Galahad

И това от човек, дето копнее по Людмила и пише: Писането на антибългарски глупости не означава западноевропейско мислене, а си е старата интернационалистическа, комунистическа закалка. Затова въпреки цялата сервилност на някои наши писачи, те изобщо не се котират на Запад. Там хората не търсят да четат текстове написани срещу българите, а не искат да четат глупости. Едва ли е случайно, че авторите от преди 1944г. са толкова цитирани навън, а сегашните драскачи никой не ще да ги чете. А иначе е вярно, че имаш нужда от ограмотяване и то не известно, а много голямо. Като гледам обаче ... по-скоро няма да се получи.

Много интересно защо някой "може да не иска да му се коментира името публично все пак", след като той не само не е вършил нещо срамно, а дори би трябвало да е публикувал авторитетното си мнение в някое авторитетно издание. Оная жена от пазара може и да не иска да и се споменава името, обаче от тебе, като голям специалист за какъвто се самообяви се очакваше да сложиш заглавията на съответните научни статии, където е обосновано това. Но както писах в отговор на котарака - това не стана. За това, че "няма един, повтарям ЕДИН специалист, доцент в хранителен университет, или каквото там ти хрумне, който да не е съгласен че хранителните продукти от онова време бяха много по-качествени от днешните" ми напомня как в един друг форум се аргументираха, че който и да съм питал от катедрата по нова българска история, всеки ще ми кажел, че в България нямало фашизъм. Тъкмо си представям как обикалям от стая в стая и задавам такива идиотски въпроси. А е идиотско, защото тези неща не се говорят из пазара или из барчетата в университета, а се публикуват обосновани статии в авторитетни научни списания. На второ място не ми е ясно на каква база се счита, че не съм разговарял с такива хора и не съм чул съвсем противоположното мнение на онова, което според оная жена на пазара те са щели да твърдят. Що се отнася до "БГ мама" - явно някои хора са се пробвали и там да разправят какво им е казала оная жена от пазара, ама и там са ги скъсали от подигравки. Защото обосновката на това, което се пише там е на светлинни години напред от писанията тези, дето тук недоволстват срещу този форум. Съжалявам, ама вече никъде не вървят глупостите за високото социалистическо качество - нито в "БГ мама", нито в клуба на пенсионера, нито в ромската махала (ако не се платят поне 50лв. на някой да каже, че е повярвал). А това, как при преминаването на радиоктивен облак марулите в двора останали незасегнати е направо къртещо: "на един изключително кратък инцидент, но марулите моето семейство си ги отгледа само и бяха много вкусни да ти споделя". Направо са били вълшебни тези марули - тези, дето тогава са били бременни родиха деца не с по 5, а с по 6 пръста (казано по-сериозно, доста родилки, които тогава не можеха да абортират родиха деца с аномалии). Нитрати, радиоктивни марули, лоша хигиена. Това са все конкретни и много известни неща. Но кои са качествените предимства на тогавашните пред това, което е било произвеждано преди и след социализма? Нали целта е да видим предимствата на социалистическото - та с кое то превъзхожда онова, дето е било преди и след "светлия период"? За лошото не се чуваше нищо, защото който се осмелеше да го разправя отиваше на лагер в Белене. Има едни ежегодни сборници с практика на Върховния съд - може да се погледнат годините преди 1989г. и да се види, дали те са били толкова безопасни за хората. Там не е всичко, което се е случило, но се виждат интересни неща, за които в другите книжки не пише.

