Galahad

Едрите феодали са практически независими владетели. Такива са напр. бургундския дук по време на 100-годишнат война, принцовете (херцози, князе) ... Такива са Балдуин Фландърски, който става латински император, Бонифаций Монфератски, деспот Яков Светослав, севастократор Калоян, деспот Алексий Слав и др. На едрите феодали са васали дребните феодали. Разбира се не е двустъпална системата, а върви по линия на сюзеринитета. В грамотите се споменават и дребни феодали, които са зависими от манастира. Дребните феодали имат примерно по 1 село и формират армията на по-едрия феодал. Но ... има един принцип: "Васала на моя васал не е мой васал" - затова ако горестоящия сюзерен не може да прескача надоло, а разпорежда само на своя. Това между другото се е запазило и до днешно време в администрацията - горестоящия орган може да разпореди на долустоящия да разпореди на своя долустоящ ... Има го и при папата - Йоан Павел поиска разрешение на патриарха за да иде в София и на пловдивския митрополит да иде в Пловдив, защото според имунитетите сюзерена не може да навлезе в земите на васала без да получи преди това разрешение. В България и Византия има по-запазена централизация на властта, но феодалното раздробяване и тук си дава своето отражение, особено - в края на ВБЦ.

Загубите на Византия в битката са били големи, защото след нея военните ресурси на империята са значително отслабени. С времето ресурса са възобновява, т.е. израства ново поколение и държането на управнииците на империята става по-твърдо. По това време Византия е достатъчно силна дори да покори България. През ВБЦ ситуацията е по-друга, защото човешкия ресурс участващ във войните е малък, загубите на хора са малки и проблемът е да се обучи нова армия, което обаче отнема по-малко време, отколкото да израстне ново поколение.

Както вече написах идеята не е да приповторим дискусията, а първо защото отново сме в годишния период на битката, второ, че имаме и годишнина от 913г.и трето, че пуснах обновление на филмчето, при което се вижда на видео полето от страната на Поморие до реката (клипчето е малко, защото тогава можех да пускам само такива и няма възможност да дам и другата страна). Но все пак е добре да се има представа за терена. Тъй като филмчето е малко няма възможност да вкарам в него по-обширен коментар. Но аз гледам да съставя не някаква волна версия, а от това, което описвам да се решат някои съществени въпроси - снабдяване на армиите (за голяма армия с манталитета на византийците флота и неговата товароподемност са важни),, също как загива толкова голяма армия - има много битки, но това са си огромни загоби. Освен това по сравнителния метод неизвестното се извежда от извесното от други извори по принцип за съответните армии и от известното от принципното протичане на другите кампании. По археологически път трудно ще се изведе ходана сражението от слуайни находки. Нямало да е лошо родната археология да беше направила едно по-мащабно проучване на терена с металотърсач поне, но засега това е ситуацията. Утешителното е, че и в по-богати държави бойните полета чест оне са добре изучени.

Историеските събития от календара си се повтарят всяка година и не виждам причина заради графа да не се припомнят на сътветните дати. За настоящата година за тази битка времето не стигна за нещо повече. Тъй че само напомняне на датата.

Отново сме между датите на Ахелойската битка. Настоящата година освен с някои печални годишнини обаче е белязана и от още една, този път изключително успешна за България - Симеон е бил коронован за цар. Макар обстоятелствата около коронацията да са обект на много спорове, както и подобава на такова събитие, то несъмнен е факта, че от Симеон насетне българските владетели носят тази най-престижна за християнска Европа титла. При следващия владетел българският църковен глава е удостоен с патриаршеска титла. Макар днес малко да се оценява значението на тези обстоятелства, но много държави и народи не са получили подобно нещо. За съжаление нямах възможност да подготвя ново филмче за битката, но пък пуснах обновена версия на старото. Новото е, че има видеозапис на Ахелойското поле. Тъй като филмчето е малко се вижда участъка от реката към Поморие, но все пак позволява да се добие една по-добро представа за мястото на събитието. Да се надяваме, че за годишнината от битката ще мога да подготвя ново, по-дълго филмче, в което да се кажат и покажат повече неща. Но засега е това:

Е, леко-леко - 60г. и по всичко личи, че това не е най-любимия период на турските хронисти при описването на славните победи на султаните и как владетелите им се валяли в краката. Превземането на Галиполи и първите нападения срещу България започват от средата на ХІVв. (1354), а Търново е превзето 1393г., а похода на Муса Кеседжия, с който е завладяна повторно Северна България е от 1413г. България се бие сама срещу турците, а унгарците и савойците само ги улесняват. Сърбия удържа дълго с унгарска помощ, за Цариград цяла Европа събира пари и армии, а Виена я спасяват поляците. Това е възхода на империя простряла се на три континента и за много други държави и народи също не е било лесно да се справят. Проблемът е, че османската опасност е осъзната в Европа твърде късно за България - когато голяма част от територията на Търновското царство е завзето и нито то е можело вече да се справи само, нито е имало възможност да се организира ефективна помощ. Похода на Сигизмунд е осъществен когато Търново вече е превзето, а цар Иван Шишман е обезглавен.

Предполагам, че идеята е била да има продължение на темата, защото разказът свършва до 962г., която си е малко рано за Реформация. Но ако няма да има продължение е по-добре да се смени заглавието, примерно на разделянето на империята на Карл Велики, защото това е ядрото, а другото е просто заключение, при това съвсем сбито. От това, дето е просъществувало до 1806г. е станало Австрия (по-късно Австро-Унгария, докато заедно с тях сме споделили последиците от ПСВ). Германската империя си се появила по-късно.

За мен интересното е защо всички избягват да посочат причината за падането, а използват заобиколни изрази - божията воля допусна това, грехът надделя, падна като слабо гнездо ... Що се отнася до описанието на Нешри за военните кампании, то в литературата има разни виждания по въпроса. Според едни той описва само събитията от 1388г. Според други използва източник, в който са описани всички военни кампании, но без точно датиране и това е станало причина да ги опише като една, но по малко сложен начин - турците настъпват, Шишман предлага Силистра, мевляната не обяснява защо турците с лекота превземат всичко друго, а точно този град трябва да им бъде предаден от Шишман, а след като отказва да го даде завземат маса други градове и пак опират до пазарлъци за Силистра. Та това е станало причина да се счита, че има 2 или дори три военни кампании срещу България описани от Нешри като един поход - похода от 1388г., евентуална втора кампания и похода от 1393г. Източника на Нешри си остава интересен - за него обаче бях пуснал друга тема дали не е използвано житие на Иван Шишман, защото част от разказите вероятно са взети от разни документи, като тези, дето са вкарани след обработка в сборника на Феридун бег, но една част напомня на друго.

Нешри: Там е и за бягството на Шишман в Никопол. И това вече се вързва със "слабото гнездо" от разказа на Владислав Граматик, за което стана дума: А и с Вукомановичевия летопис: Сиреч имаме и други извори, които сочат, че Търново е превзето заедно с други градове.

