се е и се е променил начинът на живот, материалната и духовната култура, вярата и манталитетът на хората, формирали са се нови народи. При все това тази епоха от историята на румънския народ е представена много смътно, неясно. По наше мнение причината се състои не в отсъствието на специалисти, а в липсата на източници. Историята на румънците винаги е представлявала повишен интерес за чужденците. Нападателната им позиция, а често и агресивна, в тълкуването на нашата история накара още от самото начало румънската школа да заеме, както казват военните, дълбока и продължителна защитна позиция, а и сега е принудена непрекъснато да доказва румънската приемственост в собствения им дом в зоната на Карпатите, като по такъв начин са оставени в неизвестност най-дълбоките и най-силните корени на румънския народ. Днес изучаването на съответния период от историята на румънците поставя пред преподавателите по национална история в лицеи, гимназии и т.н. следните главни въпроси: - Къде изчезна за период най-малко от 700 години (от края на III до края на Х век, когато в историческите източници се споменаваше за власите) един много по-многоброен народ, отколкото гърците, българите, сърбите, унгарците и т. н.? - Как се случи, че южните славяни създадоха своя държава през VII век, източните славяни - през IХ век, унгарците - в началото на Х век, а румънците, които са живеели в средата им - едва през ХIV век, с 600-400 години по-късно? В търсене на отговор по горните въпроси авторът е изучил писмени източници, научни публикации, анализирал е исторически дати и събития, противопоставил, проверил ги е на фона на световната история. Като следствие се очертават няколко заключения, сред които: 1. Дакия не е била напусната през III век от Аурелиан. Тя е останала, с малки прекъсвания (през V и VI век) съставна част на Източната Римска империя до началото на VII век. 2. През V и VI век завършва процесът на асимилиране на даките от римляните, населяващи Балканите и Карпатите. 3. В края на VIII и началото на IХ век се създава първата румънска държава, в рамките на която се завършва процесът на формиране на румънския народ. Люлка на формиране на румънския народ и език са земите между Днестър, Средния Дунав, реката Дрина, езерото Охрид (Западна Оърбия), реката Алиакмон (Северна Гърция), Егейско ,маре, Черно море и територията на Кримския полуостров. 4. В началото на Х век румънците са имали най-голямата държава в Европа (виж съответната карта). 5. През VIII-ХI век румънците са били известни с името роси, българи, тиси, власи и т.н. Славяните и унгарците в различни периоди - едните по-дълго време, другите по-малко - са били подчинени на румънската държава. Русия и руснаците - името им произлиза от "роси" (руси), днешните българи пък си присвояват названието и голяма част от истерията на румънците (така наречените българи). Например не съществува нито един източник, който би показал, че росите (русите) от IХ и Х век са от славянски произход. В произведението пък "Повесть временных лет" (Повест за изминалите години - рус.), високо ценено в Русия, Украйна, България и други страни, където се изброяват славянските народи от тези период, не се споменават росите (русите). Същевременно в повестта се доказва ясно че името роси (руси) е с чужд произход и не е славянско име. Друг неопровержим аргумент в подкрепа на нашето мнение, който доказва, че росите (русите) не са славяни, а румънци, са твърденията на арабския историк от Х век Мукаддаси. Същият, показвайки кой и кога е подчинил хазарите във втората половина на Х век, отбелязва следното: "... след това аз чух, че народът от Рум, който се нарича Рус ги е нападнал (хазарите - бел. на автора) и е подчинил страната им" (стр. 25). Кирил и Методий са измислили не кирилицата, а глаголица. Така наречената азбука "кирилица" бе съставена от румънци и трябва да се нарича румънска азбука. Също като аргумент към гореизложеното ни служи "Повесть временных лет", която ни показва, че така известните Кирил и Методий, връщайки се от Моравия, където са превели от гръцки на славянски език Псалтира и други религиозни книги, отиват в България, където изучават български език. Ако българският език би бил славянски еаик, тогава Кирил и Методий, след като са превеждали от гръцки на славянски, не биха имали нужда да учат и български език. Тук бихме искали да привлечем вниманието и върху някои изследвания, използвани от руски учени, за да ни фалшифицират историята, най-вече периода от ХVII-ХХ век. Ето един пример: Архивните. документи доказват, че войната от 1806-1812 г. е била колониална война. Русия е обявила тази война на Турция формално, "за да освободи християните",. а всъщност осъществява военна операция, за да стесни Османската империя и за да погълне и подчини други народи от Балканите. На 16 май 1812 г. в Букурещ, където са се състояли преговорите между представителите на Турция и Русия се подписва мирен договор, които съдържа 16 открити члена и 2 секретни. Съгласно договора границата между Руската и Османска империя се установява по река Прут, протичаща през Молдова и вливаща се в Дунава, а после - по левия бряг на р. Дунав в района на гр. Килия до вливането му в Черно море. Това е бил най-болезненият пункт от договора за румънския народ. Османската империя признава по-късно, че е допуснала политическа грешка, давайки на Русия територията на Молдова, върху която Портата не е имала морално, историческо и международно право. По-нататък даваме пример за фалшифициране на съвременната история на румънците: Преди 20-те години, веднага след така наречената пролетарска революция, В.И. Ленин в името на пролетарската идеология е преследвал също целта да разшири границите на руската държава. Ето как той е разбирал начина да окаже помощ на "революционните сили" от Бесарабия след ноември 1917 г.: "Имайки предвид тежкото положение на руско-румънския фронт и необходимостга за оказване на спешна подкрепа на революционните отряди от Бесарабия... не се съмняваме, не храбрите герои, освободили Киев, ще могат да изпълнят революционния си дълг." Знае се обаче, че "революционните отряди" бяха съставени от руски и украински войници, отстъпващи от румънския фронт. Болшевиките не можаха да се помирят със загубата на Бесарабия, факт, потвърден и в нотата на народния комисар на външните работи на Съветска Русия, изпратена на министър-председателя на Румъния 'в която се изразява "протест на съветското правителство против обединяването на Бесарабия с Румъния". В същото време е много добре известно, че Ленин пледираше за така нареченото "солидарно единство на трудещите се маси на Бесарабия и Русия". По същество с тези действия се отричаше правото на бесарабските румънци да се обединят с родината майка - Румъния. Един убедителен пример за фалшифициране на историята на румънците е и ултимативната нота от 26 юни 1940 г., която Министерство на външните работи на СССР е връчило на посланика на Румъния в Москва, в която между другото се казва: "...Бесарабия основно е населена с украинци, значи тя трябва да бъде присъединена към Украйна..." Същата агресивна политика се провежда и днес от руските ултранационалисти, които се борят за възстановяване на съветската империя, неведнъж заявявайки, че Приднестровието е "исконно русская земля" (древна руска земя) и ще бъде център, откъдето ще започне възстановяването на съветската империя. В заключение бихме желали да подчертаем, че настоящата книга е един много смел опит на г-н Андрей Гроза, доктор на историческите науки, университетски преподавател, да разгледа кръг от фундаментални въпроси, свързани с историята на румънците. Книгата ще попълни едно празно място, според нас, в националната история на румънците и ще е от голяма полза за училища, лицеи, гимназии и т.н. Това е първи опит за цялостно представяне историята на румънците от периода III-ХIV век. Да се надяваме, че книгата ще предизвика интереса на специалистите, ще генерира дискусии, търсене и нови научни изследвания в областта на националната история. Йон ЛЕУ проф., научен сътрудник

