Galahad

Ами да направим една равносметка по тази система кои са достойните и недостойните да ръководят България: Отпаднали като недостойни по посочените критерии: - възрастов(30-70г.) ненавършили 30г. когато са поели управлението на държават: виз. имп. Константин ІV Погонат, виз. имп. Василий ІІ, рус. цар Иван Грозни, рус. цар Петър Велики ,анг. крал Хенри VІІІ Тюдор, англ. кралица Елизабет І, англ. кралица Виктория, княз Борис І, цар Борис ІІІ - образователен(висше) Васил Левски, Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Георги Бенковски, Тодор Живков - имуществен(доход над 24 000 лв. на година, недвижимо имущество над 100 000лв., движимо над 50 000лв.) Васил Левски, Христо Ботев , Стефан Стамболов, Георги Бенковски - семеен ценз(граждански брак и поне едно дете) англ. кралица Елизабет І, Васил Левски, Христо Ботев (няма офиц. брак), Георги Бенковски, Паисий Хилендарски, Константин-Кирил Философ, Климент Охридски, патр. Евтимий Търновски, Софроний Врачански, митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, екзарх Антим І, кардинал Ришельо Достойни да ръководят България (т.е. покриват всички изисквания): Агент Сава (Ахмед Доган) Агент Гоце (Георги Първанов) Агент Тервел (Божидар Димитров) Агент Дунав ( Жан Виденов) Юнал Лютфи Иван Костов Людмила Живкова и Иван Славков - Батето Р. Овч. Н.В. Симеон ІІ Симеон Дянков Като се пуска офертата по форумите не е лошо да се слага и сметката какъв ще е резултата, ако се приложи на практика.

Голямото българско попълнение се дължи на търговията с роби - т.е. с продажбата на българи като роби при завоюването на бълг. земи от турците. Махера говори за тях. А Мануил Комнин се е надявал не само турците да не стигнат до Цариград, ами да ги изтласка още по на юг.

Ами за майсторите от соцреализма има няколко култови фрази: "Майстор по всичко" (филмиран ) такъв имали, такъв пратили Викам ти майсторе, защото не ти знам името, ама иначе не си никакъв майстор. Опасявам се, че "реставратора" е отговарял на горепосочените изисквания. Наистина при реставрация се прави така, че при проблем да падне новото и да се запази старото, обаче в случая се опасявам, че вместо да укрепят конструкцията са правили беля.

Ето идва шифрограмата и тя носи ... Уволнение, уволнение, ти си нашето спасение. Щом на гарата пристигне дизелът червен, ний на него ще напишем: "Набор уволнен!" Уволнение, уволнение, ти си нашето спасение. Батальонът се строява, за последен път, старият се уволнява, ..... реват Уволнение, уволнение, ти си нашето спасение. На портала гетерали колкото си щеш старото се уволнява, с .... отдава чест Уволнение, уволнение, ти си нашето спасение. Първото многоточие е защото не мога да си спомня тази част от текста, а за останалите многоточия по-добре не питайте какво има там.

Не, това е обсадата на Цариград. Вдясно е Цариград, а в ляво би трябвало да е Галата, макар така както е изобразено по-скоро да е Девичата кула. Вижда се литийното шествие, в което кардинал Висарион носи Мандилиона, а другите носят иконата нарисувана от еванг. Лука Богородица Одигитрия. Виждат се и топовете на стените, а също и морската битка.

