Galahad

Развитието на банките и на банковите операции въобще е в пряка връзка с разрастването на търговския оборот. Не случайно първите банки са именно в търговските градове. Интересно ми е обаче като какво точно си представяш валутния борд? Той определено не е чудовището, което си въобразяваш че е. Всъщност не е нищо особено. Но идеите ти за това, което трябва да прави БНБ са вече чудовищни и могат като нищо да ни докарат нова Виденова зима, макар че сега ще е много по-тежка и драматична.

На Централни банки на граждани с много високи заплати. Размерът е функция на оборота - икономическо мъртвило в България, мижави операции на БНБ, голям стопански оборот на Запад - големи суми. Елементарно.

По тази логика в Сорбоната, Оксфорд и Харвърд би трябвало да има факултети по атеизъм, българска автохонна история и катедри по хиромантия, гледане на кафе и за бабини цярове. Имаме вяра и имаме наука богословие и за кой ли път обяснявам, че именно последното е предназначението на този раздел. Както имаме литературно произведение и критическо изследване на това произведение - в първото има разни белоноги Гергани и паши, а във второто метафори, епитети и т.н., т.е. едното е художествена творба, а другото е научно изследване на творбата и именно последното се прави в училище, а четенето само за удоволствие е нещо, дето се прави по желание у дома.

Съвсем наскоро имах възможността да погледна новия център на София. Макар всичко да е още опаковано с найлони имаше доста туристи, които снимаха - като бройката значително надвишаваше тази на мераклиите да видят Божовите лъжемощи на Йоан Кръстител. Факт е обаче, че на това място сериозно се работи за консервирането и експонирането на обектите и София най-сетне наистина ще придобие облика на един древен град. За сравнение при строежа на сградата на Министерския съвет без каквато и да е необходимост е била срината част от ротондата "Свети Георги", а "по-дребните" обекти изобщо едва ли някой ги е смятал (след ВСВ тъй като центърът е бил доста пострадал от бомбардировките много от днешните сгради са правени след войната). В някои други градове обаче ситуацията не направо плачевна и добре запазени сгради са докарани до руини. В резултат например на дейността на предишния кмет на Бургас от БСП - Йоан Костадинов беше срината стара къща (пише за вграждане, но всичко приключи със сриване) за да се направи небостъргач и което е още по-лошото катедралния храм на града бе сериозно повреден заради строежа на паркинг до там, че се наложи да боде затворен (намиращото се на площада училище е с по-малко щети).

БНБ също може да прави някои интересни неща, но нейната същност е на административен орган, а не на търговска банка: Чл. 32. Българската народна банка има право да извършва: 1. кредитни операции срещу обезпечение; 2. сделки с благородни метали; 3. сделки с чуждестранни валути; 4. сделки с депозити и финансови инвестиции; 5. операции, свързани с платежния оборот; 6. комисионни сделки; 7. банкови сделки с чужбина Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) (1) Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата въз основа на сключени договори и при пазарни условия и цени на услугите. (2) Като фискален агент и депозитар на държавата Българската народна бан- ка: 1. извършва банковото обслужване на сметките и плащанията, включени в системата на единната сметка, от името и за сметка на Министерството на фи- нансите; 2. събира и предоставя на Министерството на финансите периодична инфор- мация за сметките на бюджетните предприятия в банки в страната; 3. действа като агент по държавни дългове и по дългове, гарантирани от дър- жавата; 4. може да извършва и други договорени с министъра на финансите дейности. (3) Като агент по държавни дългове Българската народна банка води сметки за държавни ценни книжа, които се регистрират по приобретатели на дълга. (4) Българската народна банка може да действа като упълномощен предста- вител на Министерския съвет за цели и при условия, определени от нея и от Министерския съвет

Струва ми се, че има някакво неразбиране за същността на БНБ. Тя се нарича банка, но по същество е административен орган упражняващ административен контрол върху дейността на банките. По принцип една частна банка при необходимост може да вземе заем от друга банка. Всъщност има много и различни междубанкови операции. Централните банки се намесват в някои ситуации, но в случая става дума не за банкова операция, а за политика реализирана от специализиран държавен орган - напр. изкупува или продава валута за да се избегне нежелана промяна в курса и паника на пазара. Но това не е банка на банките, а по-скоро администратор на банките, който има различни лостове за контрол и въздействие.