След като се прочете нещо такова, човек направо почва да се чуди какво не му харесаха на филма "300"? Описанията, как по едната много голяма случайност 300-та храбри рицари не разбили десетохилядните пълчища българи-орки (40 000 кумани и поне още толкова българи) щеше да е много забавна, ако тези глупости не се пишеха в списание, което претендира да излиза под егидата на СУ. Не че е изненадващо, защото там наскоро правиха конференция за чудесата, които направила Людмила Живкова за България. А оттам, до вярата в "безплатния обяд" има само една крачка. А като гледам и за НАТО, и за Калоян е било съвсем безплатно да транспортират хора и да поддържат армия. Това е струвало пари само за горките 300. Освен това горките 300 трябвало да поддържат гарнизони в крепостите. Калоян не е трябвало, нищо че унг. крал се е готвел да го нападне. Поне Калоян така е написал на папата - да пише на латинците и унгарците да кротуват, та да не патят. Въобще Калоян е имал бездънен източник на средства и войници, а горките 300 са страдали във всяко отношение от недостиг, нищо че освен балканските земи си имали и други на Запад и че са били ограбили едни от най-богатите градове в Европа (вкл. католическата Зара). Та и аз нямам намерение да се задълбавам в един толкова маргинален за историята въпрос като този за кръстоносните походи. Защото дори бракът между Фердинанд и Изабела има много по-голямо значение захода на световната история, от всички кръстоносни походи взети заедно. Защото в резултат от него испанските кралства се обединяват, завършва реконкистата и се появяват необходимите условия да откриването на Америка от Колумб и за покоряването й. Това пък осигурява ресурси на Испания да се справи с нарасналата турска военна мощ. Но накратко. Кое поражда походите? Докато на изток има инвазия от прииждащи племена, то на Запад е мирно и населението расте. Проблема е, че науката не е толкова напред, та да осигури достатъчно храни и се търси решение в изселване на част от населението. Това поражда кръстоносните походи и те секват с откриването на Новия свят, когато излишъкът от хора се насочва натам. Ще рече, че западните феоди са имали излишък от хора, който е можело да се насочва към Лат. империя. Разгрома при Одрин е катастрофален, защото охлажда ентусиазма на такива златотърсачи. Що се отнася до средствата, то проблемите са добре известни. Англичаните примерно копнеели крал Ричард Лъвското сърце да се върне и да ги избави от английския Дянков. Принц Джон обаче просто обирал пешкира от скъпоструващите военни кампании на краля-герой. Дали Балдуин ІІ е разчитал само на оловото от покрива на двореца може да се види от това, което пише Филип Муске за странстванията на "сиракът-сюзерен" на Запад. Но на българските царе явно не са им трябвали крупните суми, които той е смъкнал оттам - те са го карали на безплатен социалистически обяд. А какво да пиша за другите полети на фантазията, като тежката куманска конница - във всички извори за битката при Одрин пише, че такава нямало. Но защо пък да не се сложи, когато познанията се черпят от книжки с приказки за деца?!? За срочнослужещите феодали наистина звучи забавно, ама изобщо не е вярно. Като са срочнослужещи, защо тогава не са си заминали всички от Латинската империя, като са отбили срокът на военна служба? А защо не са сторили преди това същото и норманите, вместо да рушат базиликата "Св. Ахил" в Преспа. А защо не са го направили след това и каталаните? Куманите обаче наистина са участвали във военните кампании само за определено време и за това също има достатъчно сведения.

Нищо не му пречи да ни запознае, стига да може. Човек, когато е запознат с нещо, волно или неволно го показва. До тук Ангел показа единствено, че е овладявал преподаваното по комсомолските сбирки. Той не искаше да покаже точно това, но си служи с комсомолските клишета така, както щеше да си служи с други клишета, ако беше наясно с друго. Не говоря за комичните изпълнения на един преди време, дето беше решил да се прави на специалист и ползваше няколко случайно прихванати термина съвсем не по предназначение. Но ето как комунистическите клишета лъснаха - социалистическата кучешка радост, по-хубав колбас и от западните луканки. Също като в избраните лозунги дето се въртят за веселба из нета. Ако беше специалист, какъвто твърди, щеше да си служи пак с клишета, но в съвсем друга насока. Можеше пак да си изповядва комунистически идеи, но щеше да си служи с други думи.

Ами САЩ, която най-малко воюва през ПСМ се облажава най-много от войните и от бивша колония, става една от двете водещи политически сили. България се напъва най-много в Балканските войни за да излезе от тях най-победената. Иван Асен ІІ пък разширява доста държавата си - с една битка и много сватби. Великобритания пък май е спечелила повече земи на масата със зелено сукно и е изгубила доста жънейки победи на зеленото бойно поле. Или както казваше Тайлеран, можело да се опираме на щиковете, но не и да сядаме на тях.