Ханът дава много категоричен отговор , които иска категорична обосновка. Ще ми бъде приятно да я прочета! Поздпав!

Простете, но исках, а пропуснах да попитам BGVlach, Може ли да посочи една църква във Влашко или Богданско, да е построена преди 1859г., да е иконописана преди въпросната година и иконите да са с друг текст освен с старобългарски за румънски- даковлашки език питам. Наистина не знам да има такива, затова питам , имам приятел от района на Констанца - Григорий Тит се казва от руските староверци преселени по река Дунав, братът на дядо му е бил староверски митрополит на Румъния или Констанца. Та от него знам, че всички стари църкви са със старобългарски (черковно-славянски) надписи включително и староверските. Поздрави!

Ребусът е толкова сложен, ето тук възникна нов въпрос: След падането на България под турско владичество се унищожава българската църковна независимост и българската църква минава под ръководството на цариградската патриаршия. След векове турско владичество във южнодунавските български земи , в резултат от фанариотското управление на църквата се стига до подмяна на езика с който се служи в църквата от български на гръцки, предполагам не във всички черкви, и резултата в края на краищата са църковно-освободителните борби и създаването на българската екзархия. В някогашните северно българските земи - Влашко Багданско -също под турско владичество, където не е подменен езика с гръцки , няма такива църковни борби. Народа си е слушал литургията на български и макар че църковните князе са фанариоти- това все си е Константинополска патриаршия , си е траял. Чудно защо ли? Дали пък, защото именно е разбирал що му пее попа? Привет!

Случайно попаднах на това и видях че има две възстановки руска и българска. Руската ми напомня на типичен руски мужик . Може и да греша но , въпреки дълбокото ми уважение към руската култура, но на кацата с български мед една лъжица руско стига! Не зная какво мислите по този въпрос, не че аз зная какво да мисля. Затова нека компетентните във форума да кажат какво мислят. Привет!

