batbayan

Археолози картографираха средновековен град без разкопки Археолози картографираха почти напълно средновековния град Стария Сарум, който е затрупан вече 700 години, съобщи в. "Мирър". Те направиха план на сградите и улиците на града край Солсбъри с нови рентгенови технологии и откриха серия от масивни структури, вероятно големи отбранителни стени, както и основите на десетки къщи, а също и свободно пространство, използвано за събиране на хора или ресурси. Радарът регистрира и пещи за тухли за храна. Градът е процъфтявал през XI в., но след това е изоставен и постепенно е затрупан. Стария Сарум е съществувал още 400 г. пр. н. е. Той е окупиран от римляните след нашествието през 43 г. Упадъкът му започва, когато на 6 км възниква друг град Новия Сарум, който прераства в сегашния Солсбъри. Вероятно старият град е бил прекалено малък и твърде изложен на природните стихии. Екипът от университета на Саутхамптън е използвал за изследването магнетометрия, радар, томограф, уред, отчитащ съпротивлението. http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/arheolozi-kartografiraha-dreven-grad-bez-razkopki-6028649 Archaeologists discover lost medieval city undisturbed underground for more than 700 years Team of academics used state-of-the-art scanning techniques to uncover the site of Old Sarum, near Salisbury English Heritage/Mercury Archaeologists have unearthed an almost complete medieval city without the need for any Digging. For the first time the plan of a network of buildings in a once thriving medieval city at the historic site of Old Sarum, near Salisbury, Wiltshire A long-lost medieval city has been discovered by experts without using spades to dig up any earth. Latest X-ray scanning techniques were used to map out a network of 11th century buildings at the famous Old Sarum archaeological site. The city has lay undisturbed beneath grass for more than 700 years. But university researchers found a series of massive structures - believed to be large defensive buildings - along the southern edge of the outer bailey wall. PA High tech: The plan of Old Sarum was drawn up using state-of-the-art scanning techniques They also discovered the foundations of dozens of houses and an area of open ground thought to have been used for mustering people or resources. Evidence of kilns and furnaces was also charted by a research team which used ground penetrating radar and electrodes to probe underground. Kristian Strutt, who led the Southampton University project, said: "Archaeologists and historians have known for centuries that there was a medieval city at Old Sarum, but until now there has been no proper plan of the site. "Our survey shows where individual buildings are located and from this we can piece together a detailed picture of the urban plan within the city walls." English Heritage/Mercury Archaeologists have unearthed an almost complete medieval city without the need for any digging. University of Southampton have revealed for the first time the plan of a network of buildings in a once thriving medieval city at the historic site of Old Sarum, near Salisbury, Wiltshire Old Sarum was originally an Iron Age fort around 400 BC and it was occupied by the Romans after the conquest of Britain in AD 43. But the city was founded by William the Conqueror and inhabited for more than 300 years before its decline was sparked by the rise of New Sarum - now Salisbury - two-and-a-half miles away in Wiltshire. It is thought Old Sarum was proving too small and exposed to the weather by the 13th century and locals decided to move everything to a new location in Salisbury. They even took down the masonry of Old Sarum's cathedral which was transported to Salisbury and used to create a cathedral and other buildings in the new city. Getty Keep and Palace, Old Sarum, Wiltshire, c1130, (1994). The huge earthwork of Old Sarum, near Salisbury, was chosen by the Normans as the site for a castle, palace and cathedral. In 1226 the cathedral was transferred to a new site in the valley, now known as Salisbury, and the castle gradually fell out of use Heather Sebire, property curator at English Heritage who are custodians of Old Sarum, said: "The use of modern, non-invasive surveying is a great start to further research at Old Sarum. "From this work we can surmise much about the site's past and, whilst we can't conclusively date the findings, it adds a new layer to Old Sarum's story." http://www.mirror.co.uk/news/uk-news/archaeologists-discover-lost-medieval-city-4733692