Струва ми се, че българина бърка изборите с мача, може би защото всеки българин разбира от политика и футбол, макар нито едно от двате у нас да не е както трябва. Това си има исторически корени. До 1989г. не можеше да излезеш на улицата и открито да говориш за политика. Но пък можеше да се говори за футбол. В Пловдив между пощата и хотел "Тримонциум" и градинката имаше оформен нещо като футболен "Хайд-парк", където пенсионерите се събираха и даваха съветите на големите футболисти от световния футбол как трябвало да играят, а разбира се и на двата водещи родни тима "Левски" и "ЦСКА". Една хубава вечер обаче, докато българите си седяха пред телевизора се съобщи, че вечния и живеещия с годините на орлите Тодор Живков все пак подал оставка. Ами сега?!? Опита от футбола се пренесе към политиката и феновете се разделиха на сини и червени, а избора като при тимовете се правеше повече по любов към цвета, отколкото с мисълта, че от това кой избират зависи тяхното бъдеще. Последваха едни избори - същинска руска рулетка. След четвърт век се оказа, че сме най-бедните, но пък с най-високите цени и данъци. И започна лек размисъл - защо и за какво българина гласува. Но манталитета не се променя за ден и по всичко личи, че повечето, които ще идат да гласуват, ще оформят вота си на вкус и цвят, с изключение на предприемчивото малцинство, което ще гласува за определена цена. От сега е ясно, че повечето, дето ще идат да гласуват нито ще искат от набелязаните партии да им кажат какво ще правят ако спечелят изборите и което е по-важното как смятат да го направят, нито пък въпросните партии имат намерение да им кажат. При така набраната инерция към урните разбира се няма да остане време за размисъл и за това как са се представили въпросните партии до сега - как са управлявали, а пък тази, дето не са управлявали какво са правили до сега или се сещат само предизборно колко любят електората и колко мразят тези, дето са го стригали до кожа и доили до капка през изминалото време. Отсега обаче е сигурно едно - че и при новия парламент няма да има подобрение, най-доброто, което може да се очаква е застой в мизерията и скъпотията, а най-вероятно - още по-голямо обедняване и влошаване на живота.

Честит празник!

За българските крепости Нешри пише следното: Предполагам, че при правенето на сметки не се изпуска и това, че Средновековна България е била доста по-голяма: от Бяло море и Драч до Карпатите и от Тиса до Днепър и Днестър. Манастирите също са били укрепени и по същество са били крепости, даващи сигурност на намиращите се вътре монаси. Феодалните замъци също са крепости - укрепен дом на феодала. Не всички крепости са имали гарнизони, някои просто са били убежище на близките села от разбойници или случаен набег, но не са имали някаква специална охрана и при появата на голяма армия капитулирали без съпротива. Тези с малки гарнизони правели същото. Затова в ист. съчинения често при един поход се описват много капитулирали крепости. Битките са ставали за крепостите където е била съсредоточена по-голяма войска или за големите градове. Дървените укрепления също са си крепости. Някои са се развили в каменни, но други са загубили значение и са били изоставени тъй да се каже на дървен период, но пак са си бройка за крепост. За тях може да се съди по ровове, при пожар по изпичането на земята и оставане на дупките, в които са били дърветата и разбира се по останките от керамика и др. под.

