Galahad

Ами хубаво е да се знаят езици, но е много важно и да се намери приложение на това познание. Иначе езикът се забравя. И обратното - ако на човек са налага да ползва един език, примерно ако живее в държавата, то езикът се научава и усвоява. Практиката е показала, че при комуникиране по метода "хей ръчичики, хей ги две" често е достатъчно на съответния език да се знае само "колко струва това?".

Занаятчийското се е варяло в казани с двойно дъно (нещо като големи млековарки) за да се сгъсти. Става дума за сгъстяване преди подквасването, а не за цедено кисело мляко. Предполагам знаете, че гъстотата и маслеността на млякото не са константни през цялата година, а се менят. Иначе имаше едни керамични съдинки с капачета, в които са си заквасвали млякото в домашни условия. В момента обаче не се сещам за думичката. Сега най-често си се ползва обикновен стъклен буркан.

За банята имаше един популярен казармен лаф: "Въпросът с банята е решен - баня няма да има!" И Георги Мамалев се бъзикаше с войнишката баня: "Българският войник много обичаше театъра - в събота на баня, в неделя на театър" - майтапа идеше от там, че хората не искаха да ходят на театър, защото родното кино и театър са си слаба работа. По тази причина за да са пълни залите водеха безплатно войниците и пенсионерите - и двете групи обикновено проспиваха спектакъла. В моята повиквателна не пишеше за стригане и аз отидох с коса. Пратиха ни доста голяма група да се острижем. Ние излизаме с косите навън, а всички изпращачи мислят, че сме уволнявки и ни честитят. След 6м. пак ни местят няколко човека в друго поделение, ние излизаме с униформи, ама и с мешките, и тъй като пък влиза следващата реколта изпращачите пак ни честитят. Като дойде уволнението, новата реколта щеше да влиза след няколко дни, тъй че нямаше изпращачи (шифрограмата за уволнението идваше в последния момент, тъй че нямаше опция и за посрещачи). И този път пак излиза групата, този път наистина се уволняваме, ама нямаше никой на портала та да ни честити като излязохме на улицата.

Маврубир и следващите го автори като Паисий Хилендарски смесват Тервел с Крум. По-точно го прави Маврубир, а другите просто го следват. В Свида, в статията за българите се разказва за Крум и за Тервел. За е разказано във връзка с това, как Юстиниан му се отблагодарил. След това се минава на Крум и е посочено, че тогава са били унищожени аварите и че той като е говорил с тях е издал законите. Това в постинг 22 не е вярно като описание, но по принцип може и да е било така. Законите на Крум са първите български закони, на които знаем част от разпоредбите. Свидас обаче не твърди, че до тогава българите не са имали закони. По-скоро става дума за ъпдейт на наличните закони, като само са били направени някои частични промени. В смисъл, че Свида не говори за някакви радикални промени в държавата, а само за правила свързани с чутото от аварите. Отделен е въпросът, че тези закони може да не са от Тервел, а още от Аспарух или дори от Кубрат. Е, може пък Аспарух да е действал с производителността на сегашните депутати и на всяко спиране по пътя да е сменял законите.