Във всеки реномиран университет има теологичен факултет и така е от векове. Чарлз Дарвин например е завършил богословски факултет. Струва ми се, че се касае за доста по-сериозен пропуск отколкото предполагаш. Посочих някои психологически характеристики на атеистите. Виждам, че някои не са съгласни. Тъй че ще дам няколко характеристики, които важат за всеки вярващ, независимо дали е атеист, монотеист или полетеист: 1. Неговата вяра е единствената истинска, права и чиста. 2. Неговата вяра е единствената убедително обоснована от нейните богослови. 3. Неговата вяра е единствената подкрепена от несъмнени, категорични и убедителни доказателства. 4. Представителите на другите вероизповедания са заблудени овце в резултат от тяхната неосведоменост и природна тъпота. Ако искате пример, ето: Ако в това изречение замените "вярващия" с "атеист" или "друговерец", а "атеист" с представител на което и да е вероизпевадиние, то съответния представител със сигурност ще се съгласи с една такава сентенция. Това е разликата между наука и вяра. Защото и за православния християнин атеиста по необходимост е ограничен във възприятията си, а той самия не.

Статията е силно повлияна от Фройд с наблягане на автобиографични моменти. Тъй че в крайна сметка доста се е отклонила от заглавието. Атеистите може да ги обособим на две групи - осъзнати и неосъзнати. Неосъзнатите атеисти също може да ги разделим на две групи - следващи групата и опозиционери. Тези, които следват групата в семеен план са продължители на семейните традиции - те са атеисти, симпатизанти са на партията на по-старите в семейството, също на футболния отбор и въобще на всичко, което е традиция в семейството. Тези, които следват групата в по-широк план по-достъпно казано следват модните тенденции - ако другите пушат и те пушат, ако другите са въздържатели и те са въздържатели, ако другите са атеисти и те са такива, ако другите носят минижупи и те носят ... При опозиционерите всичко е с обратен знак - ако родителите са вярващи те са християни или обратното, ако масово се носят дънки, те ходят с костюми, ако всички са изрусени, те са брюнетки ... Общото за групата е, че те нямат определено отношение към самия атеизъм, както и към всичко останало, а просто следват или отказват да следват стадото. Като цяло избягват аргументиран дебат. Осъзнатите атеисти са достигнали до някакво прозрение по въпроса. Те вече имат определено отношение към самия атеизъм и възприемат едни или други негови догмати. Те вече имат някакви възгледи на базата на които са готови да водят някакъв дебат. Има и една междинна категория между вярващи и атеисти. Тези типове обикновено сутринта се сърдят на себе си, след обед на целия свят, а вечер на Бога. По същество са вярващи, които обаче твърдят, че са атеисти с идеята да накажат по този начин Бога, че не им е угодил с нещо. Ситуация сходна с Иван Костов след предишните избори, когато реши да не говори на електората, защото не е гласувал за него. Доколкото само осъзнатите атеисти имат някакво осмислено отношение към вярванията си, то по-натам ще напиша няколко думи за тях. Най-често те имат два основни напълно противоречащи си постулата: 1. Те считат, че тяхната вяра е базирана на науката; 2. Те считат, че не трябва нищо да доказват на база на науката, а на тях трябва опонентите им да доказват обосновавайки се с науката. Казвам, че са еклектични, защото от една страна претендират догмите им да са научно обосновани, но от друга страна искат нещо, което го няма в никоя наука - да не доказват твърденията си. Въпреки, че се мислят за своеобразни научни шамани атеистите често си нямат представа нито какво точно е Бог за дадена вяра, нито пък кои са неговите особености, които се срещат ако не във всички, то поне в масовите религии. Най-често Бог, чието съществуване оспорват е нещо, което съществува в собствените им представи и е нещо доста по-различно от това, в което опонентите им вярват. При това положение опонентите им започват да се мъчат да им обяснят какво точно е това, в което вярват. Ситуацията малко напомня на чукча, дето обяснявал с елена какво е било зебра (като елен, но без рога и на ивици), жираф (като елен, но без рога и с дълъг врат) и крокодила (е това изобщо не приличало на елен). Напр. на атеистите с ТСЗС-арска подготовка е доста трудно да им се обясни, че Бог не е идентичен с иконата или статуята, тъй че няма как да го видят от самолета да се излежава на някой облак. Та всъщност темата, която е избрана за статията е интересна, но реализацията май не е много сполучлива - от залитането между битови случки и хард-фройдизъм се е получило не много разбираемо четиво.