Ангел пуска само лозунги. Друго няма. Посочи къде са му сравненията на качествените показатели на продуктите, та да може да говорим за нещо друго. За второто изречение - такъв широк специалист не е никакъв специалист. Нещата, които си изброил са съвсем различни специалности. Дори на средно образователно ниво няма такава обща специалност, а има няколко специалности свързани с производството на различни хранителни продукти. Да речем, че социалистическото образование правеше майстори по всичко - всичко учил нищо не знае като хората. Независимо от това, какво смяташ да учиш първо трябваше да се сдобиеш със занаят, т.е. техническа специалност. 1 учебна година съм учил готварство, 6м. за програмист на компютър "Правец", 6м. за стругар. Освен това имаше задължителни бригади в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, тъй че човек по необходимост виждаше отвътре що за хигиена и качество на суровините има, а също и за качеството на крайната продукция. В този смисъл всеки приготвен хранителен продукт трябва да има определени характеристики - цвят, консистенция, форма и т.н. В смисъл записваш рецептата, а също така и характеристиките на крайния продукт.

За това, че в клуба на БСП може да попаднеш на такова единодушно мнение, едва ли има съмнение. Но "това което го ядем в България в голяма степен те са го измислили" си е най-чиста проба лъжа. В България пием "Кока Кола", ядем турски домати в китайски чинии, а млечните продукти си ги купуваме от хора, дето продават между блоковете неща, които са направили в домашни условия. Да речем, че доста от нещата, които се ядат в България не са произведени в България и въпросните специалисти нямат изобщо думата. От асистентската ти работа така и не стана ясно какво разбираш под качество на храните и какво точно не ти харесва в тези, които са внос от Западна Европа? Че добре си усвоил партийните лозунги си пролича отлично. Ако проблемът е в добавките към храните, т.е. че не са ЕКО - ами да сравним храните преди 1944г. с радиокативните марули и мляко от социализма или с нитратните домати. Ако говорим за трайност на продуктите - сегашните са по-трайни? Какви са ти качествените показатели, въз основа на които твърдиш, че преди качеството е било по-добро? Ами стандарта е притежаване на определени характеристики. Има вкусови характеристики и както казах, съкратена версия може да се види и в рекламните брошури за вина. За наличието на тези характеристики следят дегустаторите. При тях вече е не само познание, а и природна даденост - нещо като да си физкултурник и олимпийски шампион. Реномираните продукти трябва да имат точно определен вкус и мирис. Има различни специалисти, които следят за различните показатели на храните. Това, че за някои хора е достатъчна и само една жена от пазара да се произнесе компетентно по всички качествени показатели е вече съвсем отделен въпрос. Според продукта обаче експертите са с доста различни познания и няма как един да може да се произнесе за всичко.

Всъщност няма "аз мненията на водещите експерти по хранителни науки в България", а се позоваваш на "една жена на пазара каза". Ама то това не било просто жена на пазара, ами било ама много голям специалист. Няма си име, ама специалист. Даже не е ясно каква му е специалността - както не знаем по какво точно са професори Владко Живков и Иван Славков, както и за какви научни постижения Александър Лилов е член-кореспондент. Но знаем, че са специалисти и може да дадат компетентно мнение и за кучешката радост ако трябва. Как е името на този специалист и къде са му статиите в авторитетни списания, та да се види за какво става дума? В това, което пишеш няма никакви факти, а амортизирани комунистически лозунги: "Социалистическата кучешка радост е по-добра от всеки буржоазен салам, защото е социалистическа", "Социалистическите нитрати - най-полезните нитрати в света"... На тези лафове вече и в ромската махала няма да повярват, ако не бъдат убедени с поне 50лв. Що се отнася до вицовете - това е мнението на хората за продуктите. А трябва ли да вярваме на специалста, за чиито продукти хората имат толкова лошо мнение? И защо няма такива вицове за Тоблероните, "Джони Уокър", "Кока Кола"...? Или може би си говорил с човека, който е направил рецептата на "Кока Кола"?