С нитрати бяха не само доматите, а и краставиците. Всеки елемент или съединение обикновено в минимални дози е напълно безвреден, в някакви рамки е само вреден за здравето, а над определена граница може да е отровен. Та проблемът с нитратите е, че те бяха в зеленчуците в количества, които са вредни за здравето. С радиацията проблемът е, че се опитаха да скрият нещо огромно, при това по начин, та вредните последици ужасяващо личат и днес. Съобщиха какво е станало и какво трябва да се прави едва когато стана ясно, че всички са разбрали въпреки опитите да се заглушат западните радиостанции като Дойче веле и ВВС. Това отлагане обаче имаше ужасяващи последици. Радиацията имаше особено вредни последици за плода на родилките. В другите държави се пристъпи към аборти. Проблемът е обаче, че аборта не може да се направи във всеки момент от бременността, тъй че като се забави обявяването на станалото в Чернобил, то за доста жени беше вече късно да премахнат плода. По тази причина доста от децата родени непосредствено след голямото бум имат доста проблеми със здравето - физическо и психическо. Та щом се направи да се скрие нещо огромно, то какво остава за проблеми на ниво лошо качество?!? Много ми е забавно да обясниш как може да се купят от хипермаркета плодове и да се продават в магазинчето на половин цена?!? Имаше за около един ден промоция на банани по 1лв. и тогава наистина ги купуваха и продаваха на пазара. Но всеки сам и лесно може да погледне плодовете в хипермаркетите (в България, в Западна Европа ситуацията е коренно различна) и в магазинчетата - има драстични разлики в качествени и ценови показатели. В смисъл в малките магазинчета и на сергиите на пазара стоката е много по-евтина, но е без повреди по нея, с по-добър аромат, структура и вкус. Много ми е интересно как може при пренасянето от хипермаркета до сергията цената да намелее, да изчезнат повредите от лошо съхранение и да се подобри вкуса и аромата? Говорехме, кога продуктите са били с по-високо качество. Естествено изключваме това, което всеки сам си прави, защото това не е свързано с обмена на стоки. Пазара не е виновен, че на някой възпитаните му в условията на капитализъм баба и дядо са си произвеждали в двора качествени продукти, а сега техните възпитани в условията на социализъм да работят калпаво внуци произвеждат некачествена реколта. Говорим за това, което всеки един от нас може да си купи от магазина. След като сега мога да си купя от магазина по-качествено мляко, а преди не можех, значи сега стоките са по-качествени. Може да се правят и по-некачествени, но пазарът отхвърля тези производители. А за закваската нещо или аз не разбрах, или Емил нещо не е разбрал. При киселото мляко особеност е, че само в региона около нас може от новото кисело мляко да се гребне с лъжицата и да се направи пак. Другаде може само първа реколта, а втората не става. Тъй че ако в България не може да стане втора закваска, то тогава определено нещо не е наред с това кисело мляко. Клонящо към - това изобщо не е кисело мляко. Възможно е този, който е обяснявал да е говорел за нещо друго. Когато производството на кисело мляко е минало към промишлено е направено подобрение, при което са накарали двете бактерии да изпълняват петилетката за две години (по-точно от 4ч. на 2ч.), с всички обичайни и до болка познати последици от това (говорим за промишленото производство). Та тогава е "подобрена" скоростта на правене, а сега беше подобрена и трайността. Между другото и трайността си е качествен показател - в смисъл няма нищо лошо само по себе си един продукт да е по-траен. Та предполагам, че това, което говори Емил е свързано с някои "подобрения" от соцпериода. В България от истинско кисело мляко трябва винаги да може да става истинско кисело мляко.

Пахарника е епикерния, чашника. Пахара е останала като архаизъм и макар да отмира, все още не е отмряла. Пахарата е голяма чаша или по-скоро купа за вино. По тази причина за алкохолик има израза, че пиел направо с пахара. В уикито също го има, но малко по-иначе обяснена думата. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA пахар (стб.) чаша *bakɨr тур. bakır, чув. пăхăр „мед“; заета в рум. păhar „чаша, стомна“, унг. póhár „чаша“, слов. pohár „чаша“ http://www.bgjargon.com/word/meaning/%D0%BF%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80 пахар кана, чаша, дълбока паница Братушките имат по-широка употреба на думата, но все в различен смисъл - да не повярва че са пропуснали баш това й значение: http://loopy.ru/?def=%D0%BF%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%8F

В интерес на истината има доста статии свързани с България, които са написани на английски и са много по-обширни от съответните български текстове ако изобщо ги има. Предполагам, че хората, които са ги правили предпочитат да популяризират България сред света, вместо да се опитват да информират сънародниците си, но в крайна сметка трябва да има и такива, за да не се гледа на страната ни като на някаква тъмна точка. Много интересен е подхода на БРЮМ - те гледат да пуснат за всичко и статия на "македонски", като много често тя е само от едно изречение. Тук подхода вече е да се отстоява "македонскио идентитет", а не който и да е да може да научи каквото и да е. Обработката на статии за уикипедията обаче се усложни в посока към затрудняване. Това е лошо, защото ако човек не се занимава постоянно с това губи форма и му е много трудно да си нагоди текста по техен тертип. Преди ставаше много по-лесно. Можеше да се изкопира друга статия за шаблон и после да се сложи своя текст и да се слагат снимки, линкове и каквото друго се реши.

