Galahad

Ето ги и по-кратките редакции на хроника № 60. Както вече много пъти е ставало дума преписите си имат собствено развитие и понякога се оформят различни групи хроники, като се случва и различията в добавените по-късни събития да са толкова големи, че новополучените направо да се третират като различни хроники, които са ползвали общ извор. Кратка византийска хроника № 61 Кратка византийска хроника № 62

Ами датирането на преписите се прави и на база на "последна бележка", т.е. най-късната хрон. бележка е един от признаците за датиране на даден ръкопис към определен период. Когато преписвачите преписват дадена хроника, те често имат навика да слагат бележки до своето време, като понякога при липса на източници се появяват "Времеви дупки" в хрониката - прескача се доста голям период. За православните са канонични 7 събора. Всеки следващ претендент се явява 8. Обяваването на събора за 8 подсказва, че авторът на бележката или е имал униатски наклонности или поради обстоятелството, че Западът продължил да се явява фактор, на който се разчита за прогонване на турците от Европа, то този, дето е сложил бележката е попресилил нещата. А трябва да се вземе под внимание, че бележките са от региони, които са били под контрола на Венеция, тъй че това си е дало някои отражения.

Може и Мехмед ІІ да е, но в следващите бележки има сведения за събития от управлението на Мехмед І Крисчи, после на Мурад ІІ Кои три съобшения и какъв е проблемът с Осмия вселенски събор? Част от редакциите ще бъдат публикувани като хроника 61 и 62 - посочени са в уводната бележка.

Кратка византийска хроника № 60 Хрониката съдържа сведения за превземането от турците на Галиполи, Одрин и Сяр, за битката при Черномен и за преселването на евреи от Буда, Унгария в София през 1526г.

Който се интересува от Судак и Крим може да се включи в конференцията. Но вече само като слушател, защото срокът за изпращане на материели изтече.

Който е съставил това е объркал малко щатите. ЮЛ са субекти на гражданското право -> Имаме диспозително начало, т.е. равнопоставеност -> ЮЛ не може да са носители на властнически правомощия. Един пример, който в първите години след появата на Конституция-91, не на послден омясто и заради манталитета наследен от Конституция-71 предизвика забавно объркване. България има Президет и Президенство. Тъй като преди това имаше колективен държавен глава в лицето на Държавния съвет, то в началото някои считаха, че в България управлява Президенство, т.е. президента и вицепрезидента като римски консули. Но за какво става дума? Президента е държавен орган с властнически правомощия (у нас предимно с церемониални функции). Президенството е учреждението, т.е. онази мат. база, в която в реални условия вирее един държавен орган - маси, коли, папки, листи, секретарки, бюра и т.н. Властническите правомощия, които има един орган нямат отношение към статута му на ЮЛ. Като ЮЛ органът е равнопоставен на останалите субекти. Напр. МВР си купува листи и химикали така както някое АД или физическо лице, а не си конфискива примерно необходимото количество. Има обществени поръчки, но това са по-скоро вътрешни отношения, както примерно любовницата на някой чичко-паричко първо трябва да си изпроси парици от него, а после да си купи кожухче. По тази причина примерно една сделка сключена от държавен орган, който има статут на ЮЛ трябва да се разглежда на две плоскости - гражданско-правна и публична (примерно административно-правна). Затова ако един министър или кмет сключи неизгодна сделка, е възможно да се случи и така, че тя да си остане валидна независимо от това, че заради нея той е бил снет от поста и е бил тикнат в затвора. Въобще юридическото мислене е сложно, многопластово и трудно разбираемо за останалите хора.

Шъ тЪ изключиме от ДКМС-то - къде забрави помашката нация в Родопите? Имаме цяла мюсюлманска българска държава, но това в Родопите излиза, че не било българи, а щото били мюсюлмани били друга нация!? Комунистическа мисъл! Монголите наистина нанасят много тежък удар на Волжка България. Но те правят поразии и в Дунавска България и дори си имаме цар-татар. На практика обаче завладените от татарите територии запазват голяма част от своята самобитност. В Китай и Индия да речем управляват монголски династии, но си остават местните традиции, тъй че културите на тези държави са доста различни. Същото е положението е със Златната орда - тя доста се отличава от управляваните от монголите Китай и Индия. Руските княжества също е били васални на татарите, но са доста различни от Китай и Индия. Забавното е, че украинските националисти считат себе си за славяни, а руснаците за монголи. Но монголското нашествие нанася непоправим удар върху военната, политическата и културната мощ на Волжка България. По-късните ханства вече нямат същата тежест в региона.

