Galahad

Хитлер и Сталин са недоучили свещеници, но това не ги прави вярващи, а по-скоро последното им е попречило да станат свещеници. Комунистическия режим също е искал да създаде обединена българска католическа църква независима от капиталистическия папа и Евгени Босилков е бил убит именно защото не се е съгласил да приеме този модел. Моделът на Хитлеровия Райх е атеистичен, макар фашистите да са търпели църквата като комунистите. Фашистите просто са по-толерантни от комунистите - те са търпели частната собственост, не е имало погроми над вярващи като в СССР, евреите остават непокътнати в границите на България през ВСВ, но след нея като идва комунистическия режим следва масово изселване и тук остават само евреите-комунисти. Преди 9.9.1944г. в много български градове е имало цели еврейски квартали, които още с идването на "народната власт" изчезват. Проблемите на евреите с комунизма се дължат обаче преди всичко на личната неприязън на комунистическия папа-батюшка Сталин към някои членове на ЦК, които са му били основни конкуренти по пътя към властта.

Тукашните атеисти претендират за много неща на принципа: "Нашите едноверци са добрите, а иноверците са лошите" и си приписват всичко, което смятат, че принадлежи на добрите. Доколкото толерантността в момента минава за нещо добро, което е резултат от доминирането на европейската култура, която пък е в основата си християнска, то и атеистите си приписват това качество. Въпросът как го обосновават и как го проявяват. А властта е най-голямото изпитание за толерантността на една религия. При комунистическите режими се съчетаха атеизмът като офиц. религия и властта и се видя какво е положението.

А в кой точно атеизъм вярваш - в комунистическия, толерантния, въобще неинтересуващия се или в някой друг?

Благодаря за попълването, защото мнозина пускаха томчето по торентите, но така и никой не си направи труда да допълни липсващата страница. Томът съдържа Ана Комнина и Акрополит, които са доста издавани на много езици и може да се намерят. Но преводите на Скутариот са по-малко, особено що се отнася до славяноезичните. Иначе у нас отдавна е направена съпоставката между Акрополит и Скутариот. Скутариот по принцип следва Акрополит почти буквално, но не места има някои различия, пък някои от тези различия засягат сведенията свързани с българската история. Липсващата страница е полезна в няколко аспекта. На нея е описано възобновяването на Търновската патриаршия. Книжките като ГИБИ се пускат и по други славяноезични форуми и все пак е добре да я има и страницата, в която е описано възобновяването на българската патриаршия. Те обикновено си имат на свой език Акрополит и Ана, тъй че евентуално ще се понапънат с българския за Скутариот, защото той е малко по кът. Предполагам сте забелязали, че при богослужение се изброяват главите на поместните църкви, като първо са патриарсите, а после са архиепископите. Те пък се подреждат по древност на катедрата. Нашият проблем е, че подредбата е по последно възстановяване (по-скоро по въздигане на актуалния град за патриаршески център, защото филетизма е ново явление възникнало с появата на бълг. патриаршия, а в по-старата традиция доминира епископския град). Така българският патриарх вместо да е на 5 място, той се споменава последен от патриарсите. Та е добре да има страничката с гръко-славянския текст, та да се вижда, че не сме забравили, че първите са станали последни. А сега обърнете внимание на страницата и я сравнете със страница 163 където е съответния текст от Акрополит. Ще видите, че текста е с една много малка, но много дискутирана по форумите подробност. Акрополит пише, че с императорско и съборно постановление търновския архиерей е бил почетен с титлата патриарх. В гръцкия текст стои думата синод, която означава събор. Но така написан текста създава впечатлението, че решението е взето от от Светия Синод на Константинополската патриаршия. В текста на Скутариот е почти същото, но пише, че постановлението е царско и патриаршеско. В Бориловия синодик има подробен разказ за възстановяването на българската патриаршия и от там ще видите, че тази подробност е много съществена, защото е станало със съгласието на всички православни патриарси. Тъй като царския и патриаршеския ранг са най-високите, те не се дават от някого, а се придобиват, ако бъдат признати от равните. Често се води дискусия, че е искано от папата да даде патриаршески ранг на главата на БПЦ. Папата не може да даде това, а само да признае българския църковен глава за равен на себе си.

