Galahad

Сега при Френкхисар е турската махала. Даже ктитор на днешната черква "Св. Троица" за възстановяването й от земетресението е турчин. Статията за нея не е пълна. Не знам дали на някой направи впечатление, че тази черква има не едно, а три имена. Това е явление, обичайно за Търново. Счита се, че се дължи на обстоятелството, че след като турците завладяват града и черквите намалят, то на тези, които са се запазили се е добавял и празника на тези, които в епохата на робството са били отнети или разрушени. Иначе казано вероятно е съществувало поне някакво предание, че в този район е имало черкви посветени на св. Троица, Благовещение и св. Мина. "Устие" се нарича южното дефиле на Янтра при Търново, което е дълго около 1000м., а северното се е наричало "Дервенето" - то е дълго около 7000м. Някъде на 5км. на "Дервенето" са Преображенския манастир и "Света Троица" но на противоположните брегове на реката.

Каква се оказва ситуацията у нас? Излиза, че възпитанието не е работа на учителите. Това обаче не пречи на просветното ръководство да реши да вкара и 4-годишните в училище. Тъй че прослувутия израз "първите седем години от много отдавна не е актуален и вече ще е "липсват първите 3г." Макар че не ми е ясно как ще липсват, след като детето се е научило на само да ходи и да говори. Не може всички да са гении като Бойко и Дянков. При създалото се положение се оказва, че то възпитанието не е работа и на родителите, защото трябва да пратят току-що проговорилото и проходилото дете при учителите, тъй че контакта с дома се оказва ограничен съвсем отрано. Обществото пък казва, че това е работа на родителите и учителите, а самото целокупно общество има само ангажимента да се възмущава от учениците, от родителите и учителите. В крайна сметка се оказва, че учениците са виновни, че не са се самовъзпитали и не се натискат да изкарат диплома, с която да могат единствено да се запишат в Бюрото по труда. А за това, че българската образователна система като някакъв призрак зацикли между света на социализма и света на демокрацията, както и цялата ни държава - за това вече не става дума. Българското образование уж влезе в епохата на демокрацията, но епохата си се оказа упадъчен социализъм. Сиреч невъзможно е да се кара по старому, но се правят отчаяни опити да се върнат старите порядки, които и в онова време си бяха крайно неефективни. Не случайно някои наблегнаха на потулването - става гаф, крием го и никой не разбира колко зле са нещата. А ситуацията е, че българското образование си остава подвластно на държавния монопол и на думи като "частно" и "самоуправление" се гледа като на мръсни. У нас е изключително сериозен проблемът с частните училища и за възможността им да изготвят самостоятелно поне част от учебната програма. Друг проблем е с училищните настоятелства познати ни от епохата на Възраждането. Сиреч учителите и директорите да се избират от училищно настоятелство, на практика от родителите на учениците. А и същите да имат думата за учебния материал, финансиране на училището и др. под. А каква е връзката с темата? Ами при едно реформирано образование подбора на учителските кадри ще се определя от потребителите, независимо дали това са клиентите на частните училища или пък са настоятелствата на общинските. А подбора означава не само че ще назначава, но и ще уволнява. Представете си, че нашата пияна даскалица примерно не е имала други такива прояви, а напротив - доста добре преподава на децата. Сега за уволняването й се реши свише въз основа на медийното мнение. Но ако думата имаха родителите, които имат конкретен поглед върху работата й, те можеха да предпочетат някой да подготвя добре децата им независимо от това, че веднъж е пял и танцувал в час. Не знам дали забелязахте, но и в тази история, която уж беше за един човек, то индивида се изгуби сред масата и бе пожертван в името и за благото на колектива. Вярно е, че щяха да я изгонят и от много частни фирми за пиянство, ама щеше да има някакъв момент на размисъл между ползите и вредите от това - ако е полезна за фирмата, а случилото се е станало само веднъж, то щеше да е твърде вероятно да си остане на работа.

На Царевец в Патриаршията са били мощите на св. Михаил-Воин, а в Двореца на св. Петка. На св. Иларион са били във Великата лавра и вероятно тя е щяла да е на негово име, ако не е станала битката при Клокотница. На св. Иван Рилски и св. Гаврил Лесновски са били на Трапезица. На св. Филотея са били в "Св. Богородица Темнишка". На св. имп. Теофано - не се сещам. След падането под турско се предполага, че е имало местене на реликви и имена - "Св. Спас" става тази до музея на ВБЦ, "Св. Петка" е под Трапезица, "Св. Иван Рилски" става тази до "Св. Петър и Павел". Устие е посочено, че е при Търново: Устието се споменава и през епохата на турското робство: Но се говори не за манастира "Света Троица", а за храма, т.е. за френкхисарската черква, която е до Св. гора и Устието.

