Тази тема беше отделена от "Хазарската мисия на Константин Философ-Кирил и Методий"
В тази тема както и на други места в нета напоследък попадам на изключително странни за мен тези, термини и понятия като "старобългарски език". Въпреки, че не е тук мястото да се дискутира този "проблем" (ако някой иска да отвори нова тема) бих искал да драсна няколко реда.
Понятието "старобългарски език" според мен е тотално нередно да се употребява, особено при контактите с чужденци, защото се създава мешавица и много от тях се сещат за прабългарите и за техния език и са необходими допълнителни уточнения.
Това, което ме учуди е, че в главата на много хора, защитаващи тезата за "старобългарски език" също е мешавица и те самите не могат да се разберат със себе си дали става дума за славянския език, за прабългарския език или за някакъв извратен хибрид, който съществува само в техния мозък.
Освен това в листите със "старобългарските думи" "останали от Аспарух" са включени един куп думи, които или нямат нищо общо с прабългарския или не може да се докаже, че са влезли от него.
Следните "старобългарски"/"прабългарски" думи (както вече споделих мазало) в различни източници в нета ми направиха впечатление:
баща, батко, свиря, мириша, къща, чета, бъбрек, пита, хоро, левент, омраза, мегдан, стока, черва и т.н.
Сигурно утре някой ще каже, че и лялям или камара е "пра/старобългарска" дума. И звукът Ъ бил уникален, разбираш ли, за българския език.
По въпроса за това колко са били прабългарите или примерно траките вече има достатъчно генетични проучвания за да си отговорите на въпроса горе-долу, ама тогава няма да има спор, нали?
