Ka40

Забравяш един много важен факт, а именно, че мирното население е въстанало срещу властта, а поне до момента в световната история не е познат случай въстание срещу властта да не било потушено с насилие. Между другото, там където е влязла редовна войска, там масови кланета не е имало, за разлика от там където са влезли само помаци.

И каква е точно дефиницията на "геноцид"

В Османската империя има целенасочен геноцид и това е изтреблението на арменците. Кланетата при потушаването на въстанията, както и по време на Руско-турската война, не могат да се окачествят като "геноцид".

Момче младо наивно, че той арменският геноцид е извършен основно от кюрди и лази. Както казах, думата геноцид си има точно значение. Да не се окаже че е имало и български геноцид над гърците. За средновековието е ясно че е имало, а за 1913 г.? Чувал ли са за клането в Доксат?

За начало просто намали гледането на телевизия Скот. Никой не отрича убийствата, в това число и масови в отделни моменти и на отделни места, но това просто не е геноцид.

Те, анадолците са си вече в Европа. Ние няма да ги спрем за ЕС. Ще ги спрат германците и гърците. Докато има кой друг да ги спре, не ни е работа да се перчим. В момента, в който и Германия и Гърция кажат "да", тогава чак трябва да каже ние "не". До тогава този въпрос въобще не трябва да се дискутира в България. Естествено, този момент никога няма да дойде. Разбира се това съвсем не пречи, постоянно да се посочва, че както България преосмисли някои неща от миналото и настоящето си, така и Турция ще трябва да направи това. Като например геноцидът срещу арменците или пък правата на кюрдите. Това е. Освен това дълбоко се съмнявам че мнозинството от турците искат да влязат в ЕС. ПП. Национализмът не е просто да идеш и да направиш сеир пред джамията в София и така да вдигнеш акциите на ДПС или истерични крясъци от които няма никаква полза. Всеки ще се сети, че ако пуснеш православна музика пред джамията в момент на молитва е провокация, както е провокация и самото постилане на килимчетата и дупенето на тротоара. Обаче, никой не може да забрани на хора да стоят на тротоара, в този момент, да си пият кротичко бира и да слушат примерно Slayer

Думата геноцид, не най-точната. Геноцид е целенасочено тотално унищожение на етническа основа. А такова нещо няма. Убиването на българи е на религиозна, а не на етническа основа. Най-бруталното клане - Баташкото, е извършено от българи (помаци) Друг е въпросът, че в Османската империя, никога не е имало целенасочено избиване на българи. Ако имаше такова нещо, то днес просто нямаше да има българи. С колкото и тъпи ножове да са ни клали, за 500 години все щяха да ни изколят. Ако може да се говори за геноцид в нашите земи, то такъв е имало в края на 6 и началото на 7 в., когато при нахлуванията си нашите предци напълно са избили късноантичното население тук - ромеите (гръкоезични, латино езични, варвари федерати, а също и малкото оцелели до този момент траки)

След 969, когато русите за втори път нападат България, превземат столицата и пленяват цар Борис, има много дълбока криза, но не и хиатус. Земите на запад от Искър и Пловдив не са окупирани от русите, а през 971 г. ромеите непосмяват да навлязат там. Това е една обширна българска територия, част от българската държава от 100-150 години, по-голямата част от населението е българско, и през целият този период е била неделима част от българската държава и нейните институции. Тук са били такива важни български административни центрове като Белград, Средец, Скопие и Охрид. В тези земи след 969 г. българските провинциални институции и оцелелите части от централните институции са продължили да функционират. За българите от тези земи техен цар е бил Борис, нищо че е бил в руски плен 969-971 и византийски 971-976 г. Това, че Йоан Цимисхий му е свалил короната, може да значело много за Йоан Цимисхий и за константинополската тълпа, на за българите - нищо. Той е български цар, избран от баща си, българския цар Петър и единствените, които са могли да го детронират са били българите, не ромеите.

