Galahad

Бачковският манастир не попада в диоцеза на Охридската архиепископия. Той е манастир, основан от грузинци, а не грузински манастир. Когато е бил основан територията не е била подвалстна на българския синод. След въстанието на Асен и Петър пък е попадал в диоцеза на Търновската патриаршия, но пък май не е бил грузински. Там напр. попадат след завладяването на Търново патр. Евтимий заедно с някои свои ученици. Манастира Иверон е грузински, така както Зограф е български, Пантелеймон е руски, а Хилендар е сръбски, но уви, макар Атон да се ползва с известна автономия от гръцката държава всички те са ставропигии на Вселенската патриаршия, а не на грузинската, българската, руската или сръбската църква. Йоан Геометър и Лъв Дякон не са били доволни от имп. Василий, защото той издигал способни хора, а не просто аристократи и ловки интриганти. Разбира се отзвук има и в творчеството на някои други летописци, които са с по-аристократични възгледи. И тъй като началото на управлението на Василий ІІ не било лесно, те акцентуват върху всички проблеми струпали се на империята - военните действия с грузинци и българи, земетресението и кометата. Политическата и икономическа стабилизация на империята и военните успехи на Василий ІІ поставяли в затруднено положение по-късните автори да го критикуват, но те пак са намерили цаката - Псел да речем го критикува, че се изразявал простовато, а не изкусно (т.е. много усукани приказки и накрая да не е ясно какво точно е казано). Виз. автори, особено поетите, често обичат да архаизират и оригиналничат, тъй че става доста сложно да се хване кой народ кой е. Те наричат византийците авзони, българите мизи, тези пък, които живеят на територията на антична Македония ги наричат българи, тези пък, които живеят около полит. център на одрисите наричат македонци ... Скити пък е доволно широко понятие и означава въобще хора от север-североизток, т.е. в отбора са българи, руснаци, кумани, печенеги, учи и въобще всичко появило се от тази посока. Власите и молдовците е нормално да се бъркат с българите, защото до края на ВБЦ те са доста трудно отличими, а до големия феодален разпад в Европа и политическата им обособеност липсва.

Струва ми се, че ще стане по-достъпно, ако разгледаме кой какво прави. Та какво имаме в случая: 1) тристранна сделка - кредитор, кандидат-длъжник и длъжник; ако е така статичния ФС е завършен в момента, когато волеизявленията на тримата се съгласуват; 2) двустранна сделка (договор между длъжник и кандидат-длъжник)+ едностранна сделка (волеизявление на кредитора, че е съгласен) 3) три двустранни договора: а) между длъжник и кандидат-длъжник; б) между кредитор и нов длъжник и в) между кредитор и стар длъжник 4) едностранна сделка - тримата се съгласяват, че кандидата става длъжник, а длъжника не дължи нищо. 5) имаме 1 сделка между бъдещ и настоящ длъжник, която не ни интересува и договор, по който едната страна са старият и новият длъжник, а от другата е кредитора, който приема с благодарност новия длъжник и с облекчение се отърва от стария. С обещаването действието на третото лице е по-простичко, нали? Там двамцата се договарят, пък дали третото лице ще е съгласно с това дето ще направи или ще го направи противно на волята си е въпрос, който е извън предмета на сделката (в смисъл този, на който е обещано въобще не е необходимо да знае, как точно ще бъде убедено третото лице и дали ще стане по законен начин ... пък то после някои неща не могат да се върнат ). Но в случая ни трябва съгласието на три лица, като комплекта може да се оформи и едновременно. Ами сега?