Изровиха най-големия водоем на Древния Рим При разкопки покрай строителството на станция за новата линия на метрото на Рим археолози откриха почти изцяло запазен огромен древен изкуствен водоем. Античното съоръжение се намира до известната катедрала „Сан Джовани ин Латерано”, дължината му е 70 метра, широчината - 35 м, а дълбочината - над 2 метра. Огромният басейн бил облицован с непромокаема мазилка от ситно счукана печена глина, забъркана със специален хоросан. „Това е най-големият древен водоем, сътворен от човешка ръка, който е откриван досега”, обясни проф. Росела Реа, шеф на съставения само от дами археологически екип. Според известната изследователка на античния Рим водоемът бил построен през III век от новата ера на територията на селскостопански чифлик. Той се намирал непосредствено до крепостните стени на столицата на империята, тоест съвсем близо до сегашния център на Рим. Водата от басейна резервоар служела предимно за поливане. Друга част от живителната течност най-вероятно е била предназначена за битови нужди на близките квартали, за което свидетелстват и разкрити тръбопроводи. Водоемът е бил открит на дълбочина 20 метра, тъй като при строителни работи през вековете е бил заравян на няколко пъти с дебели пластове пръст и останки от разрушени сгради. Според проф. Реа древният изкуствен водоем обаче няма да може да бъде разкрит изцяло и запазен, тъй като площта му надхвърля тази на новата метростанция, а тя не може да бъде построена на друго място. http://www.monitor.bg/article?id=452757

Храм на 34 века открит под Нил край Кайро Постройката, издигната по времето на фараона Тутмос III, е намерена от иманяри Храм на 3400 години бе открит под водите на река Нил в Египет близо до столицата Кайро, пише британският в. „Телеграф“. Постройката е от времето на фараона Тутмос III, управлявал от 1479 до 1426 пр.н.е., известен като един от най-смелите владетели на 18-ата династия. Историците го сравняват с Александър Македонски и го наричат Наполеон на древния свят. Археологическата находка е открита от седем иманяри, които копали под водите на Нил на дълбочина 9 метра. Те стигнали до резервоар с вода, след което се гмурнали под него и се натъкнали на светилището. Веднага след като се разчуло за храма, мъжете били арестувани, а мястото - поставено под охрана от министерството на антиките. Когато археолозите се заели с разучаване на обекта, открили седем възпоменателни плочи, седем колони и статуя, изработена от розов гранит. След разчитането на надписите те са уверени, че ще се появят нови интересни факти за царуването на Тутмос III. Съвременен Египет буквално е стъпил върху древния Египет, така че още има много неща за откриване, коментира британският историк Найджъл Хетерингтън. Иманярите не спират да ровят, защото незаконната продажба на антики се превърна в основен бизнес на много аукционни къщи и частни дилъри след свалянето на президента Хосни Мубарак през 2011 г. Някои от ценните артефакти дори се предлагат по интернет. http://pressadaily.bg/publication/59025-%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-34-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%9D%D0%B8%D0%BB-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9-%D0%9A%D0%B0%D0%B9%D1%80%D0%BE/

Откриен христијански кварт во град на ‘Златната Хорда’ Изминатиот месец, на годишниот состанок на Европската Асоцијација на Археолози одржана во Истанбул, рускиот археолог Димитри Кубанкин од Регионалниот музеј на Саратов, ги презентираше резултатите од истражувањата на средновековниот град Укек, подигнат од ‘Златната Хорда’ – државна формација произлезена од пространото Монголско Царство на Џингис Хан. Имено, по смртта на Џингис-Хан во 1227 година, неговата империја се поделила на неколку дела, еден од нив била и т.н. ‘Златна Хорда’, основана од неговиот внук Бату Хан (кој живеел од 1205 до 1255 година), а зафаќала територија од Источна Европа до Средна Азија, контролирајќи важни центри од ‘Патот на свилата’. Во 14 век ‘Златната Хорда’ почна да ја губи својата моќ, а во 1395 година градот Укек бил освоен и уништен од еден владетел по име Тамерлан кој имал за цел создавање на сопствено царство. Но, да се навратиме на археолошките истражувања. Археолозите откриле дека Укек бил мултикултурен и мултирелигиски град во кој живееле христијани, муслимани и шаманисти. Истражувачите наишле на две христијански цркви, едната подигната околу 1280 година со ѕидови декорирани со мурали и камени релјефи, а рушена во почетокот на 14 век, и уште една подигната околу 1330 година, употребувана до 1350 година. Интересен факт е тоa што во подрумот на првата црква биле откриени голем број на садови увезени од Византија, Египет и Иран, што укажува дека подрумот на црквата можеби служел како склад за локалните трговци. Во продолжение следуваат неколку фотографии од најинтересните откриени артефакти: Камен релјеф со приказ на лав и грифон Фрагмент од коскен сад во форма на змеј увезен од Кина. Стаклена игла за коса увезена од Кина Фрагмент од дрвена рачка во форма на глава од пантер Чинија увезена од Византија Сад увезен од Египет или Иран Уште еден сад увезен од Египет или Иран Локално изработен сад http://istoriski.com/otkrien-hristijanski-kvart-vo-grad-na-zlatnata-horda-foto/