Това просто не е така. Ето какво пише в споменатия Дюканжов списък: "Архиепископи на България" 1. Протоген 2. Методий 3. Горазд 4. Климент 5. "Дамян в Доростол, сега Дристра. При него и България била почетена за автокефална. Той по заповед на император Роман Лакапин бил провъзгласен за патриарх от имперския съвет, а после бил свален от Йоан Цимисхий" 6. Герман, наричан Гаврил във Воден и Преспа 7. Филип в Лихнида 8. Йоан 9. Лъв 10. Теодул 11. Йоан Ламбин 12. Янис Аин 13. Теофилакт 14. Лъв Мунг 15. Михаил 16. Йоан Комнин Както се вижда в частта до Дамян, този списък е доста недостоверен. Но не това е важното, важното е че според списъка, Охридската архиепископия е не друго, а българската патриаршия от времето на Дамян. Най-кетагирочно доказателство в това отношение са грамотите на Василий II, в които изрично се казва, че обхвата на Охридската архиепископия се запазва, такъв какъвто е бил по времето на цар Петър. Демек и за Василий, това е била същата институция.

Явно много държиш да покажеш, че не си научил най-важното нещо в историята, а то е че във времето всичко се променя. И така това, което наричаме Византия е Римската империя. Но през своето хилядолетно съществуване Римската империя не е била препарирана и сложена в стъкленица със формалдехит. Тя се е променяла, а тъй като е съществувала много дълго време, то и промените се натрупват. Затова и Римската империя през 4в. се различава доста от тази от 1 в., съответно империята от 6 в. се различава от тази от 4в., а империята от 11 в. се различава от тази през 6 в. Това е толкова елементарно. Дори да приемем, че по времето на Маврикий се е практикувала децимацията, това по никакъв начин не доказва че се е практикувала и в края на 10 - нач. 11 в. Явно трудно можеш да осмислиш четири века колко голям период от време са. И сега конкретно за Стратегикона на ПсевдоМаврикий. Тъй като знам как ползваш изворите и как си измисляш удобни пасажи в тях, ще бъдеш ли така добър да ни покажеш точния цитат, в който се е говори за децимация. Бел. мод. Глишев Понеже пък аз добре си спомням как ти досега не защити нито едно мнение с точен цитат, обвини ме в лъжа, не обърна внимание на нито една добронамерена или по-остра забележка и на това отгоре цитира Острогорски напълно не на място, няма изобщо да търпя повече този крайно неподходящ, за да не кажа друго, стил на разговор.

Да си лаик, че да ти обяснявам какво значи история и четири века колко дълъг период са. Ама не си, или май си. Че то Византия от 1014 г. има много по-общо с Византия от 1091 г., отколкото с Византия от 598 г. Както и да е, виждам че няма смисъл. Решил си да си дописваш изворите, дописвай си ги.

Няма смисъл повече да се повтаряме "има децимация", "няма децимация". В извора за Сперхей е пределно ясен - пленници носещи отрязани глави. Това е. Не се казва "хванаха еди колко си българи и на всеки десети отрязаха главата". Това с децимацията си чисто дописване на извора. С този подход може да се докаже абсолютно всичко. На мен вече ми омръзна, какво имах да кажа, го казах няколко пъти. Да, за Маврикий си прав. Обаче Маврикий е живял четири века по-рано. Дори е в друг период - късната античност, а не средновековието. Така че фактът, че това се е практикувало в края на 6 в. не е доказателство, че се е практикувало и в началото на 11 в.

