angelmr

Не отново... Не знам колко пъти го обяснявам това последните един или два месеца. Пантерата е среден танк по германската класификация, понеже използва 75мм оръдие. Германците класифицират оръдията, а не танковете. Самата пантера е дефакто ерзац тежък танк с теглото, защитата и подвижността на ИС, но използваща по-малък калибър оръдие. Всъщност проблема е в теб, понеже отричаш фундаментален опит в танковата война и се налага да ти обясняваме елементарни неща като на първокласник. Прочети пак какво си написал и се сети къде бъркаш. Ами че точно според американската концепция основната задача на танка е да подпомага действията на пехотата, а борбата с противниковите танкове е ексклузивна задача на танкоразрушителите (М36, М18). По-слабия експлозивен снаряд е значим минус в огневата мощ на танка. Освен това три пъти ти писах, но все едно пиша на стена. Сега пиша за четвърти път, дано този път схванеш. Освен бронебойност на идеалната дистанция, от значение е и задброневия ефект и запазването на бронебойността с увеличаване на дистанцията. Тежки голямокалибрен 85мм снаряд има забележимо предимство и в двете направления. А в предоставения от теб руски доклад се виждат очевадни цифри, показващи с пъти по-голяма пожароопастност на бензиновите резервоари, които се палят от почти всяко попадение. За сметка на експлозиите на почти празни резервоари с дизел, които за да се случат, трябва да се съберат на едно място няколко независими фактора, като определена степен на изпразване на резервоара съвпаднала с детонация на снаряда точно в резервоара, а не някъде в страни от него, което е най-вероятно да се получи ако снаряда премине през тази част от резервоара запълнена с газ. При съпоставим проблем с боеприпасите на два танка, основната разлика се дължи на това което най-много се различава. В случая това са двигателя и горивото. Точно снощи попаднах на един интересен цитат от статия (за съжаление не успях да проследя самата статия ще пробвам да гугълна цитата като ми остане време). Той се отнасяше за вероятността танка да бъде поразен с един изстрел. Статистически около 33% от Т-34 ките са унищожени с един изстрел. При шърмъните статистически 38.4% са унищожени с един изстрел. Както виждаш разликата е малка, но ясно показва, че бензиновия двигател създава значим риск за екипажа. При идеално стечение на обстоятелствата. Колкото повече се отклонява ъгъла на попадение от перпендикуляра, толкова повече се скъсява дистанцията. Не ми се смятат сега тригонометрични формули за да проверя дали това скъсяване няма да падне и под 100 метра при идеалния ромб.

Сега не мога да открия статията, която четох. За това цитирам по памет. Всъщност пропуснал съм едно "и". Все пак когато германския танк атакува, руските войници молко ще се затруднят да го заобиколят и хвърлят гранати върху отворите за въздух на двигателя нали? За това ефективен метод на атака и е през основата на купола, където уязвим е боекомплекта. Е да но за разлика от дизела, бензина се изпарява доста лесно и парите му никога не са в недостиг. Освен това бензина се пулверизира по-лесно и е напълно възможно да се взриви и той, при попадение в резервоара.

