bozman

Някои новости: 1. Това не е РТ, а друга работа: https://www.sites.google.com/site/runiyistoriabozman/cia-e-blgarskata-crkva- 2. "1. Защо в отговор 93 [от отговорите на папа Николай ( папа от 24.ІV.891г. до 13.ХІ.867г.) от 866г. - Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum. Migne CXIX стр. 978 – 1016] " е НАПЪЛНО погрешно. Такива "отговори" папа Никола 1 никога не е писал, те са графити, допълнителна поправки върху манускрипта, а цялата пришита "кола" няма нищо общо с другите работи на папа Николай пришити преди това. 3. Израза Domnus Michael princeps Bulgarius, чийто превод съм преписал от ЛИБИ, Г.Ценов и други шизофреници, като "Михаил български принц" днес се коригирам - превода е "принц/владетел на България", коеот в никакъв случай не го прави българин (както и Фердинанд не стана повече българин въпреки че стана цар на България). 4. В друг ръкопис, 3764 са поместени горните диалози след Събора през 869/870 г. В тах бългаир НЯМА УПОМЕНАТИ, Няма и кръщаване, Борисовци и т.н. ! 5. Въпросният кодекс 3764 е от 15 в. и т.н. 6. Има още много неща, но да го кажа извода, че идва и четвърта вълна Ковид - БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ е създадена от манипулатори на църковната история с ориген Ватикана - абат Мин, Манси, Бароний и преписвана от руски, български, австро-унгарски и др. мошеници, с геополитическа насоченост. Българското име и името на българската нация са изведени от църковни и военни термини - uulgari, bugrarii и т.н., а не както твърдях в РТ, че са само военни. При тези два случая - за българи се приема името "народ", "общност", "простолюдие", като базата на тези народи и общности е римската нация, бургарии - от РТ. Т.е. Нещата се влошиха от РТ през 2008 до сега - 2022 г. Откри се началото на "българската нация", но българският народ изчезна от историята - няма такъв преди провъзгласяването на римският народ "vulgarum populus" и римските burgarii ( в Германия репити бюргери, във Франция - буржои, в Испания - бандити или магаритари и т.н.)за bulgares от Волга, Памир и т.н. Поздрави.

Това сведение НЕ Е от авторско от М. Сирийски, а препис от Хоренаци, по-точно от неговата История на Армения ( Mosis Chorenensis Historiae armeniacae libri III. Acceditejusdem scriptoris epitome geographiae.Londini, ex officina C. Ackers typographi; apud J.Whistonum bibliopolam, Londini,1736 ). В арменския превод има и други "изненади" например ромеите (Ρωμαιςι) са превеидени като "далматинци". Като гледам, че се именуваш Պարթեւական Նախարար и вероятно разбираш арменски или дай Боже -Haϊco можеш ли да изясниш факта, защо Guliemus & Georgius, Gul. Whistoni смятат, че превода на арменски дава термина bulgarorum, като превод на Bullarius ( хора разпространяващи съобщения, казано най-общо ). Ако имаш адекватен отговор, ще го добавя като твой авторски текст към ето този https://www.academia.edu/37063262/Traditum_a_scriptoribus_antiquis_VII.docx на въпросното място. Поздрави.

" Така че, г-н Табов, щом искате да пишете в БГ Наука, моля, не забравяйте: тук е Родос! ". --- Да де, пускате Табов да скача в Родос, защото вече е на години и трудно отлепя от земята, а когато боцмана ви разпердушини изсмуканите от пръстите аргументи или рециклираните истини - задейсва моментално механизма - "Тук не е Родос". Доста подличка тактика. . .

http://www.hs-augsburg.de/~harsch/Chronologia/Lspost03/Tabula/tab_pe00.html

Ганчо Ценов много подробно описва как са протекли събитията. Кой кога и как е стъпил на тази земя - само че допуска грешки в изказа, а не по същество. Тези тези хуни, готи и т.н. които после са описани от него като българи, той го формулира "хуните са българи". Коректното би трябвало да е "хуните, които СТАНАХА българи". Ето само това му е грешката. Всичко друго незначително и подробности. За това, че Легата казва,1 че "Ценов си изопачавал източниците" ще пусна отделен пост, за да докажа на всеслушание, че НЕ Е прав - нали от незнание на езика или поради предубеждения - не е интересно.

Тук е с максимална резолюция - 1200.

Поздрав на стария ми приятел и опонент Боцмана! --- Привет на професионалният историк Legatus ! Имам бележки по тълкуването на житието: --- Ще ги приема и коментирам с удоволствие, като ще изтрия отчасти моите изявления които ти визираш. Да няма «напрупване». Йончев – L,(legatus) Георгиев – b (bozman). 1.”През ІХв. длъжностите ....управител на града.” L. - В деветия век не е така. Стратегът е управител на тема и обединява в свои ръце военната и гражданската (цивилната) власт над тази територия. b. – Приема се. „Стратега е гръцки......– хилядник.” L. - Да, но за периода на тетрархията. А след Ираклий I империята вече има друго устройство и военната и цивилната власт отново са обединени в едни ръце – също както е било в провинциите до 284г. b. – Приема се. 2.”Ако се счита, че под името „цесарю" се има пред вид римското значение „цезар", то това римско значение съвсем не означава император. Всеки император е назначавал отделно цезари са съуправители”. L. - Това също не е общовалидно за целия имперски период на римската история. Можеш ли да ми кажеш например Октавиан Август кой „цезар” е назначил за съуправител? b. – Че кой говори зе целият период. Говорим за Х в. А тогава цезар-цар си е точно подимператор на василевса. 3.„Другото съобщение на което се натъкваме е това,.......Константин приема второ посвещение в Рим”. L. – 3.1.Абсолютно си е възможно да се отнася за един и същ човек. Първо приема свещенически сан (или дяконски), т.е. приобщен е към т.нар. бяло духовенство, което в ортодоксалния свят не е обвързано с целибат (и не си сменя името при посвещаването), а след това – в Рим – приема монашество (схима, белег на т.нар. черно духовенство), което пък е свързано със смяна на името и целибат. Както знаеш замонашването има съвършено еднаква практика и на Изток, и на Запад. L. – 3.2.Починалият в Рим Константин-Кирил обаче има брат на име Методий – също като оня Константин, който е назначен за библиотекар при Игнатий и който ходи на мисия при хазарите (щом предпочиташ – козарите); пак той донася в Рим мощите на Климент Римски открити (разбира се, при най-чудновати обстоятелства – прав си, но след Христовото възкресение трябва ли да се чудим на чудатостите в евангелията и в житийните текстове?) от „другия”. Сега и Константиновците ли ще изкараш двама, както Михаиловците? b. – Този, който ходи при козарите е възможно да е друг – непрекъснато наричаният Курил от Ч.Храбър, Защо ? Защото ако беше изпратен от Константинопол : 1. защо не се „отчете” с мощите пред Константинополския патриарх, ами блъска още 2000 км. да ги носи на папата ? Да не би папата да е оторизиран като „получател на мощи” ? 1.а. Константинополският патриарх изглежда няма и представа, че мощите на Св.Климент са у Константин. 2. Репликата му „Щом е тъй, не бива да ни осъждате, защото всички плащаве данък на ромеите” от посещението му при „агаряните” индикира точно, че той не е римлянин (византиец за твое удобство), следствие на дистанцията в смисъла на изказа - той не е ОТ римляните. 3. Рушките букви са индикирани като букви на руския език – по това мисля че няма спорове. Какво казва Житието: „Той влезе в разговор с него (руснака или украинеца, б.м.) и разбра смисъла на речта му, сравнявайки със своя говор различието на звуковете на гласни и съгласни...”. Разбирането „веднага „ на смисъла НЕ може да бъде прието за чудо, защото следва обяснение, как ( по научному) е станало разбирането. И до ден днешен различието на българският и руският е в това. Такова различие не може да съществува, ако матерният език на Константин беше гръцкият. Защото тогава няма да има различни гласни и съгласни, а съвсем ДРУГИ гласни и съгласни, които не могат да се разпознаят в говора на руснака. А тук имаме „разбиране” на речта следствие на някакво различие, което не може да бъде коренно различно, понеже нямаше да могат да бъдат сравними. Ясно се говори за реч с подобна морфология. 4. Учениците на Кирил и Методий също са посветени от Папата. При това положение, при пристигането си България, те са представители на Рим, а не на Константинопол. 5. Летописеца говори за Константин, че иска „да излети от това тяло и да живее с Бога”. Това обаче не може да бъде учението на Фотий (а Константин е негов ученик), който в писмата си до Борис І много ясно заявява, че „душата не се дели от тялото” и при възкръсването ще има възкресение на душа и тяло, като неделими и т.н. 4.”Методий иска тялото на Константин да го погребе в семейният манастир на семейството.” L. – Откъде се взе този семеен манастир? Няма такова нещо нито в това житие, нито в друг източник за Кирил и Методий. b. – Ето какво е казано в „Стара бълг. лит. т.4. Житиеписни творби, бълг.пис.С.1986г.” преписа от Владислав Граматик в превод от Хр.Кодов, 3 абз. преди края : „ А Методий, неговият брат, замоли папата казвайки: Майка ни, ни е заклела, който от нас пръв почине, (другият) да го занесе в братовия му манастир и там да го погребе”. Майката отнася своето поръчение за кой да е от двамата, но майката не знае кой ще почине пръв. Ако беше починал Методий, то „братовия манастир” можеше да бъде манастира, където е пребивавал Методий. „Братовия манастр” при положение, че починалият е Константин няма такова тълкуване, защото Константин никога не е бил замонашван и няма как този манастир да бъде „негов” по пребиваване, освен като семеен манастир. Както и на другите петима братя естествено. Освен това „братовия манастир” при положение, че има още 5 братя, не индикира точно Константин. Може името на манастира да е било на някой от другите братя, вероятно на най-големия, но Методий не е казано да е най-големият брат. 5.”Написано е: (& « Отъвешта иемоу пакы цесарь и с Варъдойом оуйемь своимь..» .............«чичо» Варда (на Михаил ІІІ).” L. - Дори под „варда” да виждаш глагола „вардя”, няма как преводът, който правиш, да е верен, защото: - „варъдойом” е падежна форма на съществително име, а не глаголна форма (за да е „вардейки”, както смяташ, би трябвало да е изписано „варъдойон” или нещо подобно); b. – Точно „варъдойон” е изписано. Виж файла. - изцяло пропускаш наличието на „с” пред „варъдойом”, а то никак не се вмества в твоя превод; b. - По какви причини не се вмества ? Това „съ” е точно на мястото си. „Съ-вардейки” е точно съответствие на днешното „зъ-вардвайки” – запазвайки, както го давам. . Освен това ти е известна проблемата с двете „з”-та в старобългарският и дългите години лутане кое да се пише „с”, „з” или „з” с напречна черта. - Михаил III има вуйчо на име Варда, който по това време носи титлата кесар и фактически управлява империята; данните за този човек са преизобилни и независимо дали е свикан съвет или събор, Варда със сигурност е присъствал. b. – Ако иска да има и петима вуйчовци Михаил ІІІ - той е спорна фигура в текста. При варианта който давам, с другата дума от преписите, разчитането „вуйчо” не присъства. Без името „Варда”, може да отпадне и Михаил ІІІ като „изпращач”, защото друга индикация, че това е Михаил ІІІ, а не Михаил Български ( от онази тема) няма. Липсата на каквито и да било връзки в повествованието на Константин Филилософ с Константинопол по време на моравската мисия, са допълнителна тежест. Тази „тежест” е разгледана в материала СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ПАПСТВОТО (ИЛИ ФАНАРИОТСТВОТО НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ) в liternet. 6.”кардинал Формоза (по –късно папа)” Поне до 870г. Формоза не е кардинал. b. – Махам му кардиналството – няма проблеми, само че името си остава и няма как да се сбърка с друго. 7.”Твърдя 1. Няма персона Аспарух. 2. Персоната Есперерих от сведението на Теофан..…. Моля да се предоставят основания различни от тези на Галахан - "мислило се ", "считало се" и пободни хипотетични условности.” Още преди месеци ти цитирах какво пише Теофан и че в неговия текст стои точно името „Аспарух”. Тогава ти просто беше чел няколко реда по-долу. И обратно: у Теофан няма „Есперерих” – тази форма присъства в един от преписите на „Именника”, а не у хронистите. b. – Ами няма проблеми – нека да е Аспарух. Аз пък по време на "онези месеци" преди ти доказах, че това име Аспарух, няма нищо общо с българите и това е същественото. Освен това няма никакъв „Именник”. Има Уваров препис и още няколко други и НИТО един от тях не е наречен „Именник”. По точно наречен е : "Римски и елински". Просто е много смешно и липса на всякаква култура бих казал, три поколения историци да се правят на гламави и да твърдят че „Уваровия препис” е „Именник на български ханове”, след като в този текст няма нито ханове, нито българи. Ти беше противопоставил тежнението, че Кормисош и някои други били „засечени” в българската история като владетели в нашите полемики.. И какво като са упоменати ? И Фердинанд е упоменат като български владетел, но това не може да го направи българин, както и въпросните азиатски цигани не могат да станат българи, пък ако ще и 100г. да са управлявали българската общност. Генералната постановка, че Константин не изобретява, а евентуално само пренася азбука, обаче не са неодобрени от теб. Това може само да ме радва. Поздрави.

Doc1__Tangra.htm

................... След като в Константинопол са получени свдения, че българския архонт води преговори с Рим и има намерение да замени негодната за употреба йероглифоподобната азбука глаголица (съставена специално за славяните подлежащи на кръщение), дава нареждане на своя бивш мисионер Климент да използва своето влияние над българския владетел и да въведе по най-бързия начин коптската писменост, адаптирана към славянския с няколко добавени звука осуетявайки по този начин опита на България да се откъсне от ориенталско-православната прегръдка с която Константинопол планира да държи в изолация от стара Европа славофонните народи. Моля да уточнявате за какъв език става дума, защото старобългарски език е езика на аспарухоеите българи - До тук нямах възражения дори срещу малко криминалната разяснявка малко по-горе. Тук обаче дигам стопа :!!!: . Твърдя 1. Няма персона Аспарух. 2. Персоната Есперерих от сведението на Теофан няма нищо общо с българите. 3. Сам той никъде не е указан като българин.4. Никъде не е указано, че сключва не само договор с римляните, но не е указано и че преминава Дунав.5. Никъде не е указано, че българите в VІв. ползват старобългарски език. Като начало май е повече от достатъчно. Моля да се предоставят основания различни от тези на Галахан - "мислило се ", "считало се" и пободни хипотетични условности. - основателите на България. - Няма такова формирование с главна буква, за което да се мисли като държава. Българи има, България като държавно формирование - не. Може би имате предвид писмения славянски обогатем със религиозни и цивикизационни термини от византийските мисионери Константин (Кирил) и Методиус за мисията си при славяните във Велика Моравия? - Този "обогатен език от мисионерите" е прието да се нарича старобългарски или църковнославянски - всеки според предпочинтанията си. Вярно е, че има съобщения за Константин и Методий като емисари на Константинополската управа или църква. Всички останали събития обаче, свидетелстват за една дейност по никакъв начин неподчинена на Константинол нито църковно, нито политически.Цялата йм дейност е срещу Константинопол и контактите на Константин с папата и епископството на Брегалница на Методий и т.н. Тук има една мистерия умишлено заформена от фанариотщината и съм успял леко да повдигна завеската. Тъй като ползвам само нет. информация напредъкът е минимален и неудовлетворителен дотолкова, че не ми дава възможност да подкрепям тази разпръсната мозайка от противоречия усърдно.Ако дал бог, някога....... Поздрави

Житието е четено като евангелието от дявола. --- Хайде да видим какво конкретно ще кажеш, след като започваш с оперетни увертюри ? Цитат Израза „ най-напред чрез патриарсите и отците, след тях – чрез пророците, а подир тях чрез апостолите и мъчениците" е показателен за мирогледа и ценностната система на списвателя на преписа на житието. Въпреки, че всички „божии" думи са „приети" и предадени от пророците а, че апостолите и мъчениците са първите разпространители на християнската вяра, най-важни като личности за списвателя са … поповете и техните началници – патриарсите. Подобно сервилничене към началството е покъртително и трогателно и разкрива много точно душата на писача на житието. Това разбира се са периферни неща, но ни успокояват, че подлизурството не е привилегия на днешното столетие. Патриарх иде от гръцкото "отценачалник" и у нас се употребява в два смисъла - като родоначалник и като шеф на поместна църква. В случая се говори за бащите поставили началото на човешкия род, каквито са да речем Авраам или пък Ной. Те са патриарси, но не само не са били началници на попове, но дори и те самите не са били попове. --- Ако беше така както казваш, то тогава - Първо. Ако житието говори за патриарсите Аврам и Ной, то след това говори за пророците – пак Аврам и Ной. Би трябвало автора на житието да е пелтек и да е повтарял дава пъти едно и също нещо, когато прави йерархична класификация. Второ.Какво се разбира «У вас» или «У нас» днес не е интересно – интересна е класификацията, а тя пределно ясно казва «Патриарсите и поповете» и след тях пророците Аврам, Давид и т.н. Не може да има смислово повторение каквото се опитваш да внушиш. Просто го няма. Цитат Още в началото се разбива мита за „солунските двама братя" и се оказва, че братята са седем. Никъде не се е твърдяло, че Лъв и Мария са имали само двама сина. Просто само двама от тях играят такава важна роля за разпространението на християнството и въвеждането на слав. писменост. --- Не се оказа налице писменост, която те разпространяват изначално – няма указана такава. В тълкуването доказвам, че те отиват да ПОПРАВЯТ съществуващата писменост с православни догми и да предоставят съществуваща азбука ( тук не търсим каква е била) за Новия моравски език. Нов за църковно общуване. Е, малко е трудно да се разбере, но аз нямам вина за това. Цитат През ІХв. длъжностите в Източната римска империя са много ясно разграничени със закони и стратега не е човек, който управлява цивилните. Това е военна длъжност и няма отношение към цивилните работи. Упоменаването на стратега не указва някаква даденост, а по скоро е една неосведоменост на списвателя за когото стратега е управител на града. Имало е таблици за ранговете, клиторологий, но не закони. Стратега е нещо като генерал-губернатор. Макар "генерал" да е военно звание, генерал-губернатора е управител на губерния, както стратега на стратегия. Иначе ако на всеки генерал трябваше да е подчинена военна част, то в този случай София трябваше да е военно поделение. --- Ами като не си учил за римски чинове – питай, ще ти се каже. Стратега е гръцки превод на латинския изпис на duce. И дукса не е „нещо като” еди какво си, а точно определена военна длъжност в римската армия – хилядник. В итал. ез. преминава в „дуче”, в исп. ез. в „дук” и т.н. Генерал-губернатор в римската армия няма – нещо те люшка московска информация. Има генерал – magister и съответните видове магистри, на области, на армии и т.н. Интересни мисли – „ако на генерал трябваше да е подчинена военна част” ? Ами какво да е подчинено на генерала – публичните къщи и банките ли ?!. Цитат Тази Соломонова молитва, която по даденост не е християнска молитва, а юдейска, никак не е съвместима с „правата вяра" от абзац VІІ, където Константин се моли на Григорий. Все пак Старият завет е свещенна книга не само за юдеи, но и за християни. --- Християни мно-о-го. Би трябвало да ти е известна разликата между «правата» вяра и «православната» вяра. Това не са две понятия за едно и също нещо , а две понятия за две течения в християнството. Цитат --- Няма такова сведение за Цариград. То е измислено от Конов. Написано е „ иегда же приде къ цесарю градоу..". Ами за преводите се казва, че били като жените: верните не били хубави, а хубавите не били верни. В случая е казано "царския град", което е по-точното възпроизвеждане, но за широкия кръг читатели е много по-ясно ако се възпроизведе с по-популярното Цариград ... иначе византийците си го наричали Константинопол или просто Градът (Полис) с голямо Г (голямо Пи). --- Да, сега остава да набедим житиеписеца, че е мислел да се каже нещо, но не го е казал, защото е забравил. Тези разсъздения за «по-точно» и «по-популярно» не се приемат за коректни.. Точното е да се съобщи града. Не е съобщен и пунто. Къде е пречката да не е искано да се спомене Цезарея в Сирия, Рим в Лацио, Милано и Равена в Сев. Италия и т.н. Царски градове под път и над път. Щом не е казано – не е казано и няма никакво значение как римляните са наричали Константинопол, защото тези «византийци», които си ги измисляш също не са съществували. Те са само в главите са сателитните историографи. Цитат С дуги думи: „Пристигна в града на царя". Ако се счита, че под името „цесарю" се има пред вид римското значение „цезар", то това римско значение съвсем не означава император. Всеки император е назначавал отделно цезари са съуправители. Има се предвид българското цар. С титлата кесар е бил наричан и императора до края на І царство. Затова Йоан Геометър като пише за битката при Беласица нарича император Никифор ІІ - кесар. Причината е в Евангелието. През І век кесар е името на династията превърнало се в императорски титул. И затова в Евантеелието във връзка с данъците пише: Отдайте кесаревото, кесарю...". --- Няма такива основания като «имало се е пред вид», «мислило се е». В римската история императора винаги е бил свързван с империята. И никога в римската история «цезарят» или «август» не са били кесари, а само императори и по-късно съимператори. Като въвеждаш «царство» защо не въведеш и губерния ? Ну ?.. «ако се е мислило» ?! – дай да хвърлим и едно таро да видим и подробностите, какво се е мислило и какво не се е мислило ?!. Това е форум история с история на фактите, а не на свободните съчинения от форум литература. През първи век елинският език е служил само на заболелите да си гъргалясват гърлото – официалният език в Римската империя е латинският, поне до Василий ІІ. Това, че гърците вкарват понятия и с това искат да прокарат илюзията, че империята е гръцка минава само за пред БАН. Римската история е история на латинския език и управа. Византийци, стратези и т.н. са за употреба само от фанариотите – аз не съм такъв и боравя с оригиналните понятия. В евангелието е казано « Цезаревото на цезаря». Е, в гръцките библии може и кесар да е, може и кираджия да е – нас какво ни засяга какви са гръцките библии ??? Също не е ясно кого визира Исус когато говори за "цезаря" дали Пилат или Императора.. Кесар бил, ами дай да го осъвременим още повече на комисар с указ от Първанов ?! Няма да карам докрай, тъй като ми се струва, че не е трудно лесно да се види, че житието е четено "дяволски". --- Нямам нищо против дявола. Очевидно „не е трудно лесно да се види”, по е трудно да се проумее прочетеното. А за това трябва бистър мозък и чисто сърце българско, неолепано от фанариотска окаляна информация. Поздрави.

