angelmr

Фактите са си факти, пропаганда е коментара към тях, принизяващ бойните възможности на самолета. Например ламповата електроника може да е тежка и примитивна. Радара на самолета тежи около половин тон. Но той спокойно е прехващал цели с размерите на стратегически бомбардировач на около 120 километра на голяма височина. А МиГ-25 точно по тази причина е разработен с тези размери, за да може да поеме тежко оборудване и да минимизира ефектите от тежката стоманена конструкция. Така че самолета прекрасно изпълнява задачата за която е създаден, макар и да се затруднява с други нетипични за него задачи. По-късно доктрината се сменя и американците започват да разчитат на пробив на малка височина от скоростни бомбардировачи и руснаците доработват МиГ-25 с нов импулсно доплеров радар, способен да прихваща цели на фона на земята. Но въпреки това големите и тежки ракети Р-40 до колкото знам се затрудняват с прехвата на бързи цели на малка височина, а самия самолет не се чувства комфортно там където летят останалите изтребители, неговата зона на комфорт е над 20 хиляди метра, така че постепенно ценността на МиГ-25 като прехващач намалява през 80-те. Въпреки това по наличните ми данни е единствения самолет на въоръжение в иракската армия, който постига въздушна победа по време на пустинна буря. Та като цяло, без да го превъзнасяме, този самолет си има както добри страни, така и сериозни недостатъци. Да недостатъците му са наистина сериозни, но за сметка на това добрите му страни пък блестят.

От стомана е само МиГ 25. Причината е че това е почти хиперзвуков изтребител, корпуса му се загрява до температури от няколкостотин градуса, които са недостижими за алуминиевите сплави. Основен проблем при този самолет е високата издържливост на температурни натоварвания, както на двигателите, така и на корпуса. Подобни проблеми има и американския SR 71, чиито резервоари текат като водопад на летището, въпреки високотехнолигичните материали. Като скоростни характеристики двата самолета са подобни, но за разлика от бутиковия американски разузнавач, МиГ 25 е трябвало да изпълнява ролята на относително масов тежък изтребител. При него руснаците не са можели да си позволят да използват скъпи и редки за времето си материали. За това са избрали стоманата и са направили така самолета, че едновременно да е най-бързия изтребител в света и да е направен от евтин материал като стоманата (не бъркай онази стомана с материали като арматурно желязо, при нея вероятно 20-30% от теглото и са специалните лигиращи елементи, тази стомана хич не е евтина, просто е по-евтина от титановите сплави). Между другото след като получават един такъв самолет американците се надпреварват да го плюят, основно за да поуталожат страховете на своите пилоти от него. А след това правят умалено негово копие и си го използват и до днес (Ф-15). Всъщност въпреки грубата си изработка и електрониката базирана на радиолампи, в ролята си на изтребител този самолет е предназначен да прехваща американските стратегически бомбардировачи и за целта има достатъчно ефективна авионика и радар. Основния опонент на който трябва да се противопоставя е Б-52. А определено пилотите на дозвуковия Б-52 е трябвало с нещо да бъдат успокоявани пред перспективата да се наложи да пробиват ПВО с включен в него, МиГ 25 летящ на прехват с 2400 километра в час крайсерска скорост, докато те бягат от него с 800... В разузнавателната си функция той е също е почти недостижим за натовското ПВО. Нещо като SR 71 е, но за разлика от него е фронтови тактически разузнавач, а не стратегически работещ по обекти в дълбокия тил. Проблема е в достъпността на разузнавателните данни, които са на фотоплаки и изискват часове за промиване и обработка. Но все пак това е един уникален тактически разузнавач, какъвто западните държави нито имат, нито имат какво да му противопоставят.

