angelmr

Четох статията, има някои добри моменти. Но статията е изключително насочена към вътрешноикономическите проблеми на САЩ. Аргументите и нямат нищо общо със ситуацията в България. Нито един от аргументите не променя факта, че разработката на находищата изисква огромни количества водни ресурси. Не променя и факта, че 30% от това огромно количество вода остава затворено под земята, а останалите 70% трябва да се третират като опасни химични отпадъци и от които неминуемо има разливи. Не променя и факта, че за целия северно американски континент, само едно геологическо формирование в САЩ (marcellus shale) има достатъчни запаси от метан, за икономически ефективен добив. Работата по тази технология в Европа като цяло показва недостатъчни запаси и хората само си замърсяват земите за нищо. Така че, на мястото на предишната ми колеблива позиция, идва твърда позиция против технологията за добив на шистов газ.

Ами типичния хибрид между среден и тежък танк. Като пантерата, но без фаталните и недостатъци. А бронята не е чак толкова тънка в сравнение с тази на Т-34. Сега от таблета ми е трудно да сметна от каква дистанция е осигурявал защита срещу панцер 4 и щуг 3, а масовите до 43-та панцер 3 с тяхното 50мм оръдие са имали проблеми в челна проекция срещу този танк. Предполагам, че съотношението броня на целта и бронебойност на въоръжението при сблъсък на панцер 3 със кв1с е подобно като при сблъсък на т-34 76 със тигър 1.

КВ също не стои на едно място. Вярно като тежък танк, който не е толкова болезнено митологизиран като тигъра, за него много малко се пише. Но конструкцията еволюира и от него се раждат КВ1С, КВ85 и наследника му ИС1/2, които въпреки различното име, спадат към същото моделно семейство. Предполагам при КВ1С вече проблемите с трансмисията са решени (изцяло е подменена), мобилността на танка значително е повишена, практически доближавайки го до среден танк (германците също правят един такъв хибрид, но от другата посока, чрез повишаване на бронята редуцират мобилността на пантерата и я превръщат в ерзац тежък танк). Бронята му си остава дебела, макар и не толкова колкото на първото КВ, което го прави костелив орех за масовите панцер 3 и 4 и танкоразрушителите щуг 3, които съставят над 90% от бронетехниката на противника. Този танк е съвременник на тигъра, произвеждан е в същите бройки както и тигър 1. Това го прави един от значимите танкове през войната и ми е интересно защо така упорито е игнориран.

Това е извън темата и може би няколкото поста за танковете трябва да се преместят. Но германците също са избрали тази концепция. След войната действията на тигрите се митологизират и всички повтарят като мантра тигри та тигри. Докато германските тежки танкове са само един нищожен процент от бронетехниката. От десетките хиляди бронирани машини на германската армия само около 1300 са панцер 6 тигър и 400-500 са кралски тигър. Гръбнака на германската бронетехника, която изнася войната са добрите стари панцер 3 и 4, както и самоходните оръдия от типа на щуг, хетцер, елефант/фердинант. А тигъра в реалните бойни действия е екзотика. Подобна е и концепцията на руснаците използваща масови средни танкове и малък брой тежки. Основната разлика е че те не възприемат тежките танкове като противотанково средство, а като тежко оръжие осигуряващо пробива на пехотата. В този смисъл руската концепция е нещо като хибрид между германската и американската.

Интересно не бях чувал. Може ли малко повече информация? До сега бях чувал само за противотанкови снаряди и за прототипите за управляеми куршуми.

Сещам се за серийната модификация "джъмбо шърман" със 100мм предна броня, но по-бавен от тежък танк. Друга линия на разработка е "светулката". Англичаните не са поддържали американската концепция за танка единствено като средство за поддръжка на пехотата и са поръчали серия шърмани с английско 76.2мм оръдие, което има бронебойност 140мм на 500 метра със стандартен бронебоен снаряд и почти 200мм със подкалибрен, което прави този танк ефикасен тигроубиец. Но пък изостава откъм ефективност на експлозивния снаряд и способността да поддържа пехотата. Същото важи и за първия американски тежък танк достигнал до фронта: М26 Пършинг. Има разнообразни опити за доработка на този танк, една от които е увековечена в играта world of tanks под името "суперпършинг". Всъщност това е стандартен М26 на който са заварени парчета броня от унищожена пантера. Крайния резултат се е получил прекомерно тежък и до колкото си спомням този прототип (или полева модификация) не е успял да участва в битка.