Изказаното предположение, че девташларите находащи се недалеч от Плиска са тренировъчна база за българската конница ми се струват несъстоятелни. Преди да се обоснова искам да поясня, че по стечение на обстоятелствата разбирам от коне и езда. Ще спомена, че съм потомък на офицер от кавалерията на Н В. През втората половина на 90-години та до 2003г имах собствена ферма за чистокръвни арабски коне в шуменско. Яздя почти всеки ден и днес, а по въпросното време ,когато имах собствена ферма , обучавах млади коне на езда. Освен това не веднъж съм бродил из девташларите и имам физическата представа за тях и пространството мужду тях. Става въпрос за девташларите след Плиска - находящи се край шосето Нови пазар - Плиска - Върбяне - Шумен. Ако разгледаме какво представлява конния строй и конния бой: движение на маса конници в няколко (условно казано) редици в дълбочина - наричали са я лавина, първоначално със скорост при ходом 6-9км/час ускорение до тръс около 20км/час след това галоп около 45 км/час това е движението на конницата до първата опасна контактна зона на обстрел със стрели и от технически средства каменометки и прочие, после в опасната зона скорост при кариер до 65км/час това става до непосредствения контакт с противника бил той конница или пехота, после скороста на движение спада до около 3-4 км/час при това движението вече е хаотично (в кръг , зигзаг и прочие) това е същинският бой - сечене мушкане блъскане с коне и т.н. - следва отскубване от полесражението вече на скорост и ако има втори ешалон атака на втория ешалон по описания начин, ако няма втори ешалон обръщане и атака пак на висока скорост. Целта е да се използва инерцията на скороста, знаете, че силата е маса по скорост, и да се разкъса строя на противника с цел лесното обезвреждане. Не виждам как на това пространство от 40 линейни метра, които са около 20-22 конски маха при галоп и кариер тоест до 2 ще може да се маневрира, маневриране при скорост 3-9 км в час е възможно , но тогава се губи смисъла защото при тази скорост конника следва да сече - реже - мушка, сиреч да фехтова, а по камъка не виждам как това би станало защото ще се похаби оръжието. Резонно е този вид конски бой да се извършва между дървени колове и макети на хора, по които да се сече и маневрира, за да свикват конете и да не се плашат от човешката гмеж. Ето защо изхождайки от личния си опит с коне , посоченото по-горе описание на конния бой и имайки съвсем точна физическа представа за девташларите не мога да се съглася с идеята че това е тренировъчна база за конен бой. По скоро съм склонен да отдам личните си предпочитания на предназначението им за религиозни вярвания и отчитане на времето. Моля уважаемите колеги да не се засягат от личната ми позиция но тя според мен е по достоверна . С уважение!

Капитана си плава на варката и набива сурова рибка. Съжелявам, ако някого е подразнило мнението ми, нямам познание по-въпроса и воден от патриотизъм, както писах, приемам аргументите за и аргументите против. Но до доказване на противно приемам, че там е гроба и евентуално, там е заточен патриарх Евтимий Търновски. Но моля замислете се, защо днес ги няма гробовете на националните ни светини и какъв е резултата от това. Поздрави!

Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία Старата Голяма България , за която съобщават изворите, си е държавата на Българите начело с хан Кубрат. Както сме споменавали μεγάλη - μικρη това е определение от гръко - римски географски понятиен апарат с който са обозначавали отдалеченоста, сиреч степента на познатост на определена територия от определена дължава. Когато е далечна и непозната μεγάλη, а когато е близка и достъпна μικρη . Наричана е η παλαιά т.е. старата, за да се направи отлика от новата голяма - Воложска България - подчертавам появила се на един сравнително по късен етап - другата далечна за Константинопол България. Да си припомним, че Рим впоследствие Константинопол е бил считан за център на цивилизацията. Относно η μικρη Βουλγαρία - малката България, т.е. близката България е това, което в историческата наука е прието да се нарича Дунавска България. Лично аз не познавам извори, където да се съобщава за малка България през 7 век. Очевидно за авторите по това време не е съществувала отличителна черта, която да означи съществуването на малка България. Категорично приемам тезата, коята развива Иванко Тертер и с удоволствие ще прочета един по-задълбочен коментар. Поздрави!

Кой е българския владетел-нехристиянин, назовал се От Бога Владетел / или "в Бога верен Владетел"/ на Българи, Власи и Гърци? Очевидно друг освен хан Чака не би могъл да бъде. Мисля че и това е повода да бъде екзекутиран патриарха. Но очевидно се повтаряме многократно. Не виждам смисъл да продължавам дискусията, според мен ,Вие за съжаление разсъждавате със съвременни категории, изхождайки за държавата като полу-теокрация, като верската ислямска доктринерска нетърпимост и съответната ортодоксално-християнска такава. При все че сме на различни позиции, запазвам уважението си към Вас и идеите които защитавате!

Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία /и палия мегали Вулгариа/ на гръцки, стара голяма България, не носи оттенъка на възвеличаване, подобен на този в Great Britain например. Използваната по онова време от гръко-римляните система на именуване разделя териториите на "малки" и "големи", под "малки" се е имало предвид териториите близки до Гърция или Рим и вече познати им, а под "големи" - далечната, "необработена" част. Като знам това , определено по-близо до центъра на как беше ойкуменето. Някъде по-близо до Константинопол отколкото е Велика България. Поздравления за въпроса , който повдигаш, с удоволствие ще го следя!

През Средновековието българската църква следва източноправославния модел на Константинополската патриаршия. Нейна основна линия в отношенията между църква и държава е, че светската власт стои по-високо от църковната. На практика църковната власт е изключително зависима от българския владетел. Доказва я разделянето на диоцеза на Търновската патриаршия успоредно с политическото разпадане на Второто българско царство. От Търновската патриаршия се отделят епархиите от територията на Видинското царство и Добруджанското деспотство, за да преминат под върховенството на Константинополската патриаршия.

Вие всъщност твърдите във връзка с полутеокрация1) Чака не е можел да стане Цар на България - нито физически, нито никак - т.е не е можел да просто да седне на престола и да започне да управлява и законодатества - в християнска полутеократична България, защото е мюсюлманин и защото хората в България не са воините му ногайци; Смятам той е бил нясно с този пречка - като държаник и съвременник на събитията , т.е бил е наясно че няма да получи подкрепа и лоялност от болярите, /от благородниците и клира в България/, ако просто седне на трона в тронатата зала и "каже аз съм Царя" Дори и да се съглася с определението полу-теокрация , полу-теокрацията не е пречка нехристиянин да бъде цар От Христа Бога владетел на бъргарите власите и гърците. Полу-теокрацията, в нейния израз, само санкционира власта на владетела като такава и посредникът в християнското общение между Бога и народа - патриарха обявява на народа, че такава е Божията Воля. Помислете Моля над такава възможност. Ортодосалното християнство от възникването си е религиознотърпимо - неслучайно не се включва във кръстоносните походи и не обявява такива. Поздрав!

mihai твърди Романиа през 18 век. (може би и преди и/или после) в северноевропейските страни=Румелия, Тракия (Румили=страната на ромеите=гърците, не страната на православните христяни, рум=1. грък 2. православен христянин защото православната църква беше и е ръководена от гръцкия патриарх от Константинопол, бивша столица на ромеите). Има много карти от 18. век в които Романиа=Тракия=Румелия. Османците заимстват този арабски модел на ограничена верска търпимост и след завоюването на Константинопол полагат основите на т.нар. система от милети. В основата й лежи разделянето на иноверните поданици в отделни религиозни общности. В 1453 г. са признати правата на общността на православните християни, а в 1461 г. – на армено-грегорианската общност. По-късно първата ще бъде назована Рум милет, а втората – Ермени милет. След прогонването на евреите от Испания в 1492 г. и от Португалия в 1497 г. и преселването на огромна част от тях в Османската империя се полагат основите и на Яхуди милет.

И аз това казвам! Но такава е официалната все още ДОКТРИНА. За жалост. Което се и опитваме по някакъв начин да оборим. Поздрави!

Не мога да се съглася с Вас. Още повече с твърдението, че Кубратова България не е държава, още повече че изворите твърдят за сключен през 635 г. ако не се лъжа договор между Византия и България . Договор се сключва между равноправни субекти още от Кодификацията на римското право . Византия все пак е ИзточноРимска Империя и едва ли не познават правото. Бъдете здрав! п.п. Случайно ли е според Вас, факта че гроба във М П и гроба във Н В са в една област, района на Днепър. Наистина ли недопускате мисълта, че веднага след смърта на Кубрат се мести на запад политическия център на България. Или приемате, под влияние на господстващата доктрина, че политическия център е Фанагория и впоследствие Плиска. Любопитно ми е , моля при възможност изразете съжденията си.

Претох внимателно статията, както и постовете. Съгласен съм и с аргументите за , както и аргументите против. Мога да формулирам мнението си така, До доказване на противното в Бачковския монастир е гроба на св.патриарх Евтимий. Странно , но веднага в главата ми възникна аналогията с гроба на Левски. Защо ли ние българите нямаме гробове на националните си СВЕТИНИ.