София - храмът "Свети Спас" Храмът "Свети Спас" през време на Османското робство е бил една от типичните софийски черкви и е приличал на "Света Петка Самарджийска". След Освобождението е бил разширен, но през ВСВ е бил сериозно повреден от бомба. "Народната власт" не пропуснала случая да го срине нацяло. Днес могат да се видят само останките от по-старата сграда, макар и доста трудно, защото намиращата се над руините "Уникредит Булбанк" си е позволила да ограничи достъпа до една от забележителностите в центъра на София.

Относно образователния ценз - не се отчита важната подробност, че вота има ролята да се види, какво е разреелението на силите в обществото. Ако бедното и необразовано мнозинство бъде отстранено от управлението, то тогава мнозинството може да намери друг начин да вземе властта в свои ръце чрез въстание или революция. Въобще ценза отстранява от властта фактори, които обаче може да са основни за държавата и тези фактори да поемат нещата в сои ръце по по-радикален начин. Същото би било и ако се репресират най-богатите, защото и те ще намерят алтернативно решение, което може да е лошо за държавата - напр. неудачната фискална политика на Франция. Мерки на ограничаване са удачни само при някои временни структури - напр. като при мерките на Махмуд Втори при ликвидирането на еничарския корпус, мерките на Петър Велики за ликвидиране на корпуса на стрелците или лустрация на доносниците. Но трайни фактори като бедни, богати, образовани и др. под. ако се ограничат това в краткосрочен план може да има ефект, но в дългосрочен план няма как да продължи, защото ограничените ще намерят алтернативно решение, което обикновено е много по-лошо отколкото ако не им се отнемат полит права.

Днес има тенденция да се митологизират личности, които преди 20г. са били демонизирани. Много от репресираните от тоталитарната система са били много по-малко виножни от нея. Тя все пак е била спътница на лидер на съпротивата при това по свой избор. А режимът е репресирал примерно внуци, които не са избрали сами предците си, а и са родени след събитията и не са излършвали контрареволиционна деиност.

в единия препис се говори за лариска пленница без да се посочва име, а в другия има нейното име и на баща й, но не пише че е от Лариса. Предполагам, че Йончев говори за това.

Сапунът се е ползвал векове, но хората не са знаели защо той мие. Само са имали някакви предположения. Ако подхванем тази линия, то въз основа на атеистичната догматика като нищо може да стигнем до извода, че сапунът не съществува и не мие. Това, че според религиозните вярвания на атеистите излиза, че Бог и сапуна не съществуват, това съвсем не означава, че ги няма.

Редакцията на хрониката на Скилица-Кедрин от Деволския епископ Михаил. Именно той дава много допълнителни сведения за края на ПБЦ, а след това и за българската охридска архиепископия, които ги няма в текста на Скилица Кедрин. По-скоро въпросът е къде е източникът за това: или пък това: Планираният брак е между Роман и сестрата на императора, а двамата пратя са представени като роби на цар Роман. По-скоро става дума за странните обстоятелства около смъртта на цар Борис ІІ.