Тук никой няма да седне да ти пише курсовата работа, но като подсказка, бих ти препоръчал да гугълнеш TBARS. Това е един от методите който аз използвам за количествено определяне на полиалдехиди. Има го много подробно описан в интернет на английски. Има всичко, включително и регресионното уравнение с калибрационната графика. Можеш да питаш чичо гугъл и за реакцията на сребърното огледало, която е основния качествен метод за доказване на алдехиди. Също така като подсказка мога да те насоча към методите за определяне на редуциращи захари, които всъщност определят количествено алдехидните групи. На български няма много литература, ще трябва да цитираш стандарт, а в електронна форма са платени. Но можеш също да гугълнеш за фелингов реактив, мисля че ще намериш достатъчно. На анлийски също ще са описани достатъчно подробно. Но това е за алдехидите, за кетоните реакциите са други, не съм се занимавал. Но ако се поровиш със сигурност ще намериш десетки статии описващи методи за тяхното определяне в свободния нет. В съвременните инструментални техники за количествено определяне, основната приложима е газовата хроматография, но също така може да бъде използвана и течна хроматография. Изследването на структурата е отделен въпрос. Най-масово се използва инфрачервената спектроскопия, която може да бъде допълнена от ЯМР. Гугъл може да помогне и тук, но вече едва ли ще се влиза в големи подробности, дори и на английски. Но сигурно ще можеш да си свалиш някои готови спектри, които да визуализиарат метода. Бих препоръчал да изровиш в гугъл ИЧ линиите на карбонилните групи, там имаше интересни моменти с отместването на линията, ако веществото е алдехид. Така че потърси ИЧ спектъра на един алдехид и един кетон. С ЯМР няма голям смисъл да се задълбочаваш, ИЧ е най-масовия и приложим. Като цяло основно е да подбереш подходящите ключови думи и да четеш внимателно това което излезе.

Да, идва не от думата антиматерия. А от предназначението на оръжието. Едно от разграниченията е на антиперсонални и антиматериални оръжия. Поне по западната класификация. https://en.wikipedia.org/wiki/Anti-materiel_rifle Голямокалибрена пушка, предназначена да поразява слабобронирана техника на противника от дистанции надхвърлящи обсега на лекото стрелково оръжие. Използва се също така и срещу противник зад леки укрития. Е да предвид теглото на мунициите не са индивидуални. Но картечници като корд https://en.wikipedia.org/wiki/Kord_machine_gun или утс: https://en.wikipedia.org/wiki/NSV_machine_gun С тяхното тегло от 25 килограма, могат да бъдат носени и използвани от един войник по подобие на леките картечници от ВСВ, като останалите войници само носят мунициите. А предвид оптическия мерник и възможността за стрелба от двунога, оръжието е почти толкова прикрито, колкото един снайпер, стреля на дистанции от 1-2 километра и поразява цели намиращи се зад леки укрития като тухлени стени. Според мен при дистанциите за право мерене би трябвало да запълни почти същата роля, както и артилерията с право мерене, с изключение на антитанковата, която роля в съвременните части се изпълнява от РПГ и ПТУР. Между другото и РПГ и ПТУР разполагат с антиперсонални муниции, така че също са в състояние да запълнят нуждата от артилерия с право мерене.

Да но артилерийски системи с право мерене не притежават нужната мобилност и прикритост. Ако ще коментираме тежко оръжие с право мерене, същата работа ще свърши и далеч по-масовата голямокалибрена картечница. За антиматериален снайпер да не говорим. И двете ще са способни да поразят цели намиращи се зад леки укрития от типа на тухлена или тънка бетонна стена. А повече от това СПГ-то едва ли ще може да бутне. И двете можем да ги броим за индивидуални оръжия, докато оръдията се обслужват от екип минимум от трима (ако не бъркам). А неуправляем дозвуков снаряд ще има много хляб да яде, докато достигне точността на 12.7мм куршум на дистанции над километър. Така че при правото мерене винаги частта въоръжена с нещо от типа на корд ще надстреля частта въоръжена със СПГ. За това смятам (лаишки де), че по-големите оръжия обслужвани от екип трябва или да са прикрити зад броня, или да стреля иззад укритие/линията на хоризонта.

Не съм съгласен с някои от цифрите. Целулозните опаковки няма как да се разграждат за толкова дълги срокове. Самата целулоза не е напълно неразтворима във вода и има микроорганизми които се хранят с нея. Така че тоалетната хартия ще стои 5 месеца само в много сух период. Дефакто ще бъде разградена механично при първия дъжд и ще се превърне в част от хумуса. Остатъците от есенния листопад са много по-трайни. Приблизително същото важи и за картона. Може да не е много лицеприятно, но тези материали се включват в естествения кръговрат и не причиняват самостоятелно никакви проблеми.