Ами това е Устието по Пътеводителя от 1907г.

Да не би случайно догодина да има избори? Все пак фалшифицирането на избори трябва да се замаже с някакъв новопоявил се ентусиазъм.

Черквата "Успение Богородично" е между Великата Лавра, Шишмановата баня, "Св.св. Петър и Павел" и "Св. Иван Рилски" и на пътя между Малката порта и Владишкия мост. Тъй че няма как да е на усамотено място. Иначе определено не е била единствения храм посветен на "Света Богородица". Друг храм е сегашната катедрала "Рождество Богородично" - линковете са два защото едната е сегашната сграда, а другата е построената от Кольо Фичето, която обаче е била разрушена от земетресението. Преди нея обаче е имало друга, по-малка. Тъй като е близо до конака, то се предполага, че турците е нямало да позволят да има там черква, ако не е била заварена при завоюването и само да е била поддържана. Близо до нея е била арменската (дубровнишката) "Успение Богородично" (срещу Трапезица), но я нямам на снимки, защото като снимах на това място имаше кръчма и една голяма Бъчва. На Света гора (там е и Устие - и двете названия са си се запазили) е бил Одигитрия, предполага се, че е бил на мястото на сегашния университет. За този манастир имаше в медиите, че ще се правят разкопки в района на университета, но засега няма сензации и уникални открития. Трябва обаче да се има предвид, че монасите са били исихасти, т.е. са наблягали на по-скромен живот и са имало склонност да имат скромни жилища и дори да пребивават в пещери. Тъй че не е задължително това, което е било на Света гора да е нещо голямо и масивно. В Търново само на Царевец и Трапезица е имало около 40 черкви (вкл. манастирските), тъй че предполагам е имало още посветени на св. Богородица и на останалите Богородични празници (Въведение, Покров). Тук в уикимапия има карта на кварталите, тъй че ще е по лесно за ориентиране. И още една книга - Търновски светци и чудотворци (за свещените места в Търново.

При учителската гилдия има две особени явления. Първото е голямата професионална деформация и те деляха в това отношение с свръхсрочнослужещите от армията. Но армията вече я няма, тъй че останаха те. Но и двете групи работеха в ситуацията, че не командват - едните учениците, а другите войниците, тъй че тяхната дума и воля на две не става. Разбира се всяка професия си дава отражението къде повече, къде по-малко, но не винаги си личи толкова, тъй като не всички работят основно с хора. Втората особеност е, че у нас промените се развиха така, че учителите се оказаха нещо като канарчета в отворена клетка около която летят соколи. В резултат от промените много от предприятията и учрежденията бяха закрити. В този променящ се околен свят училищата се оказаха сред най-малко засегнатите от фалити и съкращения. Тези две явления обаче започнаха да създават някои сериозни проблеми на първо място на самите учители. Усещането за авторитет и относителната стабилност на системата породиха у някои усещането, че ако някой им скърши хатъра ще напуснат и после ще го молят да се върне. В следващия момент обаче се оказва, че те са станали безработни, а някой друг е заел мястото им, тъй че няма как да се върнат. Идеята за бедната многострадална учителка, на която всичко е позволено -и да обира банки, и да вдига скандали, и да злоупотребява с положението си било за да спи с учениците, било да върти бизнес може и да се адмирира в самата гилдия, но в околния свят важат други правила. В околния свят уволняват за пиене на работа и олюляващия се герой не среща никакво съчувствие в обществото. Там не ръкопляскат и на батко когато даде на братко. И там дори президента на САЩ и шефа на ЦРУ може да си имат проблем за това, че преспали с някоя, нищо нито е ученичка, нито вече си спомня какво е правила когато е била на 19. Във всичко това се набива на пръв поглед критиката към представителите на гилдията. Но медалът винаги има и обратна страна. Как стоят нещата обаче при това положение с другата страна - пияната учителка, учителката-любовчийка, учителката-обирджийка и останалите? До този момент те живеят в някакъв въображаем щит на неприкосновеност и считат, че никой няма да накаже бедната учителка. В един момент обаче разбират не само че не са неприкосновени, но се озовават и в един доста непознат за тях свят. За медиите всичко приключва с уволнението на учителката. За обществото изпада поредната жертва на образователната система и се присъединява към огромната общност на провалилите се ученици. Както се случва със самия човек - ето за това вече никой не се замисля. Някои написаха - е, какво толкова се е случило. Напила се, напяла се, уволнилия я. А можеше като в доброто старо време и всичко да се потули. Но дали старото време беше добро? Социалистическия материализъм се изроди в епикурейство - пий и плюскай докато можеш. На имаше и по-старо време, когато хората имаха и други ценностти и именно те им даваха по-голямо удовлетворение от изпития алкохол. Та пияната учителка освен че е пяла в час е подготвяла и коледно празненство. И ако страната, в която живееше беше прескочила славните години на възпитаване в духа на съветския алкохолизъм, то след няколко дни гордо щеше да обира овациите на публиката. Но сега за по-нататъшната й съдба ще разберем само ако я споходи някоя нова лична драма - примерно ако вземе, че се обеси. Но такива са ценностите и вкусовете на епохата.