Браво на теб - издаде така строго пазената тайна, който така усърдно беше прикриване с дезинформация. Лепнал си летящата чиния с антената и същите мистични квадрати като тези от Крумовия дворец дето се виждат в края на пътеката. Гледам, че при завоя на пътеката вляво има и мистични полукръгове в тревата. Ако постнеш и снимка на Лъжливото Овчарче край тази летяща чиния на извънземните ще те облъчат като нищо.

Това разбира се меко казано са абсолютни глупости. Католицизмът също издига култ към личността на "Светия отец", но това не прави папата бог. Култа към личността на папата-батюшка Сталин и меракът на Мао след смъртта му да стане негов халиф не означава, че Сталин и Мао са станали богове независимо, че заради примитивизма си комунистите-атеисти ги сложиха в мавзолей като фараони (сталин после го изкараха, но после). Много тъпо е да се твърди, че комунистическия режим не е атеистичен, след като имаше платени агитатори по атеизъм (това им беше щатната длъжност) и часове по атеистично вероучение в училищата. Едно е атеистите да вярват, че няма бог и да твърдят, че вярата им е права, защото нито те могат да докажат, че догматите им са истина, нито пък може да се докаже обратното. Обаче да се твърди, че това, което всички са видели и чули с очите си, т.е. щатните агитатори по атеизъм и часовете по атезъм не е така ... има една думичка, която отговаря на определението: "не разбира това, което всички разбират". Атеизмът в България генетично и функционално е свързан със социализма. Българите нямат атеистични традиции, а атеизмът е привнесен от социалистите. Тъй че няма как преобладаващия брой български атеисти да са и комунисти. То и лесно може да се чукне и да се видят мненията на активистите-атеисти в другите теми и да се види, как отстояват идеите на Партията. Тъй че тъждеството е очевидно и лесно установимо. Ами хайде пак прегледай темата назад да видиш дали пък атеистите не припалиха и не обсипваха с епитети. Даже ако погледнеш цитата на собственото си мнение ще видиш, че то се състои от изповедание на вярата ти и персонални нападки срещу мен. Пак ти наричаш иноверците наивници. Но защо си мислиш, че и те не те смятат за също такъв наивник? Това, че не можеш да схванеш, че другите мислят същото за теб, не означава, че не го мислят. А как точно се бориш? Като толерантно отправяш обидни епитети срещу тези, дето не мислят срещу тебе? Защото друго в твоите писания няма. Хубаво, ама предмет дето сам не може да се движи се движи без някой да го пипа - е колкото и да обиждаш човека той вижда това, което вижда. Какъв извод очакваш да си направи за тебе? Не е нужно да спорим, ти ще продължиш да си вярваш, че някой приписва собствените си предразсъдъци на атеистите. Толерантността е присъща за християнството. Тя не е ценност за всички религии и по тази причина и не може да искаме от другите вярващи, пък били те и атеисти да са толерантни. Атеизмът нито е толерантен, нито хуманен, нито претендира за това. Атеистичните режими са били най-жестоките и най-човеконенавистните и това се дължи на ценностите на атеистичната вяра. След като разбил кръстоносците край Никопол Баязид наредил всички пленници да бъдат избити. Опитите да го разубедят да не съсипва стоката за робските пазари се оказали безполезни. Тогава улемите му обяснили, че Алах ще го накаже за такова кръвопролитие и той спрял сечта. Пита се как може да убедите атеист като др. Сталин, Хитлер или някой друг другар-атеист да поограничи репресиите? Ами поне до сега няма успял. Човекът има властта и трепе всеки, който му се стори опасен да я запази и смята, че няма никой над него който някога да може да го накаже. Както се изразиха някои от атеистите в темата - другарите Сталин и Хитлер разчитат на себе си.