Това не е вярно. Има дегустатори, които следят за вкусовите качества на продуктите. Реномираните фирми ги използват, за да произвеждат продукти с установени вкусови качества. Когато има промоция в хипермаркетите на вина, ще видиш, че към всяко вино има кратко описание на някои вкусови параметри. Дори да няма някакъв БДС самата фирма-производител спазва свой стандарт, защото иначе ще загуби клиентите си. При социализма го няма именно това. Не се мисли за загуба на клиентите, защото клиента няма алтернатива. Колкото и да се отклони продукта от БДС, друго за ядене няма. Реномираните фирми на Запад ако съсипят вкусовите качества на продукта просто заминават.

И каква е армията на латинската империя, след като не е професионална?!? Може би състава на латинската армия преди да иде да се бие под Одрин е подрязвал лозята в градинките си? Не че очаквам смислен отговор де. По-скоро въпрос за размисъл за останалите. И най-новите изследвания на базата на какви нови данни са потвърдили "откритията ти"? (Това ми напомни, че статията за армията на латинската империя се позоваваше на ТВ изказване на Лъжливото Овчарче - те това е професионализъм и нови изследвания ).

По-скоро някои забравят, че все още са живи тези, дето са живели в развития социализъм и могат да го съпоставят със сегашния период на упадъчен социализъм. Когато е ставало дума за реални положителни неща, те са били посочвани в дискусиите. Но качеството и пълните магазини не са сред добродетелите на социализма. По-скоро социализма няма кой знае колко добродетели, но в онова време бяха живи хората, които носеха ценностната система на предходното време и това до голя степен правеше възможно и в епохата на реалния социализъм да има и някои хубави неща. Ние всъщност споменахме някои - бабите и дядовците, възпитани в капитализъм, които работеха на село за мизерни заплати, а после получаваха и мизерни пенсии. Но тези хора работеха до гроб, за да имам какво да папат чедата на социализма. Имаше ги и преживелите 9 септември автори като Чудомир и Димитър Талев. И такива нямаше вече като дойде 1989г. Но все пак имахме възможност да видим тези хора, които бяха с манталитета и морала на една отминала и по-добра епоха.

Армията на Латинската империя за времето си е била много голяма. Какво се е случило в света на армиите. В "Епохата на гигантите" както аз я наричам, т.е. по време на ПБЦ в Европа има няколко държави - Византия, България, Каролингската империя, Арабския халифат и в края на ПБЦ - Русия. Другите държавици са буферни обекти, използвани от големите да се боричкат без да влизат в открит конфликт. Армиите са наборни и огромни ... но те не могат да водят дълги кампании, защото бойците са и земеделци и ако не засеят и приберат реколтата след войната настъпва икономическа криза. Великото преселение обаче секва, и хората не се нуждаят от огромни държави - започва разпада на империите. Владетелите не се нуждаят и от големи армии, тъй като се оформят все по-малки съседни държави. Вече е много по-изгодно да има малка армия, при нужда да се взимат наемници и да има много зависими селяни, които да плащат данъци. Армиите са малки и професионални. Това не значи, че се съвършени бойци. Но те могат да воюват непрекъснато, тъй като някой друг сее и събира реколта. При въстанието на Асен и Петър се формира наборна армия - опълчение. Проблемът е, че една такава армия не може да воюва дълго, защото трябва да работи и нивиците. Тъй че е въпрос на време лидерите на въстанието да си останат само с професионалната армия и наемниците. Проблемът най-ясно лъсва при въстанието на Ивайло. Ивайло има въст. армия с която громи татари и византийци. Но въстаниците си мислят, че всичко ще продължи кратко. Да, ама не. Идат все нови и нови армии. Професионални и малки византийски армии, които биват масово изколвани, но след тях идат следващите. А въстаниците ги чака реколта за прибиране. В един момент въстаниците тръгвати към нивиците, а Ивайло остава без армия. При Калоян го има същия проблем - при третата обсада на Одрин стените са пробити на две места и е въпрос на време градът да бъде завзет. Куманите обаче си тръгват и Калоян снема обсадата на един почти превзет град. И така идваме до латинската армия. Тя е набрана от свободните ресурси на професионалните армии на цяла Западна Европа. Заради неразумната си политика латинците наистина нямат възможности да попълват в достатъчни количества редиците си с бойци от Балканите, но лидерите им си имат свои феоди на запад, от които получават пари и хора. Образно казано, това при Одрин е все едно Саадам побеждава НАТО. Различните тактики на воюване са последица от наличните ресурси. Какво стана при войната с Ирак - иракчаните нямаха шанс да се справят със самолетите и танковете, но партизанската война се проточи дълго. Същото става и при Одрин - Калоян няма ресурси да бие Латинската армия нацяло и прилага класическата военна тактика да я бие на парче. Едно е да заблудиш противника, че имаш голяма армия, а съвсем друго е да извадиш това, което имаш на голото бойно поле. Конкретно за битката при Одрин латинците са имали и друго предимство - те току-що са завладели някои крепости и не им е пукало много ако ги изоставят и после пак ги завземат. За Калоян е било голям проблем да остави крепостите си без гарнизони при наличието на реваншистки настроен унг. крал. Не знам доколко е станало ясно, защото за да се схване, трябва доста дълго и обширно да се обяснява. Както писах в една друга тема за един клуб по военна история има и някои аспекти, които убягват при четенето само на тясноспециализирана историческа литература. Ама за да го обясня малко по-подробно и добре, трябва аха-аха да напиша поне една малка книжка от типа на Оспрейките. Но се надявам, че този кратък и образен преглед все пак ще спомогне да се схванат поне донякъде част от нещата.

