Galahad

По време на ВБЦ митрополита на Велики Преслав е бил прототронен (първопрестолен). Сиреч е заемал първо място в реда на митрополитите. В Бориловият синодик митрополита на Дръстър е едва на 6 място, сиреч на последно, а след него са епархиите, които са били преди съставянето на списъка в бълг. земи, но вече са били изгубени. Патриарсите на ПБЦ са наречени преславски, а не Дръстърски. В житието на св. Теодосий Търновски наистина дръстърския митрополит е на второ място след патриарха и преславския митрополит, но не е ясно дали Калист е възпроизвел точно редът от съборната грамота, тъй като тя не е дадена като цитат.

Кой Вилхелм? На Вилхелм І не му е давал Бисмарк, защото си е правел трезвата сметка, че може да успее в съюз с Русия. Що се отнася до кайзер Вилхелм ІІ - ами че то и него са го детронирали като Николай ІІ и аха-аха да мине пред ала-Нюрбергски процес. Дето се вика - едно е да искаш, друго е да можеш, а 3 и 4 е да го направиш. Вили се дъни още на 2, а за искане са искали, ако ни цялата, то поне част.

Ако се повтори обаче краденето от времето на управлението на агент Дунав, опасявам се, че банковата система ще бъде заместена за десетилетия от буркан-банк, което пък ще рече, че у нас кредитен пазар няма да има. То и така тези, дето имат повече пари ги държант в чужбина - ако не в Швейцария, най-малкото в Турция.

Идеята на гърците е да не ги върнат, а да им бъдат опростени. Или както е казвал народът, когато е бил с ума си: Юнак вино пие, бунак лозе копае. Опасявам се, че ситуацията е точно обратната - гърците са си оправили пътищата, построили са хотели и са си отремонтирали историческите паметници. Стотици хиляди туристи изсипват милиони в Гърция и делът на българите в това начинание ама хич не е малък. Какво е положението в България - евросубсидиите за магистрали бяха окрадени, културните паметници са буренаци. Правят се само хотели, но те скоро ще трябва да се събарят, защото няма много мераклии за почивка в бетонен рай, а тъй като не са правени атракциони и пътища, то икономиката ни сега се крепи на клатещия се алкохолен торизъм, който обаче заради вече твърде високите цени дори на най-некачествения алкохол също ще се струполи. В Африка може и да няма защото е в третия свят, ама в държава от четвъртия свят има бол и даже си имат нерминологично название: кредитни милионери. Ако искаш да видиш такива, пусни думичките в гугъла, та да видиш на кое се вика много. Гърците знаят какво правят, а нас ни бива само да си треам кога ни тъпчат и тайничко да се надяваме да ни пламне къщата, че да подпали плевнята на съседа.

За претенциите на цар Симеон паралелно върви тема с такава насоченост, тъй че нека не ги мешаме. Струва ми се, че имахме алтернативка и за опцията Симеон да беше превзел Цариград. Дали шансовете му да вземе виз. корона са били съвсем нереални - погледнете българските описания на цар Симеон. Че даже и критичните - те казват ние чухме че си добър човек, ама ти не си бил защото не ни изпълняваш желанията. По-точно той си ги имал другите качества, ама бил лош защото воювал с тях. Но ако Симеон беше станали император, двете държави се бяха слели и той беше започнал да отвоюва някогашните земи в Мала Азия? А дали в Константинопол не са си правели такава сметка? А дали патриарх Николай Мистик не се е замислял, дали не е по-добре да име император, на който да може да пише напътствени писма, вместо император-развратник, дето да го изпрати на заточение? Византийци е днешно понятие, самите ромеи често се наричат християни. А България е християнска държава. Представителите на Македонската династия, вкл. и Роман Лакапин са били от арменски произход, а не кореняци-цариградчани. Разбира се няма преки данни Симеон да е калесван за византийски император. Но ако се съди по преписките словата, където се казва, че вече двата народа като християнски е било едно, то надали на ромеите не им е минавало през ума дали е по-добре да имат за император християнин-развратник, дето предизвиква църковен разкол и губи битки, вместо цар-богомолец, дето обаче печели битките. Но това е по-скоро за другата тема. А и как точно ще вземе Цариград няма особено значение. Едва ли през Средновековието е имало успешен и разумен държавник, дето да не е искал да сложи ръка на съседне държава, еле пък ако става за образцовата европейска държава Византия.

Имаме хубави песни от миналото, слаби са ни днешните културтрегери.

Не приляга на слугите открито да ругаят господарите. А няма какво да се лъжем. Днес българите са слуги на гърците и им вършат всякаква мрасна работа - работа по градините им, пране на гащи и къде по-лоши неща. Та някак не върви тези, дето перат гащите на гърците да им дават съвети. Гърция недооценява един простичък факт - СИВ го няма и вече съвсем не е необходимо да е трън в петата му. На времето на Балканите освен в ислямска Турция (дето имаше военна диктатура) другаде грееше социализъм. След продължителни опити да удържат гърците силом от социализма се приложи правилния икономически подход и те кандисаха. Но социализмът на изток се спомина и Гърция сега е периферия без особено значение, далеч от перспективите и настоящите и бъдещи търговски пътища. Гърците, поучени от стария опит, но без да си дават сметка за настъпилите промени се надяват с някоя тупурдийска за изкарат по старому. Социализмът пък си отите от изток, само за да се възроди от запад. И тъй като България позакъсня, тя срещна Европата да отива натам, от дето тя се връща. Лищени от заплахата от изток еврократите по лобистки причини дадоха нов живот на някои уж умрели идеи за усилена държавна регулация. И като почнаха едни премахвания на крушки с нажежаема жичка, болба с цигарите, домашната ракия и щкембе-чорбата ... Затягането на коланите обаче пренасочи производителите към даржави с по-благоприятен климат, което влоши ситуацията в самата Европа. Всичко това пък най-много се отрази на най-бедните държави намиращи се на нашата геогр. ширина - Гърция, Италия, Испания и Португалия. При тях обаче се получа свободно падане, при което приземяването е доста болезнено. България, тъй като е на дъното и вече трябва да се копае за да се слиза по-надолу става все по-зле, но не се усеща толкова рязка промяна. А за Мария Антоанета - доста лекомислена е била и са и приписвали наистина разни неща, дето не ги е правила или не се е изцепвала. Изразът по-скоро е нарицателен, че управляващите почти винаги не се усещат, че са на ръба на катастрофата.

