Galahad

Две от най-старите изцяло запазени куполни сгради на Новия и Стария Рим Храмът "Св. св. Сергий и Вакх" - построена от император юстиниан І. Счита се, че направата й е била генерална репетиция за построяване на "Св. София". Заради приликата й с катедралата я наричат "Малката света София". Храмът "Св. св. Сергий и Вакх" - външен изглед Храмът "Св. св. Сергий и Вакх" - вътрешен вид Втората сграда е също много стара, кръгла и световноизвестна - Пантеонът в Рим Пантеонът - външен изглед Пантеонът - вътрешен вид

Имам усещането, че ако съм достатъчно здраво вързан, та да изгледам до края това чудо, след това ако ми пуснат порнофилм в главните роли на който играят Вежди Рашидов и Искра Фидосова, ще ми се види направо класика.

Хубавото на английските сериали е не само сценария, режисурата и актьорската игра, но и че продължват достатъчно дълго та зрителите да почувстват героите като свои приятели, но броят на сезоните е достатъчно малък, та да не омръзнат. Американците спират когато се задръстят от брак. Примерно сериалите "Малкълм" и "Алф" бяха страхотни в началото, но създателите им не успяха да схванат кога да спрат и тъй като всичко беше изчерпано поредиците завършиха с усещането, че са боза. Сапунките по своята същност са радост за клюкарките и техните съседи. За клюкарките, че има какво да обсъждат като се съберат при това без да им се налага от тъмно до тъмно да се разкъсват от тичане между терасата и шпионката, та да не изтърват кой влиза и кой къде и какво прави. За съседите на клюкарките пък радостта е, че вече не са жертви на съседската бдителност.Тъй че вече не се обсъжда какво е направила съседката Мара, а радостите и нещастията на хубавата Мария, простата Мария, Мерие или нещо подобно. Телевизиите трябва да запълнят времето си с програма, защото зрителите едва ли ще ги гледат само заради рекламите. От опита с писането на форумите обаче знаете, че да напишете хубав постинг отнема доста време, докато чалгийката някак сама се излива в обилни количества. Тъй че телевизиите по необходимост трябва да пускат сапунки за да си запълнят програма. Героите от сапунките пък стават нещо като роднини на телеманиаците, тъй като постоянно ги зяпат, а човек е приспособимо същество. Та това е реалността. И турските сериали успешно са се вместили в тази реалност. Те носят приходи за киностудиите, а от там и за държавата си. Докато българската кинопродукция е още един камък на шията на изнемогващата бълг. държава. Тъй че ще е по-добре да се поучим от турския опит и да се опита у нас първо да почнат да се правят продаваеми неща, а после качествени, вместо хем да е непродаваемо, хем да е с плачевно качество и рекламата да е: "Ако си български патриот, преглътни отвращението си и изтърпи гледането на този филм!". Парите, които постъпват от успешно реализиращите се турски сериали, ще позволят на турските киностудии да започнат да правят и по-хубави филми при това плащайки данъци на държавата вместо да гледат само да точат пари от страната си или от ЕС. изблиците на дребнава завист с нищо няма да ни помогнат. Отделен е въпросът, че bTV, за която абревиатура все повече хора си мислят, че означава Босфор ТВ е наблегнала яко на турски сериали и вече дори не само латиносапунките, ами и съветските сериали и новите руски филми минаха на заден план. А за разлика от нас и руснаците в последните години правят ако не хубави, то поне поносими филми и сериали, особено на любимата им тема за ВСВ.

Това, че едните не обясняват другите изобщо не е вярно. Руските солдати не са били с девствени пояси, ключът от които да се е пазел от политкомисаря и като са навлезли в Германия да са били отключени, та мужиците да повилнеят на воля. Руснаците имат същите потребности като германците, американците, англичаните и французите. Еднакви потребности имат и германките от източната и западната част на Германия. Тъй че да очакваме, че едните са обичали заради сапун и захар американците, а другите са предпочитали да седят мръсни, но не и да обичат руснаците е напълно нереалистично. В условията на студена война пропагандата оплюваше противника и му приписваше зверства, а своите пък се представяха като безполови ангели-пазители. За наш късмет в България и руснаците и германците са се държали съвсем прилично.