Тенденцията с тези "добавки" е световна. За мен проблема е че това е бизнес направен с цел да се печелят пари, а не е общественополезна дейност извършвана с цел подобряване здравето на хората. За това се получават подобни изкривявания. И съществуват още от 19-ти век и неговите пътуващи търговци на панацеи, просто имената са сменени а бизнеса им е легализиран.

Както обикновено и тук най-важна е дозата. Предозирането на антиоксидантите обръща въздействието им върху равновесните процеси и ги превръща в прооксиданти, така че и здрав човек може да си навреди с прекомерната им консумация. Това от общи съображения. А конкретно за статията, бих казал че антиоксидантите е добре известно че служат като средство за превенция на рака, не за неговото лечение. Приемането им в нужните дози е свързано с понижение на заболеваемостта от рак. Макар че при различните антоксиданти зависимостта е различна. Но веднъж активирал се рака, механизмите за лечението му нямат общо с антиоксидантната активност, напротив, някои противотуморни препарати действат като реактивните форми на кислорода, азота или хлора и по този начин антиоксидантите директно подтискат въздействието им върху туморните клетки. Така че въпроса е мнооого по-сложен от колкото си мислят хората. Да не говорим че вещества известни като антиоксиданти всъщност не са и въздействат по косвени механизми, зависещи от формата под която се приемат а не от тоталното им количество, което допълнително внася объркване. Селенът например всичко го знаят като антиоксидант. Да но той не е и всъщност е слаб прооксидант. Обаче негови съединения са част от ключови ензими създаващи антиоксидантната защита на организма. А някои негови форми имат изразена противотуморна активност, докато други нямат. И накрая получаваме една малка каша която едва сега започва да се разнищва. Това което знаем е че най-вероятно противотуморните свойства на някои селенови съединения, нямат общо с антиоксидантната защита, а с други функции на селенопротеините.

На земята е пълно с вода. Ако ще е за ползването и тук на земята, далеч по-рентабилно е да бъде пречиствана морска вода, от колкото да бъде пречиствана кометна, която да бъде транспортирана в последствие до земята. Съвсем друг е въпроса за поддържане на автономни космически хабитати. Ако по астероидите има достатъчно вода, те се превръщат в идеалната цел на една космическа колонизация. Няма гравитационна яма, от което следва евтин транспорт и огромно изобилие от суровини, за каквото не можем и да си мечтаем на земята, допълнено с възможността за добиването и преработването им в мащаби непостижими тук. Само слънчевата светлина е леко в недостиг, но и тук има решения.

Гледах ги по клипове от войните напоследък. Ползват ги срещу укрепени пунктове на противника. Стрелбата с неуправляем дозвуков боеприпас на дистанции над километър по подвижна мишена (че и по неподвижна с размерите на танк), на мен малко ми звучи като фантастика. Вярно че го водят противотанково, но е противотанково горе долу на малко по-големи дистанции от тривиалното РПГ-7. Точно това имах предвид. Независимо колко по-точно и далекобойно е било натовското, пак си има същите ограничения. А на мен нещо ми се губи смисъла от оръдие с право мерене в съвременните конфликти. Освен ако не е качено на мобилна платформа, за предпочитане бронирана. Минохвъргачките не покриват ли същата роля, но с бонуса да стрелят зад укрития? В противотанкова роля пехотата разполага с ПТУР и РПГ. Първото наистина поразява танкове на дистанции 2-4, че и 10 километра, а второто се носи на ръка от един войник. А ако целта е да се тормози пехота прикрита зад леки укрития от типа на зидария от дистанции над обсега лекото стрелково оръжие и една голямокалибрена картечница ще върши работа.

Ами тя войната бушува с пълна сила само защото се позволява на определени сили да поддържат военизирани групировки с външни средства. Ако се разберат всички да спрат с поддръжката и групировките започнат да разчитат само на черния пазар, интензивността на бойните действия силно ще бъде редуцирана. А че Сирия ще е хаос още поне 10 години е ясно.