За социалистическото мляко има един много хубав социалистически виц (то май само вицовете тогава бяха качествени): Председател на ТКЗС преизпълнява плана за млеконадоя. Награждават го и вдигат нормата. На следващата година пак преизпълнява плана. Пак го награждават и пак вдигат нормата. На следващата година пак преизпълнява плана. Правят го "Герой на социалистическия труд" и пак вдигат нормата. Тогава той казва: - Този път няма да мога да изпълня плана! - Че защо? - Ами защото ако го изпълня, това вече няма да е мляко, а ще е чиста вода. Имаше един в-к "Стършел". Като почна Перестройката си бяха поотпуснали ръчичките, но не за дълго, защото им обясниха, че промяната може да е почнала, ама още не е свършила и някои неща са си по-старому. Между тези два светли момента обаче бяха пуснали една хубава карикатура за качеството на социалистическите стоки - куче с кокал, а на кокала сложена бележка: "100 % обезмаслен". Та за киселото мляко. Сега възможностите да си купя свястно кисело мляко, да го заквася и да видя разликата с купешкото са много по-големи. През социализма не можеше. Защото много хора, поне тези в големите градове нямаха възможност да си купят "домашно" прясно мляко и да видят каква е разликата. А от социалистическо купешко прясно мляко не можеше да се прави кисело, защото от вода боядисана и ароматизирана с малко прясно мляко кисело мляко не става. Социалистическото кисело мляко си беше с качество на сегашно кисело мляко от хипермаркета с цена до 50ст. Но в сегашното има консерванти за да изтрае по-дълго. В социалистическото нямаше консерванти и затова се зареждаше по-малко от необходимото, тъй че който се успал - останал без мляко. Сега е същото с млякото в малките магазинчета, което иде направо от производителите - като ида в 8ч. да търся мляко продавачката ме гледа тъй, все едно съм я питал дали Памела Андерсън е минала да си купи мляко. Колко е била качествена кучешката радост си прави сметката по това, че в магазина във витрината на щанда за месо имаше само умрели мухи и кучешка радост. И пак никой не я купуваше, макар друго месо да нямаше. За нитратите, доколкото разбирам важи принципа: Социалистическите нитрати - най-полезните и безвредни нитрати в света! Имаше през соца едно списание "Дъга". Един от двата комикса свободно достъпни за българските деца. Та там имаше следната сценка от магазина, която е също много показателна за качеството на социалистическите стоки, а също и за високото качество на обслужване: Купувачка: - Доматите май не са много пресни! Продавача: - Като искаш по пресни, посей си на балкона! Това показва, че и малките деца са били наясно със социалстическото качество. И като си говорим за некачествени стоки и какво щяло да е, ако не е дошъл краят на реалния социализъм - ами най-некачествените стоки на днешния бълг. пазар идат от братския социалистически Китай. Щяхме да си имаме само качествени китайски стоки или български стоки с китайско качество.