От турските сериали съм гледал само част от "Листопад" - почти целия от един от сезоните. Сериалът е направен чрез разводняване на една пиеса на Решат Нури. У нас той е известен много отдавна с "Чучулигата", която също е сравнително тънка книжка. Спомената робиня Изаура пък е направена по книжка джобен формат на Бернарду Гимараес. Той е бил аболюционист и книгата е насочена срещу робството. Този сериал предизвика голяма еуфория у нас, но другаде е била още по-голяма - в Унгария бяха посрещнали много възторжено главните герои, докато в Латинска Америка пък бяха замеряли артиста, който играе лошия главен герой, че се отнасял лошо с Изаура. Казват, че за всеки влак си има пътници, тъй че да очакваме всички да харесат някой сериал е клонящо към невъзможно. Но и латиносапунките и турските сериали тъй или иначе се продават добре в Европа. А и не мисля, че холивудските сапунки и тези на някои други западни страни са нещо по-стока - примерно "Дързост и красота". Но сапунките са си насочени към определена публика и тя е на лице, тъй че може да ги определим най-малкото като успешни. За сълзливите филми англиканската църква беше излязла със становище да се забраняли, тъй като създавали представа за фантастично добри кавалери и това карало жените да се чувстват неудовлетворени от реалния живот. Къде сме ние. Нашите филми са трагедия, а и тези от соца бяха трагедия. Но през соца просто нямаше други филми освен български и съветски, тъй че базата за сравнение беше никаква. Тъй че пускането на сериал като "Робинята Изаура" водеше до неистово опиянение, а пък "Шогун" си беше направо епохално събитие (излязоха от печат доста обемните книги на Джеймс Клавел, пътеписи за Япония най-известния от които беше "От Япония за Япония" и т.н.). Днес пък соцсериалите предизвикват носталгията на червените бабички, тъй като им напомня времето преди да ги споходи климактериума. Но истината е, че нямаме хубави български филми. Тъй че те изобщо не се котират извън България, пък и в самата България. Дори българските левове се оказват по-вървежни зад граница от българските филми. А при това положение може само да завиждаме на турците, че са направили сериали, които да се харестват и Турция, и в чужбина. А то у нас дори и Пайнер се крепи на субсидия от 2мл европари. И това уж била музиката на народа!?!

Не знам защо имам чувството, че вече имаме някъде подобна тема? Ситуацията е малко сложна. От една страна съветските граждани са били възпитавани в дух на интернационализъм и настъплението в Германия е било нещо като поход за освобождение на германските другари от игото на капитализма и империализма. От друга страна пък съветските войници (те не са били само руснаци - др. Сталин си е бил направо грузинец) са били реваншистки настроени, защото са изгубили близки хора заради германското настъпление. Но пък им е обяснявано, че за това разбира се ванивни капиталистите, които потискат и унищожават по същия начин и немските пролетарии. Наред с всичко останало съветските воини си имат някои потребности като всички хора, а в германия тези потребности се съчетали с някои допълнителни възможности за реализация. Що се отнася обаче до изнасилванията, то в някои случаи водещото е било не силата, а същите аргументи, благодарение на които "французойките" са обичали американците - чорапи, сапуни, храна ... Преди това са обичали също така и германците, но които не са се писали изнасилени, са били остригани като проститутки-колаборационистки. А и доста германки са били наясно, че поради високата смъртност на мъжете заради войната, то като си отидат руснаците ще си останат девици до гроба. Тъй че нещата не са били толкова еднозначни, колкото се представят. А разбира се и вражата пропаганда си казва думата. Имах книжка за някакъв италиански мафиот, който бил приет в организацията, след като се доказал като герой - американски окупационен взвод тероризирал околността и той им занесъл за храна отровни кокошки; преди да хапнат и да се споминат обаче, бойците се изредили всички на момъка. Днес не звучи толкова атрактивно, но в соцепохата всичко свързано със секс (върхът на порното беше филмът "Козия рог"), еле пък хомосексуален си беше табу, но в случая цензурата кой знае защо беше направила едно голямо изключение да пусне книга с такъв разказ на пазара.