1. Да, ти попита защо американците използват шърмъна, след като е толкова слаб. Отговора е, че във въпросния момент не са имали нищо по-добро. 3. Нарочно започнах с неконвенционалните заплахи като олекотяване на текста. Основната причина е защитата срещу неспециализирано оръжие. Основния полеви калибър по това време е 75-76мм оръдия с къси стволове. Например руското Ф-34, което е и на Т-34. Стандртния му снаряд преминава през страничната броня на шърмъна като през хартия, докато с Т-34 много ще се затрудни от по-големи дистанции. Втората основна причина е утилизирането на геометрията на танка. Танк със тънка странична броня не може да застане на ромб, докато танка с дебела странична броня може, с което ефективно ще удвои челната си защита. А удвояване челната защита на Т-34 го прави трудно уязвим за масовите германски 75мм оръдия от средни дистанции (не съм смятал, може би дори и от малки). Като при получените ъгли, дори 88мм снаряд има шанс да рикошира, вместо да пробие бронята. Едит: Сега обърнах внимание на едно твое изречение. В отбрана не се стои на роммб, в отбрана танка се окопава и се показва само за стрелба. Завъртането на ромб е дефанзивна маневра, която се изпълнява когато танка забележи от къде го атакуват. Целта на тази маневра е да увеличи ефективната дебелина на бронята си. Обикновено докато се изтегли от прострелваната площ. Не съм наясно с танковата тактика, но това което си виждал по филмите с вълната от танкове настъпваща по открит терен фронтално срещу вражеския огън, вероятно го има само по филмите. Реалността е много по-усложнена. В реалността има ъгли на попадение при които ефективната броня на Т-34 превъзхожда два пъти ефективната броня на шърмъна при най-удачния ъгъл на попадение. Има и ъгли на попадение при които ефективната броня на шърмъна е около два пъти по-тънка от ефективната броня на Т-34 при най-неудачната ситуация. 4. Наистина не знам какво се опитваш да докажеш с всички тези цитати. Това че при някакви специфични условия веднъж на високосна година дизеловото гориво може да образува взривоопасни смеси не е довод за опасността му. Условията при които бензина образува взривоопасни смеси са с пъти по-лесно достижими, а условията при които тези смеси детонират са ежедневие в сравнение с детонацията на бронебоен снаряд в резервоар запълнен на 10%. Бензина е много по-запалим, което се вижда и от цитата който си пуснал (две от три попадения го палят, докато само четири от 18 палят дизеловия резервоар, което е 70% вероятност за пожар при бензина срещу 20 при дизела). Като цяло риска за танка от бензина е по-голям от колкото е от дизеловото гориво. Това е извода на всички експерти разглеждали както експериментите които си пуснал, така и стотици други.

По кои точно параметри шърмъна беше съпоставим с Т-34-85, припомни ни? По огнева мощ категорично не е съпоставим, близка бронебойност, но много по-слабо задбронево действие и много по-слаб фугасен снаряд. По защитеност категорично не е съпоставим, има близка челна броня, но много по-висок силует, което го прави по-лесна цел и липсва странично брониране, което не му позволява да използва както трябва геометрията на бронята си. И на всичко отгоре вместо дизел има пожароопасен бензинов двигател. Като мобилност също отстъпва по някои параметри, но тази тема не я покрихме, ако искаш и тук ще го разнищим. Ами корейски новобранци срещу американски ветерани от втората световна война. Какъв искаш да е резултата?

Направил съм малка техническа грешка. В предходния ми пост 90 градуса да се чете 70. Естествено че няма как снаряд да удари под ъгъл 90 градуса.

За БТ имам предвид през 45-та. До колкото знам, има оцелели бройки, които са използвани по време на манджурската операция.

