Galahad

Драконите симетрично ги има също на владишките жезли Кръста символизира, че архипастирите трябва да пасат християнското стадо подобно на христа, а двата змея обърнати с лице един към друг символизират архиерейската мъдрост. «бъдете мъдри като като змиите и незлобливи като гълъбите» (Матей. 10, 16). Ползвани са и като знаме: Сещате се, че прозвището на крал Утер Пендрагон означава Драконова глава, нали?

Проблемът у нас е, че наивниците решиха да не скачат, защото се вързаха първо на идеята, че държавата е поета от едни ми ти дворцови революционири като Петър Младенов - Танкиста, Атдрей Луканов, Александър Лилов-Людмилов, Добри Джуров, С-танко Тодоров и те ще опряват народа ... и те ама наистина го оправиха; после че има едни десиденти кето др. Желев и др. Блага Димитрова дето ще оправят народа и те наистина го оправиха; после че има едни демократи с бради като агент Бончо - та и те оправиха народа; после че има истински комунисти като агент Дунав - те тогава стана едно ама много голямо оправяне на народа ... въобще народа все е оправен и все не може да се научи да се управлява сам.

Като изключим надписа на Мостич, то другите споменавания на ичиргубоил не са на кирилица. В надписите се споменават също стратези, турмарси и още някои титли, които не пасват много на идеята та монголо-тюркския произход на прабългарските титли. В този ред на мисли разбира се е логично да се направи и сметката, дали и боил не е просто гръцка дума употребена за български висш чиновник, с опцията по време на поредния български преход да е била въведена у нас. Известно е, че това се е случило примерно с комес, което е преминало под формата на комит. Иначе казано да е свързано с гръцките βουλευτής, βούλιος, βούυλεια, т.е. член на държавния съвет, съветник, дворцов мъдрец. Иначе казано да има първи съветник, втори съветник, трети съветник. В този дух хан-боил-коловър ще означава хански съветник по магиите (вероизповеданията). На шега свързх с чертог, защото съставките е обичайно да са от един език. Та ако боил е съветник, е чърго е съкратена версия на чертого-боил, то ще рече дворцов съветник, вътрешен съветник или онова, което знаем, че боилите са се делели на външни и вътрешни. Освен това когато Скилица говори за края на ПБЦ, той споменава сред висшите чиновници топархът на вътрешните крепости, което се възприема като ичергубоила. В надписа на Омуртаг за имергу-коловърът е казано че е умрял "вътре". Но все пак тази комбинация от чертог и боил ми се вижда доста странна. В смисъл возможно е да е била възприета и влязла в употреба гръцката дума за съветник, но проблемно е доколко може да се комбинира с чертог. Тъй или иначе имаме и ичергу-коловър, тъй че е ясно, че става дума за някаква степен. Втори е въпросът какво точно означава. Сега, гледам че се хващате за буквите, но много от думите са изписани с различни думи и дори сега ми е трудно да реша коя точно да използвам като най-вярна, защото в някои случаи колкото изписвания на думата, толкова и варианти на буквения състав.

Ами има няколко документа, които обаче не са много обстойни за детайлите около събитията. Но по всичко изглежда, че Тодор Светослав не е обърнал голяма влияние на ембаргото. В смисъл, преговорите са се провалили, защото той не изпратил пратеник да преговаря. Обтягането на отношенията с Генуа може да се дължи на недоволство от сближаването на Тодор Светослав и деспот Шишман с Венеция около 1313г.

Ами при неотдавнашното преброяване възникна въпросът колко са българите (сиреч не се разбра колко сигани са казали, че вече било демокрация и всички били българи), та какво остава за VІІв. Тъй че какво точно се влага в понятието българи - прабългари, прабългари и славяни, поданиците на българския хан, суварите (савирите) за българи ли да ги броим или не защото са били много близки, но все пак различни ... Защото примерно днес една е бройката на българските граждани, които са българи и живеят в България, друга е на българските граждани, които живеят в България, но не са българи, трета е на бълг. граждани, които живеят извън България, но са българи, метвърта група са българите, живеещи в чужбина, които никога не са били бълг. граждани. Днес се прави преброяване и има гражданска регистрация. На каква база обаче може да се изчислят българите през VІІв. напр.? Има разни стъкмистики дето се въртят из нета, но те са си правени по методите "едно към гьотере", "мижи да те лажем" и още някои от този тип.