Турските сериали несъмнено са един голям успех за Турция като кинопродукция, защото надхвърлиха традиционните вътрешни граници и успешно се продават в чужбина. Нашенските пък са си пълна трагедия, ама то кое не ни е - вече 50% от живеещите в България се оказаха под прага на бедността. Но! От една страна турските сериали определено не представят достатъчно добре някои неща за Турция, които са добре известни на хората, които са ходили там - лесно може да се направи разлика подхода при обслужване в търговската сфера у нас и в Турция. Не са достатъчно застъпени и традицоните патриархални ценности, заради което някои от сериалите остро са критикувани и в самата Турция. И сега стигаме до нашата тема - сериалите определено не представят Турция в по-добра светлина в исторически аспект. Любовните оргии на Роксалана малко притъпяват усещанията, но филмите за Мехмед Завоевателя са особено фрапиращи и не толкова заради това, което се е случило в миналото, а заради това, че създават предствата, че в Турция нищо не се е променило от времето на варварския период и геноцидите. Сещате се за анимационното филмче, в което Мехмед Фатих (Завоевателя) "освобождава" Цариград от злия император. Новият и широко рекламиран заради ефектите филм за завземането на Цариград се оказа същата стока - в него пък Константин Драгаш беше представен като потисник на турците и едно средновековно подобие на Хитлер (особено при речта му на хиподрума), а османците (представителите на другите турски бейлъци бяха в кожи като същински диваци) пък бяха изкарани същинска мисия на ООН. Във филма изглеждаше не че един град се бори срещу една империя, а че турците се борят със злия ЕС. Вярно е, че християните в Европа са симпатизирали на залязващата Византия, но във филма това е представено така, че да изглежда, че Турция и ЕС са две несъвместими неща.

Напомням, че е добре въпросите, които се задават да са по-подробни за да е ясно какво точно се пита, а и как да се оформи отговора (за последното доколко отговора да е терминологично кратък или да е в една по-популярна форма с риск да на е много прецизен и точен). За държавен служител може да говорим в широк и тесен смисъл. В широк смисъл е близък до понятието длъжностно лице, т.е. всички които са на държавна заплата, с изключение на тези, които имат чисто технически функции - чистачки, параджии, и др. под. В тесен смисъл понятието държавен служител е дефинирано в ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ Доста от нещата за държавния служител ги пише в самия закон, тъй че няма да навлизам в подробности. Ето още един линк за държавен служител. За отграничение само ще отбележа, че държавния служител в тесен смисъл работи в държавната администрация, т.е. не са държавни служители магистратите от съдебната система и депутатите от законодателната власт. Или иначе казано държавните служители в тесен смисъл са само в изпълнителната власт. Възможно е обаче едно лице да осъществява държавна власт, но да не е на държавна заплата. В исторически план такива бяха т. нар. в соц. епоха "представители на обществеността" (примерно отрядниците, чрез които социалистическото общество ще се самоохранява, тъй като държавата щяла да отмре). В днешно време с "приватизирането" на ред държавни дейности такива пък лица са примерно частните нотариуси и частните съдебни изпълнители. Те са частни лица и не получават държавна заплата, а такси във връзка със своята дейност, но ги взимат от лицата, на които са извършили услуга. И докато все пак исторически нотариусите са се появили като частни лица, то частните съдебни изпълнители изпълняват нещо, което обикновено се възприема като присъща функция на държавата - именно държавната принуда. В много отношения може да се близки до държавните служители и органи - имат район на действие, може да се назначават от държавен орган (примерно министъра на правосъдието). Но едните получават заплата от бюджета, а други от такси за извършената дейност.

Грешен, безгрешен - това са данните, с които разполагаме. Другото са свободни фантазии. А за Марийчето какво да дискутираме, като няма различни тези. Да пускаме отговори с плачещи емотикони ли?

Статията, поне българската е меко казано неособено ясна. Дори не става ясно кои точно сериали са визирани. Дори не е ясно дали там влизат любимите на бабите сърцераздирателни семейни драми разиграващи се в нашето време или "Великолепният век", който за разлика от нашия "Златен век" дето още в условията на реален социализъм беше помлян първо от в-к "Трезвеност" заради това, че градивният му камък беше алкохолизма в Симеоновата епоха, а после и от другите медии защото то няма нищо за хвалене, та турския въпреки всички превъзходства над нашия все пак се постави въпросът в самата Турция да бъде забранен (макар тези, дето виждат в него разврат и алкохолизъм просто си нямат на представа какво има в нашенската простотия за цар Симеон).