Условието е бъдещо несигурно събитие. Значи за да имаме условие, то: 1) съгласието на кредитора трябва да е бъдещо; 2) трябва да е несигурно към момента на сключване на сделката. => Няма как да имаме условие, ако кредитора към момента на сключване на сделката е дал съгласие. А щом няма условие, значи няма отлагателно условие. Кредитора за нас няма значение. Ако той даде съгласие, всичко е ОК, т.е. от момента на неговото волеизявление, всичко приключва. Тъй че каквото става преди това има значение. Имаме три опции: 1) кредитора дава съгласие и всичко минава като по вода - сиреч работата може да мине без съдия и адвокати, тъй че няма какво да се чудим, няма хляб за юристите в тази работа. 2) кредитора не дава съгласие. В такъв случай възниква въпросът как ще се развият отношенията между длъжника и кандидат-длъжника, тъй като този вариант въобще не засяга кредитора (освен ако не е сглупил да пропусне платежоспособен длъжник вместо досегашния гладник, но това е по-скоро проблем на икономистите и счетоводителите). Та затова за мен е важен въпроса за обезщетението, защото там са правните последици за длъжника и кандидат-длъжника, които са основните играчи в цялата операция. Той кредитора може и никога да не разбере за пазарлъка им. Ако е сделка под условие, то не би трябвало да има последици за страните от това, че бъдещото несигурно събитие не е станало. Ако има обещаване на действие на трето лице, то страната, която е обещала трябва да понесе гражданската отговорност, че не е навила кредитора. Дарственото намерение е едно, а претърпените вреди и пропуснатите ползи са нещо съвсем друго. Примерно дори кредитора да откаже, парите може да се дадат на длъжника като дарение и той да плати на кредитора, който в този случай няма как да откаже. Тъй че какво ще е обезщетението е функция от неизпълнението на сделката между длъжника и кандидат-длъжника, която зависи от действието на третото лице - кредитор. За малко да пропусна третия вариант, който е просто невъзможен - кредитора нито се съгласява, нито отказва, но това все ще е до един времеви момент, тъй че при всички случаи казусът ще се сведе до някой от другите два варианта.

Ако имаме висяща сделка, то няма да има никакви последици, ако кредиторът не се съгласи. Ако е обещаване на действие на трето лице (кредитора), то тогава този, който е обещал да осигури съгласието на кредитора ще дължи и обезщетение, ако не успее. Защото все пак целта е фактическия състав да бъде завършен и сделките да се реализират.

Мюнхен, Архиепископската катедрала "Света Богородица" /Frauenkirche

С алкохолизмът нещата се по-сложни. Там не става дума само за зависимост, а нещата тръгват от по-далече - от самото формиране на човека като личност. Средата, в която се развива човек без да има решаващо значение, но дава отражение върху неговите познания, разбирания и нагласи. В дадени среди алкохолизмът е основен критерий за мъжество и женски престиж. В смисъл, че младежите, оформящи се в среда на алкохолици измерват своите успехи и постижения в алкохол. Сещате се вица, в който една дама дето търсела любов се провикнала: "Има ли тука мъже?" и получила вместо отговор: "Кой вика че има нещо за пиене?". Българските девойки пък нямат възможност да се развият като мажоретки и да станат по този начин престижните мацки в школото. Тъй че и те изграждат своя престиж с алкохол и цигари. За съжаление у нас алкохолният стандарт е основен и способността за постигане на алкохолни рекорди измества всякакви други успехи. Но какво да се очаква от народ, който половин век е възпитаван в социалистическо-еснафско-епикурейски материализъм!?!

Според мен по-скоро сме в ситуацията на обещаване на задължение/действие на трето лице (приемане на новия длъжник и освобождаване на стария от кредитора). Сделката си е валидна, но ако кредиторът не се съгласи се изпълнява пак от длъжника. При това положение вече по-сделката между длъжника и кандидат-длъжника се поставя въпроса за обезщетяване. Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Чл. 22. Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице. Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия. Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора. Чл. 23. Този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие.

Литургията сега се води на черковно-славянски или на новобългарски. По-често първото защото по време на литургия се пее, а нотите са правени за черковно-славянския текст. По време на службата, чийто текстове по принцип са константни има и текстове, които са за конкретния случай. Песнопенията, които са за конкретния празник пак обикновено са на черковно-славянски. Практиките по-често се разделят за четенето на Господнята молитва (Отче наш), Символа на вярата и текста от евангелието или апостола, който е определен за съответния ден. Проповедта обаче не се пее, а се говори, тъй че винаги е на новобългарски. Пък и тя се подготвя от свещеника за всяка служба и ще му е доста трудно да я направи на черковно-славянски, да не говорим пък богомолците доколко ще го разберат. В смисъл, че другите текстове от литургията са константни и те обикновено се знаят от богомолците като съдържание, то проповедта се прави за всеки конкретен случай, тъй че трябва да е разбираема за богомолците,защото те не са запознати с текста й на новобългарски предварително. Черковно-славянският до един момент си е бил говорим език, а след това е станал книжовен език. Пък книжовния език винаги се различава от говоримия, да не говорим за интернетския дето в правописа се ползват 4 и 6. В момента мисля че се ползва синодалния превод, който е направен към "Светлата дата" дето е след два дни, тъй че звучи малко като Н.В. От една страна разбира се това се дължи на обстоятелството, че след "ощастливяването" на България издаването на Библията е било силно ограничено. От друга страна става дума за обемен текст, който не е толкова лесно да се преведе, а в случая освен смислово, той трябва да отговаря и на ред други изисквания. Пък и някои изрази и понятия, макар и излезли от употреба в говоримия език се ползват с едно вече утвърдило се значение и смисъл - станали се нещо като църковна терминология. Напр. "Отче наш" - още Ботев се е жалвал защо не било "Баща Наш" (не знам защо не е предпочел "Татко Наш", но това е вече съвсем друг въпрос), но фразата има утвърдено значение. Има си дори поговорка: "Знае го като "Отче Наш", т.е. знае го отлично. Предполагам, че се прави някаква аналогия с латинския в Западна Европа и проблемите с триезичната ерес, а после и с реформацията. Черковно-славянският език не е издигнат в догма, тъй че ако се ползва новобългарския няма да има изгорени на кладата. Но все пак има ред причини черковно-славянския да си запазва ролята при богослужението - по-доброто напасване към мелодиите, богомолците познават текста на литургията именно в черковно-славянския й вид и т.н. Тъй че примерно за разлика от хугенотите във Франция, то у нас сред самите вярващи няма особено желание за преминаване на новобългарски. Такива идеи пускат от време на време някои прокомунистически партийки, дето комунистите ги правят преди избори с идеята след това да са сателити на БСП и гледат да натрупан някакъв рейтинг с идиотски идеи, благодарение на което политическия им живот преминава по-скоро като метеор, дето светва за кратко и бързо угасва.

Военните паметници са посветени на тези, които са служили на страната си. Те неслучайно са били занемарявани и рушени в периода на упадъка на България наречен "социалистическа епоха" и не е недоразумение, че и днес има мощна медийна пропаганда, която да омаловажава тяхното значение. Сега е епохата "Гоце", в която типичния днешен политик като знае как управлява България и до какво ще доведе неговата политическа дейност купува апартамент на сина си в Париж. А текста на химнът ни е написан от човек, който напуска университета за да се сражава за родината си. А саможертвата на българските войници не е била чак толкова напразна, колкото твърди комунистическата пропаганда. На практика всеки владетел от ТБЦ като е овакантявал трона е оставял по-голяма България от тази, която е заварвал когато се е качвал на него. Що се отнася до Людмилиния паметник - той е поредното социалистическо недоразумение. Студена и куха монументалност като целия социализъм. Паметник, за който обществото не е ясно за какво служи и каква е идеята за съществуването му.

