Galahad

До идването на династията на Ангелите Византия е в криза, но не и в разпад. Андроник Комнин се опитва да пристъпи към реформи, но среща сериозен отпор и управлението му завършило трагично за него. Въстанието и отделянето на България формирало междинна буферна зона, но ако не са били кръстоносците е било въпрос на време да бъде затворена. Не че щял да се сложи завинаги край на сепаратизма, но обществените процеси протичат по-бавно и плавно. Войната между големите България и Византия е щяла да засили центростремителните сили за отпор на силния противник. Рязкото спадане на силите на Византия обаче намаляло интереса и от силна царска власт в България. Лъв Сгур е продукт на разпада на Византия в резултат от превземането на Цариград. Това, което остава трайно разпарчетосано след превземането на Цариград е територията на сегашните Гърция и Албания:

Ето един интересен цитат от ПВЛ по Типографската летопис: Цитата не е на осъвременен руски, тъй че да може да се види по-стар вариант на използваните названия.

В Европа текът процеси на феодално раздробяване, резултат от което са и позициите които имат лидерите на похода. С въстанието на Асен и Петър тези процеси се засилват и на Балканите. Това е особено изразено на юг от Балкана, тъй като това е територия оспормана между България и Византия. Тази ситуациа позволява да се развие сепаратизъм и да се обособят практически независими регионални единици. Така се появяват Иванко, Хриз, Алексий Слав, Стрез ... Превземането на Цариград от латинците пресякло опитите да се овладеят сепаратистките образувания и дало възможност за разширяване и увеличаване на териториите обхванати от такива формации. Превземането на столицата позволило ред крупни имперски центрове да се опитат да заживеят самостоятелно. В тази група са Пловдив и Одрин. Постепенно обаче трите големи формации на Балканите - България, Латинската империя и Епир започват да поглъщат по-дребните. Сепаратистките формации дават възможности регионът да наблегне на свои интереси, а не на общодържавните. От друга страна обаче, тези дребни образувания стават играчка в ръцете на големите и те ги подпамагат, за да се противопоставят на своите съперници, но и те на свой ред се опитват да ги завземат. Така Калоян помага на жителитена Одрин срещу латиците, но и той самият се опитва да го завладее къде с добро, къде със сила. Тогава пък латинците започват да помагат на одринчани. В резултат от това примерно Одрин, който е разположен между боричкащите се големи минава от ръце в ръце - латинци, никийци, епирци, българи. Положителното за града е, че има малко по-либерален статус, но пък честото премятане не му позволява по-свободно развитие, примерно като на Венеция или Дубровник. От всичко това обаче големите печеливши са на юг - турците и арабите се възползват от ситуацията за да минат в настъпление. Първите жертви се оказват създадените от предишните походи кръстоносни държавици. Четвъртият кръстоносен поход е трябвало да укрепи и разшири кръстоносните държави, но вместо това е допринесъл съществено за пълното им ликвидиране и настъпление на исляма в Мала Азия. Единствените придобвки от този походса отмъкнатите от други християнски държави ценности и реликви.

Не е трудно да се види, че просто едно и също нещо е излязло три пъти, което е чисто технически проблем. Става при прекъсване на връзката, а тъй като излизат едно след друго и се сливат. По понятни причини няма как да се оправи веднага. По-интересното е, че са се намерили двама, дето са цъкнали плюсчета на това в цитата.

Ами има известна разлика, между помощта на Запада и нашата помощ. Помощта от Запад е като да се вземе кредит от оня добър човек, дето му викат дон на мафията - после следва едно ама много дълго и много сериозно връщане на дълга. Неизвестно защо въпреки че мафиотите толкова много помагат не хората не само не стават по-бедни, ами забогатяват все повече. Нашата помощ за братските арабски и африкански народи е като да получиш почерпка от бунак - хапваш, пийваш и накрая му се присмиваш, че е толкова глупав да те черпи без пари за нищо.