Мен лично повече ме тревожи дали няма да избяга персонала на "Спешна медицинска помощ", тъй като техните специалности са съвсем конвертируеми на запад, но тук заплащането е мизерно, условията на труд са трагични, а тормозът е огромен На второ място ме тревожи ако нещата у нас малко потръгнат докъде ще стигнат, ако полицаите отново масово напуснат. Или казано с други думи тревожи ме като позваня някой ден на 112 да попитам кой ще ми помогне да чувам само: ти, ти ,ти ... А при положение, че и възпитанието и обясняването на уроците е роля на семейството ... какъв е проблемът, че няма да има учители? Ако учителите изпразнят своята работа от нейното съдържание, то естествено ще отпадне и необходимостта от тях самите.

Всъщност основната работа на училището е да възпитава. Първо, защото така се създават общи норми за поведение. Второ, защото понечето родители не са достатъчно подготвени, за да подходят правилно към децата. Други казват, че и да обучават е работата на родителите. Някои учители казват на учениците си, че тяхната работа била да си изпеят урока, пък после който не разбрал, да ходи на частни уроци. Когато някой от учениците им стане министър, тъй пък ще каже, че не им трябват високи заплати, първо, защото си вадят допълнително от частните уроци, а второ защото учениците и без това не научават нищо от тях, а от родителите си и от частните уроци. Тъй или иначе, човешкият мозък е като твърдия диск на РС - като се запълни до края нещо трябва да се изтрие, за да се запише нещо ново. Ще рече, че много от това, което е преподавано в училище по необходимост се забравя, за да бъде заменено от някои по практични познания. Тъй че това, което остава от училището е възпитанието ... доколкото въобще е било получено такова. Винаги и навсякъде може да се намери учителка, която да се насвятка юнашки. Въпросът е как се възприема това от обществото. Днес казваме, че това е нищо, утре си избираме за президент Елцин, който като се насвятка я почва да гърми по парламента, я прави кръвопролитни атаки в Чечня, но като се следва тази линия, то сега, утре и по-натам все ще сме зле. Накрая разбира се има чудене как се е пръкнало толкова лошо ново поколение. Че какъв пример за подражание има, та да е друго?

