Armand O'BOLG

Аспандиате, един от колегите използва на едно място емотикони, съставящи футболната"вълна", но не знам как става и ме мързи! Опитай се все пак да не изпадаш в подбни смешни паралингвистични упражнения! Двойка! някаква смислена аргументация, като изключим оценката, има ли в това мнение? оставям го само за отрицателен пример

Да, да, да! Обърнахме го на чат-форум! Бях така добросъвестен в личната ни кореспонденция, Аспандиате, да ти предоставя достъчно доказателства и в такива форуми като "Византийская держава" намерих още поне десетина съмишленици и нови аргументи. Така че нямаше особено голям резон! Тук все пак обсъждахме, дискутирахме на тема патриотизмът през средновековието и смисълът на посланието ми бе, че в историята има случаи, когато етноними са били раздавани наляво и надясно, без каквото и да било осование, та дори и като обида, а също и такива случаи, когато отделни исторчески лица са се представяли или са оставяли да бъдат представяни като принадлежащи към етнос, с който в действителност нямали нищо общо. Това означава, че съвременният патриотизъм не може автоматично да бъде приписван, пришиван към дадена средновековна историческа личност само заради постъпка или дела, които ни напомнят за съвременни или ни изглеждат като такива!

Преди малко гледах Кеворкян по "Нова" и в изказването му имаше следната мисъл: когато се изправят пред истината някои хора държат лъжичка, а други - кофи! Отнас самитезависи на какво и колко да вярваме! Аспандиате, не съм виновен, че майка ми ме е родила толкова красив и умен, така че - не завиждай!!!

Ако КГ125 си готов - моля! В 1981 г. излиза от печат брошурка, озаглавена "Българин родом" (Битолският надпис на Иван Владислав самодържец български). Автори са Йордан Заимов и Василка Тъпкова-Заимова. В нея е описано какво точно е било запазено като надпис и какво точно е "възстановено", дописано... Моят познат Антон Съботинов не могъл да намери някой по неангажиран с темата, някой по-обективен за редактор на книгата си за цар Самуил и наследници му, та поканил Василка Тъпкова-Заимова и по тази причина още дълго ще се върти около истината! И не са само македонски или пък например само сръбск или хърватски учените, които критично са анализирали паметника!

Не искам да те разочаровам, но битолският надпис е от ХІХ век и няколко колеги във форума го споменаха. Доказателствата няма да ти ги представям! Просто никога не е съществувал този за когото говориш и който уж бил наредил да изпишат подобна мъдра мисъл. Само че за да стигне тя до съзнанието ти, трябва поне да си в състояние, да си подготвен да си го представиш. Натан е близко до идеята и може би схваща нещата. С Аспандиат сравнително надълго и нашироко сме обсъждали темата подготвени ли сме, за да възприемем някои обективни истини от историческото ни минало и каква е ползата от истината. При Елин Пелин имаше една такава метафора, че понякога истината е като брадва, която пада върху главата ти, поради което е по-лесно да вярваме в приказките!

Виждам (по емотикона), че четеш, но дали вникваш? Кой точно беше българин от дядовците му - по баща: Кекавмен Стари топархът от Армения, по майка: Димитрий със звучното "прабългарско" прозвище Полемарх, или неговият тъст или сват Никулица - вест, пожизнен дук на Елада, доместик на ексубиатите, архонт на власите в Елада... защото аз някакси не мога да съм чак толкова сигурен! Понякога ме изумяваш с подобни илюзии, като онази за 3-годишна "сезонната обсада" на Лариса от страна на цар Самуил. Трябва ли изобщо да му вярваме на Кекавмен, когато виждаме как възпитава в йезуитщина и притворство, нагаждачество и безпринципност поколенията! Той и такива като него провинциални аристократи се издигат в йерархията именно с подобни декларации като описанието на власите, защото държат да докажат колко са се отделили от корените си (независмо дали са български или арменски) и колко са близо до същинската византийска знат и нейната ценностна система. Подобни описания може да приемем за достоверни единствено, ако са дело на обективни автори, а Кекавмен е откровен измамник и нагаждач!