От много време се говори за управляеми муниции. Мисля, че цената ще е такава, че на първо време с такива само президенти ще застрелват.

Съгласен съм, опасно е, но нещо трябва да се направи по-въпроса. Поза щраус (характерна за съвременното поколение икономисти), изказваща се с израза: "Пазара е най-добрия регулатор." всъщност не е позиция, а проява на безволие. И за мен е равносилна на самоубийство предвид тенденциите в екологията планетарните ресурси и социалната динамика. Но от друга страна, далеч не съм сигурен, че точно икономически мерки за ограничаване на консумацията, са адекватните действия. Според мен посоката в която трябва да се работи е възпитанието. Нека възпитаме следващото поколение така, че неговите модели на подражание да са не футболисти и чалга певици харчещи безогледно лесни пари, а учени, писатели, лекари, учители, художници, а да не забравяме и свещеници (макар че последните трябва много да се реформират, за да влязат в 21-ви век, че сега са спрели някъде около 13-ти). Ако го направим, според мен като вторичен ефект, ще се компенсира и проблема със консуматорството. Но за целта е необходима целенасочена държавна политика в областта на културата и образованието. А не както в момента да обясняват как пазара бил регулирал нещата. Да така е, пазара регулира и пазарната регулация в крайна сметка води до създаване на модели на поведение изкарващи най-нисшите и долни черти на човека като водещи. Какви са моделите на сегашните пазарни поколения? Спортисти, фотомодели, чалга певици, и в краен случай агресивни бизнесмени унищожаващи всичко по пътя си за да спечелят милиони. И в световен план наблюдаваме безпрецедентно понижаване в жизнения стандарт на хората. Все по-голяма част от икономическата дейност се съсредоточава във финансовите операции, и все по-малко остава в реалната икономика (класическо определение за балон, но този път глобален). Средната класа рязко намалява дори и в богатите западни държави, при нас въобще я няма. Държавата трябва да надвие пазарните тенденции и да обърне модела на поведение. Или ни чака криза, извън всякакви наши фантазии. А може би първо трябва да дойде кризата, за да се усетят някои, че пазара трябва да бъде контролиран, а не пазара да ни контролира.

Приказките за регрес и мен ме притесняват, но няма съмнение, че неконтролируемата пазарна икономика от една страна експлоатира безогледно ресурсите на планетата, а от друга експлоатира безогледно и човешките ресурси създавайки все по-голяма пропаст между богатата върхушка и всички останали. Това не е мое мнение, практически всеки анализатор на проблема го твърди. Тенденцията не може да продължава безкрайно. Какво ще е решението не мога да предскажа, нямам способностите на Ванга. Един от вариантите е именно глобална промяна на самосъзнанието и отказ от манталитета на дивия капитализъм. Самата идея, че най-доброто което може да направи човек е да спечели много пари и да смаже конкуренцията, която му пречи е нещото което е в основата на проблемите. Да ще кажеш, че е и в основата на развитието. Но развитие, което ни убива не ни е нужно. Сам се сещаш кой сам реже клона на който седи. А безконтролния и самоцелен икономически растеж е именно рязане на клона на който седим. Сигурен съм, че със задълбочено мислене по въпроса (а не скачане на нож срещу всяка неудобна идея което подозирам, че ще се получи тук) ще бъде намерен подходящ компромис, който ще комбинира и конкурентната среда осигуряваща растеж, но и ще премахне експлоатацията на хората и природата от бизнеса. Така че бих те помолил ако може ти да помислиш какъв е разумния компромис и кои според теб са разумните мерки. Не да казваш, че такъв няма, това е равносилно на самоубийство!

Ако индустрията се откаже от концепцията за програмирано износване и производатво на еднодневки, всичко описано по-горе е постижимо и без огромни ограничения. Но е нужна кардинална промяна във светогледа.

За разлика от статията в уикипедия, съм цитирал доклад на американското общество на сеизмолозите, който е съвсем нов (от преди половин година) и представлява интерпретация на нови данни. Технологията на фракинга е съвсем нова и едва от броени години се експлоатира масово, така че е нормално информацията за последиците от нея да се натрупва и актуализира. Сеизмолозите доста ясно обясняват, че до сега са смятали погрешно, че натрупването на големи количества отпадни води в земната кора не влияе значимо на сеизмичната активност. Но натрупващите се доказателства показват статистически значимо увеличение в активността не на микротрусове, а на такива с магнитуд над 3 (дори и над 5). Натрупващите се данни показват възможността за активиране на земетресение с епицентър отдалечен на десетки километри от мястото на подземно отлагане на отпадни води (цитирани са случаи с до 50 километра дистанция между епицентъра и иницииращия сондаж, а на колко километра от Добруджа е Козлодуй?). "Our results, using seismology and hydrogeology, show a strong link between a small number of wells and earthquakes migrating up to 50 kilometers away" said Keranen. The study's result will be presented by co-author Geoff Abers, senior research scientist at Lamont-Doherty Earth Observatory." Все още механизма на активиране на земетресения не е добре изяснен. Но връзката между отлагането на вода и увеличения риск от сеизмична активност е ясна. Дори един от цитираните изследователи твърди, че риска от индуцирана сеизмична активност е по-значим за критични обекти като бентове и атомни електроцентрали, от колкото риска от естествената сеизмична активност: "For critical structures, such as dams, nuclear power plants and other major facilities, Atkinson suggests that the hazard from induced seismicity can overwhelm the hazard from pre-existing natural seismicity, increasing the risk to structures that were originally designed for regions of low to moderate seismic activity." ПС. Ако в лавината от нови мнения някой е пропуснал, ето пак доклада: http://www.eurekalert.org/pub_releases/2014-05/ssoa-wdm041814.php

Хайде по-спокойно моля. Точно това че не е известен състава е една от причините за недоволство! За това което го твърдя съм дал данни. През последните 60 години са регистрирани средно по 21 земетръса годишно в изследвания регион, а от началото на шистовата "революция" над 100. Което е повече от 30% увеличение (според авторите на доклада който съм цитирал е статистически значима разлика). За химията какъв е проблема, трябва ли през няколко мнения да описвам едно и също нещо? Ако имаш нещо да кажеш относно съдържанието на токсични субстанции в изпомпваните води, хайде да го обсъдим. Ако нямаш, смятай го за доказателство (едно от многото) за неекологичността на технологията, предвид честите разливи на вода от сондите (което се вижда на много снимки). Ако все пак искаш и някой цитат, а не само моя интерпретация ето: "Shale gas development uses large volumes of fluid for fracturing operations (approximately 10,000 to 30,000 m3), about 90% of which initially remains bound to the dry shale matrix (SRBC, 2010). The remaining 10% (1000 to 3000 m3), flowback,, is the largest wastewater stream by volume for shale gas development. These fluids are typically salty (e.g., 10,000 to 300,000 mg/L TDS), and contain various metals, radionuclides and organic compounds (NYSDEC, 2011; NYWEA, 2011).Once the well has been put into production, subsequent wastewater fluids are defined as produced brine, which continue to be recovered from the well for the remainder of its operating life, typically in relatively small volumes on the order of 1–2 m3 per day. Ultimate recovery of injected and produced fluids remains a key uncertainty and, given the relative youth of the Marcellus play, estimates remain preliminary and scarce. Since this fluid has been in prolonged contact with the shale formation, compounds associated with the target geology dominate its chemistry. Produced brine is extremely salty (>100,000 mg/L TDS), and may contain relatively high levels of metals, organic compounds, and naturally occurring radionuclides." Wastewater management and Marcellus Shale gas development: Trends, drivers, and planning implications Brian G. Rahm Josephine T. Batesa, Lara R. Bertoiaa, Amy E. Galforda, David A. Yoxtheimerb, Susan J. RihaaJournal of Environmental Management Volume 120, 15 May 2013, Pages 105–113 А ако ще се оплакваш от недостига на информация по въпроса за въздействието, повярвай ми, не си единствения. Същото е и в американските научни среди: "Although the monitoring data available to assess contamination events in PA are limited, the state manages an online database of violations. Overall, one fifth of gas wells drilled were given at least one non-administrative notice of violation (NOV) from the PA regulator. Through March 2013, 3.4% of gas wells were issued NOVs for well construction issues and 0.24% of gas wells received NOVs related to methane migration into groundwater. however, the impacts remain difficult to assess due to the lack of transparent and accessible data." Water resource impacts during unconventional shale gas development: The Pennsylvania experience, Susan L. Brantleya, Dave Yoxtheimera,Sina Arjmandb,International Journal of Coal Geology, Volume 126, 1 June 2014, Pages 140–156, Environmental geology and the unconventional gas revolution