Ако няма присъда, то евентуално може да има връщане на делото в досъдебното производство, защото има проблем с едно от доказателствата (трупът). Така правото на защита няма да се засегне. Връщането обаче ще е при съществена промяна на фактическата обстановка, т.е. ако първоначалното обвинение се е въртяло около трупа, а не около смъртта на любовницата. Но е малко вероятно цялото обвинение да се върти около наузнаваем труп, а по-скоро ще има много доказателства свързани с убийството на любовницата, които ще са си верни (закани и др. под). Със сигурност ще има връщане, ако има промяна в квалификацията - напр. ако истинската любовница за разлика от мнимата е убита по особено мъчителен начин. Нея няма да я оправдаят, а ще се коригират доказателствената част относно трупа на любовницата, а за мнимата любовница ще си има отделно обвинение на друго лице. Оправдани няма да има. Трупът има значение за начина, по който е станало убийството, но същината е убийството на човека, т.е. любовницата, за което е и делото. Във филма първото дело е било водено, че любовницата е убита, а тя не е убита. В нашия случай обаче делото е за действително убийство, само дето е объркан трупа.

Явно е свързан с цитата над него. Как се съчетава това: с това: Вярващите не може ли също като тебе да се борят с наивността и псевдонаучността на атеистите? Защо си мислиш, че вярващите не гледат на атеистите съвсем по същия начин, по който атеистите на вярващите? Тъй че спокойно може да завъртиш писанията си на 180 градуса и да прецениш как изглежда текста, като се разменят местата на думите атеисти и вярващи. Ами няма как да престанат да ги отъждествяват, защото религията на комунизма си е атеистична, т.е. комунизмът също проповядва, че няма бог и тази религия си е също атеистична. То като не може да броим комунистите за атеисти, то тогава сигурно ще трябва да сложим православните за изповядващи истинната вяра, а мюсюлмани, католици, протестанти, юдеи, будисти пр., и пр. за заблудени овце. Не се срами от своите единоверци-комунисти. Всъщност цялата атеистична дружинка дето дращите в темата сте ти точно от тях. И тъй като сте възпитани в тоталитарно-комунистически атеизъм на всяка страница изпадате в истерия, че друговерците не искат да се съгласят с вашите догмати още щом ги изречете веднъж, камо ли щато сте ги повторили няколко пъти. Струва ми се излишно да вадя от други теми колко от тъдяващните атеисти са ревали за щастливите години от реалния социализъм и са пропагандирали идеите на БСП. Където и да идете, все сте си същите. На мен по-страшно ми звучи да си мюсюлманин във Франция: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2729511 Та какво остава някой да е вярващ в братска социалистическа Корея: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%B2_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F

А правото на защита как се връзва с двойно седене в затвора? Защото ако е била в затвора и бъде оправдана за мнимото убийство, то това няма да се приспадне от това, което ще трябва да изтърпи за действителното убийство. Ако е като във филма е едно, но ако двете са извършени едновременно и тя е лежала точно заради убийството на любовницата, то това време ще следва да й се зачете. На практика обвинението си е същото, защото всички съставомерни признаци са същите. Тя не е съдена за конкретен труп, а за конкретен човек, който действително по същото време е бил убит от нея. Ако беше откраднала труп, то тогава друга работа - съдена за труп който не е откраднала, а не за трупа, който е откраднала. Но нашия предмет на престъпно посегателство е друг.

1453-2013 Във връзка с годишнината от превземането на Цариград от турците - храмът "Света София". Въпреки желанието си да отвоюва Цариград на Фердинанд му се отдало единствено при едно свое мирно посещение в Османстана империя да стъпи върху "омфалоса" - мястото, от което императора отивал в олтара преди да се отправи за митатория на храма. ПАТРИАРШЕСКАТАКАТЕДРАЛА „СВЕТА СОФИЯ” – ТЕОДОСИЕВАТА БАЗИЛИКА / PATRIARCHAL CATHEDRAL “ST. SOFIA” – OLD BASILICA http://historicalcities.narod.ru/zarigrad/sv_sofia/sv_sofia_old.htm ПАТРИАРШЕСКАТАКАТЕДРАЛА „СВЕТА СОФИЯ” - ЕКСТЕРИОР/ PATRIARCHAL CATHEDRAL “ST. SOFIA” - EXTERIOR http://historicalcities.narod.ru/zarigrad/sv_sofia/sv_sofia_ex.htm ПАТРИАРШЕСКАТАКАТЕДРАЛА „СВЕТА СОФИЯ” – ЮЖЕН ВЕСТИБЮЛ, ВЪНШЕН И ВЪТРЕШЕН ПРИТВОР/ PATRIARCHAL CATHEDRAL “ST. SOFIA” – EXONARTHEX AND ESONARTHEX http://historicalcities.narod.ru/zarigrad/sv_sofia/sv_sofia_nartex.htm ПАТРИАРШЕСКАТАКАТЕДРАЛА „СВЕТА СОФИЯ” – НАОС, ИНТЕРИОР/ PATRIARCHAL CATHEDRAL “ST. SOFIA” – NAVE, INTERIOR http://historicalcities.narod.ru/zarigrad/sv_sofia/sv_sofia_nave.htm