Здравей Ник1, Закачам се след RIZAR за пригледност. Ще отговарям на аудиторията поред, да няма пренебрегнати : Всичко, което се опитваш да свържеш /или свързваш/, лежи на погрешните и/или недоказани постановки и приемания: - Лежи и дори е протегнато комфортно САМО върху текста на житието. С точност до графема – това е буква наречена популярно. Няма никакви предварителни постановки и измислици в които ме обвиняваш. - 1). Че името, с което авторът на Краткото житие на Кирил назовава или "изписва" хазарите - е абсолютно идентично по а) изговор и б) по правопис - на тяхно собствено самозназвание (във собствения им език и говор) - Ти откъде имаш сведение за езика и говора на хазарите ? За езика сигурно можеш да представиш „хазарски източници” – с което ще станеш магистър моментално. Ако пък и приложиш някакви записи на лента или диск с тяхната реч, доктората ти е осигурен. Това във възможностите ти ли е ? - и сътветно - на изписването, което те биха направили на собственото си име , използвайки старобългарската писменост. - „Биха” направили но . . . не са го направили. И тук не говорим какво биха били направили или ненаправили хазарите или чукчите да кажем, а коментираме за наличностите в писмени паметници, плочи, кожи, орнаменти и т.н. - 2) Че значението на думата "козари" като етноним - в езика на Хазрите, е аналогично на значението на думата е в старобългарския (което значи хора които гледат "кози"). - Ти досега не показа нито с един ред какъв е езика на хазарите, а вече боравиш със своето предположение, като с факт от друго място. Д-р Войников има тези стриптизьорски маниери със словото, но недей по този начин, че може да ти стане навик. Така че, „Че значението на думата "козари" като етноним - в езика на Хазрите” са празни приказки без покритие. И хазари е нарицателно име и се пише с малка буква. Не е от особено значение, но все пак, желателно е да има култура в изписа. - 3) (трето по ред, по важност - Първо). Че "Кратко житие на Климент" е написано от личност (който и да е авторът на Краткото Житие) , която личност някога и някъде се е отъждествявала с хазарите/"козарите". - - Ами нещо объркваш тетрадките приятел. Говорим за Константин Философ, не за Климент. Личността написала житието е неизвестна, както и преписа му през ХІVв. е от неизвестен извършител. Да твърдиш, че неизвестен човек не се е отъждествявал с някакъв народ,... много прилича на слабо психо отклонение. Хубаво е да има емоции при писане, ама чак пък толкова . . . опасно е за здравето. По кротко с нервите. Предполагам, че по тази причина си сбъркал и Константин с Климент, но предположението е едно – дори да е вярно е неприемливо, а факта, дори да е погрешен – е приемлив. Докато при съпоставяне с други факти не отпадне като такъв. Това е методиката. Няма друга. - Ако пък приемем най-разпростреното мнение, че Авторът на "Краткото житие на Кирил" е Климент Охридски - Ти можеш да приемаш каквото си искаш мнение и предположения. Аз със мнения не работя. Работя с факти. - - то тезата ти става окончателно и безвъзвратно безсмислена, - Ако мнието е вярно, но то все още НЕ Е, така че тезата до момента е бетон-арме. Само фишек за вдигане на пушек, а не за изясняване на истина, са предположенията и коментарите йм. - защото Климент Охридски винаги е споменаван като Българин /или респективно Мизиец/. - И какво от това. Изказа едно мнение и го потвърди. Сигурно предполагаш, че никой друг не може да направи такова нещо, ама бъркаш. Един доктор от съседният ми пост е на километри пред тебе в тези номера. - - .Ще обясня и припомня на неразбралите и забравилите, че ти твърдеше че "козарите са заявили че езикът им е еднакъв с този на императора" - Ами да. И ще приложа файл за по-недоверчивите. При bozmana няма менте приятел, грешки – може, менте – никога. Виж файла по този въпрос. - - ,.. но всъщност този, който го е заявил (в Житието) - е бил неговият Автор. - - А, не, това не. Автора само е записал това което са казали хазарите. Дали го е измислил или не, е гадаене. Ако беше негово мнение, какъв е проблема да го заяви ? Но той не го заявява, а казва, че хазарите са казали, като говори от тяхно име. Златния, Някои хора тук системно унищожават смисъла на всяка дискусия. - Всеки влага различен смисъл в дискусиите. Или ти мислиш, че целият смисъл да дискусията е този, който ти е в главата ? Ама бива ли така, чоджум ? Не подобава на големи хора такъв изказ. Сега към тях се присъедини и лицето Bozman, чиито безнаказани изяви буквално унищожиха историческия форум на all.bg. - Ами сигурно модераторите са ми първи братовчеди, не ти ли идва на ума ?! Второ. Боцман не е лично име, та да го изписваш с главна буква. То е ник. Т.е. някакъв код от букви, цифри и други знаци. Редно е с малка буква. Тъжно. - На теб ти е тъжно, на мен ми е малко срамно от безпомощна българска словесност. Когато се вбеся достатъчно, си представям, как съм станал сатрап на военна хунта и режа езиците на всички които омаскаряват българската реч. Подреждам шебеците в колона и режа, режа мамка му и. . . . ми олеква. Измисли си и ти някакво анти-тъжно лекарство. Иванко Тертер, пропусна да си дадеш мнението за това: - Още не е късно, млад съм още. - «Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta» Какво е мнението ти? Има три езика. - Мнението ми е, че надписа е само на латински. Ти къде виждаш други два езика – в двойно огледало ли ? - - Рутенския /руския/ е форма-диалект на един от другите два. - Такова нещо не пише. Пише, че ( според моя маймунски латински) : царската руска реч(език) преди е била изписвана чрез латинския език като протовлашки. Или с други думи – протовлашкия в латинската си версия е руския в царския си вариант ( аз го разбирам в царските грамоти). И какво от този надпис ? - - На кой от двата езика е диалект "славянския" руски? Значи кой от двата, valachico или latinum, е баш-"славянския"? - - Да, ама не си разбрал написаното. Първо изобщо не става въпрос за „славянска” реч. Древните не са били толкова тъпи, като панславистите. Превеждам буквално: Тъкмо изписвания екс влашки в латински диалект е там,(този) кралско руски език е изписан приет ( приет за изписване в цар.грамоти). И да го обвържеш с темата за Константин Кирил философ и мисията му. - - Много умно. После модераторите били виновни и боцмана окипазил форума. Хайде от мен да мине – няма да те сека с пиратската секира. - Поздрави и за тримата.

Здравейте, Въпреки, че дадената снимка не е на оригинала, а на някакъв нормализиран препис, превода все пак е задоволителен и ще по пасна по-долу с въпроса: Къде Макебулгарин ти видя в този текст "българин" и производните му думи , та да твърдиш, че има нещо общо с българщината ? Доколкото разбрах това искаше да кажеш в поста там за потурначетата...Ето и превода: Авистохол живя 300 години, Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията – дилом, [месец] девети – твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията – дилом, [месец] девети – твирем. Гостун – този бе наместник 2 години. Родът му Ерми. А властта му е дадена [в годината на] свинята – дохс, [месец] девети – твирем. Курт управлява 60 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола – шегор, [месец] трети – вечем. Безмер [управлява] 3 години. Родът на този – Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола – шегор, [месец] трети – вечем. Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото е и досега. Аспарух княз 61 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] тигъра – верени, [месец] първи – алем. Тервел [управлява] 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] овена – текучитем, [месец] девети – твирем. [...] 28 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] заека – дванш, [месец] шести – алтом. Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] кокошката – тох, [месец] шести – алтом. Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена [в годината на] вола – шегор, [месец] девети – твирем. Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон. Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] вола – шегор, [месец] първи – алем. Телец 3 години. Родът му Угаин. А властта му е дадена [в годината на] мишката – сомор, [месец] шести – алтом. И този бе вместо друг [наместник]. Умор 40 дни. Родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] змията – дилом, [месец] четвърти – тутом. Къде има българин, българско и т.н.? Къде има ханове? Къде има царство ? Къде има държава ? Поздрави.

Към твърдението на последният римлянин - едно разширение на спора дали пелазгите са траки. Пелазгите са известни още и с други две имена. Бих казал равностойни на пелазги. Това са "кари" и "лелери". Малко разсъждение за "кари". "К" и "Г" са един и същ звук - първият беззвучен, вторият звучен. При попадане на беззвучна "К" между звучни и когато не е под ударение, тя се стреми към "Г", като оказва "обезззвучаващо" влияние и на гласната след нея. Например "билка". Ударението на "и" довежда до произнасяне на "к" близко до "г" и "а" губи вокала си и заглъхва, става почти "ъ". Ако е съществувала латинската дума "bulcari", имаща латинска етимология "пелазги от долините" или "пелазги от върховете" ( понеже "бул" е както връх , така и долина) то по споменатото вокализиране на "к" тя би могла да премине в "г" и....на картата на Евсевий наместо да се изпише " Мизия това е и Долината на пелазгите", се появява наличното "мизия това е и българия". Нарочно не слагам главни букви, защото те не съществуват в оригинала. Дума "бълкария" все още не съм срещал в латинския език, но една такава възможност е напълно вероятна и изпълнима, ако......балкария е била в обръщение. По отношение на "лелери", в българският имаме "леля", "лелинчо", "леле-мале" и т.н., но "тетка" в рус.ез., aunt в англ.ез. tante- фр.ез. tia- исп.ез. Tante- герм. ез. и т.н. всички с дълбоко различни корени. Ако в тези възможни лингвинистични преобразования има някаква историческа истина, то траките остават в сандвич между пелазги (кари, лелери) и мизи (българи). Разбира се лингвистиката не е надежден исторически инструмент, но казах вече АКО има някакви исторически основи за такова тълкуване, то може да се окаже и силен коз, в доказване на една приемственост между пелазги, траки и българи, дори да са различни народи. Поздрави.