Пияна учителка с 2,16 промила алкохол пя и танцува в час Като проследите линка, ще можете да видите мнения, отзиви и коментари от изпълнението на педагожката. Предполагам, че повечето, които са гледали репортажите или чели статиите, ще се посмеят и позабавляват и това ще е всичко. А след всичко това отново ще си говорим за това колко лоши били станали учениците, колко лоши били и заплатите на учителите, а пък и колко били лоши родителите на учениците. Първите 7 години от живота на човек може да минават под влиянието на семейството. Но от вторите 7 вече се намесват и други фактори. А излезлия от семейната среда хлапак първо попада за дооформяне при учителите, преди с него да се заемат казарма, шефове, народна власт или разни други фактори според епохата, мястото и условията. Никой май не се замисля, че от днешните ученици ще излязат не само утрешните родители, но и хората, които в утрешния ден ще решават също какви да са заплатите и пенсиите на днешните учители. В евангелието е казано да се следват поученията на свещениците, а тяхното поведение. И това не е случайно, защото по-лесно се съветва, но по-трудно се изпълняват съвети. Работата е там обаче, че хората повече се впечатляват от личния пример, а не от хубавото конско. А какви ще са последователите на тази мюзик-денс даскалица? После ще се чудим, защото учениците били изгубили уважение към учителите. Някой като чете това, ще каже ама защо използвам "даскалица" - това е някак обидно. Но във времето, когато на учителите е било обичайно да ги наричат даскали, това не е било обидно, а даже престижно. Защото въпросът не е в думата, а в човека. И тогава учителите не са имали огромни заплати, но са гледали на работата си по съвсем друг начин. Те търсели начини да осигурят средства по-способните им ученици да продължат обучението си, събирали са научни данни от региона в който са работели и са ги публикували в научните списания. Може и да не станали милионери с лъскави коли и едрогърди секретарки, но днес минаваме покрай техните паметници или по улици или покрай училища носещи имената на някогашните даскали. А ако трябва да се сетим за името на учител от днешното време, то какво ни идва на ум - това на пияната педагожка.

Ами то при положение, че и ортодоксалните академици и професори са с едни научни заслуги - Владко Живков, Иван Славков - Батето и заместникът му Александър Лилов, Жан Виденов, Евгения Живкова ... А при свободния пазар от значение е не само етикета и опаковката, ами и кой е производителя. От калпава академия - пишман-академици, от долнопробна кръчма - менте ракия.

Космическият телескоп "Хъбъл" снима сблъсък на галактики http://hubblesite.org/

Румънците май пак са сполучили с най-добрата реклама. И като гледам финансовият министър дето е резнал бюджета за календара на феодалните жреци пак се е измъкнал незабелязано.

ОБРОЧНАТА ЧЕРКВА / VOTIVKIRCHE Неоготическата постройка на тези черква, както и на кметството на Виена създават впечатлението, че това са средновековни сгради. И тъй като Виена е един от най-посещаваните градове от български туристи, гледането на тези обекти често предизвиква комплекси за липсващата българска монументална светска и църковна архитектура. Но тези сгради са много по-близо по време до неовизантийската "Св. Александър Невски" или пък до "преславския" стил на софийската баня, Синодалната палата и Духовната академия (може да включим и русенската "Св. Петка", която е опит за реконструкция на крълага черква в Преслав). Тъй че трябва да се внимава и дори някоя сграда да изглежда средновековна, може да се окаже, че съвсем не е чак толкова стара. Разбира се в Западна Европа има и много средновековни сгради, но често се случва те да са на по-закътани места, а на най-достъпните места за туристи да са нови сгради направени в някой от използваните през средновековието стилове. Интересното е, че и руският аналог в Питер "Спас на крови", която пък е била издигната на мястото на покушението срещу имп. Александър също е в традиционен руски стил. Това разбира се не бива да ни изненадва, защото времето в което са правени е периода на разпада на мултинационалните империи и формирането на етническите държави в Европа. Втори е въпросът доколко архитектурата на всички може да мине за национална. Вотивкирхе по архитектура и украса е близо не само до виенската "Свети Стефан", но също до черквите във Франция и Белгия. Може би трябва също да се обърне внимание, че Вотивкирхе е построена само от един архитект и то за сравнително кратко време, докато катедралите, които бяха вече разгледани в темата са строени векове и от там по необходимост от различни архитекти.

За руснаците има една хубава мисъл на бившия екзарх Антим І - Благодаря, че ни освободихте, ама сега кой ще ни освободи от вас? Русофобията не е от вчера, нито пък е безпричинна.

Феодалите се наричат така, защото имат феод. Феода им е даден, за да се издържат. Просто през средновековието в условията на натурално стопанство най-голямо значение имат селата. Но иначе са раздавани и други доходоносни обекти като гори, кариери, монополи в даден търговски сектор и т.н. Спахиите са си феодали, като е можело и се е правило да им се отнема ленът заради неучастие в походи. Разбира се имало е и едри феодали, които са имали големи ленове. Но масовия тип е бил дребни феодали, които са имали по 1-2 села. Те и западните рицари са били така.