Ето я животинката от Поморие в по-близък план. Но за нея ще оставя Рицаря да каже повече.

Руини на параклис с аязмо край кв. "Сарафово" Вече е ставало дума във форума за руините, които морето изрови през зимата. За съжаление положението на паметника сега е доста рисково. Тъй да се каже сега го има, догодина може да го няма. Районът е свлачищен, основите са изкопани до дъно и липсва защитна стена откъм морето. При разкопките нивото на аязмото е свалено под нивото на тръбата, тъй че отичането става под стената.

Бункер охраняващ участъка между Бургас и кв. "Сарафово". Намира се на самия плаж, тъй че няма снимки отвътре, защото плажуващите са го използвали за някои по-належащи нужди. Общ изглед от страната към сушата Една от амбразурите Входът. Разбира се не се вижда нищо навътре, тъй като коридорът извива за да се избегнат поражения от рикошет или от попаднали снаряди във вратата.

Имаше един виц от епохата на социализма, а май и не е виц, а си е истинска случка: Тодор Живков открива завод за полупроводници и гордо заявява: "Тази година откриваме завод за полупроводници, а догодина ще открием завод за цели проводници". По принцип всеки проводник, който се използва в нашия реален свят се явява и съпротинление. По тази причина проводници се считат тези, които имат относително ниско съпротивление. "Жицата" обаче пропуска ток и в двете посоки. Диодът пропуска ток само в едната посока, а в обратната посока съпротивлението е толкова високо, че той на практика се явява изолатор. Но отново в нашия реален свят диодите имат определени параметри и ако те бъдат превишени, е възможно да настъпи пробив и този елемент да загуби предназначението си на полупроводник. По тази причина и устройствата за предпазване от токов удар имат степен на поносимост, но може да се каже, че покриват по-типичните житейски събития.

Струва ми се, че някои не са погледнали репортажа на линка, който съм дал. В репортажа (видеото) са дадени конкретни данни за конкретни специалности. Посочено е колко места е имало и колко са запълнени. В този смисъл е и коментарът на зам. ректорката, че към някои специалности няма интерес. За да има смисъл от писмото, ректорът или този/тази, дето е написал/а въпросното писмо трябваше да посочи колко са бройките за въпросните специолности, запълнени ли са местта и до каква степен и ако и при следващите класирания останат празни дали ще има нулева година. В този си вид писмото не само не защитава имиджа на СУ, ами напротив, руши го, защото се вижда, че управата на университета не може да оформи правилна логическа конструкция дори при един сравнително малък текст. При такова писмо по-добре изобщо да не беше писал нищо. Защото в репортажа са изнесени съвсем конкретни данни и цифри с коментар на зам. ректора, а в писмото има вятър и мъгла, което пък кара човек да си мисли, че отразеното от журналистката си е съвсем вярно.

Ами писмото ми се вижда доста тревожно, защото е написано доста неразбираемо, а човекът, дето го е писал или поне подписал, все пак е ректор на СУ. Доста странен е и финалът на писмото, в който пише: "Позволявам си да кажа, че не за първи път имаме проблеми с въпросната репортерка". Но явно някои навици от миналото ще си отидат заедно с тези, дето са ги придобили. И тъй като не става ясно от писмото за какво иде реч, се порових из БНТ, та да видя какво все пак се е случило. Оказва се, че това не е някаква журналистическа волност, а е интервю със зам. ректора на университета: Нулева година за някои специалности в СУ. Интервю с доц. Милена Стефанова - зам.-ректор на СУ В самия репортаж, който е и текстово изписан наистина има коментари от въпросната зам. ректорка, както и статистически данни за бала и приема. Може и журналстката да не е разбрала нещо, ама като гледам колко разбираемо е написано писмото, то в това няма нищо изненадващо. В крайна сметка от ректорската логическа безмислица не става ясно и какво точно се иска да се опровергае от интервюто на заместничката му. По-скоро вместо закани към журналистката в духа на едно уж отминало време ми се струва, че в писмото трябваше да се каже какво точно е отразено погрешно в репортажа и да се даде вярната информация. Хубави приказки за нивото на университета, ама не би ли трябвало качеството да си личи първо от ректорските писания (подписаните от ректора писма)?

