Galahad

Кое точно не е свързано с реалността? Имам такива дънки - взех си ги като отвориха Метро и още са си здрави, само са поизбелели от прането, но то и модата се смени и сега тези дето ги продават нови са такива. Не помня цената, но това беше първия хипермаркет и до тогава вървяха доста по-скъпо отколкото сега. Тези май ги взех на около 15лева, което за онова време си беше ниска цена. После от една друга верига си взех на 12, а после на 8. Нямам проблеми със здравината, а ги нося по-често защото са по-плътни, което е много полезно в студено и ветровито време. Имам и други видове, но тях ги нося по-рядко, защото са по-светли или по-тънки и не стават за всяко време и начинание, тъй че при тях ми е трудно да преценя износоустойчивостта. Та не знам какви точно дънки си взимал, но аз поне нямам проблеми със здравината. Като видях снимките за детските магазини се сетих нещо много съществено за батериите от 4.5 волта - тях обикновено ги нямаше в магазините. Но социалистическата мисъл нали е гениална правеше играчки вместо с трансформатор, с такива батерии и играчката не работаше. Бяха ми донесли съветско електрическо влакче - обаче батерии от 4.5 волта няма в магазина и успях май само веднъж да намеря батерия и да поработи докато тя свърши. Нещо, което го няма в пропагандния кич на тези снимки, но ми се струва, че като магазини за играчки беше хубаво - специализираните магазини "Млад техник" и "Млад конструктор". То вярно, че и те бяха изградени заради почина: "Като не ти харесват социалистическите домати в социалистическия магазин си посей на терасата в социалистическата панелка". Но все пак идеята да има магазини с игри, при които детето само да може да прави разни неща ми се вижда добра. То и сега име Лего и разни джунджурии, ама тогава си беше тотален дефицит, а сега като има много неща не е толкова впечатляващо.

Въпросът обаче е защо шедьоврите са под псевдоним, а посредствените творби са пуснати под собствено име? Би трябвало да е обратното - докато пробие да пуска с псевдоним, а после или да продължи така или да си слага своето име. Шекспир се навърта около аристократите и пише неща, които им допадат. Но при него върхушката са хората с пари, а не със стар благороден произход. Примерно си пада по събития в Италия където са свободните градове и търговските републики. Там търговците са нещо като аристократи и аристократите са нещо като търговци, т.е. собственото положение на Шекспир, който е от низините, но се върти около богатите и е препечелил нещичко. Но защо като има трупа "Хората на шамбелана", няма и "Пиесите и сонетите на шамбелана"? Защо се манифестира наличието на трупа и писане на пиеси, а не се "признае" за шедьоврите и те да се публикуват с истинското име на автора?

Би било добре да се поразсъждава и по въпроса защо ако Шекспир е само псевдоним, то истинския автор си е криел името. Някои от кандидатите имат някакви писателски изяви и не е ясно, защо шедьоврите са отишли при псевдонима, а постничките изпълнения са пуснали на свое име. Ако много хора или поне двора (което за един аристократ е равнозначно на всички, защото за другите не му пука какво мислят) знаят кой е този, дето пише пиесите, то какъв е смисълът той да продължава да се крие зад псевдоним? Много малко внимание се отделя на възгледите на автора, а те показват много неща за неговата личност. Много пъти съм се опитвал да обясня, че схващането, че някой като си каже мнението веднага ще промени начина на мислене на останалите е дълбоко погрешно. По много причини всеки от нас вижда света по един по-различен начин и по тази причини някои негови позиции могат да се променят трудно. Представете си една стълба, а на нея са се покатерили трима от кандидатите в темата - най-отгоре е кралица Елизабет, под нея е де Виър и най-отдолу е Шекспир. По принцип те виждат едно и също, но не съвсем. Кралицата може да види дали на главата на някой от двамата има паднало нещо, а Шекспир може пък да види подметките на двамата. Де Виър обаче може да види само подметките на кралицата и дали на главата на Шекспир има нещо. Не ще и дума, че този, дето е писал пиесите е имал достъп до богата библиотека или поне е контактувал с някой, който е имал такава. Но начинът, по който би подходил всеки е различен. Вече споменах, че Елизабет е била много запалена по светостта на кралската особа и е била много против към писане на сцени, в които владетелят се отрича от трона. Ако тя напише пиеса с абдикация, то в нея колкото и лош да е бил отреклия се от трона владетел, то принуждаването му да стори това ще навлече огромни бедствия за всички, особено за тези, дето са подтикнали краля към тази постъпка. Де Виър и Шекспир нямат проблеми с това. Авторът на пиесите обаче показва едни по-прагматични възгледи към потребността от пари. Аристократите са били хора, които вечно са се нуждаели от пари, но този, които е писал пиесите се е нуждаел от тях за по-насъщни потребности.