Аз не виждам някакви обиди. Ако примерно казваш, че в извора пише нещо, а такова нещо там няма, но ти продължаваш да си твърдиш същото, това не е ли точно "лъжа"? Как тогава да дефинираме подобно поведение? Не мисля да повтарям като папагал едно и също нещо. Който иска може да прочете аргументите за и против следните въпроси, които се обсъждаха тук: 1. Покоряват ли през 971 г. ромеите цяла България 2. Роман бил ли е цар или не е бил 3. Кога Самуил става цар 4. Гледали ли са ромеите на българите като на апостати или това е теза на един съвременен историк, имам предвид Пириватрич. Мисля, че по-добре в детайли да се огледа тази теза. Та да се върнем на най-абсурдния аргумент, посочен в подкрепа на "апостасията", а именно ослепяването на пленените при Ключ войници. Това както казах е...... доста необмислено твърдение, меко казано. Защо: - от 971 до 1014 г. ромеите не прилагат ослепяването спрямо плените българи. Нито каквито и да е членовредителни наказания. Следователно, ако това е аргумент за "апостасия", то значи Василий, чак през 1014 г. се е сетил че това не е просто война с българите, а война с "апостати". - във византийската история има много примери за класически "апостати". Имали обаче друг случай, в който да са били ослепявани всички пленени войници? Или осакатявани по някакъв начин? Обърни внимание - редови войници, не самите предводители. В опита си да се измъкнеш от неловкото положение, спомена за битката при р. Сперхей. В извора обаче никъде не пише, че е била приложена децимацията. Това си е напълно твоя свободна интерпретация. Защо толкова упорито продължаваш да твърдиш нещо, което го няма в извора? Между другото, ще ни посочиш ли пример от византийската история 9-11в., когато да е била прилагана децимацията? Та какво пише в извора - единствено, че били доведени пленени българи, както и отрязани глави. Ама никъде не пише, че е имало децимация. Предвид този факт, като и предвид липсата въобще на данни за практикуването на децимацията във Византия по това време, предположих, че това са главите на загиналите в битката. За таб и поддържаната от теб теза обаче "доказването" на децимацията в битката при Сперхей е от жизнена важност, и затова доста прибързано и необмислено, но пък категорично казваш: Главите след Сперхей "най-вероятно са отрязани от загинали българи", казваш. Според мен всъщност ти дописваш изворите, а не аз. Има ли изобщо подобни данни за друга битка - ромеите да обезобразяват трупове на загинали в битка врагове? Няма. Грешиш. Има данни, при това от 11 в. и то писани от очевидец, след една битка с печенегите "Отрязаните глави набучил върху копия, дал ги после да бъдат носени от други и заповядал да вървят така." И така ослепяването на българите пленени при Ключ не е доказателство, че Василий II е гледал на българите като на апостати. А тезата, че след битката при Сперхей е било прижено наказание тип "децимация", просто не отговаря на истината. А по въпроса, как точно е гледал Василий II на потушената от него апостасия, най-добре да дадем думата на самия Василий: "Много и големи са добрините, скоито човеколюбивият бог е дарявал през различни времена нашето царство и които надминават всякакъв брой; а най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем с нея" - Първа грамота. Както виждаме Василий не казва "потуши апостасията" И накрая, да се върнем на любимия ни Скилица. Познай от три пъти, за кой казва, че произхожда от "царска кръв": а) Сульо б) Пульо в) Алусиян Аз лично залагам на в). Скилица, като един историк теоритик се опитва да вмести историята в една изкуствено създадена от него концепция, и да "побае" фактите. Както винаги става в такива случаи, колкото и да се старае, все в един момент прави пропуски. ПП. Като гледам Скилица, понякога имам чувството, че чета историк от Института по история на БКП, писал примерно през 1973 г. за историята в България преди 1944 г. или някой скопски историчар. Човек винаги трябва да си дава сметка какво точно чете и доколко може да му се вярва.