Ами много ми е интересно как точно може да работим с цифри, при положение, че чедата на висшата комунистическа номенклатура днес живеят в лукс, но не е ясно какво точно работят и откъде идат тези доходи. В същото време някои "крупни бизнесмени" и "мафиотски босове" живеят в панелки. Например Митьо Очите има пенелка и къща на село - постройка от епохата на реалния социализъм, икономично реновирана в епохата на упадъчния социализъм. А в същото време изобщо не е ясно откъде идат парите на разните Митьо Пищова, Денди и други медийни герои. Има и разни други феномени като напр. откъде синчето на Драшков е намерило парички да си купи 160 апартамента още като студент. Та нека първо се каже къде отиват парите на набедените богаташи, откъде идат парите на разните Дендита, Митьовци и Дим Дуковци и какво точно работят чедата на уж бившата висша номенклатура, та живеят в такова охолство? Пък после да говорим за статистики в национален мащаб.

8 - минутен филм за черквата Хора в Цариград. Храмът не е от големите византийски храмове. Неговата световна известност се дължи на запазените мозайки.

Възможно е да не сте изпитвали недостиг на храни, ако селото е било Правец. Един виц от развития социализъм: Маркс и Енгелс доказаха, че комунизма може да бъде изграден и само в няколко държави. Ленин доказа, че комунизма може да бъде изграден и само в една държава. Тодор Живков доказа, че комунизма може да бъде изграден и само в едно село. Николае Чаушеско доказа, че комунизма може да бъде изграден и само за едно семейство. Чернобилските зеленчуци и млечни продукти като са били толкова качествени защо номенклатурчиците не ядяхо от тях, а им се доставяше специална храна в контенери? Виц от развития социализъм за качеството на млякото. Председателя на ТКЗС е преизпълнил за пореден път плана за млеконадой. За следващата година завишават плана. Той пак го преизпълнява. Отново завишат плана и той казва, че ако преизпълни и този план, това вече няма да е мляко, а ще си е чиста вода. Иначе и през развития социализъм преди и през упъдъчния социализъм сега, който сам си произвежда има качествени храни. За останалите и преди и сега - химия и шашма. Тъй като през социализма и кафето беше дефицит (говоря за истинското кафе, а не това от цикория), то находчиви бармани предлагаха за кафе следната смес от кана за цвят, аспирин за вкус и Веро за каймак. Разбира се преди 20г. химията не беше чак толкова развита, а и това което беше внос си беше голям проблем. Но пък то и преди да се пръкне социализма не са ядели палмово сирене и соеви колбаси.