Опасявам се, че е меко казано доста утопично поне като фасада. Пример: Как ще си плати тази партия депозита за участие в изборите, като не събира членски внос? Варианта е да получи от ония куфарчета, както примерно стана с "Атака", а в бонус към тях получи и доста кадри на ДС, с чиято помощ се състави правителство на БСП и ДПС (кабинета Сергей). Второ не всички плащат данъци и такси, някои само ги източват, за да пълнят куфарчетата, за които споменах в предното изречение. Сиреч да живеят лошите кредити. Банките отпускат лоши кредити, но тъй като не могат да отнемат ипотекираното жилище парите на вложителите в банката изгарят. Защото за разлика от лихваря банката работи с чужди пари и това са парите на вложителите. То с тези борци друго трябваше да стане, ама ...

Напоследък родните издателства бълват много книги с много интересни сведения, които обаче не са много верни.

По принцип лицето на чийто гръб се стоварва даден данък е същото, което е длъжно да осъществи внасянето му в държавната хазна. Това са преките данъци. С цел по-пълното, незабелязано и всестранно издояване на данъкоплатците има обаче и друга възможност. Това е косвеният данък. При него в крайна сметка данъкът се стоварва на едно лице, но задължението да го внесе лежи на гърба на друго лице. Косвения данък не трябва да се бърка с т.нар. "данъчен автоматизъм" особено популярен в тоталитарните държави с планова икономика (и близките до това положение наричани бивши социалистически). При него е възможно един пряк данък също да се удържи и внесе от друго лице и то да носи отговорност за невнасято му. Благодарение на това хората си получават заплатите след като от тях вече е приспаднат данъка върху дохода. Същата работа стана и с лихвите - при тях данъка ще се удържа от банките (със сигурност) и (може би) ще се внася в бюджета. Но не е съвсем същото. При прекия данък дори друг да е задължен да внася това, което се удържа, то ролята на вносителя е ограничена. Възможно е напр. при прогресивните данъци да се наложи този, на чийто гръб се стоварва данъка да трябва да внесе още или пък да му бъде върната част от внесеното - в първия случай ако има и други необложени доходи те се сумират според мястото, което получават от сумирането им и се довнася данъка, а във втория ако примерно човек е работил само 2месеца в годината и дохода му макар за съответните месеци да е над необлагамия мининум , то е под необлагаемия доход за годината и тогава пък му се връща. В демократичните държави с нормална пазарна икономика това е много по-трудно за реализация, тъй като един човек може да работи на много места и да получава един доста широк кръг от доходи - дивиденти, ренти, наеми и т.н.; а също и много хора могат да упражняват свободни професии и да са си и единствен шеф и единствен работник. При косвените данъци обикновено ситуацията е такава, че ако не се събере предварително, то е практически невъзможно да се събере от крайния потребител, на чийто гръб се стоварва в крайна сметка. Напр. акциза и ДДС върху бутилка ракия много трудно ще се съберат пряко от купувача в магазина, защото поради големия стопански оборот е невъзможно да се установи кой е, тъй че удържането е стоварено върху един по-тесен кръг от лица.

Турците напоследък пак ги е прихванала Йозаловата треска. Неотдавна коментирахме как турски изследовател открил, че гравюрата как Фердинанд връща сабята на Шукри не била истинска снимка. Тъй че не става дума нито за наука, нито за псевдонаука, а за изнасилване на науката от политически мераци.

А кое е чудовището - това дето лежи на земята и има сянка или правото дето няма сянка?

Предполагам си спомняте, че покойният турски президент Йозал беше издал книга, в която изкара Омир ... като турчина Омар. Въпреки че творбата му, която може да се мери с най-големите автохонни истини и чистини предизвика по-скоро бурен смях, отколкото научен интерес, то се оказа, че си има последовател: Изследователят д-р Ариф Арслан твърди, че родът на великия немски писател произхожда от селджушки турци Само като си помисля, че ако някой пусне статия, че Гьоте е българин каква врява ще настане да се премести в псевдонаука, а автора и да се банне, а нашите южни съседи даже са издали книгата на хартия, че и автора са направили доктор.

Сватовството си е било проблем и дори бракът да бил допускан в името на висши държавни интереси между близки роднини или между малолетни (или пък между дъртак и малко дете, колкото и педофилско да звучи). Не ми се рови, но ми се струва, че точно в ограниченията свързани със степените България се отклоняваше от Византия и се обхващаше по-широк кръг. Има един много интересен момент. Ако разправията не е била заради реализиралата се по-сетне оферта на севастократора, то защо Иванко като толкова е обичал балдъзката не си я е взел, след като аха-аха е станал цар след убийството на Асен?