Глишев, все повече имам чувството че споря с автохтонец. Ще ме извиняваш много, ама подходът ти е "ако мине номера", демек, другите са дебили и всяка помия мога да им пробутам. Нека се конкретизирам Качо, срещу концепцията за апостасия всъщност не казваш нищо по същество. "Самуиловата държава" на Сърджан Пириватрич е откриваема книга, всеки може да се запознае с нея и сам да реши дали тезата за апостатия е добра или не. Да, това ми е пределно ясно, даже я имам, а по една случайност дори присъствах при представянето и в зала № 1 на СУ и още тогава, когато не друг, а самият Пириватрич говори по въпроса за "апостасията", та още тогава ми се сториха неговите тези абсолютни глупости. Пък и не е изградена само на материала от Скилица. Това просто не е така Приведеният и разгледан изворов материал е достатъчно обширен. Самата теза се опира на факти, изведени още от Рънсиман, Острогорски, Караянопулос и Дагрон, така че няма какво да му придиряме в случая Или не си чел Острогорски или просто най-нагло лъжеш. Ето какво пише той за края на наречената от теб "апостасия". Става въпрос за годините след смъртта на цар Самуил: "Царството му успява да просъществува само няколко години. Вътрешни размирици се оказват добре дошли за завоевателя. Синът и наследникът на Самуил - Гаврил Радомир, още през 1015 г. е убит от своя братовчед Иван Владислав. Съдбата на царя споделят и съпругата му, както и неговият зет Иван Владимир от Диокля. Поробването на страна напредвало последователно, докато смъртта на Иван владислав, който пада през февруари 1018 г. при едно нападение над Драч, слага край на борбата. Василий тържествено влиза в Орид, приемайки клетвите за вярност на царската вдовица и останалите представители на царския род" Не се иска особено голям интелект, за да се разбере, че Острогорски е бил твърде далеч от идеята за "апостасия". Разбира се, ако просто не си го чел и защитаваш предпоставени тези с измислени факти и лъжлива аргументация с несъществуващи твърдения в историографията, всичко е възможно. Главите след Сперхей "най-вероятно са отрязани от загинали българи", казваш. Според мен всъщност ти дописваш изворите, а не аз. Има ли изобщо подобни данни за друга битка - ромеите да обезобразяват трупове на загинали в битка врагове? Няма. Опасявам се, че и този извор не си го чел. Там просто се казва, че пленените българи носили отрязани глави на българи. Това пише в извора. Или си прочел в някоя посредствена книга, че е имало децимация или това си твоя лична измислица. Както и да е, твърдението за децимация след битката при Сперхей си е чиста фантасмангория, на човек, който явно не познава нито извора, нито традициите във Византия по това време. Случаят с носовете на хазарите по-скоро говори за гавра, а не за наказание. А и Симеон все пак не е ромей, нищо, че е "емиаргос". Ирелевантен случай спрямо обсъжданата тема. Със селективно подбиране на данните в изворите, всичко е възможно. Когато нещо не ни оттърва, просто го игнорираме. Любим приом на автохтонците. Това, че Роман е издигнат за цар, е интерпретация на доста отдалечения Яхия, подхваната от Златарски. Възможното смесване на Роман с "Гаврил-Роман" в изворите също дава обяснение за появата на това име като царско. И не само Яхия. Интересно в кой точно извор има смесване на Роман с Гаврил? Това за Отвъддунавска България е ирелевантно - казах ти, ромеите нямат интерес към земите на север от Дунава. Тези земи не са част от ойкумене-то. А кой говори за Отвъддунавска България? Или не четеш, или много бързо забравяш или просто не ти е ясто понятието "дн. Северна България". Специално за теб, ще отбележа, че "дн. Северна България" означава земите между Дунав и Стара планина. Та точно за тези земи и отцепването им печенегите на два пъти през XI в. ставаше въпрос. Вероятно, според теб тема Паристрион не е била част от византийското ойкумене. Това, че изобщо някой иска да бъде цар в границите на ойкумене-то, вече е проблематично - особено след 971, когато български цар вече просто няма от византийска гледна точка. Борис II вече е частно лице след 971, а Роман просто е премахнат от всяка линия на наследяване на престола. Ако не си забелязал, през цялото време коментираме дали Роман, а след това и Самуил са били български царе от българска гледна точка. Византийската гледна точка по въпроса били ли са български царе или не, не е никак, ама никак важни, даже хич. Между другото според византийската гледна точка от това време Аспарух е бил византийски федерат, ама, това Аспарух едвали го е знаел. Но както видяхме, дори и според ромеите са били царе, че дори и Скилица се изтървава и казва за "дворците на българските царе", а не "дворците на апостатите". Апостатът е Самуил. Още повече, че всъщност съвсем не е ясно дали е станал цар чак след смъртта на Роман. Това е само една от възможностите, при това не много вероятна. Няма абсолютно никакъв аргумент, че Самуил е станал цар преди смъртта на Роман. Едно подобно твърдение си е чиста измислица. Освен това как може хем да е апостат, хем цар? Едно такова твърдение, с извинение, е леко шизофренично. Случаят със Симеон е пак различен - самият той е законен владетел на българите от византийска гледна точка, така че не е апостат. Явно забравяш, че Симеон не претендирал да бъде "канасюбиги на българите", а "василевс на ромеите", за разлика от цар Роман и цар Самуил, които, никога не са претендирали да са "василевс на ромеите". Що за антилогика - Симеон, който си мисли, че византийски василевс не е апостат, Роман и Самуил, дето просто са били български царе, са "апостати". Та нали "апостасия" означава незаконно посегателство именно към ромейския трон?! Всъщност действията на Самуил се вписват изцяло в схемата на бунтовете от епохата на Василий II на Склир и Фока. Това е върхът на глупостта. Самуил е станал български цар, чак след смъртта на Роман, докато Варда Склир и Варда Фока са искали да станат византийски василевси. Разбира се, ако имаш данни, че Самуил е искал да стане византийски василевс, а Варда фока и Варда Склир да станат български царе, то срадощ ще ги прочетем.