Хърсе - Аз също имам някакви впечатления за личността ти от досегашните ти изяви, но не правя подобни алогични обобщения, нито съм те уязвявал някакси. Щом толкова се интересуваш от личността ми, ще ти кажа, че ми е малко рано да се пенсионирам и дори в момента уча в НБУ (това го споменах някъде, но си го пропуснал и от ДАНС може да те накажат за подобен фал )! Проблемът ми е, че не вникваш в темата и не проявяваш поне минимално желание да рабереш опонента, а веднага викаш на помощ "махалата", което показва сериозни увлечения по други сайтове и форуми с известна окултно-мистична насоченост! КГ125 Не ме интересуват македонистичните тези - надписът е сериозно "модифициран" и не с цел единствено разкрасяване!!! Доста дълго време аз самият отстоявах твоето становище и вярвах, че никой днес не може да седне и да дялка "автентични" антични и средновековни надписи или да ги прочита както дяволът чете евангелието! Е, убедих се, че някои критици имат основания за съмнение, макар да интерпретират фактите в съвсем друга посока, търсейки аргументи за актуалната политика! И добре е човек да проверява всичко сам, за да няма наистина от какво да се смущава!

Чети малко по-внимателно! Аз казвам само, че ми напомня на самозаблуда, но ти си прав - подтекстът ми е, че в много или поне някои случаи е самозаблуда и едно от преброяванията на населението на България след възродителния процес (мисля че беше през 1992 г.) бе съпроводено с анкетиране на околните съседи как идентифицират, етикетизират вече деклариралите своя български или турски произход цигани. Резултатите бяха шокиращи и веднага ги скриха, за което писа например Илона Томова в "Циганите в преходния период" през 1995 г. Ако Битолският надпис е автентичен, тоест - ако текстът не е вторично изрисуван върху друг по-стар, тоест - ако не е на цар Йоан Асен, а на мистичния цар Йоан Владислав, когото наричат и Владимир, и Светослав, то не виждам проблем да не се е опитал да заблуди околните, че е чист българин. Иначе не виждам смисъла да се изписва толкова банална подробност от СV-то! Малко странно е, че минават векове преди друг да декларира подобен факт, а нека си спомним, че Паисий пише История славяно болгарска! Накрая да ти изтъкна и факта, че това "родом" също донякъде смущава, защото човекът може да се идентфицира родом от някъде си, но принадлежащ етнически от другаде си!

Задаваш ми страшно важен въпрос! Предполагам, че Рицарят или някой друг - по-компетентен от мен може да ти отговори най-точно и пълно. Аз в такива случаи казвах на студентите, че религията е нещо като най-популярният в съвременния свят спорт - футбола, а конфесиите са отборите, тоест религия е напр. християнството, мохамеданството, будизмът, шинтоизмът и т. под. , а конфесиите (вероизповеданията) са в рамките на една религия напр. в християнството - ортодокса (източноправославие), католицизъм, монофизитството, несториянството... и т.под. Последният ти въпрос има отговори в предходните постове - идентифиращ фактор заедна войска в конфликт с друга може да бъде всичко, но най-вече каузата за която се бие. Ако това са наемници каузата им се определя от този който им е платил, нали? Според мен Инкоректус е по-обективен, когато разграничава съвременният патриотизъм от средновековния и от онзи в древността по простата причина, че средновековният повече клони и се припокрива сродолюбието, а съвременният с национализма и шовинизма! В хода на цялата дискусия дотук се пропуска един много важен момент - наняколко места се говори за етностна самоидентификация, което и като израз ми напомня самоилюзия, самозаблуда... На практика нещата опират не до етностната самоидентификация или до собствения избор, а до оценката на околните - тоест по-съществена и функционална е етническата идентификация отвън (външната, околна...).

Frujin, предпоставяш неверни заключения и обобщения, за да докажеш банална истина ли? Започваш в самото начало с невярна теза - съвременнят патриотизъм не е съществувал и това е факт, базиран на обстоятелството, че не са съществували нациите. И точка. Обаче това не значи, че етническият произход е бил без значение!!! По-нататък няма смисъл да анализирам невчесаните ти мисли от типа - "големите империи са били много национални!" или "държавата е била патроним на владетеля" (каквото и да означава или каквото и да си искал да кажеш с това!). Даваш например един случай от историята, когато имп. Василий ІІ изселил българското население на превзетия Воден и заселил там гърци, но аз нямам такива спомени от прочетеното! Не знам защо ги определяш като гърци, когато са византийци (общоприето погрешно название) и са наричани и са се наричали ромеи. Относно българите - отново има неяснота, доколкото става дума за населенето на държавата България, което общо бива охарактеризирано с този етноним, който обаче принадлежи на вече една съвсем малка част неславяните - изконно прабългарите! Не знам защо си впечатлен от случая с Воден, но преди това цар Самуил постъпва по същия начин с Лариса, при което - забележи! - вписва годните да носят оръжие мъже във войската си. Гърци ли са били или не - няма особено значение. Същественото е, че са били ромейски поданици. Всъщност със сигурност някои са се считали или са били считани в региона за власи, каквото и да значи това! Етническият прозход в онези времена има съществено значение за идентификацията на отделни исторчески личности и общности, но по-съществено значение са имали етно-религиозните, етно-конфесионални и социални критерии за деление. Зависи от гледната точка на оценяващия и от ценностната система. Престижът на определен етноним не е константен през вековете и понякога цели групи от един етнос предпочитали да се идентифицират, да бъдат идентифицирани като друг етнос, с който практически нямат нищо общо.