Във американския филм осъждат съпругата за мнимото убийство, тя си изтърпява присъдата и тогава се установява, че либовницата е жива и живее със съпруга й, а те са убили друга жена и нейният труп е използван за да се вкара съпругата в затвора. Съпругата беше оправдана и щеше да й се плати обезщетение. Тя обаче реши, че живота й е съсипан от двамцата и наистина уби любовницата, като си мислеше, че няма да лежи в затвора втори път, а просто няма да й дадат обезщетение, т.е. реши да извърши престъплението, което несправедливо беше излежала. Като разбра, че ще лежи втори път се самоуби. Тя беше оправдана, защото любовницата не беше убита, а към другото убийство нямаше отношение. В този случай имаше три дела - едното със съдебна грешка, едно за истинското убийство на любовницата и едно срещу съпруга заради трупа. Но ако докато съпругът е убил "мнимата любовница" съпругата наистина е убила любовницата, то тогава всеки го осъждат съответно за неговото изпълнение. Съпругата няма да я оправдаят, защото тя наистина е убила любовницата, а само може да се направи корекция на обвинението. В този случай тя няма да получи обезщетение, но няма и да лежи наново в затвора, защото е извършила престъплението преди присъдата и е била наказана. Във филма имаме неизвършено престъпление (убийство на любовницата), а в това, което разглеждаме то си е извършено. Сиреч има значение кога е присъдата - дали преди да се извърши или след като е извършено. Съображението е да се избегне саморазправата, но и да не се стигне до това едно лице да изтърпи две наказания за едно и също нещо. В разглеждания случай имаме извършено престъпление преди присъдата от същото лице и със същата жертва. Това са съществените обстоятелства. Другите обстоятелства са несъставомерни - напр. мястото и часа, а служат за прецизиране на обвинението. Ако се касае за съставомерно обстоятелство (напр. извършено нощем), то тогава вече нещата са по-други, защото от неговото наличие или липса зависи дали въобще има престъпление. Но когато състава е, че съпругата се осъжда ако убие любовницата, то той си осъществен и няма грешка.

Дааа, голяма арогантност трябва да понесе един правоверен борейки се със заблудите на иноверците. Между другото и садо-мазохистите се чувстват щастливи докато се отдават на страстите си. Та ако критерият дали нещо е правилно е това дали то прави щастлив този, дето го върши, то се опасявам, че там дето важи закона на джунглата ще ни се види да има цивилизовано и хуманно общество.

Ами не е ясно кое всъщност е разследвано: 1) Убийството на мнимия труп или 2) Убийството на любовницата Ако е разследвано убийството на мнимия труп, то тогава тя може да бъде оправдана за това убийство и да се повдигне обвинение на действителния убиец. Но по-скоро това убийство изобщо няма да е разследвано, а само е бил използван трупа. Тъй че ще си имаме две обвинения, като тя няма да бъде оправдана, а ще бъде осъдена за убийството на любовницата, а съпругът за убийството на "мнимата любовница". Ако обаче е осъдена за убийството на любовницата, която все пак действително е убита по същото време, то тогава няма да бъде оправдана защото по делото е бил представен грешен труп, но си е установено категорично, че съпругата е убила любовницата. Във филма тя убива съпругата доста години след като е осъдена за това и там нещата са доста по-прости и ясни. А ние започнахме да обсъждаме по-усложнения вариант, ако убийството е извършено по-същото време, когато е убит "мнимия труп".