Това, че някой е написал книга, не означава, че всички останали с овчи възторг трябва да го следват Яхия никъде не казва, че тези няколко хиляди глави са от рязани от военопленници. Те най-веятно са отрязани от загинали в битката българи. Не си измисляй фактология и не дописвай изворите! С измислена фактология и фалшифициране на изворите всичко може да се "докаже". Обаче, щом толкова много се мъчиш да докажеш, членоувредителните наказания на военопленници е доказателство за "апостасия", то как ще коментираш факта, че Симеон отрязва носовете на пленените хазарски войници нар омейска служба и ги пуска? Да не би според него ромеите да са "апостати"? Като човек претендиращ, че познава историята би трябвало да правиш разлика между законово престолонаследство и преврат, т.е. нарушаване на законите. Между другото, по-горе споменах, че на ромеите им направило в печатление, че има разлика между традициите във Византия и България. По-интересното, че и българите са правили такава разлика, поне според един старобългарски извор. Изобщо не смятам, че има скопци в България. Това е византийска придворна институция, която определено не достига до престола. Точно затова и Роман не би могъл да е цар. Скопецът е непълноценен. Точно понеже българите имат обичая да издигат начело хора от царски род, не е вероятно скопецът, който не може да има деца, да стане цар. И след като не е имало скопци, как може да е имало ограничения за тях? Естествено именно обичаят да се издигат хора от царски род за царе е причината Роман да бъде избран за цар, при това безусловно от всички българи,в т.ч. и Самуил. Просто са били спазени традициите и закона. Не само Скилица трябва да се чете критично - Яхия също. А Златарски още повече Така е, крайно време е да ги прочетеш. Не всяка теоретична постановка е "куха". Има качествена разлика между идеята за византийското ойкумене и разни глупости (като споменатата pax Symeonica, която наистина е празна от съдържание). Ако смяташ, че "икумене" е "кух" термин, сети се за титлата на Вселенския патриарх, която той и до днес продължава да носи. Има достатъчно примери, че "oikoumene" е ползвано, за да обозначи "цивилизования свят" или "империята". Изглежда, че не успяваш да различиш смислените теоретични постановки, опиращи се на съпоставката между много извори от глупостите. Да са надяваме, че ще ни обясниш, разбира се ако можеш, в детайли тази теория и по-точно как се е прилагала през 6в., през 7 в., през 8 в., през 9 в., през 10 в. и през 11 в. Ама конкретно, с факти, а не с теоретични разсъждения. Тъй че хрумването ти, че отвъддунавските земи също би трябвало също да бъдат част от претенциите на ромеите, се дължи на недоразумение. Ромеите се интересуват от териториите на юг от Дунав, вътре в границите на ойкуменето. Войната, започната в тези граници от комитите на един вече свален от василевса цар и присвояването на царска титла от страна на един от комитите са актове на апостасия, отстъпление от реда в империята. Става дума за държавно-правни концепции, които Византия си е изработила и които непрекъснато биват употребявани - разбира се, на моменти доста гъвкаво и прагматично. Тези неща са достатъчно добре разгледани и от Дагрон, и от Караянопулос, така че не могат да се отхвърлят ей така. Както казах, печенегите след 1048 г. завладяват и отцепват дн. Северна България. Как точно те се вписват в теорията за апостасията, още повече, че точно по това време е живял и Скилица. За Самуил, мисля, че е повече от ясно, че е станал цар чак след смъртта на Роман, значи няма как да е апостат още през 971 г. Освен това той, а преди това Роман, са били царе на България, а не на Византия. В тази връзка, се сещам че единствения, който твърдял че е византийски василевс е Симеон. Той обаче май не даден като "апостат", което пък е поредното доказателство, че теорията на Пириватрич е напълно куца. Историята не е само царе, дати, битки и позовавания на два-три цитата. Историята на културата, идеите и институциите е не по-малко важна за пълноценното разбиране на изворите и събитията. Мисля, че в това отношение предпочитам Пириватрич или Дагрон и възможността за рационална интерпретация пред обикновеното "нема такова животно", което води обратно до Златарски. Тезата на Пириватрич и рационалната интерпретация са две съвсем различни неща, даже бих казал противоположни. Именно при рационалния подход, се вижда, колко нерационална и съшита с бели конци е тезата за "апостасията". Тя се опира единствено на едно споменаване на този термин от Скилица и напълно игнорира всички останали факти.

Да, прабългарите са били земеделци. Какъв е проблемът точно?

