Ka40

Благодарско. Добре че са я прекръстили. Това е все едно да кръстиш площада в Батак "Ахмед ага Тъмрашлията". Другото "успешно попадение" на пловдивските управници преди 09.09.44. е събарянето на Куршум хан. А след това вече не е за говорене.

Ей това него знаех - знаеш ли къде е била? А иначе, не само социсториографията има принос към табуизирането на темата. П. Мутафчив стига дъното, което един български историк може да стигне и оправдава действията на Светослав. Но както знаем, П. Мутафчиев също е бил социалист.

Тази бройка е дадена от Лъв Дякон, който не само е съвременник на събитията, но 16г. по-късно, през 986г. лично минава през града. Че Пловдив не имал толкова жители това е ясно, но става въпрос не за жители, а за заловени в града българи, т.е. тук влизат и войници и най-вероятно бежанци потърсили убежище в града. А иначе Пловдив се споменава още на следващата 971г. като "пуста далечна покрайнина", в която ромеите заселили арменци павликяни. А защо е била пуста - ами защото от там минал Светослав. Но въпросът ми беше това табуизиране на събитието доколко е с вързано с политическата обстановка в България и традиционно силното русофилство и славянофилство в науката.

Коя е най-голямата трагедия в българската история? Клането в Батак през 1876г. - там са избити около 6 000 души. Разорението на Одринска Тракия през 1913г. - също няколко хиляди. Ослепяването на Самуиловите войници през 1014г. - 15 000 души. Не. Това е превземането на Пловдив от руснаците през 970г., когато варварите набили на колове 20 000 българи. Защо обаче тази изключително жестока бикта между българи и руси, последвана от най-голямата трагедия в нашата история е обречена на забвение и за нея почти не се говори? Дали това се дължи на непознаване на изворите или на политическата пристрастност на повечето наши историци?

Защото не съм антрополог, а също така съм сигурен, че никой на този форум не е антрополог и да се пускат текстове пълни със специфични научни термини, които дори този който ги е пуснал не може да ги обясни, е меко казано безсмислено. Какво например значи понятието "- головной указатель – 74,8 и какво точно ни показва то? Ако можеш обясни го, ако не, да не се мъчим да коментираме неща които не разбираме.

Защо не се опиташ да синтезираш на кратко това, което искаш да кажеш с тези безсмислено дълги цитати?

Мда, титлата "субиги" е латинска по произход, а прабългарите са говорили развален латински и не са били тюрки, хуни, угри, сармати и тем подобни степни деривати, а ... власи! И всичко си идва на мястото: името Сабин е типично латинско кана сюбиги Паган се превежда като кан завоевател Селянин северите - са потомци на Септимий Север, нещо което напоследък видният археолог П. Георгиев упорито се мъчи да докаже а титлата "кана сюбиги" въщност е "канул субиги"

Розетката е намерена в работилница за обработка на цветни метали от края на Х-нач. ХІв., където тя била в качеството си на скрап приготвен за претопяване.

На мен наистина би ми било интересно какво е това печатче и от къде е.

Идея си нямам какво е това и откъде е, но имам странното усещане че може да е печат за нафора.

Правилно. След като така и не стигнахме до консенсус какъв цвят е била конската опашка, мисля да повдигна един друг, не по-малко важен въпрос - от какъв по пол кон е била, т.е. от жребец или от кобила?

Тъй като, противно на пантюркската пропаганда, конската опашка е древен ирански символ, то конят задължително трябва да е бил ирански. От друга страна, като се има предвид нуждата от огромен брой конски опашки, съответно и огромният брой окепазени коне, то възниква въпросът дали през ноща български младежи не били пращани да режат опашките на аварските и тюркските коне - като един вид инициация, носиш опашка от аварски или тюркски кон и вече те считат за мъж. При това положение опашките били от тюркоезичени коне. Въобще въпросът с конските опашки е много сложен и заплетен.

Това е просто една хипотеза, която колкото и да е абсурдна има правото на съществуване, докато не бъде доказано по безспорен начин, че прабългарските петнисти коне не са имали петнисти опашки. Изрично искам да отбележа, че става въпрос за не какъв да е петнист кон, а прабългарски петнист кон.