Half of the 97bn gallons of water was used to frack wells in Texas, which has experienced severe drought for years – and where production is expected to double over the next five years. Цели селища остават без вода: http://www.theguardian.com/environment/2013/aug/11/texas-tragedy-ample-oil-no-water Все пак гардиън не е жълт труд да си измисля и историите там би трябвало да са истински, та ето ти един цитат от статията: Ranchers dumped most of their herds. Cotton farmers lost up to half their crops. The extra draw down, coupled with drought, made it impossible for local ranchers to feed and water their herds, said Buck Owens. In a good year, Owens used to run 500 cattle and up to 8,000 goats on his 7,689 leased hectares (19,000 acres). Now he's down to a few hundred goats. The drought undoubtedly took its toll but Owens reserved his anger for the contractors who drilled 104 water wells on his leased land, to supply the oil companies.

Каква политика, да си видял споменаване на партии в цитираните статии (американските де, нашата я пуснах само заради заглавието и идеите за рестарт на шистовата тема)? По-скоро е смес от икономика и екология. И каква химия очакваш, след като състава на инжектираните смеси не е известен? Опитвах се преди години да се ровя по въпроса, но само някои от компонентите са публикувани. Единствената химия която намерих я писах преди време. Вкарваните за фракинга води извличат токсични органични вещества от слоевете (примерно ароматни въглеводороди), така че и безвредни да са били смесите преди вкарването, при обратното им изпомпване трябва да се третират като токсичен отпадък от химически производства. Но това не е ново, и преди съм го писал.

Ето и оригиналния доклад на американската организация на сеизмолозите: http://www.eurekalert.org/pub_releases/2014-05/ssoa-wdm041814.php Та както виждаш не се смеят. Предполагам предния път като пусках тук едни сметки (които заради дейностите на изпуснат от контрол модератор вече липсват заедно с повечето ми мнения), си пропуснал да обърнеш внимание на числата отнасящи се за количествата вода вкарвани в земните пластове. А проблема в случая е, че като се вкара тази вода в земните пластове, те губят твърдата си структура и се превръщат в полутечна маса. С възможността след това скалните пластове да се приплъзват върху новообразувания слой смазка. Ти нали знаеш какво точно означава "шисти"? Това са именно глинести слоеве втвърдени от налягането. Сигурен съм, че можеш да си представиш какво става с глината, когато вкараш в нея вода. Но все пак аз лично не смятам, че земетресенията са най-голямата заплаха от шистовия добив. Проблема е именно в консумацията на огромни количества вода. Да лобистите обясняват как тази вода се била рециклирала. Обаче в другата статия която пуснах обясняват как това съвсем не е практика. Пренасянето на такива количества вода от един кладенец на друг и нейното рециклиране явно е скъпа процедура допълнително оскъпяваща и без това скъпия добив на шистов газ. Така че американските сондьори просто си точат вода от водопровода и я натъпкват дълбоко под земята (от където въпросната вода обогатена с неизвестно колко токсини постепенно да се връща в кръговрата). В резултат на което след началото на шистовата революция в някои региони на САЩ има невиждана суша, а цели селища са останали без никакво водоснабдяване. Та превръщането на Добруджа в пустиня не е фигуративен израз, а реална опасност.

Сериозно ли искаш да се обезщетят собствениците в почти цяла добруджа, след превръщането и в токсична пустиня? Сега поне излязоха снимки какво точно представляват шистовите полета. http://www.eaem.co.uk/sites/default/files/imagecache/lead_image_400/shale-gas-30112.jpg http://i.telegraph.co.uk/multimedia/archive/01543/shale2_1543452b.jpg Ооо да, земята пропада, водата изчезва, а единственото което вижда фанатичния русофоб е накърняването на някакъв руски проект, което го прави искрено щастлив... Много характерна позиция.

Питай автора на статията за по-конкретно обяснение, но според мен има предвид земетресения с епицентър в регион, където се добива газ. Има предвид че на до тогава стабилни сеизмично региони се наблюдава драстично увеличаване на сеизмичната активност, след началото на шистовата революция, включително и силни земетресения с магнитуд над 5.