Вече близо четвърт век се гласува по този начин - за най-рейтинговите. Резултата - пак почти четвърт век ни управлява ДПС. Не сами - понякога в коалиция от партии, като никоя от тях няма за лидер българин. На избори всеки тябва да гласува за тези, чиято програма е най-близо до неговите потребности. Да се съветва гласува за най-рейтинговите е като да се съветва да си купите не вашия номер гащи и обувки от магазина или предписаното ви от лекаря лекарство, а да си вземете от трите най-купувани. Примерно носите 45 номер обувки, обаче си купувате от 40 номер, защото са от най-купуваните. И тъй като изглежда идеята е темата да е майтапчийска, то ще изплагиатствам началната статия и ще използвам безценните препоръки като съвети за купуване на гащи, та да видим какво ще излезе от това: Ето как: 1. Решете бързо какви гащи да си купите Това става по два начина - на влизане или на излизане от магазина. Решете еднозначно, без да се питате "ама дали сгреших" или "ами ако не ми станат". Изберете едни от гащите, за която мислите че ще ви станат и не променяйте избора, като примерно решите да ги пробвате дали ви стават. Не се плашете какви гащи ще си вземете; те или ще са ви по-мярка, или ще може да поканите в тях приятел/приятелка, или няма да може да влезете в тях, но пък ще можете да ги носите като препаска прикриваща слабините. Бързо решение кои гащи да (не) вземете ще освободи съзнанието ви от психическо натоварване и непрестанни въпроси тип "взех ли правилното решение". 2. Не агитирайте вашата половинка да направи вашия избор Най-опасният семеен спор е за тоалетите - особено когато се опитвате да си купите нещо по-скъпо. Извън дома си говорете (ако сте мъже) за коли, мотори, футбол и жени и (ако сте жени) за мъже, мъже и пак мъже. Не говорете у дома за тоалети освен на шега. Всяко избухване тип "абе, ти верно си луд да похарчиш толкова пари за това" най-много да доведе до премрежени погледи и бурен семеен скандал. 3. Започнете да следите какви гащи носи комшията/комшийката или колегата/колежката Идеята е следната - избирате си някой, чийто плащания в магазина не ви касаят. Оглеждате им друшките. Купувате си от интернет модни списания, поствате няколко снимки от тях на стената си във фейсбуук и гуугъл плюс и разпалено следите какво се продава в магазините, без да обръщате никакво внимание на българските. Няма как да не привлечете вниманието. Ако направите и подходящите комплименти, което е много по-лесно когато не участвате в плащането на дрехите, то може да ви отвърнат с любов макар и само за 10мин. н 4. Организирайте модно парти у дома Все пак трябва да сте поне малко в час с това, което се продава в магазина. Обаче - в крак с този гид, няма да се поддавате на щопингманията, а ще заложите на времепрестоя си в магазина. Поканете вашите приятели на модно парти в нощта преди пазаруването. Така съзнанието ще бъде заето с коктейлни рецепти, подходящи гости и други забавни неща вместо с цени и излишни килограми по талията. 5. Пуснете си отпуск в деня след пазаруването Денят е неучебен, а в работата ще се говори само за купеното и похарчените пари. Вземете си почивен ден и се наслаждавайте на живота. 6. Наложете вето на обсъждането на покупката у дома Ако в работна атмосфера и с приятели се справяте добре и не говорите за за купуването на гаши, истинската какофония може да дойде от семейните скандали. Не обсъждайте покупката със семейството, най-вече с роднини на съпруг/съпруга. Измислете си стандартно извинение и когато някой повдигне темата, просто го кажете с достатъчно авторитарен глас. Гарантирано спасение от високо кръвно и висок тон. 7. Гостите и телевизията - създайте алкохолна игра Неминуемо е, ако имате гости у дома, по телевизията да върви я реклама, я модно предаване, я рекламен клип за гащи. Измислете си забавна игра, но без да прекалявате с алкохола. Например - ако първата реплика на рекламното лице от екрана е “ако отслабнете, ще може да ги носите и вие”, отворете си бира. Ако стане дума за скъпи гащи - водка. Получаване на две на цената на едни - вода. И така нататък. Измислете си игра, свързана с рекламните клишета. Това ще оживи вечерята, повярвайте. И не забравяйте, че лек за шопингманията всъщност все още няма открит. Както - и ваксина. Приятен месец и приятно пазаруване!

Има обаче една малка подробност - не са съществували едновременно, а бройката се е натрупала за 4-5 хилядолетия. Крепост е общото название. Струва ми се, че бях пуснал тема по въпроса. Тук влизат крепостите в тесен смисъл, цитаделите, замъците и укрепените градове. Напр. Търново освен общото градско укрепление се е състоял от крепостите Царевец, Трапезица, Девинград, укрепени и обособени квартали като Френкхисар и освен това е имало и замъци като царския и патриаршеския дворцов комплекс. Пропускам "Замъка на Лъжливоовчеровци", защото това е типично казармено укрепление при входа на крепост. Но когато ги има всички тях го няма вече Никополис ад Иструм - той е само кариера за строителен материал за изграждането на Търново. Дори има хипотеза, че е възможно ранновизантийския Търновград да е носел името Никополис ад Иструм. Не винаги тракийската, римската, византийската и българската крепост са една върху друга, а понякога едната е на едно място, а другата е някъде наблизо, третата между тях, а четвъртата малко по-далече. Остров Сито в Париж където е бил кралският замък Консиержери пък е бил охраняван по протежение на Сена от замъците Лувър и Бастилията.

За числеността на армията - една армия в един момент може да се опитва да скрие действителната си численост, а в друг да я изкара много по-голяма. Първото е за да се устрои капан на противника, а второто е да се респектира. При Одрин ги има и двете - до решителната битка Калоян вади по-малки части и създава представа, че има малко хора, които лесно може да бъдат смазани. При засадата пък изглежда, че има много хора. Латинците също използват тактическа хитрост, като вечерта след поражението палят много огньове за да изглежда, че все още имат голяма армия и бягат. Дали Борил е бил разбит толкова катастрофално, колкото се описва - по-скоро не, защото няма неизчерпаеми ресурси, за да вади нови огромни армии за следващите битки. Опитва се да повтори битката при Одрин и не успява. Това вече си е поражение. Но тук има поле за размисъл и за политически ход. Успехът при Одрин засилва центробежните сили, тъй като на местните лидери при слаба латинска империя не им трябва силен български цар. Тъй че е възможно Борил да търпи преднамерено някои поражения, при които обаче да се елиминират неудобни му съюзни византийски части, което да води до отслабване на византийския елемент в Тракия и засилване на българския. До Борил градовете на юг от Балкана повече симпатизират на Византия, докато след Иван Асен ІІ пробългарският елемент се засилва. Разбира се заслугата за това може да не е резултат от някаква далновидност на Борил, а разместването на населението да е заради смутните години, през които четири империи си оспорват региона. При Калоян обаче градовете на юг от Балкана му оказват сериозна съпротива - Пловдив, Одрин и фаталната битка за Солун.

