Galahad

По случай днешния празник - Парижката "Света Богородица". Тя също е била доста пореставрирана, но не се е стигнало до нашенските търновски изстъпления.

Проблемът с ВСВ е, че ПСВ не приключи със съкрушителна победа, но тежестта, която легна върху победените беше съкрушителна. Докато ВСВ приключи със съкрушителна победа, но доста по-мека разправа с победените. Примерно България трябваше да се задаволи само с довоенните си граници; разбира се окупационен контрол и репарации имаше, но въпреки решителния успех не се направи така, че да се насее нов реваншизъм. Ваймарската република просто нямаше как да се справи с проблемите заложени от Антантата.

Ами идеята е, че обезпеченията са предназначени за в случай, че по някаква причина длъжникът не плати. В някои случаи обезпечения се искат именно защото има опасност длъжникът да умре и да има проблеми с наследниците. Защото процедурата по неприемане на наследството, по точно за установяването, че наследниците няма да приемат наследството може да се окаже доста дълга и мъчителна. Това разбира се е правилото, а всяко уважаващо себе си правило има изключение. И изключението е това в скобичките: (извън кръга на наследниците по закон, завещание или заветниците, ако има такива). Тази разпоредба в случая не е приложима, защото се касае за заместване на длъжника със съгласие на кредитора, а при смъртта няма такова съгласие. Чл. 102 ал.2 може да се изведе макар и в малко по-ограничен вариант и от чл. 146 ал. 3: Казвам по-тесен, защото чл. 146 ал. 3 ЗЗД покрива материалния аспект, докато при 102 има поле и за по-сантиментални терзания. Но в случай на смърт, според мен е решаващ основния текст: При дружествата е малко по-друго. Пак има нещо сходно: Но има и няколко съществени и особени моменти: Уведомяване на кредиторите Чл. 263е. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г. - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) От момента на вписването кредиторите се смятат уведомени за правата им във връзка с преобразуването. и Чл. 263к. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г. - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) Приемащото или новоучреденото дружество управляват отделно преминалото върху тях имущество на всяко от преобразуващите се дружества за срок 6 месеца от момента на вписване на преобразуването. (2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) В срока по ал. 1 всеки кредитор на участващо в преобразуването дружество, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на преобразуването, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът има право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник, както и да поиска от съда да допусне надлежно обезпечение на вземането чрез запор или възбрана. Това си е все едно покойника до 40 ден да си управлява наследството.

Ами Нерон е встъпил в офиц. брак с мъж. По този повод е бил и коментара, че римския народ е щял да извади голям късмет, ако и бащата на Нерон беше направил такъв избор. То вярно, че в Рим кон е станал сенатор, а у нас се чудят как Дянков може да е сложен за фин. министър.