Руснаците използват всичко което имат. Включително и неадекватните М3 и предвоенните БТ. СЛед втората световна война американците все нещо трябва да правят с произведените хиляди шърмъни. И си ги ползват, а като произвеждат достатъчно патъни ги продават на съюзниците по добре познати механизми. Вижда се в използваните езикови конструкции, които се превеждат като: "случвало се е някога", а не като "случва се всеки път като удари снаряд". Срещу неконвенционални заплахи като изстрел през къща например. Както и срещу неспециализирани оръжия, резервни оръжия и изстрели на пределни дистанции. Но най-важния фактор е геометрията на бронята. Т-34 поставен на ромб ще получи сумарен ъгъл на бронята достигащ до 90 градуса. Така позициониран ще е доста трудна цел за панцер 4 и щуг3 (може би невъзможен за пробиване дори на пределно малки дистанции, но не съм правил точни изчисления), които до края на войната са едни от най-масовите германски танкове. Шърмъна има плоска и тънка странична броня и той не може да застава на ромб. Отговори: - защото бензиновата кола има по-голяма специфична мощност за единица тегло на двигателя. А лека кола не се очаква да я обстрелват бронебойно запалителни куршуми. - Защото запалва бензиновите изпарения на открит съд, където основната енергия на пламъка се отнася от конвекцията нагоре. В метални съдове обаче енергията се акумулира, особено ако горящото гориво облива същия този резервоар, температурата се повишава и се достига до температурата на кипене на горивото (каквото и да е то). И бензина експлодира. Докато за дизела са нужни условия (много по-висока температура), които на практика не се срещат. Но в големи пожари с тонове гориво и дизела ще експлодира гарантирано. Но един резервоар, дори и да е голям танков, просто ще се разлее и ще изгори спокойно на земята. Отделен проблем са парите на бензина, които присъстват дори и при нормална температура и запълнения с бензинови пари резервоар си е малка бомба. Който проблем при дизела въобще отсъства. Дизел, който може да гори всички видове горива. На практика това означава дизелово гориво, авиационен керосин и отработено масло. Не е предвидено да се използва бензин. Предполагам, че добре направен всегоривен двигател може да използва и бензин. Но като изключение, не като правило. Бензина има висока детонационна устойчивост и изисква допълнително запалване. Освен това не биха сложили бензин в танк поради гореописаните причини, дори и да може. Освен ако наистина нямат абсолютно никакъв друг избор. С керосин, като всяка уважаваща себеси газова турбина. Който керосин като свойства е много по-близък с дизела, от колкото с бензина. Специално направените всегоривни турбини могат да използват и дизелово гориво и бензин. Но при използване на такива горива, ресурса на двигателя рязко се понижава и за това се използват само в изключително краен случай.

1. Ок, значи доставките са от партида произведена след решаване на проблемите с производството на стомана. Но това не означава, че танка е по-опасен за екипажа си от шърмъна (каквото беше първоначалното обяснение). Нека да напомня, че по времето когато се появява шърмъна буквално всяко противотанково оръжие намиращо се в този момент на въоръжение възприема челната му броня не повече от лист хартия. Тази броня създава защита от стрелково и неспециализирано оръжие, както и от високоенергийни шрапнели при близки експлозии. В този смисъл, Т-34 има същата челна и по-добра странична и задна защита от шърмъна, точно това обяснявах преди няколко мнения. Случаи на отделяне на шрапнели от бронята на Т-34 не са описани като редовни, а като изключение. Просто защото попаденията със противотанковите снаряди вместо да бъдат спрени и да предадат енергията си на бронята, която да отдели шрапнели, просто преминават зад нея. Тези истории ги разправяй на някой, който си няма представа от разликите между горивата. Нека да ти обясня, че бензина има ниска температура на кипене (по-ниска от тази на водата) и много по-високо парно налягане. Дизела от друга страна кипи при много по-висока температура от водата и има ниско налягане на парите му. Всяка случайна искра в резервоара или двигателното отделение може да подпали бензина, но ще бъде подмината от дизела. При това летливия бензин ще изкипи от температурата на пожара и ще отдели бурни разпространяващи се пламъци. А бензина преминава лесно през цепки и достига навсякъде в танка. Дизела от своя страна не кипи лесно, той гори бавно и се разлива на долу. Пламъка му е с ниска интензивност и е по-лесно контролируем от бензиновия. Вискозитета на дизела е много по-голям и е трудно, или почти невъзможно дизела да се пулверизира. Докато бензин пулверизиран механично от преминал през резервоара снаряд или шрапнел е дефакто силен експлозив (ако си чувал нещо за вакуумните, или термобаричните бомби, точно това са, само където вместо бензин използват други горива). Освен това дизела сам се гаси, ако пламъка не е интензивен и няма подходяща повръхност, която да осигурява лесното му изпарение. Ако искаш си направи сам експеримент, не с кофа, а с разлят дизел и бензин. Дизела ще гори само ако има нещо което да действа като фитил. Просто защото топлината, която пламъка отделя в посока надолу не е достатъчна за да изпари дизела и да поддържа пламъка. Не знам как по-ясно да ти го обясня, просто бензина е изхвърлен от танковете именно поради тези негови недостатъци. Прост и ясен исторически факт е това, а не дискусионна тема. При равни други условия бензиновия танк е много по-пожароопасен от дизеловия. Не защото дизела не гори, ако не гореше нямаше да го използват като гориво. Просто запаления дизел е много по-безопасен от запаления бензин. Прототипа е подкаран през септември 42-ра, а серийното производство започва през октомври. Да кажем, че първите танкове са стигнали до частите някъде около декември. Така че технически М4 е от 42-ра, а дефакто от 43-та. Бензина на немските танкове е и причината най-разпространената пехотна граната на руснаците да не е експлозивната, а бутилката напълнена със специална запалителна течност. Състава и все още е тайна, знае се че са били четири различни типа, горящи с висока температура, залепващи се за повърхности и лесно преминаващи през процепите на нехерметизираните немски танкове. Една такава върху радиатора на танка и пожара е готов. Макар че инструкцията е препоръчвала да се хвърлят в основата на купола, така че да облеят мунициите.