За презумцията за невинност изобщо не си прав. В правото някои положения са обявени от закона, че са такива, независимо от това дали е така или не е. Когато това, което закона обявява че съответства на определено положение е това, което обикновено става в живота, то тогава говорим за презумция, т.е. предположение. Такава е и презумцията за бащинство - баща е този, който брака посочва. В други случаи обаче законодателя въвежда положения, което може не само да не са това, които обикновено става в живота, а дори да са точно обратното. Те се наричат "фикции", т.е. измислици. В тези случаи законодателя или измества доказателствената тежест или изобщо не допуска за дадено нещо да се правят други изводи, дори и да са самата истина. Това обаче са изключения. Това, което е нормалното и масово явление е отрицателния установителен иск - т.е. иск, при който ищецът доказва, че нещо не съществува. Е то и синодалните доносници също вярват в нещо, ама то не е толкова важно за тях, колкото вярата в оперативния работник и явочника им. В този раздел се натъкваме на точно обратното - такъв наплив на войнстващи атеисти има, които с такова апостолско усърдие изливат вярванията си, че е трудно да се развие богословска тема без да бъде оспамена с пълни глупости. В родния нет по своето усърдие и качество на обосновка атеистите дори надминават автохонците, ама не в положителна насока.

Ами това е всичко, което е известно - престолонаследникът е син на Агата, която била лариска пленница според единия препос, а според другия дъщеря на управителя на Драч. За Гаврил Радомир е посочено, че е бил женен за унг. принцеса, а после за пленницата от Лариса Ирина. А Синодика тъй като го има в нета, то ето и откъса: Структурата на редовете е като в Синодика и така, както са записани би трябвало Ана-Анисия да е първата жена на цар Иван Асен ІІ. Втора опция е това да е съпругата на цар Петър, тъй като тук е след Елена, но в Боянския поменник е преди нея: Анна царица, Евгения царица, Ксения монахиня, Елена царица, Иначе аз ще се самокоригирам. Относно втората съпруга на цар Иван Шишман, то е твърде възможно той да е нямал втора съпруга, а Драгана да е била съпруга и дори само сгодена за синът му Александър. Сведението за съдбата й след овдовяването й е късно, а на базата на някои по-близки до събитията данни кара някои сръбски учени да считат, че Драгана не е била овдовяла след смъртта на цар Иван Шишман, т.е. че е не е била негова съпруга.

Ами ако атеизмът беше липса на вяра, то тогава нямаше да го има войнстващия атеизъм. Защото фанатизмът е пресилена вяра, пък то 0х999=0, или както се казва от нищо нищо не става. Ако на атеистите просто им липсваше вяра, то те нямаше апостолски да проповядват своите вярвания, а при първа възможност и силово да се опитват да унищожат другите вероизповедания, т.е. атеизма по нищо не се отличава от другите религии от гледна точка на вяра, а разликите са вече в догматите на самата вяра - едни вярват че няма бог, други, че бог е само един, трети, че са само няколко, а четвърти в много богове - римляните примерно си имали ресорни богове са всичко. Примерно имаме фенове на отбори и липса на интерес към футбола - първите са трепят, но последните не са си направили поне засега своя агитка, която да ходи да се бие с феновете на отбори и да им троши стадионите.

За Сливен и Ямбол сложих цитата от Алеко. Другия наш виден хуморист Чудомир също се е включва в дербито, този път във връзка с драмата за минералната вода в Ямбол. Болката разбира се нямаше да е толкова голяма, ако конкурентите си нямаха Сливенските минерални бани. За двата големи Черноморски града дербито е сравнително отскоро по понятни причини. Твърди се, че през соца битката е била за Нефтозавода и Делфинариума, като спорът е бил решен от народната власт по соломоновски, сиреч Делфинариума във Варна, а Нефтофима в Бургас. Появата на табелката "Най-добър град за живеене" обаче възроди битката с нова сила. Варна първа спечели приза, но след като първенството отмина към Бургас, то варненци "забравиха" да махнат табелката. Иначе и двата града имат ЖП гари почти близнаци и морски градини.