Непредпазливостта бива съзнавана (самонадеяност) и несъзнавана (небрежност). Това дали съзнава или не съзнава се отнася до това дали ще е небрежност или самонадеяност, а не дали ще е умисъл или непредпазливост. Дали е умисъл или небрежност се решава в зависимост от това, доколко са желани последиците от дееца. Да се върнем на моя пример с изтичане на задушлив газ в дадено помещение. Заради потенциалната опасност в това помещение да има изтичане на газ вътрешните правила на предприятието изискват работниците винаги да влизат в него с кислороден апарат. Вариант 1: Съответен раководител разпорежда да се влезе без кис. апарати, тъй като обикновено не се случват аварии и в случая няма авария. Имаме адм. нарушение и трудово, заради които той може да бъде санкциониран от орган следящ за безопасността на труда с административно наказание и по КТ с дисциплинално наказание(напр. да бъде уволнен). Вариант 2: Съответен раководител разпорежда да се влезе без кис. апарати, тъй като обикновено не се случват аварии, но в случая става авария. Почти същото изречение, но с малки съществени разлики. Тук вече имаме небрежност, като в зависимост от последиците има два подварианта: а) има получено увреждане - 123 НК б) по някаква причина е избягнато увреждането (напр. горестоящия шеф е видял какво се случва и веднага е изкарал всички навън) - 136 ал. 2 НК Вариант 3: Съответен раководител разпорежда да се влезе без кис. апарати, въпреки че има авария, защото смята, че обгазяването е малко и ше бъде овладяно бързо, затова е по-добре д ане се губи време за взимане на кис. апарати. Тук вече е самонадеяност. Вариант 4: Съответен раководител разпорежда да се влезе без кис. апарати, въпреки че помешението видимо е обгазено и е ясно, че за работниците неизбежно ще има вредни последици, но на него не му пука за това след като ще спасят повече от париците му, ако влязат бързо вътре, без да губят време да търсят кис. апарати - евентуален умисъл. Вариант 5: Съответен раководител разпорежда на любимата тъща да се влезе без кис. апарат, след като сам той е предизвикал изтичане на газ в помещението и знае, че нивото му е такова, че тя като влезе непременно ще се спомине - чиста проба умишлено убийство (евентуално може да е квалифициран състав по 116). Умисълът и небрежността се определят не само от това, дали дееца съзнава, че върши нарушение, но и какви биха могли да са евентуалните последици. При умисъла нарушението е машата за постигане на последиците, докато при непредпазливостта са нежелан резултат от опит да се постигне съвсем друга цел - напр. да се помързелува.

Едното е кръст, а другото скиптър с лилия. Лилията символизира душевната чистота и се смята за цветето на хирст. църква, тъй като в своята стилизирана форма прилича на кръст. Такива скиптри са имали по-скоро френските крале. Но такъв скиптър е засвидетелстван и у нас на монета на цар Иван Страцимир, макар това да е по-скоро френско влияние опосредено от управляващата в Утгария Анжуйска династия.

Нека разграничим няколко неща. "Фактическо съжителство" - това се замисляше в проекта за Семеен кодекс дело на един премиер, за който мнозина считат, че е гей и на правосъдна министърка, за която усилено се твърди, че е била лесбийка. Дали двамата наистана са хомосексуални -е не съм им светил, но че идеята им е пълна тъпотия достойна за багажа в черепите им, това вече е съвсем втори въпрос. Фактическо съжителство има и сега между хетеросексуални и хомосексуални. Това, което смятаха да вкарат те, но го нарекоха не както трябва е "регистрираното съжителство". В смисъл, две лица, които нямат брак се регистрират, че живеят съвместно. Названието, както се подразбира е простата част, сложната част е къде трябва да е разликата между брак и регистрирано съжителство, тъй като социалистическия брак се оказа напълно изпразнен от съдържание и по същество си е едно регистрирано съжителство. Регистрираното съжителство обаче няма да реши наличните проблеми. От една страна то се отнася до хомосексуални и хетеросексуални двойки, а между тях има и някои съществени разлики. Тъй че както и да се реши, проблемите ще си останат нерешени. Защото напр. както и да се промени СК, то Закона за наследството дава права само на съпрузите от брака. В крайна сметка регистрираното съжителство може да се окаже поредното таксуване за записване и отписване. Правилно се посочи, че бракът е пригоден да урежда отношенията между хетеросексуални. При това положение ако механично се позволи да се бракуват и хомосексуални ще стане пълна каша. Напр. има презумция за бащинство - баща е този, който бракът посочва. Да, но ако имаме двойка лесбийки и едната забременее и роди, то със сигурност другата няма как да е бащата - презумцията е априори оборена. С гейовете е по-просто, защото въпреки усилията, които се полагат в южната ни съседка, до момента няма постигнат резултат в тази насока. Ясно е и, че безплодието на партньора е изначално и няма как да бъде основание за развод, защото и следващия партньор ще е безплоден поради естеството на връзката. Съвсем отделен е въпросът дали след като реално има такива двойки, то не трябва да се въведе подходяща уредба, която може и да е в Семейния кодекс и в нея да се регламентират особеностите на двойката, а за останалото да се прилагат общите разпоредби. Пък то социалистическия граждански брак дето сега е у нас е така широко скроен и така празен на съдържание, че няма пречка да се развие в още по-модерно лява насока.