Дизелите (с изключение на модерните чупливи играчки) работят с почти всичко, което им налееш. Дали ще е петролна фракция, олио, или отработено масло, няма голямо значение, стига да не е прекалено гъста сместа. Трактора на баща ми, една година го караше със смес от дизел и отработено масло. Олиото в чистия си вид не е подходящо за постоянна употреба, понеже полимеризира и запушва дюзите, за това го преестерифицират с етанол или метанол за да се получи биодизел. Всичко това е хубаво като теория, но Германия през войната не е можела да се изхранва, не е имало кой да предложи една от най-ценните храни да бъде превърната в гориво за танкове, когато хората умират от глад.

Американците пък имат колкото си искат дизел. Но карат на бензин и през корейската война. Бензиновите двигатели дават почти двойно по-голяма мощност за единица тегло. Така че правят компромис със оцелеваемостта на екипажа заради динамичните характеристики на танка. Руснаците пък имат прекрасен танков (добре де разработен като авиационен) дизелов двигател и не им се налага такъв компромис.

В статията което си публикувал, са изследвани танкове доставени през 43-та, очевидно произведени по-рано, но вероятно след най-тежките моменти при производството (неднородността в качестовто на изработка на детаилите говори точно за това, че част от тях са изработени в условията на достатъчно суровини, а друга в условия на силен недостиг). Интересно е да се отбележи обаче, че бронята на КВ е закалена до по-малка твърдост от тази на Т-34. Очевидно инженерите са си мислели, че изстрел на противотанково оръдие така или иначе ще пробие бронята на 34-ката, а закаляването е за увеличаване защитата от определен тип боеприпаси различни от специализираните противотанкови оръжия. Но е направено нарочно, а не ей така от незнание, иначе нямаше да има разлика. Не успях да открия в статията къде точно са писали, че няма разлика в танковете от началото и края на войната. Е точно така де, защо мислиш в модерните танкове горят боеприпасите, а не горивото? Правилно, защото горивото не е бензин, а е дизел. Иначе ако мислиш, че бензина е по-малко пожароопасен в танкостроенето, аргументирай се и публикувай статия в някой журнал, сигурно ще предизвикаш фурор. Защото общото мнение е, че разликата е огромна в полза на дизела, за това и в момента няма бензинови танкове. Въпреки че преминаването от бензин на дизел на американците им е струвало няколко тона утежняване на пършингите и влошаване на динамичните характеристики, те го правят.