Тъй като разделът е за етика, то е естествено да се акцентува на етичната страна. Разбира се всяко откритие е важно и най-често като медала си има две страни - добра и лоша. Същото може да е и със изследване на насладата. При човек насладата е и функция на необходимостта - напр. колкото е по-жаден, толкова по хубава е всяка една течност, независимо дали е вода, бира или боза. Ако не е жаден с почва - ама марката не е хубава, ама не е добре изстудена ... В резултат от изследванията може храните да се произвеждат като в тях се набляга на насладата, т.е. на необходимото и се изключва вредното напр. шоколад, от който не се пълнее и не се развалят зъбите или алкохол от който не боли глава и не заминава черния дроб.

Моята още си я пазя, по-точно е при майка ми. В нея стоят тоалетните принадлежности - самобръсначка, паста за зъби ... Тази не е моята, а е снимка от нета, макар подписа на снимката да е като аватара на един форумец.

Определено не схванах защо не трябва да сравнявам качеството на млякото, което мога да консумирам в зависимост дали е домашно или промишлено обезмаслено? Със същия успех бил могло да се каже, че е тъпичко да се сравнява кисело мляко с растителни мазнини с кисело мляко. Говорим за продукти, които ги е имало тогава и ги има и сега. И това, което е можело да се направи с онова, дето е могло да си купя тогава от магазина с това, дето мога да направя с купеното сега от магазина. Тогава не съм правил кисело мляко, защото от оцветена с мляко вода не се получава. Правеха се опити, но неуспешни. Там, където съм живял нямаше крави, та да си купувам. Сега пак няма, но има хубаво прясно мляко в магазина и мога да си го купя. За мен по-качествените продукти в магазина са хубаво домашно мляко, домати без нитрати и марули без радиация. Сега мога да си купувам такива стоки, а преди не можеше, защото просто ги нямаше в магазина. Стериопорените плодове и зеленчуци са в хипермаркетите, ама много хора от там могат да пазарят веднъж седмично, защото са далеко. Малките квартални магазинчета близо до домовете и на сергиите в кварталните пазари, често са зареждат с продукти от дребни производители, които просто нямат възможности да произведат силно химизирани продукти. Под щанда тук-таме даже може да се намери и домашна ракийца.

Тъй като вече е обособена отделна тема за млякото от тази за социалистическото мляко да кажа няколко думи, защото от това, дето се въртеше там ... аба доста шашми се вкараха. Преди "светлата дата" 9.9.1944г. у нас всъщност има две технологии за производство на кисело мляко. Едната е по познатия ни домашен способ. Втората се практикува от занаятчиите, които правят мляко за продан. Тъй като обемът е бил по-голям, то технологията на сгъстяване на млякото е била съвсем мъничко по-различна. 9.9.1944г. разбира се няма отношения към последващите промени - те се дължат на нарастващата индустриализация и на ВСВ, когато голяма част от населението е била на фронта, а е трябвало да се и яде. Та и у нас идва деня, в който се решава да се мине на промишлено кисело мляко. Хубаво, ама не толкова лесно осъществимо. Първо защото киселото мляко по познатия начин се прави само в ограничен регион и челен опит няма. Това е обаче по-малкият проблем. Големият проблем е, че киселото мляко го правят две ама много капризни бактерии, толкова капризни, та направо да се чуди човек как при този им характер живеят в симбиоза. Пък колкото им е по-кофти настроението на двечките, толкова и млякото е по-лошо. И тук има вече две новини - едната хубава, другата лоша. Хубавата е, че все пак се е намерил начин, по-скоро решения на различните проблеми възпрепятстващи промишленото производство, което въпреки следващото, което ще напиша си е много голямо постижение, тъй като макар и съвсем мъничко, но все пак се е угодило на две много капризни дами. Та лошата новина е, че промишленото мляко отстъпва по всички качествени показатели на онова, което се прави при домашни условия и от занаятчии - плътност, вкус, консистенция, аромат. Светът се развива и идат нови технологии и нови светли дати. Както стана дума извън един относително малък регион киселото мляко не става по познатия начин - още на второто поколение и вече се пръкват изродчета. Но пък отново е нпарвено каквото може, тъй че по-голяма част от света да усети киселото мляко или по-скоро неговия заместител. След новата светла дата 10.11.1989г. родния пазар се отвори за вносни стоки и а се получи възможност да съществува някакъв дребен и среден бизнес, макар и ужасно притискан и мачкан от обръчи от фирми и приятелски кръгове произхождащи от една партия и една служба). Какво донесе това за родното производство на кисело мляко. на първо място разбира се голямо разнообразие от млека и други млечни продукти, но също така и до навлизане на заместители и на други подобни продукти, често с малко по-друго предназначение. И тъй като това е доста по-общо, да мина на споменатия "Данон". От това, което е написано тук, а и в другата тема се остава с впечатление, че много от продуктите на Данон, които нито пиша на опаковката са кисело мляко, нито пък са кисело мляко се обявиха за кисело мляко с влошено качество, като и последното изобщо не е вярно. Освен киселото мляко на Данон, фирмата произвежда още пудинги, боядисан и ароматизиран йогуртен айрян, йогурт и др. под. И за да съм още малко по-конкретен, ще направя сравнение между плодово кисело мляко и плодов йогурт на Данон. Много хора си мислят, че са едно и също, но не са. Ето три неща, които всеки може сам и лесно да открие: 1. Различават се по-вкус: киселото мляко е по-кисело, а йогурта е с вкус, по-близък до крем, сиреч става дума за продукт, адаптиран към правене не десерти; 2. Като отворите капачката, ще видите, че киселото мляко има отгоре мъничко суроватка, при йогурта ако е правилно съхраняван по-скоро няма да има. 3. консистенция - нещо като замразен и разтопен сладолед - киселото мляко ако се разбърка леко стои като на бучки, като натрошено, а йогурта е като разтопен сладелод или тесто за палачинки.та това са три неща, от които може да се види, че двата продукта се различават не само по надписа на кутийката. Проблемът и пред млекопроизводството, както и пред всяка друга стопанска дейност е, че развития социълизъм свърши, но не е свършил и упадъчния. Иначе няма го онова, което покрива напълно понятието "предприятие", т.е. освен активите и пасивите, в него са и фактическите отношения. В последното са популярността и доверието сред клиентите. Няма да соча западни фирми, но всеки ще се сети за много такива, както и за много продукти, които в годините са с неизменно качество. Пазарът е избор, но на българите им трябва време да се научат да избират, а на българските производители трябва да им се даде възможност да работят свободно, така, че да бъдат избраните.