Рафтовете баха празни във всички магазини предназначени за обикновения народ. За олигарсите имаше специални магазини, в които наистина имаше всичко. Стоките може да бъдат разделени на 8 групи: 1. Стоки, които бяха напълно непознати на бълг. пазар - киви, кивано, авокадо, манго, папая, питхая, брюкселско зеле, артишок, аспержи, червен и черен хайвер, ананас, сладки картофи, малини, боровинки, стафиди, пащърнак, физалис (мехунка), касетофони, видео, сметана ... 2. Стоки, които се намират изключително радко на пазара - само в много ограничен период и ако човек изобщо може да се вреди да купи, то това става в малко количество - банани, кокосов орех, нар 3. Стоки, за които се чака много години и които така и не се дочакват (на тъй да се каже наскоро след пождението са ми направили влогове за кола и апартамент, но така си и рухна социализма, без да получа) - жилище, кола, хладилник, телевизор, прахосмукачка, печка, миксер (туй май е към 1, защото можеше да се купи на черния пазар) 4. Стоки достъпни само за привилигированите касти - висша номенклатура и чужденци - уиски, цигари Ротманс и Малборо, шоколадови изделия като Тоблерон, шоколадови яйца, дънки ... 5. Стоки, които периодично изчезват напълно от пазара - олио, червен пипер, захар... 6. Стоки, които ги има на свободен достъп само в София и мястото където се произвеждат - щпеков салам, ябланска халва 7. Стоки, които се появяват от време на време в търговската мрежа или ги се зарежда от тях всеки ден, но трябва да се чака на опашка за да се купят (последните разбира се не успяват - принципа на пирамидата) - хляб, месо 8. Стоки, които може да се намерят свободно - произведени в България плодове и зеленчуци през сезона на прибиране (не всички разбира се - напр. бадемите бяха за износ и ги нямаше на вътрешния пазар, набавяха се или от личното стопанство или с крадене от държавното), масло, сирене, кашкавал, оцет, салам кучешка радост, фабрична люютеница, компоти (имаше дори карикатура от времето на перестройката че магазините "плод и зеленчук" трябвало да ги прекръстят на "Компони и консерви"), кисело мляко (само сутрин), силно разводнено прясно мляко (карикатура от перестройката изобразяваше куче държащо в уста кокъл на който пише "100% обезмаслен") ... За качеството - домати и салати с нитрати, чернобилски зеленчуци, хляб с фас, прясно мляко с брашно за плътност (защото е силно обезмаслено) Нека не бъркаме фамилиите-олигарси с подставените лица, които управляват държавата и разните стопански субекти (шофьори, секретарки, бодигардове на фамилиите и разбира се доносници). Много от българските сстопански субекти са си бивши соц. предприятия продадени на безценица на сътрудник на ДС с "преки преговори с потенциален купувач" (т.е. не може всеки да кандидатства, а свише се избира някой, който да е купувача). Чуждестранните фирми на бълг. пазар наистина не са свързани с олигарсите, но и те трябва да плащат рекет на бирниците фамилиите за да могат да останат на пазара. В резултат на това например, в България макар мобилните оператори да са почти в монополна позиция и цените да са по-високи от тези в държави с много по-високи заплати тази дейност е крайно неизгодна и затова сега компаниите продават българските си клонове Ще продадат "Глобул", но май не само него Твърде вероятно е турската компания да сложи ръка върху два от операторите или да се поделят между нея и Цветан Василев. Тъй да се каже да се поделят от Сергей2, т.е. (обръчи от фирми на БСП и ДПС, Сергей Станишев и агент Сергей Доган).

Струва ми се, че се бъркат религия и богословие (теология). Теологията изучава съответната религия. Така както примерно литературата изучава литературните творби, без да ги обявява за боклуци примерно защото нямало надеждни доказателства че е съществувал Дон Кихот, че се е борил с мелници и че Сервантес наистина е записал съвсем точно всяка негова дума и негово действие. За литературата творбата е даденост и качествата на творбата не зависят от достоверността на описаното събитие. За християнското богословие примерно библията е нещо априорно, което се приема за вярно и се изучава. За мюсюлманите пък това е Коранът. Що се отнася до вярата, то има един хубав израз: "Вярвам, защото не съм сигурен. Ако бях сигурен, щах да го знам". Атеизмът по своята същност също е вяра, защото неговите постулати не могат да бъдат доказани научно. Атеистите по-скоро гледат да са настрана от науката, защото техните научни аргументи често претърпяват фиаско. Така например в един момент атеистичната мисъл е била обявила, че Вавилон и Ниневия изобщо не са съществували, тъй че не било трудно Бог да заличи лесно от лицето на земята толкова велики градове. Но се оказа, че те не са библейска измислица, а бяха открити. По-любим подход е простокомично да се интерпретират някои религиозни схващания. Просташко да, но и да се обори, не е фатално - атеиста просто е проявил свободна мисъл. Но вярата е факт, както и че човешката мисъл не надхвърля онова, което съществува. Примерно возможно е да има извънземни, защото на Земята има живот и има много звезди с планети като Земята. И дори ни е трудно да си представим като невидими - така както примерно не виждаме звуковите вълни или инфрачервената светлина. Светът все още е прекалено сложен за нивото, до което е стигнало човешкото познание.