Ами алкохолиците са пристрастени към пиячката, но не мисля, че празните джобове, заминалия черен дроб, пръскащата се от болка глава, спането в жега и мраз в канавките и перманентно напиканите гащи със съпровождащия ги аромат са нещо толкова удовлетворяващо. От злоупотреба с алкохол към алкохолизъм се преминава, когато целия социален живот на човека замине и напиването е последната утеха - сиреч единствено може да се похвали пред останалите пияндета колко много е изпил. С наркотиците ситуацията е същата. В началото изглежда някак интересно - както на шараните им е интересно да се навъртат около въдиците на рибарите, но тези,2 които налапват стръвта отиват в тигана, а другите продължават да плуват и така живота продължава. Нещата не опират само до пристрастяване, т.е. до потребност на самия наркотик, а са по-сложни. Наркоманите и наркодилърите им стават социалната среда, а социалната среда е затворът от който най-трудно може да се избяга. Или както е казвал един затворник, прекарал в пандиза толкова голяма част от живота си, че е станал като домашен любимец пуснат сред дивата природа: "За мен свободата е затвор и затворът е свобода". Става дума за сложен резултат от много фактори, като въздействието на самия наркотик е само един от тях. Или както пишело на вратата на Халите: "Не бъркайте входа с изхода!". Наркотиците не решават проблеми, а само създават много нови проблеми. Благодарение на тях човек може да постигне толкова, колкото една жена може да направи един мъж милионер, ако преди това е бил милиардер.

Разбира се зависи какъв договор е бил сключен между студента и университета. Но ако няма договор за икономична програма, то въпреки ускореното завършване трябва да си се плати пълната такса. Защото университета предоставя учебен материал и опции за явяване на изпити и в какъвто срок и да се ползват разходите на университета са константни. В много случаи не може да си получиш част от парите не само ако бързо приключиш с ползването на нещо (напр. набързо разгледаш някой музей), но и ако си недоволен и не оставаш до края (напр. филма не ти харесва и си тръгваш преди да е завършил или книгата не ти харесва и не я дочиташ). Говорим за нормални държави, а не за абсурдни държави като България където развода с Топлофикация е невъзможен, а раздялата с мобилен оператор си е цяло изкуство.

Ами то с бързата работа все така се получава. Поправих ги. Благодаря!

Средновековен храм извън градската порта (черквата „Свети Николай”) / Medieval church outside the city gate (Сhurch "St. Nicholas”) След комично-трагичните изпълнения с лъжемощи, вампири и какви ли не Божови глупости макар и малко неочаквано Созопол все пак се сдоби с нещо, което да оформи така да се каже неговото лице. Храмът в сравнение с останалите средновековни черкви в Созопол се е запазил до най-голяма височина и след доста разумното консервиране и експониране бързо се превърна в едно от основните места където туристите да си правят снимки за спомен. На някои от снимките се вижда да се навъртат почиващи около него дори в най-плажното време когато в съседната черква "Св. св. Кирил и Методи", където се намират толкова оспорваните мощи въпреки сянката и прохладата не влиза никой. Тъй че вече и Созопол си има характерна сграда пред която човек може да се снима и всички да разберат, че е бил там.

Хазнокрадци. "Военно-полевата афера" (2011) Твърди се, че криминализирането на доносниците е започнало с идването на периода упадъчния социализъм през 1989г. Новите условия наистина позволиха криминалните подвизи на доносниците да достигнат по-големи мащаби и по вече функциониращите канали за трафик на културни ценности и оръжие да потече и трафик на наркотици и хора. Това, което обаче не се знае, че дори в условията на развит социализъм, при това в Сталинска СССР е могло да се развие мащабна криминална дейност при това под сянката на КГБ. Каква е била в действителност обаче държавата, която ни е освободила от фашистко иго и с братската и помощ е бил изграден реалният социализъм у нас? Приятно гледане и да ви е честита наближаващата светла дата 9 септември. http://www.youtube.com/watch?v=exaRB0BTNR0&feature=related

Ами има доста голяма разлика между протичането на гей-парадите у нас и в т. нар. "бели държави". Идеята на гей-парадите е да се протестира срещу хомофобията, която у нас е особено развита. Тъй че у нас смисълът си остава. На запад отношението е по-либерално и там събитието е просто едно от многото карнавали за забавление за хората. У нас се е превърнал в централно събитие не само в медиите, но като гледам и тук тръгна поредната тема. Още по-неприятното от това, че медиите ни заливат с информация за гей-парада и от там помията навлиза и тук е наглостта на някои противници на гей-парада. Едно закръглено отче (явно много набляга на пости и молитви) се канеше да хвърля камъни по участниците в гей-парада. Само дето този човек се представя за Христов служител, т.е. служител на оня, дето е казал, че камъни може да хвърля този, дето е безгрешен. И се пита, защо отчето не почне като за начало да хвърля камъни по владиците на БПЦ. Защото много преди да се чуе за Евгени Минчев, Азис и останалите видни хомосексуалисти, като станеше дума за "пе...ти" винаги се споменаваха имената на неколцина архиереи на БПЦ. Ето това е моралният проблем - ежат се хора, дето трябва да се срамуват от себе си.

