Galahad

Той Карл след битката хубаво помогнал - уредил брат си Фердинанд за втори крал на Унгария и държавата освен че била опустошавана от турците, се оказала и в гражданска война, в която султанът редовно се намесвал в своя полза.

Суро - от сур с добавката в края за среден род прилагаша на магаре. Производно на славянските вариации за сиво. И нищо общо със сурвакница, суров, суркане, сурватка и т.н.

Не всяко магаре са казва Марко, но и не всеки Марко е магаре. Дори и по селата различават парата дето е в тенджерата и парата, дето е в кесията! Сиво магаре от суро е по-скоро производно от славянските вариации на тази дума. На руски сив е сыр, т.е. сьйрь, на полски сив е szary (шаре), на чешки и словашки šedá (шедаа), на белоруски шэры. Унгарски szürke (сюрке). А ето и някои други братски езици: украински gray, румънски gri, гръцки γκρί (гри), хинди ग्रे (гри), норвежки grå, английски gray, турски gri, френски gris (а уж бяхме франкофони), исландски grá ....

Поредната буря в чаша вода. Ако дворецът на Омуртаг споменат в нядписа беше в Силистра, то щеше да се е посочено името на градът. Силистра е бил един от важните центрове на ПБЦ, тъй че наличието на подобни сгради е повече от очаквано. Дръстър е силна крепост както при Симеон, който се крие там от маджарите, тъй и при Борис ІІ, когато Светослав се настанява в него с армията си и успешно го отбранява от Цимисхий. През ВБЦ Ивайло също успешно удържа градът, където е обсаден от протостратора Тарханиот, а при цар Иван Шишман дори турците имат проблеми със завладяването на градът. Тъй че намирането на големи сгради и черкви от времето на ПБЦ и ВБЦ трябва да е нещо по-скоро очаквано, отколкото сензационно. Тъй или иначе остава въпросът защо един толкова важен център не е проучен, а усилията се хвърлят към доста по-второстепенни обекти.

Макар стериотипът е Симеон, като човек войствен да се противопоставя на Борис и Петър, то те не са се различавали много: 1. И тримата предприемат война с Византия, но докато Теодора и Роман І предпочитат да сключат мир, то авантюристичните любовчии Лъв и Александър решили да воюват, без обаче да имат качества за военачалници. А първата война с Византия е можела да се избегне с много дребна отстъпка - да се върне тържището в Цариград. 2. И тримата проявяват интерес България да е политически и църковно независима. Борис иска от папата патриарх, Симеон става цар, а Петър се урежда с признание и за двете. 3. И при тримата процъфтява книжовнната дейност. Петър също показва, че под копринените ръкавици се крие желязна ръка. Когато Византия уражда маджарите да нападнат България, той ги пренасочва към ромеите - тъй да се каже с техните камъни по тяхната глава. Просто в края на живота му се струпват ред неблагоприятни обстоятелства. Никифор ІІ, Цимисхий и Светослав докато не се забъркват във войната с България имат серия от успехи. Светослав да речем помила хазарите, но когато напада България Киев е бил уреден да изтърпи една от най-тежките обсади в историята си. За Борис І също има сведение, че след покръстването е имал военни успехи. Християнството носи мир на западната и южната граница, но се забравя, че по това време на североизток започват да създават проблеми маджарите. Те ликвидират Великоморавия. Като говорим за замонашените владетели - Верона Борис е представен между други двама такива- салеринския княз Ландулф и бившия лоторингски херцог Лутвин.

Борис се оттегля от управлението по здравословни причини. Дори да е искал да управлява още, не е можел. Като бивш владетел и баща на действащия естествено е имал позиции в държавата. Имаме сведения за замонашване, но не и за смяна на името. Напр. брата на цар Петър І е споменат само с едно име. Племеницата на Василий ІІ Теодора е била замонашена, но въпреки това е станала императрица. За самия цар Петър се счита, че се е замонашил не съвсем в края на живота си, тъй като с него свързват съчиненията на "черноризец Петър". Тъй че ето още един случай, в който владетелят се е оттеглил и замонашил, а е оставил да управлява синът му. За по-раншни примери - имаме тема за замонашването на хан Тервел под името Теоктист. Всъщност името се е сменяло не само при замонашване, а когато някой счете, че има повод. Напр. жената на цар Петър е била преименувана на Ирина, което значи "мир" (същото става и с жената на синът на цар Иван Александър). Някои императори си сменят името като се възкачват на трона. То и днес има концепция, че името е свързано с личността и със смяната на името се променя и нещо в личността на човека.

