Ka40

Качеството на руската техника е добре известно. Така че няма нищо чудно в провала. Добре известна е и руската военна тактика - мужици, чийто живот нищо не значи и зима. Противниците стрелят, мужиците нападат, биват убивани, обаче идват нови мужици, провниците, стрелят, мучиците умират, идват нови мужици, потивниците стрелят, но им свършват патроните и мужиците ги убиват с шанцовите инструменти. Тази тактика обаче няма да им помогне срещу китайците, които са истинската заплаха за Матушка Рус. Не заради друго, ами поради простата причина, че китайците имат същата тактита, само че са поне 10 пъти повече.

Човекът явно е в "творческа отпуска" пък и съм забелязал че невзема отношение към въпроса за Мадарския конник. Като виден прабългарист като цяло и болгарист вчастност, той би трябвало авторитетно да се изкаже - Митрал ли, Тангра ли е, Мангра ли е

Един век преди Аспарух славяните и българите са минавали Дунава единствено с цел грабеж.

Тези етимологии нещо немога да ги възприема. Наставката "ош" я имаме при личните имена като Драгош или Милош, обаче я имаме и като прилагатело за овце със значение "рогатка", обаче нямаме други такива прилагателни за животни. Освен това не е ясно защо селото е кръстено "рогатка" като в този случай това село ще е единственото в българските земи, чието име е само прилагателно за животно. Колкото за Фролош - започнат ли езиковедски баяния от тила "еди коя си буква преминава в еди коя си и тази сричка преминава в онази" аз започвам да изпитвам леки съмнение. Също така е интересен въпросът дали въпросният св. Флор е бил почитан в българските земи или дори само в района на селото, защото ако няма никаква следа от култ към него е малко вероятно някой неграмотен селянин да кръсти сина си на някакъв абсолютно неизвестен светец, за който сигурно и селския поп не е чувал. Сетих се за още едно много интересно лично име с наставка "ош" - Карпош.

А за преславската рисувана керамика ставало въпрос. Е то затова се използват точните термини, а не произволни съчения от думи. От контекста на казаното от Рицаря останах с впечатление, че говори за някакви рисувани гърнета и стомни. Ама като не става ясно какво иска да каже ето такива недоразумения става въпрос.

И каква е по-точно тази "рисувана керамика" на българите?

Като се замисля, ако трябва да се прави класация на византийските историци, то напърво място може би трябва да е Константин Багренородни. 1. дава изключително ценни сведения и то не само за хронологията на събититията, но и за устройството на империята и околните й народи. Освен това при него има доста етнографски сведения, че дори данни за археологически обекти. Казано с други думи като данни, неговите произведения са "най-комплекски" и "сочни" от към информация, а не сухо изброяване - управлява тоя и тоя, войни с тези или онези, преврат, суша, глад... 2. създава с цял кръг историци около себе си, т.е. ако трябва да използваме съвременна терминология се явявал нещо като "координационен център" на историческите изследвания. 3. Той е заемал най-високият пост - държавен глава и то не на каква да е държава ами на Източноримската империя! Така че Косьо е сериозен претендент. От друга страна, пък Теофан Изповедник е основен извор за перида от началото на VІІ до нач. VІІІв., най-бедният откъм извори период във византийската история и без него последните десетилетия на VІІІ и първото десетилетие на ІХв. просто е невъзможно да се се възстановят. Освен това той-покъсно многократно е преписван и превеждан дори на латински, което показва, че още през ІХв. бил считан за класик. Ако Константин VІІ е бил император, то Теофан е станал впоследствие светец. Освен това, трябва да дадем предимство на единствената дама - Ана Комнина. Не задруго, ами за да не ни обвинят в сексизъм. Подобно на горните и Анито не е изкочила от някоя бърлога, ами е от най-благороден произход - с татко император и за едната бройка тя самата да стане императрица. И накрая Йоан Кантакузин - и той подобно на Константин Багренородни е бил император, макар че към момента на писане на мемоарите си вече е бил монах, а подобно на Теофан е основен извор за периода си. Така че борбата за първото място се оказва изключително спорна.

Това с "пасионарната" част са на Гумильов глупостите. Като те погнат, ще се преселиш не на 2000, ами на 20 000 км и не само "малка частв неравностойно положение", ами цялото племе барабар с котките и кучетата. И българите съвсем не са изключение - аварите за нула време се преселват от Средна Азия в Панония - много повече от 2000км. Ама пусто нали имат зор. Същият случай го има по-късно с печенегите, узите и куманите. И да не забравяме, маджарите, които след нанесеният им разгром от Симеон не им останало нищо друго освен да се преселят в днешните си земи.