Големият бълг. успех в медицината е дело на един човек и той е знахар - Иван Раев, на който се дължи „curra bulgara“ . Да речем, че реалната ситуация у нас изчерпва вихрещата се дилема за личността и колектива. Не ми е ясно, защо откривателя да има морални скрупули, че някои страдат, но не искат да си платят за лечението?!? Има болни, които трябва да си платят за лекарството, а също производители на лекарства, които преди да почнат да съмкват големите печалби трябва да направят един дребен разход за откривателя. Самият откривател обаче не е много заинтересован да протака, защото времето не работи в негова полза. В много случаи други изследователи също са близо до такова откритие и ако се забави и не го патентова, то ще го патентова друг. И става като във вица, в който Брежнев загубил на шах от Райгън, а "Правда" съобщила: "На вчерашната партия шах др. Брежнев се класира втори, а Рейгън предпоследен". Иначе казано - вторият е загубилия. Откривателя може да го е патентовал (т.е. вече откритието не е тайна), но да протака пускането му в производство, което вече е по-реалистичния вариант. Тук обаче отново има риск да се открие друго, по-добро или по-евтино лекарство и производителите да загубят интерес към неговото откритие. Иначе казано времето не работи в ничий интерес - откривателя може да бъде изместен от откритието на друг, производителите губят пари от това, че не пускат новото производство, а болните от това, че не оздравяват. А това много улеснява преговорите.

Струва ми се, че в случая под шамани и шаманизъм се разбира един по-конкретен култ, а още по-конкретно така както е описан в една книга. Понятията у нас се използват за примитивни култове, обединени около местен религиозен лидер. Ще рече, че закачката е неуместна, защото често пъти шаманите са приемали мисията си съвсем сериозно, за разлика от разни днешни медийни звезди - екстрасенси, астроложки и др. под. Шаманите са били нещо като свещеник-лекар-учител-аптекар-артист ... или въобще учения в общността. Много от неговите функции се изпълняват и днес, но в резултат от специализацията в днешния свят, те са пръснати между много професии. Затова и шаманизмът се разглежда като проторелигия - шаманът е по-скоро учител, който преподава познанията за света, до които е стигнало едно много примитивно общество. Упойващите вещества действително са били използвани, но чисто технически те не са в такова изобилие и разпространение, та да са някаква сърцевина на шаманизма. Шаманът наистина има магия, но това си е магията на научното познание - той знае билки и отрови и дава здраве или смърт. Институцианализирането на тези религиозни лидери и стандартизирането на култовите практики превръщат проторелигията в религия, а шаманите се повишават в жреци.

Нашите словоизлияния се оформят чрез правилата на логиката и езикознанието. Сиреч става дума за две научни дисциплини, които ни обучават да се изразяваме правилно. Езикознанието ни учи за значението на думите и как те трябва да се подреждат в изречение. С това изречението да е смислено обаче се занимава логиката. Всяко научно съчинение трябва да е написано граматически правилно и да е правилно като логическа конструкция. Струва ми се, че някои под логика разбират едно по-популярно схващане, като включват материя, предмет на изучаване от други науки, като напр. психология.

Много лоши неща се радват на интерес, тъй че това определено не е аргумент за да се пускат подобни теми. Тъй като гласуването няма особено значение, то не можах да разбера защо да се отговаря само с да и не?!? Което ще рече, че май трябва да се помисли и тази тема дали да остане. По принцип не е желателно да има теми, в които да може да се дискутира еднопосочно. Пък някои нещо са си забранени независимо дали харесва на модераторите или не. Не виждам и какво толкова ни информира темата - за словоизлиянията на някой, който е напълно неизвестен за повечето хора по света, на които изобщо не им пука какво е изръсил по който и да е въпрос. А и не виждам какво общо има темата с науката?!? Това си е чисто политическа тема - сиреч посветена е на това кой може и трябва да е във властта.

Хуманитарните науки са едно нещо, а взимането на решенията са съвсем друго. Взимането на решения не е наука, а за решенията през "сляпата неделя" някои се замислят дори дали изобщо им е работила умствената дейност, та какво остава за логиката. Но хубавото е, че науката е едно, а взимането на решения е съвсем друго, макар и да имат допирни точки.