Някои неща, които в миналото са изглеждали много важни, днес нямат това значение. Както и обратното. Все едно да обясняваш на Василий ІІ, че ако ослепи 15 000 това било нарушение на човешките права. Но ако Лиутпранд като епископ се е ограничил с едното мрънкане, то някои дипломати са се хващали за сабите за да получат по-почетно място. В някои отношения възгледите са били съвсем други. Днес държавите са суверенни и равнопоставени и е доста трудно човек от нашето време да си представи, какво огромно значение е имало да се откъсне от устата на някой император думата "братко" (не че се е случвало често де). Това, как някой хронист е записвал даден владетел е едно. Това, какво признание е получавал от друг владетел е съвсем втори въпрос. Може да погледнете преписката на Борис І и Калоян с папата и да видите, че титли не се признавали така лесно. Някой може да се самонаричал някак, но "равните", т.е. тези, дето вече са имали призната такава титла, ако не го наречали и те така, си оставал самозванец. А иначе и аз не разбрах защо спора за титлата се пренесе от една друга тема в тази. Идеята беше тук да се разгледат някои по-непознати неща за цар Симеон, които обикновено остават в сянката на битките и титлите.

Сур значи герой, значи и мъж, т.е суро магаре, може да значи мъжко магаре.

Ами като не е церемения - още по-лесно, защото би трябвало да има още повече примери. Та кои са останалите описани случаи, в които патриархът слага на главата на някой владетел своя епириптарий "вместо корона" и го благославя? И разбира се няма да е лошо да се дадат и задоволителен брой примери, в които виз. император пише на някой чужд владетел такова нещо през първото хилядолетие от новата ера: За сравнение ето доклада на Лиутпранд со шефа му германския император как са го третирали в Цариград: Както се вижда дипломатическия език е доста формален и е изключено император да нарече император някой, който не е, защото с това си изказване той го признава за равен на себе си. В писмата на Роман не случайно Симеон е наричан брат. Концепцията на Византия за "семейството на народите" е достатъчно добре известна и в нея братя са императорите, а останалите владетели са "чеда" на императора, които му дължат синовно подчинение. Колко самите подиници в държавата са се подчинявали и не са правили бунтове, заговори и преврати е нтори въпрос. Но това е виз. външнополит. концепция.

Предполагам, че след като толкова се знае за коронацията и е ясно, че това не било коронация, то ще се посочи къде е описана церемонията "епириптаризация". Симеон се нарича цар, наричан е цар от поданиците си, наричан е цар от другите царе - значи е 100% цар. А щом е така, то все в някой момент ще е преминал от княз към цар. Е, кой е този момент, къде и как е описан, та да направим отликите от епириптаризацията?

Говорех, че не са били забелязани, че са забърквали отровите. Направило е впечатление чак когато е направена равносметка въз основа на доноса.

Работата е там, че има и други виждания по въпроса за Сур: А и сравненията са с езиците на много по-близки и географски, а и едиково до нас народи.

Има една НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 24 ОТ 7 ЮЛИ 2004 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ПСИХИАТРИЯ" (ОБН. - ДВ, БР. 69 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 03.09.2010 Г.). Предполагам, че ще ти е интересно да я разгледаш. Ето откъс от нея:

Както посочих, макар в изворите да не е споменато, може би в текста трябва да се добави, че българите вероятно са имали свой контравалационен вал. Може да се посочат няколко косвени аргумента: 1. Българите правят мащабни валове при Никулцел и Плиска, а също и по границата, т.е. това е установена практика при тях. 2. арабите не са се опитали да нанесат контраудар. Ако бълг. стан не е бил защитен, то арабите са имали достатъчно хора да пробият блокадата и да си решат тежкия проблем с прехраната. За успешна атака на укрепление съотношението трябва да е 3:1. Ако българите са били 30 000 (колкото са изпратените в помощ на Юстиниан), то на арабите са им трабвали поне 90 000 за така срещу българите и още 20 000 за пазене на вала срещу византийците, т.е. 110 000. При това положение загубите им в сраженията срещу българи и византийци са пречели да имат гарантиран успех срещу бълг. вал, но ако е нямало вал, то няма логика арабите да не се опитат да пробият бълг. обсада. Гладът е голам мотиватор, а арабите са били отчаяно гладни. И нещо по-еретично за размисъл. Дали пък арабите не са заели идеята за двата вала от българите? В смисъл българите идват, първо правят вала, после правят огромна поразия на арабите, но те макар да имат доста сили не отреагират. След това арабите правят вал срещу българите и се стига до едногодишна окопна война. И възниква въпросът, ако първия арабски вал е бил готов преди да се появат българите, то защо Маслама отделя 20 000 за защита, но не прави втория вал, преди тази част да е напълно унищожена? Но за това преки сведения няма - тъй че аргументирането може да е само на база логика и сравнителни данни.