Постнах две отделни мнения, но системата реши да ги слее в едно. Май не позволява две поредни мнения от един и същ потребител.

Казимир Попконстантинов разчете неизвестен и уникален надпис от 1780 г. НЕИЗВЕСТЕН И УНИКАЛЕН ПО РОДА СИ НАДПИС ОТ 1780 Г. УСПЯ ДА РАЗЧЕТЕ ПРОФ. КАЗИМИР ПОПКОНСТАНТИНОВ, КОЙТО Е ПРЕПОДАВАТЕЛ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Професорът научил за текста от публикация на в. „Борба”, в която става дума за закътан в района на Къпиновския манастир мост. Трябвали му само няколко дни, за да разгадае посланието и да разбере, че надписът е единствен по рода си и това го прави уникален. „Текстът представлява изключителен интерес за изследователите, които се занимават със строителството на мостове и пътища, защото е един от малкото, достигнали до нас, в които е отбелязано името на строителя, т.е. на човека, дал пари за изграждането на моста и пътя. На съвременен език това е инвеститорът”, казва проф. Попконстантинов. „Да се знае кога майстор Стоян Габровлията стана мукаят (т.е. когато се зае) да направи път и мост. Минавайте и поменувайте, а не кълнете”. Това е надписът, останал в камъка и в моста вече толкова много години. Думата „мукаят” е арабска, преминала е през турския и означава „внимателен, прилежен”. В речника е обяснена и така: „Човек, който се заема да направи нещо”. НАДПИСЪТ НА КАМЕННИЯ МОСТ КРАЙ КЪПИНОВСКИЯ МАНАСТИР Е ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОЙТО РАЗКАЗВА ЗА СТРОЕЖА НА ПЪТ И МОСТ ЗАЕДНО. И е на български език. Изследователите познават надпис на Омуртаг от първата половина на IX в., който дава сведения за строежа на мост. Текстът е популярен като Чаталарския надпис или като надписа от с. Хан Крум. Той е на гръцки език и гласи: „И издигна изкусен мост над Тича”. Имаме запазен надпис и от XII в. при с. Калугерица, Шуменско, в който е отбелязано: „Аз, Яно ковач, писах през месец април, когато бе затрупан пътят, но с железни клинове и железни „секачи” разбих и поправих”. „Както разбирате, този надпис дори не е за изграждане, а за ремонт. Традицията да се пише така за поколенията я има още в Античността. В нашата епиграфска история познаваме много надписи от османския период, но на османо-турски. Този, в района на Къпиновския манастир, е 1000 г. след Омуртаговия и е на български език, което го прави още по-ценен”, казва проф. Константинов. Докато разчитал думите, той се сетил, че името Стоян Габровлията не му е съвсем непознато, и се върнал към една книга отпреди години. Книгата е на Радка Саламанова и се нарича „Семейна хроника – един род на 350 г.” и разказва за Михайловския род от Елена. „Сетих се, защото моят род е от еленското село Пърчовци. Родът ми по бащина линия е изселен през 1774 г. по времето на Екатерина Велика и подписването на Кючюккайнарджанския договор. Руснаците са преминавали и са взимали със себе си българи, за да ги спасят от турците. Така и моите прадеди са тръгнали за Бесарабия, стигнали са до Северна Добруджа и са се върнали в България през 1940 г. след подписването на Крайовския договор”, разказва семейната си история набързо професорът. Спомените му се оказали верни и в книгата на Радка Саламанова този Стоян наистина е описан. Стоян е от рода на Раковски, бил е богат човек и не е пожалил пари, за да вдигне и мост, и път да направи. „Как обаче Стоян е свързан с Къпиновския манастир, не е ясно. Историята разказва само, че в онези години манастирът е бил опожаряван и възстановяван. Видни първенци и селяни от близките махали са успели да издействат разрешение за възстановяването на манастира. А в него са оставали много видни българи, сред които и св. Софроний