„Така нареченото „Пространно житие на Кирил” (за разлика от „Похвалното слово за Кирил”, което е известно още под названието „Кратко житие на Кирил”) е най-важният извор за историята на възникването на славянската писменост. То съдържа твърде малко от характерните за житийната (ариографска) литература фантастични „чудеса” и се смята за надежден в историческо отношение паметник. Известно е по 17 преписа. Нито един от тези преписи обаче, не е от преди ХVв.” --- Този уводен абзац от учебника по старобългарски език предназначен за студенти от СУ – пето издание на Стоян Стоянов и Мирослав Янакиев (ДИ „Наука и изкество” Плевен,1976г.), кратко и ясно дава данни за житието. За целта, която си е поставил този материал това обяснение е достатъчно. Учебника е забележителен с това, че въпреки тривиалното повторение за „възникването на славянската писменост”, е представил изключително професионално нормализираният текст на житието. Ако това не беше направено, съпоставките които ще направим по надолу изобщо нямаше да ги има. Надявам се читателят да оцени бездната от време и тя да се има пред вид, защото да се описват събития ( без да знаем какви са източниците на преписите) 650 г. след събитието е сериозна заявка за скептицизъм, но въпреки това ще открием много съществени различия между паметника и съвременното тълкуване. ---Като сведение за съвременно тълкуване ще използваме: Пространно житие на Константин-Кирил Източник: Стара българска литература. Том 4.Житиеписни творби. БП,С. 1986г. Превод: Христо Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469г.) www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&...ID=14855&Level=1 ---Какво ще правим от тук нататък ? Най-лесното – ще четем нормализираният текст и ще го сравняваме с превода на Христо Кодов снет от сайта СЛОВОТО. За да има прегледност на съжденията, те ще бъдат вмъкнати в текста на Кодов на въпросното спорно място. Тези текстове от СЛОВОТО за които няма паралели в материала на Стоянов-Янакиев, ще бъдат спестени като изложение. Разделителните абзаците на Кодов (така, както са поместени в СЛОВОТО) ще бъдат номерирани, а на тези от старобългарският текст ще бъде посочена стр. и място за удобство и проверка от читателя при възникване на съмнение. За да не бъде скучно на по-темпераментните читатели, освен по-темата обявена в заглавието ще бъдат разгледани и други слова предизвикващи учудване и веселие. І. Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината – защото той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че човекът твърде много клони към зло, – не оставя човешкия род да отпадне поради слабост, да се поддаде на дяволска съблазън и да погине, но през всички времена и години, както отначало, така и сега, не престава да ни прави много благодеяния: най-напреден чрез патриарсите и отците, след тях – чрез пророците, а подир тях чрез апостолите и мъчениците, чрез праведни мъже и учители, като ги избира от този многометежен живот. Защото Господ познава своите люде, които са негови, както е казал: "Моите овци чуват моя глас и аз ги познавам и ги зова по име; и те вървят след мене, и аз им давам живот вечен." Това той стори и в наше време, като ни издигна такъв учител, който просвети нашето племе, което поради слабост или по-право поради дяволска измама си беше помрачило разума и не искаше да ходи в светлината на божиите заповеди. Прочее, ние излагаме неговото житие, което, макар и накратко, ни показва какъв беше той, та който иска, като слуша това, да му подражава, да възприеме бодростта и отхвърли леността, както е рекъл апостолът: "Подражавайте на мене, както аз на Христа." ---Израза „ най-напред чрез патриарсите и отците, след тях – чрез пророците, а подир тях чрез апостолите и мъчениците" е показателен за мирогледа и ценностната система на списвателя на преписа на житието. Въпреки, че всички „божии" думи са „приети" и предадени от пророците а, че апостолите и мъчениците са първите разпространители на християнската вяра, най-важни като личности за списвателя са … поповете и техните началници – патриарсите. Подобно сервилничене към началството е покъртително и трогателно и разкрива много точно душата на писача на житието. Това разбира се са периферни неща, но ни успокояват, че подлизурството не е привилегия на днешното столетие. ІІ. В град Солун имаше един благороден и богат мъж на име Лъв, който заемаше друнгарска длъжност под властта на стратег. Той беше благоверен и праведен и спазваше напълно всички божи заповеди, както някога Йов. Като живееше със съпругата си, родиха му се седем деца6, от които най-малкият, седмият, беше Константин Философ, нашият наставник и учител. Когато майка му го роди, дадоха го на дойка да го кърми; но детето никак не искаше да поеме чуждата гръд освен майчината си чак докато беше откърмено. Това стана по божия промисъл – за да бъде добрата издънка от добър корен отхранена с чисто мляко. След това тези добри родители решиха да не се събират вече, въздържайки се помежду си; и така преживяха в Господа като брат и сестра 14 години, докато ги раздели смъртта, без никак да нарушат обета си. --- Още в началото се разбива мита за „солунските двама братя" и се оказва, че братята са седем. Освен това при последното отроче (Константин) нещата не са съвсем наред със здравето за което се тревожи и майката. Това несъмнено има отношение към това философа да почине още на 42г. възраст. ІІІ. Когато бащата щеше вече да се представи пред божия съд, майката оплакваше това дете, казвайки: "За нищо друго не се грижа освен за това дете – как ще се устрои." А той рече: "Вярвай ми, жено; надея се на Бога, че той ще му даде такъв баща и настойник, който устройва всички християни." Това се и сбъдна. ІV. Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа на татко си и на майка си, думайки: "Стратегът събра всички девойки от нашия град и ми рече: "Избери си от тях, която искаш твоя връстница за съпруга и помощница." Аз, като се огледах и разгледах всички, видях една най-красива между тях, със светнало лице и богато украсена със златни мъниста, с бисери и с всякакви украшения; името й беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах." Като чуха тези думи, родителите му казаха: "Сине, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; защото заповедта на закона е светилник и светлина. Кажи на Премъдростта: "Бъди ми сестра" и направи мъдростта своя сродница. Защото Премъдростта сияе повече от слънцето и ако вземеш нея за съпруга, с нея ще се избавиш от много беди." - --През ІХв. длъжностите в Източната римска империя са много ясно разграничени със закони и стратега не е човек, който управлява цивилните. Това е военна длъжност и няма отношение към цивилните работи. Упоменаването на стратега не указва някаква даденост, а по скоро е една неосведоменост на списвателя за когото стратега е управител на града. V...Когато го дадоха на учение, той с бистрата си памет преуспяваше в науката повече от всички други ученици, та беше за почуда на всички. VІ...Един ден, според както ……….. VІІ. "O, Григорие, човече по………!". VІІІ. Такива слова изричаше Константин. IX. Вдълбочавайки се в ……. X. Но скоро Бог изпълни желанието на ония, които му се боят. Царският управник, който се нарича логотет, като чу за неговите дарби, за неговата мъдрост и прилежно учение, което беше вродено у него, прати да го повикат, та да се учи с царя. Като чу това, момчето се запъти с радост; и тръгвайки на път, коленичи и отправи молитва към Бога, думайки: "Боже на отците ни и Господи на милостта, който си направил всичко със словото си и с премъдростта си си създал човека да владее над сътворените от тебе твари. Дай ми намиращата се край твоя престол премъдрост, за да разбирам каква е твоята воля и да се спася. Защото аз съм твой роб и син на твоята робиня. И като изрече докрай тази Соломонова молитва, стана и каза "Амин!". --- Тази Соломонова молитва, която по даденост не е християнска молитва, а юдейска, никак не е съвместима с „правата вяра" от абзац VІІ, където Константин се моли на Григорий. XI. Като дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия – диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства. И той бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях. Защото бързината се съчетаваше с прилежанието, като се надпреварваха взаимно, чрез което се постигат науки и изкуства. Но още повече от учението той проявяваше своя кротък нрав и беседваше само с ония, с които това беше по-полезно, като странеше от онези, които имаха склонност към зло. Гледаше и вършеше само едно: как вместо земното да придобие небесното, да излети от това тяло и да живее с Бога. --- Няма такова сведение за Цариград. То е измислено от Конов. Написано е „ иегда же приде къ цесарю градоу..". С дуги думи: „Пристигна в града на царя". Ако се счита, че под името „цесарю" се има пред вид римското значение „цезар", то това римско значение съвсем не означава император. Всеки император е назначавал отделно цезари са съуправители. Това може да се предположи след уточнението след това, че е учил при Лъв и Фотий. --- Израза «да излети от това тяло и да живее с Бога» не е свързан в православието през ІХв. За това свидетелства Фотий в поучителното си писмо до княз Михаил. Той много решително се противопоставя за съществуването на душата извън тялото и съответното възкресение на душата без тялото, когато говори за възкресението на мъртвите през страшния съд. И тъй като Фотий изрично се указва за един от авторитетните учители на Константин би следвало Константин да е носител на схващанията на своят учител. Той обаче изказва съждения които Фотий по това време яростно отрича. Това е второ основание за предположението за смесване на две жития в едно. XIV. А логотетът му оказваше всякакви достойни почести и му даваше много злато, но Константин не приемаше. По-късно веднъж му рече: "Твоят разум и твоята мъдрост отдавна ме карат да те обичам. Ето аз имам духовна дъщеря, която съм възприел от светия купел – красива, богата, от добър и богат род. Ако искаш, ще ти я дам за съпруга. И от царя сега ще получиш голяма чест и княжение, а в бъдеще очаквай и повече: скоро ще станеш стратег." А философът му отговори, думайки: "Наистина, този дар е голям, но за ония, които го търсят; а за мене няма нищо по-велико от науката, чрез която ще придобия мъдрост и ще потърся прародителската чест и богатство. Логотетът, като чу неговия отговор, отиде при царицата и й рече: "Този млад философ не обича тоя живот; но за да не го изпуснем за обществото, нека да го подстрижем, да го посветим на духовно звание и да му дадем служба – да бъде библиотекар на патриарха в "Света София", та поне така да го задържим." Така и постъпиха с него. ---[ В нормализираният оригинал е написано: „Твоята красота и мъдрост ме карат много силно да те любя…" – „ Твойа красота и мондрости отънондъ излиха нондъти мйен любити тйен…". --- Туширането на превъзходната форма на наречието „излиха", което означава «извънредно силно» (без мярка) с „много" несъмнено е свързано с подмяната на „красота" с „разум" от преводача. Всичко това свързано, с несъмнено личното и интимно значение на „любити" – любя, различно от многофункционалното „обичам" и факта, че логотеда ( това е domestic – домоуредителя) е евнух ни карат да предположим, че преводача съзнателно се мъчи да заличи едни ярко изразени чрез словото гейски въжделения. За такова съждение говори и факта, че Константин избягва от двореца и се крие шест месеца да не го намерят. В нашият случай да не го намери логотеда, тъй като му е вече под ръка в царската библиотека. Иначе защо ще бяга, след като досега непрекъснато се е стремял към знание и учение, а едва ли има по-удачно място от това от библиотеката и то с осигурено препитание и занимания които му допадат. За една доживотна желана себеизява.. ---Другото съобщение на което се натъкваме е това, че Константин е подстриган и въведен в духовна длъжност.И назначен за патриаршески библиотекар. Няма как да се избегне мисълта, че този Константин, не е Онзи, който е въведен в духовен сан от папата 50 дни преди смъртта си. Не е възможно човек, който е обявил себе си за принадлежащ на бога и през целият си живот се стреми за такова единение да си играе на посвещавания с духовни санове. Методий иска тялото на Константин да го погребе в семейният манастир на семейството. Не е казано тук, че при бягството си от библиотекарството, той е бил при Методий, който е игумен в манастир – предполага се същият този семеен манастир, където той би бил опазен по най-добрият начин от императорските и логотедски търсачи. Духовният сан на библиотекар при патриарха несъмнено е по-висок от санът, който му дава папата в Рим. Тук имаме поне две възможности: Или са смесени житията на двама човека които са индикирани на различни места, че получават духовни посвещения, или посвещението духовен сан в Константинопол е приемано за нелегално и незаконно и поради това Константин приема второ посвещение в Рим. С оглед на епохата по възможно е първото предположение, като не се изключват и други възможности за обяснение на странните две духовни посвещения. XV. Като прекара малко време с тях на тази служба, той се отдалечи към Тясното море и се скри тайно в един манастир. Търсиха го шест месеца и едва го намериха. Като не можаха да го придумат да остане на тази служба, помолиха го да приеме преподавателска катедра и да преподава философия на туземци и чужденци, със съответния служебен чин и заплата. Той прие това. --- В оригинала е „принудят" което преводача е превел като „придумат", също и „ с висока служба" е заменено на „съответния служебен чин и заплата". --- Лично на мен този начин на превод принизява стила на оригинала, още повече че се влагат неубедителни понятия като „чин" и „заплата". Ако имаше упоменати и «премиални» картинката щеше да бъде напълно изяснена по чиновнически маниер. Този абзац обаче не указва някаква смяна на статуквото от посвещението в духовен сан, което преводача се опитва да внуши с нововъведения като «чин» и «заплата». На Константин е сменена една висока служба с друга висока, като не се указва, че му е отнето духовното посвещение. Това посвещение се снема само при големи прегрешения от носителя, а при Константин такива няма. XVIII. След това агаряните, наричани сарацини, повдигнаха хула против единната божественост на света Троица, казвайки: "Как вие, християните, признавайки един Бог, го превръщате на трима, като твърдите, че има Отец, Син и Дух? Ако можете да обясните това явно, пратете при нас мъже, които могат да говорят за тези неща и да ни убедят." XIX. Тогава философът беше на двадесет и четири години. [- Фиксирането на възрастта на Константин на 24 г.( р.827 – поч. 869) дава възможност да индикираме и възрастта на Михаил ІІІ ( р.840 – поч. 867) за когото се твърди, че става въпрос в житието, пък и не само в него. Той би трябвало да е на 11годишен. Повествованието и словата предадени като принадлежащи на «цезаря» от Константинопол до този момент и по-нататък не дават основание да мислим, че всичко това се казва, води и управлява от едно 11 г. момче. Вярно е че има регенство, което управлява, (докато Михаил е непълнолетен, а в момента той е точно такъв) наместо императора, и може да се предположи че това са решения от регенството. Това обаче е само една презумция и тя не е доказана чрез писанията на житието. Казано е, че всичко се води и управлява от «цезаря» и колкото и реално и достоверно да звучи тази презумция, тя е само едно хипотетично предположение, но не и факт. Факта е, че предположението не е потвърдено от житието. Трето предположение, да се счита, че имаме смесване на две (или повече) жития в едно.. XXII. Като седнаха на обяд, агаряните – мъдри и книжовни люде, изучени добре в геометрията, в астрономията и в другите науки, – за да изпитат Константина, запитаха го, думайки: "Виждаш ли, философе, удивително чудо: откак Мохамед ни донесе благовестие от бога и обърна във вярата много народ, всички ние спазваме закона, без да престъпваме нищо; а вие, които държите Христовия закон, го спазвате и изпълнявате един тъй, друг иначе – комуто както е угодно." На това философът отговори: "Нашият Бог е като морската бездна. За него пророкът казва: "Кой ще обясни рода му? Защото от земята се взима животът му." За да го намерят, мнозина се впущат в тази бездна; силните по ум, като добиват с негова помощ умствено богатство, преплуват бездната и се връщат; а слабите по ум се опитват да преплуват морето като с изгнили кораби и едни от тях потъват, а други, влачейки се с немощно безсилие, едва си отдъхват с мъка. А вашето [учение] е лесно и достъпно, та може да го премине всеки – и малък, и голям. Защото в него няма нищо извън човешките обичаи, а има само онова, което всеки може да върши. [Мохамед] всъщност не ви е заповядал нищо: щом като не е обуздал гнева ви и похотта ви, а ги е разпуснал, в каква ли пропаст ще ви хвърли? Нека разумните да разберат! А Христос постъпва не така: той вдига отдолу нагоре онова, което е тежко, и поучава хората чрез вяра и божии добродетели. Бидейки творец на всичко, той е създал човека между ангелите и животните, като със словото и разума го е отличил от животните, а с гнева и похотите – от ангелите. И който към която страна клони, към нея се и приобщава: или към висшите, или към низшите [животните]." --- Думите на пророка сложени в устата на Константин "Кой ще обясни рода му? Защото от земята се взима животът му." никак не звучат по християнски. На бога се прикачва „род", като качество необяснимо и отделно Земята е източник на сила за бога. Това явно не е християнският бог и по скоро прилича на Антей от гръцката митология. XXIII. Отново го попитаха: "Щом като има един бог, как вие го славите в три божества? Кажи, ако знаеш! Защото вие го именувате Отец, Син и Свети Дух. Щом е тъй, дайте му тогава и жена, та да се разплодят от него много богове." На това философът отговори: "Не говорете такива безсрамни хули. Ние добре сме научени от пророците и от църковните отци и учители да славим светата Троица: Отец, Слово и Дух – три лица в едно същество. Словото се въплоти в девица и се роди заради нашето спасение, както свидетелствува и вашият пророк Мохамед, който пише така: "Пратихме нашия Дух при дева, като пожелахте тя да роди." Ето, аз от него ви давам обяснение за света Троица." XXIV........ Те пак го попитаха, думайки: "Христос е дал данък за себе си и за другите; вие защо не вършите неговите дела? Ако вие не плащате данък за себе си, понеже се браните, защо не давате данък на тъй великия и силен исмаилтянски народ поне за вашите братя и близки? Та ние искаме малко – само по една жълтица. И тогава, докато свят светува, ние ще пазим мир между нас, както никой друг народ." Философът отговори: "Ако някой човек, следвайки своя учител, иска да върви по същия път, по който върви учителят, а друг го срещне и го отбие от пътя, той приятел ли му е, или враг?" Те рекоха: "Враг." Философът продължи: "Когато Христос даде данък, кое царство беше: исмаилтянско ли, или римско?" Те отговориха: "Разбира се, римско." А той им рече: "Щом е тъй, не бива да ни осъждате, задето всички плащаме данък на ромеите." --- Тук Константин Философ въпреки че е изпратен с изрична мисия от цезаря, което означава високопоставен имперски служител е римски гражданин. Той е на заплата към царския дворец. От тази гледна точка, твърде странно звучат думите му „всички плащаме данък на ромеите". Той при всички положения не плаща такъв данък, нито е налице ситуация която да го принуждава да се приобщи към данъкоплатците на римляните. Защото при това положение той се самоизключва от функциите, които е длъжен да изпълнява – на високопоставен римлянин защищаващ християнската вяра пред чужда държава. И се принизява до някакво общо васално общество плащащо данъци. Нито цялото му поведение до тази точка свидетелства за някакво съучастие с противниковата страна по отношение на правата на римляните и тяхната вяра. XXV. След това му зададоха още много въпроси, като го изпитваха по всички изкуства, които и самите те познаваха. Той им обясни всичко. Като ги обори и по тия въпроси, те го попитаха: "Отде ти знаеш всичко това?" А той им рече: "Някой си човек почерпал малко вода от морето и като я носел в един мех, хвалел се пред минувачите: "Виждате ли, ето вода, каквато няма никой друг освен мене." Но дошъл един крайморец и му рекъл: "Не те ли е срам да говориш така и да се хвалиш с тоя смрадлив мех? Та ние имаме цяла морска бездна!" Така постъпвате и вие. А всички изкуства са произлезли от нас." XXIX. По това време дойдоха при гръцкия цар пратеници от хазарите, които казаха: "Ние открай време познаваме единаго Бога, който е над всичко, и нему се кланяме на изток, но пазим и някои наши срамни обичаи. Евреите ни нудят да приемем тяхната вяра и техните обичаи, а, от друга страна, сарацините, като ни предлагат мир и много дарове, теглят ни към своята вяра, казвайки: "Нашата вяра е по-добра от вярата на всички други народи." Затова, пазейки старата дружба и обич, ние пращаме пратеници при вас – защото вие сте велик народ и владеете царството от Бога, – като искаме от вас съвет и ви молим да ни пратите учен мъж; ако той обори евреите и сарацините, ние ще приемем вашата вяра." --- Тук вече навлизаме в дълбоките води на съчинителството от страна на преводачите и издателите. Г-н Хр. Кодов както и всичко що може да пише по въпроса е категорично – „хазарите". В нормализираният текст на Соянов-Янакиев обаче е изписано – „козаръ", т.е. «козарите». Освен това официозите твърдят, че хазарите (точно тези „козари”) имат иудейско вероизповедание. В житието няма писано такова нещо, напротив, иудеите са дадени като народ, който налага иудаизма на козарите. Ако „те”, козарите имаха иудейско вероизповедание, очевидно такива попълзновения от страна на евреите нямаше да има.. XXX. Тогава царят потърси философа и като го намери, разказа му за хазарската молба и му рече: "Иди, философе, при тия хора, говори им и им дай обяснения за света Троица с нейна помощ; защото никой друг не може да извърши това, както трябва." Константин рече: "Щом заповядаш, господарю, аз с радост ще отида за тази работа – пеш и бос, без всичко онова, което Бог е казал на учениците си да не носят." А царят му възрази: "Ако ти би искал да направиш това от свое име, добре говориш; но като имаш предвид царската власт и достойнство, иди със съответните почести и с царска помощ." XXXIII. Там [философът] намери евангелие и псалтир, написани с руски букви, и срещна човек, който говореше на тоя език. Той влезе в разговор с него и разбра смисъла на речта му, сравнявайки със своя говор различието на звуковете на гласни и на съгласни. И като отправи молитва към Бога, скоро започна да чете и да говори [на тоя език]. И всички му се удивляваха и хвалеха Бога. --- За този много дъвкан и всячески калкулиран въпрос за руските букви: написано е «росьскы», като под текст е дадено, че има и преписи където е употребено «роушькыими». Единствените псалтири и евангелия в тази област (на север от Черно море) са принадлежали на Готската епархия, за която също много е писано в смисъл като германско духовно формирование. Ние нямаме нищо против «руските» букви да се смятат за германско творение, това си е въпрос между германци и руснаци – не вземаме отношение. ХХХІV. Като чу, че свети Климент още лежи в морето, помоли се и рече: "Вярвам на Бога и се надявам на свети Климента, че ще го намеря и ще го извадя от морето." Той убеди архиепископа и като се качиха на кораб заедно с целия клир и с благочестивите граждани, отидоха на мястото. Щом стигнаха, морето утихна съвсем и те започнаха да копаят, пеейки. Веднага се разнесе голямо благоухание, като от много кадила, и след това се повиха светите мощи. Поеха ги с голяма чест и прослава от страна на всички граждани и ги занесоха в града, както пише в неговото Обретение. --- Надявам се читателите с по-живо въображение да си представят сцената, как благочестивите граждани и църковният клир копаят с мотики и търнокопи надвесени през борда на кораба, притихналата от изумление морска шир и отхвърлайки буците морска вода намират уханните останки на светеца. Списвателят на Житието навярно малко е прекалил в този момент с руйното вино за причастие от манастирската изба. Тъй като това е божа напитка, моля да няма упреци към нашего брата – списвателя на Житието. XXXVII. В първия час, когато си правеше молитвата, нападнаха го маджари, които виеха като вълци и искаха да го убият. Но той не се уплаши и не изостави молитвата си, а само казваше "Господи помилуй" – защото беше свършил вече службата [на първия час]. А те, като го видяха, по божие повеление се укротиха и започнаха да му се покланят. И като изслушаха поучителните слова от устата му, пуснаха го с мир с цялата му дружина. XLII. Като седнаха отново с кагана, философът рече: "Аз съм самичък между вас, без род и без другари; но ние спорим за Бога, в чиито ръце е всичко, и нашите сърца. Сега, като говорим, нека ония от вас, които са силни в словото, каквото разберат, да кажат, че е тъй; а което не разбират, да попитат, и ние ще им обясним." Юдеите му отговориха, думайки: "И ние ....... --- Тук отново имаме изявления на Константин, указващи че той не е този, който беше изпратен от Императора: «..Аз съм самичък между вас, без род и другари....». Както беше упоменато по-горе, Императорът настояваше Константин да замине за «хазарската земя» под имперски протекторат, а не бос и гол, както той първоначално предложи. Т.е. този който бе изпратен, не е този за когото се говори в момента. Прескачаме големи части от Житието, понеже те не помагат да си изясним въпроса който си поставихме в началото – за славянската писменост. LXII. А философът си отиде в Цариград и след като се яви при царя, остана да живее в безмълвие при църквата на светите апостоли, молейки се на Бога........ LXIII. В църквата "Света София" имаше един потир със скъпоценни камъни, върху който имаше стихове, написани с еврейски и самаритански букви, които никой не можеше нито да прочете, нито да обясни. Философът взе, прочете ги и ги разясни........ LXIV. Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд – не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи: "Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни." ---Навлизаме в същността на въпроса. Преводача е написал: «...Ростислав по божие внушение..» В оригинала «..кънйензъ богом оустимъ..» - от бога научен. ---В други преписи «наоучаемъ» - също научен. Глагола «внушение» има друг сакрален смисъл, той може да бъде употребен и по отношение на Дявола например, че ти внушава нещо. Докато «научен» (обучен) има една продължителност на процеса, една по-силна приобщеност, която допълнително е потвърдена по-надолу. Моравците са християни и по това спор няма, понеже е двояко заявено. За да бъдат християни, то би трябвало да разбират за какво става въпрос в смисъл литургиите и другите църковни писания да са йм ясни. Ако не са йм ясни за какво християнство изобщо може да става въпрос. Официозите пропускат този момент на предварително заявено християнство. За какво тогава пита Ростислав, че и Коцел след него ? Казано е пределно ясно – за Истинската християнска вяра, което е предадено точно от преводача и затова не е нужно да давам пояснение с оригинала. Каква е тази «истинска християнска вяра» ? В нашият случай това е православната вяра изповядвана от «централното ведомство» - Константинопол или за която и друга столица да става въпрос. Битката се води не между християни и езичници, а между отделните секти на християнството – православни, правоверни, носители на българско битие, еретици, ариани, съботяни, иконоборци, павликяни и т.н.[/ LXV. Царят свика съвет, повика Константин философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му: "Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе." Философът отговори: "Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език." А царят му рече: "И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили; как мога аз да го намеря?" Философът рече: "Кой може тогава да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?" А царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха: "Ако ти поискаш, това може да ти го даде Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат." ---В оригинала е казано «съборъ», а не „съвет”. Във файла от LXIV се вижда че списвателя на Житието прави разлика между „съвет” и „събор”. --- Това е твърде кардинално различие за да бъде подминато като незначително или заменено . Тъй като първото изречение е деформирано изцяло ще се наложи да го предам по възможно най-правилният начин с този шрифт: « Събьравъ же съборъ цезарь призъва Конъстанътина Философа и сътвори и слышати речъ сийон. И рече:...». Важно е да се знае че в първообразите на житието няма главни букви, запетайки, точки и т.н. Което предполага едно фриволно тълкуване на този паметник, както е и правено досега. Какъв е смисъла на оригиналният текст ? : Свикан е събор на който цезаря извиква и Константин. Същият този цезар «сътвори» и слушаше (слышати) словата,(думите,речите) на всички (сийон). Глагола «сътвори» не означава «измисли» в сегашният му смисъл, а «направя», «извърша», «сътворя», «произведа», глаголи които предполагат рутинност, машиналност или обичайност на действието казва речника. Съвременната дума е «документира» това което слуша на Събора.Творческият смисъл на «сътвори» се изписва « сътвариати», но не така е изписан глагола. Като цяло – царят свиква събор на който присъства и Константин и «документирайки» изявленията на Събора, и преценявайки «обстановката» заявява: "...... защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе." Това обаче го казва Христо Кодов, а не житиеписеца. Житиеписеца казва: «....сейен бо речи не можетъ инъ никътоже исправити йанкоже ты» --- цялата тази реч, (всичко това което се каза дотук, всички тези изявления, всичко което казват те (представителите на Събора) никой друг не може да я ПОПРАВИ (коригира, направи приемлива) освен тебе. ---Преди да продължим нататък, какво имаме дотук: Имаме Събор от който царят не е доволен слушайки изявленията на присъстващите и решава да промени нещата, като за целта, за «оръдие» на промяната е избрал Константин. Той навярно предварително е знаел какъв ще е «тонът» от събора, защото извиква Константин (който явно не е сред официалните избраници) да добие лична представа за ситуацията и изказаните речи на Събора. ---Как отговаря Константин според Кодов: «....стига само да имат писменост на своя език...». Написано е : «....аште имейонтъ боукъви въ йонзыкъ свои..» --- Ако имат букви в езика си. Цезарят отговаря, че нито той, нито неговите прадеди са намерили (знаят за) такива. Констатин отговаря: « То къто можетъ на водйон беседйон написати и иеретическо имйон обрести ?» - Кой може на (върху) вода беседа да пише и с това да си спечели име на еретик ? ---Какво казва Константин ? Най-малко две неща: 1. Че има написани беседи с букви, за които (букви) цезаря и неговите потомци нямат представа. 2. Че тези беседи са обявени за еретически. 3. Че тъкмо поради тези «беседи» изказани на събора, Константин трябва да отиде и да напише православни такива та те да заменят, най-вероятно арианско-съботянските поучения. И по тази причина Константин трябва да отиде и да «оправи» нещата, но той е затруднен да изпълни мисията си и да напише «правилните» верски постановки, тъй като не знае буквите на моравците, и следствие на това, мисията му може да пропадне. И затова се противопоставя на цезаря, а това не е шега работа да се противопоставиш на царската дума. Как превежда Кодов: «царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха..» ---Написано е: (& « Отъвешта иемоу пакы цесарь и с Варъдойом оуйемь своимь..» ---На други преписи наместо «оуйемь» стои «оумомь» (ум, разсъдък) според съставителите Стоянов-Янакиев. ---С поставянето на една главна буква (пояснихме, че такива няма в житието) и предпочитайки «оуйемь» пред «оумомь» фанариотщината от думата, която и днес съществува на диалектно ниво – «вардя» (пазя), «вардейки» в оригинала, преиначиха: 1. Царският град – градът на цезаря, стана на Константинопол. 2. Цар Михаил стана на Император Михаил ІІІ. 3. «Вардейки» стана на «чичо» Варда (на Михаил ІІІ). ---Както виждате «манастирското шушукане» продължава да сее поразии сред божиите хора, занимаващи се с божи текстове. Нататък. Изречението маркирано като (& превеждаме така: „ Отговори му пак царят запазвайки своя ум (запазвайки самообладание): Ако поискаш това ще ти го даде Бог ...” и т.н. С други думи – има-няма букви, ще ходиш в Моравия и се оправяй с божията помощ сам. Реакцията на противопоставянето на Константин е отбелязана от списвателя на Житието с думите „... и със запазване на ума свой...”. Това което натежава в изказа не е „с”, а съюза „и”. Такъв обаче е маниера на писане по това време, а наверно и граматическо изискване да се сепарират простите изречения. Какво става по нататък ? LXVI. Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно е другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: "В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото." ---Манастирско шушукане шуми и в главата на «родния» преводач, защото независимо от вековете, божието питие е запазило древното си въздействие. Ето какво е казано: «..иемоу богъ йави послоушайон молитвъ своих рабъ и абъйе съложи писмена и начйонтъ беседйон писати...» -«Бог му се яви чувайки молитвите на своите раби и (той – Константин б.м.) веднага приложи,(нагоди б.м.) писмената и започна да пише беседи...». ---Разбира се може да се разбере и в смисъл, че и Бог е свършил цялата работа. И това е така за средновековният православен човек, като човек е само средство на Бога, чрез когото Бог постига своите промисли. «Писмена» обаче има основно значение като църковни текстове – псалтири, песнопойки и т.н.. Верно е, че се И употребява в смисъл за букви.. Глагола «съложи» идва от «съложити» св.вид сдумам се, наговоря се. В нашият случай – приспособи. Букви не могат да се приспособят. Те могат да се измислят и да се напише с тях нов текст, а за такова «измисляне» изобщо не става реч. Говори се за приспособяване, компромисно съвместяване на нещо. Това предопределя и значението на «писати» като слова, а не като букви. Превод на букви – това е модерната транскрипция, но такъв вид действие - транскрибиране (опит да се предаде по-точно фонетичното звучене на графемите) през периода на писане на преписите на Житието ХІV – ХV в. не е забелязано все още. Какво прави следователно Константин през това време – регулира еретическите текстове по православен образец, но прави и още нещо. Константин още не е отишъл в Моравия, за да се запознае с моравският език и евентуално да измисли азбука и но цялото изложение показва, че той ЗНАЕ за тях преди това. Като цялостно заключение: Константин прави две неща. 1. «Веднага» превежда постулатите на Събора. Не може преведеният текст да е друг език освен моравски, защото такава е целта, пък и наредбата на цезаря указва да се направи точно това. 2. Започва да пише беседи с православна насоченост – че Бог има три лица – Отец, Дух и Син. Развитието на християнството е очевидно – първоначално съществува ЕдинниятБог, на Събора през 680г. той придобива две Воли, а по-късно и три образа, но това е друга тема. LXVII. Царят се зарадва и прослави Бога със своите съветници. Той изпрати философа с много дарове, като написа до Ростислава такова послание: "Бог, който иска да достигне до познание на истината и да се издигне до по-високо достойство, като видя твоята вяра и твоето старание, направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало досега освен в първите времена, – та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. И ето, ние ти пращаме тоя човек, комуто Бог откри [тези букви] – мъж почтен, благоверен и многоучен философ. Приеми го като дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, и скъпоценни камъни, и преходно богатство. Постарай се с него да затвърдиш успешно делото и с цялото си сърце да потърсиш Бога. Не отхвърляй и общото спасение, а подтиквай всички да не се бавят, но да тръгнат по истинския път. По тоя начин и ти, като ги приведеш със своето старание към истинско богопознание, ще получиш срещу това своята награда и в тоя век, и в бъдещия, за всички души, които ще повярват отсега и докрай века на нашия Христос Бог, и ще оставиш спомен за себе си в бъдните поколения подобно на великия цар Константин." ---Преводача говори, че «нещото», «което не е бивало досега освен в първите времена» са буквите. Ето какво казва Житието: «...видевъ верйин твойон и подвигъ сътвори и ныне въ наша лета йевлъ боукъви въ вашъ йонзыкъ иего же не бе испрьва было нъ тъкъмо въ прьваиа лета да и вы причътите сйон....» - «...виждайки твоята вяра и подвиг сътвори сега в нашите години, явявайки букви във вашият език, (1)който не е пръв бил(2)нито пък в първите години, та и вие да се причислите...» - цифри мои ---Казано е че тези букви сега се явяват за първи път в моравският език, който език не е първият, нито пък е от първите години, та и те да бъдат към великите народи и т.н. И по надолу, че му изпраща мъжа (Константин) комуто Бог ги яви, мъж чист, благоверен и т.н. «Иегоже» (4ред, втора дума) е съвсем достатъчен индикатор в м.р. ед.ч. за да укаже, че става въпрос за езика, а не за буквите, които съответно са от ср.р. и мн.ч. Константин е указан, че е човека който ги е «явил» в новият моравски език. Тук имаме една тънка тавталогия(повторение), която вярвам вече е направила впечатление на читателя. Веднъж е казано, че езика не е първият и втори път че не е бил и в първите години. Под «първи години» вярвам, че списвателя е искал да каже първите години на писмените езици, като гръцки, иудейски, коптски или първите години по христовото летоброене, в смисъл първите години на писаната реч по християнското летоброене. Изречението беше разделено на (1) и (2) част за удобство при обяснението. Част (2) може да се приеме като пояснителна за част (1), но може да има и отделно значение, а именно: Моравският език е нов език и тъкмо поради това, едва сега Константин «явява» букви в него и пояснението е, че когато буквите са се «явявали» в езиците, той (словенският или моравският) не е съществувал. Никъде не е казано, че «явяването» на букви в други езици, например в старобългарският е извършено от Константин. Той е индикиран, че върши това за моравският, (словенският) с допълнителното указание, че този език не е първия, който е делегиран, легализиран с тези букви. Защото е казано « не е пръв» но не е уточнено в какво не е пръв и ние разбираме че не е пръв в делегирането си като език чрез «явяване» на букви в него и отделно е пояснено, че това не е станало, през «първите години», когато буквите са се «явявали» в по-старите езици. Уточнението важи само за моравският език и ако искаме да считаме, че уточнението за моравският език може да бъде уточнение и за старобългарският език, то в този случай Морава и Ростислав би трябвало да се намират в Долна Панония, днешна Сърбия където се е говорил старобългарският през ІХв.. Ако приемем, че Морава и Ростислав са в Горна Панония, т.е. днешна Словакия и Чехия ( което «домуване» пък е документирано и от други източници) то следва извода, че след като «явяването» на буквите в Моравският език, се счита за «новост», то тези букви ще са били употребени и «явени» в някой друг, по-стар език, какъвто несъмнено е бил старобългарският и където те НЕ СА били «явени» от Константин. При днешното състояние на нещата, когато се счита, че старобългарският , «словенският» и славянският са едно и също нещо и с едни и същи букви, то възможноста друг човек да е «явил» същите букви в старобългарският, но по-рано отколкото при моравците изобщо не е нереален вариант. Още повече, че Константин въпреки упорството си и нежеланието осъществява действието «съложи» «писмената» светкавично. Досега разсъждавахме, че това е «редактиране» на текстовете в (по) догмата на Св.Троица. Но може това редактиране да не е било религиозно, а езиково, т.е. Константин заменя буквените значения от старобългарският с «явените» нови букви в словенският-моравски идентичен на старобългарският. С оглед това което четем в Житието първата възможност ми се струва най-реална, а именно – Константин редактира еретически текстове на православни и знае за съществуването на буквите които се «явяват» и ги използва, а незнанието на цезаря по този въпрос е преплитане с друго Житие или просто незадълбочени познания в областта, ако става въпрос за Михаил ІІІ. Ако не се говори за него, цезарят не е Михаил ІІІ, знае за кирилските букви, но не знае моравците да ги използват. И Константин (или Методий) йм съставят глаголицата – друга азбука на същият език. ---Ето какво се казва в Житието на Методий, част от което е дадено на стр.24 от Стар..език на Стоянов-Янакиев по същият въпрос: « ... да тоу иави богъ Философоу словенъскы кънигы и абъие оустроивъ писмена и беседйон съставлъ понти сон йонтъ моравъскаиего поимъ Методийен...» - - «...Яви бог на Философа словенски книги и веднага устрои писмена и беседи състави поемайки път към Моравия с Методий...» ---Бог «явява» на Константин словенски книги и веднага след това той устройва писмена и съставя беседи. Пределно ясно е, че след «явяването» на словенските книги на Философа, то устройването на «писмена» не може да се смята за азбука, а за църковни четива, както казах и по-напред. Беседите са упоменати отделно и явно не се причисляват към «божиите» книги или са нещо по различни, за да имат отделно място. Ако съпоставим двете жития, което не е съвсем коректно от изследователска гледна точка, то можем да установим следното: На свиканият събор цезаря привиква Константин и му възлага поръчение. Поръчението е да пропагандира Светата троица (както при козарите) и да «оправи» нещата. Константин не желае и като аргумент изтъква причината, че моравците нямат свои букви на които да напише разбираемо за тях изложенията си. Царят казва, че също не знае (и предците му също) за такива букви. Философа отговаря, как е възможно тогава сред тях да се разпространи еретическото учение, нима са писали върху вода ?! Поправката от Методиевото житие е, че Ростислав желае да му се изпрати мъж, който да « иже ны исправитъ въсекон правъдон» - да поправи всичко право, правдиво. И преди това му са «явени» от бога словенски книги и той устройва «писмената». Тези «словенски книги» обаче не е казано, че са моравски, защото не би имало смисъл той да прави нещо, което вече е направено чрез словенските книги. Друг вариант по същата логика на разсъждение е, че му са «явени» словенски книги, които се различават по съдържание от желаното православно верую и той веднага трябва да ги поправи. И при двата случая, двете жития, не става дума за съставяне на азбука или поне на такава, каквато не е съществувала и поради тази причина, тя му се «явява» и той е само ползвател на божието умение, което е проявено по-рано от момента на повествованието. В смисъл, че бог трябва да ги създаде и да му ги «яви» за употреба. Ние смятаме, че това предварително създаване и «явяване» е именно дадената азбука съществувала преди или при Методиевото житие, словенските книги, които Константин Философ трябва да преправи по нареждане на цезаря, колкото и да не му се ще да се занимава с подобен тип дейности.. LXVIII. Като пристигна в Моравия, Ростислав го прие с големи почести и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин и ги научи на утренната, часовете, вечернята, повечерието и литургията. И тогава според пророческите думи "отвориха се ушите на глухите", та чуха думите на Писанието, и "езикът на гъгнивите стана ясен". И Бог се зарадва на това, а дяволът бе посрамен. --- В оригинала «преведе» е изписано «преложъ». Думата «преложъ» освен «преведе» има и смисъл на превърна, преобърна. И този смисъл е същият който имахме по-нагоре със думата «съложъ» - договори, приспособи. Този смисъл на глаголите идва да покаже две неща: 1. Или текстовете на църковните книги са преправени спрямо православният канон, или те са приспособени към езика на моравците от друг сроден език . LXIX. Когато божието учение взе да се шири, злият и открай време завистлив трижпроклет дявол не изтърпя това добро дело, но като влезе в своите съсъди, започна да подстрекава мнозина, казвайки: "Не се слави Бог по този начин. Ако това беше угодно Богу, не можеше ли той да направи тъй, че и те още отначало да пишат своята реч със свое писмо, и така да славят Бога? Но той е избрал само три езика – еврейски, гръцки и латински, чрез които подобава да се въздава слава на Бога." Това го говореха латинските клирици – архиереи, йереи и [техните] ученици. Философът се бори с тях като Давид с иноплеменниците и като ги надви със словото на Писанието, нарече ги триезичници и пилатовци – понеже Пилат бил така написал надписа на кръста Господен. И не само това говореха те, но проповядваха още и други безчестия, като казваха, че под земята живеят велеглави човеци, че всяка гад е дяволско творение и че който убие змия, ще се избави от девет гряха. Ако някой пък убие човека, три месеца да пие от дървена чаша, а до стъклена да се не докосва. При това те не забраняваха да се правят жертвоприношения по старите обичаи и да се сключват безчестни женитби. --- Сред греховете които са приписани на латинските клирици виждаме и такива които ги различават от християнските норми. Днес знаем, че латинските клирици за били християни толкова, колкото са били и константинополските клирици, така че обвиненията в езичество са по-скоро емоционални отколкото фактологични. Прави впечатление обаче и едно по-особено обвинение – «че всяка гад е дяволско творение». Това обвинение съвсем няма езическо естество, защото при езичниците понятието «дявол» не съществува. Това е богомилско твърдение, че живите същества [в това число и «гад-та» (животните)] са творение на дявола, а всичко невидимо е от бога. Това може да ни доведе до мисълта, че всички обвинения в езичество, всъщност са прикрити обвинения в еретизъм, които в многобройните преписи, са се трансформирали в езически, следствие благочестивите напъни на православните списватели.. LXX. Философът изсече като тръни всички тези заблуждения и ги изгори с огъня на словото, говорейки: "Принеси Богу хвалебна жертва и въздай на всевишния твоите молитви." "Не напущай жената на твоята младост"; защото "ако я намразиш и я напуснеш, безчестие ще покрие помишленията ти", казва Господ вседържител. И "пазете се в душите си никой от вас да не изостави жената на своята младост". Но "вие вършехте това, което аз ненавиждах; защото Господ беше свидетел между тебе и жената на твоите младини, която ти изостави; а тя е твоя другарка и жена на твоя завет". И в евангелието Господ казва: "Слушали сте, че бе казано от древните: "Не прелюбодействувай." Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си." И още [е казано]: "Аз ви казвам, че който напусне жена си, освен за прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който вземе напусната от мъжа си, той прелюбодействува." И апостолът е казал: "Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва." LXXI. Като прекара четиридесет месеца в Моравия, той отиде да посвети учениците си. По пътя го прие Коцел, панонският княз, който, желаейки силно да усвои славянските книги, даде му около петдесет ученици да се учат на тях. И като му оказа големи почести, изпрати го нататък. А философът, проповядвайки евангелското слово без награда, не взе нито от Ростислава, нито от Коцеля ни злато, ни сребро, ни друго нещо, а само измоли от двамата деветстотин души пленници и ги освободи. --- Казаното без никакви съмнения относно посоката «отиде да посвети учениците си» се разбира, че отива там, откъде е изпратен. Тоест се връща в Константинопол за да даде някакви резултати за мисията си и нейното продължение. Обаче няма такова нещо. Той отива в Рим. След страшните обвинения по отношение на латинските клирици в абзац LXIX, за Константин е най-целесъобразно да посвети своите възпитаници именно при „вожда” на тези клирици – папата ?!?! Това е много сериозно основание като даденост за подозренията, (които естествено продължават) че имаме смесване на две или повече Жития в едно. Да видим какво става по-нататък.. LXXII. Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи дух........ И тъй, братя, показвайте ревност към пророчествуване, но не забравяйте да се говорят и езици. Нека всичко да става с приличие и ред." И пак казва: "И всеки език да изповяда, че Иисус Христос е" Господ, за слава на Бога Отца, амин." --- На път към Рим, Константин се сблъсква още във Венеция с триезичната догма. Той съветва така «показвайте ревност към пророчествуване», но това също не е в православната догматика, която не признава живите пророци. Константин, ако е радетел на православието, нещо се разминава в този момент с основните му постулати. И това съвсем не е изолирано негово поведение (да не повтарям непрекъснато идеята за смесване на Жития). . LXXIII. С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде. LXXIV. Като узна за него римският папа, прати да го повикат. И когато той дойде в Рим, самият папа Адриан излезе да го посрещне с всички граждани, със свещи в ръце, понеже носеше мощите на свети Климент, мъченик и папа римски. И заради него Бог незабавно направи тук преславни чудеса: разслаблен човек се излекува и мнозина други се изцериха от различни недъзи; също и пленниците, които призоваха [името на] Христа и на свети Климента, се освободиха от ръцете на ония, които ги бяха пленили. --- Очакваме, че при срещата си с папата, върху него ще се изсипе цялата зла мощ на неблагочестивите латински клирици. Да, ама не. Точно обратното. Няма и помент от триезичната ерес. Известно е разбира се, че всеки следващ папа или патриарх е носел много по-голяма индивидуалност отколкото сега и смяната на «ръководството на върха» и носело серия от разправии с неудобни привърженици надолу по ерархията, та чак до свикване на нови Събори, т.е. тотална елиминация на съответните привърженици по църквите.. LXXV. А папата, като прие славянските книги, освети ги и ги положи в църквата на света [дева] Мария, която се нарича "Ясли". След това папата заповяда на двамата епископи Формоза и Гаудерик да посветят славянските ученици. --- Същите тези хора, кардинал Формоза (по –късно папа) и Гаудирик са посочени по късно от Анастасий Библиотекар, като хора които от три години са в България и вършат мисионерска дейност преди VІІІ Вселенски Събор. Това не е отречено и от българските легати на събора, (по точно на препирните след него) водени от Петър. Тяхното съпричастие към делото на Константин и изобщо към българщината, ярко контрастират на отношението на Източните Патриарси, начело с Константинополският. С две думи - папските емисари и източните емисари нямат единомислие по въпроса, каква религия да има в българско. Това много ясно индикира, че този Константин, който търси посвещение на своите ученици от папата, не е изпратен от Константинопол по никакъв начин.. LXXVI. И като ги посветиха, веднага отслужиха литургия в църквата на свети апостол Петър на славянски език; и на другия ден служиха в църквата на света Петронила, на следния ден – в църквата на свети Андрей, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител апостол Павел. И пяха цяла нощ, като славословеха [Бога] на славянски език, а на сутринта служиха пак литургия над светия му гроб, подпомогнати от епископ Арсений, който беше един от седемте епископи, и от Анастасий Библиотекар. А философът не преставаше да отдава, заедно със своите ученици, достойно хвала на Бога за това. При него непрекъснато идваха римляни и го разпитваха за всичко; и като получаваха двойни и тройни обяснения на своите въпроси, отиваха си доволни по домовете си. --- Как отиват «пак» в църквата на апостол Павел, след като не е казано че са били там, не е съвсем ясно. Явно пак има разминавания на преводача с оригинала, но поради липса на последния при тези данни, нищо не може да се коментира повече по тази противоречивост.. LXXVII. Дойде също тъй и някой си евреин, който се препираше с него, и веднъж му каза: "Наспоред броя на годините, не е дошъл още Христос, за когото пророците казват, че ще се роди от девица." Философът, като му изброи по родове всички години от Адама, доказа му подробно, че е дошъл, и [му посочи] колко години има оттогава досега. И като го поучи, отпрати го. LXXVIII. Сполетяха го много мъки и той се разболя. И като боледуваше така дълго време, веднъж видя божие явление и почна да пее тъй: "От ония, които ми казаха: "Да идем в дома Господен", се възвесели духът ми и се възрадва сърцето ми." И като се облече в празничните си дрехи, прекара така целия ден, радвайки се и думайки: "Отсега вече не съм слуга нито на царя, нито никому другиму на земята, а само на Бога вседържителя. Не бях, но бидох и ще бъда во веки, амин." --- Допълнителната достоверност от устата на Константин, че е «слуга на царя», която е изречена в последните му дни идва да покаже, че подчинеността на Константин като царски пратеник е факт и той до последният си миг зачита тази йерархична подчиненост. Тя показва също, че той не е променял това поведение след изпращането си по поръка на царя следствие на допълнителни решения. Той е същия този човек, който е изпратен от царя и докрай изпълнява неговата поръка. Но че този «цар» по никакъв начин не може да бъде Константинополският император, който няма нищо общо с папските институции и императорите коронясвани от папата, е абсолютно ясно. Този загадъчен цар, в този момент е почитан от папските институции и те са които ръкополагат в неговото загадъчно царство. И тези, които ръкоположиха Константиновите ученици – Формоза и Гаудерих, след няколко години ги намираме отново да ръкополагат - къде ? Казано е съвсем точно – ръкополагат в тези земи ( Тесалия, Илирия, Дардания и двата Епира), които се «наричат България, по името на тези българи», «които завладяха тези земи по правото на силата». И техният «цар» е известен под името княз Михаил. И този княз Михаил няма нищо общо с княз Богорис (наречен Борис) тъй като княз Борис никога не е владял земите Тесалия, Дардания, Илирия и двата Епира. . LXXIX. На следния ден той прие светия монашески ............у тебе, и погуби триезичната ерес. Издигни твоята църква с множество и съедини всички в единодушие; създай избрани люде, единомислещи в ......... Ръководи ги с мощната си десница и ги покрий с покрова на крилата си, та всички да възхвалят и да славят името ти – на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!" --- Какъв интерес има гръкоговорещият Императорски двор в Константинопол, да унищожава триезичната ерес и с това да даде зелена улица на българското битие през ІХ в? ---Никакъв! ---Има интерес точно от обратното, да отслаби по този начин северния си съсед, враг през последните години и да обладее неговите архиерейски области, под свой контрол, защото всяка архиерейска област в повече, това е чист приход в суха пара за императора. Не е възможно Константинопол по този начин сам да си забива ножа – той и не го прави разбира се. Само фанариотите поддържат тази смешна теза, а в българско - българските слепи папагали. . LXXX. И като целуна всички със свято целование, рече: "Благословен е Бог, който не ни предаде за плячка в зъбите на нашите невидими врагове, но разкъса техните примки и ни избави от тяхната гибел." И така почина в Господа, бидейки на 42 години, на четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 година от сътворението на света (869 г.). --- Не мога да не преповторя думите на Свети Константин, наречен Кирил, когото българската официална историография напразно се мъчи да напъха под фанариотска килимявка : Благослови ни Боже, като не ни предаваш за плячка в зъбите на нашите видими и невидими врагове и постави техните примки на собствените йм охранени вратове, и да пребъде истината във вековете. Амин. .------ Източник: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986. Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469). www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&...ID=14855&Level=1