При това положение, всички прабългарски коне биха останали без опашки! Ако са били 100 000 война, и на всеки 100 е имало поне едно копие с конска опашка - стават 1000, ако средният живот на една бяла конска опашка докато се изцапа е примерно 1 седмица и после да се хвърля, то излиза, че всеки месец на 4000 бели коня били рязани опашките, което за година прави 48 000 коня. Струва ми се че е невъзможно да са имали толкова бели коне. Освен това кой уважаващ себе си войн ще язди кон без опашка? Интересен е въпросът какво са правили с коня след като му отрежат опашката - дали са му отрязвали и главата и е ставал на "атчорбасъ"? Въобще въпросът за цвета на конската опашка е толкова безумен, колко и въпросът с коя ръка е държал мечът кана сюбиги Аспарух - с лявата или дясната.

С нетърпение очаквам Н. Овчаров в най-скоро време да намере на Перперакион прабългарска конска опашка и това да реши веднъж завинаги спора.

И аз това имам предвид - не може прабългарите да развяват някаква мърлява бяла конска опашка. Всъщност, тя като се изцапа, вече няма да е бяла, а сива или на петна. Затова си мисля, че по-скоро е била кафява или черна. А може би дори на петна - от петнист кон.

Ние на власите, точно по тези въпроси (ромеите в Добруджа), не им вярваме! :Монетите от горелия пласт в бъзиликата са от определени от В. Пенчев, но въпросът е че едва наскоро този вид монети са предатирани, сатията е в ИРИМ-Русе, 9, 2005 Известия на регионалния исторически музей Русе. Същото го има и в Г. Атанасов - Християнският Дуросторум-Дръстър, 2007, с. 100. Каква е тази "нова серия за Дръстър" - от къде мога да си я набавя?

Ще ме извиняваш много обаче не може да е била бяла. 1. Бялото много лесно се цапа и непрекъснато би трябвало да я перат, което е доста непрактично, а прабългарите са били общо взето практично хора. 2. сравнието с казаците е неуместно, един бог знае колко народи са участвали в техния етногенез. 3. В традиционната българската култура е бялото е символ на смъртта и цвят с който се изразява траура, черното като символ на смъртта е сравнително ново явление. 4. във връзка с 3. е ясно защо във фолклора имаме юнак, който язди "враня коня", а не "бял кон".

Тези печати преди или след 20-те години на VІІв. са? Ако са преди - няма нищо странно, ако са след е много интересно и бих те помолил да ми кажеш къде са публикувани. Ето и нещо в тази насока от Госпожа: Ангелова, Ст. – Отново за локализацията на “преславени дом” на Омуртаг на Дунав, В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев, С. 2003, с. 187 - “Последните по време ранновизантийски монети датират от времето на император Фока (602-610), макар в колекцията на музея в Силистра да се съхраняват и две монети на императорите Ираклий (610-641) и Константин ІV Погонат (668-685).” Засъжаление за двете монети на Ираклий не се казва дали са преди или след 626г., а за КІVП - няма нищо странно, те са следа от похода му, още повече "в колекцията на музея" не означава, че са открити в града, може и от околността да са. Славянските магериали може да са останали от федерати или от славяни, участвали в превземането на града, така или иначе както е добре известно славяните обичали блатата - например съседните Попина и Гарван, живота в градовете нещо много не ги блазнел. А и още нещо - ако приемем, че славянските селища в Попина и Гарван са от преди 680г., нещо в което мисля никой не се съмнява, то защо в тях няма византийски материали, при положение, че най-важната византийска крепост и съответно пазар в района (Силистра) е била само на няколко километра? Явно когато тези селища се появили, ромеите вечи ги нямало на Доления Дунав. А иначе за залитанията на Г. Атаносов в посока прабългари и християнство си прав.

На тези валове, защото валовете са три, са правени частични проучвания и със сигурност изграждането им се свързва с ПБЦ. А иначе Северозападна България оправдава името Северозападнала и по отношение на архелогическите проучвания. Наличието на тези три успоредни вала показва, че с аварите имало много сериозни проблеми, но какви точно никога няма да узнаем поради липса на писмени данни. Всъщност заселването на Аспаруховите българи в Онгъла е свързано първоначално с война с аварите, както казва Ананий Ширакаци за Аспарух - "който побягна пред хазарите и прогони аварите на запад.", но това са данни за земите северно от Дунав.