Врачански, който за кратко през 1794 г. е бил игумен. И монасите са направили препис на „История славянобългарска” по донесено от него копие”, връща се назад във времето преподавателят. След това повтаря, че запазването на надписа си заслужава. „Надявам се, убеден съм, че и Регионалният исторически музей, и кметът инж. Даниел Панов ще направят каквото е нужно за облагородяването на района около моста. Някога хората са били загрижени и са смятали манастира за важен, за да построят до него път и мост”, споделя проф. Казимир Попконстантинов, който вече 40 г. се занимава с епиграфика. http://www.borbabg.com/?action=news&news=32698 Започна истражувањето на Геоглифот во Свети Николе. Дали е тука гробницата на Александар Македонски? Десетина универзитетски професори, електро инжењери, експерти за акустика од универзитети од Србија, Хрватска, Финска и Македонија од денеска почнаа со истражувањето на Геоглифот кој се наоѓа во близина на Свети Николе. Предводникот на истражувањата е хрватскиот независен истражувач и археолог Домагеј Николиќ, според чија теорија Геоглифот е древен симбол за можна кралска гробница од времето на Пајонците, а во ридот каде што се истражува можно е и да се наоѓа гробот на Александар Македонски. Првите истражувања со опремата, односно ултразвуците открија можна сакрална или пирамидална структура во внатрешноста на ридот. „Тоа што со својата опрема го регистрирав на овој Геоглиф, е присуство на вибрации од електро-динамичка фреквенција со висина од 20 килохерци. За науката ова ниво од 20 килохерци е знак дека тука во внатрешноста на овој рид, има нешто, и тоа е фреквенцијата на можни сакрални или пирамидални форми“, вели српскиот инжењер акустичар Горан Марјановиќ. Универзитетскиот професор од Финска Хеики Саволаинен посочи дека деновиве ќе ги истражуваат првичните звуци и вибрации, со цел да утврдат што се крие во внатрешноста на ридот. Си-ен-ен уште лани јави за „геоглифот од Македонија“ кој бил многу сличен на оние како во Перу, Чиле, Јужна Америка, Австралија, Велика Британија и САД. Ваквите големи цртежи со геометриски форми на животински и човечки фигури кои можат да се забележат од поголеми височини од небото, се сеуште непознати за научниците на нашето време. Геоглифот може да се забележи само од хеликоптер, авион и на Гугл мапс. Градоначалникот на општина Свети Николе, Зоран Тасев е задоволен од првичните резултати, а според него Геоглифот и археолошкиот локалитет Била Зора се одлична можност за развој на археолошкиот туризам. Севкупните обработени резултати од повеќедневното истражување експретскиот тим ќе ги презентира кон крајот на овој месец, јави МИА. Лани хрватскиот независен истражувач Домагој Николиќ на ХТВ изјави дека гробот на Александар Македонски е кај македонскиот град Свети Николе, на местото познато како Геоглиф, оддалечено само на околу 500 метри воздушна линија од најголемиот пајонски град Билазора „Според сите индикации, и метафизички, и астрономски, и според некои научни сознанија и народни преданија, сметам дека гробницата на големиот македонски цар Александар е овде, во близина на монументалниот град Билазора. Овде, на Геоглифот, кој изгледа како слика на Касиопеа, кралицата на небото и, според античките митови била македонска, не етиопска или некаква друга кралица. Знаците на Геглифот може да се видат само од височина, и имаме такви снимки. За ова мое трврдење дека гробот на Александар е токму овде многу ми помогнаа и неколкумина светиниколски археолози“, изјави лани во декември Домагој Николиќ. http://www.mkd.mk/makedonija/zapochna-istrazhuvanjeto-na-geoglifot-vo-sveti-nikole-dali-e-tuka-grobnicata-na

