Galahad

Аха, допуснал съм техническа грешка. Не е верски, а е варварски. Поправих сгрешената дума. Що се отнася до тема Македония - то информацията за нея в нета е изобилна: Ето я в бълг. уикипедия и колкото и странно да е, дори в македонската пише, че е около Одрин, без да твърдят, че става дума за македонска нация в нелегалност вирееща около Скопие. Е, вярно, че пишат, че имало миграционна вълна на македонци към Одрин заради българите, но македонските историчари като наш Божо не могат да напишат нещо без да излъжат - нали са си все доносници. Ролята на българите е дотам, че мярката въведена от византийците като временна (т.е. създаване на тема Македония по на изток с надеждата скоро да си върнат земите на античната) се е оказала трайно решение, тъй като на мястото на античната българите си направили комитатите Кутмичевица и Котокий.

Технически погледнато в много битки има елемент, който може да определим като засада. Без него много битки щяха да са предрешени от това кой е с по-голямата войска. А и при приблизително равни сили битките биха завършвали или с реми, или с огромни загуби за двете страни. Засадата има за цел да постави противника в неизгодна позиция, така че той да не може да се възползва от ресурса си. Легендарната битка в Ронсевалския проход, в която е бил унищожен ариергарда на армията на Карл Велики командван от Ролан не е била битка между големи армии като в песента, а просто баските блокирали отряда в прохода и го ликвидирали без да има възможност да се сражава. Тъй да се каже едните са горе и обстрелват, а другите са долу и умират. При Одрин засада е с цел да се разкъса и унищожи лат. войска на части. Първо е предизвикан граф Луи и отряда му е унищожен, след това е ликвидиран отряда на Балдуин. При Ахелой целта е била да се създаде паника - войските са били големи и трудноуправляеми. Тъй че армията хвърлена в паника си е най-големият враг - тогава големите загуби са дошли именно от паниката.

Германците, германците ... дайте малко по-насам - и траките са пердашили римляните от засада (по-точно направо са обрали цяла римска армия): Разбира се засадите не били винаги успешни - траките напр. не успели да попречат на Александър Македонски да премине Балкана.

INDIAN SPORT SCOUT 1937 24к.с. 45куб. инча За времето си технически е превъзхождал всички останали мотоциклети със своите 45куб. инча. HYDRA GLIDE 1955 50 к.с., 74 куб. инча HARLEY-DAVIDSON WLC 1942 24к.с., 45 куб. инча Този модел мотори е с плосък двигател.

HARLEY-DAVIDSON WLC 1937 24 к.с. 750 куб. см. GOLD BIKE 1984 120 к.с., 80 куб. инча GOLD не е употребено случайно - използвано е било 1кг. злато за направата на модела. FAT BOY 1995 75к.с., 80 куб. инча

Темите с техните селища са описани от Константин Багренородни. По негово време, а после и по времето на Василий ІІ зад тази не въображаема, а държавна граница е била България. По времето на Василий ІІ зад тази граница, но вече не държавна, а административно-териториална е темата България. Няма "верски", а иверийско (грузински) насилие. Понятията са си достатъчно ясни, защото по въпроса са писали и други византийски автори.

CUSTOM BIKE 1976г. 66к.с., 74 куб. инча WLA-ARMY 1942г. 24 К.С., 45 КУБ. ИНЧА Вече споменах, че по време на ВСВ HARLEY-DAVIDSON е произвеждала мотори за армията. WLA-ARMY се отличавал с голяма надеждност и е бил изполван от съюзниците във военните действия на всички континенти. INDIAN POWER PLUS 1918г. 25 К.С. , 1000 КУБ. СМ. Един мотор от времето, когато основателите на компанията са били още млади. Моторът развива константна скорост от 100км/ч., тъй че производството му е спряно чак прец 1954г.

CAPTAIN - AMERICA 1955 70К.С., 74 КУБ. СМ. HARLEY-DAVIDSON PEASHOOTER 11К.С., ЕДНОЦИЛИНДРОВ, 350 КУБ. СМ. INDIAN RACE 1965г. 12 К.С., 37 ЩУБ. ИНЧА.