Много се извинявам, Кептън, но не намирам линка за сайта (на руски), когото обсъждате! Ако някъде е изписан - моля, посочете! Иначе съм на същото мнение и по-горе го потвърдих!

Без да взимам отношение по последния пост, доколкото съм не дотам компетентен, бих искал да припомня, че дискусията налага да уточним какво разбираме под достоверен паметник. В случая имаме един образец на легендарна лаконична хроника, каквито имат поне стотина етноси. Нещо повече - обсъжданата по-горе ПВЛ има паралели (и дори варинти) в почти всички северногермански диалекти. По същия начин Именникът има сходства с разни подобни, но в момента не мога да посоча кои точно. Помня, че в една дипломна работа на студентка беше приведен за сравненеие такъв един извор за произхода и историята на първите владетели-вождове на баварците ли, на лангобардците ли или на германските фризи (не съм сигурен!). Накратко това е летописно-фолклорен жанр, който прелита от един етнос в друг и там се преработва и пак тръгва да пътешества! В крайна сметка след време този "скелет" бива "облечен" с допълнителни детайли и коментари и директно се вмества в т.нар. национални истории!

Подменяш тезата ми и се объркваш сам. Значи вече се абстрахираме от примера, който дадох! И - да! Съвършено си прав: всичко зависи от гледната точка, защото за българина по онова време плененият византиец е нечестив "иноверец" или "еретик", а в същото време е и по-голям езичник, условно казано! Това си е чиста софистика, но върши Работа! Ти все пак какво по-точно опонираш - че е имало роби или че не е имало роби в ПБЦ? Аз само подкрепям тезата, че е логично да е имало (като минимум пленниците)и в същото време не съм съгласен с определението институт и разни други абстрактни категоризации и квалификации, които забатачват мисленето!

Да, бе, да! Българомразец, който поне на два пъти пише, че се чувства българин, макар и да е грък! Но по-важното е, че в случая няма никакъв смисъл да анализираме думата, която е употребил. Ще те изненадам ли, ако ти кажа, че редица автори (напр. Кекавмен) са употребявали евфемизми като напр. philos, тоест – приятел, другар…, за да не използват думата роб! В случая има значение да осмислим какво означава да извадиш един затворник и да го предадеш като напълно обезправен в ръцете на някой, който – естествено! – ще го използва като слуга, тоест като роБ! Тук няма никаква херменевтика – става дума за пленник, който е бил затворен с цел да бъде разменен или върнат след откуп. Как мислиш: какво са правили с пленниците, българите по онова време – демонстрирали са им прословутото си гостоприемство, нали? Като по-запознат, повечко навътре в нещата с християнството, вземи ти да анализираш: имало ли е византийци роби при българите, които в мнозинството си до и дори по времето на княз Борис са били езичници! Може дори да направиш един паралел с незаконно пребиваващите в страните на ЕС чужденци без документи, които чакат да бъдат екстрадирани, репатрирани… Според мен Иванко е формулирал въпроса неправилно, защото Законът е бил създаден, за да регистрира и урегулира вече съществуващо явление и проблемите около него, а не е просто някакъв превод от законника напр. на Хамурапи!

Това ще да е било по времето на Нейно Кралско Височество ЕлизаМета - съпругата на хана. Те тогава не можели да казват "Б" и замествали този звук с "М". Е, не - просто ще ме скъса...!!!