Най-известните оракули са тези от Делфи, Додона и Куме, като първия е безспорния лидер. Жриците в Делфи били наричани Пития, макар да си имали отделни имена. Предсказанията на Пития често решавали ред важни въпроси. Напр. се разказва, че решението решителната битка на Ксеркс да се даде в морето при Саламин се е дължало на оракула, който предсказал на гърците, че ще успеят да победят, ако се укрият зад дървена стена. След известни размишления примерно дали не значело акропола, който в по-старо време имал дървена стена се решило да се изтеглят на Саламин, а флотът за защити острова като крепостна стена. За Крез пък се разказва, че загубил царството си защото не доуточнил пророчеството - било му казано, че ако започнел война силно царство щяло да загине, но той вместо да попита кое ще е царството нападнал без да се замисли, че става дума за неговата държава. Пития говорела несвързано, тъй че жреците обработвали казаното от нея в стихотворна форма. Макар и да си говорела с бога се случвало от време на време някоя от жриците да се окажела и корумпирана и да кажела това, което и нашепвал звъна на парите. Трансът, в който изпадала жрицата от пиенето на вода от свещения поток, дъвченето на лавър и дишането на изпаренията от процепа не били съвсем безопасни и можело да се отразят фатално. Другият известен оракул е този в Додона. Първоначално жреците гадаели по шума на листата на свещения дъб, а после бил използван котел. Третия известен оракул е сибилата от Куме. Според преданието тя подарила сибилическите книги на цар Тарквиний Горди, които съчинения после оказвали огромни влияние върху политическия живот на Рим, а по-късно дори и на християнска Византия. В прорицалището на Сабазий в Тракия се гадаело с помощта на свещен огън в който се изливало вино (по-вероятно смес от вино, вода и зехтин) и по височината на издигналия се пламък се предсказвало. Така били получени предсказания за славното бъдеще на Александър Велики и Октавиан Август. Нестинарките вероятно са отглас от това почитание на огъня, като и на тях са били приписвани предсказателски подробности. А сега вече може да кажа и колко процента вода има в краставичката или с други думи да мина на предсказанията на Мерлин?

Аз кога съм твърдял, че си писал дълъг пост да ме убеждаваш или просто гузния негонен бяга? Що се отнася до излишното усилие, то бъди така добър да благоволиш да дадеш възможност другите да си имат свое мнение и свои аргументи и да си ги запазят дори и тогава, когато са били осенени от убедителните ти писания. А също би било добре да може и Блазиус Кланер да пресмята годините не по твоя начин, а така, както са се смятали през средновековието, когато са писани изворите, които е ползвал. Макар и да го посочих в друга тема, но си имаме офиц. документ в лицето на Рилския хрисовул, който ни дава някаква основа да направим някои изводи за реда на наследяване - първо децата, после братята и накрая родствениците. Първо цар става Петър. Той прави съцар Асен и отива в Петровата хора. Асен е убит, но Петър пак не взима свой син за съцар, а прави такъв Калоян. Но пък имаме син на Асен, който се явява негов наследник. Калоян пък е бил още доста млад и е напълно възможно сина на Асен да е направен съцар примерно защото за момента другите двама нямат синове, пък времената са бурни. Идеята за съцаря е да се създаде по-голяма стабилност, защото преврата е неуспешен, ако не се убият всичките съцаре. Който оцелее продължава да царува, а превратаджията си остава метежник - както става с Иванко. Годините на управление обаче се дават не само от началото на самостоятелното управление, а от момента, в който въобще някой е направен цар, вкл. съцар. Т.е. Иван Асен може да е бил съцар много по-отрано, вкл. и още докато баща му е бил жив. Превземането на Видин от унгарските помощници на Борил не означава, че това е момента, в който Иван Асен претендира за трона, пък както казах той може да си е бил съцар от много по-рано. В сведението за "бунта" се говори за 4 убити роднини и 3 кумански военачалници. По-късно във Видинско виждаме да действа севастократор Александър, като е напълно възможно той да е бил направен номинален управител на района още по времето на Калоян, но поради възрастта му да са управлявали негови роднини (примерно по майчина линия вуйчовци). Сиреч бунта може да е по-скоро оттегляне на Иван Асен в домена на брат му и война за трона водена практически от роднините на майка им. Отделен е въпросът доколко този, който Василий сочи за син на краля е кръвен син на Калоян или това е резултат от двойния превод от български на гръцки и от гръцки на латински. Иначе казано може да не става дума за биологичен син, а просто за протеже на Калоян или ако се изразя като в онова време - духовно чедо. Може примерно да е бил ратайче и тъй като в онова време слугите са живеели на практика с цялата си рода заедно с родата на господарите, то отношенията са били доста близки. Може и да е такова чедо на Калоян, каквото чедо или брат е българския цар на василевса - примерно да е воевода на Молдова.