Опасявам се, че по-скоро образите им са преосмислени по много елементарен начин. То е като да се представят авторите на чалгии за класици на българската поезия и музика. Това, че образа на Христос е чалгизиран ми се струва ясно за повечето, тъй като евангелските текстове са доста популярни. Тъй че ше дам един откъс на Ксенофонт за Сократ, за да се види, че това в текста не е дори на нивото на лоша имитания нито на възгледите му по въпроса за релегията, нито на интелектуалното му ниво. По-скоро имаме Христос и Сократ докарани на нивото на средностатистическия американец.

Църквата се е издържала от малките дарения на милионите вярващи. Търговията с индилугенции е краткотраен момент в един кризисен период. По-скоро търговията с индилугенции е създала кризисния период, през който църквата нито си решила финансовите проблеми, но загубила много от политическата си и икономическа мощ. Та и търговското архонтисване ще стане същото - недоволството от владиците-доносници и архонтесването ще породи сериозен спад на приходите, което в крайна сметка ще доведе до низложението на подажните владици.

И как точно ще са пълни хладилниците след като са празни рафтовете на магазините? Още не е минало едно поколение от началото на упадъчния социализъм, тъй че проебладаващата част от населението на България помни и празните магазини и празните хладилници. Е, има и едно малцинство, което тогава имаше пълни хладилници, а сега редовно си купува най-скъп последен модел кола, защото все още България се управлява от старата комунистическа номенклатура, чрез тяхната лична прислуга (бодигардове, шофьори, секретарки).

Етнокултурните различия малко трудно ще се получат. Волжка България едва ли е била някакъв анклав обграден от руското славянско море. За Алцековите българи - ами интересното е, че в Итайлийската епархия на Охридската архиепоскопия са влизали доста гръцкоговорящи енории, но "славяноговорящата" се е оказала точно там, дето са били алцековите българи. Надявам се да не омацаме темата с етноспорове, но има и виждане, разбира се далеч от това, което може да се нарече общоприето, че не те са "като Хоремз", ами с Хоремз етнически са от същия отбор, в смисъл, че Хоремз също е българско творение като Болгар и Сувар, та от там идела и приликата. Не подражание, а продукт на общ калъп, тъй да се каже.