Ами хомосексуалистите искат брак: 1. Заради опцията да имат общо имущество и да се наследяват без да бъдат жестоко игнорирани от наследници със запазена част; 2. Във връзка с осиновяването. Парадоксалното е, че хомосексуалистите искат това, от което в днешно време хетеросексуалните най-много бягат. Това ми напомня, че в първите години след последната светла дата, когато обявите за еднополово запознанство бяха още рядкост и те седяха сред тези да хетеросексуална връзка правеше впечатление, че при първите имаше елемент на романтика при търсенето, докато вторите мязаха на обява за търсене на гардероб - кола, къща, материално осигуряване, добри доходи ... Сиреч нещата са се объркали по-дълбоко, отколкото се предполага. Що се отнася до осиновяването - у нас решението е като с кучето, дето не ядяло кокъла, ама и не го давало. Макар като стана дума за кучета, то по улиците на Запада няма бездомни кучето като в София не на последно място и защото се "осиновяват". Иначе казано осиновяването е много трудно, държавата харчи луди пари за издръжка на сиропиталища, а като какви излизат питомците им от там не е за приказване. А и когато се направи някакъв опит да се каже какво става в сиропиталищата, то нашето общество погна автора на филма, вместо да оправи онова, дето става в българската реалност. То не че филма беше нещо качествено и с ефект да обръне мисленето към съдбата на тези деца и как може да бъде променена, но пък и българина си остана в любимата поза на щтраус заврял глава в земята.

Ами получило се е така, защото са живели заедно по любов. Иначе тя щеше да сключи брак по сметка и да получи къщата. Едно от основните причини да не се сключват бракове днес е че преживелият съпруг е наследник; по-основна разбира се е, че придобитото през време на брака се дели. Но втората част малко я либерализираха през последните години, тъй че вече не е основна, а само една от основните.

Макар директно да не е обвързан брака с децата, то косвено има такава връзка, тъй като липсата на деца често в законодателствата, където условията за разтрогване на брака са строго лимитирани, често присъства това основание. Не е задължително, ама като няма деца бракът може да се разтрогне, което си го прави почти задължително. В миналото за статута на самите деца също е имало значение дали са родени след сключен брак или са извънбрачни. Сега има значение дотолкова, че ако няма брак трябва припознаване или установяване на бащинството по съдебен ред. Тъй че двете неща са свързани като морето с чайките, ако се изразя в духа на сезона.

Явно от правния регламент на строителството разбирате колкото и от наказателно право. Техническият ръководител не само лично не прави скелета, но при по-големите обекти дори не казва лично на работниците да "бачкат", а го казва на някой долустоящ шеф, примерно бригадир, подизпълнител и т.н. Дори и обекта да е малък, той пак няма възможност да следи непрекъснато какво прави всеки. Тъй че при всички случаи той може да провери дали е свършено и какво е свършено. Следователно двамата технически ръководители - новия и стария са можели и е трябвало да направят едно и също и след като не са го направили няма как вината да е различна. След като става дума за правно-регламентирана дайнст, то от това следва, че някъде е регламентирано що е то технически ръководител и дали той прави скелета. Подценяването на това и задълбаването кой бил Иван и кой Петкан, как се казвала фирмата говори достатъчно колко може да се очакват смислени примери.

Дали деянието ще се осъществи с действие или бездействие няма отношение към умисъла. Тук имаме два примера, в който някой не прави нещо (за първия изобщо не е ясно какво точно не е направил както трябва - сиреч липсва най-важното в примера), но неизвестно защо изглежда според вас би трябвало да има различна вина. Струва ми се, че нещата са ви доста объркани, та всичко да е ясно. И като гледам колко далече са нещата от истината е излишно да задавам въпроса къде е непосредствената, а не потенциалната опасност. За състава трябва нарушение на техническите правила + непосредствена опасност. Но за да се разбере защо пък трябва това, първо трябва да се схване де е разликата между умисъл и непредпазливост. А като гледам проблемът е там.