Днес за малко не прекръстихме едно германско градче. Една неграмотна гражданка ми казва името му, ама грешно. Аз пък не мога да зная имената на всяко градче, село или автобусна спирка по света, тъй че по липса на алтернатива, го приех на вяра. Тя обаче извади документ, от който се оказа, че името на градчето не е точно така. Разказвам това, защото се търсят някакви граматически правила за формирането на дадено название, но то може да е и плод на слаба памет и развален телефон. С по-младите държави е по-лесно, тъй като там е по-просто да се проследи появата на името. Напр. Португалия (пристанището на Гали/ци/я). Но българите ползват това название от доста повече време, тъй че определено не е лесно да се стигне до по-категоричен извод.

На 8 май светата православна църква чества паметта на св. Йоан Богослов и на св. Арсений Велики. На 9 май се чества паметта на пророк Исая, мчк Христофор и св. Николай Летни. Пазарите ги загубихме, защото произвеждахме некачествено, но поради липса на алтернатива - купуваха. Имаше и още едно "за износ", този път на запад и за там отиваше всичко, което що годе ставаше за нещо. Но по-скоро се наблягаше не на качеството, а на цената - т.е. продаваше се на безценица за да се вземат $$$. Както в началото на упадъчния социализъм идваха руснаци със саковете в България и продаваха на безценица техни стоки. През соца у нас трудно можеше да се постигне качество по много причини: 1. изолация от по-напредналите държави; 2. некадърно управление на червената номенклатура; 3. демотивация на работниците заради уравниловката; 4. ограничен достъп до световните пазари за закупуване на качествени суровини Имаше БДС, а заедно с него и още други изисквания като насрещен план, които по ред причини бяха неизпълними. Сега примерно хипермаркетите имат поне 10 каси и като се струпа народ се отварят всички. През соца касите са 1 или 2, а опашката е огромна. Касиерките не смогват, клиентите нервничат, стават постоянно разправии и накрая касиерката като виждат, че нито има откъде да дойде помощ, нито пък има благодарност от клиентите го удрят през пръсти. И това става в целия икономически сектор. Брежнев започна да толерира корупцията за да създаде някакъв неофициален стимул, но това само влоши положението. Ред стоки за да се произвеждат качествено трябват продукти, които ги няма в България и дори в соцлагера, сиреч трябва да се купуват за валута, а пък тя е предназначена само за кефа на висшата номенклатура. При това положение няма как в магазините и заведенията кафето да не е леблебия, ръж, инка (от цикория) или сместа къна-веро-аспирин. Същото е и с шоколада и с много други неща. Разви се и едно особено отношение към клиента, тъй като заплатата не зависи от оборота, а от уравниловката. Готвачите и сервитьорите не считат, че получават заплатата с която се изхранват благодарение на клиентите, които правят оборота, а разправят, че те хранели клиентите. Вярно, че единия приготвя храната, а другия я носи, ама то не е същото, като да го правят безвъзмездно. И това е подхода на всеки, който прави нещо за пазара. При това отношение няма как да се очаква да излезе нещо свястно на пазара. Та много неща във формирания манталитет от соца трябва да се преосмислят и да се променят, та първо да почне да излизат хубави стоки родно производство, а после и да се мисли за връщане на пазарите, които България е имала преди 1944г.

Това стои много готино над картинката: Греко-римский идеологический диверсантъ!