Върти се клише, че стоките през соца са били по-качествени. Какво значи по-качествени? Че тъй като имаше дефицит, предприемчиви бармани правеха кафе от къна (за цвят), аспирин (за вкус) и веро (за пяна на каймака)? Да, това не бяха точно идеите на партията, ама то на всичките им идеи такава беше крайната реализация. Сега има много стоки и голям избор. Някои са на ниска цена, но и са от заместители. Други са на по-висока и са хубави. Заради липсата на опит на българина да пазари в условията на свободен пазар често му въртят номера да му се продава скъпа стока с лошо качество. Но свободата е възможност да избираш, а не гарантирано правилен избор, какъвто може да се направи само от Партията. Кои точно стоки са били по-качествени: радиоактивните марули, нитратните домати, кръстената от бармана ракия в ресторанта, разреденото и обезмаслено прясно мляко сгъстено с нишесте, каймата и салама със соя ... Само се върти клишето за по-високото тогавашно качество, ама така и не става ясно, кое е било с по-високо качество. Кучешката радост си беше същата хубост като сега.

Ами у нас 45г. де факто беше забранена Библията. Един познат свещеник ми разказваше, че за да си набави екземпляр е трябвало да пише на патриарха писмо с молба да му се предостави. Говореше се, че на черния пазар се е продавала за цена от 100лева - по това време това беше повече от минималната работна заплата, а най-скъпите книги не надхвърляха 10в.

Дааа, какви истински неща имаше само! Домати пълни с истински нитрати, светещи марули естествено облъчени от гръмването на Чернобил, ракия кръстена от бармана с не много чистата чешмяна вода ... Разбира се отговорните другари не ядяха от тях - тези наслади бяха запазени за простия народ. При реалният социализъм имаше две думички за качествено: "вносно" и "домашно". Продуктите на "народното стопанство" доколкото въобще можеха да се открият и да се придобият след часове висене по опашки по правило бяха дефектни, т.е. не отговаряха на БДС заради международното положение, сухото или дъждовно време, врагът с партиен билет ... причини много, а стоките дефектни винаги. Истината е, че при реалният социализъм се наблягаше много на личното стопанство. По-точно на произведеното от отраслите и възпитани в условията на капитализъм "мама и тати". Или както се казваше "мама меси, тати носи". Днешните червени бабички, т.е. тогавашното младо поколение бяха възпитани от Партията в партизански дух, сиреч те лежат и се боричкат с момите като народни партизани, а мама и тати им носят произведеното от тях на село като истински ятаци. Всичко вървеше добре, докато се оказа, че мама и тати не са вечни. Техните чеда, научени на партизанско излежаване днес седят в клуба на пенсионера или пред телевизора и гледат турските сериали и се чудят защо стана така? Защо вече няма никой на село дето да прави луканки, компоти и лютеници и да им ги мъкне с торбите, а те само да лежат и да се наслаждават на реалния социализъм. Така стоят нещата в българската макро- и микроикономика. Магазинер с дълъг стаж се хвалеше как си вадел допълнително от сирене. Изобщо не лъжел в грамажа. Просто правел така, че сиренето да поеме повечко вода (пропускам как, за да не давам лоши уроци). Не мамел хората в грамажа, а им продавал по оводнено сирене. Тези идеи и навици успешно се внедриха и в днешната епоха на упадъчен социализъм. И ще ги има, докато го има социализма. Защото този род търговци пазара ги ликвидира. Топлофикация и Енергото не са губещи. Губещо е всяко предприятие в условията на днешния български упадъчен социализъм. Към всяко предприятие и монопол са прикрепени структури на "бившата ДС", които ги източват и обекта неизбежно фалира. Такава беше съдбата на "Кремиковци", "Плама", БГА и още много други. Топлофикация е ленно владение, поделено между двама спахии БСП и ДПС. Няма богат народ живеещ в социализъм, нито има социализъм доброволно осъществен от богат народ.