Дали откритието ще се направи от "екип" или индивидуално няма отношение към темата. "Екипът" в днешно време може да е съвсем частна фирма, която да прави изследвания и да се опитва да спечели. Сиреч може съвсем малка част от работещите в нея да са наясно за направеното откритие и какво представлява то. Та да се върнем на темата? Някой прави "важно откритие", каквото и да значи това. Та се пита дали е морално откривателя да понесе загубите от това, че не иска за предостави възможността някои да печелят много от неговата работа, вместо тези, които ще спечелят в много да му платят подобаващо? А защо пък тези, които ще се облагодетелстват да не проявят по-голямо сговорчивост да платят подобаващо за своето бъдещо благополучие, вместо да искат да оберат откривателя?

Кодекса на труда е типично социалистическо право - в него има много норми, които нямат санкция, а казано по-достъпно са само с художествена стойност. Най-често се отнасят до правата на работниците. Кодекса на труда е от типа социалистически закони, които се опитват да запазят доколкото е възможно крепостното право. Иначе казано прекратяването на договора може да се превърне в особена репресивна система за работника. А казано още по-просто дисциплинарното уволнение може да се окаже сериозна пречка за започването на друга работа. На практика Кодекса на труда в това отношение са оказва много по-тежък откъм наказване, отколкото Наказателния кодекс, според който лишаването от право за заемане на длъжност може да е камо за определен срок и съвсем конкретно. Та в духа на фиктивните права на работника и реалната власт на работодателя всичко се свежда до добрата воля на последния. Та как стои въпросът с извънредният труд? Той е забранен, но има толкова много изключения, че на практика правилото не важи. Освен изключенията изброени след фиктивната категорична забрана има и ред други опции, като напр. ненормирания работен ден. Икономическия срив който последва естественото развитие на реалния социализъм доведе до в условията на сегашния упадъчен социализъм се отрази зле на работниците. За да се приложи КТ се оказва, че трябва да има трудов договор, т.е. работодателя формално да благоволи да признае някой за свой работник. Сиреч много хора работят без какъвто и да е договор и ако откаже да полага извънреден труд просто му се казва да не ходи на работа. Служителите в държавните органи, които трябва да следят за забраната на извънреден труд на практика са поставени в условия самите те безропотно и безплатно да полагат такъв. Тъй че не възлагайте много надежди на тези структури. Родните синдикати ... не са никакви синдикати. В много случаи някой шеф се оказва и синдикален лидер за съответния обект. В УК е по-различно, защото трудовия пазар за поданиците на кралицата си е като всеки пазар с търсене и предлагане и може да идеш на другата сергия. Не бъркайте ситуацията с гастарбайтелите във Великобритания - те са в особено положение и по тази причина там не искат да отворят офиц. пазар за българи и румънци (в смисъл те си работят там, ама за много по-малко пари и с почти никакви права). Тъй че да различаваме романа Кодекс на труда и суровата реалност на трудещите се в социалистическа България и да не забравяме, че творбата е дело на основния работодател в условията на държавен капитализъм. Та извънреден труд у нас си се полага, а за него ако е на сърце на работодателя, то той може да изплати допълнително възнаграждение (чл. 150 вр. чл. 262 и следващите ог КТ). На теория работника и служителя може да откаже полагане на извънреден труд (чл. 148 КТ).

Логиката е научна дисциплина и въпреки формулите е в групата на хуманитарните науки. Тя няма проблеми с хуманитарните науки, а с някои псевдонауки, като научния комунизъм. Що се отнася до примерите, то по-скоро те имат проблем с логиката, сиреч са неправилни логически конструкции - говори се за едно, а се прави извод за друго. Имаме дефиниция за това кой е узурпатор и кой не е. Който попада в нея е узурпатор, който не - не е. "Египтянин по образование" - имаме смесване на етнос и школа (защото иде реч за две различни неща).