Неолиберален тоталитаризъм е абсурд, защото са две взаимноизключващи се понятия. Идеята на либерализма е мининум намеса на държавата в живота на хората - сиреч без щастливи кокошки и прасета, задължителни енергоспестяващи лампи, мохане на думата негър от книгите и др. под. У нас една партия с тоталитарно минало и мераци да го поддържа доколкото е възможно в настояще за да компрометира идеята на едни от основните й врагове приписва на либералите качества, не просто каквито нямат, но им приписва неща, срещу които се борят. Либералите наистина залагат на равния старт и са против дискриминацията, но за всички, а не само за някои. При либералите привилегии няма за никой, което ще рече примерно, че всички трябва да си плащат тока и градския автобус, а не някои да могат да са гратисчии, а към другите да се изсипва цялата строгост. Това, което се наблюдава като ново течение е неокомунизъм, който плахо стартира още с падането на източния блок под формата на неомарксизъм (в смисъл определени кръгове решиха да реабилитират Маркс като икономист, тъй да се каже неохрусчовизъм по скоро, защото Хрусчов пръв се опита да изправи отклонението от курса на др. Маркс - и още от първия опит тръгнаха фаловете). Появата на едни такива течения са нормални, защото в продължение на дълги години се е подхождало предпазливо към подобни идеи, за да не се реши, че е дошло време за световната революция. Когато обаче Източния блок се разпадна, отпаднаха задръжките и от набраната инерция се отиде доста далеч, което си даде неизбежното отражение в сегашната икономическа криза. Днешната българска демокрация, както и тази в периода 1944-1989г. са пародия на демокрация. През развития социализъм също имаше избори и даже изборните комисии са ходели по домовете да викат закъснелите избиратели, та да спечелят съравнованието за секция, в която най-рано се е изредил целия електорат. Тогава обаче кандидата беше само един. Това не би било никакъв проблем, ако той се избираше от местните партийни структури, но не беше така, а кандидата се спускаше "отгоре". Сега ситуацията изглежда друга, но изобщо не е. На практика старите кадри са пръснати из няколко партии. За изминалите години обаче хората забелязаха, че в крайна сметка не се сменят хората в парламента и политиката, а там име едни и същи муцуни, които само се превъртат от една партия в друга. Тъй да се каже смените се дължат на природата и само благодарение на нея старите номенклатурчици напускат родния политически небосклон завинаги. При нас уредбата е такава, че да не пропуска немиропозани до политиката: изборен депозит, изборен праг, неясен достъп до медиите, финансиране на определени партии от бюджета и още много. Даже искаха да обявят нета за медия, за да бъде подложен на контрол и цензура и да няма възможност оттам да се формира някаква нова обеществена формация, която да промени стария ред. Последното като цяло си беше тъпа идея, защото сравнително малко българи в България имат такъв достъп до нета, че да може да се получи нещо подобно. Що се отнася до дънките, през реалния социализъм беше мизерия и дефицит. Дънките спрямо доходите бяха ужасно скъпи и си бяха огромна ценност - даже ги крадяха от простора докато съхнеха след пране. Носеха се доста години, първо защото нямаше опцията за други и второ с доста дупки и кръпки. При сегашните дунки има две групи. Едните са обикновените, тъй да се каже класически модел, които са доста евтини - 8-15лв. Те са и доста здрави и карат с години, защото са правени с тях да ходи на работа или въобще да служат за занимания, при които дрешката е по-здрава. Вторите са скъпите. Те са от тези, дето се продават оръфани, ръждиви и какви ли не още. Тези, дето ги купуват от магазина първа ръка изобщо нямат намерение да ги носят години, а само съответния сезон. Следващия сезон вече са модни съвсем други дрешки и колкото и да са били скъпи и хубави парцалките от предишния сезон, вече им е минало времето. По тази причина и на запад като преполови сезона почват зверски намаления на марковите стоки, защото 50% от моралната им годност е минала. У нас модата идва с години и сезона е по ориенталски протяжен, тъй че вече се прави сметка колко години ще изкарат купените от магазин "Втора ръка" маркови дрехи. Да се надяваме, че краят на прехода наближава и след няколко години на хората няма да им се вярва, че сме дискутирали колко години могат да изкарат едни дънки, както сега някои не могат да си представят, че при реалния социализъм магазините бяха празни, банани имаше два пъти в годината и на хората въображението не стигаше как би било възможно магазина да е пълен със стока и тя няма да бъде изкупена за три дни и на рафтовете пак да няма нищо.

Просто обясних, че думичката "демокрация" за периода от 1944г. до сега е крайно неудачна. Периода е упадъчен социализъм или ако на някой му допада по-ласкавото преход. Иначе казано до сега управлява БКП, изборите продължават да са бутафорни каквито са били и от 1944г. до 1989г. Тъй че все още си е социализъм и все още няма никаква демокрация в този смисъл, в който е Западна Европа. Имаме развит и упадъчен социализъм. При упадъчния социализъм системата се разпада, но продължават са съществуват много елементи от старата система, макар и постепенно да навлизат и някои нови елементи - напр. родното производство продължава да бълва некачествени стоки, но поне магазините не са празни и в тях може да се намери и някоя качествена вносна стока. Не съм говорил за определена съвременна партия,защото в момента тези, които се допускат до властта са само комунисти и доносници. Използвах БСП като едно от многото имена на БКП.

Ами не е вярна, а манипулативна: Сега цените варират. Не съм виждал портокали по 2.50лв. В момента варират между 89ст. и 1.70лв. Ако се пообиколят магазините винаги ще се намерят портокали "за фреш" за около лев, а често са много сочни и сладки особено тези от малките частни магазинчена - просто ги разпродават когато са най-добре узрели, защото ако не го направят навреме ще станат скапани и никой няма да ги купи. По-скъпи са зелените плодове, защото повече време може да седят на витрината. Но преди заплатата беше 100-200лв, а сега е 310-700лв.

Просто тактично намекнах, че е домъкнат агит-материал на определена партия. Защото това е масово тиражиран предизборен материал, най-вече по националните медии, защото в нета номера не минава и моментално се пускат пояснения откъде е тръгнала партенката. Тъй че който смята, че може да окичи темите с преидизборните материали на някои партии и никой да не може да коментира достоверността им и какво точно представляват, много се е объркал. Много пъти съм обяснявал, че има чудесни опции за реклама. Практиката е показала, че опитите за алтернативно рекламиране и агитиране са се оказвали крайно неудачни, защото при една дискусия няма само похвали на стоката. А родните партии имат повече какво да им се критикува, отколкото да се хвали.

Много от документите на венецианския архив не са се запазили в оригинал, а в преписи при издаването на различни сборници. Много от документите са запазени в препис в т.нар. регести (за значението на думата тук) - което казано по-достъпно е публикуване на документи в съкратен вид. По-натам ще сложа запазените в препис писмо и грамота на цар Иван Александър, но трябва малко да си поиграя с тях, защото Гюзелев и Дуйчев са ги публикували с различаващи се текстове, да не говорим, че има и разлика с латинския текст.

Наградата не им е дадена, че имат хубаво съкровище, а че са го предали в музея. Ако си изгубиш портфейла с цялата заплата и някой ти го върне, има право на награда, защото ти е върнал твоето, а не защото си е намерил хубав портфейл с прилична сума и ти освен преглътването на загубата трябва да надбавиш и още отгоре заради сполетелия го късмет. Ако тримцата не го бяха предали е можело да им го вземат без награда, а тях да ги тикнат в затвора при крадците. Но обърнете внимание от интервюто, когато питат "наследника" дали е луд, той отговоря нещо от рода на, че не е луд оня, дето иска да вземе съкровище, на което няма никакво право, а оня, дето би му го дал. Освен това за заплащането на съответния дял си има давностен срок, в който откривателите ако са искали нещо отгоре е трябвало да предяват претенции. И отново напомням, че тримата откриватели никога не са ставали собственици на съкровището, да да има покупко-продажба между тях и държавата. Отново напомням, че когато е било открито съкровището е действала вече Димитровската конституция, която въвежда нови правила какво може да придобиват и да имат гражданите. Ще рече, че откривателите никога не са ставали собственици на съкровището. Можело е в предвидените срокове да търсят награда за откриването му и евентуално да обжалват размера й, ако не са съгласни с нея (в този случай прибират наградата след като приключи оспорването в размера, в който е определен при разглеждането на спора).

Фружине, туй да не го смъкна от сайта на в-к "Дума" или БСП/к/? В този списък виждам доста стоки, които може Евгения Живкова, Тодор Славков и Сергей Станишев да са ги имали у дома, но 99% от българите не бяха чували за тях. Синьото сирене се появи на бълг. пазар след 1989г. Имаше български дънки "Панака" - от тях още ми седи ключодържателя - материята беше толкова твърда, че рицарите с максимилианови доспехи могат да клекнат по-бързо от щастливия приобретател на български дънки. Вносен шоколад нямаше - освен една ограничена категория граждани останалите можеха да купят децата си по чисто криминален начин - като незаконно придобият валута и пак с хитрос и измама си купят с нея от Корекома. Овче мляко не е имало в магазините, а само в няколко ресторанта в България. А и не ми е ясно защо упадъчния социализъм се нарича демокрация. Това, което е в момента в България няма нищо общо с демокрацията, защото Избирателния кодекс е така направен, че просто няма шанс да бъде избран някой, който не е комунист или доносник. На практика повечето време от 1989г. до сега е управлявала БСП, евентуално в братско сътрудничество с ДПС. Това, което е по-евтино е това, което заобикаля обръчите от фирми на БСП и ДПС. Сега дънки може да се купят между 8-12лева - такива, каквито през соца бяха по 100лв на черно (то алтернатива нямаше) Киселото мляко - растителното сега е около 30ст, а кравето 50-55ст. Понички си купувам по 48ст. (социалистически не съм ял защото бяха отвратителни). Кроасан си взимам прясно изпечен между 50-65ст. Пакетирани има между 30-77ст - в зависимост от грамажа, производитела и качеството. Безалкохолните са дадени за 200мл през соца, но литъра беше 5х, т.е. швепса беше 1лв, а кока-колата беше 1.25лв. Сега с количеството пада цената и за 2лв. може да се вземе 2л. кола, т.е. с 50ст. по-малко отколкото през развития социализъм. Към 1989г. МРЗ беше 100лв, сега е 310лв. Пък през 1989г. средната раб. заплата беше около 200лв, сега е 700лв. Сега са скъпи токът и парното, тъй като монополите се феодални владения на БСП и ДПС - в Испания при много по-големи заплати за поне двойно по-голямо жилище сметката за ток е 70 евро. С една добавка "Станишев" испанците ще трябва да плащат 77 евро - 70 за енергото и 7 за БСП. Кравето сирене през развития созиализъм беше 2.60лв, овчето 3.40лв, а имаше едно смес, на което цената беше между двете. Хлябът беше - 26 стотинки типовия, 34ст. добруджа и 40ст. белия. Имаше още един бял с прясно мляко и почти неоткриваем за хора без връзки и време да седят по цял ден в магазина, който беше 56ст. - той беше мек, другите както описах по-горе ставаха само да блъскаш с тях по тиквите партийните и държавните ръководители. Табличката е направена манипулативно: Вижда се, че за батерията от 1.5волта през упадъчния социализъм има тире и няма стойност. Цената, която трябва да стои зад тирето е 20ст. Поне аз ги купувам за толкова. В замяна на това е дадена батерия от 4.5волта - те днес почти нямат приложение поне за преобладаващата част от населението, но пък им е лепната цена.

Първия цитат е като това, което вече обсъждахме. Вторият откъс също е много кратък и информацията, която дава също може да се интерпретира различно: българи от Дунавска България изпратени да служат в Мала Азия, българи живеещи в Мала Азия и Волжки Българи (тъй като става дума за монголите, а те нападат и Волжка България). Преди, бях споменал, че в откъса го няма като действащо лице Мануил. Императора наистина се споменава, но че не е бил в Мала Азия и че се наложило да бъде търсен в Цариград: После следва разказа за раняването на Мануил и то по-скоро би трябвало да е при унгарската граница, защото така императора може да воюва без да е в Мала Азия и да бъде търсен в Цариград, но да не е там. В смисъл текста може да пояснява по каква причина Мануил е отсъствал от Мала Азия и от Цариград.

За всеки случай избягвай да правиш това: Защото ако се окаже от братството на Владо Кузов за половин час може да срещнеш доста голокраки братя.

Ами човекът има меко казано доста странни идеи. Значи откривателите са взели 300 000 лева за съкровището. Според въпросния човек се оказва, че те са взели парите, ама съкровището си е останало тяхно. Тъй да се каже първо намерили съкровището, а после намерили и държавни пари. По тази логика, ако някой си е продал апартамента през социализма, тъй като тогава е получил малко, сега може пак да си го иска и да го продава отново. Някои може би не знаят, но през соца имаше Закон за собствеността на гражданите и по него всеки можеше да има само 1 апартамент, а ако получи друг примерно по наследство, то втория се продава от общинския съвет на цени по-ниски от тези на съответните квадратни метри мокет.

Това, което се вижда на релефа, е че двете ръце са при кръста, а "мълнията" си е била по-скоро част от скалата или е имала друго предназначение, ако изобщо тази дъга е дело на човек. Сложих това изображение отделно от другите, защото то повече прилича на доста популарните прабългарски априкации на конник, както по положението на ръцете, така и по схематичността и по-точно на схемата, по която е направено изображението. Оцветяването изглежда е от днешно време за улеснение на туристите. Но ми е трудна да кажа, дали е станало по начина, по който беше оцветен ПСА или по начина, по който Божо оцветява надписите в музеите (в смисъл, че се рисува по оригинала, а не по копие).

Да, но при това положение разликата май е почти във всичко: 1. Императорът е Йоан ІІ, а не Матуил както пише Михаил (в цитата има грешка - Йоан ІІ е син на Алексий І, а не обратното); 2. Царица Ирина е починала по-късно 3. Годините са други 4. Михаил говори за българин, а тук става дума за узи или печенеги 5. "Българинът" е отишъл в Цариград и ние се чудим кой може да е той Общо-взето единственото, което съвпада, е че виз. император е бил ранен от стрела в рамото, но липсва останалата част от историята.

Из Решение на венецианския сенат от 19 юли 1343г. за изпратени писма до цар Иван Александър Самите писма не са запазени, но сведението е интересно и показва една не много позната страна от последните години на ВБЦ. Заедно с останалите документи минали през канцеларията на цар Иван Александър се вижда, че е имало значителен документооборот на българския владетел, а и че броят на документите, които са запазени, както и тези, за които имаме конкретни сведения е доста по-голям от това, което обикновено си представят хората у нас.

Париж, Камбанарията на "Свети Яков Касапски". Всъщност в момента от черквата е останала само камбанарията. Останалото е било използвано за строителен материал по време на революцията. Но камбанарията впечатлява със своята пламтяща готика от ХVІв. Париж, Камбанарията на "Свети Яков Касапски". Цариград, "Храмът Свети Полиевкт" Изследователите считат, че до построяването на "Света София" това е бил най-големият цариградски храм. Ще рече, че това не е било много дълго, защото сградата била дело на конкурентен на Юстиниан І аристократичен род и императорът не могъл да се примири най-големия монумент в Цариград да принадлежи на противниците му.