1. На какъв език хазарите сa изписани като "козари" и какво значи на този език думата "козари"? Източници? /..Първични такива../ Здрасти, Изписани са на старобългарски език с ъс старобългарски букви. 2. Къде тези "козари" заявяват че езикът им е еднакъв с този на императора? Източници? На какъв език го заявяват (да видим източника), та трябва да считаме че езикът им не е латински или гръцки.. - В "Кратко житие на Кирил" от учебника по старобългарски език - V изд.- нормализиран текст,стр.25: перефразирам:"...дроужъбон и любъвь дръжиаште, иязыкъ бо вельи сонште, цесарьство отъ бога дрьжте ...." Е още нещо. Кирил не е изпратен да прдповядва християнска вяра, а е изпратен да състави "слова" т.е. пособия проповядващи православието сиреч светата троица. Което съвсем не означава, че козарите не са християни, напротив указва че са такива, но не почитат светата троица, т.е. те са ариати, съботяни, павликяни и т.н. Трето. Кирил не може да бъде Константин от Солун, тъй като Константин от Солун приема името Кирил 50 дни преди смъртта си. За този Кирил (от битието) навсякъде се уточнява че е "така наречения" Курил. Явно става въпрос на Курил от Кападокия и т.н. Дали харазите са тези от хазарската империя или са козари както е изписано и тези козари впоследствие се наричат козаки е все едно. Техният език многократно е освидетелстван като близък до българският. Какъвто и да е бил този български, във всеки случай по тези географски ширини е бил славянска реч, от Така наречената днес - славянска подгрупа. В Константинопол официален е латинският и при научни трудове - елинският. Има много съществена разлика в тези езици, за да се омаловажи или пренебрегне това различие. Цялата официална версия по тази мисия е такъв буламач от факти и измислици, че като цяло е трудно да се приеме за автентична история. Поздрави. ЦЕНЗУРА

Снимката, която съм дал на плочата от Гела е перфектна и може да се използва за изследвания! Струва ми се, че буквите са допълнително подчертавани, което затруднява обективното изследване. Би трябвало вместо това да се направят няколко снимки на плочата, като светлината пада от различни страни, за да се изявят по-ясно буквите.

Разхождайки се из "хазарската мисия" се пренебрегват много първоданни, които рисуват съвсем друга картинка: 1. Хазарите са изписани като "козари". Как тези козари се кръщават хазари е гръцка приумица. 2. Козарите заявяват, че езика йм е родствен с този на Императора. Което свидетелства, че този Император не може да бъде Римският, където езика е латински и гръцки. Само тези две точки, обезмислят цялата днешка официлна картинка предавана от историографите. Ще взема да пусна един пост от друго място - тук.