Цената се определя от търсенето и предлагането при свободен пазар. При реален социализъм има тотален монополизъм и ако имаш пари може да купиш само онова, дето може да го откриеш в магазина или на черния пазар. Има и алтернатива - да го откраднеш. Виц: Брежнев, Рейгън и бай Тошо си разказват колко получавали в техните страни и как ги харчели. Накрая иде реда на бай Тошо и той казал: "Ами моите взимат по 100лв и ги внасят в банката. Питат го какво тогава ядат поданиците му и той отговаря: "Ами крадат и ядат". През соца в магазина нямаше бадеми, а нас ни водеха на бригада за бадеми. Осигуряват транспорта, а храната и инвентара - за сметка на мама и тати на полагащия безплатен труд в полза на червената номенклатура. Но за да е 100% експлоатацията, накрая се проверяваха торбичките за храна и кофите с които берем да не би някой да занесе на близките си от онова, дето трябва да иде за кефа на номенклатурата. Даже се бъркаше в джобовете. Не че пак не се намираше начин, но подхода към хората беше просто циничен. Новопокръстения в пазарната икономика български народ наистина се ориентира много трудно, но родените в пазарната вяра западняци са просто ужас за родните червени бизнесмени от курортите - голям зор се оказва докато при прекарат и накрая за благодарност другоземците вземат, та не искат да повторят да идат там дето са ги прецакали. Въпрос на политическа и пазарна наивност или опит. А Данон - те се занимават предимно с десертчета, тъй че ако не става дума за подслаждане, то обикновено за кисело мляко се купува от други производители. Да не бъркаме десерта с киселото мляко, дето обикновено се ползва за други цели.

Дали е добре има два смисъла. Единият е дали е здравословно, полезно. Вторият е, че обикновено вечер има една маса на която има водка, сельодка и женщина и се пита дали да се каже на всичко това "неть" според Чапаев е добре или е направо героизъм. Въпросът с яденето не е до това, дали е денем или нощем, а до енергоразхода. Тези, дето са нощна смяна примерно получават нощна закуска. При всички случаи обаче коремът трябва да има какво да мели, иначе стават едни гастрити и язви. Пак при всички случаи не трябва да се прекалява с количеството на това, дето се слага за мелене не само нощем, ами и денем.

Нещо не схванах. Забиването на знамето на Райхстага е края на войната с Германия. Самия видеозапис е правен допълнително, както и речта на Сталин на Червения площад по време на германската обсада. Края на ВСВ е по-късно, когато капитулира и Япония след бомбардировката на Хирошима. Що се отнася до това, как народното правителство ще е измежду тези, дето ще ни оправят ... то хубаво ни оправи. Качеството на стоките е резултат не от чиновническа дейност, а от култура на потребителя. Ако хората ходят в магазин, в който е скъпо, стоките са лоши, а персоналът е груб - никой не може да им помогне. При пазарната икономика някои стоки са по-скъпи само защото фирмата-производител или магазина са с реноме. Ако те си позволят удоволствието да пуснат некачествена стока, после ще трябва яко да смъкнат цените до нивото на новобранците на пазара и после с години да трябва да се борят да си върнат реномето. А и клиентите точно затова купуват от тях. От друга страна обаче търговците следват желанията и търсенията на потребителите. Примерно когато става дума за плодово мляко, то и аз предпочитам йогурта на Данон или сходните пред класическото киселеещо кисело мляко. Каквото и да си говорим, поне на мен ми е по-вкусно. И аз, а предполагам че и от Данон разбират, че йогурта им не е точно класическото к. мляко, ама аз го купувам и затова те го произвеждат. При пазарната икономика се произвежда това, което потребителите купуват.

В сведението авторът говори за лекар, който убедил българския владетел да приеме исляма като го излекувал. И споменава за значението на думата българин като учен. Пак същия автор освен Волжка България посетил и маджарско, та даже поживял там и добил впечатления и на Византийската империя. По това време Дунавска България е част от Византийската империя и територията й е точно съседната на унгарците. Иначе казано може да става дума за чисто звуково съвпадение на двете думи, при това базирано на контакти с българи както от Волжка, така и от Дунавска България. Как е звучало името - няма как да го чуя. Но водещите градове са Болгар, Биляр и Сувар. Повече данни за Биляр има след татарското нашествие, като там е бил и един от центровете на монетосеченето на Джучи.