Ако Гърция беше старапия нямаше да я има елинската демокрация и всичко можеше да е много по-различно. Парадоксалното е, че за една толкова велика империя като Персия в продължение на векове се е знаело само онова, което са писали за нея гърци, римляни и евреи. Нещата д Персия малко напомнят езическия период на Дунавска България - знаем онова, което е на каменните надписи или е писано от другите. Но Гърция и Рим дори да не бяха стигнали миговете си на слава в пределите на Персия, то поне щяха да се развиват в цивилизована държава. По е интересно, ако след превземането на Рим персите да бяха преустановили настъплението (примерно поради наличието на достатъчно земя, която да покрие демографския бум). Това можеше задълго да забави развитието на Испания, Португалия, Франция и Англия и при откриването на Америка (от персите) да се окажат на много близки нива с индианците. Западът на Европа е най-отдалечен от намадски нашествия, но пък това го прави и най-откъснат от обмена на открития. На практика Рим вкарва иберийците, германците и галите в големия обмен на знатия, в резултат на който пък вече в наше време те са достигнали до водещи позиции в света. Но всичко това е доста сложно осъществим, клонящо към невъзможен вариант.

Мисля че Александрията и Троянската притча ги няма. На Кройрайна бяха почнали да качват томовете на Стара бълг. литература, сложиха 1-2, но нещо се отказаха. Тъй че томът с повестите липсва. Не помня само дали беше пълен превод или само частичен. "Персика" мисля, че беше цялата. Става дума за редакция от ХІVв. с твърде досадната мода у нас по това време да се слага през всяко име на "великата госпожа" или "великия господин". Иначе откъси има на доста места - христоматии, сборници и др. под.

По време на Македонската династия Македония на запад свършва долу-горе там, където почва днешната БРЮМ. Названието на темата Македония (те са първа и втора) иде не от преселване на автентични македонци, а е резултат от административно-териториални промени свързани със загуби на земи в резултат от варварските нашествия. В резултат на това напр. Дакия се озовала на юг от Дунава. Говори се за иверийците, които са били там, където е днешната Грузия. Както казах Кириотис не е единствения, който говори за тези събития. Имало е преселени грузинци на Балканите - такива са напр. Бакуриани - основателите на Бачковския манастир. Но Кириотис не говори за грузинците на Балканите, а за тези в Грузия. При положение, че нарича българите скити едва ли се е задълбочавал с грузинския етногенезис и кой влизал в него освен иверите. Самуил настъпва не само към Одрин (това, за което говори Кириотис), но отвоюва и земите между Дунава и Балкана. За съжаление и доста лесно ги губи. Това сме го обсъждали в други теми подробно.

Да уточня няколко понятия: Тук предполагам всички се досещат, че скитите са българите. Иверийците са си грузинците. На Атон грузинския манастир се нарича Иверийски. Запад и Изток - не са посоките на света, а европейските и малоазийските провинции на Византия. На гръцки Изток е Анатоли и от там иде потурчената форма Анадол. Осм. империя запазва същото деление, като беглербегствата се наричат Румелия и Анадол. Македония е региона на Одрин. Региона на Скопие и Охрид след като са покорени от Василий ІІ влизат в тема България. Василий и Константин се окзават владетели съвсем малки. В началото наред с тях управляват Никифор ІІ, а после Йоан Цимисхий. След като паракимуменът Василий (родственик на Василий ІІ) отравя Цимисхий, започва да управлява той. Ловък интригант, но лош военачалник той за кратко време хвърлил империята в хаос. Комитопулите започват да отвоюват завзетите неотдавна от Цимиский земи, Иверия (Грузия), която пък е византийска с елементи на автономия започнала да проявява сепаратизъм и избухнали 2 граждански войни с двама претенденти за трона. По това време се е появила комета и е имало доста разрушително земетресение, които са били възприети като предзнаменувания за бедствията сполетели империята. Тъй като Иверия си е била сателит на Византия, то иверийците са сочени като приятели и съюзници. Византия обаче се опитвала да постави иверийците под пълен контрол, което разбира се никак не ги радвало, тъй че чувството на привързаност е едностранно. Разбира се Грузия от онова време не е днешната, а преминава перипетиите да е разкъсана на княжества, като понякога едното е владяно от една държава, а другото от друга. Макар и поетично оформени сведенията на Йоан Геометър са точни, тъй като е очевидец. Втори е въпросът, че точно тези сведения са много по-подробно изяснени в други извори. Неговото значение е, че като съвременник дава потвърждения за неща, които са описани по-обстойно, но от по-късни автори.