При Борил ситуацията вече е друга - той има сериозна вътрешни проблеми - с Иван Асен, със Стрез, с Алексий Слав, бунт във Видин. Макар ис отстъпки, той пък успял да уреди мир по северозападната и югоизточната граница, което също не е било лесно, защото и латинците и маджарите са били доста агресивно настроени и не е било въпрос само на желание, а и на убеждение. Тъй че за да постигне мир с латинците Борил все пак ще ги е убедил, а по онова време силата е била най-добрия аргумент.

Битката при Одрин 13-14.04.1205г. Одринската битка е едно от значимите събития за българската военна история. Няма да се впускам във фактологията на самата битка, защото в статията, за която е линка има достатъчно данни и са прегледани ред извори, някои често споменавани, а други не толкова. Идеята беше към нея да върви и филмче със сценарий близък до статията, но прехода на хостинга от Народа към Юкоз стана причина вместо да се правят нови неща да се поправят пораженията по старите. А датата на събитието си дойде, така че се наложи да се пусне наличното, а не замисленото. Доста е неприятно също, че все още няма изготвена обща статия за армията на ВБЦ и сравнително краткото изложение насочено основно към войската участвала в битката не позволява да се обяснят добре някои моменти. Надявам се в бъдеще с попълването на помощните статии да се оформи и една по-цялостна представа за основните събития от статиите. Но да се върна на предмета на темата. Едно интернационално събитие намира широк отзвук в много страни и народи. Одринската битка е именно такова, тъй като в нея участват бойци от много страни и народи. Това е станало причина събитието да бъде отразено в много извори. В общоевропейски аспект около фактологията на събитията няма проблеми. Но що се отнася до восточните, балканските и чисто нашенските нрави, то и това събитие се оказа във вихъра на буря в чаша вода. Докато битката при Онгъла е жертва на войнстващото автохонство, а падането на Търново стана прицел на неофашистки редакции изпълнени с изблици срещу евреи и турци, то битката при Одрин е жертва на два периода от по новата ни история. Първото печално събитие е Ньойския мирен договор, като трагедията е била свързана с тази битка, тъй като сред загиналите в сражението е бил и местния феодал на Ньой. Та тиражираната идея е, че Ньой е бил избран като реванш за битката при Одрин. Разбира се времената са били други и по време на мирните преговори с Антантата графинята на Ньой е била потомка на княз Стефан Богориди и е била една от водещите фигури, които са се опитвали да спечелят обществена подкрепа за победената България. Втората драма се появи в по-ново време, уж като преборване на старите митове, а по-същество проявление на научните нрави от предходното време да се громят и изобличават старите учени. Резултата от опита със стария манталитет да се прави нова наука роди поредното странно течение, което се опитва да изкара, че битката при Одрин едва ли не е била неразумна съпротива на Българите срещу вкарването им в ЕС и приобщаването йм към западната цивилизация. Разбира се нагаждането на едно събитие към конкретната политическа конюнктура не е някакво българско откритие. Така когато Франция губи войните с Германия националния реваншизъм издига в култ Жана д'Арк, при все че тя се е борила не срещу германците, а срещу англичаните - тези, без чиято помощ в по-новите събития французите са щели да се справят доста по-трудно. Стига се дори до там, не на фасадата на Сакр-Кьор в Париж са поставени две конни статуи - на св. Луи и на Жана д'Арк. После обаче, когато политическата конюнктура се е променила, същата Жана е станала обект на нападки от страна на евроцентристите, че е осуетила обединението на Англия и Франция още през Средновековието. Но е въпрос на време и тази мода да отмине, а битката при Одрин ще си остане една значима победа за българската армия и една славна страница от българската история, каквато е била в продължение на 8 века.