Като се има предвид, че са бягали от хазарите, то според мен 2-3 месеца е траело цялото преселение до Онгъла. Ако приемем за изходна територия най-общо земите около Кубан, северните подножия на Кавказ и югоизточно от долното течение на Дон, а Онгъла е северно от Дунавската делта, т.е. Бесарабия и Молдова, то разстоянието е в най-груби сметки около 2000 км, и ако са се движили с поне 30 км на ден, то излиза, че са го прекосили за около 70 дена най-много.

.... и в нито един надпис написан от името на български владетел, в нито български извор от периода на Първото българско царство както и в нито един византийски извор. А ромеите много добре са знаели кои народи имат кагани и това многократно е отбелязвано - авари, хазари и тюрки. При българите няма "каган" поради простата причина, че не са тюрки. Предполагам по същия начин както би изглеждал ако беше изработен през 800 или 802 година.

Да, обаче име лично име Бобош, няма регистрирано. Драгош, Милош, Радош - да, ама Бобош, няма. Пък и коя майка ще кръсти сина си "Фасулчо". Името може би произхожда от "боб", обаче бобош на български нищо незначи. Не Бобово, Бобов дол, Бобище, а Бобош Интересно е че съседното село се казва Фролош, а до Пловдив има едно Рогош, като и двете имена на български не значат абсолютно нищо.

Това се нарича соцреализъм. В интерес на истината много мяза на безумието наречено "паметник" 1 300 години България в Шумен. Само дето нашият е от бетон, освен това Аспарух току що е слязъл от коня, забил е меча и поздравява маршируващата българска армия с древния арийски жест - вдигната ръка, а армията отговаря "Хайл Аспарух"

Ако Константинопол е главата на Византия, то източните й провинции са гръбнакът и мускулите. Балканските провинции може да се отъждествят с пръстите на левия крак - с тях или без тях, все тая. Византия в началото на VІІв. губи всичките си балкански провинции без няколко крайбрежни крепости като Солун и Несебър, но оцялава, защото Изтокът и по-специално Мала Азия, остават под нейна власт. Византийската реконкиста на Балканите през VІІ-ІХв. е тясно свързана с постоянното колонизиране на население от Мала Азия. Загубата на Мала Азия обаче довежда до края на империята. Неслучайно от началото на VІІ до средата на ХІв. всички императори произхождат директно от източните провинции или са потомци на хора ( или династии) произхождащи от там. От Балканите има само двама императора - Лъв ІІІ и Василий І, но Лъв ІІІ е по произход от Исаврия, заселен като дете с родителите си в Несебър, а Василий І, както знаем е арменец.

Лично аз много се кефя на Теофилакт Симоката и най-вече на едно изказване. Разказвайки за аварските нашествия през ранния им период казва, за съжаление цитата го имам на руски, но го има и в ГИБИ 2 - "Как это произошло, ясно рассказано прославленным Менандром . Я не имею ни времени, ни охоты повторять снова в своем изложении со всеми подробностями в длинных описаниях уже прекрасно рассказанное и, как делают поэты, с упреком указывать на недостатки." Този цитат трябва всеки български историк да си го искара на фототапат, защото обикновенно в България се прави точно това - преповтарят надълго и широко едни и същи неща.

Чакай от умрял писмо. И аз си чакам отговора на въпроса "професорът" имали поне бакалаварска степен по история, че да се вживява в ролята на ментор в един исторически форум?

Всичко това е напълно вярно с изключение на първото.

В Костурско може и да е имало траки, ама в качеството им на роби или случайно и инцидентно пребиваващи. Нещо като траките в Британия. Другата възможност е да обявим всичко от Панония до езерото Ван и от Балтийско море до Крит за тракийско. Не че не е правено, ама не е убедително Защо да няма ирански влияния сред траките? По моите вече доста избледнели спомени от тракологията, гети са сериозно повлияни от скитите, а редица тракийски царски имена директо се извеждат като ирански. От кой век са "тракийските" имена Дулес и къде точно са разпространени? А иначе и моята идея е точно същата че понякога може да има съвсем случайни съвпадия, които по никакъв начин не са свързани. А че е имало траки в Боспорското царство, това никой не го оспорва, както предполагам и факта че основен етнически и политически фактор през І-ІVв. са били сарматите.