С риск да се повторя, но Чака е бил български цар. Това което nik1 твърди за християнска полутеократична България ми се струва за странно. Такова нещо няма. В християнската цивилизация пример за теократична държава е папската. Във всички останали средновековни държави власта е санкционирана от Бог - От Бога поставен владетел . Нещо повече формулата за власта в ортодоксалната държава е така извлечена, че владетелят е Божият наместник на земята, а не патриарха, който е само служител на Бог и посредник на общението между Бог и народа -взаимоотношенията Бог- държава респективно владетел. Ако Бог в лицето на неговия първосвещенник - патриарх не възрази, няма проблем мюсулманин да е цар, за справка - няколко десетилетия по късно имаме сведение където се споменаваше за баязид цар. В тази връзка и екзекуцията на предатела-патриарх. Иначе не вярвам "мосад" да е уличил в някакви специални ,предателски действия патриарха. Според мене, Теодор Светослав се е възползвал от мълчаливото или пък вербалното съгласие на патриарха за царуването на Чака и с неговата екзекуция, на патриарха, обезглавява опозицията (Смилцова и друга) срещу собственото си царуване. Чака като правоприемник на сюзерена на българския цар има права над българския престол, така както сеньора има право и на първа брачна нощ, нещо повече той е в родствени отношения с българската държавна аристокрация. В България религиозният фанатизъм не е така проявяван никога , напротив българите от христианизирането си насетне са били религиозно-толерантни, да не ставам обстоятелствен. Както по-горе споменах имам спомени че Чака има сечени монети като търновски цар, не си спомням добре, мисля че в годишника на Исторически преглед от 1911г. Доколкото си спомням ставаше въпрос за българска монета с кирилски букви надпис Чака и полумесец. Опитах да потърся информация сред нумизматите но не успях да намеря литература. За съжаление съм на 1500 км от библиотеката си. Приятелски поздрав.

Не съм убеден, че византийците безотговорно са погледнали на войната с българите. По-скоро си мисля, че на място император Константин ІV е преценил, че загубата е неминуема и за да си спести позора от загубата , както казват едни мои познати на жаргон, вазирал от полесражението. Е, а ако не беше спечелена битката при Онгъла , според мен нищо не би се променило, освен може би днешната политическа карта на Европа, днес едва ли би имало Унгария и Ромъния, но България убеден съм щеше да я има и неин източен съсед щеше да е Унгария. Въобще , нашите са действали на принципа на по-меката съпротива, Византия може и да си позволи да отстъпи, докато аварите макар и разгромени преди 50 години ще се съпротивляват по-яко, няма накъде да ходят- доста са стеснени и ще се бият на живот и смърт. Така че, питанката не е с чак толкова труден отговор. Поне аз така смятам. Поздрав!

Само че "Ашхарацуйц" ясно казва че на о-в Певки се спасил Аспархрук, бягайки от хазарите от своята Конска планина (съвр.Суган). Каганът Йосиф ясно казва че предците му преследвали българите до р.Дунав. Имаме пълен разгром и паническо бягство на част от българите, които създават НОВА ДЪРЖАВА на НОВО МЯСТО! Нека не се правим на по-велики и по-големи отколкото сме! Моля, прочетете горните постове! Колкото до преместване на политическия център, България го е правила не веднъж, има аналози в по-новата българска история. Чак за паническо бягство един протобългарин не би говорил, все пак гроба на хан Аспарух е в Новая Вознесенка - не много далеч от Киев, а Аспарух както твърдят изворите загива в битка с хазарите в пределите на държавата си. Моите уважения!

Galahad Публикувано на Вчера, 10:41 PM Дали ще се улесни преценката на ситуацията, ако напомня, че през 7в. на Балканите се създава не 1, 2 България - Аспарухова и Куберова. Велика България ако не е била поделена по тюркстаката трядиция между синовете, а братята на Бат Баян са се отцепили, то призната от Византия и другите е само Безмеровата държава, защото той е наследника на Кубрат. Следователно всяка една от другите Българии се нуждае от отделно муждународно признаване. Както е ситуацията и с днешните две бълг. сържави на Балканите. Макар нашата Скопска област да се отдели от Югославия, тя се обособи в отделна държава. При все това обаче възникна проблем като се опитаха да си прикачат името на едно подразделенията на тракийското племе едони и сега си е Бивша югорепублика Македония. Най-забавното е, че Дунавска България първа призна Скопската си област за отделна държава. То като е замисли човек, не е ясно каква сме я съвршили в днешно време, пък смятаме какво е станало преди 1300г. Защо да ги разглеждаме като две държави? Изворите подават данни че Аспарух е самодържавен - самовластен /не мога да намеря точната дума/ след Безмер. Просто имаме приемственост в представителноста и то по линията на майората , не че в България чак толкова много се е държало на това. След Безмер / Бат Баян / ( аз не правя разлика- вина за това авторитета Златарски) хан юбиги - върховен владетел става Аспарух. Колкото до Куберова България не я пропускам , но не искам да си навличам атаки. За мен това е територия , крило на българските територии. Да припомним за "чичовците" и да замълчим, колкото и да не държат в България на майората все пак той се спазва. Уважаеми приятелю как ли са им викали на онези които не са загубили битката за федериране И понеже не получих отговор - самовластни съседи - държава!