Тъмната материя е обградила слънцето

Ами за Италийската епархия на Охридската архиепископия е якно къде може да се погледне - при Снегаров. Охридската архиепископия е успѣла да подчини още и православнитѣ общини въ Италия (Апулия, Калабрия и Сицилия), Венеция и Далмация, които съставлявали т. н. италийска епархия. [2] Паството на тази епархия се състояло отъ гърци и албанци, които се увеличили следъ завладѣването на Цариградъ и Албания отъ турцитѣ. [3] Тамъ имало и православни славяни [4]. Частно въ Далмация православното население съставлявали: гърци на венецианска военна служба въ градоветѣ Зара и Шибеникъ; власи (по венец. Murlachi отъ Μαυλοβλάχοι) въ сѫщитѣ градове, като отъ Шибеникъ въ 1522/1523 г. били преселени въ окрѫга Дърнисъ, [1] и сърби, чието количество значително е нарастнало следъ падането на Босна (1463 г.) и Херцеговина (1482 г.) подъ турцитѣ и съ разширението на турската държава въ самата Далмация (отъ 1499—1587). [2] Папата се стремилъ да подчини православнитѣ общини въ Италия и отъ време на време си служелъ съ насилия противъ тѣхъ. Тъй, въ 1556 г. билъ изпѫденъ отъ Месина православниятъ епископъ Памфилъ. [3] При все това презъ това време властьта на охридския архиепископъ надъ италянскитѣ православни общини още била твърда. 1. D-r Alois Hudal твърди, че въ 1527 г. ипекскиятъ „патриархъ” е поискалъ отъ В. Порта да му подчини католицитѣ въ Босна (Die serbisch-orthodoxe Nationalkirche, Graz und Leipzig, 1822, S. 57). За съжаление, той не съобщава извора. Ако това съобщение е вѣрно, то подобна постѫпка е направилъ не ипекскиятъ „патриархъ”, какъвто въ 1527 год. още не е сѫществувалъ, а охридскиятъ архиепископъ, подъ чието ведомство тогава се намирала Босна. 2. Споредъ документитѣ, намѣрени отъ М. Дриновъ и В. Макушевъ въ 1859 г. въ италянскитѣ архиви, тѣзи общини сѫ били подчинени отъ архиепископа Прохорь (Съчинения, II, стр. 235), а, споредъ писмото на полския кралъ Стефанъ Баторий отъ 1586 г. до папа Сикстъ V, италийската епархия се намирала подъ властьта на охридския архиепископъ още отъ времето, когато паднала византийската империя подъ турцитѣ. (Theiner, Vetera monumenta Poloniae et Lithuaniae, t. III, р. 1; Hurmuzaki, Documente privitore la istoria Românilor, III, 1880 г., № LXXVIII). 3. Споредъ И. Γ. Ханъ, преселенитѣ презъ 1467 г. в ъИталия албанци начело съ сина на Георгий Кастриоти сѫ получили отъ неаполитанския краль Фердинандъ I земи и привилегии. Албанци се преселили въ Италия и въ 1534 г. и по-сетне (Albanesische Studien, Iena, 1854, S. 13). 4. И. C. Πaльмοвъ, Славянское обозрѣнie, годъ II, С. Петербургъ, 1894, стр. 218. Вижъ Макушевъ, Историческія розысканія въ Албаніи въ средніе вѣка, Варшава, 1871 г., Monumenta historica Slavorum Meridionalium, t. I, vol. I, стр. 74—84, 213—215 и Славянскій Сборникъ III, 1876, стр. 2—3. Μ. Дриновъ казва, че къмъ 1870 г. въ южна Италия и Сицилия имало до 50,000 албанци и до 4,000 славяни, които живѣли въ две села въ Молиската область. (Нови паметници за историята на българитѣ и тѣхнитѣ съседи въ Съчинения т. I, стр. 84 и 86, забел. I.) За славяни въ Италия не се споменава въ охридскитѣ актове, защото като малцинство тѣ се губѣли между гърцитѣ и албанцитѣ. За бѣжанци отъ Босна и Херцеговина въ Италия и Венеция вж. у К. Јиречек, Историја Срба, II, стр. 179 и 225. Срв. Н. И. Милевъ, Охридскиятъ патриархъ Атанасий и скитанията му въ чужбина (1597—1615) въ Известия на истор. дружество въ София, V, стр. 117. 1. Dr. Alois Hudal, Die serbisch-orthodoxe Nationalkirche, S. 49—50. 2. K. Јиречек, Историја Срба, I, стр. 112; II, стр. 193 и 212; III стр. 41; д-ръ Рад. Μ. Грујић, Православна српска црква, Београд, 1921, стр. 160. 3. Славянское обозрѣніе, II, стр. 219. По-голямо внимание на бел. 4 - за "славяните" от Молизе. От там са и находките за алцековите бълтари. Въобще положението на папите е било сложно дори в самата Италия и преди Великия разкол и Реформацията. Въпреки че са били епископите на стария Рим им е било доста трудно да наложат своя авторитет до положението, което имат днес.