И защо да не сравняваме продуктите от преди соцализъмЪ с тези от социализъмЪ? Все пак някои процеси, които са се отразили на качеството на сегашната стока, са се отразили и на социалистическата спрямо тази от предходния период. Нали именно като сравним двете ще видим откъде тръгва тенденцията завършек на която е качеството на сегашните храни. Що се отнася до нитратите - това, което пише са го чували всички от социалистическите медии. Сега какво - и в-к "Работническо дело" ли е долнокачествена стока, щом в него са публикувани много статии за нитрати в зеленчуците над нормата?!? Нима може в-к "Работническо дело" и наследника му в-к "Дума" да лъжат, дезинформират и манипулират? Ами то кои стоки останаха несравнени?!? Сега има мек хляб в магазина. През соца се сещам за една, дето съди магазинерката, че я замеряла с хляб, защото като клиентка и казала, че стоката й е толкова твърда, че става само за хвърляне и продавачката като се вбесила се възползвала от единственото полезно качество на социалистическия хляб. Социалистическото мляко се оказа обезмаслено и разредено до ниво вода - сега може да се купи от магазина и с по-добра масленост и неразредено. Кучешката радост макар и да беше единствения продукт във витрината за месни стоки (изключвам умрелите конски мухи, които не се чистеха заради хигиенните навици на епохата) и пак никой не ги купуваше. Всички си правеха сами компати, доматени пюрета и лютеници защото тези от магазина изобщо не биваха. Дори в големите градове на есен край блоковете пламваха огньове за варене на зимнина. За сиренето става дума - магазинерите по изпитана технология добавяха вода към него, за да препечелят от получилата се разлика в килограмите ....

Ами кварталните магазинчета са феномен на прехода. По принцип в капиталистическия свят в хипермаркетите и супермаркетите е по-евтино защото купуват на едро и с по-голяма отстъпка. Малките магазинчета са тези, които продават същото по-скъпо, но са по близо до някое стратегическо място - в квартала, в който живеете (а не като хипермаркета извън града) или пък на автогарата, в парка и др. под. Друг вид проспериращи магазинчета в пазарната икономика са бутиковите. У нас заради обръчите от фирми и приятелските кръгове (основно произтичащи от Партията) се получава този феномен, че дребните производители предпочитат да излязат пряко на пазара, като отворят свой магазин или зареждат малки магазини. Няма как да играят с хипермаркетите първо защото нямат толкова продукция, та да захранят дори една верига от хипермаркети, а на второ място трудно ще се конкурират по тази схема с големите производители. По тази причина у нас има масово "бутици" за всякакви стоки. Когато от упадъчен социализъм се мине вече към капитализъм, то и малките магазинчета вероятно ще си влязат в типичната за пазарната икономика роля на дребни играчи съществуващи благодарение на близостта да място със засилено клиентско търсене.

В уикито има доста версии за значението на думата, а из нета са още повече. Текста е подготвен специално за този раздел с извори за историята на България и българите. Цитатите са отделно като линк, защото така е по-лесно форматирането (големина на буквите, центриране и т.н.). Та идеята е да се събират тука откъси от извори, в които се посочва как е било обяснявано в миналото значението на тази дума.