Хитлер е бързал с войната със СССР, защото "чудото" му се е оказало въздух под налягане и всеки момент е щял да се спука. СССР също не е била в розово поражение и Сталин много се е нуждаел някой да го нападне, та да има с какво да оправдае провала на социализма. Затова Сталин се е правел на разсеян, че Германия готви нападение и в началото войната върви зле. Не че поразиите, които Сталин е направил в СССР няма значение, но просто съотношението на ресурси е фрапиращо за да е предвидим краят. Ако и българският социализъм беше загинал някъде през 60-те щеше да остане доста по-мил спомен за него. Но той продължи по-дълго и ще се срине тотално. С Хитлер е щяло да стане същото - ако не е бил военният крах, го е чакал икономически провал.

Файдата от такава реклама си е чиста антиреклама, като в приказката за лъжливото овчарче (не го бъркайте са Лъжливото Овчарче). Ако туристите привикнат за България да се пускат фалшиви реклами, то те ще загубят интерес и към истинските артефакти (ще ги мислят и тях за ментета), каквито имаме много и при това са интересни.

Това не го разбрах много. Ако я съдят за мнимото убийство, което като фактическа обстановка няма нищо общо с истинското, тогава може да говорим за оправдаване. Ако имаме само "грешка в трупа", но останалата фактическа обстановка си е вярна ще си я осъдят за убийството, а за другото убийство - другия извършител. Все пак ако трупът бъде унищожен това не означава, че убиеца няма да бъде осъден. В смисъл ако са събрани доказателства, че съпругата наистина е убила любовницата, но като доказателство е представен друг труп, то няма да има оправдаване. Вече чисто процесуално как ще бъде решен въпроса зависи от ситуацията - може да има връщане на делото, може да има възобновяване и т.н. Отпадането на едно доказателство не означава оправдаване, ако има достатъчно други, още повече пък, ако отпадналото доказателство бъде заместено с друго годно. Ако обаче доказателствата са за убийството на мнимата любовница, то пак зависи от конкретната ситуация. В зависимост от етапа може да продължи срещу съпругата за истинската любовница със съответните доказателства, ако е из съдебните инстанции може да бъде върнато или възобновено. Пак технически е въпросът дали двете убийства ще се разгледат в едно дело - тогава тя ще има ново обвинение с новите данни, а съпругът и ще има обвинение за другия труп. Ако съпругата пък попогрешка беше убила друго лице (вапр. сестрата-близначка на любовницата), то тогава вече можеше да бъде оправдана за любовницата, тъй като такова престъпление няма, да бъде осъдена за близначката при всички случаи с изменение на обвинението поради промяна на фактическата обстановка, а съпругът да бъде осъден за убийството на мнимата любовница.

Технически погледнато много хора твърдят, че са виждали дракон и в днешно време, та какво остава за по-раншно http://www.citadelata.com/info/creatures/Nessie.htm При това също е от езеро и прилича на това, дето го има по иконите.

Ами имаме във всички части на света един единствен световен потоп, независимо от това, дали тези части са били в културно общение едни с други. Не става дума за няколко локални наводнения, а всички говорят само за един уникален потоп. Взаимстването се установява чрез конкретни данни, а не чрез фантазиране и нагаждане. Има примерно един американски филм, в който Орфей е негър, ама все пак се казва Орфей, тъй като има взаимстване. В случая имаме текстове от различни епохи, но само тези на Библията са си били известни от написването си до сега без прекъсване. Другите текстове се оказват забравени под земята и атеистите до намирането им са пеели друга песен- че нямало древни текстове, в които да се говори за потоп. На второ място ако са препис трябва да има сходства - например в имената. Геологията работи с векове, хиляди и милиони години, тъй че 40 дена дъжд, пък дори да е залял цялата земя няма как да се установи, така както наводненията, които в момента са в Прага и Германия няма да могат да се установят геологически след няколко века. Това, че има установени наводнения, не означава, че всички големи наводнения могат да се установят. Нека не докарваме дискусията до фундаменталния въпрос що маймуните в зоопарка не еволюират и не стават хора. Между другото в руската статия на Уикипедията има снимка на останките от Ноевия ковчег. Разбира се има и друга категория, която набляга на догматите на вярата си като основен аргумент: Няма нужда да се разисква - догматите се приемат на вяра, иначе са наука, а не религия.