"Археологията на Добруджа" http://news7.bg/%D0%9E%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%BE/-%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0-_l.baa_i.32197_b.5439.html

Надграждането на крепостта Яйлата освен недостоверно е и незаконно 23 Октомври, 2013 - 16:24 - Надграждането на средновековната крепост в защитената местност "Яйлата", освен че е със спорни естетически качества и не е археологически достоверно, ще е незаконно и ще окаже сериозно въздействие върху околната среда. Това предупредиха в сряда от екокоалицията "За да остане природа в България“. Природозащитниците напомниха, че Яйлата се намира в защитената зона "Калиакра", която е част от европейската мрежа НАТУРА 2000 и където вече има установени нарушения на европейското екологично законодателство покрай строежа на ветропаркове, довели до съдебен иск от Европейската комисия срещу страната ни. Дострояването на крепостта се предвижда в проекта "Яйлата – античната врата на Добруджа" на община Каварна, който се финансира по европейската оперативна програма "Регионално развитие". В заповедта на Министерството на околната среда и водите за обявяване на защитена зона "Яйлата" се допуска само реставрация на крепостта, но не и ново строителство. А такова по същество ще е надграждането на стените от сегашните три метра на шест метра. Освен това се планират и кули с червена ламарина, "увенчани с метален шпил“, за чието въздействие върху околната среда не е правена оценка. От организацията посочват, че подкрепят почистването на пътеките и реставрацията на скалната църква на Яйлата. Според нея за науката и туризма е важно да бъдат проучени и експонирани некрополът и уникалните скални ниши, които са разположени непосредствено над морето и са уникална атракция, но нейните представители са против надграждането на крепостта, защото липсата на екооценка означава, че не са ясно последствията на дострояването за геоложката основа. "И в момента някои от скалните ниши в района са със срутени покриви, което показва нестабилна скала. Натрупването на голямо количество строителен материал върху нездравата основа ще създаде опасност от нови срутвания", аргументират се екозащитниците. По техни данни по време на строителството да бъдат утъпкани около 16 декара тревни степни съобщества, обект на опазване в Защитена зона Калиакра. Ще бъдат унищожени и екземпляри от вида теснолистен божур, защитен вид по Закона за биологичното разнообразие. От "За да остане природа в България“ призовават екоминистерството да спре реализацията на порекат в този му вид и той да се редактира така, че да се гарантира спазването на режима за Защитена местност "Яйлата" и да не се стигне до увреждане на Защитена зона "Калиакра". http://www.bulfax.com/?q=node/3763604

У гробници патријарха Никона остао само бели саркофаг од гипса НА ТЕРИТОРИЈИ РЈАЗАЊА ЗА 200 ГОДИНА ИСКОПАВАЊА ПРОНАЂЕНО ВЕŽ 17-ТО ЗАКОПАНО БЛАГО Истражена је келија патријарха Никона у коју се повлачио ради рачунања датума Васкрса и постова РУСКИ археолози су током ове године – поред свега осталог – ископали богату древну руску некрополу из IX – XI века, која спада међу прве хришžанске гробнице у тој земљи. Али, највеžи број откриžа је на територији Ново-Јерусалимског манастира, изграђеног у XVII веку за време патријарха Никона. Ископавања овде трају веž пету годину, а истражено је тек око 20% територије. „Ове године ексхумирана је гробница патријарха Никона, која је потпуно опљачкана и уништена, остао је само бели саркофаг од гипса. Ипак, и сам саркофаг представља приличну загонетку за научнике – истиче руководилац сектора за археологију Москве Института за археологију РАН, доктор историјских наука Леонид Бељајев. Ради се о томе да такав гипс није пронађен нигде на територији Русије. Доста проналазака било је и приликом ископавања у радионицама: патријарх Никон се одликовао од веžине црквених поглавара тиме што је и сам, заједно с монасима, радио у радионицама, правеžи дрвене и керамичке предмете. „То је био поглавар цркве новог типа. Нажалост, патријарх није успео да заврши свој манастир, послат је на робију, а манастир више није видео, јер је, враžајуžи се у њега са робије, умро код Јарославља” – рекао је Леонид Бељајев. Ове године истражена је келија патријарха Никона у коју се повлачио ради рачунања датума Васкрса и постова. Ту су археолози пронашли хидротехничке инсталације које су веома сличне данашњој канализацији – у оно време грађевине на том инжењерском нивоу и у просвеžеној Европи биле су права реткост. Археолози су пронашли и предмет који су у почтеку сматрали керамичком књигом – у то време је било популарно правити књиге са корицама од керамике. Ипак, после детаљнијег проучавања се испоставило да је то чутурица урађена тако да личи на књигу. Највероватније је да је и њу урадио сам патријарх Никон у једној од радионица. По речима Бељајева, неке радионице биле су праве лабораторије – у њима су се вршили различити експерименти, правили се нови предмети. „Нешто се после производило, нешто је бацано, између осталог, из идеолошких разлога, и ми сад у овим гомилама отпада проналазимо керамичке ликове Исуса Христа” – каже Бељајев. Археолозима није било јасно зашто се то догодило. Одговор је био неочекиван – тај Христов лик има велике уши као на западу, док се у руској православној традицији Христос приказује са полуотвореним или затвореним ушима. Све у свему, „западни иконографски модел” био је шкартиран. Овог лета извођена су озбиљна ископавања на територији Рјазања – ту су археолози пронашли велику количину накита. То је веž 17. благо које је пронађено на територији Рјазања за 200 година ископавања. Стари Рјазањ је био први град, на који су 1237. напали Монголи – за пет дана опсаде житељи су у земљу закопали све вредне предмете, после чега је град био срушен и више никад није обновљен. Колико још блага чува древни Рјазањ – није познато. http://fakti.org/rossiya/u-grobnici-patrijarha-nikona-ostao-samo-beli-sarkofag-od-gipsa

Пронађен град из времена Христовог земаљског живота Древни град који је постојао прије више од 2000 година пронашли су археолози на сјеверо-западној обали Галилејског језера у долини Гоносар у Израелу. Пронађени град може бити старо насеље Далманута (Dalmanutha или Dalmanoutha) које је описано у Јеванђељу по Марку као мјесто гдје је Исус испловио послије чуда кад је нахранио 4000 људи, умноживши неколико риба и хљебова. Ово мишљење је изнио Кен Дарк са универзитета Ридинг у Великој Британији, чији је тим пронашао град за вријеме археолошких ископавања области. Археолози такође повезују са овим градом, познат у научним круговима, стари брод који датира из времена прије 2000 година, а који је откривен 1986. године на обали поменутог насеља. О проналаску чамца саопштено је прије двије деценије, али сада откриžе града представља нову информацију о том артефакту, саопштава Седмица, позивајуžи се на LiveScience.com https://radiosvetigora.wordpress.com/2013/09/28/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%92%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%B8%D0%B7-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B3-%D0%B7%D0%B5/

На 82-годишна възраст почина археологът проф. Димитър Овчаров София. На 82-годишна възраст тази нощ почина доайенът на българската археология професор Димитър Овчаров. Това съобщи за Агенция "Фокус" синът му - проф. Николай Овчаров. Проф. Димитър Овчаров е роден на 28 април 1931 година в град София. През 1956 година завършва висше образование специалност „История“ в Софийски университет „Климент Охридски“, профил „Археология“. От 1956 до 1959 година работи като уредник в отдел „Възраждане“ в Окръжния исторически музей в град Велико Търново. През 1960 година става директор на новосъздадения Окръжен исторически музей в град Търговище. Със своята съпруга Мария Овчарова са основоположници на професионалното музейно дело и основатели на търговищкия музей като самостоятелен културен институт. От 1968 до 1974 година Овчаров е научен сътрудник във Военноисторическия музей в град София. От 1974 до 2001 година е старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1983 до 1993 година е ръководител на Секцията по средновековна археология там. Носител е на много държавни и международни награди.

Откриха втори Перперикон Намерихме пещера с 4-метрови човешки фигури, наоколо има и гробници, а целия комплекс е е с диаметър няколко километра Пещерняци откриха уникално тракийско светилище, което може да засенчи дори Перперикон. Сензационната новина съобщи шефът на спелеоклуб "Дервент" Евгени Коев. Намерихме пещера с 4-метрови човешки фигури, наоколо има и гробници, обясни той. Целият комплекс е много добре запазен и е с диаметър от няколко километра, пише "Стандарт". Мястото е близо до Дунав, но засега се пази в тайна, за да се избегнат иманярски набези. "Готов съм веднага да видя находката, макар да стана модерно сравнението с древното светилище край Кърджали", коментира професор Николай Овчаров. Според него, ако разказът на пещерняците е достоверен, България може да се е сдобила с нова световна забележителност. Новото светилище се състои от уникална пещера с 4-метрови човешки фигури. То е поне отпреди 20 века. Целият комплекс е много добре запазен и е с диаметър от няколко километра. В тях има и гробници. Предполагаме, че те са на богати владетели или жреци, каза Коев. Това не е първото откритие на клуб "Дервент". Сред най-големите постижения на Евгени Коев е една от арбанашките пещери, известна като Малката. В нея експедицията открива уникално изображение на Богородица от Средновековието. То е изрисувано върху загладени пукнатини и цепнатини на една от стените. Образът е разположен така, че между 3 и 4,30 часа следобед слънчев лъч прониква от миниатюрен отвор и го осветява. http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=3249

Антични сгради под бургаските минерални бани Вече е доказано, че около прочутите още през древността терми е възникнал цял град, чиито останки лежат под земята Антични сгради и крепостни стени, намиращи се под земята в района на бургаските минерални бани, са локализирали експерти от Националния археологически институт с музей при БАН. Те са използвали специална техника - електросъпротивителния изследователски метод, съобщиха от пресслужбата на общината. Геофизичното проучване на късноантичната и средновековна крепост "Аква Калиде" е поръчано от бургаския кмет Димитър Николов. Изготвените компютърни модели ще позволят на археолозите занапред да планират работата си по-ефективно и да разкриват обектите последователно. Проучени са четири отделни участъка, като във всеки от тях са регистрирани културни пластове, съдържащи археологически останки, обясни Николов за БТА. Четири години поред общината отделя средства от бюджета си за подпомагане на археологическите изследвания при древния град Аква Калиде - Термополис. Тя желае да превърне това място в туристическа атракция. Вече е доказано, че около прочутите още през древността терми е възникнал цял град, чиито останки лежат под земята. Според историческите извори минералните бани край Бургас са били посещавани от византийските императори Юстиниан Велики и Константин Погонат, от българския хан Тервел, латинските рицари от Четвъртия кръстоносен поход, султан Сюлейман Великолепни, припомни директорът на Регионалния музей в Бургас Цоня Дражева. В началото на юли 2008 г. започнаха първите разкопки на древния град от 30 години насам. Резултатите от археологическите проучвания надминаха първоначалните очаквания. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4342451