Че догодина ще направим завод за цели проводници и че е време за смяна на чипа? Думите от примера имат специфичен подтекст в родната вицова култура.

Опасявам се, че в тези писания са тръгнали да подражават на сравнителното изследване, но са го ударили на чисто фантазиране. Около много народи има кучета, вълци, чакали, койоти и др. под. и те, редом с останалите окръжаващи ги животни дават отражение върху културата на хората, понякога ролята им е сходна, а понякога - има особености, вкл. уникални.

Ами още в "Как се каляваше стоманата" на Островски е показано, че кризата на социализма е започнала още с появата на СССР. Там ентусиастите се блъскат и страдат заради грешката на номенклатурен кадър. Изначално номенклатурния кадър е некадърник, който знае, че го държат на висок пост и се облажава не защото е способен, а защото изпълнява всичко. Като цяло социалистическия реализъм е поръчково изкуство - работи се определени шаблони и в нечия угода. Много творци са работили за някой клиент по поръчка, та да могат да се издържат, но наред с това са правили и други произведения в които са се изявявали, а много често и самите клиенти са им давали тази възможност, за да се сдобият с шедьовър. При социалистическия реализъм господстват шаблонът и уравниловката - и при изработката и при реализацията на произведенията.

Кратка византийска хроника № 74 Обхваща събитията от 1383г. до 1520г. Съдържа бележки за превземането на Сяр, Солун и Белград. Кратка византийска хроника № 75 Хрониката по същество е списък с имената и годините на управление на турските султани от Осман до Сюлейман, т.е. управлявалите в периода 1281-1566г. Подобни индекси са били често срещани в средновековната летописна традиция и от тази група е и Именника на българските ханове.

Темата е за Латинската армия, т.е. онази част от христолюбивото войнство, която е била наказана от папата заради обирането на черкви и манастири - а папите не са наказвали редовно кръстоносците, еле пък за такива "подвизи". Тези, които са се отклонили - те наистина са отишли в Светите земи, но пък те не са били сред участниците в битката при Одрин. Уви, безспорен факт. И Тервел е участвал в превземането на Цариград при подобни обстоятелства, а пък Михаил Шишман също се е опитал да го завземе по същия начин. Да не говорим, че Латинската империя си губи столицата по възможно най-безславния начин. Поговорките на венецианците не означава, че проникналите в Цариград латини не са били мародери, както и поговорката на Ал-Капоне, че пистолет и блага дума се постигало повече отколкото с блага дума не означава, че той не е бандит и мафиот. Дори самият Клари пише, че разгромът при Одрин е бил божие наказание "заради ужасните прегрешения, които те сторили в града, след като го завладяляли" СХІІ. Що се отнася до статиите, то едната както показва и заглавието й Венецианските и генуезките владения на Изток до 1332 г. няма много общо с тази тема. Що се отнася до втората ..., ами както пише Роман Лакапин на цар Симеон: «познахме от влакното платното», [разбрахме], че смисълът на написаното вътре не е добър.". Мисълта, че при Одрин е паднал цветът на рицарството не е на днешната българската наука, а е използвана фраза на автор на противната страна в това сражение. Статията е написана манипулативно, като преднамерено са игнорирани неудобните извори и е акцентевано върху удобните, дори когато е съвсем явно, че в тях данните са представени тенденциозно - умишлено се премълчава каква е пълната численост на латинската армия с неясното "и други за които в книгата не се говори", а също така и за българската се говори за броя на куманите, които въобще е бил наел Калоян, като се пропуска да се уточни колко е бил отвел при Одрин. Коментара на Морейската хроника (гръцка версия) е меко казано несериозен. Морея е владението на наследниците на Вилардуен, тъй че тя вероятно е писана, като са ползвани и документи на маршала. Грешката в имената в такъв случай е нещо нормално, тъй като в документите имената ако изобщо са посочени, то често те са дадени като съкращения.