Ами след като хлопнат вратите, хората които са слушали какво ли не за казармата се чувстват леко притеснени. Но се оказва, че все пак не са чули всичко. Започва примерно обличането и колана се слага на панталона, а куртката се облича отгоре като сако. Оказва се, че този начин на обличане не е верния. След това се вижда, че има програма - като в училище. Там пише вечерна разходка. Човек си мисли, че това време е да поседи на лавката, по пейките и др. под. Оказва се, че разходката се състои в обикаляне под строй на плаца с песен на уста. За любовта в казармата. Чувал съм, че са се правели опити да се отърве казармата било с инсцениране, било с будалкане, че е само инсцениране, че човека си пада по нестандартна любов. Опитите са били неуспешни, тъй че тези, дето са опитали да се откачат по този начин ... дано поне опитването им е допаднало. Сещам се за един, дето го е твърдял това с надеждата да го пуснат, но след като номера не минал, взел да се прави на луд, като е ял вакса и е пил бронз. Но що се отнася до любовта вътре, то според офиц. версия заради стреса, а според един разпространен мит, благодарение на вълшебния елемент бром ... да речем, че либидото се оказва доста спаднало. Правенето на стар е нещо като ритуал свързан с черпене и късане на копчета. Този, който е направен стар, после в отсъствие на щатните военни (офицерите и старшините) вече може да носи колана си отпуснат и не на носачите, да ходи разкопчан, шапката му да е наклонена назад, да не е със зашити джобове и др. под. благини. Помещенията е ясно, че трябва да се чистят. Това го правят обикновено дежурни за денонощието наречени дневални. При голямо чистене се включват всички, като разбира се командния състав само ръководи. Сапунката е нещо по-различно. Тя се е правела по специална технология - настъргвал се сапун, варяла се на печката ... а след това като се размажела по пода много трудно се измивала, тъй че падало голямо миене. После ... замирисвало на пролет. Това само съм го чувал, но част от тези, дето са ми го разказвали не са имали основание да лъжат. Някои от извращенията са се практикували още по пионерските лагери. И тъй като на войниците акъла им е все още между детски и на възрастен, някои неща са пренесени и в казармата. В един момент обаче пък почнал "лов на извращения", тъй че тези, които ще спомена, пак са по разкази, някои 2-3 ръка. Разцвета е бил когато не е имало телевизори и други занимавки и докато са скучаели, са правели глупости. Откриване на паметник - боецът е качен на шкафчето и е покрит с чаршаф. Чаршафа се сваля. Дон Кихот - боецът се слага на свалена врата. Повдига се и се сваля, като вратата и се клати. Боецът, тъй като не знае на каква височина е се държи здраво, дори когато е съвсем близо до пода и за останалите това е смешно. Идеята е взета от класиката - известният герой след като не си платил в хана, защото не бил чел в рицарските романи, че рицарите плащали за нощувката бил мятан на одеяло. Барабанчик - слагат на гърдите на спящ вестник, в който има едно нещо и се пали вестника. Човека докато се мъчи да гаси вестника пляска с ръце в онова, дето е във вестника. Тъй като се борави с огън, тук нещо не ми е много ясно как е ставала практическата реализация; може би е останало само на теория без да се е прилагало на практика. Мерене с кибритена клечка на пода. За храната - има разлика от поделение до поделение и като качество и като хигиена, а също и като крадене. Но общото е, че е лоша - просто някъде е много лоша и е много мръсно като маси и чинии (заради липса на топла вода и миещи препарати).