Рилският манастир не е владял територия, а отделни села, пръснати из територията на държавата. Манастирите са си били духовни феодали със съответните административни, съдебни и фискални имунитети - това е отразено и в грамотите. Светските феодали също са владеели села, като дребните са имали примерно по едно, а едрите вече са имали нещо, което може да определим като територия и държава в държавата. Понякога манастирите са били доста силни феодали. Напр. абата на Аврана заедно със светския феодал Петър Хорвати пленили тъщата и съпругата на унг. крал Сигизмунд и даже за голямо негово опечаление убили тъща му - екскралицата Елизабет. Свободните градове са в Италия и Германия, а също по Далматинското крайбрежие, но това е всичко. Те са били богати, защото са въртели търговията на голяма част от Европа. Държавите със силна централна власт не са имали такива градове, но тъй като техните граждани са носели луксозните стоки за аристокрацията, то търговците от там са били толкова толерирани, макар и често пъти да са били подлагани на разни прецаквания - разбира се не само в България. Прави впечатление, че Иван Александър е боравел с доста парици и с аргумента на златото си е служел по-добре отколкото с аргумента на желязото - ползва татарски наемници срещу Византия, финансира кампанията за отвоюването на Видинско от унгарците, съгласява се да финансира издръжка на виз. армия охраняваща Проливите, да не говорим за по-дребните дарения за черкви, манастири и някои харчове за строеж на дворец и за библиотека. По негово време се и секат доста монети. Не е ясно какво е оставало за народа, но царската хазна определено е била доста пълна. Пък то колкото и яко да е доял народа за такива финансови възможности на царя е трябвало доста добре работещо стопанство.

Това, което описват Цамблак и Йосаф Бдински, а също руските хронографи, т.е. репресиите показват, че не става дума за доброволно предал се град. Възможно е, чест от укрепените квартали да са се предали доброволно, а отчасти със сила. Иначе към гробовете е подходено малко нихилистично, а ако бяха проучени, то това би решило някои проблеми. Възможно е Жидов гроб да си е от тракийската епоха (Търново съществува като селище още тогава), а гроба във Великата лавра да е бил на някой български владетел или високопоставен болярин или духовник. Турците по отношение на сградите са доста консервативни и често са ги запазвали, а разрушенията са от по-късна епоха, най-често в резултат от някое бедствие - за Царевец това са пожарите, а за Асенова махала наводненията. Тъй да се каже - типични причини и за градове, които не са били превзети. За големите сгради обаче при турците проблемът е, че им е било трудно да ги поддържат, тъй като архитектурата не им е била силната страна. Има някоя-друга голяма джамия, но като изключим столиците за една толкова голяма и богата империя големите постройки са кът. Тъй че наред с бедствията и този проблем си е казал думата. Софийската "Св. София" примерно дочакала освобождението в руини. Разкопките показват, че Трапезица пред ХVв. е била вече изоставена. На Царевец са допускани да живеят само турци. "Св. 40 мци" обаче изглежда известно време се е запазила като черква, защото християнския некропол съществува до по-късно време. За "Св. Петър и Павел" е ясно че си остава до Освобождението, а "Успение Богородично" е по-нова, но навярно а на мястото на по-стара, като само е била обновена. На другия бряг обаче е останала "Св. Георги", която както показва надписа е възстановена през турското робство. "Св. Димитър" се е оказала извън стените и още преди земетресението е била изоставена. Мощите на св. Иван Рилски изглежда са били пренесени в черквата до "Св. Петър и Павел", която днес е разкопана и според преданието е носела името на светеца. Тъй че и изворно, и археологически Търново е пострадало тежко при превземането, което показва, че не е имало доброволна капитулация. За "слабото гнездо" пишат Владислав Граматик и Димитър Кантакузин. Това също може да сочи, че става дума за предателство. Разбира се едва ли точно като в легендата един човек е можел да предаде градът. Ако обаче долните квартали са били завзети, то тогава турците са имали достъп до тайните проходи към водните кули и е можело да проникнат оттам в Царевец. Но при това положение градът е бил вече частично превзет и отбраната е била лишена от много от ресурсите си както като хора, така и като достъп до вода и провизии.