Ами цитирай извора

Че Пириватрич в този случае е крив, ами крив е. Какво да се прави Колкото за ромейското ойкумене, това също май е доста разтегливо понятие. През 3 в. империята изостава Дакия, в началото на 7 в. пък губи почти целите Балкани. Обаче, точно по времето на Скилица, същитите тези печенеги се заселват в дн. Северна България и дори на два пъти отцепват напълно тези земи от властта на ромеите. Защо тогава те не са "апостати" За децимацията след битката при Сперхей, както казах, това си твоя измислица. Скилица е използваем, но само се чете много внимателно и критично. В ПБЦ византийското право е познато, ама май точно частта за престолонаследието не копи пейст на ромейските традиции. Само да ти напомня, че един византийски автори изрично отбелязва, че българите винаги са издигали човек от царски род. Между другото това до голяма степен е прецакало въстанието Петър Делян и това на Г. Войтех. За статута на скопците (щото евнух не е просто скопец, а скопец с определена длъжност, например ибрикчия на султана или охранител на харема), та за статута скопците в ПБЦ и това какъв пост е можело да заеме един скопец, мисля че нищо определено не може да се каже. Аз поне не знам за друг скопец освен Роман, ако ти знаеш, ще се радвам да споделиш. Да, кухи теоритични постановки от типа "апостасия", "ойкомене", "пакс Симеоника" и прочие не означават нищо. Всяка една от тези тези започва да издиша като се разгледа в детайли и теорията й се приложи към практиката и реалността.

Няма такова нещо, айде да не си измисляме фактология! :!!!:

Има и други примери. Има един с отрязан нос, има един инвалид, който бил с единия крак в гроба след една битка с българите, една камара епилептици и т.н. Както казах законът е едно, а спазването му е съвсем друго.

Проблемът с тъй наречената "апостасия" е много по-сложен и като се задълбаем в детайли, веднага се вижда напълно тенденциозната теза на Пириватрич, която е напълно изпразнена от съдържание и чисто теоритична постановка тип "пакс номадика" и "пакс Симеоника". За какво иде реч. Да оставим настарна твърде глупавото твърдение на младия сръбски учен за това, че ослепяването на плените българи при Ключ е доказателство за "апостасия". Нека видим същността на "апостатната" теза: - през 971 г. ромеите завладяват Източна България, превземат столицата, пленяват царя и официално го детронират. Според тезата за апостасията, това означава, че в теоритичен план те са завладели всички български земи и който не им се подчинява е "апостат". В този контекст войните с българите 971-1018 г. се разглеждат като война с "апостати". Това разбира се не е нищо повече от напълно погрешното виждане на Пириватрич. И то е напълно погрешно, не само защото явно Василий II не е възприемал българите като апостати, но и защото след 971 г. е имало още една част от "завладяната България", която не е признавала властта на ромеите :!!!: До 968 г. Влашката равнина и дн. Бесарабия са били части от България. Влашката равнина е била предоставена на част от печенегите - български съюзници, но политически тази територия е била българска, а Бесерабия си била не само българска, но и плътно населена с българско население. През 968-969 г. във връзка с походите на Светослав, печенегите трайно се настаняват в тези български земи. Следвайки логиката на Пириватрич, поддържана от Глишев, Византия теоритично е завладяла и българските земи северно от Дунав. Оттук следва, че печенегите, които подобно на българите, твърде малко са се интерисували от византийската политическа идеология, а за тезите на Пириватрич дори на са и чували, та същите тези печенеги съгласно теорията за "апостасията" са "апостати"

Тогава, следвайки твоята логика, Василий II е стоплил, че става въпрос за "апостасия" чак през 1014! От всички куци аргументи, доказващи тезата на Пириватрич, този е възможно най-куцият! Странно защо до 1014 г., т.е. цели 43 годинини (971-1014) ромеите не са прилагали това наказания спрямо пленените българи!

А на какъв език са говорили хуните през 6 в.? Твърде вероятно е те да са били вече до такава степен сарматизирани, че говорели на сарматски и затова в някои извори да има объркване на хуни и българи.

Правилно ли съм те разбрал, че ослепяването на 14 000 военопленика след битката при Ключ е доказателство, че ромеите гледали на българите като на "апостати"?

Джамбазски, Джамбазски ..... Джамбазски. Не ти дойде акъла. Колко ли сте се потили с агент Иван (Красимир Каракачанов) за измислите каква глупост да направите за да покажете, че все още дишате.