Иванко, несъмнено е съществувала социалната категория роби, а не гражданско-правният институт. Отдавна исках да ти кажа, че понятията, термините и семантиката малко са объркани при теб. Ето ти един пример за наличието на роби преди приемането на христянството в България: Така, Кинамон, прекарал десетки години в българската тъмница, докато пак според Теофилакт Охридски, на престола се възкачил Маламир. Не е ясно защо най-малкият син на Омуртаг заема престола, но от неговите дела, можем да съдим че преценката на Кана-строител е била точна... Когато Маламир се възкачил на престола, по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам. Това събитие не останало незабелязано и Маламир го призовал няколко пъти да се откаче от "чуждият бог". Когато Енравота отказал, той бил осъден на смърт, и преди да бъде убит, изрекъл проклятие... http://samoistina.at.ua/2/enravota.htm Що се отнася до византийското робство, отдавна съм започнал да разяснавам, че не е било точно робство и случаят с продажбата на роби от страна на българите, за който ти е добре известно (сам ти си го писал), е съвсем ясен. Всъщност християните не могат да имат роби християни , нали? Пак по същата причина - наличието на независима Българска църква с Патриарх, имп. Йоан Цимисхий всъщност не е имал достатъчно основания да триумфира, а имп. Василий ІІ дори документира безсилието си да анексира окончателно България. Последният декларира наличето на българския църковен диоцез, върху който Константинонол може да получи някакви права само и единствено след решение на общоцърковен събор, но явно е преценил, че ако се свика такъв решението няма да бъде благоприятно.

Цъ-цъ-цъ! Ако искаш да отворим темата другаде, но всъщност по й отива да е в други сайтове! Направи ли връзката еп.Исраел (и предходника му Григорий Партев - внука на св. Григорий Просветител) с онези шпиони? Потърси, ако искаш и тук - А. Акопян ” О хронологии последных события в ”Истории 684 года” в сб. ”Кавказ и Византия”, вып. VІ, Ереван, 1988 г.

Уважаеми makebulgar, помолих те за твоята аргументация, а не за английския коментар. Сега ще те помоля да сравниш последния с текста, който колегата Aspandiat така любезно ни предостави, за да се убедиш как на практика работи ”разваленият телефон”. Аз можех да пусна рускоезичния превод, но вече няма смисъл – изводите сами се набиват в очи. Коментаторът произволно създава Тенгрикан и твърди, че Каланкатваци (Дасхуранци) е писал, че и на персийския ”бог” са били извършвани жертвоприношения с печени коне. Това, че историографът е направил някакво сравнение между някакъв бог на ”хоните” и някакъв персийския ”бог” Аспандиат, не ни дава основания за подобни произволни обобщения. Дори не е ясна основата на сравнение, а да не говорим, че арменският хронист описва севернокавказки конгломерат от етноси, който определя като ”хони” . В преведения тест има един доста по-важен факт за българската история, отколкото илюзията, че описвал прабългари, и това е личността и делото на еп. Исраел, но ще спра дотук. Aspandiat-e, не ми е много ясно защо ми изопачаваш ника, но като на приятел да ти отговоря на въпроса. Че за такива ”справки” не се ли плащаше? Иначе книгите са тук зад гърба ми, но от 10-15 г. аз и вестник дори рядко съм чел – само на монитора. Хайде, да не те мъча – Основы иранского языкознания. Среднеиранские языки (под ред. Агаев, Боголюбов, Расторгуева, М. , 1981). Та там има партянски (партийски), согдийски, хотаносакски и бактрийски със своите фонетични особености. Лично аз обаче повече бих се доверил на Храч Ачарян и неговия моноготомен речник. Въпросът на Иванко Тертер изглежда малко неясен, защото не намерих пасажа в източника, ако е от ”Ашхархацуйц”. Ако става дума за партите (партийците), то – Да, династията Пахлеви (арм. Партев, кавк. абл. Партав) са от Балх и техен клон са Аршакуни (Аршакидите). Изчезват за няколко века след V в. и после "възкръсват" - първо през Х век, а после и през ХІХ в. в Иран. Фонетичните промени Б-П и метатезата – ХЛ-ЛХ са обичайни и обясними, но в действителност не виждам връзка с темата. Последната ”хипотеза” на makebulgar ще я приема като шега или закачка, но нека все пак да потърсим жертвоприношения на прасенца – някак по ми лягат!

