Miron

Няма такова нещо. Тези твърдения за "невинност" на турския агент поп Кръстю са подети от платени от Анкара български политици и писатели. Историята не може да се подмени така лесно, па било то и с турски пари: Юни 1873 година - 4 месеца след обесването на Дякона - Каравелов съобщава: Научаваме са изЪ достоверенy источникy, че покойния Василъ Лъвскiй е предаденъ от двама ловчелие. Един от тях, по име Добре, е механджия, а другият, по име Пано Петков, е обявлен чапкъниц. Това известие са потвърдява с множество факти. Тука е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известни доколко е голямо неговото предателство. Там се публикува и стихотворениято„На В. Лъвскiй": Сбирайте се, моми, булки и млади ергени — да чуете баремъ една песенъ и от мене... “ Слънце ярко, слънце светло... Месечинко виторожко... Осветлете българската бесилница свята, която е воздвигната от ръка проклята! Тука виси добъръ юнакъ или млада сила... която е пробудила свойто мило племе, която е посеяла ново, здраво семе!" На 11 август - половин година след издъхването на Дякона - в „Независимост" най-сетне се появява дописка, която описва последните му дни: Из България ни являватъ за смъртта на покойни Василъ Лъвскiй следущото: „Лъвскiй беше страшно мъченъ. Когато той беше затворенъ въ казармата, то низамите, по повелението на пашата, му извадили единъ по единъ всичките зъби. Месата му са били късани съ клещи парче по парче. Обиколили го петъ-шестъ души и всеки изъ тяхъ държалъ въ ръката си по единъ ножъ. Въ това време низамите захващатъ да го тласкатъ насамъ-нататъкъ, така щото върховете на ножовете им се забивали въ тялото му. Когато турското правосъдие видяло, че изъ устата на този български светия не излиза ни една дума, то заповядало да го обесятъ. Лъвскiй е обесенъ полумъртъвъ. Вечна му памятъ!" Плевенъ, 2 Августа. Позитивно вече се знае, че Васил Лъвскiй е предаденъ от попъ Кръстя... У попъ Кръстя имало 100 лири Василеви пари - те били най-главната причина, която е накарала черковниятъ служителъ да продаде една християнска душа на турските джелати. Няколко честни българи съветвали Василя да не ходи при попъ Кръстя, но той не ги послушалъ, защото попъ Кръстю бил председателъ на един от частните комитети. Когато Васил излязалъ от попъ Кръстевата къща, той билъ хванатъ отъ заптиетата. На попъ Кръстя дали едно „аферимъ", едно горчиво кафе, сто лири и единъ хаът му обещали да не го преследватъ за неговите стари грехове. Сега за сега почти всеки българинъ се гнуси от попъ Кръстя. Всеки българинъ го нарича Юда и го презира. Презиратъ го даже и турците... На 24 март 1874 година в „Независимост" се появява трета дописка - пак за предателя на Левски: Познатиятъ вече предателъ и убиецъ на покойни Васил Лъвскiй въ последно време е станалъ официаленъ шпионинъ. Азъ говора за попъ Кръстя... На 10 август 1874 година в „Независимост" се появява четвърта дописка за предателя: Изъ Ловечъ являватъ, че попъ Кръстйо, който преди година и половина предаде на турците своето стадо, е афоресан от народната совестъ и от чистотата на човечеството. Ако този изродъ излезе... го посрещатъ безъ езикъ и с очевидна ненавист, чегато е евреинъ или чегато е братъ на Юда. (Разбира се, че му е брат, б. р.) Мнозина му говорятъ въ очите, че той е предателъ и че е проклетъ от Бога, но той мълчи, като черенъ гробъ, и върви из пътятъ като подивялъ. И той биде предаденъ, и от единъ попъ! Тоя мръсенъ червякъ, тоя низъкъ робъ, тозъ позоръ за Бога, туй пятно на храма Дякона погуби чрез черна измама! Тозъ човек безстиденъ съсъ ниско чело, пратен на земята не се знай защо, тоз издайникъ грозенъ и божий служител, който тая титла без срамъ бе похитил, на кого устата, пълна с ядъ и злостъ, изрекоха подло: „ Фанете тогозъ!" На кого ръката не благословия, а издайство свърши и гръмъ не строши я, и чието име не ще спомена от страхъ мойта песенъ да не оскверна, и кого родила една майка луда, който равенъ въ ада има само Юда фърли въ плачъ и жалостъ цялъ народъ тогазъ! И тозъ човекъ йоще живей между нас!

Из телеграмата на софийския мютесариф Мазхар паша до търновския каймакамин, 24.11.1872 г., месец и половина преди залавянето на Апостола: "Заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстю, да съобщи на ваше превъзходителство как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствали. Моля ваше превъзходителство да благоволите и ни изпратите както неговите (на поп Кръстя) сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството". Кой народ и кое отечество? Мазхар паша нарича поп Кръстю muhbir, което означава: доносник (вкл. професионален), шпионин, агент (вкл. платен), провокатор, доверено лице на властта, човек, който донася на официалната власт, издайник, подлец, дори - велзевул. Според Мишев muhbir е кореспондент. Да не би поп Кръстю да е писал дописки до каймакамина? Из писмото на Тодор Хинов до Иван Драсов, 27.02.1874 г.: "Негово преосвещенство дявол поп Кръстю ходил беше в Троян да купува уж шаеци за търгуване, да печели, а какво, то не излезе тъй. Той да бил пратен нарочно от правителството да шпионира и там... Той сега вече захвана явно да си върши работата, чунким стана вече публичен шпионин... Брате мой! Не знайме хич как ще можем да се отървем от тогози проклетник". Из писмото на Иван Драсов до д-р Параскев Стоянов, 28.06.1901 г.: "Мойто крайно убеждение е, че поп Кръстю е предател на Левски". Из дописката на поп Кръстю, написана в трето лице, 1879 г.: "Знае още, казва поп Кръстю, и невинното младо момче, убито посред пладне в Лович (в Денчовата къща) от несмислена ръка, на което кръвта и днес вика за отмъщение. Кой и защо уби невинното младо момче в Лович и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то с обиране на къщи и хазни и с убиване на невинни хора ли трябваше да бъде?" Чак в 1879-а гузната съвест на поп Кръстю проговаря и в опита да се оправдае пред българския народ обвинява Левски в "съмнителни потайности" и "съсипителни следствия", в "несмисленост, глупости и варварства". Защото видите ли именно негова, на Дякона е "несмислената ръка", проляла кръвта, дето и "днес вика за отмъщение". И накрая събрал смелост хвърля върхуЛевски обвинението: "имже мераго мерите возмерится вам". Поп Кръстю, прегазил, Наредата и Устава на БРЦК, и клетвата като член на ловешкия комитет е осъден от самия Левски на смърт, за това той с писмо го вика в Къкрина, да дойде да се отчете пред него и да бъде изпълнена присъдата. Но поп Кръстю не е бил вчерашен, знаел много добре какво му крои дякона и го е споделил със турската власт. По същото време освен Къкрина са били завардени и наблюдавани по местоживеене Марин Поплуканов, Величка Поплуканова Хашнова както и Димитър Пъшков. Турската агентура е знаела много добре от предишен опит, че писмото с което дякон Левски вика турския агент поп Кръстю може да е блъф и като най – логично мобилизира своя контингент в завардване и осуетяване на бягството на Левски през Дунава в Румъния. Нареда на работниците за освобождението на българският народъ §1) Ако някой, билъ войвода, билъ членъ на комитета, билъ вънкашенъ, билъ кой билъ, дръзне да издаде нещо на неприятелятъ ни, ще се накаже със смъртъ. §2) Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен отъ чуждо правителство или отъ друго частно лице, поиска да ни пречи въ работите подъ какъвто начинъ и да било, такъвъ ще се счита за неприятелъ и ще се наказва съсъ смъртъ. §5) Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смъртъ. §7) Ако някой от служащите, като председателятъ и др., поиска да злоупотреби служебната властъ, за пръвъ пътъ ще се лиши от служба; повторомъ ще се извади съвсемъ, като се по-напредъ накара да подпише грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни - ще се накаже със смърт. В. Лъвскiй

Брей, колко толерантни сме били!

Който си позволи да псува - бан една седмица и друг път да знае.

Отлично. И от това следва, че българите населавящи северна България от стара Планина до Дунав са власи, но много от тях са забравили влашкия си език.

Конската опашка се носела и като днешния пагон. Заедно с конската опашка, към копието се превързва парче кожа обагрено в различен цвят. Така всеки конник в хода на боя гледа само своят стяг и следва само него.

Опашката е била символ, преклонение пред коня - даващ живителния кумис, даващ кожата си за дрехи и фъшкиите за лагерен огън в степта.. Вие господине яздили ли сте кон в продължение на седмици, през което време най-важната грижа да е бдителност, комбинирана с внезапни грабителски нападения над усесналото население и така през целия пролетно-лятно-есенен сезон, преди да се създаде зимния лагер и да се приютят там обозите със жените, старците и децата както и пленниците, които ще обслужват лагера през зимния период?

За какво пране говориш, това е бил конен народ, бойците със седмици не слизали от коня...

Да. Сменили са титлите. Но има ли надпис или извор писан приживе, в който Борис да се титулова със славянската дума КНЯЗ?

Имаш ли най бегла представа, какви коне са яздили конните народи чергарували в причерноморските степи?

Много те моля да ни покажете извори, писани по времето на Борис в които се самоназовава КНЯЗ. За това има достатъчно запазени надписи.