Ами ако почерпи, може да му направим псевдоновобранска. Само трябва да си припомним какво имаше в списъка с вещи в повиквателната, които трябваше да набави новобранеца, та да изберем какви подаръци да му носим. Имаше някои неща, които трудно се намираха и по тази причина подаръците бяха много полезни. Имаше примерно някакви платнени торбички и др. под. неща. То за всичко си беше дефицит в празните магазини, но тези бяха и по-особени

Струва ми се, че има няколко аспекта: 1. Експериментиране, при което опитите не се правят върху живи хора, а се използват, трупове, части от човек и др. под. Ами все пак е по-добре да се правят опитите първо с труп, а после с жив човек. 2. Проучвания, които имат за цел да направят клиента "зомби-купувач". Както се казва пътят към ада е застлан с добри намерения. От една страна има желанието, макар и по комерсиални подбуди за все по-голямо удовлетворяване на желанията и потребностите на клиента. Но от друга, може да се пуснат продукти, които са вредни или опасни за човека. Втори е въпросът доколко търсенията на споменатите фирми са в правилната насока - мен шоколадите и подсладените газирани води ме удовлетворяват и сега. Проблемът с тези продукти иде по-скоро от излишните килограми и развалените зъби.

Ти нищо не си коментирал аргументирано, а просто искаш да ти се доверят, че всичко социалистическо е било по-качествено от всичко капиталистическо, независимо дали е било произведено на запад, или в България но преди 1944г. или след 1989г. Шоколада "Фин млечен" се произвеждаше в Своге - родно, социалистическо производство, втори е въпросът доколко изобщо беше шоколад. Сега си купувам наливно прясно мляко от едно магазинче до нас и си го заквасвам по възможно най-традиционния начин в домашни условия. Мляко с такава гъстота, масленост и вкус никога не съм купувал от магазин през социализма. В сравнение с прясното мляко, което купувам сега, онова си беше по-скоро оцветена с мляко водица.

Ами документи свързани с военната служба има в държавните архиви, които у нас са макар и съвсем мъничко дигитализирани. Според мен пои-интересни са свидетелствата за наградените войници и офицери. ( Свидетелство за награждаване на Д. Андреев от цар Борис ІІІ с възпоменателен медал за участието му във войните 1915–1918 г. 15 февр. 1939 г. или пък като това Свидетелство на войводата Славчо Пирчев за участието му в Македоно-Одринското опълчение. 10 авг. 1913 г.