Здравейте, Отговарям на Доктора по отношение на пустнатият пост и индиректно на автора д-р Войников. ..... - „Опита за систематизация” ще бъде подложен на „дисекция” да за покажем в мащаб „едно към едно”, че такива опити не напускат жанровата определеност на приказките и фантастичните новели. Какъв е основният метод на моят приятел д-р Войников познат ми и от други свои изложения. Основно е следният: затрупване с данни от всякакъв род и ред в който отсъства понятието „българин” и танталски мъки да се свържат азиатските термини с българското име. Дисекцията ще бъде извършена не със скалпел и упойка, а с пиратска секира опръската от кръвта на азиатските историкотворци. Ще бъде разгледано всяко изречение и съответно преценено – свързано ли с основната идея за „българската прародина” или е приказки извън контекста на заявената „систематизация”. Ако не е свързано, ще бъде посечено по подходящ начин. Пасажите, където автора се отдава на „азиатски размишления” извън обявеният контекст, ще бъдат пропускани. ПРАРОДИНА И ПРЕСЕЛЕНИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ. ОПИТ ЗА СИСТЕМАТИЗАЦИЯ Д-р Живко Войников – гр. Ст. Загора "Българска орда - 1938" ....... В последните години се натрупаха много данни говорещи за източноиранския произход на нашите прадеди. - Добре. Да видим натрупването. Със своите изследвания, основаващи се на богат изворен материал и задълбочени езикови проучвания ст.н.с. Петър Добрев постави началото, което донякъде бе започнато от проф. Бешевлиев, на едно сериозно изследване на прабългарската проблема. - За ст.н.с. П.Добрев българският език се свежда до «доану», «шо», «ха» и други несвестни словосъчетания, обявени за «прабългарски език». Това е езика «свещен на моите деди» според ст.н.сътрудник. Това обаче не може в никакъв случай да бъде моят език или езика, който се преподава като такъв в България. Неговите многобройни публикации сериозно раздвижиха духовете. - Раздвижиха ги определено, но не за съгласие, а като негодувание от азиатската измислица пласирана като праезик на българите. Този праезик мирише на много бутилки «Столичная» изпити за кратко време. Наред с тях се появиха и трудове на други автори, като М.Сидоров, М.Димитров, ст.н.с. Димитрина Митова-Джонова, които в една или друга степен застъпват тезата за иранския произход. Но въпреки всичко прави впечатление, че досега не е правен опит въпроса за прародината и преселенията на древните българи, да бъде вместен в рамките на историческите събития станали в Средна Азия в периода I-II в.пр.Хр. - V-VI в.сл.Хр. - Това показва, че тези които не са правили този опит все пак са имали някаква по-друга представа за българският език и неговата същност от ст.н.с. Добрев.. Нека видим как ще стане «вместването» според автора в обявеният период от около 800г. ПРАРОДИНА Основен източник за живота и най-древната история на древните иранци си остава “Авеста” - свещената книга на зороастризма (парсизма). - Започва първа фаза от танталските мъки които заявих още в началото. На прицела са древните иранци и опити да бъдат облечени с български национални носии. Написана е на език среден между източноиранския1 и западноиранския2, вероятно в периода между IХ и VI в. пр. Хр3. Данните, записани в тази своеобразна библия се потвърждават и от неясните сведения на древногръцките автори. - Бих могъл да помогна с автентични сведения изписани с българска реч на г-н Войников по отношение на Ведите, но по този начин ще го откъсна от Азия, която несъмнено е неговата цел. Не е прилично да се отклоняват хората от целите йм – и не е честно. Или му помагаш, или го посичаш – такава е пиратската истина. Тук явно се заформя втората вероятност с оглед на прочетеното дотук. Става въпрос за съществуването, в периода IХ - VI в. пр.Хр. на значителни политически обединения на иранците, обитаващи южна Средна Азия, поречията на реките Амударя и Сърдаря, крайбрежията на Каспийско и Аралско море, както и дн. югозападен Афганистан. Предполага се, че тези обединения са от типа на древногръцките полиси (градове-държави). Според “Авеста”, в IХ в. пр.Хр. се слагат основите на племенен съюз от градове и общини наречен Ариашаяна. Тя обхващала поречията на реките Теджен Герумд и Мургаб, и Амударя. Нейният съдател, Кавата, произхождал от Дрангиана (дн. Южен Афганистан). По-късно Арияшаяна е завладяна от вожда на саките - тури Франарасеян, който е бил убит от потомъка на Кавата - Хусрава. Последният е живял десет поколения преди Александър Македонски - т.е. в VII в. пр.Хр. Саките - тури, описани в “Авеста” като “турите с бързите коне”, са наричани от персийските източници - саки, в китайските - юеджи, а в гръцките скити. Според легендата те произхождат от Тура - един от синовете на легендарния прародител на иранците Траетон4. Турите се разделят на два клона - единият остава в областта Гур (територия между Аралско, Каспийско море и р. Амударя.), а другият се изселва на изток от Согдиана, Бактирия и Памир. - Както виждате все за протобългари става въпрос, които никак не се доближават до българското. Първите в по-късни времена са известни като хионити или гури. - Няма първоизточник, който да твърди, че туранците са хионити или гури. Хионити започват да се наричат поселенията от разпадналата се хетска държава, а за гури се говори едва в римски източници. Една хипотетична и напълно измислена връзка. Би могло да се преосмисли казаното от автора, но той не посочва нито източник за потвърждение, нито език на разчитане, нито писменост като потвърждение. Тези «хионити» са най-близко фонетично до едно племе, носител на българска реч отпреди 1000 до 500г. пр.н.е., по пак ще повторя, празните приказки не могат да бъдат основания за вяра, а в морето на свободното нет пространство те не струват и празна мидена черупка. От тях впоследствие водят началото си прабългарските племена - кутригури, утигури, оногури, сарагури, както и родословните им берсули, вархонити и вероятно хазарите. - Един тюрлю-гювеч от всевъзможни понятия без връзка помежду йм. Кутригурите, утигурите и оногурите (изписано в оригинал като оногходори) са хунски племена. И д-р Ценов проследи и доказа тази връзка. Берсули, вархонити и ако щете тамбуктури (от о-в Тамбукту) нямат връзка с понятието «българин». Нито с производните му. Първите две племена се срещат и като Ку-Тур-Гури и У-Тур-Гури, т.е. съдържат названието “Тур” - от тури. - Няма такива племена. Има изписани на гръцки утигоури и кутригоури. Тези думи не съдържат нито «тета» нито «тита», та да се измисля някакво «тур». Другият клон на турите завладяват Арияшаяна в VII в. пр.Хр. и създават древното Бактрийско царство със столица гр. Бактра (дн. гр. Балх в Афганистан). Тук те се смесват с местното иранско население и така се образува т.нар. Тохари, от които впоследствие произлизат кушаните, както и българските племена - вахандури, оногондури, кучагури (кучи-болгар), чдар-болгар, кидаритите и др. - Как така «вахандури, оногондури, кучагури (кучи-болгар), чдар-болгар, кидаритите и др.» станаха български племена не се казва от автора. Навярно с някаква магия известна само нему. Ние обаче се интересуваме само от реални връзки между понятията, а не от «наречени» такива без никакво основание. Тук пък първите две племена завършват с названието “ДУРИ” - Изписването е «доури». На руски език би станало «дури», но на български става «дори». Дорест кон, Доростол – Престолът на Дорите . . Среща се и като “ДОР” дори и “ТОР”, вероятно пак във връзка с древните “ТУРИ”. - «Вероятно» е едно предположение, което би следвало да се докаже. Такова доказателство обаче няма да има и предположението по нататък ще се приеме като някакъв факт. Бактрийското царство заедно с Маргияна, Хорезъм, Гандахар и Саттагидия са завладяни от персийският шах Кир около 539 г. пр.Хр.(1). Това събитие е упоменато в Бехистанския надпис, от който става ясно, че още при Кир персийската държава достига до южните склонове на Памир. Пак тук се споменава, че в 519 г. пр.Хр. шахът Дарий покорява страната на саките с “островърхи шапки”5 и пленил техния вожд Скунх, който обаче бил пощаден. От друг надпис на Дарий, този в Накш - и - Рустам , узнаваме че персите различавали три вида саки: - задморски (сака-парадрая) - т.е. черноморските скити (кимерийците) и саките хионити; - хумавараски саки - т.е. живеещите в Източен Памир тохари; - саките с островърхи шапки (сака-тиграхуада). В надписа на друг персийски шах - Ксеркс - намиращ се в Персепол, където са изброени владяните от Иран народи, на 26 и 27 място са посочени хумаварските саки и саките с островърхи шапки, т.е. вероятно те са били съседни народи. В порядъка на географската последователност, те са посочени към Средоазиатските сатрапии, а в надписа на Дарий от Хамадан -Сакия (Скития) директно е посочена зад Соад, като източна граница на Персия. Самият факт, че Скунх е бил пощаден, макар и лишен от положението си на вожд говори, че саките с островърхи шапки са новопокорен народ, а не метежници, въстанали срещу персите като елемците или вавилонците 6 (2). Кои са били тези загадъчни саки? - Да имаме дотук нещо свързано с българското име ? Нямаме. Имаме баластра за отвличане на вниманието от липсата на моменти свързани с темата на това изложение. Нататък. В своето пътешествие до Волжка България през 922 г. пратеникът на арабския халиф ибн Фадлан споменава, че българите, наречени от самия него сакалиби (т.е. саки), носели особен вид островърхи шапки, наречени “калансув”. - Никъде Ибн Фадлан не казва, че сакалибите са саки. Никъде Ибн Фадлан не говори за българи. В своята “Космография”, Закария Казвини оприличава “българската шапка калансус” по форма с вид на каспийска риба. - Няма да питаме с какво формата на каспийската риба, се отличава от формата на черноморската или атлантическата «риба». Това сигурно е някаква гавра с ихтиологията. Не се и питайте също, какво е общото между арабското изписване на «калансув» и изписването на Закария. Общо няма – има само предсказания за «общност». Подобни изображения са открити и в България. Върху плочка с рунически надпис, намерена в района на гр. Шумен, е изобразен жрец (колобър) точно с такава островърха шапка (калансув). - По същата връзка каскета на Пол Нюман е същият като каскета на Ленин и Пол Нюман е негов потомък, а всички българи с накривени кепета (обикновено приьом на художниците) са потомци на баските. Не можем да не се впечатлим от тази потресаваща «историческа» аналогия – от жреца и шапката му. Калансувът е намерил отпечатък и в късната българска носия - високият калпак - гугла, които няма аналог в нито един друг славянски народ (3). - Гуглата обаче не вид шапка, а част от ямурлука. А ямурлуци носят всички пастири от Пиренеите до Кавказ – със или без гугли. Очевидно г-н доктора не е държал изпит по фолклор при проф. Холевич от СУ, иначе не би завършил никога своето висше образование. Подобни шапки са описани и при един сроден на прабългарите народ - ефталитите. - По какви признаци ефталитите са сродни на българите – по калпаците или по цървулите, Войников не казва. Историческите основания се заместват непрекъснато с «увещания» и «мнения». Китайските автори съобщават, че ефталитските жени носят особен вид високи шапки с рог, на който има толкова израстъка, колкото мъже има притежателката й7. Дори и днес в областта Кафаристан (дн. северозападна Индия), която някога е била част от ефталитската държава, жените имат подобен вид шапки (4). От всички тези факти можем да заключим, че загадъчните саки с островърхи шапки са всъщност древните прабългарски племена, живеещи около Памир, които са част от голямата общност на тохарите. - Вие да срещнахте някъде, някакви «факти» ?. Фактите са, че ефталитите са тохарци или индийци. Заключението на г-н доктора е фантастична презумция, която той приема за факт. Ние разбира се нямаме нищо против такова заключение. Само пояснихме, че това «заключение» няма връзка с историята, а със фантастичните новели и сказания. Кои са тохарите? - Нас лично тохарите не ни интересуват, а българите, затова прескачаме пасажа. Започвайки от V в. пр.Хр. м................., разположено на около 208 км (680 ли) от Карашар. Интересно че Михаил Сирийски съобщавайки за едно от късните преселения на “българи и пугури” в Кавказ, откриваме и древните българи-пугури. - Според законите на българският език «българи и пугури» не може да се разглежда като «българи пугури». Това навярно е възможно в тохарския език – в българския – не. Също както «българи и араби» не е «български араби». Това са чудовищни моменти от разбирането на г-н доктор Войников за българската реч. На границата на Таримската котловина и Памир, край езерото Баракул е съществувал град с името Болуй, наричан от китайците Пу-ли, който погрешно е взет от Съселов за населен с хуни. Според Гумильов населението на това княжество е било оседнало като се е занимавало със земеделие. Вероятно древните българи живеещи в Кавказ известни като кучи-болгар, произхождат от съседния на Бугур (дн.гр. Бай, КНР) град Куча, чиито жители са наричани в миналото кучарци или кучагири, а друго прабългарско племе Чдар-булгар, от намиращия се до Куча – град Чдар (дн.Чедир, КНР). - Когато пред «болгар» има някакво определение и болгар е етнос, то съвсем не означава, че и определението е етнос. Ако имаше «юнак българин», г-н доктора наверно щеше да търси племето на юнаците и село Юнак, щеше да е тяхното древно поселение. Надолу продължана да се изяснява историята на юечжи-те, «звездните коне» и т.н. Прескачаме пасажа, несвързан с темата. В 105 г.пр.Хр. китайският пратеник Че-лин се опитва да закупи известно количество от прочутите согдийски ................ Агапии Миринейски в VII в. съобщава, че хионитите – кутригури и утигури са народ родствен на българите (наричани от него вуругунди) в Кавказ. - Обвинението срещу Агапий Минейски че нарича българите «вуругунди» не се приема. Той казва, че двете племена са родствени с вуругундите и . . .толкова. Дали вуругундите са бургунди, и дали оттам бургундите са българи си остава изследване за сметка на автора. Такова не е дадено и «обвинението» срещу Агапий, че казва едно, а всъщност съобщава друго се отхвърля. За съжаление П.Добрев също става жертва на подобно объркване. Той правилно свързва хионитите с народа хиона или она, но погрешно нарича хионитите – хунско племе. Оттук произлиза и названието оногури. Гури са всички народи произлизащи от областта Гур, за която стана вече дума. - Не става ясно как всички народи приемат името на областта, нито дали областта е приела името на народите. Дори без това изяснение, което е несъмнено трудна задача, да се твърди, че всички обитаващи дадена област са назовани с това име е просто смешно. Няма такъв прецедент в историята. За «произлизащи» народи от областта е още по-трудна задача. Ако тези народи си живееха в Гур и се наричаха «гури», твърдението щеше да е вярно, но тези народи не са индикирани в района на Гур, а на друго място. Може само да се предполага тази връзка, но след като тя не е доказана, предположението не се приема. Кутригурите и Утигурите са сродни племена от същия произход. 9 Още във II в. Дионисии Перигет съобщава, че около Каспийско море живеят “ути, наричани хуни”, т.е. хионити. Според Мовес Хоремаци – V в Съобщава че утите, потомци на Сикас (вероятно Зиези от латинския хронограф) (или се има в предвид сарматския вожд Зизанс живял около 358 г.сл.Хр. ) се наричат утигури и са родствени на кутигурите и оногурите. 10 Древногръцкият историк Херодот, живял в V в пр. Хр., съобщава че родината на утите е Средна Азиа. Аятхаим и Хаусвет смятат понятието оногури като общо понятие – “десет племена” представляващи хионитите в Средна Азия. - Хоренаци обаче не пише в Vв., а в десети век. Какво пише засега не ни засяга, понеже името «българин» не съществува в изложението – както е неизменно от началото до сега. Теофан Византиец пише, че в 563 г. в Константинопол е пристигнало посолство Кермихионите (авторът явно прави съпоставка с кимерийците), живеещи сред аварите около Океана. Всъщност византийците са смятали за заливи на северния океан Каспийско и Аралско море. Друг византийски хронист Теофилакт Симоката изрично подчертава, че народът вар, живеещ сред племето хуни (т.е. хионити), не са истински авари, наречени от него обри. Той нарича вар – псевдоавари или вархонити, а абарите или обрите са народ от тюркски произход, покорен от тюркутите. Според китайски източници обаче племето аба е живеело в района на южна Джунгария през V в. В 557 г. са били разбити от тюркутите и са се преселили на юг. Според Теофилакт абарите след разгрома си се разделили на две – едните се заселват при табгачите (протомонголско племе) на север, а другите се смесили с народа мукри (вероятно Мохе). Объркването идва от факта, че в гръцкия език авари и абари се пише по От всичко казано до тук става ясно чеедин и същи начин – все с буквата вархонитите са народ от ирански произход принадлежащ към хионитите и утигурите, нещо което се потвърждава и от последвалите събития. За съжаление много от съвременните историци упорито игнорират това съобщение на Теофилакт Симоката като твърдят че аварите са тюрки. - Впечатляващо изопачаване на първоизточниците. Дублетата «Ю» не може да бъде изписано с гръцки шрифт, та «турки» да бъде сметнато за «тюрки» ? Вархуните са посочени от Симоката точно на северозапад от Константинопол, в днешна Словакия, какъв юг, каква Джунгария ? На човек който разбира смисъла на българската реч би му станало пределно ясно, че вархуните са по ново племе от племето вар, тъй като съществува и гръцката дума варвари, която означава вар от племето на варите. Т.е. Симоката изрично казва, че племето вар е по старо от племето вархуни или хунивар-ите. Това обаче е тъкмо специалната подготовка на изследователя, да отсее плявата от сламата и да прецени «китайските източници», «Джунгария» и т.н. Надолу се продължава с азиатска история, която прескачаме. В 357-358 г. Виждаме хионитите като съюзници ............. Прави впечатление съюзните действия между кавказките “хони”, които някои автори /доц. Ат.Стоянов/ приравняват с “Хайландури” – съобщавани като българи, и кидаритите т.е. българи от Боло – Баласакан – което вероятно значи “българи – саки”.. - Доц Стоянов «приравнявал» хайландури с българи, д-р Войников «приравнява» българи с «пугури» - явно се появява нов клон от историята – сравнителна история. Вярно е, че има и сравнително езикознание, но до този момент не виждаме някой да е докоснал неговите инструменти за аргументация, очевидно поради факта, че този клон от лингвистиката не може да се използва от «сравнителите» за постигане на техните цели. Хионитите в това време владеят Самарканд и вероятно са били с проперсийска ориентация, защото стават жертва на ефталитското нападение. В 457 г. умира Йездигерд ІІ и между синовете му Ормизд и Пероз започва война за трона. Пероз избягва при ефталитите и с тяхна помощ завладява престола. В 459 г. шах Пероз сключва мир с кидаритите. Това позволява на ефталитския владетел Хушнаваз Ашунвар да извърши поход на север срещу хионитите. В 463 г. хионитските племена – утигури, кутригури окончателно се изселват към Кавказ и сключват съюз с Византия. - Както забелязахме по-горе утигури и кутигури само бяха предположени като хионити. Тук вече имаме използване на предположението като достоверен факт. Не може да се вземе под внимание, че д-р Войников приема хионитите за хуни. Хионитите са изписани точно на гръцки като «хискити» и да се правят удобни каламбури от това име с цел постигане на търсени дивиденти с хунори не е коректно. Надолу продължават пасажи които не касаят българското име или етнос. Прескачаме. В 466 г. те нападат Иран от север през Кавказ. В същата година пе............. ПРЕСЕЛЕНИЯ В КАВКАЗ Най-ранното появяване на древните българи в Кавказ е споменато от Мовес Хоренаци, който отбелязва, че по времето на арменския шах Вахаршак /152-131 г. пр.Хр./ около Карс са дошли вхндур-булгар, водени от Ванад. - Некоректно цитиране на източника. Хоренаци пише както казахме през Хв. и това е доказано – повтарям да се запомни. Той ползва за източник писанията на Мар Абас Катина, чийто живот проследен в източниците би трябвало да е 400г. Тоест Мар Абас, дори да е бил историческа личност, чрез преразказвания на неговите преживявания и допълвания се е превърнал на легендарна личност. Доколко легендите са исторически документи – всеки е наясно. Това е официалното становище на науката по този въпрос. Лично за мен Мар Абас Катина е историчека личност, окипазен от последователите си с допълнения, които го игнорират като такава. Хоренаци, не успява да отдели действителните писания на Абас от притурките и ... споделя неговата съдба на ненадежден исторически информатор. Ако се направи една прецизна оценка на съобщенията от тях, считам за напълно възможно извличането на достоверната информация чрез лигвинистични методи и реабилитация поне на един от двамата, но....това касае арменската история, не българската. Името вахандур отразява и доднес живеещите в северен Памир – ваханци или вахандори. П.Добрев споменава, че и в Памир и в Кавказ ваханците са известни и с друго паралелно наименование “джики”. Това показва че става дума за един и същ народ. Ако сравним годините на заселване в Кавказ ще видим, че то съвпада с зруго голяма събитие станало в Средна Азия – прогонването на саките юечжи от хуните в 165 г. пр. Хр., за което вече стана дума. Вероятно големите размесвания на населението е принудило българите вахандори да се изселят на запад. Мовес Хоренаци говори за друга преселение, станало по времето на цар Аршак, свързано с големи размирици в земята на българите във веригата на Кавказката планина, като част от тях се преселили на юг в планината Кох. - Тези размирици са много подробно и точно описани в римските източници като «военна анархия» сред армията. Римските анали обаче се намират «на запад», а тази посока е противопоказна за българските историци. Много вероятно е въпросното събитие да се отнася за арменския цар Аршак ІІ /35-367 г.сл.Хр./, който около 350 год. воюва с Персия като използва за съюзници аланите и хионитите........... Мовес Хоренаци съобщава за брак между високопоставен български вожд на име Аспарух от рода Берсил и аланска принцеса по времето на арменския цар Хосров в 330-338 г. - Това съобщение е като бяла лястовичка сред азиатските терминологии и както ще видим, остава без тълкуване. Единственото съобщение, където фигурира българското име, не се тълкува. Не бих казал, че такъв подход е случаен. Не се наемам да тълкувам това отношение дали е продиктувано от творческо безсилие или се следват «указанията на катедрата», но факта е налице. Един тъжен и тревожен факт. И един личен въпрос: - На кого му пука за Янцани и други нещастни азиатци г-не, след като след единственото споменаване на българското име мълчите като «каспийска риба» ?!. - Когато се правите че пишете за българи – българското име е приоритетното име, и кого си мислите че омайвате с витиевати азиатски маймунщини, след като за българското име мълчите като парализиран от скат ? Край на личните въпроси. Аланите са били съседи на саките още в Памир. Китайците ги наричат още Янцан. Под натиска на хуните, те се придвижват на запад и около 70 г.сл.Хр. се появяват в Кавказ. Плиний Стари /23-79 г.сл.Хр./, съобщава за народ с името ути, родствен на аланите. ...........През 395-96 год. има ново нашествие на хионити в Алвания /Дербент – съвр. Дагестан/. В 268 год. Евсений Хиероним отбелязва в картата се в Южна Панония и част от Дакия народа българи В ІV в. около Варачан – гр. На Каспийско море /Дагестан/, възниква царството на хионитите, което се споменава и като царство на българите. - Че Евсевий е наречен Евсений няма да придиряме, може да е печатна грешка, като Хоремаци. Но, че Евсевий Кесарийски с поместената карта от неговата «Църковна история», където е написано bulgari се бърка със Св.Йероним е поразително. И показателно за хилава историческа грамотност. Много моля, да не се бърка информацията с грамотността. Първото е умствен капацитет – хардуер, второто е придобита способност – софтуер. Първото е способност да събираш данни, второто – да ги класифицираш и т.н. Амиян Марцелин /ІІ в./ смята масагетите за прадеди на аланите, Прокопий Кесарийски вижда в масагетите разновидност на кутригурите. Егише Вартапед описва българите хайландури - Това не беше доказано в предидущите заявления. И ето, че започват да се трупат изявления върху изявления, като по-ранните лични изявления се приемат за факти. Също много показателен научен подход. и вожда им Еран /Ирник/, за което вече стана дума/ След разгрома на кидаритската държава една част от населението й се преселва в Кавказ. Хрониката “Дербент – наме” съобщава за тях като “бахли-кадар” /кидарити от Боло/, които по времето на Хосрой Ануширван /521-579/, построили там градовете – Булкар, Балк, Хумар и Кумах. Тези градове имат аналози в средна Азия /съвр. Таджикистан и Афганистан/ - Булкар – Боло, Балк-Балх, Хумар – Пули-хумри и Кумах – Куляб. Археолозите твърдят, че Хумар /Хумаринското градище/ е двойник на Плиска. Това доказва какви по произход са били неговите строители – кидаритите от Боло. “Бахли кадар” и съюзните им “авар” започнали да нападат персийските владения, за защита от тях бил построен гр. Анжи /дн.гр.Андух/ - негов аналог е гр. Андхой в северозападен Афтанистан. В един от преписите авари е заменен с хазари, а вдруг с “хуиз”,т.е.хионити. Гр.Хумар влиза в земите на народа вургунди. Агатий Миренейски /VІ в./ нарича вургундите – българи, родствени с кутигурите и утигурите /хионитите/. - Агатий никъде не нарича вургундите – българи. Беше казано веднъж. Същото се повтаря, със същата голословна убедителност и държа да припомня, че тук – в нет пространството – методите на Гьобелс не се котират като квалитетни, въпреки че са резултатни. Дори съществува известна антипатия към тях. В 550 г. Йорданес сочи като българско северното крайбрежие на Черно море. - Къде Йорданес има такова посочване обаче г-н Войников на казва. Разбираемо е – никъде няма такова посочване, поне в латинското издание на Йорданес. Ако някъде има български превод, то е привнесено или от мошеника Златарски или от някой друг «златарист». Нека споменем, че до този момент има десетки сведения за българи в Европа и нито едно в Азия. Това е равносметката дотук на «опита за систематизация». Около 558 г. след разгрома на Ефталитската държава достигат до бреговете на Каспийско и Черно море. , където нападат племената на върхунитите /аварите/ и хионитите /кутригури и утигури/. Върхунитите и част от кутригурите се преселват в Панония, където създават общата държава, наречена Аварски каганат. - Първите съобщения за «авари» са на територията на Европа от европейски информатори.. И това са бившите сабири (сабари) , оври или обри, наречени турки. Съседи на сабаните са volscos, faliscos, umbros, ligures, и etruscos. Това е Х-VІІ в. пр.н.е.И това плене е индикирано в Европа преди да се обособи латинската нация. От там, от Горна Панония, започва тяхната инвазия в Римската империя за да достигне до околностите на Константинопол. Аварският десант от изток на запад, инсциниран от д-р Войников, пък и не само от него, е абсолютна манипулация на първоизточниците. За такова изопачаване на запад хората си подават оставките след разобличението. В нашенско, това е основаниое за повишение в «научната йерархия». /въпреки че титлата на аварския владетел е била “кана зауци”, подобно но българската “кана сюбиги”/. - Няма никакви пречки тази титла да е съществувала и преди «десанта» на Еней в Лацио, но тъй като сабаните и етруските са врагове на латините и троянците, за тях се споменава мимоходом в «Енеида» и др. източници от това време. Останалите кутригури се поместват между Днепър и Дон, а утригурите около Кубан в съседство с аланите. Една малка част от вахонитите /съвременните източни аварци/ се заселва в Кавказ, където живеят и до днес. В 559 год. Персийската и Византийската дипломация успяват да ги настроят едни срещу други – вархонити и кутригури срещу утигури. Завръщащият се от поход срещу Византия вожд на кутригури – Заберган, е нараднат и разбит от Сандлих – вожд на утигурите. В 552-58 год. хазарите навлизат в Дербент и са разселени от Хосрой Ануширван в областта Васпуракан около ез.Ван и югозападно от него в Сиседжан. Относно хазарите неправилно се смята, че са тюркско племе. Според Л.Н.Гумильов първоначално се заселват около Дербент и вероятно влизат в царството на хионитите Варачан. Имената на техните вождове, от времето преди приемане на юдаизма звучат като Булан и Булчо и имат източноирански произход. Като материална култура според археоложката Плетньова, хазарите и българите са много близки, дори идентични. - Не се и очаква различно твърдение от Плетнева. Иначе от археоложка ще премине на «ложка» - немедленно. Арабският пътешественик Истахри съобщава, че езикът на хазарите не бил нито тюркски, нито персийски, а стоял най-близко до езика на българите /11/. - Да, за българите които той познава – а това са Волжските българи. И при положение, че хазарите са известните ни «козари» от по-късни писания. През V-VІІІ в. хазарите и българското племе барсили - Дали барсалите (барсили) са българско племе или българи все още никой не е доказал по никакъв начин. Войников очевидно също не се наема да го докаже, както между впрочем не е доказал нито едно от твърденията си. Това изложене по тази причина е по коректно да се нарече литературно есе, но не и историческо изследване. трайно се заселват в Дагестан около устието на р.Терек. Хионитското царство им ставало васално. В 650 г. хазарите приемат за владетел представител на тюркската династия Ашина и стават съюзници на западните тюркути. Поради този факт, редица професионални историци смятат хазарите за тюрки. В 632 г. утигурите и част от кутригурите, отделили се от аварската държава, създават Стара Велика България, но под водачеството на оногондурите. - Аварска държава няма индикирана в източниците. Има хаганат. А доколко ханството или хаганството е племенна огранизация, а държавата – правна, е известно на всеки завършил средно образование. В българско училище. И корекното наименование би следвало да е «аварска племенна империя», като тази на Атила. В първоизточниците няма изписано нито «Стара» нито «Велика» България. Само едно – Голяма България, която пък изобщо не е доказано, че е била край Азовско море. Географските описания от първоизточника по-скоро говорят за днешният Босфор, но това е друга тема. Вероятно идеята за държавност идва от Памирскко-Таримския клон на саките-тури. - Вероятно да. Получили са идеята по DHL пощата. С обратна разписка. Верно, че е смешно – и такова ще си остане. В 67-80 година хазарите използват междуособиците сред българите, настъпили след смъртта на Кубрат и постепенно овладяват пространството между Каспийско и Черно море, Кавказ и делтата на Волга. - Няма индикирани български междуособици в никой район на света по това време. Кубрат не е свързан исконно с българското име. Той става «водач на българи и котраги» след отцепването си от хаганата и едва тогава СЕ свързва с българското име. Т.е. той не е изначално българин по етнос или по име. Според Гумильов покачването на нивото на Каспийско море, продължило до Х век е една от причините да нападнат земите на своите съседи – българите. ... - Несъмнено с това покачване на нивото на Каспийско море е свързано и нахлуването на руски войски на Балканите в по-късни времена. Опасни са такива покачвания в езерата. Друго преселение на българи, но от Балканите към Кавказ става в 540 год. Според Скилица Кедрин Илирския военачалник Гепида Мундо пленил много българи и ги изпратил на имп. Юстиниан І в Константинопол. Императорът ги преселил в Армения и Лазика, югоизточно от гр. Трабзонт. - Значи Гепида Мундо. Невероятно. Би трябвало да доуточним – Гепида Хун Мундо – с име, презиме и фамилия ?!. Пълно неразбиране на историята. Както споменахме по-горе Мундо заема поста магистер милитум – генерал на Римската армия в Илирик на мястото на Сабиан ( несъмнено лично име от етностно – сабаните от Лацио). Българите, които се бият срещу Мундо отказват да му се подчиняват след една година, въпреки, че вече им е началник – генерал – парашутист спуснат от Императора. Ако българите бяха етнос, то Юстиниан би ги заселил в Първа Юстиниана – Архиепископия създадена за особеното българско верую – но те не етнос. Те са войска. И Юстиниан ги дислоцира по споменатите места. Ако има някакви допълнителни данни за това «изпращане» там несъмнено биха се оказали и римски крепости. Сто на сто. И биха се появили сражения на българи срещу когото и да е в споменатите места от по-късни времена. Крепостите не променят значението и предназначението си в порядъка от стотици години, което означава, че поне до VІІ – Х в. там ще бъдат засечени българи в битка. Според Теофан Мундо бил гепид или хун /т.е. хионит/ и владеел Сирмиум. Но отишъл в Константинопол, подчинил се на императора, за което Юстиниан го направил стратег. При завръщането му срещу него излезли много българи, които той успял да победи. Явно тук става въпрос за българите кутригури и разбонтували се срещу предал ги местен вожд. - Не, става въпрос за никакви кутригури или предателства изсмукани от пръстите. Става въпрос за римските военни части под командването на магистер милитум Сабиан, които военни части поема като главнокомандващ Мундо. Те именно са наречени «българи» . Останалото го казахме по-горе. Това разбира се е за сведение на читателите, за г-н Войников тази информация е ненужна, тя е европейска. ФОРМИРАНЕ НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС От всичко казано до тук могат да се направят следните изводи: 1. Формирането на прабългарския етнос е сложен и продължителен процес, който започва от VІІ в.пр.Хр. с обособяването на саките в Средна Азия продължава и след 632 г. край Кавказ със създаването на Кубратова България, за да завърши в първите векове от съществуването на Дунавска България /идването на кан Крум от пананските хионити-кутригури/. 1.а. – не прочетохме за никакъв български етнос, (освен на два пъти, които «два пъти» останаха без коментари ) та да се говори и за някакви «процеси» сред него. Имаше всевъзможни азиатски етноси, но тяхното отъждествяване с българския етнос беше абсолютно голословно и фриволно, за да бъде считано за «връзка». И изведнъж хан Крум се връща от Панония – след почерпка с Карл Велики, след като са обсъждали граничната линия наверно. Ами какво стана с юечжите, тохарите и другите цигани ? Къде изчезнаха без следа ? 2. Прабългарската народност се създава от смесването на две съседни източноирански племенни групи – тази на тохарите, от която идва името българи и тази на саките-хионити, която е по-многобройна. И двете племенни групи произхождат от древните саки – тури. Тохарите обитават Памир, Согдиана, Северна Бактирия и Таримската котловина. Смята се , че кушаните са част от тохарската общност или пък са еднозначни понятия. - Вече пак сме в Азия. Ама разбира се, с тези методи на «изследване» може много лесно да се докаже и еднозначността на «котката», «кокса» и «коклюша» със същата степен на достоверност. На това му се казва... всеки знае как му се казва. Продължаваме. Степента на диференциация между отделните кушански /или тохарски / племена не е известна, но българите вахандури, оногондури, хайландури, кучи-булгар, купи-булгар и чдар-булгар са били част от тях. - Разбира се, че за кучи-булгар, купи-булгар, оногундури и кутригури е доказано, че са българи. Само, че това доказателство НЕ Е ОТ ВАС. И би било почтено да упоменете тези, които са Го доказали. В противен случай се кичите с титлата «плагиат на чужд труд», с каквато се окичи мошеника В. Златарски още приживе.. В Памир и Тарим те формират няколко градове държави, за които знаем от китайските източници. Това са - Болуй, край ез. Баракул - Бугур в Тарим /намиращ се на 680 ли/прибл.208 км./ западно от Карашар/ - Градовете оазиси Куча и Чдар- също в Тарим. Твърде вероятно е топонима Куча да е свързан с Кушани. Среща се и в други места – в Източен Иран – Кучан; в Таджикистан – Кушка и др. - Държавата на кидаритите Боло в оазиса Карш, възникнал след изселването им от Памир - Княжествата Голям и Малък Болуй в Кашмир – съвр.гр.Балтистан и Гилгит. - Болгар и Палгар описани от П.Добрев по поречието на р.Заревшан /7/. - Кушанската държава с център Балх е и държава на българите, които са част от кушаните като по-голяма племенна общност. - Да, това са несъмнено български държави и български градове с български имена. Към тях могат да си прибавят Бангладеш, царството на царица Пулхерия, оазиса Боло-боло в Сахара, Макчу-Пикчу и много други. Последното име се е формирало по следният начин. Когато питали българите ( или македонците) живеещи в подножието на Андите, къде е столицата, те отговаряли: «Пичку му майну», сиреч много далече и неизвестно къде. След това «пичка» с метатеза е станало на «пикчу», а «майну» по тавталогия от «пикчу» на централно «кч» става «макчу». И ето ви Макчу – Пикчу. Край на веселието. Продължаваме. Хионитите обитаващи пространството между Каспийско и Аралско море и Иранското плато са наричани от персите с имената тури и гури, самите те са се наричали она или хиона. Смята се че те са основателите на древно бактрийскто царство във времената на Заратустра. Част от оногури, кутригури, утигури, сарагури, ултигури и барсили се преселват в Кавказ от І до V в.сл.Хр. Образуват различни племенни съюзи – кутригури с вархонити; барсили с хазари. В Кавказ те заварват и по-рано преселили се българи – тохари /вахандури, оногондури, хайландури/. Впоследствие идва нова изселническа вълна от Памил – кидарити и последното преселение описано от Михаил Сирийски. Старите автори са посочвали не еднократно че утигурите и кутригурите стоят най-близко до българите по-рано дошли в Кавказ. - Ами как няма да не стоят близко, след като и едните и другите са българи. И старите автори го казват изрично, обаче няма кой да разбере. Защото тези автори-информатори са на римска служба, а думата «римлянин» е забранена за ползване от българските историографи. А първоизточниците казват «като какви» за били българите на Кавказ – не като цигани тохари от Азия, а като римски бойни подразделения, при окупацията на Месопотамия и след изтеглянето на римските окупационни части, и край Кавказките проходи. Въпреки това виждаме и създаване на държавни формирования със други хионитски племена като вархонитите и хазарите. Често се стига до и до междуособици, като сблъсъците между кутригури и утигури. И едва със създаването на Кубратова България можем да говорим за започващо създаване на прабългарска народност. - Няма Кубратова България в източниците. Нито Аспарухова България. Тези бутафорни «българии» са създанени от азиатски комисари, да оформят картинката, за която са обучени. Вие си преписвайте комисарите г-н Войников, Златарски, Плетнева, Гумилев и останалите, печатайте си заблуждаващите книжки сред лековерните, но в свободното нет пространството едно истинско божие пространство ще бъдете посичан без прошка. Защото научната достоверност на подобни твърдения е равен на нула. Или по-точно е имагинерна отрицателна величина. Българите са упоменати в писмен източник преди Кубрат да се появи като идея в главата на бащата, на бащата, на баща си. Именникът на българските канове съобщава за 515 годишно присъствие на българите отвъд Дунава преди Аспарух, т.е.ок. 166год. - Приказки от «Хиляда и една нощ»! - Къде има споменат «българин» в този Именник ? - Къде има споменаване на някаква държава ? - Къде има «българин Аспарух» ? - Къде има изписана поне една сричка поне индикираща нещо българско ? Невероятна поредица от измислици от една изгнила сателитна историография от ХІХ в., която репродуцира с нестихващо усърдие и последователност една откровена лъжа. Някой ако още не се досеща за целите на тази измама – да пита. Има много хора тук, които могат да му отговорят. Това съвпада с времето на масовото заселване на аланите и хионитите в Кавказ и именно за тези 515 години се извършва племенната диференциация и началото на образуването на прабългарската народност от двете разклонения на древните тури – хионити /гури/ и тохари. - Съвпада също и с началото на цивилизацията на инките. Инки – хинки – хионики – хионити. Дори звучи по автентично от тури и тохари. Може и експедиция да се организира за проучване на българщината по дъното на Титикака и околностите на Макчу-Пикчу! Този процес завършва едва с управлението на кана сюбиги Крум, който слага край на междуособиците сред прабългарите, известни ни като вътрешнополитическата криза, започнала след смъртта на Кормисош. - Опитвате се да прокарате пътя към римските корени, но не се заблуждавайте, че ще Ви бъде позволено. Тези корени указват точно «българи» и тук няма азиатски примитивизми, златаризми, роене на племена без микрон от българска идентификация и др. фриволни циркажилъци. В Европа българин е индикирано, във формата bulgar през ІV в. и още съществува – 1600г – с първоначалната си формулировка и съдържание. Циркажийстово с европейски понятия е забранено. От Брюксел не разрешават . Не случайно в Симеоновия сборник /известен по Светославовия препис от 1073 г./, който представлява по-пълен препис на анонимния латински хронограф от 354 г. в списъка на народите са посочени “пеонис, парти, кусесиу”, т.е. хионити, парти и кушани и то на мястото където в хронографа фигурира “Зиези, от който са българите” /10/. - Анонимния хронограф има два автентични преписа. В първият «Зиези» не фигурира, във вторият – е на последно място. Тоест – добавен. Дали след 700 г. са добавяли или отнемали племенни названия, като са «обогатявали» своя принос към паметника е безинтересно. «Мястото» за което Вие говорите – последното – е свободно и за още допълнения – от Плетнева или Добрев например – за бъдещите поколения. Явно във времената на цар Симеон българите добре са знаели произхода си и за това са посочили от кои източно ирански народи произхождат. - Несъмнено са знаели произхода си . Защото Симеон се декларира като «цар на българи и римляни» и главнокомандващият му Теодул носи римската титла magister.( проф. Иван Снегаров - Le prince Simeon a-t-ie ete courone en 913 a Constantinople, 1947, стр 24 ). Българите и всички останали, които съставляват римското общество, може и да имат ирански корени в далечното минало, както почти всички европейски народи, но това не дава основание на Симеон да се отъждествява с ирански цигани, както на Вас ви се струва, а се отъждествява с „българи и римляни”. В историята съществува последователност на понятията и въпреки, че Ви се иска на наричате „петела” с името „яйце”, това не е разрешено от други науки от които историята не може да се дели. ЗАЩО ПРАБЪЛГАРИТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ХУНИ ИЛИ ТЮРКИ ПО ПРОИЗХОД Формирането на древните тюркути започва много късно – от 434 год. когато Ашина и 500-хунски рода се заселват в Алтай до 555 год., когато тюрките създават своя държава върху остатъците на жужанската орда. Кутригурите, утигурите, вахандурите и прочие български племена са известни далеч преди тези събития. Единствената допирна точка с тюрките е че от 575 до 632 год. утигурите са им васали, т.е. плащат данък на западно-тюркския хан. Хунския произход на прабългарите също е отхвърлен от историята. Тук объркването на нашите професионални историци идва от факта, че поголовно бъркат поятията хуни и хионити, без да се съобразяват с това, че китайците наричат хуните хуниу, а названието на източните иранци она или хиаона, което се предава от хронистите, ту като хони, ту като хуни. - Тези позовавания, които се използват като сведения от китайско изначалие и източници са абсолютно неверни. Нещо повече – те са смешни. В китайския език няма звукове като «Х», «Р», «Г», «К» и т.н. Както радетелите на иранската теория, така и на тюркската, се позовават на китайски източници, но понятията за които те спорят изобщо не могат да се произнесат на китайски език. Всичко свързано с китайската «карта» идва от това, че радетелите на етносните теории нямат и представа що за език е китайския и се надпреварват да говорят глупости един през друг. С китайска фонетика не може да бъде означено достоверно, дори частично нито едно европейско име от който и да е европейски език. Който използва «китайската карта» за исторически сведения живее някъде във времената преди черногореца Марко Поло. Тези народи /хионитите/ са познати на арменските, римските и персийски автори стотици години преди появата на западните хуни в Европа. Самите хуни никога не навлизат в Кавказ. След сблъсъка си с аланите преминават в Европа по доста интересен начин – през Керчанския пролив и Крим около 378 г. Събитието е отразено от Йорданес и от унгарската легенда за Мадяр и Хунор. - И в легендите за Крали Марко и двата сиви бивола на юнак Сидер, които победили двата черни бика на бея. Някои песни също... «Мома ми с хурка предеше...» също има за първоизточник хунорите. Исконни автентични исторически сведения както виждате уважаеми читатели... Западните хуни се формират като етнос в Приуралието, където се заселват и смесват с угрите, след прогонването им от Азия от Таншихай – 155 г. Ако някой народ може да смята, до известна степен, за техен потомък – това са унгарците и чувашите. Чувашкия език е особен вид тюркски език, който според Гумильов има древно монголски особености. Що се отнася до българите, то хунския примес е нищожен и става на два пъти. В 463 г. сарагурите разбиват хунското племе акацири и поемат остатъците от него, а в 470 г. остатъка от хуните на Денгизик са заселени от император Зенон, в Малка Скития /Добруджа/ като федерати /4/. Съвършенно различни са и типовете държави които създават хуните и тюрките от една страна, и българите от друга. - Досега не бе посочена българска държава, а вече се твърди и от какъв тип е тях. Булка няма, но ... е бременна. Много «джезве – марка» са тези твърдения, даже за форум не подхождат.[ Надолу се говори за хуни. Прескачаме. Хунската държава е от номадски тип, тя се изгражда върху принудителното събиране на.............. ................. Проблемът за произхода на прабългарите се осветява и от друга особеност – почитта към елена. Известно е че изображенията на елени са характерни за “плочестите могили” на саките в Средна Азия. Много изображения на елени са открити и в Плиска, Охрид, Моровизд, (Македония). Еленът фигурира и в прабългарското съкровище от Ерзеке (VII в) – Албания.Тези изображения са разпространени и в територията на аварската (вархонитско-кутригурска) държава. В иранската митология душата на човек след смъртта се превръща в елен. Двуглава птица я отнася на небето. Този сюжет се среща върху златните съдове от Ахеменидски Иран, както и върху прабългарското съкровише от Наги Сент Миклош. - Много благозвучна тюркско-ханъмска реч има изписана по това съкровище. По същата аналогия може да се твърди, че и коптската реч е протобългарска, да не говорим, че е много по-близка до славянката реч и днешният български говор, отколкото въпросните тюркски текстове. Или Египет не фигурира в указаната азиатска посока от шефа на катедрата ??. Еленът като свещено животно е възпят и в народните песни – израза “сур елен” (на персийски “с на източнур” означава свещен.) (13). Двуглавата птица се среща и във второто българско царство като изображение наподобяващо двуглав орел – при Тертеровци и при Михаил Шишман. Традиционната официална история ги свързва с византийския двуглав орел. Но като се има в предвид че във Византия този символ се появава едва с последната династия на Палеолозите може да се мисли че в България тези изображения имат друг, ирански произход. - Двуглавия орел е толкова древен в Римската империя, че фигурира дори върху щитовете на етруските – едни от основателите на империята. По това време Персия изобщо не съществува като даденост. Босове в областта са асирийците, вавилонците и т.н. Двуглавият орел е символ на Римската империя в продължение на почти 2000г. Който наместо европейска история е учил златаровска история, естествено няма и понятие за това. Според П.Добрев родоначалника на българите Авитохол, е “син на кошута”. - Според П.Добрев родоначалник на българите може да бъде и Ленин. За него няма пречки да лансира и тази идея. Във въпросният паметник - «Уваровия препис», Авитохол не е родоначалник, а «къниазъ». На род, не на племе. И преди него в списъка е Навуходоносор. Който трябва да ни бъде дядо предполагам ?! Подобен сюжет използва и Фирдуоси в “Шах-наме”, като преразказва преданието на древните тури. Дори ако се загледаме в думата “кошута”, както между впрочем се означава самката на елена единствено в българския език, можем да открием, че се приближава много до понятието “кушани”. Вероятно кошутата е легендарен прародител на кушаните, част от които са и древните българи. - Как ще се комбинира сега тази кошута, с шапката вид «каспийската риба» и двуглавия орел ми е интересно ?. От тази комбинация несъмнено е произлязла и баснята «Орел, рак и щука», която Крилов преписва от кушанския фолклор. Една без съмнение исконно българско-кушанска басня. В заключение можем да кажем, ключът към разгадаването на прабългарския произход е скрит сред пожълтелите страници на Кушанската история, и тази на турите хионити. - Такива пожълтели страници би било хубаво да се четат и тълкуват. Проблема е, че такива страници не съществуват, нито жълти, нито друг цвят и е твърде невероятно да бъдат намерени с оглед времевата разлика. Много неша ше станат известни едва тогава, когато се проучи културното и езиково наследство на Согдиана, Тохаристан и Таримската котловина. - С една дума – «някога в светлото бъдеще». Ами какво ще стане в близките години, след като Вие не успяхте на разчетете нито една българска дума от хилядите писмени паметници от тази област на Азия на поне 20 езика и пробутвате аналогии като кошута – кушани и др. такива ? Мога да пръдължа кушари (кошари) – кушали (яли –рус.ез.) и т.н. Българският иранизъм е на нулева позиция, вече 20г., ако не бъркам цифрата. Или ще я карате така до проф. пенсия, на празен лаф моабет, като повечето етностни теоретици ?! Ключ в разгадаването на прабългарския език е тохарския (Кушански) език, а на прабългарския календар древните кушански и согдийски календари. - С този ключ П.Добрев отключи недостижимата мъдрост и необятната дълбочина на българската реч с думите : ДОАНУ, ШО, ХА.....грешен съм и нямам сили да изпиша всички свещени българодобревски думи. Натам трябва да се насочат усилията на всички онези, които непреднамерено се опитват да изучат древния произход на нашите предци. - Благодарим за напътствията. Като заключение бихме искал да обобщим: Не видяхме никаква систематизация по отношеине на българското име – появяващо се като светулка тук-там, нито се появиха «древни българи». С една дума – българското беше най-рядко срещаното име и понятие в изложението. Едва ли в отделните трудове радетелите на иранската теза разполагат с повече български индикации, щом в «систематизацията» те са спорадично явление. Това изложение може да има отношение към културологията изобщо и по принцип, но към българологията приносът му е твърде скромен, да не казваме микроскопичен. Всички предварително заявени натрупани данни се оказаха данни за всичко друго, но не и за българщината. Натрупани се оказаха не данни, а заявления, спрямо по раншни заявления, които са пък са още от по раншни. Т.е. кухата делва се напълнеше с празнота. Поздрави.