За произхода на названието „българи” има множество хипотези, които напълно се изключват една друга. Една част се опират на езикознанието, но често се отдава предпочитание значението на думата да се търси в чужди езици, за които се счита че са близки до прабългарския, без да се отчита, че вероятността този език да се е запазил в чист вид през вековете е същата, като и с днешния български език. Та често търсейки значението на думата сред чужди езици се пропуска да се види дали намерената чуждица има някаква връзка с българския език. Значението на названията на народите често обаче остават забулени в тайна и въпреки многото хипотези, то всички проучвания в крайна сметка завършват само с предположения. По тази причина тук ще бъде проследено как в продължение на над хилядолетие е било обяснявано значението на думата „българи” и „България” в историческите извори. Тези сведения също са противоречиви, а понякога и малко вероятно да са достоверни. Въпреки, че един такъв преглед е малко вероятно да даде окончателен отговор на въпроса за произхода на думата, то това проследяване все пак ще позволи да се проследят някои възгледи на българите и за тях от чужденците. Константин Багренородни в съчинението си „За темите” (ГИБИ-5, стр. 193) прави следното отбелязване: „Преминаването на варварите през река Истър стана в края на царуването на Константин Погонат. Тогава стана известно и тяхното име, понеже преди това ги наричали оногундури.” По тази причина в прегледа на изворите по-долу ще бъде отделено внимание и на обясненията на Прокопий Кесарийски за значението на названията на двете прабългарски племена кутригури и оногундури. В изворите съществуват две основни групи виждания за произход на думата „българи”. Според първата, названието произлиза от митичен владетел. Подобни възгледи са били изключително популярни през средновековието. Така пак според Константин Багренородни: „Тракия получила името си от цар Тракс, който умрял някога в тия места… Провинция Македония е получила името си от Македон, син на Зевс и на Тия, дъщерята на Девкалион, както казва поетът Хезоид.” (ГИБИ-5, стр. 193 и стр. 195). Първия, за който е известно и има основание да считаме, че свързва името на основателя на държавата с името на народа или страната е Мар Абас Катина, чието сведение е достигнало до нас посредством Мойсей Хоренски. В случая обаче Мойсей говори за Вунд, който се заселил в близост до Армения. Хазарския хаган Йосиф счита, че този митичен основоположник на българите е синът на Тагарий (Тогарма) и са потомци на Ноевия син Яфет. Повечето арабски автори също извеждат произхода на българите от потомците на Ной, но не се ангажират с конкретно име, а просто изброяват народите произлизащи от този клон. Прокопий Кесарийски пък извежда имената на двете прабългарски племена кутригури и оногондури от двама братя-основоположници. Макар да говорят вече за основоположник с име Болг, но близки по съдържание версии дават също Михаил Сирийски, Зографската история и йеромонах Спиридон. Без да говорят за двама братя, а само за основоположник Болг/Булг към тази група автори са също Йосиф Генезий и Лъв Дякон. Втората група, към която се причисляват и авторите на другите две истории на България от началото на Възраждането – Паисий Хилендарски и Блазиус Клайнер, които следвайки Мавро Орбини свързват произхода на названието българи с река Волга. Подобно мнение се среща още в една интерполация от VІІІв. към „Географията” на Ананий Ширакаци, според която българските племена носят названията си според реките, край които живеят, като той изброява неколко племена и реки. Никифор Григора се ограничава обаче само с река Волга, от която извежда произхода на названието българи. Съществуват и две други обяснения на значението на думата българи, които не са толкова популярни и нямат толкова привърженици, но са интересни и по тази причина ще бъдат разгледани накратко. Първото е на Абу Хамид ал-Гарнати (посетил Волжка България през 1135/1136г. , който се позовава на „История на България”, която обаче не е достигнала до наше време. Не е посочен авторът на тази история, като е изказано предположението, че тя е написана или поне е показана на ал-Гарнати от съдията от Волжка България Йа'куб ибн Ну'ман. Според него думата българин означава учен. Говорейки за това ал-Гарнати, съобщава за един мюсюлмански лекар, който излекувал българския владетел и помогнал да се победят хазарите, в резултат на което българите приели исляма. Това сведение и интересно, тъй като в българския език има запазена като архаизъм думата „биляр” (билкар, знахар, лечител), която съответства на името на един от градовете на Волжка България. Другото интересно сведение е на архиепископа на Солдания Йоан от 1404г. Той счита, че българите са потомци на римляните и македонците, а названието българин се дължи на простонародния латински, който са говорели. Цар Калоян наистина е писал на папа Инокентий, че произхожда от римски род, но също така от преписката между двамата става ясно, че българите и власите нямали хора, които да могат да пишат на латински и се налагало да се прави междинен превод на гръцки език. Пак по тази причина били изпратени в Рим да се обучат на латински език синовете на владетеля и на презвитер Константин. По-друга е позицията обаче на Антонио де Бонфини (починал през 1502г.) в „История на унгарците”: ”Власите произхождат от римляните, понеже и до днес говорят техния език, който не бил изтръгнат, макар и разположен между толкова много варварски племена, и обитават оттатъшната страна на Истър, която някога населявали даки и гети; другата страна била заета по-късно от българите, които дошли от Сърматия”. (ЛИБИ, т. 5.1, стр. 139). Архиепископ Йоан не споменава подобно нещо за власите, макар да говори за тях непосредствено, след като описва произхода на българите от римляни и македонци. Власите са използвали във владетелската канцелария български и латински език. Тъй като съчинението на Бонфини е от времето след падането на България под турско робство, когато българският език бил изместен от латинския във владетелската кореспонденция на Влашко и Молдова, то по-скоро това известие се базира на ситуацията след началото на ХVв.. Извлечения на цитати от изворите