А сега два модела, които ще покажат нещо, което споменах по-горе - монтора му трябва освен ревящ двигател и туптящо сърце. THE SHARK 1942 45к.с., 80 куб. инча Моторът е създаден в памет на американските пилоти загинали във ВСВ. FIRE BIKE 1974 80к.с., 80 куб. инча Моторът е произведен в чест на пожарникарите (не на Пожарникарят, а на всички пожарникари май вече трябва да се уточнява това, че то къде новина без него напоследък)

Hot-Road 1965 105 к.с., 1000куб. см.

KNUCKLEHEAD 1947 70к.с., 74 куб. инча Заради военните и следвоенните години продаваемостта на модела не била особено голяма, макар според някои това да е най-красивият двигател на мотор HARLEY-DAVIDSON.

Модел Full Dresser 70к.с. , 80 куб. инча. Моторът е произведен през 1980г. и е предназначен за туристически цели.

Една колекция броди из България. За щастие това не са нито събраните съчинения на Г. Димитров или Тодор Живков, а става дума за колекция от мотори бележещи дългогодишния производствен път на HARLEY-DAVIDSON. Harley-Davidson Motor Company е американска компания произвеждаща мотори. Тя е базирана в град Милуоки, щата Уисконсин. Особеност на маркетинговата политика на фирмата е, че тя не просто създава и продава мотори, а също така създава и общност от хора, които са лоялни на тази марка. Клубът на компанията разбира се има и свой български клон. Както често се случва началото принадлежи на лйюбителите. През 1901г. Уйлям Харли на 21г. конструирал малък двигател с обем от 7,07 дюйма. Работата над двигателя продължила през следващите 2г. като се включили също Артур Д евидсон и Уолтър Девидссон. Първата фабрика се появила през 1906г. и била дървена сграда със скромните размери 40х60фута. През ПСВ компанията вече произвеждала за армията, а през 1920г. била вече водещ производител на мотори, които се продавали в 67 страни. Но повече няма да досаждам с писания и снимките да покажат останалото. Модел JB. 11 к.с., 61 куб. инча (986 куб.с.). Това е първият модел с двуцилиндров двигател. Успешно е бил използван от полицаи, пощальони и контрабандиски.

Ами както се вижда от самото начало на статията става дума за изключение, което потвърждава правилото. Иначе е възможно монетите да съдържат примес от олово - това е характерно за т.нар. "български имитации" но виз. монети от ХІІв., т.е. за българското монетосечене по времето на Асен І, Петър ІV и Калоян. Оловото се е явявало нещо като заместител на среброто - за цвят. Това е един кризисен период за региона - България се отцепва, появява се Латинската империя и това налага влошаване на качеството на монетосеченето. Често монетосеченето на Балканите в този период се определя като "военновременни пари". Но както казах - оловото в монетите е по-скоро изключение.

По едно време бях почнал да взимам от фосфоресциращите таблетки с витамини - тъй да се каже хем полезно, хем приятно. Забелязах обаче, че от това започнах да придобивам вид на добре папкащ човек, сиреч да се позаглаждам. Спрях ги, а с това спря и процесът на позаглаждане. В таблетките може да има и полезни вещества, ама има и други вещества, които май не са толкова полезни. Аз лично не съм привърженик на идеята за бързо смилане на храната - като се смели се обажда апетита за да се набави новата доза за мелене.