За съжаление това нашето не са агент 007, а редови доносници, които са прогресирали не със знания, а с писане на доноси. То не случайно сме и най-бедната държава на ЕС и според прогнозите ни трябвали 30г. за да стигнем до там, докъдето в момента са португалците. Един прост пример - туристите в Созопол постоянно са наредени да се снимат при новооткритата черква, който е между стената и "Св. св. Кирил и Методи". Мощите, за които Божо лъже, че са на св. Йоан са в намиращата се в съседство "Св. св. Кирил и Методи" - там обаче никой не влиза и това едва ли е заради таксата от 1 лев, макар че изобщо не ми е ясно с кой акъл са сложили такава такса при положение, че вътре няма почти нищо за гледане (за сравнение в световноизвестните катедрали на Париж, Реймс, Виена, Рим и къде ли още не няма такса вход, но вътре има много за гледане). Та те това е разликата между агент и доносник.

Кратка византийска хроника № 63 Това е основния текст на хроника № 63 обособен от 10 преписа. Четирите продължения (A-D)вече бяха публикувани на сайта. Към тази група преписи спада и хроника № 64, превода на която все още не е публикуван - тя се явява също версия на хроника 63, но по-обособена, заради което е разгледана като отделна хроника.

Ами ето какво пише по въпроса К. Манасий (оня, дето е преведен на старобългарски през 14в., а на новобългарски май все още няма цялостен критичен превод - но такова ни е развитието на науката): 5190 достойно е да знаете и нещо за Василий отгде е, от кои е той, кои му са дедите. От село произхожда той и селото е в близост с града на македонците — най-пръв и иай-прекрасен и който с името Орест бил знаен отначало. 5195 Но Адриан, ромейският владетел, го издигна на името си след това града преименува. И доброветното дърво които посадиха, не притежаваха пари, не бяха именити и нямаха стада овце, и нямаха градиви, а бяха селяни, по-зле от жалките бедняци. Когато те починаха и бяха пръст и пепел, княз Крум. всебългарският княз, с безброй войска се втурва н всички наши области опустоши напълно, с войските си отведе в плен нещастните ромеи ...... Погубена бе Азия от меча па араби, сирийците подпираха ромейските предели. 5955 Поддунавието пък бе на българите плячка, а също тьй и Тракия, и области съседни. В средата императорът бе лодка сред морето, бе като птичи младенец в устата на змията. Внезапно пролетта смени издъхващата зима 5960 и вместо буря тишина навсякъде настъпа, настъпи сладкодъхава, уханна и дълбока. И пред жезълодържеца сам преклони се Варда — пред царстващите всички тук застанаха повинни. Васолий над аработе пак разпростря властта си 5965 и над фасидската река иверопищна също, и бе огнестращилище в земята финикийска. Уплаши той иверците и всички тавроскити. Надменният иверски княэ побягна също бьрзо. Така за кратко Азия той подчини напълно. 5970 На слепите си две очи за миг покой не даде, на своите зеници — сън, на клепките си — дрямка, докато пръсна вълците, разкъсващл овцете. Могъщи българите в бой мощта му опознаха и много тяхна крьв проля по техните полета,

