Galahad

Не разбирам защо се гледа така песимистично. Нещата не са се променили много. Тогава имаше развит социализъм, сега пък има упадъчен социализъм - ама все е социализъм. Тогава имаше любими вождове, но и сега има: И днес първият държавен и партиен ръководител открива нови обекти по пътя към светлото европейско бъдеще: И днес първите държавни и партийни ръководители награждават достойните и заслужили граждани на републиката: И днес хората празнуват: И днес българските културни дейци разнасят славата на България далеч зад границите й: И днес има добре отхранени българки но просто няма достатъчно големи творци и платна, за да бъдат изобразени. Преди навлизането на социализъма в изкуството първо са ставали известни творбите, а после творците. Но социализмът изведе българското изкуство на нови висоти. Днес първо стават известни творците и обхождат да дават интервюта по всички медии, а творбите им я някога станат известни, я не. И днешните лидери са не по-малко славни и достойни от любимия ни Гошо Пияндето и Тошо Склерозата: Е, вярно! Едно време какви филми имаше само - съдържанието им изпълнено с партизански подвизи и накрая какъв хепиенд имаха само - всички комунисти изправени до стената за разстрел.

Ще станем като джедаите!

Като виждаш как се управлява България и колко лесно се манипулират българите, как мислиш?

В интерес на истината не всички изследователи считат, че ЗСЛ е на княз Борис и дори, че това изобщо е български закон. Според "Моравската версия" ЗСЛ е направен от св. Кирил във Великоморавия. Аргументи - в текста пише, че е дело на св. Констинтин и има моравски думи. Контрарагументите на първото са слабички - че имало обичай законите да се приписват на някоя известна личност, напр. император Константин Велики. С второто е малко по-добре - контрааргументът е, че наистина има моравски думи, но те са свързани с християнски термини и това показвало, че законът е създаден в държава, която прави закона на свой език, ама тъй като е съвсем новопокръстена си няма своя култова терминология и е заела от Великоморавия, откъдето са дошли Климент, Ангеларий и Наум.

Значи ползваш и друг език, на който може да я намериш на свободен достъп. Тази е издадена през 1932г., тъй че в нета появата й може да не е много скоро, защото някои виртуални библиотеки заради авт. права отброяват 100г. от издаването.

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 73 Хрониката е свързана основно с турското завоевание, като е акцентувано на събития от региона на Солун и Пелопонес. Основния период на описваните събития е 15-16в.

Има една хубава поговорка - всеки според чергата си! Хубаво е работата да ти е хоби, обаче в България се получава така, че хората плащат много и учат дълго за да станат безработни с диплома, да се хванат на работа редом с някой с незавършено начално и той да му се смее що е учил. А ситуацията в България е такава, че на който не му е гадна работата, то е въпрос на време държавата да уреди въпроса, че да я направи такава. Българското образование е такова, че от него излиза "майстор по всичко" - сиреч учили са го за всичко, но не са го научили да прави нито едно както трябва. Материалната база обикновено е плачевна и всичко се учи главно на теория. Съвсем нормално е дипломираните специалисти да могат да кажат за дадено нещо много, но да не могат да разпознаят елементарни неща, като реални предмети - просто никога до тогава не са им ги показвали как изглеждат. Но това е свързано по-скоро с въпроса къде да се работи и къде да се учи. Пред мен не стояха, защото беше доста проблемно да ида в чужбина, тъй че трябваше да се насоча тук към нещо, за което после да мога да си намеря работа. Пък то ситуацията беше така, че опциите не бяха много. Сега вече има и варианти за чужбина, което ще рече, че има повече възможности човек да получи работа и образование, които повече да му допадат. Но пак си е въпрос на късмет.

То май сега въпросът трябва да е Как решихте къде да заминавате? Но пък от Шенген много помогнаха за решаването на тази дилема, като оттеглиха от дневния ред въпроса да ни отворят вратата на клетката. Сега в България нещата не опират до избор на занимание, а до хващане на това, което може, че и него няма да го има дълго. Тъй че който е 10 клас да наблегне на езикова подготовка и конвертируема специалност. За съжаление много от хуманитарните науки не се класират в последната категория.