Идеи за рестарт: http://www.segabg.com/article.php?id=729839 Докато в същото време зад океана излизат официалните сведения за увеличаване броя на локалните земетресения в регионите на добив на шистов газ: http://time.com/84225/fracking-and-earthquake-link/ И още по-тревожните сведения за засушаване на същите тези региони в следствие на добива: http://www.theguardian.com/environment/2014/feb/05/fracking-water-america-drought-oil-gas Изводите всеки сам може да си ги направи...

Евреите са едно от малкото изключения. А за другото, ти точно повтаряш тезата ми. Борис не е можел да се противопостави на исканията на Германия и се е съгласявал, но е искал максимума в замяна. Не знам какво си мислиш, че знаят децата, но тук точно имаш огромна логическа дупка в разсъжденията си. Ако беше прав, всички пост комунистически държави щяха да са на нашия хал. А не са... И искаш ли да ти кажа защо? Защото при нас, както бизнес е байганьовски, така и комунизма ни беше байганьовски. Имаме си някои особености на народопсихологията, от които за съжаление и днес не можем да се измъкнем. Показваме го и тук в този форум. Ето ти и аз се опитваме да дискутираме и да търсим способи за извличане на истината дори и от понякога противоположните ни тези. Което в крайна сметка ги сближава до там, в един момент да се различават само формално, по думите с който наричаме събитията. Но изведнъж се появява някой войнстващ фанатик и започва да отрича напълно някоя от тезите и дори да вкарва лични обиди в мненията си, само защото някой от дискутиращите не изповядва войнстващия му фанатизъм. Може би проблема ни е че не можем да загърбим емоционално миналото. Но сме задължени да се учим от него и да познаваме грешките и успехите му. Защото историята не е спряла, партийната демокрация не е най-великата социална система от която вече няма мърдане. Социалното развитие продължава и ще продължаваме да правим реформи. А в бъдещата система, ако щеш ми вярвай, но ако искаме да е по-успешна от сегашната, трябва да има елементи както от управлението на османската империя, така и от комунизма, а да не забравяме и успешното управление на Борис. А за целта трябва да познаваме както успехите така и начините по които тези системи са се проваляли. А това няма как да стане с пълното и фанатичното отричане, което наблюдаваме редовно, всеки път когато започнем да дискутираме тези 45 години на комунизма. ПС. Между другото мнението ти ме подсети за нещо. Чел ли си мемоарите на Стоян Стоянов? Там има на някои отделни места едни много интересни препратки към начините по които се е осъществявало превъоръжаването на армията и корупционни практики достойни за днешното разложение. Ако намеря време ще ги издиря да видиш че не комунизма ни е превърнал в това което сме, хората на властта тук в България си имат едни особености и ако няма някой достоен патриот да ги стегне винаги са търсели личната си печалба, дори и това да означава смъртта на други българи или загуба за целия народ...

Е хайде сега, пак опити за изкривяване на историята. Училища е имало, но като цяло образованието на повечето българи се е изчерпвало с началните отделения. Поне по селата, за където съм се интересувал, но България е била преобладаващо селска държава тогава. Проблемите с грамотността стоят доста до късно, макар и не относно пълна неспособност за четене и писане, а по-скоро относно частична грамотност и недообразованост. Така че скока от масовото образование до началните отделения допълнено с един университет, до водещ образователен център обучаващ висши кадри за други държави в над десет висши училища, е впечатляващ ако се позамислиш. Малко крайно се изразяваш, но има много неща в мнението ти с които съм съгласен. Запада обаче имаше доста по-напреднал старт, докато ние започваме от едно феодално общество, за броени десетилетия минаваме през манифактурен капитализъм съчетан с чисто аграрна икономика, а модерна икономика добавяща преработваща индустрия към селското стопанство започва да се развива едва през 30-те (по същото време през което в Германия и Англия развиват телевизия, ние още се учим да правим консерви, за да можем да изнасяме селскостопанската си продукция), но с малки темпове. Така че е нормално да ни подминават като малка гара в период в който индустрията заема все по-голяма роля, а добивната част на селското стопанство постепенно се предвижва от печеливш отрасъл, към такъв нуждаещ се от субсидиране. Но пак успяваме да наваксаме, това е нещо което не може да се отрече. Но си прав, че икономиката ни е имала огромни пропуски. Дали е можело да се избегнат е отделен въпрос, но пропуски е имало, това е факт. Няма защо да се спираме на тях с такива подробности, достатъчно е да си припомним поговорката за капката л-на, която разваля кацата с меда.