Православните в Италия са били на подчинение на самостоятелната Охридска архиепископия. Началото на битката за тези епархии е една от причините за Великата схизма - папата се опитал да подчини епархиите с помощта на норманите, архиепискотъп атакувал папата не със армия, каквато нямал, а догматично, бил подкрепен от царигр. патриарх и схизмата готова. Но докато папата, който както се вижда е имал конкуренти дори на територията на самия Апенински п-в, в крайна сметка се оказал печеливш, то охр. архиепископ, който в най-силните години на тази църква държал териториите на Аспарухова, Куберова и Алцекова България в крайна сметка се оказал губещ - папата сложил ръка на италийската епархия, а царигр. патриарх на Балканските епархии.

Примерите за фактическа обстановка, примерите? Как мислите се установява субективно отношение - нещо, дето си е вътре в извършителя? Гледа се на кафе, хвърля се боб и колкото повече черни зърна се паднат, толкова по-тежка форма на вина има? Учените пишат монографии. Читателите на тези монографии са пренебрежимо малко в сравнение с купувачите на книжките за Хари Потър. Въпреки това почти всички (май с изключение на О. Герджиков дето прописа приказки) продължават да пишат монографии, а не си пробват перото във фантастиката.

Чл. 123 няма отношение към това, за което говорим. Откъсите ги дадох, защото в тях трудовата злополука в резултат от необезопасяване на строеж се разглажда като непредпазливост. Та да видим примери за чл. 136 ал. 1 и ал. 2? Както казах, който е правил записките просто е пропуснал примера за ал. 1 и пояснеията за ал.2, в резултат на което това, която е пример към ал. 1 е дадено като пример към ал. 2. Сред като са 2 алинеи на 136, значи трябва да има разлика между тях. А каква е разликата в примери?

Струва ми се, че трябва да изясните доста неща за себе си по въпроса за умисъла. Но май ще стане доста трудно, като гледам коментарите. Едно е да се изкопира нещо, съвсем друго е да се осмисли. Иначе казано какъв пример може да се даде за чл. 136 ал. 2 НК? ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 ОТ 27.09.1979 Г. ПО Н. Д. № 4/1979 Г., ПЛЕНУМ НА ВС въпроси по тях. РЕШЕНИЕ № 16 ОТ 27.01.2011 Г. ПО К. Н. Д. № 609/2010 Г., Н. К., І Н. О. НА ВКС Казано на по-популярен език, при умисъла човек прави или не прави нещо при което обикновено настъпват вредни последици, а при непрадпазливоста прави или не прави нещо, от което обикновено не настъпват такива последици. При умисъла е като кранчето на чешмата - отваря се и обикновено потича вода. При непредпазливостта е като тотото - пуска се фиш и обикновено не се печели нищо. Затова и непредпазливостта се наказва по изключение, защото от деянието обикновено не произтичат вредни последици и ползата от криминализацията е пренебрежително малък за обществото.