А представяте ли си ако имахте възможност да избирате кой да остане жив - Тачър или тези, дето управляваха България от половин век насам?

Фазанът е старшина-школник, като ги уволнят, от тях правят офицерите от запаса (освен тези, дето са си били офицери преди да се пенсионират). Наричат ги фазани, защото на пагона около Т-то им има трикольорен кант и са шарени. А клипчетата. Едното е на фатмак (старшина) - ентусиаст, дето прави снимки. Предполагам забелязахте, че става дума за поделение за показ - там водят разни отговорни другари да видят българска казарма. Тъй че изглежда по-добре и е по-добре оборудвано от други. По повод снимките нещо весело. Новобранци са хванати след клетвата доста пияни. ЗКПЧ (заместник командир по полит. част, тъй да се каже щатен партиен секретар) решават за наказание да ги снимат с надпис "Мамо и тате аз съм пияница". Ама нали политиките са много умни, го направиха пред агиттабло, на което пишеше: "Какви е деца раждала, раждала, ражда и днеска, българска майка юнашка" - та двата надписа си прилегнаха много. Втория клип е с тематика за соцносталгията и няма много общо с родната казарма. Такова нещо може да се снима и за най-бедната и гадна за живеене държава по света - любим вожд в лимузина, военен парад и С-танко, коли подрусващи се по дупките на улицата ... Е, имаше в клипа и магазин с пълен щанд с месо, какъвто нямаше в реалния социалистически свят. Но едно са клипчетата за показ, а съвсем друго е реалността.

По принцип северните народи са с по-висок ръст. Иначе увеличаването на ръста се дължи на по-доброто хранене като цяло. Това разбира се не дава шеметен ръст, но си е някой-друг сантиметър над този на родителите. Злоядото дете не е недохранено дете. Има разбира се и други фактори свързани с начина на живот. Щангистите по принцип са малко по-ниски. Е, има и други идеи за по-високия ръст, като радиацията от Чернобил и добавките в храните. А специалните "спортни" добавки май повече добавят към врата и човека става висок и строен като табуретка.

Ами реставрацията се прави много по-трудно от това да се изгради нещо ново и затова излиза по-скъпо. На форума примерно пускаме реконструкции на някои обекти, но изработването им е много по-трудно от това да се направи изображение на съществуваща сграда или да се създаде изображение на някаква нова сграда. Ако се прави нова сграда, просто се измисля конструкцията. Ако обаче се прави реконструкция, то трябва да се съберат всички данни и да се намери решение, при което да се включи цялата налична информация за обекта, т.е. онова, което е същинската част при нова сграда, при реконструкцията е щастливия финал. Наред с това ще трябва да се намери такова решение, че сградата да е със здравината на съвременна сграда, но от друга страна външно да изглежда като средновековната, но същевременно и да не излезе в крайна сметка такова недоразумение като "реставрацията4 на Царевец с бетона и стърчащата арматура. Царевец е голям обект - само черквите са над 20, тъй че като нищо може да глътне няколко милиарда, ако идеята е да се направи цялостна реставрация, а не примерно само на двореца.

То много зависи как точно ще я прерисуваш. На прерисуваната картина стига да не говориш за эалшификат или плагиатство авторът би бил ти, защото си я прерисувал. Авторът на прототипа е само автор на прототипа, а не и на прерисуваното от повече или по-малко способни майстори. Много хора са рисували известни картини, но автора на прототипа никога не би се съгласил, че това, което са направили е негово творчество. Сравнението е крайно неудачно. По уместно би било едно сравнение с никнейма - някой може да се регистрира като Шекспир, но името му да е съвсем друго. Но пиесите са писани не просто от човек с псевдоним, а има съвсем реален човек с това име и със съответната връзка с творбите. По принцип псевдонима е напълно достатъчен да скрие действителния автор, но също така да придаде идентичност на съставителя на творбата. Тъй че е напълно излишна и физическа персонализация на псевдонима. Тя е и нежелателна, защото създава опасност да се разкрие точно това, което се цели да се скрие, тъй като физическия субстрат може да се издъни. Все пак тайна известна на двама се опазва по трудно от тайна пазена от един. Що се отнася до филма за който беше даден линк, там доста е наблегнато на фантазията. Благородниците наистина са имали доста извънбрачни деца, но при кралица-мома незабележимото раждане на 16 деца си е малко пресилено - все пак при жените за разлика от мъжете има и надут корем в продължение на 9 месеца.