През тази година се навършват три годишнини във връзка с турското завоевание на България, които бележат три етапа от този процес - през 1393г. е превзета столицата на ВБЦ Търновград, през 1393г. става т. нар. "второ разорение на България", при което са подчинени отпадналите територии след битката при Анкара, а през 1453г. е превзето днешното южното българско Черноморие. Би трябвало да се очаква държавата по някакъв начин да отбележи тези дати, макар и не точно така, както го стори - в деня на превземането на Цариград беше съставено тъй спорното сегашно правителство. При това положение едва ли има какво да се очаква от новата власт. А и в крайна сметка краят на ВБЦ по традиция е отбелязван не от някаква институция, а от самия народ - в продължение на векове той пази спомена за събитията и ги предава от поколение на поколение чрез песните и легендите. Краткото видео, за което е линка описва накратко политическата обстановка преди завоеванието, хода на турското настъпление, обсадата, превземането и съдбата на победените. По ирония на съдбата докато обикновено за средновековната българска история се черпят сведения от чужди извори, то за превземането на българската столица Търновград от турците водещи се оказват домашните извори - както писмени, тъй и устното предание. Смятах да пусна видеото на самата дата, но не успях, тъй че малко със закъснение. За съжаление времето не позволи да се направи всичко както е запланувано, както за филмчето, така и за другите материали.

Струва ми се, че бях пуснал тема за Добруджанското деспоство или поне се канех да пускам. Не е ясно какво е станало с Иванко. Последно Нешри споменава за някакъв заговор, като заговорниците били решили да предадат Варна на турците, но след това отказали да го направят. До падането на Търново Мирчо включва сред титлите си и "господар на земята на деспот Добротица и владелец на Силистра", след това спира да го слага до битката при Анкара, после пак го слага до поредната турска кампания срещу него.

Някои българи правят преценката за постиженията на други страни на базата на впечатления от обекти, които изглеждат старинни, но са съвременници на храмовете "Св. Александър Невски" в София, "Св. Неделя" в София, "Св. Параскева" в София ... Те са в неоромански или неоготически стил, но това си е нещо от рода на "преславската архитектура" на Софийската баня, Духовната академия или Синодалната палата. Някои се впечатляват от сградата на Парламента в Будапеща, но той си е съвременник на сградата на нашето НС, като разбира се определено е много по-голям като сграда и много по-красив (и в момента много ремонтиран). В отбора е кметството на Виена, Оброчната черква във Виена и кметството на Париж. Такава е и неовизантийската "Свято сърце" в Париж. Точно до нея обаче има една средновековна черква - "Св. Петър Монмартърски" . Тя по време отговаря на търновските, но и носи белезите на епохата, сиреч и по размери е като нашенските. Други пък са започнали да ги строят през средновековието, но са ги завършили с горепосочените. Трети пък са стари, но са много ремонтирани. Техен аналог пък е "Св. Седмочисленици" в София или АИМ - те са били джамии. За съжаление тепърва ще правя фотоалбумите за Прага и Будапеща, за които стана дума по-горе. Париж, Париж ... Средновековния Париж е бил концентриран на остров Сите. Лувъра и Бастилията са били кралски замъци, които са пазели подстъпите към града. След разширението на укрепленията те попадат зад градските стени и служат за дворец и затвор. Но това е вече в края на ВБЦ. Сега погледнете известната "Сен Жармен" - дължина 80м. и ширина 40м. Но камбанарията, от която е бил даден сигнала за Вертоломейевата нощ не е красавицата от страната на Лувара, а се намира някъде в средата на сградата - постройката е порастнала в по-късно време, а старата камбанария се е запазила, но се е озовала в средата. Будапеща се е появила малко преди София да стане столица на България. До тогава са няколко града. Днешна Стара Прага също е била няколко града като Търново. Какви са били размерите на средновековно Търново е по-скоро трудно да се каже, защото няма достатъчно проучвания. Тъй като днешната катедрала "Рождество Богородично" и новата "Св. Спас" (в руини) са около турския конак, то се предполага, че там е имало по-рано други черкви и затова турците са позволили да се правят черкви. За арменската "Св. Богородица" - нея я разкопаха, след като беше бутната направената в годините на народната власт кръчма "Бъчвата" над нея. Иначе казано Търново може да се окаже доста по-голям град в зависимост как се прави стъкмистиката. При Париж се вкарват и някои предградия, които обаче попадат по-късно в града. Като цяло Търново не се е отличавало от другите средновековни градове. Като пуснах клипчето за Търново, на някои града не им се видя достатъчно великолепен, но така са изглеждали и много други европейски градове от епохата. Дори двореца на дожите е имал повече сходства с двореца в Търново, отколкото със сегашния си вид. Отделен е въпросът и какво се е запазило по ред причини. Будапеща, която е била под турско робство е загубила доста от великолепието си от епохата на Корвините и това, което се вижда сега е в доста реставриран вид. Прага е имала късмета да няма земетресения, но и там войните и пожарите са станали причина доста от познатите ни обекти да са в много реставриран вид.