Е на шърмъна какви шрапнели да се получат, като почти всичко което стреля по него вкарва снарядите си зад бронята? Това което обяснява автора се отнася за изстрели от стрелково оръжие. По времето когато шърмъна е в експлоатация (след 43-та), почти всеки бронебоен артилерийски снаряд пробива челната му броня, а също така и голямокалибрените фугасни. Същото важи и за Т-34, но този танк се бие и по време, когато основните противотанкови оръдия на германците не са можели или силно са се затруднявали да пробият бронята му и са го обстрелвали с всичко налично включително и с фугасни снаряди малък калибър. Който период съвпада с евакуацията на заводите на изток, поради което произведените през първите две години на войната танкове не са от стомана съдържаща нужните лигиращи елементи, а са буквално от скрап. Поради всичко това си чувал много за отделянето на шрапнели от бронята на Т-34, но не си чувал за същите проблеми при шърмъна. Но по времето когато започва сеийното производство на шърмъна, проблемите с липсата на лигиращи елементи, а следоватлено и отделящата прекомерно много шрапнели броня на Т-34 са отстранени. Самия автор пише, че при Т-34 са се случвали отделяния на шрапнели, а не че шрапнели се отделят при всяко попадение във всеки танк. Е както можеш да се досетиш, произведени в началото на войната танкове са доживели края и. Така че както написах в предното си мнение, въпрос на партида е. Мерси за информацията. Това е много по-модерен прицел от този с който съм стрелял. Онзи беше ПУ 3,5х22, който до колкото са ми обяснявали е конверсия към пушка на стандартен предвоенен артилерийски прицел, използван в някои танкове. Конкретния прицел е воювал във втората световна война, не модела а конкретната бройка. В танковите прицели, които са в линка освен подобреното увеличение, има и далекомерна скала. Но нищо не ни води на мисълта, че качеството на оптиката ще е по-ниско от това на евтиния масов прицел предвиден за пушки, напротив танковия прицел ще е изработен с повече старание и от по-качествени материали. Това е интересна информация. До момента не съм попадал на данни за специален компонент понижаващ детонационната стабилност на съветските експлозиви, но такива неща са познати във военната история. Проблема е там, че никаква водна риза няма да спаси боекомплекта от пряко попадение. Не знам дали си поглеждал клипове от войната в Сирия, там поразените танкове често изгарят за секунди като от люковете им се издига огнен стълб висок 10-15 метра. Ето това е поразен боекомплект. Самия експлозив не детонира, но изгаря изключително бързо с висока температура. При подобна случка няма как екипажа да оцелее, освен в съвременните танкове при които всеки член е в изолирана капсула. Мокрия боекомплект помага само за охлаждане и забавяне на момента на запалването му при подпалване на двигателя, или резервоарите. Спрямо което Т-34 е с порядък по-устойчив, както разбрахме по-горе. Нека не забравяме, че именно шърмъна е получил прякор "ронсън". Този прякор не е случаен. Танка има голям бензинов двигател и резервоари пълни с бензин. Пали се от всеки пробив в този сектор.