Шекспир е живял в различно от сегашното време. Днешните звездни писатели, артисти, сценаристи и режисьори са богаташи, често пъти доста по-богати и по-известни от аристократите и дори от кралските особи. Но по времето на Шекспир те са били нещо като част от прислугата. Пишели са както по сърце, така и по поръчка. Тъй че е нормално Шекспир да е писал неща, предназначени за определени хора и по поръчка на тях самите или на други. Това си е било част от дохода на един творец в онова време, като средствата се получавали било пряко, било че услугата се правела безвъзмездно, но поръчителят играел ролята на спонсор и закрилял и финансирал изпълнителя. Не че и сега екипът на Веско Маринов не са спретнали доста песни по поръчка, но при елита ситуацията е по-различна. Говорим обаче за огромното творчество на Шекспир, тъй че в архива на претендента би трябвало да има доста повече автографи на произведенията му от няколко стихотворения изпратени до любовницата.

Струва ми се, че да сравняваме наличното на пазара с това, което е можело да се осигури по незаконен или направо престъпен начин не е много удачно. Защото и сега ромите не си плащат тока и се возят във влака и автобуса без пари, но това означава ли, че може да се твърди, че в момента тока и обществения транспорт са безплатни? Внасянето на западна стока с цел да се продава или т. нар. "марфа" снабдяваше черния роден пазар с дънки и касетофони, но това беше незаконна дейност. Също и обмена на валута. Същото важи и за присвояването от местоработата на "стоки по второ направление". Дори един от вече бившите български правосъдни министри е бил осъждан за това, че е вкарвал (под формата на дарение) без мито вносни коли и ги е продавал. Разбира се народната власт не го е осъдила от благородни подбуди, а за да се конфискуват колите и да се раздадат на народни цени на номенклатурчиците. Номерът пак не минал де, защото купувачите са били добросъвестни и не е имало основание да им ги вземат.

Търново има различни строителни периоди, като през всеки е изглеждал различно. В София да речем е имало черква "Свети Спас", но като е дошла народната власт, е направила на нейно място банка. На мястото на мавзолея пък сега има градинка. И това всичко само в рамките на век. По-скоро е можело да се направи някаква реконструкция на двореца и там да се премести музея на ВБЦ. Макар че като гледам как са "реставрирали" патриаршията, по-добре че не са го направили. А някои обекти е можело да са във вида, в който са били заварени при освобождението, щом няма сигурни данни за вида им преди завоеванието - напр. т. нар. Балдуинова кула.

Така погледнато, ако за да е автора Шекспир трябва да ги има ръкописите у тях, то възниква въпроса, а защо тогава не трябва да ги има при претендента - основните претенденти имат огромни библиотеки и лични архиви. Айде в изданията ползвал псевдоним, но все пак ръкописите трябва да останат в дома му. Ами писането на стихове си е интелектуална дейност. То за друга интелектуална дейност няма податки и в творчеството на Шекспир, та да правим връзка с някой друг. Френсис Бейкън да речем направо се е бил втелил в механиката, която по негово време е набирала популярност и я е навирал дето трябва и дето не трябва. Но в пиесите и сонетите на Шекспир няма емпирично, индукции и експерименти.

Ами то нито като звучене същото, нито като смисъл. То от becher така и бакър може да изкараме (т.е. медник, общо название за съд от мед), пък то и от бакър може да се направи чаша (даже ги продават по магазините за сувенири).