Въпросът е, че този подход е като навремето, когато работниците са чупели машините, защото са считали, че те са виновни за закриването на работните места. Иначе казано опитването да се задържи нещо, на което времето е отминало безвъзвратно, а не да се намери ново адекватно решение е обречено на провал. Доста неща си се правят и пускат направо в нета, като изобщо се пропускат издателите. Но пък ако се ореже достъпа до елитните издателски продукти, то публиката може да се насочи към безплатните, макар и не толкова качествени творби, които са пуснати направо в нета. С киното е по-проблемно, защото изисква повече ресурси. Но примерно с песните - хита е това, което се слуша от всички, пък кое е най-доброто е относително. А една песен за нета вече не е толкова трудно да се направи. Битката на издателите единствено пречи на прогреса - и на техния, и на обществото като цяло. Защото прогреса се състои в надграждане на вече постигнатото. Сега ситуацията е все едно кандидат-рекордьора по овчарски скок да трябва да иска разрешение от предишния рекордьор за да може да скочи по-високо и да подобри постижението. А от усърдната защита на авторските права се вижда, че се стигна до зацикляне - забелязвате ли, че примерно новите певци, хитове и групи са някак кът. Сега по телевизии и радиа като хитове се въртят вече доста поостарели песни, а новите - ами като не толкова харесвани са по-скоро масовка.

През ВБЦ няма граница от типа на тази, която е била през ПБЦ - охранявани гранични валове. Има граници, но охраната им се осигурява чрез владеенето на граничните крепости. Начинът на воюване на армиите на ПБЦ и ВБЦ е съвсем различен, а и те са с големи разлики в числеността и начина на формирането им. Една от причините за успехите на турците срещу Византия е, че със засилването и след победата над ПБЦ Василий ІІ посегнал на автономността на граничните акрити. Неговите наследници обаче нямали неговия мерак да си прекарат живота в походи, а съсипването на полуавтономните гранични акритски формации позволило на турците да настъпват към империята. През ВБЦ имаме гранични крепости, които при нападение се обсаждат от малките средновековни армии. Обсадата трае докато дойде своята армия и в зависимост от изхода от битката обсадената крепост остава за победителя. Ако не се очаква армия малките крепости капитулирали, а големите обсади са били на големите градове, които били с голям гарнизон и припаси.

Като гледам е включена в някаква настилка от плочки (при това напълно възможно да е станало под компетентното ръководство на научни дейци), макар преди това да е била декоративна облицовка на стена. Дупката изглежда е по-късна "добавка", но понякога в такива декоративни облицовки е имало добавени елементи от друг материал и е възможно вдлъбнатината да е направена едновременно с плочката и там да е имало нещо от метал, цветен камък, стъкло и др. под.