Първо, стрелял съм със артилерийски прицел пригоден за монтиране на пушка. Датира от началото на войната и е използван на танковете (34-ките от късните версии мисля че използват модернизирани). Тоя който ти е казвал за излъскана ламарина, го питай какви хапчета пие. Качеството на образа на тази към 60 годишна оптика,превъзхожда качеството на достъпните днес оптики от средния клас. Поглеждал съм и през германска оптика от същия период. Същото високо качество на образа, но с малко по-добро увеличение. За по-ниското качество на образа при американските оптики не мога да потвърдя от личен опит, само съм чел за това. Това което мога да потвърдя е че и германските и руските оптически прицели имат прекрасно качество, дори и по днешните граждански стандарти. Второ, не мога да каже, че шърмъна е по-зле за екипажа от 34-ката като ергономика. Има само един люк отпред, докато шърмъна има два но по-тесни. На купола има два люка, докато шърмъна има само един (макар че съм виждал и снимки с два, все още не съм проверил от коя модификация нататък са с два). Но споделеното от служилите на този танк е че люковете са твърде тесни. Това което е от по-голяма важност обаче е че шърмъна е изключително уязвим. Има снаряди на всдякъде, а двигателя е бензинова запалка. При това огромна бензинова запалка, танка е толкова висок именно заради огромния двигател. Положението с 34-ката по отношение на снарядите е идентично, танковете от онзи период носят снаряди навсякъде, дори понякога екипажа седи на снаряди. НО положението с двигателя е много по-добро. Вместо огромния бензинов двигател, 34-ката има изключитлено удачен компактен дизел, който освен че е по-малък, е и почти незапалим. Така че двигателя и резервоарите на 34-ката не са този уязвим елемент превръщаш танка във факел, както е положението с всички бензинови танкове. Забравяш, че снаряда на пантерата е преминал през няколко тухлени стени преди това. И вместо хартиената 38мм вертикална броня би срещнал 45мм под 45°. Което вече е почти половината от бронебойността на пантерата при идеални условия, без да има една къща между оръдието и целта. Въпрос на партида. Вярно е при произведените в първите години на войната танкове. Както и за германската броня. Макар че всички танкови брони при попадение на снаряд имат склонността да отделят шрапнели в различна степен. На този принцип работи HESH снаряда, който въобще не пробива бронята, но я кара да образува шрапнели отвътре и да унищожи танка. Просто по-твърдите брони са склони да отделят по-лесно шрапнели. За шърмъна не знам до колко е бил склонен да отделя шрапнели.

Всъщност ранните шърмани са разработвани през 42-ра, започват производството през октомври. Редно еда се сравняват не с ранните Т-34, а с модела Т-34 1943 (който всъщност е от 42-ра). В който вече са въведени основните доработки влезли и в Т-34-85, но със старото оръдие Ф-34. Което с кух бронебойно експлозивен снаряд дупчи 62мм на 100 метра (под ъгъл 30°) и 92мм със снаряд с монолитен стоманен сърдечник. 75мм оръдие М3 с бронебойния (бронебойно експлозивен всъщност) си снаряд дупчи 77мм на 100 метра под 30°. Така че във въоръжението имаме паритет, но в оцелеваемостта и още повече в мобилността ситуацията е различна. Късните шърмъни вече са въоръжени със 76мм дългоцевно оръдие (52 калибъра), което е с подобрени характеристики. Бронебойния му снаряд със солиден сърдечник вече дупчи 109мм на 500 метра под 30°. Което е забележимо повече от 92-та милиметра на руското Ф-34 и се различава незначително от бронебойността на същия снаряд на руското 85мм оръдие на Т-34-85. Разликата тук е в задброневото действие, малкия 76мм снаряд произвежда значително по-малко осколки при влизането си зад бронята и при непробивеащи попадения има значително по-малък шанс за образуване на шрапнели във вътрешната страна на бронята в следствие на кинетичната енергия на удара. Така че късните шърмъни изостават значително вече и в областта на въоръжението. Поне по време на войната, след това има модернизации с 90мм, дори и със 105мм оръдие. Като цяло шермъна позволява големи модернизации конкретно по отношение на въоръжението. Но това става през 60-те и 70-те.