Силни думи характерни за групичката на антикомунистите тук. Също така и носят вътре в себе си вградено противоречие, което ги обезсмисля. Но същото може да се каже и за много от тезите на същата тази групичка, така че отново нищо ново под слънцето.

България никога не е успявала да се противопостави на Германия. Това че един умел дипломат е успявал да лавира и да изтъргува максимума който може, при даването на германците на всичко което искат е отделен въпрос. А останалата част от поста ти си е твое лично и субективно мнение а не обективна реалност. Моето мнение също е субективно. За това и се опитвам да не пиша като последна инстанция. Моля не го прави и ти и не генерализирай, че всички българи тогава са мислили като теб. А по въпроса за влиянието на соц обществото, да имало е такова. И отрицателно и положително. Но експлоататорската насока на родните бизнесмени не е следствие на соц обществото, открива семкакто в литературата, така и в спомените на поколението живяло тогава. Естествено няма как да го знаеш, ако дедите ти са били от заможните и самите те са спадали повече към експлоататорите, от колкото към експлоатираните. Нали знаеш поговорката че сития на гладния не вярва. Не е възникнала случайно.

Първо благодаря за дискусионния тон и за аргументите, макар и да не съм съгласен с някои от тях. Второ и преди сме дискутирали по темата и за мен проблема далеч не е от тези 45 години, а идва като последица от пораженията на 5-те века турско робство комбинирани с някои наши особености. Но да съгласен съм, тези 45 години, вместо да решат проблема, го задълбочиха. Трето, не подкрепям тезата ти за "ефективно образование". Един свят на от типа на описаните от Оруел, или от Хъксли, би имал много полза от коне с капаци, но света, който аз бих искал да видя в бъдеще, е съставен не толкова от високо специализирани коне с капаци, а от образовани хора с добра обща култура. Въпреки известното понижение на ефективността на образованието. Виж ти какъв свят искаш да видиш е отделен проблем. Макар че като повдигна темата предишната образователна система, дори и в профилираното професионално образование се справяше на порядък по-добре от сегашната и подготвяше ако не велики, то поне малко от малко компетентни кадри. Аз например не съм плод на универсалната гимназиална система, а на профилираното професионално образование. Завършил съм техникум по хранително вкусова промишленост. И мога да потвърдя, че нещата които научих тогава бяха достатъчни за да започна работа по специалността, която получих (като лаборант). Нещо за което сега се изисква висше образование и завършилите дори висше химици в преобладаващото си мнозинство са неадекватни, а някои напълно неспособни да се справят и с елементарни задачи. Но вината не е само в системата на училищата, но и в начина по който се промени народопсихологията ни. Имаше една карикатура по темата, ако я намеря ще я пусна тук. И четвърто, икономическата система от онова време може да е била проблемна. Но хайде да не бъдем пълни нихилисти и да не отхвърляме с лека ръка построеното тогава. От изостанала аграрна държава без наука и с неграмотно население именно тази икономика ни извежда на водещи позиции в световно ниво. Примерно в аграрната наука някои от нашите сортове все още са сред световните лидери. А това не идва от нищото. Така че недей да я пренебрегваш не е лайняна нито шоколадова торта, по-скоро е на две на три направена черешова, която на някой може много да се хареса, а за друг да е отвратителна.

Четеш избирателно. Не сме имали независима политика, а по-независима от сегашната. Нашите управляващи по онова време се опитваха да лавират между изтока и запада и в някои отношения им се получаваше. Виж какво има писано в нета по въпроса за връзките между Тодор Живков и западна Германия. Въпроса за образованието недей да го повдигаш по-добре, че сега е плачевно и само някой щраус с глава завряна в лясъка ще твърди че нещата са наред в момента, или че са по-добре от преди.

Това го приемам като лична обида, понеже бабите и дядовците ми са били обикновени земеделци (е единия ми дядо беше звеновод, ако приемаш това като властова позиция), а родителите ми бяха обикновени лаборанти в електролаборатория. Никога нито един член на моето семейство не е бил партиен функционер, или част от властта. Така че "другарю", като израсъл на село, вероятно през онзи период съм имал по-малко от теб и всичко постигнато от семейството ми е постигнато с глава и ръце, а не с връзки и познати, за разлика от привилегированите гражданчета, на които всичко им се сипваше на готово, а много форумни анти комунисти изведнъж споделят как са били комсомолски секретари...