Наред със скандалът с владиците-доносници БПЦ паралелно се тресе от втори скандал - за архонтите. "Стартът" на архонтесването беше даден от агент Мишо, който обяви сочения са съдържател на стриптийз-барове Слави Бинев за архонт. Пиянската оргия завършиля с този "свет ритуал" беше остро разкритикувана и синодът беше заставен да се противопостави на архонтесването. Но скандалът се поднови с още по-голяма сила след още един "ритуал" на който търговец на оръжие беше посветен за архонт. Но по-лошото е, че този път това беше дело на едния от само тримата владици, които се отърваха сухи от доносническия скандал. До скоро пловдивският митрополит Николай се представяше за твърдолинеен застъпник на традициите на българското православие. Подобно на екзарх Стефан се протипоставяше на замесването на духовниците в политическите борби. А както някогашните архиепископ Лъв и патриарх Игнатий той твърдо се противопоставяше на сближаването на БПЦ с Рим. Но явно прослувутите "30 сребърника" взеха връх и пропусналият момента да се присъедини към снома на доносниците реши да не изтърва възможността и да потъргува с архотнски титли. Патриарх Максим успя да остане настрана и от този скандал, но тревожното е, че той вече е малцинство сред сбирщина от скандални владици, а вече е и на твърде преклонна възраст. Така че по всички личи, че и БПЦ ще последва българската държава в предстоящите години на тежки изпитания. Разбира се след тези днешни събития, които всеки знае това, което трябва да се обсъди е какво е архонтството, имма ли то почва в БПЦ и какъв е проблемът с него. БПЦ няма в своята йерархия, нито е имала архонти от модела на "новоезпечените благородници". Ктитори, т.е. дарители обаче е имало много. Те разбира се не са били правени архонти, а единствената чест, която им е била оказвана, е да бъдат изографисани на стените на храма за който са направили дарение или само да им се изпишат имената. Дори в по-старо време традицията е била това да става не на стените, а на пода - в знак на смирение. Доста странен се оказа и подбора на архонтите - особените заслуги се оказаха чисто парични. При това "заслужилите" към БПЦ се оказаха търговци на оръжие и разврат - все неща с които православните би трябвало да се борят, а не да награждават разпространителите им. Но възниква и друг въпрос. Дали лакомията за приходи няма да съкрати значително приходите на БПЦ. Защото се оказва, че може цял живот да трупаш пари и да не си дал нищо за църквата, но след едно крупно дарение да станеш архонт. Но ако някой, който е давал не толкова много наведнъж, но пък е давал редовно през целия си живот е дал двойно повече не трябва ли да стане "архонт на архонтите"? Но как да се отчита "текушия принос". Дали пък не трябва да се направи дарителска книжки (нещо като за точките в МОЛовете - купуваш свещи - получаваш стикер, пускаш в дискоса - получаваш стикер, слажаш на иконата - получаваш стикер, плащаш за венчавка - стикер, плащаш за погребение - сикер ... и тъй при 10 000 стикера ставаш архонт, при 5000 стикера - геронт, при 3000 стикера ефор, а дотогава всички останали са само рабо божи. Та какво ще стане, ако богомолците спрат да купуват свещи и да правят безархонтски дарения за църквата? А може би трябва да направят точно това, та да се стигне до низложението на недостойните владици? Защото явно на духовните ни водачи може да се въздейства само с икономически лостове.

Значи щом в хладилника на баба ти е имало шпеков салам, т.е. имало е за тебе, майната им на останалите, че за тях е нямало. Ами че то днес в хладилниците на някои бивши отговорни другари има черен хайвер, омари, скъпо шампанско и скъпо уиски. Но значи ли това, че целият днешен български народ живее в лукс? По принцип в София имаше през повечето време ред стоки, които за останалата страна бяха недостъпни. Хората от цялата страна мъкнеха на стотици километри олио, черен пипер и какви ли не още основни за бита стоки. Който е имал салам в хладилника е бил или донесен от близки от София, или купон от "под щанда" (типичен наш израз от соцпериода, отговарящ на популярната дефиниция от СССР, че там стоките в магизина не се купували, а се доставяли, т.е. получаваш стоката само ако продавача ти е близък или примерно платиш сиренето на 5лв). Дали се е гладувало? След прочутия глад в Поволжието от епохата на Сталин в мирно време не е имало "голодовка" от такъв мащаб. Но близки до военновременните мирни социалистически години е имало - тогава вместо с купони като войната стоките се продаваха с талони. Талоните са си същото като купоните, но имаха друго име за да не се прави асоциация, че след дълги години социълизъм един народ стига до същия хал, който би имал след проъдлжителна и изтощителна война. Е, мишки не се ядяха. За котките и кучетата не мога да кажа същото. Решаването на пробламе с бездомните кучета по онова време се обясняваше с докараните от братски Виетнам строителни работници. Изчезването на котките пък се обясняваше, че било заради кожите, а наличието на миши крака в каймата със случайно попаднала мишка. Но пък като изчезнаха котките на пазара се появи макар в доста ограничени количества заешко месо. Дали е било заешко или котешко - как да разберат хора, дето не са опитвали нито от едното, нито от другото? За качеството на храните. Имаше една поговорка за поръчка в ресторант: "Донесете две салати от нитрати". Чернобилските плодове и зеленчуци бяха допълнителен бонус-изненада. Сиреч мерки се взеха едва когато се видя, че хората масово са разбрали от западните радоистанции и са започнали да избягват съотвентине храни. Някой беше казал да не бъркаме социализма с комунизма. Какво обаче е комунизъм - не беше ли "социализъм + електрификация"? А какво е български комунизъм - социализъм + режим на тока. Виц: След като българите гръмнали патата в знак на покаяние започнали на всеки два часа да палят свещи. (сиреч в края на 20в. в социалистичаска България 2ч. имаше ток, следващите 2ч. нямаше). Та това е реалният социализъм - ниски заплати, празни магазини, режим на тока, презадоволени номенклатурчици.