По-нататък ще пусна отделна тема по въпроса Боян и останалите. Без римски легиони и етиопци.

Какво представлява комуниста? По своята същност той си остава един обирджия на мандри. Народните партизани лежат из гората, боричкат се с партизанките и като огладнеят обират близката мандра. Но в природата няма безплатен обяд. Неизбежно идва ден, в който мандраджията се разорява и фалира. Комуниста, който разсъждава като паразит обаче така и не включва какъв е проблемът и решава, че мандраджията е затворил мандрата не защото повече няма пари да изкупува млякото, а защото е враг на народа и решават да го разстрелят. Проблема е, че и след като го разстрелят пак няма кой да произвежда за крадене. Но на партизаните им провървяло и с решаващата помощ на братската съветска армия се сдобили вместо само с една мандра за обиране с цяла държава. С държавата се повтаря историята с мандрата - в началото всичко е наред и пада голямо лежане с партизанките, лапане и веселба. Но в един момент и държавата, като мандраджията се оказва опропастена. паразитно мислещия комунист обаче отново търси причината не в своя лешперлък и крадене, а някъде другаде - то че СИВ се е разпаднал, то заради световния капитализъм, който подлял вода на най-успения обществен строй. Защо комунистите обичат да държат в ръце монополите на стоките от първа необходимост? Защото ако има монопол на други стоки - хората няма да ги купуват и няма да има нищо за крадене. Но стоките от първа необходимост са нещо друго - човек за да живее трябва да се храни, да пие вода и да се отоплява. Иначе казано докато българският народ не бъде изтрит от лицето на земята, то той ще трябва да плаща за тези неща толкова, колкото монополиста каже. А монополиста може да си добавя към сметката каквото и колкото иска и да си определя всякакви правила за плащане. Като не искаш да взимат от монополиста не яж, не пий вода и умри от студ. Какво би се получило, ако се ограничи ролята на държавата, а оттам и ролята на БСП и ДПС да източват фирмите? На пазара има множество конкуриращи се фирми. Всеки от тях търси възможност да реализира по-голям оборот. Затова и всеки гледа да снижи цената колкото може повече, защото по-голям оборот значи по-голяма печалба. БСП и ДПС като не могат да слагат към цените "Добавка Станишев", то и цените са по-ниски. Няма как една стока, която струва 10лв., като и се сложи "Добавка Станишев" да се пусне на пазара под 11лв. Одържавяването не реша проблеми, а създава такива. Ролята на държавата в икономиката трябва да е много ограничена. Няма преуспяла икономика там, където всичко е в ръцете на бюрократите. Виждате какво става и в ЕС, когато еврократите набират все по-голяма и по-голяма мощ - икономиката ан съвюза все повече и повече зацикля, докато навлезе в очакваната тежка криза.

Ето нещо, което обаче наистина си отиде безвъзвратно. И днес по плажа тичат девойки, намазани с плажен крем "Нивеа" и с бански, за които тези тричките само са гледали по каталозите на "Нещерман" и са си мечтали. И днес грее слънце. Но има и разлика. Девойките, които тичат по плажа не са тези същите, а други. Тези са млади пенсионерки, които отиват към клуба на пенсионера. Те не само тъгуват за времето, когато са припкали по плажа, но вече скърбят и за времето на Филип Димитров, когато все още са били не пенсионерки, а колежки. И тях ще ги мъчи носталгията дори СССР и СИВ да се възстановят, а Тодор Славков или Тед Влад Живков да стане премиер, дори пак бананите да ги има само по Нова година на 2.50лв, пак да трябва да се чака за панелка, картонена кола, телефон или за телевидор с години, а средната заплата да е около 200лева.

Обаче и тази година на змията тръгна с промени - нов патрирах, нов папа, нов премиер, нови протести ... да видим колко още ще има да се подновяваме?