Що се отнася до линка, мисля, че стана дума вече дори за Партията: Като повечето неща, които съм написал по темата и това е общоезвестно: Антон Кутев от ръководството на БСП признал, че 40-50 червени симпатизанти пишат активно в интернет форумите А проблемът с демонстрираната омраза към форума "БГ мама" е защото от там изгониха червената агитка А що се отнася до това, опасявам се, че времето на подобни "аргументи" си отиде със правителството от специалисти на Беров и правителството на царя: Как да нямат хората доверие на човек, дето им обяснява, че родният социалистически шоколад "Фин млечен" е много по-хубав от "Тоблерона", който купуваха вместо това от Корекома разменяйки за целта на черно 1$ срещу 10лв (при МРЗ от 100лв). През соца имаше БДС, но никой и никога не го е спазвал. То не беше и възможно. Няма как една крава да дава всяка година все повече мляко за да се изпълни плана - неизбежно се стига до наливането на все повече вода в млякото.

Ако получиш доживотна присъда за убийство, тогава няма значение дали ще има още една за незаконно оръжие и дали ще се оцапа свидетелството за съдимост. Пък ако трябва да съм по-точен, много е проблемно оправдаването дори когато оръжието е използвано за защита на собствения живот и здраве. По-точно здравето го отпиши заедно със собствеността. За защитата на живота - най-сигурното, че живота на нападнатия е бил застрашен е ако бъде убит. Ако остане жив, то тогава обикновено излиза виновен, че не е намерил друг начин да се спаси. Ако неизбежната отбрана представлява интерес може да пусна тема примерно за крайностите в двете насоки - т.е. когато отбраняващия е злоупотребил, възползвайки се от нападение, при което нападателят е нямал шанс да успее и другата, когато от нападнатия са поискани едва ли не да стори чудеса, та да спаси и себе си и нападателят.

Въпросът не е само до носенето на оръжие, а въобще до възможността човек да си отстоява правата. http://fakti.bg/krimi/60960-ohranitelat-ubil-rom-ostava-v-aresta Дали ако в България човек можеше да се брани от крадците, двамата герои са щели да ходят да крадат и дали щеше да има заплахи за саморазправа, ако имаше опция да се извади автомата, ако 50 протестиращи наистина се опитат да направят такова нещо? Някой услужливо е приготвил дори лъскави плакати: А би трябвало да има задържан и за кражба, ама не! Проблемът не е в оръжието, а във възможността да се защитиш. На практика у нас да имаш законно оръжие ползата е същата като да е и незаконно - то няма два живота, та да се изтърпи една доживотна присъда и една тригодишна за незаконно оръжие.

Реших да започна с малко въпроси.МОЛЯ ЗА ПО ДЪЛГИ И ИЗЧЕРПАТЕЛНИ ОТГОВОРИ . Посещавали сте някое грандиозно събитие свързано с латино музиката?-Кое е то? НЕ С какви впечатления сте от него - Вж. 1 Посещавали сте курсове по латино танци? НЕ Срещате ли се с други хора извън форума? - С други хора да, вкл. и с хора, които са ходили на латино танци, но без мен. Знаетели някои латино клубове тук в столицата? Не, но мога да попитам, само че няма да им пусна имената в темата, защото това си е реклама. Ходили сте в някоя латино американска държава? НЕ, много скъпо удоволствие. А и по са ми интересни Централноамериканските и близките до тях. А пропуснал съм втората част: Ето поредната доза въпроси.С рирск да стана досадна ПАК ЩЕ ПОМОЛЯ ЗА ПО ПОДРОБНИ ДЪЛГИ ОТГОВОРИ. Срещали ли сте любимия си латино изпълнител на живо ?-Възхитенили сте от срещата? Не, нито баща и син Иглесиас, нито Chayanne, нито Juanes (една от потребителките ни, чието име няма да споменавам беше в листата на приятелите му), нито Марк Антъни са се отбивали у нас, даже по телефона не са ми се обаждали. Рики Мартин и да го беше направил, нямаше да си призная. Българска или световна латино музика? - СВЕТОВНА Кое латино парче кара кравта да кипне? Може и повече от едно? - е, точно да кипне, но слушам разни, няма едно определено. Слушате ли друга музика освен латино? - сръбска, гръцка, турска, циганска, руска, английска, френска, италианска, румънска, еврейска, полска ... Имали почва за развитие латино музиката у нас? - в момента повече от това, едва ли Бихте ли станали следващия(щата)латино звезда на Бългалия или на света ,ако получите такова предложение? - Бих станал всякаква звезда на света на драго сърце, но се опасявам, че с пеене мога да пожъна успех само за най-скоростно опразване на концертната зала. И нещо по-скоро типично испанско