Това, че отрицателните тези не се нуждаят от доказателства изобщо не е вярно. Всеки трябва да докаже това, което твърди. Това е наука. При вярата нейните догмати се приемат без да е необходимо да се доказват. От тук иде и разликата между вяра и богословие (теология) - вярата си се приема без доказателства, докато богословите обосновават своите твърдения с постулатите на вярата, т.е. богословието е наука, макар и да ми е доста трудно да обясня, че именно това е предназначението на раздела.Примерно при християнството богословите са водели и водят спорове за иконите, като се обосновават с текстове от Библията. А ето как например се доказа една отрицателна теза - че остров, който фигурира от много години и на много карти ... всъщност не съществува. Не трябваше някой да доказва, че острова съществува и заради неуспеха му да се обоснове да бъде заличен острова, а се доказа, че там където на картата има остров ... ми няма такъв. Следователно атеизмът не е наука, а най-чиста проба религия, като един от догматите й е, че вярващите трябва да докажат, че съществува бог и докато не успеят, то значи няма такъв. Не случайно няма реномиран университет в света който да преподава науката "атеизмология".

Още една песен, която не е марш, но ми се вижда подходяща за раздела: http://youtu.be/YxDA701l0qQ "Бригантината вдига платна"

Напредъкът при протестите е, че хората не се оставиха да прикачат към протеста им мераците на олигархическите кръгове. Хората излязоха на протест срещу високите сметки за тока. По стара традиция обаче се направи опит да се ръкоположат "лидери" и да се подменят исканията на хората най-често с точно обратното. Появиха се и "ударни команди" - едни момци с бръснати глави, които мятаха камъни и се биеха хората за да разчистят площадите от неудобните протестиращи. И после се вкараха новите лидери - примерно строителен-предприемач-измамник, въпреки че хората не са го поискали на изборите за кмет се оказа "лидер на протеста". Появи се даже "камион-трибуна" за лидерите, с който протестиращото стадо се водеше да обикаля. За разлика от 1989г. обаче сега хората като видяха, че "лидерите" им прикачват като искания неща дето изобщо не желаят да се случат се отдръпнаха. Преди това не стана, което позволи примерно да се изиграе ТВ-постановката с палежа на Партийния дом, при което обаче единственото, което изгоря са документите от последните няколко години, за да не стане ясно кои хора колко пари са получили в едни куфарчета. Тогава се оказа, че полицията нищо не можа да направи за подпалването на избрана част от архива, но не позволи на проникналите в сградата да изнесат никакви компютри, документи и други носители на информация. А изгарянето на избрана част от архива на Партийния дом тръгна от твърдението на един отклонил се от военна служба момък, че щял да се самозапали. Радой Ралин (чийто внук за благодарност дълги години още ще е политик и депутат) тогава цъфна по телевизията да повика президента Желев (щото на някои хора не им дават телефонен номер, а направо телевизионен ефир да се обадят) да спасявал момчето. Та този път хората не се оставиха да им прикачат искания, каквито нямат за разлика от преди. Но обществото се променя бавно. Даже се получи нещо забавно - тъй като бяха организирани две активни мероприятия на ДС в един ден, то като отделиха кадрите за да участват в протеста не останаха хора за интронацията на патриарха-доносник и това, което трябваше да е пищна церемония протече като закрита конференция на политиците. Вярно, че интересът не е като при избора на папа, но липсата на граждани по време на нашенската интронация беше направо фрапиращ. Но както вече написах първата стъпка обикновено е отдръпването - т.е. хората спират да следват политиците. Следващата може да е или появата на нови реални лидери, или обществен хаос с прочистване на прогнилите елементи. Първото може да се осъществи много по-скоро, докато за второто трябва повече време, но пък се развива внезапно, протича бурно и напълно неконтролируемо. Най-често тези, дето са го предизвикали за своя огромна изненада се оказват не облагодетелстваните, а най-загазилите. Но е много жалко, че България пое този път на развитие. Разбира се е трудно кратко просъществувалата демократична традиция от Освобождението до ПСВ да формира устойчиво гражданско общество с опит и традиции.