Инфлация до 5% се нарича "блага инфлация", тъй като се счита, че тя стимулира икономиката. Това разбира с е може да не е точно така заради ефекта на стадиона: ако един се изправи, гледа по-добре от другите, но като се изправят всички, той гледа толкова добре, колкото и ако той и останалите бяха седнали. Иначе казано, ако продаваш един хляб за 1лв., но трябва да купуваш брашно за 50ст. и кисело мляко за 50ст., положението не ти се подобрява, ако продаваш хляб за 2лв, но купуваш брашното и киселото мляко за лев. Казват че боя раздвижвал кръвта и затова някои дами ако искат бързо да станат красиви, а нямат под ръка мазила и прахове да си направят бузките румени, се плясват по някой шамар и работата става. Втори е въпросът доколко дамите предпочитат подобен икономичен и екологичен подход при гримирането. Та общо взето така стои и въпросът с полезния ефект от "благата инфлация". Пазара се развива добре, когато се "печели" от оборота, а не от инфлация.

Германците, германците ... ами две световни войни са загубили, а и ние покрай тях. А и какво значи психическа готовност? В смисъл просто да са ентусиазирани - той българинът кога влезе в кръчма, та чак докато излезе все е ентусиазиран. Дали са си давали сметка за нещата, които посочих по-напред и са намерили решение за тях - това вече е съвсем друго. Какво значи, че са психически готови за война, ама дошла жътвата, прочели лоша статия и им е минал мерака. ами като си тръгнал на война, това означава, че си тръгнал да се бориш. Като не са били готови за това, на молитви да бяха карали, повече щяха да постигнат.

Кратка византийска хроника № 72 Хрониката обхваща събитията от времето на първия султан Осман до възкачването на трона на султан Мурад ІІІ през 1574. Първата част съдържа бележки за превземането от турците на Галиполи, Одрин, Бер и Сяр.

Париж ХРАМЪТ „СВЕТИ ЕВСТАТИЙ” / THE CHURCH OF ST.EUSTACE Една от големите парижки черкви. Строежът й е протекъл през ХVІ-ХVІІв., което се е отразило и на стиловете - късна готика и ренесанс. Недостига на средства си е казал думата и кулите й така и не са направени според плана.

Той астероида да ни беше нацелил, после нямаше да има кой да прави сметка за по-голям нъмбър уан.

За ВБЦ е ясно, но за ПБЦ в началото не толкова. Петър за да е цар, трябва да бъде признат от равните. После вече наследниците му си получават короната. Западния император е бил коронован от папата, но не е бил признат от равните доста време, тъй че междунният му статут е бил доста спорен. Борил и Иван Асен си стават царе и без патриарх, но Петър и Асен са били признати при сключване на мирния договор. Но Исак ІІ Ангел е бил измародерстван и от Барбароса за признание за император, тъй че направо е трябвало да свиква.

Честито!

Ама те много знамения се събраха накуп: Годината - 2013, направо фатално. Календара на маите взе че свърши. САЩ има черен президент, пък предсказанието било, че такъв щял да е последният. И последния папа щял да е черен, ама всички си викаха, че Бенедикт го чакат още години и години - да, ама не. И сега последния папа е готов - при това 100% Черен Петър (който има от тези карти да хвърли едно гледане и да каже). Според Ванга Сирия щяла да падне преди свършека - както вървят нещата докато се появи белия дим и тази подробност ще се уреди, еле пък с усърдието, което Израел влага за успеха на начинанието. Появи се и опашата звезда (метеорит). В годината на черната водна змия сме - има се тима за нея, ама колкото пъти се случим в нея или нещо свършва, или почва нещо, ама това дето почва в крайна сметка излиза, че е от рода на дъждеца с който е започнал потопа. Много пъти са правили сметки за свършека - то 1000година, то 2000година, то 1999година, ама никога не е имало толкова знамения накуп. А и ако сега не стане ами то май не останаха неусвоени знамения. за колкото други се сетя, то и те са на лице.

Пак добре, че метеорита не се появи по време на зодия Риби, че тогава е на свършек на света, ама то и във Водолей звучи като потоп. Но поне астероида май ще ни отмине.

