GavrilRadomir

Уважаеми колеги, За Топличкото въстание от 1917 г. Ви давам най - общо следната информация , която знам от БЪЛГАРСКА ГЛЕДНА ТОЧКА, а вие преценете за неговия размер. Водачи - войвода Коста Печанац (черногорец/ черногорски сърбин от Ипек), войвода Коста Войнович (черногорец/ черногорски сърбин от Митровица), подпоручик Аца Пипер - (черногорец/ черногорски сърбин от Митровица), поп Димитър Димитриевич - Мита (черногорец/ черногорски сърбин от Дяково, родзното място и на Димитър Николов Общи, съратник на Левски). Подвойводи Душан Касапчето, кап. Миленко Влахович и др. Решението за избухване на това въстание е взето в с. Конювци на 09.02. - 11.02. 1917 г. При организирането на този бунт се прилагат следните похвати: 1. Дезинформира се населението, че българската власт иска да събира младежите във войската, всъщност администрацията е искала да организира поморавските младежи между 18 - 20 години, за ремонтни работи по пътищата и прибиране на реколтата от полята, а не да ги призозава за военна служба. Това обстоятелство и до днес се тиражира в сръбската историография; 2. Разпространява се слух, че Антантата е достигнала до Скопие и Куманово, поради което населението следва да се вдигне на бунт в тила на българската армия; 3. Прилага се масов терор на месното поморавско население от сръбските чети, за да ги принуди да вдигне оръжние срещу българите. Пример: в с. Тулари четите на кап. Миленко Влахович и поп Мита Димитриевич заколват 80 (осемдесет) души - мъже от селото, първата седмица. Втората семица още 40 (четиридесет) души, пак мъже. Общо 120 лица. Практиката е поголовна - четниците на Пекянац убиват свещеник от с. Дубаци, подпоручик Джоко от Вучитрън, тъй както печат живи жени и деца за пари. Имената на тези четници са братята Сима и Глиша Бинович, Драголюб Тимотеевич - Лазович, Теодосий Павлович и Войо Банович. Тези данни са посочени в самата кореспонденция между воеводите К. Пекянац, Мита Димитриевич и Аца Пипер. Те са известни на българските власти при залавянето на Мита Димитриевич и Аца Пипер, така че не са произволна българска констатация. Около водачите се събират между 500 - 600 души, които превземат Прокупле (окръжен център), Куршумлия и с. Лебане. Посочените населени места са се охранявали от местно опълчение и администрация. За кратко време властта е възстановена от две пехотни дружини, като бунтовниците се оттеглят в планината и цялото лято на 1917 г. се крият там. Много е важно да се отбележи, че срещу черногорско-сръбските четници действат контрачети на сърби в услуга на българската армия. Такава е четата на Коста Вукович. Същият, с помощта на бълг. войска, на 15 - 16.10.1917 г. разбива четата на Коста Войнович, като са убити 36 души, но остават живи четирима души заедно с войводата. В сражението е убита обаче любовницата му Даница. Практика е сръбските войводи да водят в четите си техните любовници. Така напр. Душан Касапчето се предава на българските власти заедно с интимната му приятелка Савка и др. Междувпрочем самите черногорско - сръбски воеводи се упрекват в нелоялност, сътрудничество с българите, кражби, разврат и какво ли не, наричат се курви, животни и прочие. Тези факти не се изнасят в сръбската историграфия, макар че произлизат от сръбски документи - кореспонденцията между воеводите. Поздрави, Продължаваме следващият път! Бележка: сръбската историография винаги мълчи за зверствата на собствените си четници над "собственото" си мирно население, като винаги преписва цялата вина на окупатора. Моравската област е била част от българската държава през ПСВ там се е развивало пенсионно дело, образование, организиран е административен апарат и от местни лица. Някои от жителите на Поморавието са получавали помощти - пари от БНБ чрез агенството и в Ниш и т.н. Редица жители на Поморавието са търсели своите близки, изгубени във войната с Астро-Унгария чрез българските вестници до Сръбски червен кръст