Ами то това е ранния период. Първо професионалните лекари са роби, а после се появяват лекарите-чужденци. И заради отровите им се гледало малко с лошо око. После нещата се променят и престижа на професията нараства, при все че допълнителната дейност с отровите ама хич не е била занемарена. Говоря за проф. лекари. Иначе ранният Рим си е бил село и е важало с пълна сила правилото: "Вържи си пръста и тръгни през село, че да видиш колко много лекари има" - сиреч всеки се е занимавал с "бабини илачи". Затова и дейността на дамите не е правила особено впечатление.

Е, какъв е изводът тогава - Николай Мистик е ръкоположил Симеон за патриарх ли? На хронистите от епохата на Константин VІІ просто им е било трудно да преглътнат, че освен василевсът и царят на българите е станал "баща на народите". Но то винаги първият път боли. Тъй че нека не прекаляваме с мераците византийците подробно да опишат една толкова неприятна за тях церемония. Предполагам, че Николай Мистик като човек доста амбициозен си е бил направил подобаващо за регент и патриарх покривало на главата, което спокойно да може да послужи и за корона.

Ами примерно за отровителството я виж какви пише стрелков в книгата си за римските лекари: Тъй да се каже, когато не е трябвало да оправя здравето на господари си , времето му било уплътнявано да разваля здравето и да влошава живота на полит. противници на шефа. Катон Старши пък е считал, че лекарите-чужденци имали за цел да изтровят римския народ. Просто в случая дамите се поувлекли и надхвърлили обичайния размер "разводи по италиански".

Това, дето го има у нас днес, го е имало и в миналото. Става дума за възвеличаване на времето, когато сме били примерно млади и хубави комсомолки в противовес на упадъка на света, когато сме станали примерно червени бабички. Римляните много са си падали да величаят добрите и строги нрави на миналото - нещо като здравото патриархално общество, здравото социалистическо общество. Но както се вижда от случките, лошите неща са били и правени в миналото. То си е примерно, като след 100г. да се опише арестуването на Трактора или Маргините и да се твърди, че днес е царял образцов морал и правопорядък и ако медиите не били заснели арестуването, то просвали арестанта повторно, за да станат кадрите. А спомняте ли си как Н.В. умиляваше предната генерация наши баби с архаичния си български език? Римляните също са лелеели по езика от миналото, като някои са стигали до комизъм. Един младеж се увличал да говори на архаичен език и му била направена забележката, че по времето, когато се е говорело така, то славните предци са се стараели да говорят разбираемо за останалите, а не да кокетничат. От случките с Лили Иванова и Кеми Тодоров, дето за 2 месеца в чужбина бяха забравили българския и говореха на полуанглиски си добивате представа колко смешно и нелепо е едно такова изпълнение. Та римляните са разказали много достопаменти събития от миналото, ама като ги четете си имайте едно на ум.

Какви са условията за магистърска програма - това трябва да се види на сайтовете на ВУЗ-овете за съответната година, в която смяташ да следваш. Кетапа е важен - като номер. иначе розното образование все още формира всестранно развити личности, които от всичко разбират, но нищо не могат да направят като хората. За разлика от "тъпанарите" на Запад, дето представа си нямат за много неща, дето в живота изобщо няма да им потребват, но са съвсем наясно с това, от което си вадят хляба. Струва ми се, че това си е направо цяла лекция на тема предмет на дадената дисциплина и отграничения от други сродни или такива, които на някои неспециалисти звучат като сродни. Това, че има "психо-" отпред съвсем не означава, че са нещо много близко. Психотерапевта се занимава с хора с проблеми, да го кажем по тактично. Психоаналитика е за хора, които в обществото се приемат за съвсем нормални. Той е по-скоро професионален слушател, който се намесва за да им създане необходимия душевен комфорт. Ходенето при психоаналит е по-близо до ходенето на кръчма или на концерт, отколкото до ходенето при психотерепавт. Ако имаш необходимите връзки, може да те вземат за асистент в някой ВУЗ, в НИП или НКК. Ако нямаш необходимите връзки, то с тази специалност може да работиш всичко, което може да се намери в бирото по труда - нощна охрана, общ работник на строеж и др. под.