България в много отношения не е била готова за една такава война и логично е загубила: 1. Външнополитически - България не е имала никакъв гръб. Сърбия и Гърция са се подкрепяли, а и Румъния ги е подкрепяла. Когато сърбите нападат България при Съединението зад тях е седяла Австро-унгария и ги е спасила от погрома, в който се били забъркали. България е нямала такъв гръб и си е изпатила. 2. Емоционално -българите не са били готови да схванат, че няма вечни съюзници и вечни врагове, а вечни интереси - в случая е трябвало да се направи сметка България да отстъпи на Турция онова, което и без друго е дала и като ги компенсира и с гръцките, албанските и сръбските придобивки да си запази останалото. В крайна сметка през ПСВ България и Турция са съюзници, но само за да загубят отново заедно, защото желязото се ковяло докато е горещо. На българите ама много им е липсвала политическа гъвкавост. 3. Военно - България е нямала резервен вариант в случай че Румънците ударят.

Черен последен президент, черен последен папа, опашата звезда ... и тоя астероид ако се отклони с някой-друг градус, то сметките на маите ще излязат верни

Статута на Охридската архиепископия според Нил Доксопатър – 1143г. Както се вижда обаче, това сведение е едва от 12в. Статутът й е бил особен дори когато бълг. земи са в пределите на Византия. Тя е била нещо като патриаршия, само дето нейният предстоятел не е имал ранг на патриарх. При все това се стигнало до там, че Димитър Хоматиан коронясал Теодор Комнин за император, въпреки протестите на никейския патриарх. Началният период обаче наистина е проблемен - т.е. дали е била архиепископия подчинена на Цариград или Рим или е била независима и от двамата, а само предстоятелят й е имал по-нисък ранг. В резултат от договора между Лакапин и Петър І предстоятелят на БПЦ получава патриаршески ранг, а бълг. владетел е признат за император на българите, което колкото и компромисно да изглежда спрямо мераците на Симеон още дълго време си е било огромно изключение. макар иначе всички останали владетели да били практически съвсем независими. По-интересен е въпросът в началото на ВБЦ. Охридския архиепископ си остава, но търновският е бил ръкополаган - Василий от папата, а Йоаким І от никейския патриарх. Т.е. в началото търновският патриарх не е имал статута на охридския, а е бил по-близо до типа на останалите национални църкви.

ХРАМЪТ „СВЕТА БОГОРОДИЦА КИРИОТИСА” - ЕКСТЕРИОР/ „CHURCH THEOTOKOS KYRIOTISSA” - EXTERIOR / KALENDERHANE CAMII ХРАМЪТ „СВЕТА БОГОРОДИЦА КИРИОТИСА” - ИНТЕРИОР/ „CHURCH THEOTOKOS KYRIOTISSA” - INTERIOR / KALENDERHANE CAMII Макар и да е превърната в джамия и да са и съборени страничните галерии, сградата все пак е сравнително запазена. И като стана дума за сравнително, то благодарение да това относително добро запазване тя служи за образец за сравнение за кръстокуполна черква, заедно с предходната "Света Теодосия" и още някои други разбира се.

Кратка византийска хроника № 71 Хрониката съдържа списък на султаните от Осман до Сюлейман с посочване на годините на управление и съдържа бележки за завоюването на някои крепости.

Когато се взима колективно решение и всички членове на колегията са длъжни да се подпишат, тези, които не са съгласни, се подписват с особено мнение - най-често то е обратното на това, което е решило мнозинството. Тъй като Конституционния съд взима решения в доста голям състав, то при неговите решения почти винаги има съдии, които се подписват с особено мнение. Когато особеното мнение може да се мотивира, то се обяснява защо са против взетото от колегите им решение. Ако няма опция за писане на мотиви, то "подписалите с особено мнение" са въздържали се или против взетото от мнозинството решение или не са съгласни с мотивите, които са изложени за взимането на това решение. Ако членовете на колегията нямат задължението да се подпишат под съответния акт, то тогава може просто да не се подписват.