Битка при Онгъла е имало, византийците са загубили и са сключили договор, според който българите са ставали федерати на империята. Става въпрос за рутинен договор, който Рим практикува от около 300 г. по онова време. Другите, които не са ромеи и не са федерати, как им викат? Уважаеми приятелю как ли са им викали на онези които не са загубили битката за федериране ? Пък ако ни цитират договора ще видим дали е федеративен? По скоро договора е представлявал : Ханство България от една страна наречена за краткост победител, и Източната Римска империя от друга страна наречена за краткост победена, двете страни се споразумяха: Победитела приема във своя собственост, победения предава на победитела собственоста върху завладените дунавски земи на бъдещата България и заплаща годишна контрибуция в размер на.... Та да си блъскат главите и чешат езиците поколенията За победител подписал упълномощения прабългарин За победения подписал ромеизирания гърко-сирио-армено-трак Поздрав !

Който си знае, си може! Имаш една бира от мен! Прибера ли се в България щесе срещнем и непременно ще пием по бира Последни Римлянино , мисля Аеций да ти беше името! Колкото за нарочно неумелата възстановка уверявам те грешиш. Бъди здрав !

Иска ми се да получа отговор , Кой е този човек, Към коя е етническа група принадлежи?

Работна хипотеза ЗАЩО НЕ СЛЕДВА ДА ОТНАСЯМЕ ВЪЗНИКВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА КЪМ 681г. " Що е държавата. Понятието го възприемаме като даденост, но интересното е, че така и не му е спретнато до сега нито едно сносно и общоприето определение. Има различни теории за същността на държавата, като те отразяват особеностите на различни периоди. Днес ние можем да определим легално понятие за държавата :като международно призната, суверенна, исторически обусловена, властно-правна форма на самоорганизация на определена етно-социална общност върху определена територия. За средновековието е характерна патримониалната теория - държавата е имущество на владетеля (така както сега хората си имат къща с градина или кола).Но вече се обръща мнимание и на територията. Нас конкретно ни интересува средновековното българско понятие, като го разгледаме във връзка с международното такова. От домашните извори можем да съдим че първоначално във България за обозначаване на българската държава са се използували термини като "саракт" “земя”, “хора”, “краище”т.е. държавата се схваща като територия - подвластна на владетеля и започва да се обозначава с неговата титла – ханство, канство, княжество, царство и пр. Държавата била като патримониум на владетеля. Нямало разграничение между държавната хазна и личното царско съкровище. Съмото значение на името държава можем да търсим в думата "държа" и института на "държанието" като правен институт. Нека припомним че в някои чистобългарски краища на двора се казваше доскоро държава. Така че съдържанието на българската дума държава подкрепя по-горе посочения извод за държавата – патримониум на владетеля. В чуждоземната европейска практика за обозначаване на държавата се използуват различни термини, установени в Древна Гърция и в Древен Рим. Напр. през V век Авр. Августин обозначава държавата с цивитас и с регнум. По късно ХІІІ в. Д. Алигери наричана държавата - монархия. Значително по късно през 1575 г. Ж. Боден нарича държавата – република. Уточнение в тази различни по своя смисъл термини внася Макиавели. Той разграничава родовото понятие държава от отделните нейни видове – република или монархия. За определяне на родовото понятие той въвежда политическия термин Stato като отразява понятието за държавата, което той изгражда, а именно – политическо състояние, което почива върху отношенията между властвастващи и подвластни. Подобни отношения – властващи – подвластни следва да бъдат конституирани и санкционирани с Божествена воля и международно признание. АКО ОТНЕСЕМ ДОТУК КАЗАНОТО КЪМ ВЪПРОСНИЯ ПЕРИОД, А И ПО РАНО КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ ЩЕ КОНСТАТИРАМЕ ЧЕ ТЯ ИМА ВСИЧКИ ПРИЗНАЦИ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТОГАВАДЕЙСТВАЩОТО ПОНЯТИЕ ДЪРЖАВА. Съществува територия -България/Дунавска и Приазовска/ подвластна -патримониум на самовластен владетел – Хан /Аспарух-Кубрат-Баян или Безмер или Бат бай/, имаме етнос или конгломерат от етноси – подвалстни на владеталя, имаме Божествена воля в конституирането на владетела /Хан Юбиги от бога поставен владетел/ имаме санкциониране със междудържавни отношения договори и войни /договора от 681 и 635 год на нас известните от извори/ "Въз основа на какво приемаме или отричаме 681г. като начало на държавата. От гледна точка на Аспарух това е първият известен ни международен договор и следователно по този критерий това е началната година." И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове. /Автора на извора е ползвал друг източник не е сведение от първа ръка!/ "..Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България.." /Автора на изказа е непосредствен наблюдател , бих казал – потърпевш от събитието!