Всъщност до 6.11.1953г. у нас са били забранени браковете по сватовство до ІІІст. включително, т.е.: между съпруг и дъщерята на съпруг (І степан); внучката на единия с правнучката ва другия - ІІ ст., и ІІІ степен е съпругът с бълдъзката (съпругата с девера) - ІІ ст. и т.н. При това пречките са не само докато са женени, ами остават дори при овдовяване - не може примерно ако умре жена ти да се ожениш за дъщеря й родена от друг мъж. Ето в Синтагмата на Матей дискусията по въпроса (на руски е, ама не ми се превежда, а е добре да се погледна по-обширен текст - това, което каса е въпросът е в края на цитата):

Това вече е нещо, с което съм напълно съгласен. Ако речеш да продължиш с това похвално начинание и да го разпростреш и върху Византия, то ти препоръчвам да погледнеш и византийската ранглиста. Византия развива концепцията за семейството на народите, т.е. императора е бащицата, а другите владетели са му чеда дължащи му синовно и рабско подчинение. Следствие от това е, че те получават и съответни византийски титли. Имаме да речем сведения каква титла е получил сина на дожа на Венеция преди връщайки се в родината да бъде окошарен от Симеон. После ще може и да погледнеш къде точно трябва да седне според ранга си един протоспатарий син на дож. А тъй като си хареса архиепископ за сравнение, то може да видиш и къде точно е българския архиепископ в ранглистата.

При всички случаи не е посочено поименно кой е бащата на Витлеем - може да е Калоян, но може да е и Иван Асен. Клайнер не праща всеки бълг. владетел в Рим, дори и начетените отпреди схизмата. Не е ли прекалено голяма случайност да се обърка баш за този, дето може да е учил в Рим. За раздвояването - то може да произхожда от извора. Напр. в Никоновата/Патриаршеската хроника (също и в Бранковичевия летопис) има следния пасаж: "След Борил царе на българите бяха старият цар Иван Асан и след това синът му Иван Асан. Тъй че "раздвояването" може да се дължи на ползването на непознат извор, в който да е казано, че Калоян (с рождено име Йоан) е изпратил Иван Асен ІІ да учи в Рим и е имало пояснение за Йоан Асен І му е баща. Иначе казано имаме трима Йоановци, като единият е Калоян, Оксан си е пак Иван Асен, но възприет като отделен цар заради пояснието за Иван Асен І и накрая вече си е самият Иван Асен. А за времето на управлението на Асен - ами имаме сведение и за един "бунт във Видин", тъй че опитите на Иван Асен да завземе престола може да са продължили доста по-дълго отколкото според някои напълно необосновани корекции на Акрополит.

Византийците дори и притиснати в Цариград не са искали да подпишат мир и да признаят завоюваното от Симеон. Ама пък и да излезе победител в предизвиканите Византия войни и да сключи мир без нищо също не е много удачно решение. По-скоро е използвал титлата за шантаж - притискал е управляващите, че византийците може да го признаят за свой цар за да избегнат затрудненото положение, в което се намирали. Има примерно печат, на който се титулува "миротворния василевс".

Грешката не е на радиото, а на тези дето са правили чашите. А майстора може да бърка Созопол и Несебър, но предполагам че разпознава без грешка Пайнерките въпреки изобилната употреба на силикон и грим за оформяне на външния им вид. Снимката е просто снимка на сергия за илюстрация на кича и простотията. Тъй да се каже мила родна картинка на България в епохата на упадъчен социализъм.

Струва ми се, че се смесват обичайните за Рим боричкания за властта с някаква ясно оформена борба между императора и сената подобна на онази, която я има от края на средновековието между краля и парламента или като между Елцин и парламента. Дори има твърдения, че на Клавдий се въртяло из главата да възстанови републиката в предишния и вид, но и да е казвал нещо, то е било по-скоро полит. маньовър, тъй като не е предприел дори някои по-решителни стъпки към връщане на старото положение.