Ами да ти кажа от опит, с пъти по-лесно е да уцелиш висока и тънка мишена, от колкото ниска и широка. При еднаква площ. А площта във фронтална проекция на шърмъна. дори визуално се вижда, че е по-голяма. Първо заради височината и второ заради трапецовидния профил на т-34, сравнен с правоъгълния на шърмъна. Оптиката на шърмъна е по-зле, или в най-добрия случай сравнима с руската. Преди началото на войната добри оптики правят само германците и руснаците! Към края не знам със сигурност, но максимум да са достигнали паритет с руснаците. Шърмъна не е по-ергономичен! Пословичен е с неудобството за екипажа си. Това съм го слушал по интервюта на бивши танкисти служили на шърман. Статистиката за оцелеваемостта за съжаление я четох преди доста време и не включваще руските танкове, а сравняваше немски със американски. Но ще опитам да намеря подобна статия. Шърманите обаче имат сериозен проблем с оцелеваемостта на екипажа, както и като цяло с бойната устойчивост, това е добре известно. Не е случаен и прякора им "Ронсън". Идва от една стара реклама, която гласи: "Lights up the first time, every time!" По въпроса със стабилизацията на оръдието, самите американци бързо осъзнават, че е рано за тази технология и я премахват от по-късните си танкове някъде до 50-те. Ако не бъркам дори и ранните пършинги са без стабилизатори, просто защото стабилизаторите не работят коректно и повече пречат от колкото помагат. Представи си как стреляш, но вместо ти да държиш пушката в ръцете ти, тя е окачен а на неконтролируема платформа, която понякога наистина я държи здраво, но често отклонява пушката от целта, вместо да я стабилизира. Ето това са били ранните стабилизатори. Не случайно масово ги демонтират от шърмъните. Едит: Току що намерих един интересен цитат, относно бронята на шърмъна:

Реалността е че си взимат точно колкото им даваш. В случая виновни сме ние, че позволяваме такива безгръбначни да ни управляват.

Ами защитата категорично е на страната на руския танк. Челната броня е идентична, 5мм по-малко при руснака при два градуса повече, не прави забележима разлика. Страничната категорично е по-добра при т-34. 45мм под 45° е много повече от 38мм поставени вертикално. Един друг аспект от защитата е профила на танка. Площа на шърмъна е почти двойно по-голяма от площта на Т-34 в челна проекция, което прави шърмъна почти двойно по-лесен за улучване от големи дистанции. Шърмъна е бензинов (има малка серия дизелови за морската пехора), Т-34 е дизелов, което означава значително по-слаба пожароопастност на двигателния отсек. Спасяемостта на екипажите на този етап е още един интересен аспект. Шърмъна е бил печално известен с лошото разположение и тесните си люковете, благодарение на което оцелеваемостта на екипажите е много ниска. До колкото си спомням ранните модели t-34 имат подобен проблем но късните модели вече имат добавен още един люк на купола, което подобрява ситуацията. Нo не мога да направя сравнение с шърмъна по този параграф. Нападателните характеристики на шърмъна са сравними с ранните Т-34-76 при мисии за поддръжка на пехотата, което е основната роля на шърмъна. Експлозивния им снаряд е с практически същия калибър. Като противотанкови характеристики също е близък с ранните Т-34-ки, макар и да има малко по-добра бронебойност. Сравнително малко шърмъни носят дългоцевни 76мм оръдия с добра бронебойност сравнима (или малко по-голяма, трудно е да се сравняват оръдие тествани по различни критерии) с тази на по-новите Т-34-85, но задброневото им действие е значително по-слабо.

Съгласен съм, че модернизацията не е реалистична заради капацитета на ръководството и малоумието за "евроатлантическата ориентация". Тя не попречи на гърците да купят С-300. Но не съм съгласен, че Ф-16 са най-добрата оставаща опция, по-добър вариант със сигурност има. Например лизинг на грипени.

Падарък блок 15, който иска да се вложат 1-2 милиона на самолет за да литне, а за модернизация сума от порядъка на цената на нов грипен. С качества отстъпващи на сегашните ни 29-ки и произведени почти десет години по-рано от тях. Благодарим за такъв подарък, много по-добре е да се модернизират и удължи ресурса на сегашните ни МиГ29.

Не е въпроса в реакцията с кислорода, макар че и това е вярно. Като цяло в една група с увеличаване на поредния номер се увеличават металните свойства. Атомите стават по-големи и по-лесно отдават електрон. От там идва всичко. Също така в един период с увеличаване на поредния номер се увеличават неметалните свойства. С увеличаването броя на електроните в един слой се увеличава и афинитета към електрони и склонността да се приеме електрон. Така че цезия и флуора са на двата полюса (сред стабилните елементи) като най-силни метал и неметал. Всичко това се учи в осми клас ако не бъркам. Или дори по-рано. Толкова ли са зле учителите ви, че не са ви преподали фундамента на периодичния закон?