По стечение на обстоятелствата за последните 200г. сметовната мода се диктува от англия и Франция, тъй че и в историята е застъпена ... основно тяхната история: франките при Меровингите и Каролингите, кръст. походи, 100г. война, двете революции, войната за независимост на САЩ, Наполеон... Повечето от средновековните събития в тази поредица обаче имат локално значение и нямат трайни последици за световната история. Като изключим Каролингите, то другото и да се беше случило и да не се беше случило - все тая. Историята щеше да си е същата. Но ако арабите бяха превзели Цариград днес Европа можеше да е ислямска, а и голяма част от света; Ако Борис І беше приел исляма, то каква би била съдбата на Европа притисната между халифата, ислямските Дунавска и Волжка България и ислямска Русия? Защото т.нар. "първо кръщение на Русия" при Олга не е особено ефективно и остава колебанието между православие и офертите на ислямската Волжка България. Но след т.нар. "първо бълг. гултурно влияние" при Владимир масовото кръшение на Русия минава като вода и е с трани и необратими последици. Та в модната световна история преобладават компонентите свързани с модните държави. През средновековието модата е била насочена към Византия и в случая за късмет на тази тема това пък е позвалило в доста западни хроники да попаднат събития от виз. и бълг. история, вкл. и за тази обсада. Отделен е въпросът какво прави заинтересованата страна да популаризира това, което я засяга. Нормално е всеки да пише първо за своята история. Но ето че и днес се оказва, че за да се напише нещо по-обширно по въпроса, пак трябва яко да се наблегне на чуждата историография от съвременни вече не на Тервел, а на нас автори.

Много достъпно четиво е Тревожни столетия на Георги Гаврилов http://kutlovica.com/detail.php?id_prod=7383 Беше хубава книжка за времето, когато нямаше нет и трабваше да се разчита само на оскъдните ресурси на българските библиотеки. Спомената е и от Галиполи до Лепанто, но тя определено е трудна за четене, което се дължи и на факта, че малко куца откъм информативност. А за Виена - просто Осм. империя навлиза в дълбока криза. То винаги е така - като се стигне върхът следва нанадолнището. Преди това е и крахът на военно-морската мощ на империята при Лепанто. Проблемите естествено са от по-рано и те се виждат напр. във войната за Кипър. Всичко лъсва когато обстоятелствата се съчетаят и с края на един способен владетел.

Арабските сведения за Дунавска България макар и доста изобилни са все от по-късно време. По време на въпросната обсада Дунавска България е била географска новост. Съдейки по малката войскова част от 4000души (при 120 000 армия в наличност) най-вероятно Маслама е проучвал терена. А да ударят българите преди снемането на обсадата е било доста рисковано. В смисъл след тази битка, а също при Тур и Поатие нарасства ролята на конницата, която вече е със стремена. Порадата арабски коне, сабите дамаскини и много други неща, които свързваме с арабите са от едно по-късно време. И все пак като стана дума за атака срещу българите, това което се чудя е дали не е имало и 4 вал, т.е. трети по ред контравалационен вал (четвъртия си е на Цариград) предпазващ бълг. стан от арабите? В изворите не се споменава за такъв, но българите си падали толкова много по валовете, че дори и по-късните арабски автори са били впечатлени при все че при Цариград те самите са били опънали два доста дълги вала.

Е, има някои разлики в сведенията. Основните са византийските и арабските. Българссите са доста кратки за да има в тях нещо повече, а латинските са кратки и не обосебон точни. От един момент насетне наистина вече има само приповтаряне, но то няма и друг начин - и ние сега може само да приповтаряме, но не и да видим. Първият проблем при обсадата е унищожаването на флота - създава проблеми с припасите и възантийците си концентирарт силите на сухопътната стена. Вторият проблем е, че забъркват българите - води до големи загуби и риск при щурм на стените да бъдат ударени в гръб. След като е бил загубен флота и са се появили българите е трябвало обсадата да се снеме и да се организира нова кампания. Ясно е било, че няма да успеят, тъй че е трабвало да запазят останалото, за да имат ресурси за нова мощна обсада.

Ранните монети по правило са имитации. При Калоян нещата общо взето са ясни. Първо имаме в оборот виз. монети. После Цариград пада и се появяват т.нар. "военновременни монети" на ръководителите на няколкото центъра на византийска съпротива. На следващия етап латинците и Калоян ликвидират тези византийски центрове. Тогава монетосеченото се мести на север от Балкана и се появяват т.нар. бълг. имитации. Трите групи - на виз. управители, на латинците и на Калоян макар всички да имитират монетите на последните виз. императори се различават както от прототипите, така и помежду си. Най-близки до императорските прототипи са на управителите, българските следят за детайлите, но има разлика в метала (среблото се замества с олово), а латинците на държат толкова на детайлите. Това е грубо описание де. Има повечко разлики. За Борис ІІ и Роман авторите на каталога правилно са се насочили към имитациите. Там е отделено прилично внимание на имитациите, което е добре, защото дава доста информация за особеностите на различните периоди, с което се допълва онова, дето се знае от летописците.

Малко грубичко, но идеята е да се гледа отдалече.