Чудя се как още не е излязъл с контратезата, че Мадарският конник е изображение я на Тангра, я на Йер суб, я на хан Денгизих? А може да се тръгне и по линията, че траките са всъщност най-древният клон на тюрко-огуро-сюбийците или собствено казано с езика на утвърдената научна терминология болгаро-гето-одриси. Неговите съидейници в Анадола отдавна доказаха, че хетите са турци, а Омир е всъщност Юмер. Крайно време е двете най-сериозни теории за произхода българите - автохтонната и тюркската да се съединят в едно цяло, което широко ще отвори вратите за порива на научната мисъл. След като хетите са тюрки, а хетите произхождат от тракийското племе гети (които са също така готи и славяни и българи, т.е. 3в1) то следователно и гетите са тюрки. Освен това връзката между етнонимите траки и тюрки е повече от очевидна от лингвистимна гледна точка - имаме преход от "ра" в "ар" сравни Варна - Врана. Това може да се обясни с особеностите на тюрксите езици, където се избягват натрупванията на съгласни в началото на думата, а там където има такива се добават гласни - напр. турците на Сливен викат Исливен Като се имат предвид лингвистичните закони може да се предположи, че през ІV -І хилядолетие преди н.е. е съществувал прототракотюркски етнос със самоназвание *trk живял в Мала Азия. Под натиска на гръцката експанзия древните trk били изтласкани от родните им земи - едната част потърсила спасение на северозток в Таримската долина, а другите на северозапад на Балканите. Така древният етност trk бил разделен и всяка част почнала да се развива по собствен път. Въпреки това между тях останали много общи неща. Напърво място самоназванието - заселилите се на Балканите trk започнали да се наричат траки, а тези в Таримската долина - тюрки. Така че идването на сянбино-тюрко-огузите, известни сред специалистите прабългаристите с все по-утвърждаващото се наименование болгари, е всъщност завръщане в прародината, където били сърдечно посрещнати от тракийските си роднини.

Тюркската етимология е нещо изключително гъвкаво и при добро желание с нея може да се "докаже" всичко. Сигурен съм, че утре "професорът" на дълго и широко с авторитен тон ще обяснява за племенния съюз Дулу, Моходу и прочие централноазиатски диваци.

Във вестник Нова зора всякакви глупости могат да се прочетат. Всъщност там само глупости могат да се прочетат - за това колко хубави са братята сърби и руснаци, колко лоши са останалите, колко хубаво ни е било през комунизма, колко хубаво би било ако можем да станем Задунайска губерния или поне Източна бановина и ей такива разни простотии, псевдонационалистически просръбски проруски и прокомунистически тъпотии. Та по въпроса за Милош Обилич. Дори и да е роден в Лесковац или да управлявал Пирот това доказва ли че е българин? Не. То и Крали Марко е роден в Прилеп, ама както знаем е сърбин. Освен това Милош Обилич действал типично по сръбски - с най-долна измама, както са дейсвали други сръбски герои например през 1330г. или 1912г. Милош е точно толкова типично българско име, колкото и сърбско - например С. Милошевич. А колкото до Копиловци, като оставим настрани въпросът дали на Балканите има само едно село с това име, е по-интересна етимологията - името идва от "копил", което на влашки значи "дете", от там и българското "копеле", а това показва, че първоначално селото е било най-вероятно с влашко население, така че и по тази линия българският произход на Милош Обилич е повече от съмнителен.

Бобошево може и да е от боб, обаче според мен е малко вероятно. Като се махне наставката "-ево", се получава Бобош, дума, която в българския нищо незначи. От друга страна ми звучи малко по влашки. Що пък коренът на името да не е влашки.

В крайните югозападни български земи, имам предвид Костурско, сред българското население през ХІХ - нач. на ХХв. често се среща името Дуле. Естествено това не доказва, че въпросните лица са преки потомци на рода Дуло или споменатите по-горе тухлари. Просто това е съкрашение от гръцкото име Христодул. Същата е ситуацията и с едно друго име често срещано в района - Коте, което естествено няма нищо общо с тракийското Котис (най-малкото защото в Костурско никога не е имало траки). Така че отделни близко звучащи имена и думи могат да се появат в различна етническа среда и време, без да има връзка между тях. И още нещо - в надписите от Северното Причерноморие името е Δούλα, подобно, но все пак различно от Dules и разликата е не само в използваната азбука.

Крайно време беше да почнеш да четеш преди да пишеш Продължавай все така.

Може и да е от гръцкото "роб", може и да не е. Среща се и в Боспорското царство, където населението, както в Мизия е доста омесено. Ето какво пише В. Бешевлиев "Най-сетне ирански произход има според Грегоар [105] и Дуло, името на рода на Кубрат и Аспарух. Той го сравнява с личното име в един надпис от Танаис [106]. Според Фасмер [107] името принадлежи към осет. Dula, което се споменава от O. Marquart [108]. Според Згуста [109] обаче името произлиза от гръцката дума «роб»." (ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ, В:Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237-247, Издательство "Наука", Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории). Само от няколко съвпадащи звука неможе да се изгради някаква що-годе сериозна теза. Освен това съчетанието Дулес в гръцкия може да значи "роб", а в някой друг език, например сарматския съвсем друго.