За какво става дума. След 1430г. вече не говорим за някаква самостоятелна бълг. държава, тъй че Ловеч не е в положението на ср. столица Смедерево. Но турците по това време все още нямат достатъчно сили за да бранят всички крепости. Те поддържат силни гарнизони само при някои от най-значимите крепости. Но дори и при последните, като напр. Видин наред с доста малката постоянна охрана на крепостта се е разчитало отбраната да се усили с набиране на тамошните темариоти, но през ХVв. сред тях има все още доста българи-християни. Тъй или иначе в крепостите турците са били малко и е било по-удачно да се евакуират, а основното бълг. население да пази крепостта от разрушаване. Затова при похода на Владислав Ягелон падат бързо толкова много крепости - просто българите пускат вътре кръстоносците. Там, където турците имат по-силно присъствие, като напр. Никопол, тя остава турска, но от града се присъединяват българи към кръстоносците. С увеличаването на броя на мюсюлманите на Балканите постепенно се ограничават българите-християни в армията и изчезвак както спахиите-християни, тъй и бълг. гарнизони. Разбира се с разрастването на Осм. империя много от бълг. крепости се оказват в дълбокия тил и губят значение. Тъй или иначе и по-късно местните бълг. първенци са играли важна роля в управлението на градовете. Дионисий Рали напр. пише, че дори във вече споменатия като силна турска крепост Никопол Тодор Балина е имал голямо влияние върху представителите на тур. власт.

Константин VІІ си има книга за темите и там е описано в коя тема кои селища влизат. Обстоятелството, че се описва "Старата Македония" показва, че Македония по времето на Теофилакт вече е била другаде. Както Теофан и Никифор пишат за Старата България на Кубрат, тъй като по тяхно време новата вече е на по-друго място. Тъй че и сведението на Теофилакт потвърждава, че по негово време Македония не е била на същото място, на което е била през античността. Константин VІІ се пада малко внук на Василий І, тъй че все трябва да си е имал някаква представа откъде е дядо му. Ана Комнина пък се пада потомка на Иван Владислав, тъй че тя и мъжът и Никифор Вриений все трябва да са имали някаква представа кой е Иван Владислав. Че са сменяни имена на провинции си е факт и това е правено и по-рано - след изтеглянето на римските гарнизони на юг от Дунава се измества и провинция Дакия. После пък заради разширението на бълг. държава следват още трансформации и така Македония се оказва около Одрин (това, че Одрин е някъде под Дунав е вярно). Кириотис говори за военните действия с грузинците. Просто описва бедствията сполетели империята - звезда, трусове, войни на север и юг. Лъв Дякон, който е съвременник на тези събития също ги описва.

Наистина е много жалко, че фреските са толкова повредени. Но пък е хубаво, че качените снимки са с по-висока резолюция, тъй че да може да се види по-добре това, което се е запазило.

350 страници - ще ми трябва време да го прегледам, та да го разкритикувам. Като картинки гледам, че са включени някои популярни снимки, скици и реконструкции.

Ами трудно е да се каже. Всеки народ си има свой манталитет. Ето днешните червени бабички скърбят по социализма, макар тогава магазините да бяха празни, солите Москвичи за които се чакаше с години, а хляба и да беше 40ст. се пазареше с МРЗ 100лв. и средна заплата 200лв. А като не може да си отговорим кога българите са живели по-добре, как да отговорим за иранците?

Става дума за т.нар. остракизъм. За съжаление остракизмът бил въведен за защита на демокрацията от тиранията, но твърде бързо политиците го изродили и по този начин от Атина били прогонени някои от най-видните и способни граждани, което се отразило зле на полиса. Тъй че е трудно да се каже за кой точно е говорил учителят ти. Ето биографията на Темистокъл от Непот. Но както се казва стореното зло един ден се връща, тъй като Темистокъл пък бил извъртял този номер на Аристид. Иначе атиняни си гласували с чирепи за остракизиране. Иначе древните елини имали и други способи - с черни и бели камъчета (за и против), а най-забавният е бил, че журито влизало в една стая, тълпата викала за избраниците си и за който журито решало, че се вика най-силно, той бил избиран. Макар още в древна Гърция да определят последното като детинско и днес в някои случаи се ползва този метод, макар силата на викането да се определя вече с по-модерни средства, а и с по-модерни средства да се манипулира апаратурата и избора.

Ами Александрията и Троянската притча са били леко нагаждани според вкусовете на съответната епоха и държава, тъй че няма как да няма и някои разлики, но в основата си са сходни.