Проблемът не е в члена, а в примера, който е даден за него. Примерът е за непредпазливо деяние, а не за умишлено, а алинеята е за умишлено деяние. При умисълът дадени последици са обичайни, а този, който извършва деянието или цели именно това, или се съгласява с тях. При непредпазливостта последиците са вероятни, но по-често не се случват - затова или извършителят изобщо не ги предвижда, или смята, че те няма да се случат. Като се кара с превишена скорост или не се обезопаси работната площадка има вероятност да стане беля, но в повечето случаи не става. Просто дадения пример не е за тази алинея, а за следващата (ал.2). Не виждам кое му е толкова сложното. Предполагам, че при записването на лекцията, от която е взет текста по-горе е пропуснат някой-друг момент, т.е. обяснението, че ал. 1 е типичен случай на евентуален умисъл (защото при пряк ще си е убийство, вероятно квалифицциран състав), а също и разликата между ал. 1 и ал. 2, като примерът към ал. 2 погрешно е отнесен към ал. 1. За ал. 1 вероятно примерът е бил за работа с взривни вещества, в помещения с изтичане на отровен газ и др., при които нарушаването на правилата обикновено води до злополука.

Килограмите са начин на живот, а на липса на диета. Дори чрез някои технологии да ви поизточат мазнинки, то скоро след кълцането ще се върнете към предишните килограми. За който е решил да отслабва моята препоръка е поетапно да намаля храната с по-мъничко. Така по-леко се понася "диетата". Видимо нищо не се променя, но като свърши сезона и почнете да вадите дрехи за следващия, установявате че миналогодишните дрехи докато са били в гардероба са се поразнуснали и се закопчават по-лесно, за следващия откривате че ви трябва колан защото джобовете все са пълни и дрешката се смъква надолу и т.н. Разбира се трябва да се избягват по-калоричните храни. По-лесно смилаемите храни имат малкия недостатък, че заминават бързо и засилват усещането за глад. Тъй че не е лошо да помислите дали е по-добре да вземете 50гр. луканка или да изядете 50 ябълки. И количеството има значение. Малко движение изобщо няма да е от вреда. Ако до там, докъдето често ви се налага да ходите стигате за по-малко от 30мин., по-добре поне в едната посока пропуснете личния автомобил или градския транспорт. Ходенето не натоварва организма като бягането, но си иска своята част от поетата храна. Общо-взето дилемата е или колата, или десерта. И нещо мното важно - до 20-25г. храната отива, за да се расте вертикално, а от там насетне - за хоризонтален растеж. Тъй че дори да се движите като минете възрастовата граница не може вече да я карате по-старому и трябва да пропуснете порцията за растеж. Тези неща не са толкова трудно изпълними и като станат навик не се усещат като тежест. Ако се спазва това мо да не сте слаби, но определено няма и да сте дебели, а и няма да се лишавате по такъв зловещ и безполезен начин като при диетите, които се предлагат на разни места.

Още един бункер на плажа - този път на созополския. По странно стечение се оказва, че реститутите явно са сяли боб, жито и грозде направо на самия пясък. Защото от бункерът вече не може да се обстрелва морето и бреговата ивица, а само хотелите на първа линия.