Докато са езичници и в двете държави се знае много малко за това докъде са границите на едната и другата откъм най-близкия им край, пък какво остава за данни контакти. След като едните стават мюсюлмани,а другите християни, то към разстоянието се прибавя и различната вяра - на едните погледа е насочен към Халифата, а на другите към Цариград и Рим. Но водещия проблем е разстоянието. Тъй като обаче през Дун. България минава пътя за Цариград, а по Волга поне руснаците са ходели да търгуват с византийците, то може да се очаква и да е имало някакви контакти. Но опасявам се, че тези контакти по-скоро може да се установят от евентуални находки на територията на Волжка България на виз. монети, т.е. косвено.

Гей-парадите се оказаха една особена мъка за българина в условията на упадъчен социализъм. Нещо трудносмилаемо. И не заради любовните партньори и техники на хомосексуалистите. Защото някои видни лидери на Партията си си леви отвсякъде. Гей-парада е заклеймяван и от духовниците, но именно техните среди са с репутацията на активно практикуващи хомосексуална любов. Разбира се кресливостта на някои очета може и да ича обекнивна причина - срещата им насаме като млад духовник с дядо владика, която да е протекла с много болка и да е приключила с много срам. Не става дума и за разните "патриоти", дето вечно е навъртат около гей-сборища и паради и се облизват за по-хубавите участници в мероприятията. Всички горе не са масовия българин. По-точно за масовия българин комунистите, похотливите отчета и псевдопартриотите са един дол дренки с хомосексуалистите. Едното, което смущава масовия българин е различието. Типичната "червена бабичка" изпада в умиление, когато види няколко еднотипни блока. На въпроса как ако живее в тях може да обясни на някой дето й иде на гости кой е нейния блок - почва да дава на заето. Но за възпитания в комунизъм българин е важно личността да бъде смачката и сведена до обща маса. Затова "червената бабичка" се гневи на всеки опит за индивидуализъм, тъй че няма как да възприеме добре един гей-парад. Другото, което не може да възприеме червената бабичка е някой да прави нещо за свое забавление и забавление на околните. В България на ранния, развития и сегашния упадъчен социализъм няма познатите на запад карнавали и паради (не става дума за гей-парадите). "Червената бабичка" е научена да прави нещо под тормоз и за тормоз на другите. Тя знае какво е манифестация - събиране по списък и заплахи, тренировка на маршировка и минаване под строй по главната улица за да се демонстрира верноподаност да качените на трибуната управници. Никой не се интересува дали соц. манифестацията ще е интересна за публиката -масата трябва да се задоволява с това, което й отпуска властта. При една такава проява героизма е не да направиш нещо забавно за тебе и всички, а по възможност да офейкаш и да не участваш. Тъй че за една "червена бабичка" е съвсем непонятно как някой може да участва в нещо за радост на всички, а не защото е принуден. А в нормалните страни където феноменът "червени бабички" го е нямало гей-парадите са забавление и за участниците и за зрителите. Но българинът от упадъчния социализъм дори не смее да мисли за забавление. Той е научен, че трябва само да страда. Тъй че в българия на упадъчния социализъм и гей-парада протича като едно всеобщо социално страдание - едните страдат, че го има, другите - че се посреща с такава злоба, а атрактивността и пищността, които се виждат по телевизията от това, дето се провежда в чужбина у нас е в един побългарен вариант.