Оловни печата от VІІв. няма. Както и на територията на цяла България няма. Освен Несебър и района му. Това е сигурна индикаци за липсата на каквато и да е византийска власт. За предатирането - Атанасов, Г. – Дворецът на доростолските епископи от V-VІв., В: ИРИМ-Русе, 9, 2005, с. 102 “Благодарение на едно съкровище, включващо сребърни накити и три монети (една на Юстин ІІ (562-578) и 2 на Константин ІV (668-685), намерени в горял пласт над пода при колонадата, доскоро се предполагаше, че по-късната базилика е разрушена в края на VІІв. при превземането на града от прабългарите9. Наскоро обаче тази идея бе поставена под съмнение. На сребърните монети от съкровището в базиликата бе отделено специално внимание в доклада на С. Морисон, изнесен на Конгреса по нумизматика в Мадрид през 2002г. Тя забеляза, че екземплярите приписвани на КІV всъщност са резултат от юбилейно анонимни монетосечене, започнало през 530г. при Юстиниан І (527-565) в чест на 200 годишнината на Константинопол и продължило при Юстин ІІ. Ако това се окаже вярно, то по-скоро разрушаването на храма трябва да се свърже с аварските нашествия в края на VІв., отколкото със завладяването на Доростол от прабългарите в края на VІІв.” Каталогът сигурно е - Лазаренко, И. Антични и средновековни монети от Варна и Варненско, В. 2003.

Монетите, които датират пожара и съкровището в базиликта в Силистра наскоро са предатирани в края на VІв., т.е. и тук няма материали доказващи запазването на византийската власт след 626г. А за Варна има обилна литература че е била бастисана в началото на VІІв. и живота в нея се възстановява едва през ІХв. т.е. и тя през 680г. не е функционирала като византийска крепост. Няколкото монети на КІVП открити в Североизточна България се свързват с похода срещу българите, а не с наличието на гарнизони там.

Да не искаш да кажеш че Пространното житие на Кирил, с най-вероятен автор Кл. Охридски е писано след ХІв.? Tyroglyphos - "Езикът на обикновените хора се вижда най-ясно в текстовете, оставени от тях - стотици графити по стени, предмети и пр., включително такива, чието съдържание изключва възможността да са на някакъв въображаем "служебен" език. Езикът на обикновените хора се вижда и в църковните текстове, тъй като техните автори и преписвачи неминуемо допускат отклонения от нормата под влияние на собствения си говор." Огромната част от графитите са от по една-две думи, което не позволява да се правят сериозни заключения. И още нещо - в манастира край Равна са открити стотици графити. Според теб кой ги е оставил - монасите и книжовниците от манастира, които писали на езика използван в църквата или от овчарите, които пасли овце край манастира и говорили на простонароден език?

Същност, ако трябва да сме точни и да се придържаме към изворите, както правят истинските историците, то трябва да се съгласим че азбуката, която създават КиМ не трябва да се нарича нито "славянска", нито "българска", а "великоморавска", защото: 1. съдадена е по поръчка на великоморавците 2. създадена е за нуждите на великоморавците 3. първите 23 години се разпространява във Великоморавия и Панония, но не и в България 4. появата й в България е следствие от вътрешното развитие на Великоморавия И си мисля, че вместо учебници за 8 или 11 клас и сайтове със съмнителна стойност е по-добре да цитираме извори.

Е как да е доказан, като в България няма специалисти иранисти които да се занимават с тази материя. Иначе аз веднага се сещам за една много хубава дума - "хубав". Тази дума я няма в други славянски езици, не турцизъм. Как тогава е попадла в бългрския и толкова дълбоко се е вкоринила във всички диалекти че изместила славянската "леп". В В. Абаев, М. Боголюбов, В. Расторгуева - Основы иранского языкознания, т.1, М. 1979, с. 291, какво виждаме - "Hu - хорошой, добрый". Тъй че в това отношение има тепърва да излизат интересни неща, но си трябват специалисти, каквито всеоще мисля че нямаме.