Не знам какво разбираш под "истински дънки" (явно остатъчна терминология от реалния социализъм), но са си класически дънки в синьо и черно, с познатия оранжев конец, без дупки, ръжди, мъниста и др. под. Продават ги на Карфур. Цената им варира между 8 и 12лв. - на промоция падат до 8, а иначе са 12. Доста често обаче са на промоция, защото другите им цени изобщо не са атрактивни и ако хептен нищо няма намалено ще останат съвсем без клиенти. Кварталните магазинчета, от които взимам мляко са 2 - едното е на мандра и оттам взимам киселото мляко, от другото взимам прясното - то е домашно. Киселото от мандрата естествено, че не е - то си е в кофички. За батериите че ги нямаше говорих за тези от 4.5волта, тъй като в списъка се сравняваше тяхната цена, а за кръглите липсваше днешната им цена. В интерес на истината като дойде режимът на тока ги нямаше и кръглите. Тъй като имахме два часовника с кръгли батерии (единя с малка, а другия със средна) и нямаше батерии се наложи да нося стар механичен часовник на ремонт, а часовникарките казаха, че той ремонта е скъпичък, ама нов механичен часовник в магазина .... няма, празен рафт. По време на режима на тока имах три фенерчета, обаче заради липса на батерии нито едно от тях не работеше. А за свързването на батерии - мислиш ли, че който си играе с влакчета може да свързва и батерии?!? Когато се усвои свързването на батерии вече е отминал интереса към влакчетата и другите играчки. А за касетофоните ... в социалистическите магазини такова животно нямаше. Касотофони нямаше в магазините за равните, а само в магазините за по-равните. Пък за по-равните имаше не само касетофони, а батерии и още много други неща, дето за равните бяха "покупката невъзможна". Хляб имаше в големите градове. В малките градчета и селцата хляба свършваше сутринта и кой взел, взел. Другите да се спасяват. Опашки, блъсканица. За бирата - имаше бира, но само от определения регион. Тъй като Загорката и астиката минаваха за най-пубави, тези, дето пътуваха си ги купуваха с касите от местопроизводството и си ги караха на стотици километри. Другите пиеха само това, което се произвежда в техния регион. Дрехи и обувки имаше по рафтовете. Дефектни и грозни, но ги имаше. Проблем беше номерацията, защото изглежда правеха не според търсенето на определен размер, а по равно от всички и се получаваше така, че най-търсените размери винаги липсваха, а имаше само от тези, дето не стават на повечето хора. Тук проблемът си беше плод на недоразумението "социализъм" - пълно неглижиране на това, което се търси на пазара, т.е. дрехи и обувки с най-масово купуваните размери. То и с военната сила толкова се оправи социализъмЪ. Една от причините за краха му беше, че с програмата "звездни войни" на САЩ просто изпадна в конкуренцията и се пристъпи към почтена капитулация в студената война.

Ако въпросът е примерно дали има доказателство, кой е най-великия автор, т.е. че Шекспир е по-велик от Омир, Есхил, Вергилий или Иван Вазов ... определено няма издаден документ за спечелени олимпийски поетически игри на всички времена. Ако става дума дали Шекспир е написал това, което се води негово творчество, то нещата са съвсем други. Обикновено името на автора на корицата е достатъчен аргумент. Втори много съществен аргумент е, че все пак е имало такъв човек Шекспир - има си гроб, документи, биография. Какво имаме насреща?!? Много претенденти, което показва, че всъщност за никой няма достатъчно смислени аргументи. Опцията, че става дума за кръга Шекспир (явно идентичен с кръга Глишев, който се опитва да опази великата конспирация ) също не е много удачна, защото това предполага, че различните творби ще са доста различни като изпълнение - все пак цял отбор от гении по едно и също време е доста пресилено. Не става ясно, защо човек който все пак се изявява в областта ни литературата и театъра ще използва псевдоним, при това пък на този псевдоним отговаря съвсем реален негов съвременник. Не е ясно и защо Шекспир не може да е автора на произведенията. Какво е останало от личните му вещи до голяма степен зависи от наследниците, които са получили имуществото му - невежество, завист и какво ли още не. Опасявам се, че много ценни ръкописи са се оказали по-ценни като разпал за последния им притежател. Шекспир може да е велик поет, но това не го прави и собственик на аристократично имение и наследници аристократи, които да имат достатъчно място да пазят стара хартия в името на прославата и древността на рода си. Което обаче пък поставя въпросът защо претендентите-аристократи нямат черновите и ръкописите на творчеството на "псевдонимът Шекспир"? Няколко бележки в една книга не е ли твърде малко оцеляло от аристократ с голяма библиотека и семеен архив? По принцип стихотворците по онова време са гравитирали около аристократите, защото те са им били спонсорите. Пишели са стихове за своите покровители и тяхното обкръжение с надеждата, че за това може да получат някоя пара. След като де Виър е имал някакъв интерес към литература и театър, то е нормално Шекспир да му се натяга. И още един важен проблем - защо нямаме нито едно пряко свидетелство, че Шекспир е някой друг - някой съвременник да посочи примерно в писмо, че това е само псевдоним на някой? Аргументите са по-скоро извъртане и нагаждане на думи. Но в прав текст няма нищо. С нищо трудно се оборва написаното на корицата.