Драги makebulgar, тържествено ти обещавам каса шампанско, ако ми разясниш кои са тия два случая! Да започнем например с Аспандиат, което име, както вече обясних, не включва "асп" за кон, а идва от спенд/спанд - чисто, свещено...! Какви доказателства можеш да приведеш, че на бог Тенгри, който незнайно защо и как тук се явява с името или в ипостаза си на върха на една планина, което название е от доста по-късен етап, са му били пренасяни жертвоприношеня с коне, а не например със печени прасенца! Ако искаш постни целия авестийски речник, но просто няма никакви два случая и всичко е изсмукано от пръстите на романтици-идеалисти или фантасти-утописти!

Благодаря за личните обръщения и имейли, но предпочитам да отговоря в самата тема. Ето още една явна грешка: В арменските хроники, където е описан града на хуните Варачан(б-р-н-дж-р, Бърънджър), се описва жертвен ритуал към божеството Тенгрикан-Аспандиат, при който в жертва се принасят коне. Самата дума Аспандиат в буквален превод от староперсийски или авестийски език означава Кон Давам, тоест Жертвам Кон (Тенгрикан-Аспандиат = ДингирКан-АспанДиат = БогИзбра – КонДавам = Бог Избра Кон да Жертваме). Думите Aspan-diat и Aspa-ruh поставени една до друга и погледнати от гледна точка на религиозните жертвоприношения на коне, са свързани. Всъщност - цяла поредица грешки! Няма никаква връзка между Тенгрикан и Аспандиат. Няма никакъв град на хуните Варачан в арменските хроники. Подобен топоним са имали кавказките албанци, ахванци..., но няма нищо общо с него, защото те са в Задкавказието! Пехлевийското Аспандиат, Спандиат е производно на иранско-персийското Спандарат и означава Свети дар, Светодар!!! Изкуствено получаваните и нагласявани обяснения, претендиращи да имат нещо общо с научната етимология, трябва поне да съответстват на принципите на общата лингвистична антропонимия. Къде сте чували за лично име "Давам кон"?! Дори да беше от племето Мбвана-балуби щеше да звучи поне като "Даващият кон" или нещо поне малко от малко по-правдоподобно! Най-много ми харесва например Тан-Нак-Ра, защото ми звучи като в онзи виц за текезесето дето го кръстили "Лопе де Вега" и когато от ЦК на БКП спешно им изпратили "терминатори", нашичките обяснили, че не знаят нищо за Лопе де Вега, но им звучало някакси като "Е.ало си е майката"!

Уважаемият Даниел Илиев в " АСПАРУХ - ПРЕДВОДИТЕЛЯТ НА КОННИЦАТА НА ЧЕТИРИТЕ ОНГЪЛА" е допуснал няколко сериозни смесвания, обърквания напр. "безсмъртните" в персийската армия не са били конници, а пеши бойци! Възможно е в някакъв по-късен етап - след ислямизирането, персите да са пренесли това название и върху конни полкове, но не и по времето на хан Аспарух.

Поради липса на друго подходящо място, ще отговоря на всички онези, които ми пращат лични съобщения и-мейли: Не, не съм изчезнал и нямам намерение и също така аз нямам нищо общо с новия потребител Караконджур, макар някои от мненията му да съвпадат с моите. Всъщност спазвам строго онази точка от правилата, съгласно която нямаме право на втори ник!!! Много моля - подозренията ви ме обиждат, все пак имам някакъв изграден образ с някакъв характер и тези неща не ми отиват просто! Имам молба към модератора, ако е възможно след 2-3 дни да изтрие този мой отговор, защото не е по темата! Предварително благодаря! --- Бележка на модератора Потвърждавам, че двамата нямат нищо общо.

Приемам забележката, макар че точно в този случай не съм искал да го обидя и коментарът ми беше предназначен към другите. Можете да се убедите, че преди седмица заявих, че отказвам да комуникирам с него, но той пък можеше да се въздържи от участие в тема, която аз съм отворил! Малко пресилвате нещата, квалифицирайки оценката ми като обида: казах само че пуска бисери и точно този звучи конгениално! Както и да е ще се въздържам за в бъдеще, макар че когато го чета започва да ме боли слънчевия сплит под ребрата от смях! Странно е, че направихме забележка на Генадий за употребата на чужд език, а на Добрев не правиме такава, макар че и неговият не е точно български (книжовен)! Пак прекалих, така че стига спирам дотук!

Преди 10-15 г. за първи път попаднах на руски преводи на грузински исторически анали и открих за себе си този сравнително богат извор на сведения за българската история. Спецификата на моята изследователска дейност ме принуди да проверявам и препроверявам сведения, имена и думи в оригинала, така че се понаучих и да чета грузински. Държа да уточня, че малцина български учени работят в това обширно и неразработвано поле на византологията или византинистиката. Още по-малко например познават името на България в тези източници - Боргалети. Днес, много повече отколкото преди, е възможно дори и неспециалист да направи в тази област важни, значими открития и да даде своя принос за българската история, поради което ви приканвам да им обърнете внимание! По-долу ви представям два пасажа в руски превод на "История на Грузия" ("Картлис цховреба"), които никъде не са коментрани и общо взето са истанали неизвестни, но в източника, от който съм дал линк има още поне два, касаещи българската история. Дерзайте! http://gelathi.blogspot.com/2007_05_01_archive.html КЦ // «Житие Тамар» - XIII в. Картлис цховреба Житие Тамар автор неизвестен “…И еще для того не давала войску бездействовать, чтобы, имея досуг отдыхать, не поддались бы лени и не оказались в зависимости от посторонних людей, возвысившихся благодаря богатству; чтобы было им некогда враждовать друг с другом :и вести борьбу один против другого, как это и сделали некоторые в начале ее царствования, именно дети Кахабера, плоды, выросшие все на тех же гнилых корнях рода Липарита, которые стали злоумышлять и вести борьбу против своих ближних; которые ни в виду обличения не уразумели всей гнусности своего дела, ни в виду милостей Тамар не постыдились его, а снова стали творить то же, что написано, в летописи в древнее время, и, уподобившись собачьему хвосту или краю армяка, совершили великое зло — убили двух (братьев Антония чкондидели и этим повергли в страдание великого праведника и навлекли на себя гнев бога и Тамар. Потому, что имевшая тогда стоянку в Чале царица призвала к себе всех пятерых и, по мудрости своей, арестовала их и посадила каждого в отдельную крепость, чтобы они там исправились. Но так как они самими же собою оставались, потому она подвергла их изгнанию в греческую Македонию, где они впоследствии были истреблены кипчаками, как мы слышали, в бою, как славные витязи.” “…Услышали франки, что греки с Востока 82 лишились помощи; выступили венетики и отняли престольный город вместе с царской властью; и несчастливый этот Алексей бежал в Болгарию 83 к своему зятю. А когда увидел его болгарский царь, зять его, отвел его в один замок и высыпал перед ним [46] великое множество золота и так сказал: «Вот, Алексей, предмет сей твоего желания, золото это бери вместо каких бы то ни было пищи и питья, так как из-за этого золота ты погубил царский дом христианский и развалил самодержавие греков». И так умер этот жалкий человек с голоду, лишенный помощи от бога.”(пер. В.Д. Дондуа) Текст воспроизведен по изданию: Жизнь царицы цариц Тамар. Тбилиси. Мецниереба. 1985 © текст - Дондуа В.Д. 1985 © сетевая версия - Тhietmar. 2003 © OCR - Загребнев В. 2003 © дизайн - Войтехович А. 2001 © Мецниереба. 1985 http://www.vostlit.info

Последните ви 2 поста, Хърсе, ме изумяват с арогантното и агресивно отношение към сведенията, които давам и за които безспорно няма откъде другаде да научите. Дали ги приемате или не - това си е ваше право на мнение, но за разлика от моя преподавател и неговия авторитет, вие със сигурност сте световно неизвестен. Да, прав сте за "ы", което изписах като "И", но за всичко останало грешите, както и за обобщенията за СУ, защото по онова време това беше единственото висше учебно заведение, чиито дипломи се признаваха по цял свят! Не се тревожи относно моите знания за падежите! Радвам се, че поне ти е ясно за какво иде реч, защото други и от това не отбират много-много! Относно липсващия предлог, отвори си зъркелите - при положение, че става дума за "три женами", там има едно предходно "С" и в СУ не се занимавахме с гадателство! Ти вероятно си завършил в Харвард, Оксфорд или Йейл, та си позволяваш подобни обобщения за СУ!? Не че съм някакъв горещ защитник на СУ, защото например в момента съм в НБУ, но просто не е коректно! Аз лично нямам мнение по повод различното тълкуване на пасажа, но всички изследователи на "Именника" са единодушни в извода, че става дума за автентичен в основата си паметник, особено що се касае до включените "прабългарски" термини и понятия!