За нитратите си беше обявено официално в социалистическите медии, че са над нормата. Тези медии бяха официози, т.е. нямаше опозиционен печат. Офи. информация е била, че са над нормата. Колко ще се разбере като се разсекрети това, дето не беше изгорено при контролирания пожар в Партийния дом. А и не е ли време някой да посочи кои са пък конкретните по-добри продукти от онова време - дето са по-добри и от онова дето се е произвеждало преди 1944г. и от онова след 1989г.? Защото има едно голословно твърдение, че продуктите през соца са били по-хубави, ама така и не стана ясно кои са по-хубавите продукти. За сега стана ясно кои са по-лошите продукти, т.е. тези които имат вещества над нормата или на тези дето им липсват качествени показатели. Като теглим калема, то ще се окаже, че през соца по-лошите продукти са Фсички (последното от виц от соца на кои стоки да се вдигнели цените). Много ми е интересно как точно става това, че като се купи от Метро киселото мляко и се зареди с него кварталното магазинче, то в кварталното магазинче има кисело мляко дето го няма в Метро? Няма голям смисъл от Метро хората да минават през малко магазинче, за да си купят мляко, дето го има в Метро, нали? И кой твърди, че е имало промишлено производство преди 3000г.? Все пак не е лошо преди да се пише в една тема, да се прочете ако не това, дето е написано в нея, поне заглавието й.

През социализма имаше 2 вида кашкавал (Витоша и Балкан) и три вида сирене - краве, овче и смес. Това обаче доста обърка нашенците, защото трудно се ориентират в голямото разнообразие. В някои случаи дори просто си нямаме популярни думички и всеки си измисля нещо - напр. кашкавалено сирене (щото е бяло като сирене, на вкус е като сирене, меко като кашкавала и като се сложи в баницата резултата е като да се сложи кашкавал). Но така е, след като 50г. сме били като Робинзон отделени от света.

Ами аз давах веднъж кръв, но заради отпуската, а не са ни задължавали. Но това беше след края на народната власт, когато и в казармата се усети повей на демокрацията. Тъй като на Алвата ще му правим псевдоновобранска се чудя как може да усети напълно тръпката, без опцията да му предстоят две години служба и на събитието да му се обясни по въпроса за гаджето, че умрял и войник се помнят до 40 ден (възнесението, респ. клетвата). Та си викам докато е насвяткан дали да не използваме случая и да бутнем ПСА. Така поне мъничко ще види какво е докато един го цепи тиквата светът да се променя и то не в негова полза. Защото накрая след изпълнение на 2г. дълг към родината не ти дават поне чифт цивилни дрехи да се прибереш, а трябва да си ги осигуриш по някакъв начин от дома. За това време съученичките я 2г. стаж натрупали, я са накрая на бакалавърска степен, я са с 2 деца, а излизащия от казармата не е изкарал и за дрехите на гърба си.

Аха, сетих се какъв е проблемът. Говорим за социалистическа закваска, което ще рече, че по дефиниция и нещо се потулва. Значи в продължение на 3000г. от траките до сега си се е правело и си се прави кисело мляко без социализъм, без ТКЗС и без банка за закваска оцеляла благодарение на договор с Япония. Ако без тази банка за закваска бактериите се издънваха още на второ или трето поколение, то за 3000г. и помен нямаше да има от кисело мляко. Това, което нашите другари или не са разбрали или не им отърва другите да разберат е за социалистическата промишлена закваска. Класическата закваска, с която се е правело мляко през тези 3000г. не прави промишлено мляко. Направени са няколко подобрения, благодарение от двете капризни госпожици са направени другарки-колежки, които изпълняват петилетката за 2г. и разбира се като всяка другарка-колежка си оставят ръцете. Познайте обаче как са превъзпитани двете буржуазки с ценностите на правилата на социалистическото общежитие ... а, да, чрез селекция. Казано по просто такива животни нема в природата. Лошото е, че двете другарки-колежки, като истински комунистки са и интернационалистки, т.е. раздават любов без разлика от раса и етническа принадлежност. Ще рече, че при пръв сгоден случай, се чифтосват с пришълци от дивата природа. И се получава нов щам. Но какво казахме за "природните", т.е. класическите щамове - те не правят промишлено мляко. Това смесване на изкуствените щамове, които правят промишлено мляко с природните, които правят домашно мляко тук ласкаво се нарича "замълсяване". Казано по-просто социалистическото кисело мляко не е природен, а промишлен продукт и както в многото други случаи за които говорихме със съответните качествени недостатъци.