Изпращанията секнаха, защото секна и наборната служба. По принцип при изпращането освен почерпка са се събирали разни вещи, които да служат на войника - наполеонки, партенки и разни други вещи от списъка, който се получаваше с повиквателната. Не мисля обаче че е секнала показността по отношение на сватбите доколкото все още ги има след като социализма остави брака без каквото и да е съдържание - то не са ресторанти, арки, панделки за столове, сватбени агенции, специална украса на ресторанта ... Няма да давам линкове, за да не правя реклама, ама с гугъла просто чудеса могат да се открият. Е, в повечето случаи еснафски и чалгаджийски, но 20г. за промяна на мисленето не стигат. Та ако я имаше казармата сигурно щеше наред със сватбените и погребаните агенции да има и новобрански агенции. Представям си само какви екстри щяха предлагат - украса са балони с формата на зайци и моркови, остригване пред насъбралите се близки ...

Крадеца вика дръжте крадеца! Всъщност конкретния ти отговор е следния: Иначе казано, че ще ми отговориш някой ден в бъдеще. Като онова светло комунистическо бъдеще дето така и не стана настояще. Но все пак ще се възползвам от челния ти опит и като вземе пример от тебе: и ще ти отговоря: Питах всички професори занимаващи с качеството на храните. Всички казаха, че през соца храните били с ужасно качество, а тогавашната кучешка радост просто не е салам. Но като е нямало с какво да се сравни, хората са били лъгани, че храната им става за нещо. Двама от професорите признаха, че в университетите им се е навъртал някакъв, дето е обещавал по 50лева на всеки, който се навиел да каже само пред него, че социалистическите храни били по-качествени от сегашните. Чистачката от единия университет и параджията от другия се изхитрили, метнали си по една бяла престилка и като се представили за доценти, взели по 50лв. сложени в брошурка с надпис: "Гласувай за БСП!". Който не вярва да тръгне по университети и институти и да пита професорите и доцентите кой от двама ни лъже.

Ами новобранската е нещо като сватба - има ядене и пиене, подаръци, всички се веселят, а на основния герой му се реве. Уволнението минава много по-семпло и скромно, но е много по-радостно събитие за основния герой (който изразява това бурно и мнооого звучно).

Днес проблемът не иде от дребните класически бандити, а от мафиотизираните структури на предишната държавна власт. Например Трактора - и доносник да го наречеш, и другар на Станишев да го наречеш, и служител на ДАНС да го наречеш и "окпотод", т.е. мафиот да го наречеш, все няма да сбъркаш. Един логичен завършек на развитието на социализма - започнал с дребни партизански кражби и завършил с мафиен монопол.

ХРАМЪТ„СВЕТИ ЛУИ НА ОСТРОВА” / THE CHURCH “ST. LOUIS ON THE ISLAND” (L’église Saint-Louis-en-l’Île) Една парижка черква построена в периода между падането на Цариград, т.е. формалния край на Средновековието и буржоазните революции, т.е. фактическото начало на новата епоха. Сградата се намира на острова източно от "Парижката света Богородица", т.е. от ядрото на средновековния Париж. Въпреки възстановителните и ремонтни работи тази постройка в сърцето на Париж има донякъде семпло и провинциално излъчване и е далеч от очаквания блясък на френски столичен храм.

Има разлика между професионална и наемна, понякога съвпадат, но не са едно и също. Професионалната армия се състои от хора, които могат да си позволят лукса да се занимават само с военно дело, защото са им осигурени доходи. Наемната армия е такава, която се осигурява срещу възнаграждение независимо дали състава й може да си позволи удоволствието да се занимава само с военно дело. Не е задължително да се наеме накуп, може да се формира и от отделно събрани наемници. Понякога една наемна армия може да си е чиста сбирщина - но такава имало.