Примерът не е много удачен, защото това обикновено е непредпазливост - т.е. или не се предвижда, че някой може да пострада или че е възможно, но няма да се случи. За да е умисъл то или необезопасяването трябва да е именно с цел някой да падне или че вироятно някой ще падне, ама голяма работа. При 136 ал. 1 НК се касае за дейности, при които нарушаването на правилата обикновено (почти винаги) води до злополука - напр. работа с взривни вещества, при опасност от обгазяване и др. под. По необезопасено скеле в продължение на стотици дни могат да минат стотици работници и никой да не падне - на практика в момента това е реалната ситуация в България, където скелетата обикновено са необезопасени. Ако обаче при взрив не се махнат хората от мястото на взрива или пък се пратят хора в помещение, където е изтекъл отровен газ без съответната апаратура за дишане, то е твърде вероятно да има жертви. Тук говорим за евентуален умисъл - било му е все едно на човека, че обикновено става злополука. Ако мерките не са били взети, защото на мястото е била любимата тъща/свекърва, то може да си поговорим и направо за умишлено убийство. Иначе въпросът е разгледан доста по-подробно.

Според мен заглавието би трябвало да е: Второ висше образование за държавна сметка (втори безплатен обяд) в България - мисия (не)възможна. Защото едно е да не може да се изкара повече от едно висше, съвсем друго е да не може човек да е "вечния студент" на гърба на данъкоплатеца (като прослувутия Бате Ваньо от СУ). У нас може да се изкарат неограничен брой висши образования, но само първото е за сметка на данъкоплатеца. Не е задължително следващото непременно да е за сметка на самия студент: вече нещата се поразчупиха, има програми, фондации и т.н. Проблемът е, че у нас мераклиите за безплатно образование са повече от бройката, който може да се финансира от държ. бюджет. Погледнато от друга страна не е ли по-добре държавата да финансира някой с по-нисък успех, който в крайна сметка ще работи това, за което данъкоплатците ще плащат, отколкото за някой, дето ще изкарва диплома след диплома, но няма да работи по нито една от тези специалности? Защото иначе си е като майчинство да се плаща не на база родени деца, а на база сменени гаджета от момата.

Преди 1944г. когато се е внасял закон се е правело сметка и какви разходи трябват, за да се прилага. Затова се е случвало да не бъдат приети закони не защото проекта е лош, а просто защото няма пари, за да се прилагат. По тази причина парламента не е работел целогодишно, а само в около Коледа, когато се е гласувал държавния бюджет - за които закони се намерели пари в бюджета, те се приемали. С идването на социализма започват да се правят псевдозакони, т.е. закони с пожелателен характер. Не се предвиждат какви следства трябват за прилагането му, а в някои случаи липсавт и механизми, по които дадена разпоредба да бъде приведена в действие. Ето един случай от сегашния период на упадъчен съциализъм, който обаче все пак имаще щастлива развръзка. Конституция-91 предвиждаше, че актовете на МС могат да се обжалват пред Върховния адм. съд. И естествено МС изобщо не внесе в парламента законопроект за създаване на ВАС, докато тогавашния Върховен съд не реши, че след като е минал 3г. срок в Конституцията за създаване на такъв и все още няма създаден, то тогава той ще отменя актовете на правителството. И като стана така беше внесен законопроект и се създаде ВАС. Друг пример с Конституция-71. Според нея гражданите имаха право на обезщетение от незаконни действия на държ. органи. Когато се намерил смелчага да си потърси правото се оказало, че според Конституцията има право, но няма закон, който да урежда как трябва да стане това. А и всички се сещате, че у нас имаше закони, ама в концлагера в Белене не се пращаха хората по тях. За възпитания в социалистически дух гражданин законът е врата сред полето - всички минавали покрай нея, само баламите минавали през нея.

κορυνη - означава буздуган, палка или пастирска тояга (гега). Порових се за първия превод на български, но го нямам, тъй че трябва да изчакаме НБ да дигитализира и панагирика на Владислав Граматик. Златарски е ползвал както гръцкия текст на Ставракий, така и старобългарския превод. Тъй че е интересно коя думичката там - дори думичката да е сгрешена при превода от старогръцки на старобългарски пак си има значение, защото и преводача си е бил от средновековието.