Момъкът не е съден, че е завършил бързо, а за това, че по един или друг начин е получил от университета дължимото, но не иска да плати съответната цена. С бързото завършване печели някоя-друга година от живота си. Но университета му е дал възможност да посети съответните лекции и да се яви на съответите изпити да завърши точно така, както ако го беше правил примерно не 3, а 5г. Това е все едно да идеш в някоя бирария, да изпиеш 5 бири и да заявиш, че ще платиш само една, защото си ги изпил за толкова време, за колкото обичайно се изпива една бира. То щом Божо стана професор по библиотекарство, какво друго да се очаква от колегите му? Не трябва студентите по архивистика да знаят много, защото иначе ще е фрапиращо колко много не знаят екзаминаторите.

Използвана е била гръцката азбука и имаме надписи с нея. Цяла Западна Европа, цяла Америка и цяла Австралия използват латинската азбука, така както българите до ІХв. са използвали гръцката. Туй какво значи, че изброените са диваци и все още нямат изградена цивилизация? А хомосексуализма нека го оставим оставим за сегашните български политици и синодалните отци - както е добре известно те си падат по него във всяко отношение.

За документите има отделна тема, тъй че тях няма да ги споменавам. При документите разбира се нещата са по-лесни, защото при тях често има елемент на кореспондиране и описване, което позвалява да се разбере за други документи, които не са се запазили. Напр. от отговора на папа Николай и от писмата на патриарх Николай и папа Инокентий разбираме, че на тях са им писали княз Борис І, респ. цар Симеон и цар Калоян и да добием представа евентуално и за съдържанието на писмото. При грамотите пък се посочват макар и бегло предходните грамоти, тъй че пак може да се правят някакви изводи. За останалите книги е малко по-сложно. По-лесно оцеляват преписи от съчинения, които са кратки и интернационални, а по-трудно обемни съчинения с национален характер. Напр. по-голямата част от томовете от историята на Тит Ливий не са се запазили, но пък е напълно запазено извлечението, което е направил Флор. Затова не е изненадващо, че са се запазили преписи на някои съчинения или по-точно адаптираните преводи на български на някои интернационални съчинения - Троянската притча и Александрията. Робер дьо Клари изрично сочи, че цар Калоян е бил запознат със събитията свързани с Троянската война. Втора група с висока степен на оцеляемост са т.нар. "световни хроники" - и ние си имаме такъв ръкопис - преводите на Амартол, Малала и Манасиевата хроника. Има и още една група и това са писмени източници, които си съществуват, но просто са непознати. Тук става дума за апокрифите. Заедно с църковната литература и те попаднали в Русия и поради популярния характер на изложението добили такава популярност, че един руски преписвач се оплаква, че много ценни богословски произведения все още били непреведени, а в замяна на това из страната се ширели "българските басни". От писателите-българи на такива апокрифи най-популярен е поп Йеремия. Що се отнася до рицарските романи съчинени през средноваковието, те като повечето средновековни творби не са съвсем светски, а по-скоро основния сюжет в тях е светски, но е съпътстван от множество религ. елементи. Напр. в Артуровия цикъл си имаме Граала - чашата с Христовата кръв и Йосиф Араматейски с цялата си рода. В песен за Ролан пък се описва поход срещу сарацините и Ролан загива в битка срещу сарацините, докато в действителност Карл Велики по време на похода опустошил христ. град Памплона, а ариаргардът бил ликвидиран от една средновековна версия на днешната ЕТА (т.е. от баски сепаратисти). Гледам, че по автохонния метод, според който само едно магаре се казва Марко и то е автохонен българин се оказа, че Черноризец Храбър се оказа Рабан Мавър. Разбира се "За буквите" няма как да е полемично съчинение насочено срещу Рабан Мавър, защото щеше да има повечко информация за него и защо точно той е избран за полемиката, при положение, че триезичната ерес е имала и по-популярни представители. Според мен за полемика свързана с триезичната ерес много по-подходяща цел би бил епископа на Пасау Ерменрих Елвангенски, който бил ръководител на провалилата се германска мисия натоварена с покръстването на българите, участвал е активно в процеса срещу св. Методий. Той се е занимавал с граматика и в едно негово писмо има напътствя как да се изписва на латински думата "българи". Черноризец си е популярно прозвище на монах - така се нарича в печана си и бълг. сингел (и по-сетнешен архиепископ) Георги, а също се предполага, че съчинения на "черноризец Петър" може да са дело на цар Петър І след замонашването му. Имаме дори и авторка на апокриф, която ползва такова прозвище - Настасия черноризица (СЛОВО ЗА НАСТАСИЯ ЧЕРНОРИЗИЦА КАК БЕ ВЪЗВЕДЕНА НА НЕБЕТО) С това ще приключа отклонението от темата, защото все пак говоря за запазените източници, макар някои да не са много популярни. За загубените съчинения е, няма как, ще пускам това-онова на парче, защото средновековните автори не са цитирали заглавие, автор, година на издаване, издателства, страница, а са се признасяли по-общо, тъй че трябва и повече време за обяснение за всеки конкретен случай. Но може преди това да пусна още един офтопик за някои от по-големите бедствия сполетели бълг. книгохранилища, но може и да го пропусна, защото съм го писал в другите теми.