Не съм пипвал такова нещо, но дистанции от 1.3 или 4 километра за неуправляем снаряд ми се струват чиста фантастика. Това са си дистанции за ПТУР. Предполагам на над километър СПГ-то се е ползвало срещу бункери или други стационарни големи цели, а не срещу танкове. Същото важи и за западния му аналог. Вероятно това което са ви го давали с далекобойност 4 километра е ПТУР, а не противотанков гранатомет.

Това нещо ми прилича на тенденциозна статия без сериозна обосновка. Първо това за танковите сражения е пожелателно мислене в най-добрия случай. Но не това е темата, коментираме стрелковото оръжие. Правих си труда да ровя във форумите и блоговете на американските трипроцентъри. Повечето от тях с военен опит избират АК, но не заради предимства на оръжието, а заради надеждността. Обаче всеки от тях с реален боен опит специално подчертава, че АР платформите не са по-лоши от АК за една добре снабдена армия. В реални бойни обстановки не им се е случвал отказ на оръжието, дължащ се на прекомерно замърсяване (основния недостатък на принципа на действие на М-16 и дериватите и). А при неограничен запас от резервни части, малко по-ниската надеждност се компенсира без проблеми. Друг е въпроса за нуждите на едно опълчение без въпросния неограничен достъп до запасни части. А за прегряване никой не споменава и дума. Основния проблем на дериватите на М-16 е използването на газова тръбичка, която вкарва част от барутните газове вътре в механиката на оръжието, което изисква често и трудоемко почистване на оръжието. Докато АК може да стреля без въобще да бъде почистван, американските автомати не го могат. По въпроса за основния натовски калибър, там въпроса е по-сложен. Ако беше толкова слаб, колкото го описват, отдавна да е изхвърлен. Всъщност патрона има по-дълъг прав изстрел от този на 7.62*39. А военните куршуми фрагментират при попадение от дистанции под около 200 метра и причиняват по-големи поражения,от колкото 7.62мм куршум. Проблем са попаденията от по-големи дистанции. Но като цяло американските щурмови пушки имат с около стотина метра по-дълъг прав изстрел от калашниците в 7.62мм, за което плащат с по-ниска пробивна сила. Така че думите как оръжието отстъпвало по далекобойност ми се струват доста тенденциозни. АК с неговата тежка механика е пословично неточен. Покрива критериите за щурмова пушка (поражение на гръдна мишена на 400 метра) но само толкова. Докато дериватите на М-16 могат да бъдат и СА използвани в качеството на снайпери. Така че оръжието макар и с някои компромиси, може да покрие и ролята изпълнявана от АК и ролята изпълнявана от СВД. Руснаците също вървят в посока слабоимпулсен патрон. Но техния 5.45*39 е различен от американския като философия, вместо куршума му да се фрагментира, с цел повишено поражение, той е със кух връх и стоманен сърдечник, така че след попадение се дестабилизира и прави раневи канал не с диаметъра си, а с дължината си (куршума се върти). Дори последните образци на АК12 и последните АР-ки подозрително си приличат. Руския автомат също вече е накичен с шини за аксесоари има анатомични ръкохватки, малоумпулсен патрон, двустранен предпазител който се оперира с един пръст и тнт., а американския автомат пък изаползва вече не газова тръбичка като М-16, М-4, а газово бутало като АК.

Коментирахте ли вече изявлението на руснаците че не е задължително Асад да продължи да е на чело на Сирия? Според мен беше въпрос на време да се стигне до нещо подобно. Една конфликтна личност да бъде сменена за да бъде запазен светския характер на Сирия. Как мислите, дали ще им стигнат "топките" на големите играчи, за да постигнат компромис? Или пак ще се запънат като магаре на лед, запада да подкрепя ислямисти като ги нарича умерена опозициця, а Русия да продължи да подкрепя Асад просто от инат?