Преди кризата, на едно място имаше просещ, който викаше: "Дайте някой лев" - човека работи на едро, няма стотинки при него. С кризата гарда падна и сега може да се съгласи да приеме дори 50ст. По-нататък една възрастна жена стои на студа с кантарче, от обикновените, на които хората се мерят колко тежат. Кантарчетата не са скъпи и сега много хора имат такива. Но жената се опитва да си изкара парите, като предлага нещо насреща. Най-вероятно обаче получава много по-малко от просещите. А има и трети вариант. Преди няколко дни гледам един полицай спрял ромка с метли и и проверява документите. Няма да умувам как са придобити метлите и дали е редно да продава без да плаща данъци, но отново има опит да се получат пари като се предоставя нещо насреща. Предполагам, че проверката на документи е с цел да й се наложи глоба. На нея й беше все пак весело. Въобще на ромите им е много весело когато ще ги глобяват, защото са наясно, че от цялата раота ще остане писането, а нито ще платят, нито ще им съберат глобата. Но отново е въпросът в принципа - някой се опитва по някакъв начин да изкара малко пари и среща лют отпор от държавата. Друг пък редовно препечелва злоупотребявайки със състраданието на другите и той обикновено няма проблеми. А има и още една страна - тези, които наистина се нуждаят нямат нито нрава, нито опита, нито хъса на професионалните просяци. Най-вече заради това, че не са пробивни, а ако бяха пробивни нямаше да им се наложи да просят. Та от всичко това страдат именно тези хора, защото на тях просенето им се удава трудно, а ги кара необходимостта, а не умението и предприемчивостта.

Тъй като гледам, че доста спекулации има по въпроса, а явно и някои медии са се поставили в услуга на колекционери, то ето малко по-конкретна информация, защото това, което се тиражира определено не е вярно:

Ами сред белезите липсва един много важен - на коя дата е станало това. Днес например е четвъртък и не е Великден. А и какъв е поясът му. Ето един босоног брат с въже на кръста - свети Франциск (новия папа прие неговото име):

Днешните българи са продукт от дългогодишна селекция, при която са били подрязвани изправените глави. Този процес логично беше финализиран от комунистите, които клаха народа си тъй, както турчин не го е клал. По принцип поданик е човек, който плаща данък на държавата - думата означава "под данък". Гражданите ги е имало през античността - свободните граждани на полисите. Те не плащали данъци, а извършвали служби (литургии) в полза на държавата. Примерно правели симпозиум (отговаря на днешното банкет) за всички жители на полиса. При война сами са си набавяли необходимото и са имали задължение да участват. Но пък от друга страна ръководителите на държавата не са получавали заплати, а вместо това само са правели разходи за държавата. Разбира се политиците винаги са крадели, но сега към откраднатото се добавя и законна заплата. Турците са докарали положението до рая, т.е. българите да бъдат превърнати в стадо. От овцата може да се получава мляко, вълна и месо, но не и трите едновременно. Сега комунистите безуспешно се опитват да добиват едновременно мляко, вълна и месо. Проблемът не е че някой събира данъци. Парите не извират в държавата, а издръжката на армията, училищата, болниците, сиропиталищата и други подобни се финансират именно от данъците. Ако всички откажат да плащат данъци, тогава ще трябва всеки да плаща на учители, лекари ... а ако няма пари да не се и надява на социални помощи. Но у нас крадецът вика дръжте крадеца. Комунистите, които на практика управляваха самостоятелно или в двойни (БСП и ДПС) или тройни коалиции почти през целия Преход до сега направиха разбойнически закони, а сега се опитват да прехвърлят вината и омразата върху някой дребен чиновник, който си върши работата. Защото инкасаторката не е виновна, че Станишев сложи към сметките им добавка от 10%. Нито пък данъчния е виновен, че не ти се приспадат пътните разходи за отиване и връщане до работа, макар да са необходимо присъщи, тъй като ако не ходиш на работа няма да взимаш заплата. Но това е редовния номер на комунистите - да хвърлят вината върху дребния изпълнител и той е толкова по-лош, колкото по-добре работи. Същевременно те се опитват да замажат и да скрият истинската причина за бедственото положение, т.е. онова, което го прави не редовия изпълнител, а великата партия-ръководителка. А това, че хората трябва да протестират е вярно. Но не е лесно. Сега имаше протести. Но какво се получи? БСП си изпратиха гамените, които хулиганстваха за да компрометират протеста, а същевременно с насилие прогониха хората, които наистина протестираха и най-вече тези, които можеха да оглавят протестите и да изразят действителните искания на хората. А след като червените гамени си свършиха работата, по червените медии пуснаха пак старите мутри и ги обявиха за новите лидери на протеста. В момента хората са недоволни и което е по-страшно, но съвсем неразбираемо за управляващите - те са неконтролируеми. Вече няма партия, която да изведе големи тълпи на улиците, но това значи също и че ако хората излязат, то няма да има и кой да ги прибере обратно. И тогава ще започнат промените. Положителното е, че хората започват да разбират, че за това какво ще е държавата им трябва да мислят те самите, а не някой друг.