Струва ми се, че някои бъркат робство с чужда власт, а също робство с изоставане. И двете разбира се не са верни. Европейските държави завладяват Африка и тамошните земи се радват на технологичен, икономически и културен прогрес, макар че месното население е превърнато в ръби. 15-20века по-рано пък бъдещите колонизатори са били въшливи и рошави диваци, които са били завладяни от Рим, превърнати в роби, поокъпани, поопънати в духа не елинистичните традиции без дискриминация на полов признак, поограмотени, тъй да се каже - цивилизовани. Чехите пък са си били в СРИ, трансформирана после в Австрия, а после в Австро-Унгария. България пък се е озовала в пределите на Византия за около 2 века. Та кога е владичество и кога робство. При владичеството територията и народа на една държава се управляват от друга държава. Една от нациите има някаква преднина, но само толкова. Другите народи се ползват със съвсем същия статут и преднината иде примерно, че водещата нация са столичани, а другите са провинциалисти. При робството имаме различен статут на населението - една част от населението е по-безправна от друго от формална гледна точка. Казвам от формална гледна точка, защото Веспасиан е просперирал чак до императорския трон, защото е бил покровителстван от ... роб. Робите не винаги са били зле. Все пак робът струва пари за разлика от днешния работник, който е лесно заменяем. Тъй че робовладелеца е трябвало да се грижи за роба си така, както за добитъка или за останалото си имущество. Тъй че робовладелците са били много по-грижовни към робите отколкото днешните работодатели към работниците си. Тъй че същественото е статутът, който е ограничавал робите да се развиват и просперират в обществото. По време на османското робство, българите като християни са били третирани като хора второ качество, а пък заради статута на Цариградската патриаршия в един момент, вече на етнически признак са се оказали в ролята на трето качество хора. По тази причина е по-правилно да е робство, заради различния статут на българите спрямо мюсюлманите в империята. За турско и османско - османците покоряват и малоазийските турски бейлъци, които са оказали между другото доста по-упорите съпротива от балканските христ. държавици. Разбира се за това си казала думата и структурата на обществото, но тъй или иначе крайният резултат е, че там са се борили доста повече да си останат независими емирати. Затова особено за ХІV-ХVв. се използва османци, защото в този период те покоряват и други турци, които също се назовават по името на своите си бейлъци. За Германия - може да има инвазия, но все още няма робство. Когато се окаже, че Меркел за да си остане премиер трябва да стане на Мехрем, те тогава вече може да говорим за робство.

Май открих неопровержимото доказателство, че на 21.12.2012г. ще настъпи краят на света и той е във виц от времето на Тодор Живков. Според този виц в неделя Господ извикал Живков, Брежнев и Рейгън и им казал, че след всичко, което виждал да се върши е разбрал, че хората са непоправими, тъй че в петък идвал краят на света. Тримцата се прибират и всеки започва подготовка. Рейгън свикал правителството дал програмата: в понеделник обръщение на президента към нацията, във вторник голям благотворителен концерт, в сряда експерти подготвят нацията за потопа, в четвъртък общ молебен с участието на президента и в петък - потоп. Брежнев събира ЦК на КПСС и дава своята програма. В понеделник - крием, че се задава потоп. Във вторник ТАСС съобщава, че президентът на САЩ е направил обръщение към нацията в което е съобщил за потоп, за да отклони масите от класовата борба, в сряда видни съветски учени обясняват, че няма опасност от потоп, че капитълизмът е на ръба и отчаяно се прави опит с опиум за народа да се предотврати световната социалистическа революция, в четвъртък - манифестация на трудещите се с лозунга: "Добре дошли американски другари в социализма, в петък - попоп. Бай Тошо събира Държавния съвет и съобщава програмата - в понеделник - работим, във вторник - работим, в сряда - работим, в четвъртък - работим, в петък - потоп, а в събота - отработваме потопа. А на кой ден е 21 - петък. А кога го отработваме на 15 - събота. Е, не ни управлява Тато, но пък пръв правителстван и партиен ръководител е личния му бодигард. Сега, признавам, че за Рейгън и Брежнев малко го постъкмих, защото съм позабравил тази част, на българската - то няма много за помнене, тъй че си е съвсем автентична. И тъй като постоянно експерти обясняват за края на света, то с оглед на това неопровержимо доказателство , моля всички отговорни медии да извикат Шкумбата да каже това случайно съвпадение ли е или е пророчество.