Тя границата ни и сега е близо от Одрин, а от Гърция пък се вижда как светлините на града се отразяват в облаците. Мавро Орбини не възпроизвежда текста за Одриския крал. Той взима от този пасаж алтернативата, която е в латинския текст, но при Балшичите. С това обаче ще се занимавам в статията за последните царици на второто царство. Халкондил прави една ретроспекция и усилено архаизира. Резултата е, че при Орбини се е получил малко двусмислен текст, макар при него по-скоро може да се приеме, че градът е византийски: Орбини говори за положението в България, казва че решил да завладее Византия и споменава за превземането на Одрин, а след това забива за одрисите, казва че територията на царството им отговаря на тази на България и Сърбия и продължава с българската история. Подходил е Соломоновски - от текста може да се остане с впечатление, че градът е бил византийски, защото в едното изречение се разказва за намерението на Мурад за завладее Византия, в следващото за превземането на Одрин и после, че на земята на одрисите били България и Сърбия. Станало е малко като историята със запетайката - ако я преместим градът отива в другата държава. И какво се е получило в руското издание, което вече е ползвал Паисий:

Работата е там, че навсякъде се говори за един световен потоп, а не за няколко локални наводнения. Няма такива прилики, че да може да се твърди, че едното е препис на другото или поне подражание. При взаимстването напр. най-често има възприемане на имена, като към старите герои просто се добавят нови. Дори да се появи ново име, то обикновено паралелно остава и старото име на героя. Библейският потоп е родствен с тези описани в Междуречието по основните признаци, по които е близък и с останалите световни потопи.

Протекционизмът сам по себе си не е нито нещо добро, нито нещо лошо. Както храненето - не можем без храна, но преяждането води до болести. Протекционизмът употребен в краткосрочен план стимулира икономиката, но употребен в дългосрочен план прави стопанските субекти неконкурентоспособни - такива се оказаха например социалистическите предприятия. При Стамболов имаме протекционизъм. България като новоосвободена държава е трябвало да има старт и в този начален етап са приложени някои мерки на държавата за стимулиране на вътрешното производство. Но си е било ясно, че това е само за старт и новите предприятия са били наясно, че държавата няма да ги крепи вечно, а трябва да могат да се конкурират. Друг случай имаме малко наложен външно с чакането да ни приемат в ЕС. От ЕС удължиха периода за нас, за да се преструктурира икономиката ни и да може да се конкурира с тази на останалите страни-членки, щото след влизането в съюза падат митата. Само дето у нас "Партията без алтернатива" предпочете вместо да направи предприятията конкуретноспособни да ги окраде, тъй че фалираха още преди да се влезе в ЕС. Най-съществената разлика между комунистите и фашистите (националсоциалистите) е отношението към въпроса за частната собственост - първите тотално я отричат, а вторите проявяват към нея търпимост. Другите разлики са повече външни, тъй че често се стига до преливане - в Германия Хитлер идва на власт с гласовете на комунистите (макар последните да го крият, като атакаджии гласували в България да има турско правителство). Мусолини пък си е минал първо през левицата, а после е оглавил десницата. На родна почва такъв екземпляр е Кимон Георгиев.

Аз бих препоръчал три сайта. Подразбира се, че са на руски и английски, както и че рано и скоро у нас няма да има преведена толкова многобройна литература: Early Church Fathers Библиотеката на Руслан Хазарзар Вехи Библиотеката на Яков Кротов Святоотческое наследие - за наш срам, на този сайт може да четем произведенията на нашия архиепископ Теофилакт Охридски (или Теофилакт Български, както се среща в чуждите публикации) на руски, щото много от тях ги няма на новобългарски.