Ако на Русия и хрумне нещо, не само армията на Литва ще е от полза, а която и да било армия по света, включително и руската. Защото един пряк конфликт включващ най-големите ядрени сили на срещуположни страни не може да бъде спечелен. И следователно не може да се случи. Така че Литва да е спокойна. Ние обаче сме в друга ситуация, с най-опасен съсед съюзник с една от големите сили и без в същото време да сме съюзници с друга голяма сила, за да задейства концепцията на ядреното сдържане. Така че война тук не би ескалирала до ядрена и следователно е възможна.

Ако те чуе класния, те чака двойка (е аз за подобно своеволие се разминах само с тройка) на следващата контролна или класна.

Не бях гледал до сега подробно всички клипчета. Но четвъртото е велико. Веднага се сетих за Татуин. Почти са докарали дизайна на джавасите.

Извини ме, но горното твърдение е глупост. Обучавал съм се на 114-тия в света масспектрометър с индуктивно свързана плазма, закупен през 89-та. Тази технология се развива като водещата технология за елементен анализ. Когато бях студент, апарата вече не беше на технологичния връх, но все още ставаше. Да през 90-те изостанахме много. Но все още берем плодовете на силното компютърно обучение през 80-те. Хората от моето поколение като деца гледахме не манга и трансформърс, а уроци по програмиране. Като следствие ИТ сектора е единствения, който ни измива очите в момента. А в техникума научих неща, на които днес и студентите не учат, поне не и в такива подробности. Така че ниво имаше. Не беше добре управлявано и страдаше от типичното байганьовско интригантство, от което и днес си патим, но потенциала не трябва да се отрича. А сега нивото на образованието е отчайващо. Въпреки по-добрата техническа база. Вече не учениците, студентите са прости. Преди година и половина имах група от 18 стажанти, които уж трябваше да усвоят малко методи за анализ и да се научат как се пише статия. Всички до един за литературна справка ми изсипаха първите сайтове, които са изровили от гугъл, заедно с правописните грешки. Само три от 18-те въобще се заинтересуваха достатъчно, за да направят малко експериментална работа. Та такова е нивото днес, ако 3 от 18 стават за нещо, викаш ура... Нямаме съвременна апаратура, за да сме равностойни партньори. А там където има апаратура, тя е купувана често без да се мисли широко, за една целева задача и много често персонала не е достатъчно гъвкав (обикновено поради липса на някои консумативи, но понякога и заради ниска компетентност) за да пренасочи тази апаратура в друга посока нужна за съвместна работа по европейски проект. Парадоксално, но често проблема е в някакъв евтин стандарт, или консуматив, който обаче не може да бъде закупен, понеже парите и за ток едва стигат. Получава се така, че сме скъпи на триците и евтини на брашното. За това от последната сесия на МОН, вече апаратурата не е легитимен разход, което е парадоксално. Но взимащите решения от МОН са решили, че апаратура има достатъчно.

През последните години реформата се изчерпва с непрекъснати съкращения на щата и бюджета. А така не се прави наука, колкото и ентусиазирани да са хората. Каквото и да говорят, ефективна наука се прави с много пари. Ако ги няма тези пари, всеки опит за реформа само ще доунищожи това, което е оцеляло от последните реформи. Тук едва ли ще кажа нещо ново, но все пак да напомня. Инвестициите в наука може да дават най-големия ефект от инвестициите в каквото и да е друго начинание, но този ефект не е незабавен и не е лесно видим в началото. Инерциалните процеси в бранша действат десетилетия. И за да се заличат ефектите от псевдореформите до момента, в научния сектор трябва да се изливат огромни средства поне 5 години, преди дори да се опитаме да търсим някакъв приложен ефект. А идиотите в ръководството на държавата искат не само да правим наука без никакви средства, но и да ни наказват, за това че нямаме патенти, когато дори тока не плащат. Какви проекти, на национално ниво проектите се печелят от приближените до политическата власт. На международно ниво проектите се печелят от тези, които са си осигурили добро оборудване в предходните години (разбирай от същите приближени до политическата власт). Това е затворен кръг в който ниски оценки за ефективност получават не тези, които не генерират нови идеи, а тези, които не са се сдобили с подходящите политически връзки... Като има цели научни институции, които от десетилетия независимо от политическата конюнктура са низвергнати. Примерно ние от ССА. Спечелиш проект, преведат ти парите и хоп земеделския министър ги преразпредели (защото не пристигат по целева сметка, а пристигат централно в сметката на земеделското министерство). След това проекта не се изпълнява успешно и идва поредната негативна оценка за института. Ето така се унищожава науката в България. Ефекта се акумулира и след години започват да говорят за мързеливи учени, които само лапали пари пък не произвеждали научен продукт. ПС. Или днес или в началото на другата седмица отивам да си купя реактиви и консумативи със собствени средства, защото института няма пари. Ето до къде ни докараха.