после може да се продължи с Варна срещу Бургас и Сливен срещу Ямбол Иначе за Пловдив и Сердика се пропускат някои славни моменти - в Пловдив резидират някои от последните тракийски царе, а за Сердика си имаме тема: “Roma mea Serdica est”

В това отношение наистина има много голяма промяна. През 1989г. БКП проведе именно кампания на база етническо и религиозно противопоставяне и в крайна сметка успя да спечели изборите. Тогава БКП се обяви срещу връщането на имената, а СДС и ДПС бяха за връщане на имената. От дистанцията на времето изглежда някак безумно да се иска някой през ХХв. да носи не своето, а алтернативно име. Но тогава имаше огромни манифестации с лозунги: "Хляб и сол ще ядем, но България няма да дадем". Резултата се вижда - докарахме я до хляб и сол, но и България е изпоразпродадена. Същите сценарии се повториха в Тимишоара където комунистите успяха да настроят румънци срещу унгарци, в Косово сърби срещу албанци и Чечня - руснаци срещу чеченци. Тези, дето пропуснаха подобни проблеми не опряха и до яденето на хляб и сол, че даже взеха да изкупуват монополите в страните, където успяха да се организират етнически конфликти. Промяна разбира се има - няма ги огромните протести дори и когато Доган беше почти убит с газов пистолет без пълнител с патрони. Това не е случайно. През годините се видя, че основните противници в борбата за и против връщането на имената се оказаха дългогодишни коалиционни партньори. А някои от баш-борците срещу връщането на имената се оказаха същите "атакаджии", без които кабинета на Станишев в коалиция на Доган нямаше да може да се осъществи. Това обаче не означава, че политическото узряване на българския електорат е завършило. Напротив. Българското общество тепърва влиза в центъра на кризата. Днес старите партии и политици тотално се отхвърлят, а също не минават изпитаните стари номера за фабрикуване на нови обществени лидери. Тъй че в момента сме в най-трудния и високорисков момент. Олигарсите с правенето на досиета с компромати се опитват да предотвратят появата на водачи, които да поведат хората към промяна. Мащабите на събиране на данни и информация за хората в България днес са стигнали направо чудовищни размери, като се ползват всевъзможни способ. Но от настоящото положение има два пътя. Единият е мирна еволюционна промяна, като се даде възможност да се появят истински нови партии и водачи, които да променят страната. Другият път е зловещ, защото днес хората нямат водачи, които да ги поведат на протести, но няма и водачи, които да могат да ги приберат по домовете когато един ден сами излязат и организират метеж. Историята ни учи, че при този вариант обикновено се е стигало вече до пълното физическо унищожаване на старите политици. Последното разбира се не е толкова забавно, колкото изглежда на пръв поглед, защото в такива случаи цялата страна се оказва хвърлена в размирици, а после идва доста дълго и трудно възстановяване. Това не е театралния процес срещу Чаушеско, а примерно кърджалийското време в Османската империя или усърдната работа на гилотината по време на революциите във Франция. Така че по необходимост българското общество тепърва ще има още много да се променя. Въпросът е дали това ще стане по лесния или по трудния начин.