/ Договора от 681 година по същество отразява- санкционира възникналото ново статукво - разширяване на българската държава на юг за сметка на Византия и констатира възникване на финансови тежнения в ущърб на Византия, и в полза на българите, не споменава за възникване учредяване и за нова държава , т. е. не следва да търсим рожденната дата на българската държава през 681год. Нещо повече Константин Апамейски на събора говори за България като за общоизвестен факг и за грешката с войната с тази държава и че преди този факт той е бил опозиция на тази война, ще рече че преди започването на войната е имало България, тоест от тези извори съдим че България я има по- рано от войната и че византийското общество припознава този факт. "От гледна точка на народа, то Дун. България е резултат от разделянето на Велика България, като властта на новата държава е развитие на властта на старата държава." . И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, [1] която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса [2], и при друга река, наречена Ереуса. [2] И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав [3]......И той беше първият цар в българската земя и царува 119 години и почина. 3.И тогава след него се намери друг цар в българската земя, детище, носено в кошница 3 години, на което се даде име Испор [4] цар, той прие българското царство. Курт: ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ~г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ~е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ~ф. ~еi. остриженами главами. И потѡм прiиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ~ ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем Редно е отдадем внимание на думите на не само на народа а най-вече на официалната позиция на представителите на другите държави по това време. Но като виждаме домашните извори свързват завоюването на българската земя на Дунав с друг легендарен период отпреди хан Аспарух т.е народа също се произнася. "...А Златарски убедително доказва, че Именникът трябва да е бил написан първоначално на гръцки, вероятно скоро след смъртта на Умор (Умар), и следователно от грък. Златарски изтъква също, че продължителността на отделните управления не е изчислена точно, а от цикловите години на заемането на властта и смъртта на владетеля. Но при възкачването на Исперих възниква едно затруднение. Ако Безмер е управлявал 3 години и негов приемник е бил Исперих, то управлението на Исперих би трябвало да започне не в година „вери“, а през петата циклова година. Златарски разрешава противоречието, като отъждествява Безмер с Баян (Исперих без всякакво съмнение е Аспарух) и приема, че Исперих се е отцепил от Безмер две години преди смъртта му. Може би обяснението наистина е приблизително такова, въпреки че лично аз предпочитам Безмер и Баян да си останат отделни личности. Баян е истинско прабългарско име и не прилича много на Безмер. Нещо повече, струва ми се, че хронологията изисква между Кубрат и Аспарух да е имало още едно поколение..."- Стивън Рънсиман История на Първото българско царство Защо да се е отцепил той просто властва като хан васален над западните части от България по това време, имаме много аналози за подобни примери из българската история. Мавро Орбини отбелязва специално, че ”Батай не е никой друг, но същият най-голям Кубратов син“, под чието предводителство ”българите се заселили край Дунава“. Паисий Хилендарски в своята история, израз на патриотични чувства - но и на недостатъчно историческо познание, пропуска името на Аспарух, то липсва и там, където би следвало да се появи неговото име, се появява едно друго име, името на някой си хан Батоя, известието за когото Паисий заема от Цезар Бароний. Всъщност от тези писмени източници можем да си извадим заключението, че ползвайки неизвестни за нас извори отдават дан на историческата справедливост и обвързват появата на българската държава на Дунав в периода преди Аспарух. Появата на българската държва в Дунавския регион в по-ранно от Аспаруховото време е реален исторически факт . Нека не забравяме, че всъщност още хан Кубрат през 633 г., в съюз с дулебите, започнал война с Авария, завършила през 635 г. с разгрома на основните аварски сили в централна Панония. Последиците от тази война били присъединяването на земите между Днестър и Карпатите към Велика България, от една страна, и упадъка на Аварския хаганат като велика европейска сила, от друга страна, който факт обезпечил и продължителното спокойствие на западната българска граница и впоследствие спомогнал преместването на политическия център. Всъщност в изворите пише съвсем друго - Велика България се е разпаднала, а хазарите са подчинили отслабения от това разделение народ. Ако разделянето е станало по взаимно съгласие между наследниците на Кубрат, то постигането на този договор може да се счета за създаване на държавата. Magna Bulgaria, ерго Magna Blachia в латинската терминология си съществува и към ХІІІв. и това Волжка България. В Европа по същото време е Minor Bulgaria Всъщност имаме Стара Велика България, ами Стара е, да! Стара е, защото след нея имаме един неин продължител - "Нова" Велика България /Волжка/. Докато малката България си е само България и е от Константинопол до Унгария /към ХІІІв. - Рубрук, Бейкън/ Да не се поддаваме на идеята на нашите възрожденци с всеки ред да възвеличават българското. Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία /и палия мегали Вулгариа/ на гръцки, стара голяма България, не носи оттенъка на възвеличаване, подобен на този в Great Britain например. Използваната по онова време от гръко-римляните система на именуване разделя териториите на "малки" и "големи", под "малки" се е имало предвид териториите близки до Гърция или Рим и вече познати им, а под "големи" - далечната, "необработена" част. Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат събрал синовете си — Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер и ги накарал да разчупят дебел сноп пръчки или стрели. След като братята не успели да ги счупят заедно, Кубрат започнал да вади една по една стрелите/пръчките от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставил повеля да са единни, за да бъдат силни. Така че, според този извор имаме приемственост във титуляра , носитела на държавност, т.е. имаме правнонормирано според тогавашните правно-морални-обичайни норми предаване на власта. Нещо повече както по-горе посочихме старите автори и Именника а преполагам и други източници обвързват появата на българия на Дунав с владетелите отпреди Хан Аспарух а и едновременното му властване припокриване в годините на властване . Разбира се редно е да споменем Зигеберт, който в своята Хронография представя Аспарух под друго име. Веднага след разказа за събитията във връзка с основаването на Първото българско царство и по-конкретно за сражението в Онгъла той отбелязва изрично, че оттук насетне трябва да се брои съществуването на българското царство, отбелязвайки и името на неговия пръв владетел, буквално: Abhinc regnum Bulgarum adnotandum est, quorum rex Bataia erat . Има и други автори представители на европейски тогава съществуващи държави които отнасят възникването на България след войната с онгъла но според горепосоченото понятие за държава е необходимо територия население и тази територия е държана от владетел който е признат от бога и други държави а такива държави има и преди войнатао т 681г. Искам да уточня че Теофан и Никефор не са автори на източници от първа ръка , те са съставили своите произведения ползвайки по стари извори вероятно от изгубения Голям хронограф. идеята за пряка приемственост на държавата и държавността, без прекъсване на "връзките", без географско и физическо прекъсване) От гледна точка на територията. Ако Велика България не е достигала до земите на Дунавска, а става дума за напускане на старите територии и настаняване в нови, то от гледна точка на земята държавата на Аспарух е възникнала вежду 640-680г. Всъщност въпроса който следва да си поставим е - имаме ли припокриване на територии, имаме ли самоосъзнаване на българите за единозначност на държавата. Имаме ли и сведения за припокриване на територии и еднозначност на население от чужди автори "В страната, в която аз живея, са живели някога си венентер; тогава дойдоха нашите прадеди хазарите и се биха с тях; венентер бяха тъй много, както пясъкът в морето, но те все пак не можаха да противостоят на хазарите и напуснаха страната си и побягнаха; а хазарите ги преследваха, докато не ги отблъснаха към река Дуна [Дунав], тъй че те още и днес живеят на река Дуна [Дунав], в съседство с Константин, и хазарите завладяха страната им и я удържаха досега." - ето го и това сведение което доказва припокриване и на територии и еднозначност на население.Всъщност хазарския хаган Йосиф в своето писмо говори на река Дуна - не отвъд, т. е. Българите са и отсам Дунав. В предвид погребението от Новая Вознесенка – гроба на хан Аспарух територията отвъд дунав и земите около Днестър и Днепър са български. т.е. имаме припокриване на територии упоменато от извори и археологически данни, можем да заключим че България я има на север и североизток от Дунав вероятно до Днепър . В хрониката на Мартин Опавиенски, а по-късно и в ползувалата се от нея Болонска хроника определено се говори, че Константин IV Погонат бил принуден да сключи мир с българите и да им плаща годишни данъци. При това в съзнанието на автора на Болонската хроника името България до такава степен е свързано с Балканския полуостров, че дори, когато говори за движението на готите през 488 г. към Италия, той пише, че те преминали през България. Както прочелия горенаписаното ще се убеди : Имаме всички нужни елементи на действащото тогава българско /обичайно/ и чуждо обичайно и писано право необходими за съществуване на държава и по рано от 681г. Територия – макар и динамична с разширение и припокриване . Социално- етническо образувание – ханство на българите. Владетел чийто патримониум е територията. Международно признание и преди 681 и 680г. Суверенитет вътрешен и външен. Всичко горепосочено ми дава дълбокото вътрешно убеждение да заключа че интердисциплинарно погледнато, не следва да отнасяме възникването на България към 681г. а към една по-ранна дата свързана с появата на така наречената Стара Велика България. Договора от 681г. по същества санкционира преместването на българските граници на юг от Дунав и съответно преместването на политическия център. Благодаря на уважаемите колеги които подкрепят тази хипотеза. Благодаря и на уважаемите колеги които опонират на тази теза. Тяхното опонира ми помогна да си доизясня за себе си подробностите и да се ореентирам в тях. Разбира се осъзнавам че много от тезите могат да не прозвучат убедително за мнозина , но какво да се прави , вси пак ние не сме професионалисти а и целта е да научим нещо ново погледнато през очите на другиго. Приятелски поздрав!