Много ми е интересно, защо на въпросната Статистичка не и сложиха поне агентурния псевдоним, като са решили да й крият името и свелия лик. Като и гледам багажа на горния етаж определено не е станала преподавателка заради дисертация, ами ще да е било по-скоро заради писане на доноси. Не ще и съмнение, че на родния хоризонт се появи една достойна последователка на агент Тервел и на неговото историческо ТВ послание "Към колегите и народа". Много пъти сме говорили за девалвацията на преподавателските кадри във ВУЗ-овете, да не говорим за положението в училищата. Въпреки това е безкрайно неприятно докъде е изпаднал един от най-старите български университети, та в него да обучават бъдещите специалисти преподаватели дето така и не успяват да свържат думите в смислено изречение. Може да е добра статистичка, но много ме съмнява, защото това, което показа на записа е сериозен дефицит и на домашно възпитание и на елементарна образователна подготовка. Да не говорим на какъв произвол ще го е ударила, щом крещеше, че щяла да пише наред двойки, защото я попитали за изпита. Но както казах - има и втори въпрос. Предполагам се сещате за убийството в студентското общежитие. Тогава медиите не проявиха грам тактичност и не само обявиха имената на момчето, дето се беше защитавало с ножа от побойниците, ами след побоя и след като с часове е било държано в полицията го причакаха да му вземат интервю. Тогава нито му криха името, нито му криха лицето. Предполагам се сещате и за веселата даскалица, дето беше пяла в час. А може би се сещате за погребенията на семейно самоубитите - когато родните журналисти отидоха там да вземат интервюта от близките. Та пита се защо сега решиха да засенчат това научно и образователно слънце? И за финал, май пак трябва да се каже баналния извод - "Кое ли е наред в тази държава?".

Колкото мистериозна и кърваво-епична да е една смърт, то споровете за нея за са донякъде банални, не на последно място и заради това, че убития никога няма възможност да даде своето описание на случилото се. Всъщност не е известно как точно е умрял цар Смилец. Тъй че по-скоро ще обърна внимание на един друг момент – как нашето познание за дадено събитие от по-общите извори може да бъде значително по-различно от наличието на някои по-конкретни документи. Авторът на един от основните извори за управлението на цар Смилец – византийския автор Георги Пахимер споменава някак между другото този български владетел и все така мимоходум и бегло описва и края на управлението му: „Малко преди това и сам Смилец беше станал цар на българите по желанието на Ногай след бягството на Тертер. След малко обаче благодарение на роднинството бе предпочетен Светослав пред Чоки. И след Чоки изчезна и Смилец.” Пахимер говори повече за съпругата на Смилец, без да я споменава по име, но в замяна на това все пак споменава, че е дъщеря на византийския севастократор Константин. (ХИБ, т.2, стр. 124-125, ИБИ-22,ГИБИ-10, стр. 190). Теодор Метохит - мозайка от храма "Хора4, Цариград Първият документ е докладът на византийския велик логетет Теодор Метохит за пратеничеството му в Сърбия. От доклада разбираме, че Смилец може и да е загубил трон и живот едновременно, но това съвсем не означава, че властта не преминала в наследниците му. От доклада се вижда, че овдовялата царица изпратила пратеник при сръбския крал и му предложила ръката си, като го убеждавала, че чрез нея щял да има и българското царство. Последното някои съвременни автори го описват като предателство, т.е. че тя обещала българското царство като зестра. В текста обаче не се говори за такова нещо, а че при един такъв брак сръбският крал е щял да има голямо влияние върху управлението на България. Последващите събития показват обаче, че това е било българо-сръбски маньовър за да бъде притиснат византийския император – той дал 5-годишната Симонида за съпруга на 40-годишния крал Стефан Милутин. От този брак естествено нямало деца. Но пък в замяна на това царицата успяла да уреди брак на дъщеря си със сръбския престолонаследник и от този брачен съюз се родил Стефан Душан. (ХИБ, т.2, стр. 129-131, 137). Типика на цариградския манастир „Добра надежда” - тъста и тъщата на цар Смилец За това, което не се споменава в доклада откриваме данни в един друг документ – Типика на цариградския манастир „Добра надежда” съставен от племенницата на император Михаил VІІІ Палеолог и балдъза на цар Смилец. В типика е посочено името на сина на цар Смилец – Йоан Комнин Дука Ангел Врана, който преди да почине бил замонашен под името Йоасаф. Наличието на мъжки наследник на трона показва, че вдовицата на Смилец е управлявала държавата като регентка. През средновековието във Византия е имало практика детронираните владетели да бъдат замонашвани, защото по този начин се затруднявало връщането им на престола. Тъй като Йоан е бил замонашен твърде рано, то това показва, че най-вероятно е бил детрониран от Чака. Сведенията показват, че както и да е умрял Смилец, то това е станало преди идването на Чака и Тодор Светослав в Търново. А описаната от Иван Вазов екзекуция на Смилец определено не е станала поне при такива обстаятелства: