luby

Къде са намерени парите?

Гледам в темите за Левски юзърите са те затрупали с информация по въпроса. Ето поредната: “Две главни причини обаче са подбудили най-много светиня му да вземе образа на Юда. Първата осезателна причина е била, че за да отхвърли той въжето от врата си, което щеше да му се падне като председател на комитета, то естествено беше, че това въже той трябваше да го метне другиму. Втората причина, която е подействувала на отец Кръстя да стъпи на Христовото тяло, е била златният телец. Както казах у него имало дебели комитетски суми, които нему щели да останат след предателството на Левски.” Захари Стоянов

Да, по негово сведение. На кого, ако не на Николчо Цветков да вярвам. Той е бил най-довереният човек на Левски, него е избрал Апостола да го придружава в рискованото пътуване, той е вдигнал потурите и запасал заловеният и закопчан с белезници Левски в Къкрина. На кого другиго да вярвам, ако не на Николчо Цвятков Бакърджийчето? Никола Цвятков (вляво) с Христо Цонев Латинеца, 1878

Първо, това не го казва kotev, a поп Минчо Кънчев във „Видрица". Всеизвестен факт е, че поп Кръстю не е построил къща, а е преправил къщата, която купил от турчина Идрис Чаръкчи с парите, присвоени от комитетската каса, т.е. от неотчетените средства в Ловчанския комитет, които той използвал "за свои нужди". Н. Цвятков уточнява в спомените си, как поп Кръстю изразходвал 15 000 гроша, за да преправи къщата, която купил от турчина Идрис Чаръкчи с парите, присвоени от комитетската каса.... По рано в темата неколкократно се изнася информация как веднага след освобождението поп Кръстю заплатил със пари с неустановен произход за да си купи и ремонтира къщата на турчина Идрис Чаръкчи. Така че нека да сме наясно - поп Кръстю не е построил, а купил и предправил (преустроил) къщата закупена от Идрис Чаръкчи.

През 479 година съюз с император Зенон сключват кутригурите. Етнонима българи се появява едва по времето на Кубратовия кутригурско-утигурски съюз Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία.

Еньо многократно предупреждаваше типично в негов стил за "похода за поетапна реставрация на османската идея на север до Дунав". Каква беше реакцията - бил провокатор. Днес, когато думите му се явяват пророчески трябва да му благодарим, че на време е прозрял и бил камбаната, но кой да го чуе? Също и Аспарух е предупреждавал по форумите многократно за настъплението на неоосманизма, който подкопава устоите на българския народ, държавност и история: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6282&view=findpost&p=49758

Прав сте ГЕРБОВ. По коледа си направих труда да прочета стенограмите на разпитите на арестуваните и протоколите от съдебното дело на Левски - "Следственото дело на Васил Левски и неговите сподвижници" (През 1952 година Народната библиотека в София издава в нов и разширен превод, а също и фототипно, турския текст от преписите под заглавие Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви, под редакцията на Ал. Бурмов). От тях е видно, че така наречените "комитети" са всъщност формално създаени под страх от репресия структури по един и същи тертип - изнудване за плащане на парична лепта в турски лири и подписване на два екземпляра като единият остава при Левски и изнуденият през цялото време е поставен между чука и наковалнята - ако не изпълни нареждане на Апостола рискува да го погне тайната му полиция, а ако се оплаче в конака рискува да бъде изобличен пред властта като "комита" със другият екземпляр на квитанцията.

"Надзираващият генерал" не би могъл да има пръст във въпроса със шинела, защото подобни оборотни шинели се раздавали на всички запрени в подземни килии, но в описанието на присъствали на екзекуцията Левски е облечен наметнат с бял япанджак (ямурлук), турски полувехти дрехи вишнев цвят (вишне гюру), салтамарка и чепкен, биргьотлии (еднодънни) арнаутски потури, опасани с пояс, калцуни до коленете от бяла хаба с черни гайтани, жълти телени копчета и цървули и второ, ако надзираващият генерал уважаваше Левски като воин, нямаше да остави да бъде заровен "като куче" (както каза Хайтов) на позорните гробища - бунището на София.

Вчера 18 февруари 2012г. се състоя церемонията по откриване паметна плоча на Васил Левски пред храма “Св. Петка“ В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий - това гласи надписът на откритата днес пред църквата “Св. Петка Самарджийска“. Поставянето на паметния знак е по инициатива на фондация “Николай Хайтов“. Предистория През 1956, май месец учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата "Св. Петка Самарджийска". Те са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Внезапно обаче, "отгоре" идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран - управляващите съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50 - 60 м. от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на политиката на партията. В съгласие с тези инструкции, се дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи-кръстове на пода маркират трите необичайни погребения. След това разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран, а всички кости, събрани в циментов чувал, изчезват завинаги, захвърлени в деретата край Искър заедно със изкопна земна маса.

Нека говорейки за реформа да я формулираме - в какво се състои въпросната "реформа" и какво е довело до провеждането и ако можем през 9 век да говорим за реформи? Някой би ли могъл да изброи точките на които се основава? А отосно твърденията, че "България съществува до ден днешен" нека да не забравяме как преди 130 години руският иператор Алексансър II Николаевич - самодържец всеруски ни създаде държава и държавност прогонвайки турците от Мизия и Тракия, която през последните две десетилетия системно рушим и както изглежда по всяка вероятност Русия няма да ни я възстанови за трети път ако не дай си Боже се наложи.

Кипчаките са се появили в района на Дон и Приазовието едва през 30-те години на 11 век, така че предай та този татарски учен много поздрави от мен.

Нима искате да докажете, че българския и албанския са сродни езици?

Кой период визираш? Въпросните бронзови котли са плячкосвани по време на хунските набези на запад и югозапад. Тези котли до един имат европейски характер, защото обикновено са плячка и в тях хуните обичали при погребения на близък човек да поставят късове от железни сечива, лъкове, триръби стрели, юзди и жертвена храна.

Нашите прадеди са си дошли тук от причерноморските степи между Днестър и Дон със готов, оформен етноним, свидетелстващ за обединението на кутургури и оногури bul-gar (смесен народ).

В българския превод на сборника с арменски пътеписи от 1813 г. се твърди, че уж било е открито описание от един свещеник, който уж свидетелствал, че на 22 май 1803 г. го били завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. А истината е, че за първи път по нашите земи на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост глаголица, която първоначално била предназначена за славяните във Великоморавия. Кирилъ и Методий - всеучилищен химн (нецензурирано) Върви, народе възродени, къмъ светла бъднина върви, съ книжовността, тазъ сила нова, съдбините си ти поднови! Върви къмъ мощната Просвета! Въ световните борби върви, отъ длъжностъ неизменно воденъ - и Богъ ще те благослови! Напредъ! Науката е слънце, което въвъ душите грей! Напредъ! Народността не пада тамъ, дето знаньето живей! Безвестенъ беше ти, безславенъ!... О, влезъ въ Историята вечъ, духовно покори страните, които завладя съсъ мечъ!..." Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тозъ заветъ - въ тържествуванье и въ страданье извърши подвизи безчетъ... Да, родината ни години пресветли преживя, въ беда неописуема изпадна, но върши дългътъ се всегда! Бе време, писмеността наша кога обходи целий миръ; за все световната просвета тя бе неизчерпаемъ виръ; бе и тъжовно робско време... Тогазъ Балканский храбъръ синъ навеждаше лице подъ гнета на отоманский властелин... Но винаги духътъ народенъ; подпорка търсеше у васъ, о, мъдреци!... Презъ десетъ века все живъ остана ваший гласъ! О, вий, които цяло племе извлякохте изъ мъртвина, народенъ гений възкресихте - заспалъ въ глубока тъмнина; подвижници за права вярна, сеятели на правда, миръ, апостоли високославни, звезди върху Славянски миръ, бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говоръ милъ! Нека името ви да живее въвъ всенародната любов, речта ви мощна некъ се помни въ Славянството во векъ вековъ! Русе, 1882, априлий 15 [сп. "Мисълъ", 1892, кн. IX-X]