Ами то в Одрин и Цариград още има българи, да не говорим за други народи. Идеята ми беше да покажа по-закътано място, където чуждото влияние е по-малко.

Ти като почна да превеждаш, що не вземеш да преведеш и останалите пасажи от Михаил Сирийски за българия и да ги пуснеш в раздела за ИБИ? Някои неща ги няма в ХИБ, а това което е преведено, не цялото е добре преведено. Ще се заформи С(ирийски)ИБИ. За Мануил имах предвид, че не се споменава да е в Мала Азия, което ще рече, че може да е бил при Белград-Бранчево - дискусията се водеше, че той е воювал с Килидж.

Не разбрах само каква е гаранцията, че като платите още едно кафе, ще нахраните беден човек, а не богат магазинер? Втори е въпросът кои са бедните в България: http://www.mediapool.bg/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-news204495.html Но напоследък започват да се наблюдават едни нови настроения и на българите все по-често им се приисква да видят висящи, ама не кафета. Сещам се за хора, дето са предлагали на просещи ромчета вместо да им дадат пари в брой да им вземат закуска - ромчетата са настоявали да си получат парите в брой.

Като бях студент на един 8 декември Георги Мамалев играеше моноспектакъл, в който беше репресиран комунистически номенклатурчик, дето тушеше мъката си с уиски с черен етикет (в знак на голяма мъка е черен, не че е скъпо . Та сред многото му скърби и неволи беше и тази, че по време на народната власт неговата благоверна съпруга и другарка в живота заминала за чужбина на изложба с една съкровище и оттогава нямало следа ни от нея, ни от съкровището. Истината е, че народната власт обича да работи на тъмно и тъй като все още България се управлява от кадрите на БКП, то и положението не се е променило. Да не говорим, ако освен комунисти са и доносници, то как им се удава да крадат културни ценности и да ги пускат по каналите на КДС. Но да се върнем на претенциите на "наследниците". Опасявам се, че въпросните претенденти за съкровището са толкова "наследници", колкото и всеки, който хванете с вързани очи на улицата. На някои от съдовете пише Котис, но много ме съмнява тези момци да успеят да извадят документи, че са наследници на цар Котис и да и надвземат покрай съкровището и няколко хектара гори. Кой става собственик се определя според закона към момента на придобиването. В германския Граждански кодекс (BGB) собственици стават 50:50 този, който е открил съкровището и този, чиято е земята. В родната социалистическа олигархия обаче не е било така, а и сега не е така. Това, което е под земята принадлежи на народната власт, независимо от това кой е собственик на земята над него. Затова ако си намерите в нивата петролен кладенец, то петролът е държавен и най-вероятно ще ви отчуждят нивата (ако не сте виден другар разбира се това, което ще ви дадат в замяна няма да е на първа линия до морето в "Слънчев браг"). Та тези, които са намерили съкровището нито някога са ставали, нито някога са били собственици. У нас този, който намери съкровище има право на ... Преди "светлата дата" у нас ситуацията е била като във ФРГ (50:50), когато става дума за съкровище. Ако обаче съкровището е било "старина", то тогава попадало под ударите на Закона за старините и е ставало държавна собственост. Разликата е, че ако тогава не се предадяло в срок, то се налагала глоба и конфискация, пък сега в зависимост от съдебното минало на откривателя, ако не съобщи в срок, то освен че ще му се вземат вещите, то единственото което ще получи е няколко години пансион в някоя от чудесните каменни сгради с решетки на прозорците. Още с идването си обаче народната власт започнала яко да присвоява и ето какво има в Димитровската конституция: Иначе казано, въпросните "наследници" имат толкова права върху Панагюрското съкровище, колкото ромска джепчийка има право на портфейлите им, ако успее да ги преджопи.