Готи населявали земите край днешно Търново Уникален глинен калъп за отливане на бижута от злато и сребро, датиран от 4 в. след Христа, е открит при проучванията в археологическия резерват "Никополис ад Иструм" край Велико Търново. Това съобщи доц. Павлина Владкова, археолог от Регионалния исторически музей (РИМ), ръководител на проучванията. По нейните думи за периода на късноримската епоха за отливане на бижута са били използвани калъпи от камък или мрамор, докато калъп от глина се открива за първи път. Според археолога Иван Църов, директор на РИМ, находката е свидетелство за присъствието тогава на готските племена по сегашните български земи през този период, защото бижутата, произведени от глинени калъпи, са характерни за традициите на готите. Според историческите извори през 4 в. сл. Хр. в римския град Никополис ад Иструм е била резиденцията на готския епископ Вулфила, създал писмеността на готите и превел Библията от гръцки на готски език. Древният римски град е основан през 102 г. сл. Хр. от император Траян в чест на победата на римската армия над племената на даките, но в края на трети век е превзет при нашествието на вестготите, обясни Църов. още по темата Реставрацията и консервацията на находката, както и на други паметници на територията на археологическия резерват, е извършена в рамките на инициативата на Американския научен център в София и фондацията "Америка за България" за подпомагане на развитието на музейното дело в страната. В рамките на проекта на стойност 42 хил. долара през това лято са изградени защитни покрития върху епиграфски паметници, постаменти за статуи, както и върху останките от римския форум, където са открити над 20 надписа, свидетелстващи за епохата на Древен Рим. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4272611

Откриха 18 монети от съкровището на Шишмановци Археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров и доц. Бони Петрунова откриха съкровището на Шишмановци - 18 монети на цар Иван Александър – бащата на цар Иван Шишман, в крепостта “Кокалянски Урвич“ край София. Овчаров обясни, че монетите били заровени между 1371 г. и 1372 г. в притвора на църквата "Свети Илия". Именно това е съкровището на Шишмановци, тъй като 18-те монети са част от стотици други, но те са намерени от иманяри, убеден е Овчаров, цитиран от БГНЕС. Колкото до това, че титулува намерените монети като съкровище, той каза, че това е закачка с най–популярната легенда за Урвич - че там е заровено съкровището на Иван Шишман. Монетите са изсечени между 1365-1371 г. - в последните шест години от управлението на Иван Александър. Няколко от тях изобразяват Иван Александър с починалия му син Михаил. Тъй като на тях не пише името на Александър, а на Шишман, се предполага, че това е първото монетосечене на цар Иван Шишман. Те са били положени в началото на неговото управление. При разкопките са открити и следи от ранен период на крепостта, вероятно 4-6 век и че преди това там е имало траки (на базата на находки от тракийска керамика). От разкопките става ясно, че към 15-ти век църквата "Свети Илия" е била ремонтирана и около нея е бил направен манастир, функционирал до 17-и век. В притвора на църквата е имало и много богат некропол. Намерена е сребърна позлатена обица от 14-ти век, свързана с ктиторски погребения и няколко сребърни пръстена. В местността може да се развива поклонически и екотуризъм, каза кметът на София Йорданка Фандъкова на пресконференцията на археолозите. Тя добави, че това ще бъде приоритет за София и сериозна цялостна политика. Крепостта Урвич е на 20 км от София, в поречието на река Искър по пътя за Самоков. Тя е спомената в историята на Паисий Хилендарски. Има хипотези, че под името цар Ясен във фолклора е представен образът на най-малкия син на цар Иван Александър, брат на цар Иван Шишман-Иван-Асен V. През 1965 г., без да са провеждани археологически проучвания, крепостта е определена като ранновизантийска (VІ-VІІ в). Оправданият интерес към този паметник довежда до публикуването на популярни очерци, в което фактите се преплитат с преданията. През 1969 г. под ръководството на проф. Димитър Овчаров е проучена част от крепостната стена и една бойна кула. След голямо прекъсване, през 1979 г. разкопките са подновени. Изследвана е крепостната църква разположена в центъра на площта, оградена от крепостните стени. Въпреки изключителните резултати, други археологически проучвания на това място не са правени до 2008 година и сегашните разкопки. http://dnes.dir.bg/news/sakrovishte-krepost-nikoli-ovcharov-ivan-shishman-9830214?nt=4