Прясното мляко трябва да е с по-голяма гъстота, за да може от него да се получи кисело мляко. По тази причина нямаше как да си купите социалистическо прясно мляко от магазина и от него да си направите кисело мляко. Поне опиталите не бяха успели. Освен това гъстотата на прясното мляко и маслеността му имат значение и за качествата на крайния продукт. В началото на 90-те години правеха реклами как като се бучне лъжицата в киселото мляко остава права. Такова нещо не можеше да се прави със соцмлякото и рекламата беше много атрактивна. Сега обаче има доста такива млека, макар при някои ефекта да се постига с добавки. Но може да се прави и с направено вкъщи кисело мляко от домашно. Струва ми се, че Данон използваха първо това и оттам им дойде популярността. Сега не прави впечатление, защото има много такива млека.

Кое мислиш, че си написал точно? Че в България от новото кисело мляко не може да се направи пак кисело мляко? Това си написал и изобщо не е вярно. Вярно е за територията на други, по-отдалечени страни. В интерес на истината, производството на кисело мляко не е някаква супертайна - има си достатъчно книжки за това, тъй че изобщо не е необходимо да се прибягва до "един доцент на пазара ми каза" и "един професор на пазара ми каза". У нас има дори музей на киселото мляко в с. Студен извор, община Трън. Там има експонирани съдинки, макетчета на млекоцентрали... Нещата, които пиша не са от някакви заключени библиотеки с тайна информация за социалистическото свръхкачеството, а са от места и източници, които са широкодостъпни. Същото важи и за примерите които давам - пиша нещата, които са известни за почти всички хора живели по онова време.

Излиза, че като е гръмнала добрата съветска централа, това не е дало никакви поражения, но лошите американски бомби в продължение на 10г. рушат здравето на българина? И защо трябва да водя в АЕЦ да бъде замерен някой от набор 1986г., който в резултат от облъчването си се е родил с отклонения? В смисъл, че очакваш, че той ще свети още поне 30г. ли? То вярно, че в СССР психиатриите бяха под ръководството на КГБ, ама едва ли лечението на парализи са почнали да го правят в АЕЦ. Доматите ги използвах, заради популярния израз от времето на соца: "и домати със нитрати" (при пазарене), а за в ресторанта вече е за салата от краставица: "две салати от нитрати". Проблемът разбира се е в марулите, защото те са опасни за човешкото здраве. Невярната информация не е само за марулите, а за всички стоки на пазара. Те бяха с много лошо качество, но това се прикриваше с невярната информация. Слагам още веднъж точния цитат: Магазинчетата най често са фирмени магазини на някоя мандра, а сергиите на зеленчукопроизводител. Последните понякога през зимата хлопват кепенците, защото просто няма какво да продават. Тези, които са целогодишно зимата наистина купуват от борсата, но през останалите сезони съкращават пътя между производителя и магазина, сиреч си се зареждат направо от някой производител.

На медицинската тема: "Счупеното носи щастие" - твърдят ортопедите. Хубаво е да ценим духовните блага, но живеем в свят, в който има глад и болести. Дълго време целта е била просто да няма гладни, а не храната да е супер изискана. Сега обаче гладът не е нещо много популярно и хората вече си мислят за качество. В един египетски текст се казваше, че дрехите на селянина били вечни, но израза не е, че са много качествени и трайни, а че за целия си живот той може да си позволи само един чифт дрехи. Когато обаче нещата се променят, почват сметките дали са модни или маркови дрехите. Та качеството е повикът на днешното време - преди пък беше да го има, независимо какво му е качеството. въпрос на задоволеност на потребителя.