Боно е доказал това което отричаш и е направил сравнителен анализ по български и други находки, но явно не си запознат добре с материята. - Напротив. Много добре съм запознат. Сравнителни анализи и прочия празни приказки се правят от стотици "учени". Като отвориш страница на руни в нет. няма да намериш руни на които не е дадено някакво съответствие с някаква съвременна азбука. Прочит обаче с тези съответсктвия не може да се направи. Те са менте съответствия. Същото е направил и Боно. Съжалявам, че не можах да се наложа (за сега!) да бъде издаден труда на покойния етнолог Райко Сефтерски (почетен член на "Българска Орда - 1938") "Руника Булгарика", който е уникално изследване за българските рунни знаци и текстове! - Едно "изследване" на руните е техническа работа амиго, която може да се извърши от всеки първокурсник от който и да е ВУЗ - без значение специалността. Такива работа са Само сбирки, сборници и...нищо повече. Снимката, която съм дал на плочата от Гела е перфектна и може да се използва за изследвания! - Снимката която си дал при увеличение се замъглява и не става за четене. За наблюдение, каквото прави Шкодров - да, за калиграфски прочит - не. А на мен ми трябва калиграфията, която не може да се извлече от твоята снимка, пък ако ще да е правена от най-големия фотограф на Nacional Geographic. Това е положението - снимката е негодна за работа в тази разделителна способност с която си я пуснал. В този форум е разрешено да се пускат снимки до 2МВ - нещо нечувано в сравнение с други форуми, където позволението е 4 или 8 пъти по-малко. И при този разкош, снимката която пускаш е просто неквалитетна, защото е едва 16 КВ. Не знам тези цифри дали ти говорят нещо, но ако не ти говорят просто се консултирай, срамно няма. Поздрави.