Тъй да се каже - без коментар. В България резултатите от едно такова финансиране както винаги са невидими.

Реймската "Света Богородица" - катедралата, в която е било извършено покръстването на Хлодвиг и са били короновани френските владетели.

Кратка византийска хроника № 59 Текста на тази хроника не е съвсем нов, тъй като на сайта от доста време е сложено съдържанието на преписа намиращ се в Санкт-Петербург. Новото е, че сега вече има и текстовете, които се различават в преписите.

По-скоро става дума за многоженство (полигамия). Втори е въпросът дали не е имало една съпруга, а другото да са били само наложници. По-скоро е тайнство с граждансто-правни последеци. Идеята за бракът като договор е на т.нар. от родните учени-социалисти буржуазно право. В смисъл, че след революциите Църквата губи своята роля в обществото и тежестта се измества на граждансто-правния елемент, което пък в бъдеще позволило да се либерализират разводите. За християнството бракът обвързва владоженците докато смъртта ги раздели (развода е по италиански ) и само при изключителни обстаятелства бракът е можело да се разтрогне.

Доста динамична тема, но за съжаление доста куца откъм образци. За Рилския манастир. Османските джамии следват византийската традиция. В смисъл османските архигекти подражават на Св. София и другите по значими черкви и от там приликата с бълг. черкви, които също подражават на византийските. По понятни причини относно черковното строителство Византия е образец и не само за българите. Черквата Сакр Кьор на Монмартр в Париж също е в такъв виз. стил. За арките на Рилския манастир - ами такава украса има и Сиенската катедрала Успение Богородично. По-скоро може да мине за арабски, отколкото за турски мотив. Само дето в Бъргария е нямало араби, а в Италия турци. За турсикте къщи. Има някаква прилика с българските - имат стени, прозорци, покрив, врата - все общи неща. Ето къща близо до Бурса - първата столица на османците. На пръв поглед има прилика с тези у нас. Но - това не е бяла спретната къщурка, а е с доста шарена фасада. В България също има къщи с шарени фасади, но при турците нещата не спират до там. Те "шарват" също и дограмата. Тъй че като дизайн българските са по-семпли. За баните - имаме Шишманова баня от Търново, макар датировката и да е все още спорна, защото не е добре проучена. Средновековните къщо от Търново на този етап нямам възможност да ги покажа, защото през 1913г. по време на голямото земетресение рухват, но са запазени макети и планове. По-натам ще пусна за къщата на Бона, но в албума ще има само плана и "герба" (по-скоро фрагмент от дек. украса) - за съжаление нямам възможност да снимам и макета. Ето още една къща от началото на осм. робство в Самоков - архивна снимка, защото Народната власт и последващите управници я докараха да рухване - а 500г. турско иго е била оцеляла, но 50г. социализъм и бяха достатъчни. Тъй че има образци и на напълно запазени къщи поне като снимки и макети.

Има три книжки на архимандрит Серафим, които са написани много достъпно като за миряни: Нашата вяра (съставена съвместно с еп. Николай Макариополски) - тук е разгледана накратко библейската история в І част, във ІІ част е катехизиса, т.е. това, което е предмет на темата - разяснение на текстовете на Символа на вярата и в ІІІ част има някои полезни данни за православното богуслужение - пояснение за частите на св. литургия, за облеклото на духовенството, за структурата на христ. храм, за тайнствата и др. Другите две ще ги спомена по-накратко, тъй като те вече са извън предмета на темата - Нашата любов и Ншатата надежда - в тях са разгледани 10 божи заповеди и блаженствата текст по текст. Струва ми се, че тези книжки са едно чудесно начало за хората, които искат да се запознаят по-добре с православието.