Глупост е да на четеш доводите на опонентите. Глупост е да не погледнеш цифрите показващи необходимите водни ресурси и количествата химикали изливащи се обратно в природата. Глупост е да смяташ че политиката е по-важна от природата и опазването на бъдещите поколения. Но най-голямата глупост е да търсиш под вола теле, само за да оправдаеш една технология, от която дори страната откривател вече е разбрала и доказала че е опасна и постепенно я отхвърля... На практика с думите си прехвърляш проблема от болната глава на здравата. Вместо да искаме да се потърси персонална отговорност от виновните за неслучването на проектите и за възстановяванвто на тези от тях, които са възможни, искаш още повече да се надъним. Не разбра ли че тези проекти не се случиха най-вече за да наврат шеврон да изрине добруджа? Никой не се е интересувал от окономическата ефективност, важното беше че проектите са руски и трябваше да бъдат спрени. Ето и сега на цената на цялото белене ще строят само един реактор в козлодуй, но за това не се реве по медиите нали? Ще ни продават втечнен катарски газ за 700-800 долара за тон, но и за това не си чул нали? Така че най-добре обмисляй по-добре позициите си, а не като сега да използваш едно национално предателство като довод да бъде извършено още едно.

До края на месеца съм в отпуск и нямам достъп до пълните ресурси на научната литература, за това не мога да гарантирам за пълнота на отговора. Но първо има възможност за химична несъвместимост между състава на шистите и състава на морската вода. Ако в шистите има компоненти даващи неразтворими вещества с компонент на морската вода, използването и е невъзможно. Друг проблем са случаите, когато е необходимо шистите да се подкислят, но автора не беше обяснил много подробно какъв точно е проблема, само че тогава безусловно е нужна прясна вода. Второ, както написах по-горе, транспортните разходи са високи при добив във вътрешността. Попаднах на мнение на инженер в нефтодобива, че е възможно по принцип в някои полета, но на практика не се използва.

Да и според мен второто уравнение ти е сгрешено, би трябвало бромоводород да реагира с калиева основа. Освен това бих добавил, че първата реакция е сгрешена в самото си условие. Да на теория използвайки разликите в разтворимостта при реакция в наситени разтвори можеш с подобна реакция да получиш натриев бромид. Сам по себеси е валиден процеса, но в разредени разтвори нищо няма да се получи, понеже всички компоненти са добре разтворими във вода, както изходните вещества, така и продуктите на реакцията. Още повече че бромоводорода е значително по-слабо разтворим и равновесието във разредени разтвори ще се измества в посока изходните вещества, чрез процесите на хидролиза. Третото уравнение е наред, получаваш слабо разтворим продукт, който изважда йони от разтвора.

Може но няма да се прави, понеже оскъпява прекомерно технологията. Хайде представи си допълнителните инвестиции за изграждане на десетки или дори стотици километри тръбопровод с голям дебит, а след това прибави и инвестициите за обезсоляване на водата. На мен поне не ми е известно разтвора за фракинг да може да е високосолеви, ако можеше просто щяха да използват отпадъчните води многократно, което не се практикува. Тя и отпадната вода може да се рециклира, но не се рециклира в практиката, понеже също така оскъпява инвестицията и прави добива нерентабилен. За това и американците просто изливат отпадъчната вода в басейни (до колкото схванах изливат всичко в подземни кухини) и чакат да се "пречисти" по естествен път... От което идва и един от проблемите със земетресенията, за които коментирахме преди няколко страници. ПС. Мислех че тези неща са очевидни, за това не съм ги коментирал до момента.

Около 3000 цикъла е живота на обикновените флашки. Новите ссд са по друга технология и имат живот някъде около 100 000 цикъла. Останалите неща са верни, но с няколко дребни настройки на операционната система записите се мнимизират.