Трябва. А и ще може да попиташ за някаква датировка. Но както казах използвания диапазон е доста широк. Сега след обединението на темите може да се види, че и този тип пръстени е бил представен доста широко. От този тип има средновековни и от турско. Тъй че е добре да се знае къде е бил намерен. Материалът също има значение.

Тази тема е точно за такива въпроси, тъй че е зададен съвсем на място. Но предполагам забеляза, че след като събрах тук няколко теми вече има и няколко подобни пръстена. А те не случайно са доста в самата тема, защото са били и доста разпространени и като количество и във времето. Може да е от 60г. и да е правен по подобие на старинните, може и да е на 260г. Някои неща трудно могат да се видят от снимка като материала или начина на изработка и прецизността на използваните инструменти. Изглежда ми от по-ново време, но може да се дължи на това, че го гледам на снимка.

Ако Брежнев беше жив и крепеше застоя, то замъкът нямаше да има руски собственик. А оттам и идеята да бъде сринат стария свят и да бъде построен нов (макар реализацията на идеята да приключи със събарянията и да се оказа, че строенето е по-трудно от очакваното). Шатото е било гордост за предишния собственик и за местните в автентичния си вид, а новият сабственик се е оказал човек с друг чип, за който практичното стои над романтичното. Предполагам, че поддръжката на замъка в автентичния му вид е била доста скъпа и трудна, което и е наложило на предишния собственик да го продаде.

Идеята да се направи един събиращ сайт наистина е добра. Много от творците имат и собствени сайтове или са се обединили на някакъв признак, но това е по-скоро спасяване поединично и страда от сериозния недостатък, че по тази начин запознаването с творчеството им ще е по-скоро резултат от случайно намиране. Един сборен сайт, тъй като на него има повече неща за гледане привлича повече хора, а от друга страна и повече хора се занимават с неговото популяризиране, което пък разширява възможността и всяка от творбите да бъде представена пред по-широка публика. Предполагам че с развитието на сайта ще започне да се включва повече информация и за картините и за авторите - как е била създадена творбата, прототипи ... Една творба е по-интересна когато си има някаква история. У дома примерно имаме една абаносова глава в размер малко по-голям от естествения на момиче - "Анджелика". Това е африканско момиче, което обаче живее в САЩ. При посещението й в Африка местен дърводелец е направил главата. Та съдбата на една творба я прави по интересна и по-разбираема.

За съжаление след Успение Брежнево и Горби на французите им паднаха задръжките от правене на социализъм и като си помисли човек какво беше е много жалко да гледа какво стана. И не само там, де.

Струва ми се, че има някакво недоразумение с думичките. Диверсия: 1. Подривна дейност на подготвени агенти срещу установен държавен ред или срещу различни обекти; саботаж. 2. Спец. Военна операция, имаща за цел да отвлече силите на противника от мястото на главния удар. http://rechnik.info/%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F Диверсантите, подобно на разузнавачите вършат тайни операции, но тази дейност е чисто подривна - напр. взривяване на обекти с цел да се разстрои дейността на противника. Частите със спец. предназначение също може да действат в тила на врага и да унищожат нещо, но те действат целево - унищожават съвсем конкретен обект. Диверсионните групи имат за задача да вършат подривна дейност, при което често няма конкретни обекти, а се нанасят удари навсякъде, където е възможно. Те просто имат за цел да правят поразии на противника с цел да подкопаят неговите позиции. Спецчастите може да нанесат обаче и удар, който да е полезен за противника - напр. при едно успешно убийство от САЩ или СССР на Хитлер ВСВ е можела да приключи по-рано, но пък в резултат от това е можело да не се стигне до разделяне на Германия, което е зле за вожда, но по-добре за държавата. И тъй като все пак сме на спецоперации, то за тях си трябва екипировка, която по същество си е униформа. Те именно по униформите се разпознават кой е свой и кой е чужд - при обучение, а и при акция, защото е възможно екипа да се създаде за конкретния случай от напълно непознати.Пък тази униформа преди да се носи в акция, се носи и докато човекът се обучава. Последното пък значи, че той ходи на училище, в което се носят униформи. И в задачката се пита какво да правим с униформите на тези ученици?

Във Франция сринаха замък от 18 в. погрешка Вече бившето Шато Белвил. Оказа се, че такова нещо може да се случи не само у нас, но и в белите държави, но разбира се не и без братска съветска помощ: Подразбира се, че "точното копие" ще притежава и точно всички удобства на богаташки палат от ХХІв.