Уважаеми колеги, За Топличкото въстание от 1917 г. Ви давам най - общо следната информация , която знам от БЪЛГАРСКА ГЛЕДНА ТОЧКА, а вие преценете за неговия размер. Водачи - войвода Коста Печанац (черногорец/ черногорски сърбин от Ипек), войвода Коста Войнович (черногорец/ черногорски сърбин от Митровица), подпоручик Аца Пипер - (черногорец/ черногорски сърбин от Митровица), поп Димитър Димитриевич - Мита (черногорец/ черногорски сърбин от Дяково, родзното място и на Димитър Николов Общи, съратник на Левски). Подвойводи Душан Касапчето, кап. Миленко Влахович и др. Решението за избухване на това въстание е взето в с. Конювци на 09.02. - 11.02. 1917 г. При организирането на този бунт се прилагат следните похвати: 1. Дезинформира се населението, че българската власт иска да събира младежите във войската, всъщност администрацията е искала да организира поморавските младежи между 18 - 20 години, за ремонтни работи по пътищата и прибиране на реколтата от полята, а не да ги призозава за военна служба. Това обстоятелство и до днес се тиражира в сръбската историография; 2. Разпространява се слух, че Антантата е достигнала до Скопие и Куманово, поради което населението следва да се вдигне на бунт в тила на българската армия; 3. Прилага се масов терор на месното поморавско население от сръбските чети, за да ги принуди да вдигне оръжние срещу българите. Пример: в с. Тулари четите на кап. Миленко Влахович и поп Мита Димитриевич заколват 80 (осемдесет) души - мъже от селото, първата седмица. Втората семица още 40 (четиридесет) души, пак мъже. Общо 120 лица. Практиката е поголовна - четниците на Пекянац убиват свещеник от с. Дубаци, подпоручик Джоко от Вучитрън, тъй както печат живи жени и деца за пари. Имената на тези четници са братята Сима и Глиша Бинович, Драголюб Тимотеевич - Лазович, Теодосий Павлович и Войо Банович. Тези данни са посочени в самата кореспонденция между воеводите К. Пекянац, Мита Димитриевич и Аца Пипер. Те са известни на българските власти при залавянето на Мита Димитриевич и Аца Пипер, така че не са произволна българска констатация. Около водачите се събират между 500 - 600 души, които превземат Прокупле (окръжен център), Куршумлия и с. Лебане. Посочените населени места са се охранявали от местно опълчение и администрация. За кратко време властта е възстановена от две пехотни дружини, като бунтовниците се оттеглят в планината и цялото лято на 1917 г. се крият там. Много е важно да се отбележи, че срещу черногорско-сръбските четници действат контрачети на сърби в услуга на българската армия. Такава е четата на Коста Вукович. Същият, с помощта на бълг. войска, на 15 - 16.10.1917 г. разбива четата на Коста Войнович, като са убити 36 души, но остават живи четирима души заедно с войводата. В сражението е убита обаче любовницата му Даница. Практика е сръбските войводи да водят в четите си техните любовници. Така напр. Душан Касапчето се предава на българските власти заедно с интимната му приятелка Савка и др. Междувпрочем самите черногорско - сръбски воеводи се упрекват в нелоялност, сътрудничество с българите, кражби, разврат и какво ли не, наричат се курви, животни и прочие. Тези факти не се изнасят в сръбската историграфия, макар че произлизат от сръбски документи - кореспонденцията между воеводите. Поздрави, Продължаваме следващият път!

Давам ви още една публикация: Стоян Рачев, Участие на български военнослужещи антифашисти от окупационния корпус в партизанското движение на сърбия (1942 - 1944) - във: ВИСб., 1969 г.;

Уважаеми колеги, Има няколко публикации по темата за Българския военен корпус в югоизточна Сърбия. Вижте напр.: Николай Кочанков, "България и окупацията на Сърбия от силите на Оста (1941 - 1944)" - в: ИНИМ, Т. ХV, 2005 г. Тази тема е много интересна, за сведение мога да Ви кажа, че гробището на убитите от сърбите български войници се е намирало в Цариброд. След 1945 г. е унищожено от югославските власти и върху него е засята борова гора. Общия брой на убитите българи в корпусите в Гърция и Сърбия през 1941 - 1944 г. е 7000 души. Жестокостите от страна на българската армия са инспирирани от действията на сръбските партизани, а на някои места и четници. Така например четата на войводата Бора Янкович напада един български патрул от петима войници. Убива ги, отсичам им дланите, като прорязва "джобове" от страни на талията и пъха дланите им в тези джобове. Тази практика е повтаря няколко пъти, при което нашите провеждат наказателна акция върху с. Бойница в подножието на Рудар планина - разстрелват 400 души. По сръбски данни около 6000 души са жертвите паднали от ръката на българската армия. Разбира се никой в Сърбия не разглежда въпроса за това, че страна по това време се намира в уникално състояние - гражданска война в условията на чуждестранна окупация. Много сръбски селяни със задоволство са приемали българските войски, тъй като техните села са били подложени на двоен удар един път от партизаните, един път от четниците. Един стар български офицер, участник в събитията, на име В. Проданов от В. Търново, но останал да живее в София, след 1945 г., сега покойник ми разказваше, че е имало случаи, когато сръбски селяни са ги прегръщали и целували, когато влизат в тяхните села. Те са им разказвали, че когато влизат партизаните убиват попа, учителя и кмета на селото. После, когато идват четниците убиват поставените от партизаните лица и така до безкрай ................... Следващият път ще продължим отново, ще ви споделя и наблюденията си от сръбските писания за Топличкото въстание. Бъдете живи и здрави!

Уважаеми колеги и приятели, Темата е интересна, която коментирате, но е и много компрометирана, тъй като по личните имена на определени исторически персонажи да се съди за етническата им принадлежност е най-малкото глупаво. Антон Съботинов в книгата си "България при цар Самуил и неговите наследници", Т.І, е посочил редица нелепости в тази насока (вж. с. 180 - 185, 590 - 592) и то аргументирано (вж. имената за двамата братя Ратен и Карач от Бориловия синодик). Всички тези приказки за произхода по имената са плод на политическата конюнктура и модерните тенденции в историграфията на определен етап. Относно котрагите и кутригурите прочетета статията на Антон Съботинов "Епископия Котия - Котрагия в църковната структура на Ромейската империя (VІІІ - ІХ в.) и българите", която се продава като самостоятелна публикация в "Български книжици" - София за пет лева, но я има и поместена в сайта на Иван Танев - protobulgarians.com. Жалко, че споменатият автор не се включва в споровете в този форум. Разполага с много интересна и важна информация. Със здраве Гаврил - Радомир Български

Уважаеми, Ако и тези знаци са преди християнството, то пътя на средновековните български знаци трябва да се проследи по линията България - Мала Азия - Светите земи - Йемен, или обратното, а не в посока Памир - Китай.

Уважаеми Маготин, Нямам претенции, че съм разбирач. Поставих темата, зараби някои писания върху българските средновековни знаци и категоризирането им като езически, а същевременно в Светите земи ги определят като раннохристиянски. Нали разбирате защо е по-удобно да бъдат езически?.............. Гаврил

Уважаеми колеги, Сигурно е, че българите са част от Черноморската цивилизация. Те живеят както на Балканите, така и в Кавказ, от другата страна на Черно море, тъй както и в Причерноморието. В този смисъл да се мисли, че са далечни пришълци от други места е неоснователно. Единственият извор, който говори за преселение на българите от конкретно място - това е Михаил Сирийски (ХІ - ХІІ в.), който пише, че се преселват от Имеон, което въобще не е сигурно, че е Памир, както твърдят някои. По-важното е, че този автор говори, че българите заедно с пугурите били християни, което се премълчава в нашата историография или поне не се акцентира на него. Моето мнение е, че българите са Балкански жители и преселенията се движат от Балканите на Изток. Междувпрочем не е никак изключено в един определен момент Боспорското царство да се явява "гара разпределителна" върху някои преселнически вълни. Гаврил Радомир

Rizar, Прочетох молбата ти и ще направя всичко възможно да ти помогна, но това са над 30 страници - символи и знаци, така че ще се опитам по характерните да извадя. Успех Гаврил

Уважаеми Канчо и всички останали, Ще се опитам да сканирам страниците от цитираните книги и да ги вмъкна в сайта. Само ще Ви отбележа, че в тези книги е отразена ранно-християнска символика по светите земи с ипсилони (различни видове), тризъбци, кръстове (различни видове), пясъчни часовници (секири), лъкове, кораби, отделни букви (Т, Ш, Б, Ф и др.), монограми, свастики, пилета, риби и т.н Всичко познато и по нашите земи. Надявам се искрено да събудя вашия интерес . Като крайно време е да се разбере, че християнското начало сред нашите предци е било много силно преди 864 г. Без да се отрича съществуването отделни анклави от "езичници". Нашите предци са били на много по високо ниво отколкото си мислим............. Междувпрочем вижте и Йеменските знаци публикувани в книгата на моя приятел Антон Съботинов, България при цар Самуил и неговите наследници, които съвпадат с прабългарските от Балканите. Здраве и късмет на участниците Гаврил Радомир

Уважаеми, Преди няколо дни посетих Израел и може да се каже, че обиколих цялата страна. В Йерусалим си купих две страхотни книги от францисканската книжарница - "Early christianity in context. Monuments and documents" и на Emmanuele Testa, "Il Simbolismo dei giudeo - cristiani". Държа дебело да Ви подчертая, че цялата ранно-християнска символика съвпада със знаците и надписите от Плиска, Преслав, Мурфатлар, Клетовник и останалите части от територията на Средновековна България. Българската историография се опитва да ни внуши, че става въпрос за някакви си прабългарски езически знаци, а в същото време нашите български предци са изобраявали ранно християнски символи..........................

Прочети книгата на Антон Съботинов, България при цар Самуил и неговите наследници (976 - 1018 г.), Т.І Извори и литература (опит за обобщение). Намира се в книжарница "Български книжици" в градинката до Кристал. книгата е от 900 стр. сцветни приложения. На стр. 533, 534 - 535 е описал опита за убийство от Теодор Кавкан на цар Иван Владислав и самото му убийството пред Драч двама пехотинци при двубоя му с Никита Пигонит.