Едната фигура на сандъка от Терачина е конник, но другата е по-скоро кентавър, тъй като има едно тяло с коня. Освен това има доста изображения на св. Георги на кон из цяла Европа, докато оброчните плочки извън балканско-черноморския регион са по-скоро изключение и се свързват с траки, които са били изпратени да служат в други провинции. С глупостите за измисления град Ласия няма да се спирам, защото си имаме една чудесна тема, че не само този град не е съществувал, ами че цялата Римска империя е измислица на западняците и там може на воля да се пише, не само, че много от селищата в римските пътеводители ги няма, ами дори че няма град Рим (има Рома, ама жителите му са мургави и кресливи като истински роми) . Там е идеалното място да се обясни, че св. Георги е разпространен из цяла Европа, тъй като всички са българи и са си имали Тракийския Херос, докато западните историчари не измислили римската империя и не заместили Хероса със св. Георги.

Във връзка с началото на турското настъпление срещу България, Паисий Хилендарски е отбелязал, че то било предизвикано от византийците, тъй като цар Иван Шишман им отнел Одрин: Заради ред неточности в Паисиевата история, често информацията в нея по презумция директно се третира за грешна и обикновено това решение се намира за съвсем задоволително и не се прави опит сведението да се подложи първо на критично изследване, а едва после да се отрече. Макар на пръв поглед сведението, че Иван Шишман е владял Одрин в началото на турското настъпление да изглежда съмнително, то простото отричане на това обстоятелство е напълно необосновано. Турските летописци описвайки първия етап от завладяването на българските земи отбелязват едновременното превземане на Стара Загора, Пловдив и Одрин. Това обаче ще рече, че турците са започнали война едновременно срещу Византия и България. Практиката на османските султани обаче обикновено не е такава, а те най-често започват война само срещу един владетел, като привикват тези с които са воювали след това или ще воюват после да се включат в похода. Нешри ни е оставил едно изброяване на българските крепости, като той е наблегнал основно на тези край Дунава, като дава обаче доста по-голяма обща бройка: Макар Одрин да не е изброен сред крепостите на Шишман, малко по-напред в същия абзац стои следния текст: Нешри не свързва началото на турското настъпление с подбуждане от страна на византийците. В края на първ. пол. на ХІVв. наистина има военни действия между цар Иван Александър и Византия в региона между Несебър, Перперикон и Димотика, като те са свързани с гражданската война в империята. Кантакузин обвинява българския цар, че е ползвал турски наемници за отбраната на черноморските градове, но също така отбелязва, че Иван Александър е считал, че византийците са подтикнали турците да извършат опустошения в българските земи. Ситуацията е добре обобщена от Димитър Кантакузин в Житието на св. Иван Рилски: И докато за турското нашествие българи и византийци се разменят взаимни обвинения, то е добре известно, че савойския граф е бил подбуден именно от тях да предприеме нападението на българското Черноморие точно в разглеждания период. „Савойската хроника” съставена през 1464-1465г. от Йохан Сервиан описва кампанията на „Зеления граф” Амадей VІ срещу България през 1366г. Във връзка с обсадата на Варна има един интересен пасаж свързан с Одрин: Савойската хроника съдържа неточности, като например, че византийския император е посочен с името Алексий, а очевидно става дума за Йоан Палеолог. Що се отнася обаче до Черноморските градове и крепости, то сведенията в хрониката са изключително точни. Съществува и още един извор от ХVв., при това от водещите, който свързва цар Иван Шишман с Одрин – Лаоник Халкондил. Когато пише за цар Иван Шишман той го е нарекъл „Όδρυσων βασιλέα. В по-новите издания текста е поправен на „цар на мизите”, но в латинския превод, който изглежда е ползвал Мавро Орбини и на свой ред е послужил за извор на възрожденските ни историци текста е: „Sismanno Odrysiorum … regi”, т.е. Шишман - одриския крал”. Макар най-вероятно самия Одрин да е бил във византийски ръце към началото на турското нашествие, то с положителност може да се каже, че българската граница е била недалеч от този град

Лесно е, когато има някой като тебе да докарва дискусията до спамене.