Първа част Какви са методите и основанията при които е формирана днешната история на България ? Методите са крайно съмнителни, основанията смехотворни, а ползваните източници тотално изопачени. Пример с „Първото българско царство”. Набеждава се някакво „мръсно” племе за родоначалник, което няма връзка в текста с българкото име. Включва се „хан”, който никъде не е назован като такъв, дава му се име каквото не съществува, изписва се царство( такова царство-господарство има само във въображението на пишещите, но не и в изворите), въоръжават се със стрели, боздугани и други оръжия от каменната ера, указват се на някакво място в историята ( на юг от Дунав, където този цар-господар никъде не е упоменат) и . . . започва извличането на дивиденти от цялата налудничава картина. Роят се доктори, доценти и професори в бясна надпревара да повтарят и преповтарят „картинката” на шефа, инплантират се канцерни понятия от други области за „доказателства” и се стига дотам, че указанията на ползвана литература в такива „исторически теми” са повече от изложенията на темата и по фактология няколкократно надвишават действителните факти. Каква е целта ? Целта е препускане по йерархията за титулна надпревара, все повече и повече водопади от измислици и безмислици. Започват да се роят паралелни истории, още по налудничави от официалната и още по-лишени от основателност. Целта е една. Създаване на материя, наречена история, която по никакъв начин не отразява миналото на българите, но затова пък е брилянтно оръжие за политически манипулации и налагане на политически настроения. Какъв е резултата и какви са последиците от такава парвенющина върху тези, които са предназначени за „обекти” на изложенията – читателите и подрастващото поколение? Само една дума – страшни. Субектите се изпотрепват да търсят и изнамират все повече фантастични писания по темите ( по същество съвсем еднакви с някои стилни украшения за оригиналност) и колкото повече намират, толкова повече считат, че са знаещи, образовани и т.н. „Прочетох” се превръща във „знам” и последиците са понякога шокиращи. И в тази бясна надпревара на оторизираните да дават мнения, вече никой не се и замисля, за първоначално спретнатата картинка с измислените ханове, царства и т.н. и най-вече за това, че тях никога, никъде не ги е имало. В този материал ще се опитаме да покажем как името „българин” (заедно с производните нему)и други имена са извървяли дълъг и противоречив път и никога не са „кацали” на Балканите с прелетните птици, или заемали място на «изчезнали народи», а векове ( по-точно около 1500г.) се се предавали от материал в материал на първоизточниците, преди да се превърнат в днешното си разбиране за етноси и народности. За това как са се „движили” тези понятия в говорната реч, има съвсем малко сведения, поради очевидната невъзможност от съхранение на такава реч. В началото на това изложение ще започнем с разглеждането на понятието „българин” от един безпристрастен лингвист, който разглежда възможните преобразования на тази дума и никак не се влияе от желанието на много от сънародници ни да се приобщят по род към създателите на света, към Ной, Озирис и т.н. „....Пълно обяснение обаче, дава родовото име на баварците. В хода на времето то е претърпяло различни превращения. Всички тези различни форми стигат назад до двете основни форми “боугар” (bougar) или “баугар” (baugar), от които последното е още съхранено. Както показват следните образувания, те са можели да звучат и “поугар” (pougar) или “паугар” (paugar), “поукар” (poucar) или “паукар” (paucar). Тези следващи образувания възникват най-напред поради това, че заднебният звук г (g) или к © при висока говорна позиция на езика получава едно приплъзнато у (u) или о (о), което води до формите “боугуар” (bouguar), “боугоар” (bougoar), “поугоар” (pougoar), “баугуар” (bauguar), “баукуар” (baucuar) или “баугоар” (baugoar). От тях писмено са засвидетелствани последните три в “баугуарии” (bauguarii), “баукуери” (baucueri) и “баугоарии” (baugoarii). Но ако така възникналото у (u) или о (о) се произнася със заострено огръгление на устните, то това води до едно последващо приплъзнато в (w): “боугувар” (bouguvar), “боуговар” (bougovar), “баугувар” (bauguvar) или “бауговар” (baugovar). До по-нататъна поредица от форми се стига поради това, че двойният звук (дифтонг) оу (ou) или ау (au), от една страна, вследствие на настойчиво уподобяване става оо = о или аа = а: “богар” (bogar), “богуар” (boguar), “богоар” (bogoar), “погоар” (pogoar), “богувар” (boguvar) или “багар” (bagar), “пагар” (pagar), “багуар” (baguar), “багоар” (bagoar), “пагоар” (pagoar) или “багувар” (baguvar). От друга страна, дифтонгът оу (ou) или ау (au) пред г (g) или к ©, като преднонебен и при изпреварващо уподобяване се превръща в ою (o&#252 , аю (a&#252 и по-нататък в ои, ой (oi), аи, ай (ai) или еи, ей (ei): “бойгар” (boigar), “байгар” (baigar), “пайгар” (paigar), “пейгар” (peigar), “байкар” (baicar) или “пайкар” (paicar). Към това се добавя и преобразуването на г (g), което първо става на фрикатива гх (gh), който от своя страна отново може да се измени в две посоки. И то, от една страна, той става на фарингалния звук х (h), който вследствие на настойчиво уподобяване се слива в едно с предходния о (о). Така “богар” (bogar) става “богхар” (boghar), “бохар” (bohar) и “бооар” (booar) = “боар” (boar), последната която форма е народностната в Бавария. От друга страна, фрикативът гх (gh) става на преднебния звук й (j) и по-нататък на и (i), с което “богоар” става на “биоиоар” (bioioar), “багоар” (bagoar) - на “байоар” (baioar), “багуар” (baguar) - на “баюар” (baiuar), “баговар” (bagovar) и “багувар” (baguvar) стават “байовар” (baiovar) и “бааувар” (baauvar) или, с уподобяване на у (u) към следващия в (v) - “баивар”, (baivar), “богар” (bogar) става “бояр” (boiar), “багар” (bagar) - на “баиар” (baiar) или “беиар” (bеiar), “байгар” (baigar) - на “баияр” (baiiar) или баяр (bayar) или беяр (beyar). Накрая промяната от а (a) към е (e) или и (i) в крайната сричка на формите “баигар” (baigar), “паигар” (paigar) или “пеигар” (peigar) води до “баигир” (baigir), “паигир” (paigir) или “пеигир” (peigir), на формите “пеиар” (peiar), “беиар” (beiar), “баиар” (baiar) или “байар” (bayar) - до “пеиер” (peier), “беиер” (beier), “баиер” (baier) и “байер” (bayer). Но двете основни форми “боугар” (bougar) и “баугар” (baugar) не представляват най-старата форма. Първата “боугар” (bougar) е налице в старофренското “б(о)угр” (bougre), където тя е възникнала от чуждото име “болгар” (bolgar), при което l, като задноезичен звук, образуван на задното (мекото) небце, се е променило на у (u). Същото е станало и в немския, така че първоначалната форма не е “боугар” (bougar) или “баугар” (baugar), а “болгар” (bolgar) или “балгар” (balgar). Та последната форма наистина е засвидетелствата чрез името на баварския цар Балгер. Това означава, че в своята първоначална форма баварското родово име съвпада с името на българите. Но не само в своята първоначална форма. И българското народностно име проявява допълнителни форми. Така например, в устата на македонските българи то звучи между другото и “богар-ин” (bogar-in) или бугар-ин (bugar-in). А в Румъния, със залеза на някогашната българска владетелска прослойка в румънската народност, където българското народностно име се е превърнало в съсловно име на благородничеството, то гласи “бояр” (boiar). Но ако първоначално баварците и българите са имали едно и също име, то тук е налице или една своеобразна случайност, или общност на произхода (курсив мой). проф. Фрицлер, Франкфурт Проф. Фрицлер също е в „плен” на етностните виждания характерни за ХІХ и ХХв., но това не омаловажава частта от неговата разработка, която е представена тук. Ще видим, че нито има „своеобразна случайност” нито „общност на произхода”, а нещо съвсем елементарно и обикновено, присъщо на историческите и лингвинистични процеси. И както се е оказвало много пъти, най-елементарните неща се разбират най-трудно. По-нататък приложените сведения няма да са подредени хронологично, а по реда на тяхното посочване в историческите паметници. Една хронологична подредба би била много уместна, но засега считаме такава подредба за излишно разточителство на време. І. Из „История” на Лъв Дякон – личен участник в похода на Василий ІІ срещу София и съвременник на другите събития в прериода 959 – 989г.( периода на „Историята”). „...император Василий (976-1025), като събра войските си, тръгна на поход срещу мизите, защото тяхната дързост и жестокост, дишаща убийство, заплашваше ромейската държава...” „...императорът стигна до Сердика, която скитите обикновено наричат Тралица...” „...гдето мизите нападнаха ромеите и като унищожиха много голям брой воиници...” „...тогава малко остана ...да стана жертва на скитския меч...” „...оцелялата войска едва се измъкна от преследването на мизите...”. Хрисовулите на Василий ІІ до архиепископ Йоан много ясно посочват хората с които е водил войната – това са българите. Очевидеца на събитията обаче дякон Лъв непрекъснато назовава българите - „мизи”. Какво имаме? Имаме две имена на един и същ народ без съмнение. Този народ в канцеларията на императора е означен и записан като «българи», в летописите на дякон Лъв – «мизи». Време – Х в. и началото на ХІ в. Нека класифицираме това сведение така – на високо ниво, на висок стил – имаме «българи», на повествователен или дори можем да го наречен обикновен,простонароден стил – «мизи». ІІ. Из съчинението на Константин Багренородни „За церемониала във византийския двор”. „ 1. Приветствия на Идващите от България пратеници към Императора......» „...Запитване на логотета към тях: „Как е духовният син на нашият свет император,(поставеният) от Бога владетел на България ? Как е (поставената) от Бога владетелка на България ? Как са синовете и дъщерите на духовния син на Императора ? Как са шестимата велики боляри ? Как са останалите вътрешни и външни боляри ? Как е обикновеният народ ? ”. Тук е мястото за пояснение, какви са тези «вътрешни» и «външни» боляри ? С «великите боляри» стават три вида болярство. Великите боляри са по високопоставени от другите очевидно и това не подлежи на коментар, тъй като те са по-високопоставени от първоизточника според йерархията на изброяването. Външни и вътрешни боляри едва ли може да бъде сериозно обяснено с някакви родствени приоритети по отношение на българският владетел. Тяхната «външност» и «вътрешност» очевидно има връзка със служебните йм задължения към България. И ако според проф. Фрицлер «бояр – боляр» е благородническа титла в Румъния, то очевидно тази титла е била благородническа и в България. Благородническите титли в тази епоха произтичат директно от високопостанеността във военната йерархия. Така че, «външни» и «вътрешни» боляри означава «външни» и «вътрешни» високопоставени военни командири. Което води до заключението, че воената териториална организация в България е същата каквато има и Източната Римска империя в този момент. Външни теми – наречени гранични и управлявани от comitas или федерати и вътрешни теми управлявани от comitatences. Над тях очевидно са „великите боляри”. Тези велики боляри според римската терминология се наричат magister militum. Нека да припомним, че Теодор, който е изпратен от Симеон Велики като пратеник в Константинопол е посочен от проф. Иван Снегаров ( Le prince Simeon a-t-ie ete courone en 913 a Constantinople, 1947, стр 24 ) като носител на титлата „магистър”. Наистина Снегаров прави ниско темане на В. Златарски, като споменава, че според Златарски тази титла била равна на кав-хан. Какво като е равна на кав-хан ? Тя може да е равна още на 99 титли взети от Чукотка до Бурунди. Теодор е назован „магистър”, а не „кав-хан” и това не може да бъде омаловажено или заличено със манипулативни сравнения. Задната мисъл на това сравнение ( да убедят читателите, че са потомци на „хан”, а не на „магистър”) е очевидна, но това по никакъв начин не може да промени указанието на първоизточника. „Точно описание на реда на императорските приеми и названието и чина на всеки от великодостойниците, съставено въз основа на стари клиторологии при христолюбивия и премъдър наш Император Лъв1 през месец септември ІІІ индикт, 6308 година2 от Сътворението на света от императорският протоспатарий и атриклиний Филотей. 1. Византийският Император Лъв VІ Философ (886 – 912). 2. Своето съчинение „Криторологии” Филотей е написал през 899г....” С (1) и (2) са дадени поясненията под текст от съставителите на книгата. Гледайки обясненията и годините в тях при бърз пръв прочит не намираме нищо особено. Години далече след прословутата 869-70 нарочена за година през която „българите са покръстени”. При направената проста проверка и то въз основа пак на същите съставители, от стр. 227 имаме год. 6627 от Сътворението равна на 1118 от Р.Хр. и на стр. 160, год. 6504 от Сътворението на света равна на 996 от Р.Хр. Т.е. оказва се, че посочената год. 6308 би трябвало да е точно 800 (или 801) година при константа 5508 (или 5509) от разликите в горните две години . Друга справка може да се направи по онтошение на означения „ІІІ индикт”. Индиктите са 15 годишни цикли въведени от Константин Велики. За намиране на съответният индикт се прави следното: към годината по Рождество Христово се прибавя 3 и полученият сбор се дели на 15. Остатъка е индикта. Въпросният ІІІ индикт се получава ако се тръгне от година 798. Дали годината е била 798, 800 или 801 няма значение – те са делече преди годината на „българското покръстване”. И споменатия император Лъв не може да бъде Лъв Философ (886 – 912), а най-вероятно един от „лъвовете” от близките години - Лъв Хазарин (775 – 780) или Лъв Арменец (813 – 820). По отношение на Филотей – нещата са ясни – дори да е написал своето съчинение през 899г. той изрично споменава от кое време са критологиите. Тъй като сметките са във възможностите на всеки завършил втори клас (говоря за завършилите български училища, а не за завършилите чувашки, осетински и др. образователни системи) поясненията под текст (1) и (2) не могат да бъдат сметнати за неволна грешка, а за очевидна манипулация. С други думи – измама. Защо е нужна тази измама, ще запитат някои по-незапознати с методите на официалната историография? Ами затова, г-жици и г-да, за да може годините на българското християнство да се «натъпчат» в определеното йм от златаристи, митафчисти, и други „исти” граници след 870г. Защото по-надолу пише: „...Ако има синкели и на източните Патриарси, те се предпочитат пред тях, според реда на собствените йм Патриаршии. След това по същият начин (идват) Архиепископът на България и патрициите евнуси. Който от тях е на служба, се предпочита пред другия...” Какво казва Императорския протоспатарий и атриклиний Филоктей ?. Казва дословно, че през 6308г. от Сътворениоето на Света, т.е. 798,800 или 801г. от Рождество Христово в Константинопол присъства български Архиепископ !. Все пак това не е сведение от някой полуграмотен монах от забутан манастир в планините, а човек с висша грамотност за времето си, като тази на Анастасий Библиотекар от Рим, Касиодор, Енодий и др. от този ешелон на грамотност и информираност. Нека само да припомним, че дори на Константин Философ му бе предложено само длъжността библиотекар в патриаршеската библиотека. Не може сведенията на императорският протоспатарий Филоктей да се пренебрегват с прилагане на елементарна аритметическа нехайност, с каквато не се преминава в трети клас. Нека видим къде се поставят високопоставените българи по време на тържествата на Рождество Христово : „...На почетната трапеза на 19 акувити трябва да поканите двама магистри, проконсулите патриции, шестима стратези, двама приятели българи, двама официали от службата на военният логотет и двама по-низши....в акувитите трябва да поканите целият сенат а именно.....комити на схолите, силенциарии, протиктори,...дванадесет души от приятелите българи и дванадесет бедни братя.....” „Двама приятели българи” са поставени сред висшето военно командване на Империята ! И до днес в Испания, която е романоезична, офицерите се наричат „официали” , логотета – нещо като началник щаб в двореца, шестимата стратези – това са дуковете и т.н. Както виждате „българите” са изцяло в контингента на военното висше императорско съсловие. Е, как така „българите” – 120 след стъпването си на Балканите според официозите, като неудържими азиатски тюрко-монголоиди, попаднаха сред висшето командване на «вечният враг» Източната Римска империя и то по време преди да бъдат «покръстени» ? Едно е да се даде кесарска титла на Тервел за помощта срещу арабите, друго е същите тези хора да са присъстващи на най-почитания християнски празник, където иноверци по принцип не присъстват. „ ...На шестия ден ( т.е. разпети Петък б. авторите) от същата седмица....се въвеждат приятелите българи с подаръците от България.....На по-долните маси трябва да се поканят 54 души от комитите и от кентарсите на аритмите и иканатите, а от приятелите българи 18 души. Българите трябва да бъдат наредени на последната маса долу – сами. Те трябва да бъдат въведени и изведени със собствените йм скарамангии...На другият ден след този прием става заключителното конно състезание, приятелите от България се изпращат в страната йм и трапезата се слага ....на катизмата” (трибуна на хиподрума б. съставителите). Освен високопоставените българи, имаме и други поканени българи – на по-ниско ниво в йерархията. За връзките между отделните българи по отношение на чина може само да гадаем, затова няма да коментираме. Не може да се пренебрегне, че броят на българите е една трета от всички поканени по-нискостоящи командири, и мястото йм е също сред военното съсловие на империята. Тук изключения в подреждането едва ли са били допускани след като имаме специални, «дипломатически указания» за начина на подредба на присъстващите. Такъв тип подредба съществува и до днес на дипломатически и правителствени приеми. Като заключение от сведенията на Филоктей можем да обобщим – в края на VІІІ и началото на ІХв., около 800г., българи от различни съсловия, сред които е и Архиепископа на България, присъстват на християнски празник в Константинопол. Това съобщение не само праща в небитието «българкото покръстване от гърците», но указва абсолютно точно за липса на гърци (или елини) сред християните на приема. Гърците, «покръстили българите» липсват на приема. Дали не събират българските саби във вестибюла ?? Това че писменият източник е написан на гръцки език не указва някакво гръцко присъствие. Също както лекарите пишейки рецепти на латински не са римляни. ІІІ. Из „Тактика” на Лъв Боен ред и нрави на маджарите „ 43. Прочее скитските племена имат, така да се каже, един и същ ред и строй. У тях има многовластие и живеят безгрижно и изобщо като номади. Само племето на българите, а също и това на турките имат подобен военен строй, по-здрав отколкото у другите скитски племена, понеже се бият в редовните сражения и се управляват еднолично.” Освен, че нарича българите „скитско племе”, нищо конкретно не може да се изведе от 43т. понеже превода е противоречив и структурно различен. Дали е от превода или е по оригинал такъв, можем само да гадаем. Имат „многовластие”, пък се управляват „еднолично”, живеят безгрижен номадски живот, пък се бият в „редовни сражения”. Като обобщение: За Лъв VІ Философ българите са скити. ІV. Дексип Атински От „Хроника”: 1. Начало на готските нахлувания отсам Дунав „ През време [на императорите Максим и Балбин ( 238г.)] карпите воювали срещу мизите. Тогава започнала и скитската война. По това време била разрушена и Истрия ( край с. Каранасуф – Северна Добруджа) или както я нарича Дексип, Истрийският град.” Според преводачите карпите са племе, обаче мизите не са. По какви признаци ги определят или разграничават не е ясно. Ние мислим, че това разграничение е по категорията «фонетична симпатия». С тези сражения започва и Скитската война, което ясно казва, че Дексип счита мизите и карпите за скити. 2. Нахлуването на готите при царуването на Деций (248 – 251г.) „ По време на (Императора) Деций скитите, така наречените готи, преминали в голямо множество реката Истър [Дунав] и опустошили Римската империя. Те обградили избягалите в Никопол [Nicopolis ad Istrum – с. Никюп – Търновско]мизи....” Мизите спасили се в Никопол, явно са на страната на Империята, щом се сражават с Деций против готите. Готите са обозначени като скитско племе. Мизите от т.1 – също. Затова и войната е наречена скитска – по добре би било да се каже – междускитска война. Засега причините не се търсят. Нататък. От „Скитика”: 3. Обсадата на Марцианопол [гр. Девня - изворите] от готите. „ От съчиненията на Дексип....Местните жители казват, че градът Марцианопол получил името си от сестрата на Император Траян. Скитите мислили, че този град може да се превземе....”. Готите продължават да се наричат скити от Дексип. 5. Обсадата на Пловдив от готите „Из съчиненията на Дексип. Обсадата на филиповия град. Град Филипопол се намира на границата (1) между земите на тракийците и македонците и лежи на р. Хебър [Еброу ]. Казват, че негов основател бил македонският цар Филип [Филип ІІ Македонски], син на Аминт, по чието име е бил наречен и градът. Именно този най-стар и най-голям град е бил нападнат от скитите...» (1) Тази граница е там и според Птоломей и Страбон виж. PWRE, 2 R.,VI, col.395-396. Според днешните историци обаче тази граница не е там. Защо ? Защото тогава Пловдив се отъждествява точно с града Филипон (града на Филип) от Библията, където Ап. Павел гръщава за първи път в Европа (след като сънува, че го вика македонец), където има римски гарнизон и затвор, където има плавателна река и т.н. Гръцкото Филипон-че в планините няма нито гарнизон, нито затвор, нито е областен център, няма, нито е имало някога поток, за река да не говорим. От т.5 готите продължават да се наричат скити. V. Евсевий ( прибл. м/у 284 и 305г.) Обсадата на Солун от готите. „Из съчиненията на Евсевий, книга ІХ. Обсадата на Солун от скитите. А солунчани и в тоя решителен…” Евсевий нарича готите, скити. VІ. Евнапий ( р. ок. 345г. в Сарди – поч. ?) 1. Готите се заселват отсам Дунава. „Скитите загинали в по-голямата си част напълно след поражението и разгромяването йм от хуните…” По-нататък обширно се разправя как готите се разселили по цяла Тракия, Мизия и Тесалия с разрешението на Императора. „..Като узнал за тези неуписуеми злини, императорът се принудил да сключи мир с персите, като се укорявал и разкайвал, гдето е приел скитите. Той кипнал от гняв и обзет изцяло от мисълта за война срещу тях, изпратил напред сарацинската конница, за да се противопостави на варварите които стояли вече пред стените на Константинопол и го обезпокоявали…”. След по-нататъшните обяснения става ясно, че готите (скити) едва ли са се допитвали до императора на римската Империя за своите действия, защото е видно, че Императора изобщо не владее положението на северозапад от столицата. Също е пределно ясно, доколко готите(скити) са „загинали в по-голямата си част” във войната с хуните, щом като могат безпрепятствено на окупират европейските територии на Константинопол. 3.Император Валент се готви за война срещу готите79. „По времето когато скитите нахлували в Македония Император Валент пристигнал в столицата…” (79) В текста те са обозначени под името скити. Евнапий дори не нарича скитите – готи, а говори само за скити. Готи е по-новото разбиране на скитското племе, което едва ли е най-вярното. 4. Никополци се присмиват на другите тракийци82. „ Никополци се присмели на другите тракийци, които от страх пред императора си изпатили страшно, понеже от една страна…” (82). Събитието се отнася към 379г. по времето на Теодосий. Schmidt, op.cit.,, 413, n 3, предполага, че се отнася до Nicopolis ad Nestum. Тук отново попадаме на прекаленото самомнение на съвременните тълкуватели на историята. Понеже на Шмит му се струва невероятно,никополците на р. Дунав да са наречени тракийци от Евнапий, той счита че става въпрос за никополците на р.Места. А, че Евнапий нарича точно Nicopolis ad Istrum тракийски град и жителите му тракийци изобщо не се приема за истина. Ето, така се прави съвременна история. Разбирането на Евнапий, че Тракия е нещо много по-голямо от сегашната област Тракия, и именно, съобщението, че една такава много по-голяма Тракия – истинската о г р о м н а древна Тракия, е синхронно на съобщението на Херодот, че тракийците са най-многобройното племе след индусите, не се приема за правилно. Защото тази голяма Тракия би обхванала почти всички племена известни днес под името „славяни” и би оправдала и изяснила по кристален начин обясненията на Херодот. Това обаче не е изгодно на мирогледа на Шмид, че най-значимата популация в Европа са германците и …българските историографи отново танцуват по чужди свирки, вместо да вярват на очите си, т.е. на писанията на древните автори. 7. Пъклените замисли на готите. „ В първите дни на Теодосиевото царуване скитският народ като бил изгонен от земята си от хуните, преминал Дунава заедно с племенните си вождове, които се отличавали по достойнство и род. Те били отрупани с почести от Императора, и като виждали, че всичко е в техни ръце, започнали помежду си голяма междуособица: едни настоявали да се задоволят с настоящето си благополучие, а други – да запазят дадената от тях в Родината клетва и да не престъпват взетите решения. А тези решения били извънредно безбожни и по жестокост надминавали варварският обичай – да действат по всякакъв начин срещу римляните и да увреждат със всякакви хитрини и измами ония, които йм били дали прием, ако и да били видели най-големи добрини от тях, та да станат господари на цялата страна….” Тук попадаме на едно кардинално съобщение с огромна важност и следствия, а именно – обяснението как така в Източната Римската Империя имаме предимно императори от балкански произход, а не елински или латински. Тези дадености са отбелязвани многократно в форумите по история, но поне ние за пръв път попадаме на съобщение което у к а з в а, че това не е случайно, а план предначертан от готите още преди преминаването йм през Дунава. В този аспект не е и съвсем важно откъде точно идват готите от – североизток (степите на север от Черно море) или от северозапад ( централноевропейската равнина –Пустата), те определено са славянски племена, наложили славянският език на Балканите и най-важното – тяхната документирана цел от Евнапий – завладяване ръководството на Източната Римска Империя. Тъй като не е отбелязано кога приблизително е взет този план, считаме че през 379г. (годината на съобщението) от началото на този план са изминали около 100г. – една приблизителна цифра, която посочва първите балкански Императори. Това обяснява не само императорите от Диоклециан до Василий ІІ и пробалканската йм политика, както и промените в армията, когато се дава приоритет на балканците, но също и църковните въпроси свързани с готската църква в Константинопол и готската епархията на север от Черно море. Кардинални въпроси с множество подвъпроси от национална, регионална, културна и т.н. насоченост. Тук ще приложа и т.6, която смятах да спестя, но след това развитие на въпроса, би било важно да я упомена. Тя указва от къде се появява „славянското море” наводнило Македония и Тесалия и какво е неговото първично име. 6. Готите се крият в македонските езера. „ Във времето на Теодосий, когато Максим87 въстанал и варварите се отправили на поход срещу римляните, всред тях се разпространила мълва, че римляните събират огромна войска. Варварите88 като разбрали опасността, прибягнали до обичайната си хитрост и се скрили в македонските езера.” (87) – Сиреч узурпаторът Максим, Император на Западната Римска Империя. (88) – Готите. Поясненията с цифри също са дадени от съставителите. За това, че съвременниците наричат скитите – готи, вече казахме. Готите скрили се се в македонските езера обаче не са корморани за да се скрият във езерата. Те са се скрили около езерата, което означа, че контролират достъпа до тази територия. Това обяснява, че остроготи тръгват от тази територия към Рим (Аларих), където по-късно панславистите изведнъж откриват на същите места славянско море дошло неизвестно откъде. Още, тези готи няма да са същите превзели Рим под водачеството на Максим. Те са навярно от умереното крило указано от Евнапий, които „настоявали да се задоволят с настоящето си благополучие”. Тук не се упоменават мизи и траки. Готите се разпореждат по цялата зона. Мизите и траките обаче продължават са се появяват и в по-късните съобщения от което става от ясно по-ясно, че тези наименования на временни човешки индикации (формирани от съответното образование, култура и т.н. на съответната персона) през такава малка разлика във времената, са пъзел на глобалното и огромно море на популацията наречена траки от Херодот, скити от Евнапий, славяни от панславистите и т.н. Ако понякога са се смесвали с тази популация и други етноси (без значение дали са тюрки, монголи, печенеги и т.н.), а те доказано са се смесвали, то множествеността е устояла на фрагментността и наличието на днешните славянски езици и покритието на половин Европа от тях указва именно, втората популация след индусите – трако-скитската, като това определение съвсем не изчерпва многообразието на имена, които древните пуристи са йм дали. 8. Висшите длъжности се продават публично „ Във времето на царица Пулхерия (414-416г.) - ( на гръцки е изписано Поулхериас б.м., и тази дума според проф. Фрицлер означава «българка») – провинциите били на разположение на ония, които пожелавали да купят висшите длъжности. Всеки могъл да си купи открито големи и малки провинции от държавната хазна, както каквато и да е друга стока от пазара. И който искал да ограби Хелеспонт, купувал Хелеспонт, друг – Македония или Тракия,…..Това именно можел да прави викарият (управителят на диоцеза б.пр.) и проконсулът (управителите на Африка, Азия и Ахая.