Не е така. Всеки трябва да докаже това, което счита за вярно. Атеизмът е вяра, защото атеистите на са доказали, че няма Бог/ове/. Проблемът става още по-голям, защото точно те държат да се доказва, но те самите абсолютно нищо не са доказали, а идеята им се върти около някаква сакрална мантра от рода на: "Вярвам само в себе си", "Не вярвам в нищо" и т.н. Атеизмът дори не разполага с някакъв сборник с научни обосновки, тъй че на практика това дори не е наука - няма какво да му се изучава - или 100% на вяра се приемат догмите му или не; място за доказателства и изучаване няма. В момента виждаме в България "плодовете" от подобна религия. Грехът пред всевиждащия Бог се наказва винаги, дори и този, който го е направил да е съвсем сам. Когато моралът опира до междуличностни отношения, то тогава санкция има само ако другите разберат и те хванат. Напр. крадеш и ако те хванат само тогава получаваш наказание. Или подслушваш, но те наказват само ако се разбере. Един от неофиц. принципи на българското соц. общество беше: "Всички крадат от държавата, наказват когото хванат". Без всевиждащия Бог няма санкция за нарушение на моралните норми, а това означава, че на практика е невъзможен морал и в едно чисто атеистично общество би могъл да действа само закона за джунглата. То май и вярата е основното, което ни отличава от другите животни - те също комуникират, някои видове имат социална организация и йерархия, оставят "надписи" (най-вече под формата на препикаване), правят си къщи, имат семейства ...

Пряката демокрация не бива да се бърка с референдума. А тазгодишния Сергейски "референдум" не бива да се бърка с референдум. Това, което се случи тази година у нас е плебсцит - т.е. олигарсите се допитаха до раята дали тя желае те да развиват ядрената енергетика по начин, по който на тях им е угодно и изгодно. Ако беше референдум, то в такъв случай трябваше да се реши пряко даден въпрос - напр. "Да се построи ли Белене?", "С държавни пари ли да се строи или от частна фирма?", "Ако не го строи бълг. държава фирмата непременно съветска ли да бъде или друга" ... По просто казано с Да или Не се решава съвсем конкретен въпрос. При плебсцита само се управомощават управляващите да направят нещо както намерят за добре - посочва се нещото, но те решават какво точно да бъде то. И както дадох по-горе пример - напр. императорът да направи конституция каквато намери за добре. Типичен пример за държава, където има много често референдуми е Щвейцария и не мисля, че швейцарците живеят зле. Има и възможност да се наложи "народно вето" на приет от парламента закон и той да бъде обезсилен - разбира се не и у нас сега. Има и друг вариант - напр. във Франция конституцията се променя от парламента без ВНС, но промените влизат в сила само ако бъде одобрена на референдум. Без референдум във Франция не е възможно да се промени конституцията. А у нас искат да направят така, че да се махне ВНС и депутатите да си правят каквото искат. Разбира се няма как всичко да се решава от гражданите - най-малкото защото те няма да имат време и възможност. През античността е имало пряка демокрация, ама тогава робите са бачкали, а свободните са гласували срещу хляб и зрелища. Туй звучи някак много познато. Но дори и през античността, там където е имало пряка демокрация е имало и други органи, които най-често се избирали и те също са действали. Тъй че прякото гласуване на целокупния народ се ползва рядко, но по важни въпроси. Тъй като става дума за държавно устройство и то за основите му, примерите за което и да е по този въпрос не са много, тъй че ако се ограничи времево, трудно може да се намерят за някои неща подходящи примери. Има ограничения за дискусия свързана с политика. Но що се отнася до референдумите в България и по-точно до това каква е уредбата на въпроса в България, то това трябва да се дискутира не само във форума, но трябва да залегне и в учебния план на училищата. Не може да се призовават хората да гласуват, а след 12г. ходене на училище да не са учили поне един срок защо гласуват и какво зависи от техния глас. Оказва се, че гражданите са длъжни да знаят закона и се наказват, ако не го спазват, но държавата е длъжна да ги учи безплатно в продължение на 12 години на много неща, които изобщо няма да им потрябват, а не е длъжна да ги осведоми за това, за което може да ги санкционира, ако не го знаят. Това разбира се е друг въпрос. Та преди всичко е важно хората да разберат какво е положението с пряката демокрация у нас, но пък това най-добре се обяснява със сравнителноправни примери. Значението на дадено понятие се разбира по-добре като се посочи каква е алтернативата му