А защо не губим територии, замислял ли си се? Да западна Европа избра да подкрепи геостратегическите интереси на САЩ, вместо да избере свой път. С което отблъсна Русия и за момента изгуби шанса да бъде световна сила. Защото Европа без Русия е едно нищо. Това е известно на задокеанските ни "приятели" които правят всичко възможно да останем такова нищо.В момента големите играчи са САЩ от една страна и страните на БРИКС от друга, които представят 2/3 от населението на земята и приблизително такава, или дори по-голяма част от световната индустрия. ПС. Това много добре е ясно на германците и те поне се опитват да балансират политиката си. За това и американците създадоха обръча от марионетни правителства в източна Европа, за да отрежат физически Германия от Русия.

Журналисти умират и са репресирани във всяка държава. В България например и ма почти тотален медиен контрол, но това малко хора го забелязват. Повечето шум около руските случаи дава повод за съмнения, това е така. Дали обаче повечето шум не е също част от медийна кампания? Каква анексия в Крим? Да си чувал някога за референдуми? По време на референдума в Крим имаше само един единствен инцидент с пиян военен. Каква анексия те гони? Хората мирно и тихо решиха, че в Русия ще им е по-добре, след като видяха какво прави новата власт. Да ти припомням ли за изгорените бременни в Одеса? Не е клише, всеизвестен факт е, само някои хора избират да си затворят очите, дори и когато фактите ще им ги избодат. Партия свобода и десен сектор са силовите структури на които се държи сегашната власт там (включително държат и силовите министерства). Които са международно признати фашистки организации.

Хм, за каква изолация говорим, когато Русия е подкрепяна от 2/3 от света? Или някои са по-равни от другите? http://www.bloombergview.com/articles/2015-03-20/russia-rebounds-despite-sanctions И въпреки санкциите икономиката се възстановява. Да и така може да се каже. За добро или лошо попадането в съветската сфера на влияние спасява териториалната ни цялост. Но по време на войната както вече написах. Но така или иначе вече написах, че това е третостепенен въпрос. Важното е че деюре победени, дефакто сме с привилегиите на победители. Макар и не на 100%.

Какво да коментираме? Такъв опозиционер прекрасно устройва Путин. Напълно дискредитиран за обществеността, безгласна буква когото всички свързват с разрухата на страната. Което естествено не устройваше запада, такъв опозиционен лидер никога не би победил Путин. И хоп, в най-неудобния за Путин момент, беше убит при съмнителни обстоятелства и от безгласна буква се превърна в мъченик. А както знаем един мъченик е равен на десет водача. Колко тъп трябва да е някой, за да си помисли, че е убит от пропутиновите течения? Не разбрах, какво общо имат укранските фашисти и подкрепящите ги олигарски, с наличието или отсъствието на милитаризъм в Русия? Значи викаш 7-ми септември 1940-та е преди началото на втората световна война?

Ами южна Добруджа? И не бягай по тъча, че е получена преди присъединяването на България към пакта, това е второстепенен или дори третостепенен въпрос, получена е след започване на войната. По принцип победените в тази война ГУБЯТ територии. Ние не губим, въпреки че е имало такива искания. По тази причина ние сме победени в кавички. Формално в списъка на победените, дефакто с повечето привилегии на победителите. Дори репарациите в голяма част са изплатени с военни трофеи. Какви победени ще имат военни трофеи?

Хм, каква територия са отрязали, че по моите спомени сме единствената от "победените" държави, която излиза с повече територия от колкот влиза.