Гледам, че са пропуснати някои наказания, които са били поста популярни: 1. Ослепяване - като при изгарянето идеята е да не се пролива христ. кръв. Прилагала се е за представители за династиите, с цел да им се пресече пътя към трона. Взаимствано е било от Византия. На това наказание са били подложени Владимир-Расате и Теодор Комнин. 2. Хвърляне в пропаст (от Лобната скала) - на това наказание е бил подложен Търн. патриарх Йоаким ІІІ, а също евреите, които не изпълнили заповедта да ослепят Теодор Комнин. Изглежда, че се е прилагало за държавна измяна. 3. Посичането не е било само меч, а и със секира (по-скоро предимно със секира) - така е бил посечен имп. Балдуин І. Гледам, че са ползвани социалистическите учебни пособия, но с тях трябва да се внимава, защото много от социалистическите учени са направили кариера не за научните си писания, а за написаните доноси. В един от учебниците (Всеобща история на държавата и правото - съветски) примерно се твърдеше, че в средновековна България се практикувал девичия разбой като форма на класова борба.

Като говорим за музиканти и творци, то Владикин си е направо от рода - баща му Никола е поет, макар и критикуван от Ботев, а от друга страна е племенник на композитора Александър Морфов (автора на музиката на "Изгрей зора на свободата") и известната оперна певица Христина Морфова. Самият Владикин е бил дори секретар на Съюза на бълг. писатели. Атор е на научно-исторически ("История на Търн. конституция") и литературно исторически ("Царевград Търнов") съчинения. Освен титлите, които са му дали ред реномирани европейски ВУЗ-ове е поличил в знак на признание и благородническа титла от италианския крал. Свирел е на цигулка.

Ами според мен ако приложим телеологическото тълкуване, т.е. каква е законовата цел на обезпеченията, то те се запазват винаги когато нещо се прави от длъжника и отпадат, когато нещо се прави от кредитора без съгласието на далия обезпечението. Защото целта на обезпеченията е кредитора да има възможност да си получи вземанието когато длъжника не иска или не може да го върне. А иначе т.нар. "царски професори" наистина са били много ерудирани и са били канени да четат лекции в престижни западни университети. Лошото е, че Кацаров и Диков се споминаха по времето, когато почна възраждането на Търговското право, което ще рече, че след това Търговския закон съвсем беше оплескан, да не говорим за напълно нескопосното редактиране на НК във връзка с търговското законодателство. Но то от 70г. кое ли е наред, че това да е проблемът.