Много е заавно, че когато се показват цените от социализма не се говори и за заплатите и пенсиите. А пенсиите бяха 60лв., заплатите 180лв. и при тоя размер белия хляб беше 40ст., добруджата 35ст., а типовия го водеха за диабетици и беше на субсидираната цена от 25ст. Овчето сирене беше 3.40лв, а кравето 2.60лв. За месото ми е трудно да кажа, защото единственото месо на витрините освен салам "кучешка радост" бяха умрелите от глад мухи. Много стоки често отсъстваха от пазара и дори се бяха появили такива поговорки: "Изчезна като черния пипер", "Какво сте се струпали тука, да не са пуснали банани?" (сиреч няма нищо за гледане, разотивайте се, тъй като банани се пускаха само преди Нова години и след няколкочасово висене на опашка можеше да се купят до 2кг). Олиото също беше от т.нар. "дефицитни продукти". Разбира се имаше много продукти, които бяха виждани само по телевизията на западен филм като например киви, манго, папая, ананас, авокадо, броколи, аспержи, артишок, пащърнак и още много други продукти. За номенклатурчиците и чужденците - две привилигировани касти в социалистическото общество имаще специални магазини "Кореком". Само там можеше те да купуват, а простосмърните да гледат как изглеждат уиски, вносни цигари като Малборо и Ротманс, шоколадови яйца и тоблерони, дънки и още много други неща, които днешните хора приемат за даденост. Спомням си когато след обединението на Германия баха заредели магазините на територията на бивщата ГДР - първо имаше огромни опашки, защото хората мислеха, че това ще изчезне и магазините бързо се опразваха. След три дни чудото свърши и ситуацията стана като сега у нас - минаваш в магазина край уискита, маркови цигари, шоколади и въобще не гледащ на тях като недостижима мечта. Като на скъпи стоки, които няма да си ги купуваш всеки ден - да, но не и като на нещо недостижимо. И като стана дума за бирата, да направя кратко описание как изглеждаше популарния тип заведение "Скара-бира". Пода: циментови плочки или мозайка. За килим даже ни и помисляйте. Стените - боядисан талашит, тук-таме очупен. Тавана - ламарина. За сядане дървени пейки или столове от талашит и метални тръби - при всички случаи не помнят нито годините си, нито са наясно вече какъв точно цвят имат, разбира се доста очупени. Масите - винкел и талашит; състояние - като на столовете. Музикално оформление - радоточка. Обслужване - заведението е на самообслужване. Отопление - 1 калорифер за цялата зала (нали все пак алкохола сгрява). Климатик - нема такова животно през социализма. Вентилация - вентилатор в дупка в стената (като тези дето сега се слагат в баните). Прозорци дето да се отварят обикновено няма, често няма и такиве, дето да не могат да се отварят. Та като се говори за цените на бирата по заведенията, то става дума за този масов лукс.

СССР е нямало да направи първата стъпката защото тогава е била единствената социалистическа държава. Тиранинът Сталин много е искал СССР да бъде нападнат, защото това е щяло да е чудесния повод да разшири соц. лагера, което и става. Според мен СССР е можел да спре германците още на границата, но е трябвало да се демонстрира, че Германия е огромна заплаха и половин Европа във Варшавския договор е едно съвсем приемливо жертвоприношение. Ако СССР беше показал цялата си мощ на границата, то можеше Англия и САЩ да усетят риска и да сключат сепаративен мир с Германия и да се стигне до нова Кримска война. Те и преди това много са разчитали на Хитлер. Сталин разбира се е гледал да отложи началото на войната, защото докато той протака силите на Англия се изтощавали във войната с Германия. Сталин го виждам като нападател само ако е успял да запази мира докато Германия и Англия от една страна и Япония и САЩ от друга се омаломощят максимално и тогава да се пробва за "мировая революция". Подразбира се, че няма да разчита само на своята армия, но и на вътрешното недоволство в тези държави породано от дългата изтощителна и кръвопролитна война.