Ами вижда се нащата, за които говорех - къщите са малки, турците не могат дори да поддържат големите сгради, вкл. конака на софийския валия и представителните сгради са керван-сараите, мостовете, джамиите и чешмите. Мащабни сгради като тези на манастирите има, ама са правени от българи - напр. Рилския манастир. На една от снимките излиза една черква и крепост за "традиционна турска къща". Но има наистина и турска архитектура, ето тези прозорци в онова, което около освобождението наричали у нас мавритански стил и е характерен за турските постройки по нашите земи: Рилския манастир е възобновен през 15в., но от тогавашните сгради не е останало нищо. През 19в. е извършено мащабно строителство и от тогава са повечето манастирски сгради освен кулата. Хрельовата черква е била съборена за да се направи сегашната. Бачковския се строи от 17в. насетне. Ето хрониката на Рилския манастир от Йеротей за да се види колко престроявания има само през 18в. Стари къщи от Дамаск - досущ като тези от Сопот и Копривщица. Солун, Мелник, Воден (Едеса), Поморие и още други градове са подпалени от гърците около Балканските войни и ПСВ. "Българските възрожденски къщи" примерно във Вароша във Воден колкото са останали са оставени да се рушат, макар за останалите сгради в Гърция да се предприемат мащабни риставрационни и консервационни работи. Снимки от Солун 1917г.

В Европа в големите стопанства през античността са работели робите, през средновековието зависимите селяни, след революциите - наемни работници, а сега - гастарбайтери. Проблемът на България е, че тя е източник на гастарбайтери, а не тяхна цел. Тъй че у нас в големите стопанства работят ... роми. Сещате се каква работа и рентабилност пада. Та биха били перспективите пред ТКЗС. Защото земята трябва и някой да я работи, а не само да обира мандрите като скъпите ни партизани.

Само дето на снимките българските къщи са си все едни и същи, докато къщите на местата където гърците са си основно население както се вижда от снимките се от друг тип. Ще излезе, че гръцката архитектура се е развила из българските земи. Византийците работят с тухли, сантрачите са си българско решение. А къщите са със сантрачена конструкция и скатести погледи и над всичко отгоре без харем. Тъй че голяма прилика с гръцката и турската архитектура няма.

Турците не се славят много с архитектурата си. Доста големи сгради рухват просто защото турците не са можели да поддържат толкова голяма сграда. Това се случва от Проливите до Виена. Но става дума за големите представителни сгради, напр. дворците. Къщите - ами те продължават да се правят. Турците са налагали ограничения върху строежа на черквите. В епохата на Танизмата вече започва наистина голямото строителство на манастири, черкви и къщи. А и на дворци - напр. Долма Бхче сарй в Цариград или Конакът в Търново. По-старите султански дворци са си просто един по-голям хан като Топ-хане в Цариград и вече липсващия дворец в Одрин. А по-бедните из цяла Европа са си живеели скромничко, също в землянки и полуземлянки, в дървени къщи с не особено голяма височина. Просто се запазва това, което е по-представително. Тъй че колибите ги няма. Големите светски сгради от Османската епоха (понятието важи и са самата Турция, т.е. периода на османската династия от Осман до Ататюрк) са керван-сараите, тъй да се каже хотелите. Иначе като прегледате пътеписите рядко ще откриете други по-представителни светски сгради в Турция.

Къщата, като всяка сграда има нужда от поддръжка. Тъй че си е нормално къщите в навечерието на Освобождението да са построени или ремонтирани по време на турското робство. Тук се говори за турска, гръцка и българска къща, но не се сочат белезите, по които се отличават от останалите. Турското робство определено е дало отражение на архитектурата и това е появата на скривалища в домовете. Но в турската къща примерно има харем - това нещо варира от помещение до комплекс от постройки в дворците. Наред с това тази част от Турция, а и Гърция която се пада на юг от днешна България са с по-сух и мек климат. Тъй че примерно те не държат толкова много на скатестите покриви. Ето ви типична гръцка къщна архитектура с терасовидни покриви - в тези случаи това е използваема площ, а няма нужда от наклон, защото няма натрупване на снежни преспи, които да могат да срутят покрива. а ето и Кападокия

Не само атеистите, но и вярващите са различни групи. Те са обединени от вярата си - едните че няма бог, а другите, че има, но не значи, че са напълно еднакви. Иначе въпросът е доволно неясен. Юдейско-християнско-ислямския не се е появил след политеизма, а си е бил почитан и по време, когато римляни и елини са живеели още по пещерите. Разбира се от гледна точка на всяко вероизповедание има различия. Разликите между вероизповеданията не означава, че няма бог, както и разликата във вярванията и култовите практики на атеистите само по себе си не значи, че има бог. Хайде и от мен един такъв въпрос, та да се види колко общо има с темата: В същност, имам един въпрос - съществува ли атеизма преди комунизма и ако да, те как си поделят светлото комунистическо бъдеще (дето не дойде)?