б.пр.). И не съществувал никакъв страх от жалките предписания, умрели заедно със законите, че този който отсъжда срещу подкуп, трябва да се наказва….И властникът чрез тези безгласни глашатаи съобщавал всекиму на ухото, че той бил купил поданиците си за толкова и толкова злато, и че е крайно необходимо да внесе тази сума, иначе ще има неприятности и ще бъйде наказан със смърт и конфискация. И тъй тези, които могли да платят, ридаейки плащали с това, което имали дотогава. Тия пък, които нямали средства, били бити публично с бичове по телата…”. В «Римска теза» липсваше морално обяснение, защо точно българската държава, да е следствие на римските гранични български гарнизони, а не на племенна инвазия . Евнапий рисува такава картина в т. 8. на римското цивилно управление през Vв., че данъците които граничните гарнизони са събирали, като своя заплата ще да са били „манна небесна” за цивилното население на гарнизоните в сравнение с цивилните кожодери.Освен това висшите военни са се сменяли много по-рядко, а по нисшите чинове навярно и въобще не са се сменяли ако няма война, което внася още обяснителна фактология, за поведението на военните власти спрямо цивилното население, което „де факто” ги издържа икономически, понеже централното ръководство не привежда имперските заплати на войниците поради липса на средства. Какво му е чудното при тези дадености, че тези гранични гарнизони дотолкова се отдалечат от „централното ведомство”, че в края на краищата обявяват официално, че не искат да имат нищо общо с него и възпрепятстват с оръжие проникването на централни константинополски войски на своите територии. А, че централните имперски войски проникват в периферните гранични гарнизони за грабеж е всеизвестен факт, най - ярък от който е този на Император Никифор от по-късно време. От имперска гледна точка, той си е прав да изисква подчинение и данъци от структури, които са формирани като такива от Империята и да ги смята за част от Империята (за което недвусмислено заявява Император Лакапин в писмо до Симеон). От гледна точка на гарнизоните, които десетки години са се управлявали самостоятелно ( със съвременни думи, те са наречени „държави”) такова посегателство е вражески акт и те се противопоставят със всички военни сили които имат. И докато гарнизоните се се простирали от планината Шварцвалд до устието на Дунав и човешките йм и икономически ресурси са били със всяка измината „петилетка” все по-значителни и като финал започват да се наричат „държави”, то Източната Римска империя в Европа е била до вала на Анастасий, а в останалия свят със всяка измината година териториите са се отеснявали, докато в края на краищата цялата мощ на Империята не е надминавала мощта на един, единствен гарнизон – да речем този в Nicopolis ad Istrum. Ето това е истинският край и крах на Източната Римска Импрерия, а не някакви митични нахлувания на азиатци на звездни коне, славянски морета или падането на Константинопол под османска власт. Аварския хаганат, имайки на разположение компактната маса на трако-скито-готските племена ( за момента наречени оври, обри, авари) се опитва да възстанови племенният начин на управление, върху целият район на граничните гарнизони, но опита е обречен на неуспех. Цивилизацията си казва думата и е във възход и граничните гарнизони се връщат в първоначалните си имперски конфигурации, само че с различни имена – кралства, царства, княжества и т.н., все кипри и привлекателни имена съответстващи на новото самочувствие породено от свобода. VІІ. Филосторгий ( р. прибл. 368г. в Кападокия) Църковна История 1. Дейността на Улфила „ [ Филосторгий] казва, че по това време Улфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети97, а сега готи, които поради своето благочестие98 избягали от собствените си земи. А този народ приел християнството по следният начин.Прли царуването на Валентиан и Галиен99 голяма част от отвъддунавските скити100 преминали в ромейската земя и опустожшили голям дял от Европа. Като преминали в Азия101 те навлезли в Галатия и Кападокия, заловили много пленници, някои от които се числели към духовенството и с голяма плячка се оттеглили в земята си. А взетите пленници християни, като общували с варварите, обърнали в благочестието голям брой от тях и ги направили да мислят според християнскси, вместо според езическата вяра. Всред тези пленници се намирали и предците на Улфила, по произход кападокийци,от така нареченото село Садаголтина102 близо до Парнас. И тъй този Улфила, като бил поставен за техен пръв Епископ, предвождал населението. Той станал Епископ така. През времето на Константина, тъй като на Императора се подчинявали и тамошните варварски племена, [Улфила] бил изпратен от вожда на този народ103 заедно с някои други като пратеник при него. Той бил ръкоположен от Евсевий104 и неговите привърженици за Епископ на християните в гетската земя. Като се грижел и за другите техни работи, той йм изнамерил собствена азбука и превел на техният език цялото Писание, с изключение на „Книгите на царете”, тъй като те съдържали повествувания за войни, а народът и без това бил войнолюбив и повече се нуждаел от нещо , което да обуздае неговият порив към сражения, а не от нещо, което да го подбужда към това.- - - Императорът106 заселил този народ в селищата на Мизия, кой където желаел. Той почитал извънредно много Улфила и често казвал за него „нашия Мойсей”. Той боготворял много този човек и направил самия него и подчинените му привърженици на своята еретическа вяра107.” (97) - Формата на името е предадена Урфила вм. Улфила. (98) - ..поради вероизповедание на християнството… (99) – Събитието станало по времето на Валериан (253 – 266) и сина му Галиен (253 – 268), а именно в 264г. (100) – Сиреч готите. (101) – Мала Азия (102) – Неизвестно местонахождене (103) – Сиреч от страна на готите. Пратеничеството пристигнало във византийската столица през 332-333г. Улфила вместо да се завърне със своите съотечественици, остава в Мала Азия около пет или шест години, значи между 333 и 341г. (104) – Евсевий Никомедийски (106) – Към това вж. Iordanes, Getica,§ 276. Готите преминават отсам Дунава по времето на имп.Констанций (337 – 361). (107) – Сиреч арианството. Какво четем в оригинала ? Четем че Филосторгий нарича тези хора скити, които преди са наричани гети, а сега готи. Готът Йордан сам пише историята на своя народ – Гетика – от (106). Тоест гети и готи са племена от скитски произход. В поясненията виждаме непрекъснато внушение от страна на съставителите да манипулират извора, като в т.(100) например, където се трамбова по маниера на Гьоринг „сиреч готите”. Няма никаква пречка да се изпише например „Сиреч гетите или готите”. Това обаче не се прави и целта е кристално ясна – трябва да се митологизират готите и всичко друго е недоразумение. Друго внушение от издателите е, че Филосторгий не знае как се казва Урфила и по погрешка го изписва Улфила. Гъркът Филосторгий не знае да пише на гръцки и съставителите го поправят. Това обаче не е история, а режисиран вариант на истинската история. Какво се режисира ? Всичко което е неподходящо за картината търсена от официалната историография. Премахва се окончанието рих и Есперерих губи готската си именна индикация и придобива еврейска. На рух – Аспарух. Тук виждаме друга жертва на пуристкият маниакализъм – Урфила. Тъй като фил няма как да придобие германка фонетичност, тъй като е гръцки корен отпреди германците да се родят, се преминава на Ур, като се преиначава на Ул. А ул, г-жици и г-да, е точно германски суфикс, поради което Улфила придобива германско поданство. 5. Война с преселниците готи и гибелта на Валент. „След като се преселили, скитите127 отначало били въздържани спрямо ромеите, но после започнали да вършат грабежи и подели открита война. Като узнал за това Валент се вдигнал от Антиохия стигнал в Константинопол и се отправил за Тракия. Той завързал сражение с варварите и като загубил много от войниците си ударил на силен бяг….Така загинал Императора, като погубил заедно със себе си по-голямата и най-добрата част на ромейската държава…” (127) – Готите. В повествованието на гръцки език (това което е в кавички е самото повествование и е написано на гръцки, а заглавията на главите към тях на написани на латински) продължава на стои употребата на скити, а поясненията на съставителите са в унисон с латинското изписване – готи. Т.е. готи се употребява отново в смисъл на скити. 6. Демофил епископ на Вероя „Император Теодосий влязъл в бой с варварите при Сирмиум, където отишъл поради належаща нужда веднага след като взел властта…..Той поверил управлението на църквите на онези, които изповядвали единосъщието, а арианите и евномианите изгонил от града. Между тях бил и Демофил, който като бил изгонен, пристигнал в своя град Вероя134- - -, също така и Доротей, изгонен от Антиохия, отишъл в Тракия, откъдето произхождал. А другите се пръснали на разни страни.” (134) – Стара Загора. Теодосий беше поставен на Източноримският престол от Западноримският Император Грациан (375-383). Той е „ниспано” и привърженик на православието, за разлика от предшественика си Валент, привърженик на арианството. Виждаме, че Тракия, където се връщат привържениците на арианството е извън контрола на Теодосий – тя е под скитски контрол. Също и под арианско църковно управление. Употребата на термина „варвари” ,потребяван на два пъти е по отношение на християни. Ясно е, че от тези времена нататък, това няма да бъде термин означаващ обезателно езичник, а общо наименование на политически противници на Константинопол. Варвари като термин на неконстантинополец. 10. Аларих в Тракия „По времето за което става дума150 Аларих151, по произход гот, събрал войска във вътрешността на Тракия152, нахлул в Стара Гърция, превзел Атина и опустошил македонските земи и съседна Далмация. Той нахлул и в Илирик и като преминал Алпите, навлязъл в Италия”. (150) – 395-396г. (151) – Готският племенен вожд Аларих (382-412). (152) – В текста е казано „в горните области на Тракия”…Това посочване трябва да се тълкува в смисъл, че войската на Аларих била набрана в крайдунавските земи. Обозначението „Тракия” в случаят е употребено като общо име на Балканският п-в. Тук четем за втори път, че под Тракия се разбира не само днешна Тракия, но и земите зад Стара планина –докъде –неизвестно. Съставителите приемат естествената граница р. Дунав, но тя не е указана като граница на Голяма Тракия. Какво е особеното на т.10 ? Готските войници на Аларих, са събрани от Балканите, където властваха и продължават да властват веждесъщите –скити – готи – гети. Както виждаме той не „опустошава” Тракия и Македония, където беше споменато заселването на готите, а други съседни земи. Как така Аларих впоследстие със скито-гето-готската си войска е определен като германец не е съвсем ясно. Нявярно по някакви шамански способи от които ние като християни не се интересуваме, разбира се. VІІІ. Сократ Църковна история 1. За събора в Сердика. (Тази глава не е свързана с неразборията с имената на племената, а по-скоро с друга фалшификация – за православието. Ще покажем накратко само тези места, където си личи, че още на Събора в Сердика (343-344) става разделението на църквите. На Западна и Източна. И това не е разделение между православие и католицизъм, а между арианство и западно християнство. Това „западно християнство” след провала на арианството в Константинопол заема отново цариградската катедра и чак тогава (след 500 или 700г.) се стига до ново разцепление – между православие в Константинопол и католици Записано Отпадането на арианството като бивша официална религия обаче не е безследно. То запазва някои характерни черти, част от които е „подобносъщието” на Христос и Бога, които впоследствие не са приемливи нито за православието, нито за католицизма. Това е така нареченото „българско битие” за което Император Юстиниян създава независима епархия с център Охрид и което се явява крайъгълен камък в препирните на VІІІ Вселенски Събор. „ И тъй по решение на двамата императори отново бил свикан вселенски събор в Сердика, който е илирийски град…..Когато се събрали в Сердика източните епископи не искали да се явят пред лицето на западните, като казали, че няма да влязат в разговори с тях, ако не изгонят от събранието привържениците на Атанасий162 и Павел163. Понеже Протоген, Епископът на Сердика и Озий, Епископ на Кордоба ( Испания б.м.) не се съгласили ….те веднага си отишли. И като стигнали тракийският Филипопол направили отделен събор…” (162) – Александрийски Патриарх Анастасий (ок.295-373) (163) – Павел І, Цариградски Патриарх (340-341 и 342-344) 2. Как съборът в Сердика, върнал епископските катедри на Атанасий и на Павел. „Прочее тези, които се събрали в Сердика и онези, които направили отделен събор в тракийския Филипопол, и едните и другите извършили това, което намерили за добре и се разотишли по градовете си. И тъй Западът се отделил от Изтока. Границата на общението била планината наречена Тисуки167, която се намирала между илири и траки….” (167) – Днешната Траянови врата, която разделя Дакия и Тракия. 3. Епископи на Тракия, преследвани като привърженици на павел и Анастасий. „Адрианополският епископ Лукий умрял в тъмница, окован във вериги. А толкова много започнали да говорят за Атанасий, че Императорът изпаднал в неудържим гняв и заповядал да го убият, където и да го намерят, а заедно с него и Теодул и Олимпий, предстоятели на църкви в Тракия”. Четем, че Императора на Източната Римска Империя в Константинопол – Констанций защищава арианизма на Източните патриарси. Син е на Константин Велики, който раздели Империята на три части (като преди това е разделена от него на четири), като всяка част се управлява от един от синовете му. Впоследствие единият е убит и Империята се групира на две части – Източна и Западна. Това засега ни удовлетворява като констатация, понеже сме заинтересовани от българската история и територии. Това даде основание на гениални български историци в това разделение да отбележат „раждането на Нова Византийска Империя”. Такова „раждане” е послужило на елинските историци да нарекат тази Източна част, гръцка и оттам Византийската Империя – Гръцка Империя. Виждаме чии интереси обслужват гениалните български историци. Виждаме още един пропуск от такова естество в официална историография. След преместването на столицата от В.Търново в София би трябвало да имаме Нова Българска държава и Стара Българска държава. Надяваме се, че по този въпрос се работи. 4. Улфила, епископът на готите се присъединява към цариградският символ на вярата. „А последният [символ] на вярата, заедно с допълнението, бил обявен в Цариград- - -. Тогава към него се присъединил за пръв път и Улфила, епископът на готите. По-рано той приел никейският символ на вярата, каято последвал Теофил, който присъствал на Никейския Събор и се подписал като Епископ на готите.” Без да се впускаме в църковни дирения, само накратко ще отбележим, че подписаният Символ на Вярата в Цариград (с допълнението ?!) не е идентичен: 1. С решението взето на Събора в Сердика и съответно на Западното виждане за християнство. Там Улфила не е подписвал нищо, тъй като явно не е присъствал. 2. Нито е далече от арианизма иначе не би могъл на се осъществи този акт в град управляван от защитник на арианите, който гони противниците йм дори до смърт. 11. Как Император Грациан взел Теодосий за съимператор. „Грациан, като завзел императорската власт заедно с Валентиан Млади (375-392), - - - схванал, че ромейската империя е в тежко положение, че варварите вземат надмощие и че държавата се нуждае от способен мъж. Той взел за съимператор Теодосий, който произхождал от испанските благородници и много се борил във войните. Поради това, още от по-рано, преди да бъде избран от Грациан, той бил смятан от всички за достоен за царската власт. И тъй като го провъзгласил за император в илирийският град Сирмий (Сирмиум) през консулството на Авзонии и Оливрий на 16.( или 19 б.пр.) януари 397г.Грациан споделил с него борбите с варварите.” Тук както виждате отново се потвърждава от Сократ „Новата Византийска Империя”, на която император се назначава от императора на «Старата Римска Империя». Тъй като един от радетелите на Новата Византийска Империя е зам.ректора на СУ, г-н Бакалов, очакваме в най-скоро време той да се издигне и до Ректор със своите твърдения (от най-тежък национален калибър) за древна история. ІХ. Созомен (р.около Газа – поч.ок.450) Църковна история 1. Свободата на вероизповеданията в Македония и Илирик „…А тези които били на запад – елини, македонци и илирийци, без страх изповядвали вярата си (християнската б.м.) благодарение на Константин (Константин І – б.м.), който управлявал тамошните ромеи.” Видно е, че в началото на V в. елини, македонци и илирийци са наречени „ромеи”, т.е. „римляни”. Това разбиране за принадлежност към Империята никога не е променяло своето значение и никога не е значело народност. Такова каквото се опитват да му привнесат радетелите на Новата Византийска Империя. 11. За отвъддунавските варвари. „…Това племе било, както казват, непознато по-рано на траките около Истър и на самите готи….” (Х) – става въпрос за легендата как хуните преминали Азовско море – б.м. За Созомен траките не само са до Дунав, но и около него, т.е. зад Дунава и граничат с готите. От това тройно потвърждение до сега на сведения за тракийските гранични поселения от първоизточници е очевидно, че мизите са тракийско племе. Т.е. мизите са тракийци. Х. Теодорит Кирски (393-ок.451) 22. За църквата на готите „ Когато Йоан Златоуст (398-404) видял, че и скитското множество паднало в мрежата на арианите…” Според Теодорит Кирски скитите са готи. ХІ. Приск Тракиец (р.410-20 – поч.ок.472) 2. Нападения на хуните срещу Ниш. „Скитите 348 обсадили илирийският град Ниш (Naisus).” 3. Нападения на хуните в земите на Империята. „Скитите нападнали ромеите по време на панаира и избили мнозина от тях…” Хуните са наречени скити от Приск. Няма да привеждаме множеството примери от Приск където той винаги говори за скити. 7. Договор между хуните и Източната Империя. „…Асимус е яка крепост която отстои немного далеч от Илирия и се намира в областта Тракия. Нейните защитници нанесли големи щети на неприятелите. Те се защитавали не от стените, но водели сражения извън крепостния окоп срещу безбройна войска и пълководци, които имали голяма слава сред скитите. Поради това хуните се отчаяли и се оттеглили от крепостта. А жителите на крепостта предприемали набези и стигали надалеч от своите укрепления, когато съгледвачите йм съобщавали, че минавали врагове, натоварени с ромейска плячка. Въпреки, че били малобройни в сравнение с неприятелите, те ги надвишавали по смелост и мощ…” След като не успяват да се справят със защитниците на крепостта в устието на р. Осъм, хуните йм въздействат чрез преговори в по-висшият началник – Теодул – началник на римските отряди в Тракия. Тук имаме няколко момента. 1. Тракия продължава да брани своите територии чак до Дунав и при свидетелствата на Приск в Vв. 2. Осъмската крепост се оказва толкова здрав орех, че създава проблеми не само на неприятеля, но и на гланокомандващият в Константинопол – в случаят Теодул, който изпраща пратеници със заповед – осъмци да освободят пленените скити и ромеи. Осъмците (асимунтци в повествованието) обаче дръзко отговарят, че ромеите отдавна са освободени, а всички пленени скити са избити. 3. Осъмската крепост несъмнено е част от граничните гарнизони на Империята и тази крепост, както и Никополската е непревзимаема, не толкова поради своята недостъпна крепост, колкото с елитната мощ на самите защитници. В българският превод те са наречени с кроткото име „жители”. Тези „жители” обаче са толкова жители, колкото и тези които избиха 50 000 китайски войници за 10 минути на китайско-руската граница преди време. Те бяха „комбайнери” – една поредица от вицове много разпространена и породена от едно интервю с руски командващ, който отричаше да са участвали руски войски в стълкновенията. Били само колхозници от околностите. В случаят виждаме как „колхозниците” от р.Осъм смазват хуните, сразили основните римски бойни единици, като тези единици са действащата армия. ( Дори Сердика е разрушена по това време и необитаема – една несъмнено мощна крепост, също с „жители” като защитници). Граничната римска армия, локализирана в крепости по цялата дължина на Дунав в общи линии е недосегаема. Това са „bulgaros” в римската армия, не случайно обявени като непобедими от много автори. При превземането на Сирмиум по време на същите тези събития, те са упоменати като главна сила, пречеща на превземането на града. Едва след тяхното ликвидиране (но не и пленяване) хуните успяват да се справят с крепостта. Една от най-прочутите личности от това воинско съсловие несъмнено е Аеций { Flavius Aetius роден в Силистра (Durostorum) през 390г. и убит на 21.ІХ.454г.} син на потомствен военен тракийски аристократ (според досегашното разбиране за територията на Тракия изложено в тези паметници). Според съвременните историографи обаче тези елитни хиляди войници „bulgaros” са се изпарили в небитието, заедно със своите семейства, и българи започват да се нарича някакъв «мръсен и нечист народ», скрит в тръстиките и блатата до мустаците. 16. Нападения на Валамир „Когато скитът441 Валамир442 нарушил мирният договор и опустошил множество ромейски градове…” (441) – Тук с името скити са назовани остроготите. (442) – Остроготски племенен вожд. Виждате, че съчинителските възможности на съставителите в обясненията са неизчерпаеми. Що се отнася до Приск – той е категоричен: остроготите са скити. По надолу има и други интересни неща от Приск, но няма да се спираме на тях. ХІІ. Малх ( от Филаделфия- Палестина) 1. Император Лъв І сключва мир с Теодорих, сина на Триарий „….да бъде владетел на самите готи, императорът да не приема в своята земя, никого от тези които искат да се отцепят от него, а да му съдейства във всичко, което заповяда, освен срещу вандалите.” Според съставителите Теодорих е острогот. Според Малх – гот. Тук е интересно едно условие поставено от Теодорих при сключване на договора, а именно, че ще се бие срещу всички които му заповяда Лъв, освен срещу вандалите. Това е несъмнено белег, че скитите-готи и вандалите са в някакви близки отношения, една народност под две имена или нещо подобно, понеже едва ли някой би дръзнал на се усъмни в храбростта на Теодорих, която е доказана в последвалите събития в които е вожд на готите-остроготи. ХІІІ. Зосим (нач. на Vв.) Нова история 1. Войната на император Деций с готите „Когато държавата се намирала в пълно безредие поради нехайството на Филип526, скитите минали Танаил и ограбвали селищата на Тракия. Срещу тях излязъл Деций и ги победил във всички сражения…” (526) – Филип Араб (244-249) Зосим говори за скити, преписите от ХІ до ХІVв. на латински пишат за готи. Съставителите – също. 2. Галиен воюва с готите. „Когато скитите докарали Елада в извънредно тежко положение и обсадили самата Атина…” Според Зосим тук готите са скити. 6. Походът на готите и поражението йм от император Клавдий ІІ. „ По това време останалите скити, поощрени от предприетите по-рано нападения се съюзили с херулите, певките и готите..” Тук Зосим различава скитите от готите, като йм дава име на множество. 8. Заселване на бастарни в Тракия „Императорът570 приел скитското племе бастарни, които му се подчинили, и ги заселил в тракийските земи…” Според Зосим бастарните са скити. 16. Модарис разбива варварите. „..В това време големи пълчища от отвъддунавските скити, т.е. готи, тайфали и други народи, които по-рано живеели с тях…” Готите и тайфалите са скити според Зосим. 20 Промот разбива с измама гротингите. „По същото време отвъд Истър се появило някакво скитско племе…местните варвари го наричали гротинги…” Гротингите са скити. Според съставителите остроготи. ХІV. Евстатий Епифанийски ( V-нач.VІв.) 1. Походът на Теодорих срещуЗинон „Против Зинон въстанал и Теодорих655, скит по произход...” (655) – Теодорих Страбон, поч. През 484г. Според Евст.Епифанийски Теодорих е скит. Според съставителите – гот. ХV. Диалози на псевдо-Кесарий – компилативна творба където преобладават части от съчинения на Григорий Богослов. 1. За името на река Дунав. „Една от четирите реки, които изтичат от райският извор, наречена в нашето Писание Фисон,се нарича Истър от гърците, Данувий от римляните и Дунавис от готите….” Да уточним, че все още р. Дунав се нарича Данувий или Данубий, Данубио от езиците на латинската подгрупа в индоевропейския език. И все още Дунавис се нарича Дунав според славянската подгрупа на индоевропейския. „Ис” е поставено като окончание, не защото присъства в готският изказ, а поради законите на гръцката граматика. Т.е. готският изказ на името на р.Дунав отпреди 1500г. е същият какъвто е днес изказа и от славяните. Ето и въпроса от първа степен на сложност с едно неизвестно – какъв е бил езика на готите - скити? ХVІ.Андрей Кесарийски (кр.на V и нач.на VІв.) – Архиепископ на Кападокийска Кесария За хунските народи 1. „Някои смятат, че Гог и Магог са скитски племена от крайния Север, които ние наричаме хуни…..” 2. „Някои казаха…(че) със скитско име са се назовавали и част от готите в някои области в Азия, някакъв род военна уредба, както и тайфалите и готогърците, които назоваваме с общото наименование хуни….” За Андрей Кесарийски хуните са скити. Също и част от готите които имат някакъв род военна уредба. Тук не е трудно да предположим тази военна уредба за скито-хуните оногундури, кутригури, котраги, които имат точно военна етимология според „славянския” език. „Готогърци” е изписано на гръцки като „готограикоус” и преводачите ги визират като претопени сред гърците остроготи ?! Етнос „граикос” и производните му граеци, граици и т.н. през Vв. обаче не съществува. Има „еладас” и производните елини, елади и т.н. Така, че готоеладос е възможното формирование, но готограекос – не. Няма как едно име от по-късните времена да се тълкува като етнос във време, когато такъв няма. Този метод е историческа политология, а не историческо съждение.. Освен това по смисъл изказа от т.2 е твърде деструктивен и неясен с дадения превод от съставителите. Пояснението „някакъв вид военна уредба” виси в средата на изречението и не е обвързано по смисъл нито с предидущите слова, нито със следващите. В този си вид то е канцерно образуване в този си вид. „Както” предполага сравнение спрямо «нещо» и единственият израз подлежащ на сравнение и доуточняване е именно „накакъв род военна уредба”. Тоес нормализирания вид на превода би трябвало да бъде „…някакъв вид военна уредба както при тайфалите и готогърците…”. Т.е. готогърци и тайфали са пояснения или имена на военни формирования. Думата «готогърци» има два корена. Единият е «готи». Той несъмнено е етностно понятие и не би определял сложната дума като «военна уредба». Това би трябвало да го стори другият корен – гърци. Което е потвърждение на тезата, че «гърци – гъри» е служебно име, а не етностно. Освен това думата „тайфа” все още има смисъл в българският език на диалектно ниво, като „група”, равнозначна на латиноезичната „банда”. ХVІІ. Козма Индикоплевт (ср. на Vв.) Християнска топография За християнството мужду гърците и илирийците „…и в цялата персийска земя има безброй църкви и епископи и много християнски народи, и много мъченици и монаси безмълвни - - - Също така и в Киликия Лазика, Понт и в северните области – между скитите, хирканите, херулите, българите, еладците, илирийците, далматите, готите, испанците, римляните, франките, и други народи чак до Гадира, към северната част на Океана…” В заглавието „За християнството…” фигурира думата „гърци” изписана на латински, но в самото изложение, гърци няма – има „еладци” което е точното съответствено понятие за гърците в съответната епоха – Vв. Тъй като погледа на Козма към света е от Александрия или Синай, то е ясно защо европейците са поставени в „северните области”. другият момент е, че Козма не поставя гърците сред християнското поселение, което отново доказва, че през Vв. гърци не съществуват, като етнос. Българите са поместени в група с други етноси почти както са разположени и днес в ланшафта на Европа, т.е. съседството в изречението е резултат от евентуално наблюдавано географско съседство. Това потвърждава, че е бил пътуващ търговец обиколил Черноморието, Европа и Африка чак до о-в Цейлон и наблюденията му са лични. Включването на българите сред християните на Европа в средата на VІв. не е изненада. Да обобщим: 1.Според Лъв Дякон българите са мизи , Според Василий ІІ – са българи. – ІХ - Хв. 2. К.Багренородни – българите имат Архиепископ на прием в Константинопол. VІІІ –ІХ в. 3 Дексип Атински готите са скити, мизите са скити - ІІІв. 4. Евсевий нарича готите, скити.- кр.ІІІ - нач ІVв. 5. Филосторгий – готи са гети, гети са скити - ІVв. 6. Созомен – елини, македонци и илирийци са ромеи (римляни) – ср. на Vв. 7. Созомен – мизийците са тракийци 8. Теодорит Кирски (393-ок.451) – готите са скити 9. Приск Тракиец (р.410-20 – поч.ок.472) – хуните са скити 9.а. Остроготите са скити. 10. Малх ( от Филаделфия- Палестина) – Теодорих Велики е гот 11. Зосим (нач. на Vв.) – готите са скити 11.а. бастарните са скити, тайфалите са скити, гротингите са скити. 12. Евстатий Епифанийски ( V-нач.VІв.) – Теодорих Велики е скит 13. Диалози на псевдо-Кесарий - Дунав е готско наименование 14. Андрей Кесарийски (кр.на V и нач.на VІв.) – тайфалите и готогърците са хуни. 15. Козма Индикоплевт (ср. на Vв.) – българите са християни в V-VІв. В тази съкратена подредба да бързо възприемане на най-гланите моменти от цялото изложение правят впечатления няколко основни момента. 1. Българите са християни преди ІХ в. 2. Тракия като област се простира поне до р.Дунав, ако не и отвъд. 3. Всички първоизтоочници определят готите като скити. Нито един източник не е посочил германците като скитско племе. следва -------------------------------------------------------