Проблемът на Хитлер е, че не е спрял с Полша, а е решил да продължи на изток и най-малоумното в тази работа е, че го е направил преди да е приключил с кашата, която е забъркал на запад. При Мусолини и Франко ги няма психиатричните проблеми, което кара някои да виждат разлики между това, което е в Германия от една страна и в Италия и Испания от друга. Практиката показва, че колкото по-далече е една държава от крайното дясно и ляво, толкова по-устойчива е версията на фашизъм и комунизъм. Испания и Куба бяха по-отдалечени, но по необходимост в съответните лагери и там и след бурните промени по света вътре промените не се оказаха толкова бурни. Но и много неща няма как да се развият еднакво. В Испания още по Колумбово време благодарение на известния кралски изповедник отец Торкемада пада сериозно прочивстване от араби и евреи, тъй че нещата няма как да са като в Германия. Просто няма начин в две държави нещата да протекат съвсем еднакво. То дори в самата Германия в различните региони не е било всичко съвсем еднакво, та какво остава за в другите държави.

Вощица е споманата и в други хроники, напр. в хроника 40. Бел. 8.

Интересно какъв е източника, защото ми звучи много "социалистическо". Често пъти догматизирането и закостеняването на офиц. наука може да я превърне в псевдонаука и спирачка за прогреса. При псевдонауките също има теории, експерименти и т.н., но това не ги прави науки. Напр. има автохонна теория, алхимиците са правили експерименти за откриване на философския камък (и при това се открили доста полезни неща, макар и да не са свързани с основната им цел). Разликата е, че при науката се борави с установими факти, докато при псевдонауката с желани факти, независимо дали съществуват. Напр. псевдонауката научен комунизъм проповядваше, че кял да дойде строй, в който земните блага щели да се сипят от небето, щяло да има чешми, от едното кранче на които да течало мляко, а от другото мед (всичко това написано в учебници и обяснявано по единствената ТВпрограма - не си го измислям ). При псевдонауките проблемът често се дължи не толкова на обсолютна невярност, а на абсолютизиране на някои постулати. Напр. при астрологията се отдава на небесните тела тотално влияние, което съвсем не означава, че те не оказват никаккво влияние на хората - напр. пълнолунието или слънчевите изригвания. Или пък автохонците - те абсолютизират идеята, че прабългарите също са траки, което не е вярно, но това съвсем не означава, че траките са изчезнали напълно и в състава на днешния бълг. народ няма техни генетични потомци. --- Бележка на модератора Разделих текста на параграфи.

Избитите са върха на айсберга. Това, че една държава е тоталитарна означава, че тя опитва да проникне навсякъде. Тъй че е мачкано отгоре до долу. И не само за момента, докато се укрепи властта. Мачкано е и в продължение на десетилетия. И не само за собствени прояви. Социалистическото общество беше кастово. Освен привилигированото съсловие - чеда на борци и партийци имаше и друга каста - потомци на врагове на народа: деца, внуци и слава богу социализма се срути до там. Нещо като в античността - децата на аристократите са патриции, а децата на робите са роби. Особено наглото обаче е, че "героите" от тези издевателства сега заявяват, че не трябва срещу тях да се прилага дори лустрация, т.е. просто да нямат достъп до държавния апарат. И за съжаление продължават да разграбват и съсипват страната.

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 58 За турските императори, които навремето завзеха долните крепости По-интересно за бълг. естория е началото, тъй като се вижда наближаването на турците от юг. В руския превод на бележка 4 са сложили пояснение, че става дума за Стара Загора, но по всичко изглежда, че сведението е за Бер.