Вероятно Роман Лакапин говори за тези събития, които по-долу са описани от зет му Константин VІІ: ГИБИ-9, с.211-212 Сиреч тези 20 000 са в категорията на сърбите, които живеели " в други страни" - тогава не е имало кой знае колко други други страни. Тъй като Хърватия дала подслон на противниците на Симеон, това довело до война с нея. Сърбите са избягали във Византия, не защото била мирна държава както пише Роман, а защото последния ги подбудил да се забъркат в кашата донесла им толкова нещастия и са очаквали, че след кат оги е подтиквал, после и ще им даде подслон и подкрепа. А защо Симеон е воювал със сърбите - ето пак какво пише неговия колега-съвременник Константин VІІ. ГИБИ-9, с.210 Иначе противници на виз. управници също са бягали в България, макар и не така масово, защото по това византийците се "премествали" в България направо с градовете си. Когато пък византийците са завладявали България, то българите са бягали към незавоюваните места - така напр. патриарха избягал към непокорения Запад на Комитопулите.

Май ще е по-просто в индекса да сложа формула за пресмятане на годината: 1 септември - 31.12 СГ-5509/ 01.01.-31.08. СГ - 5508г. И добавката: "В много от случаите ще получите годината от РХ, която е имал на ум амторът на хрониката." За съжаление не е чак толкова просто. Това, което се дава като пояснение си има някаква цел. По принцип всеки завършил първи клас може да извърши съответните аритметични функции. Даденото в скобите отчасти е за улеснение при боравенето със самия текст, но отчасти съдържа допълнителна информация, която я няма в текста, но може да се изведе от други места. Най-прецизният начин е информацията да се дава под черта, като се обяснява във всеки конкретен случай как е изведена годината от РХ и какви алтернативни известия за дати има. Удачен за хартиена книга, но не чак толкова за издание достъпно за широката публика, тъй като на практика за всяка бележка ще трябва да се гледа под черта, а тъй като има в бележката и други неща, то в някои случаи и за тях трябва да се гледа и става едно постоянно превъртане. Тъй че на този етап принципа е следният: Когато приетата година съвпада с тази от хрониката няма проблем. Когато в хрониката няма дата, но я има в друг извор се посочва само една година, макар да не може да се сметне от самата хроника. Когато няма алтернативен извор (бележката се съдържа само в тази хроника, напр. семейни записи), тогава вече са двете години. Когато е дадена една година, но е приета друга, се дава приетата. В слубая е важно, защото улеснява правенето на справки за събитието, което би се затруднило, ако се посочи математическия аналог на годината от хрониката. Казвам приета друга, а не грешна. Защото може да се приема една година, но именно тази в хрониката да е вярна. Но пък приетата година е тази в литературата и като я има нея по-лесно може да се направи справка.

За плановете на двореца и патриаршията - когато правих техните макетчета използвах плана. После естествено трябваше да наложа плана върху терена и се оказа че има разминаване. Дали се дължи на плана, дали на различните строителни периоди и дали на прочутата "реставрация" - не знам. Цариград, Арката на Теодосий Повече за форумът на Теодосий (Тавър) и за арката ТУК.

Нещо такова (Й.Екзарх, Шестоднев, Слово за 6-я ден": На не чак толкова бедните - макета на къщата на госпожа Бона не можах да го снимам. Когато имаше възможност, нямах фотоапарат, когато имам апарат - нямам възможност. Този макат обаче не е от тази изложба, а е правен, когато къщата още я е имало. Иначе в галериите за Търново смятам да кача малко информация, план на къщата и "герба". Но то такива планове, сиреч основи на следновековни сгради - бол. Напр. известното "болярско жилище от Плиска". "Иначе преди малко се почудих дали да не вляза в една изложба, ама много им станаха условията - хем пари искат, хем не можело с апарат да се снима, а само с телефон, че накрая трябвало и през стъклени похлупаци, та на всички снимки да се появявам като признак. Тъй че по-натам поради ниска посещаемост ако либерализират режима, може и да ида да фотна това-онова.

Хора с минимална пенсия 500€ не правят революции. Революциите стават, когато едните не могат по старому, а други не искат по старому. Сиреч шансовете това да се случи в България се много по-големи. Едните окрадоха всичко, а не могат да управляват по друг начин, а другите не искат да са с най-мизерните заплати и най-високите цени в Европа. Иначе джамбурето става някак неочаквано: единият ден нечия главица измисля въдрата сентенция като нямали хляб да ядели пасти, а на вечерта се чува "Сир, това е революция" и взели че разнали тиквичката, за която ставаше дума.

Само дано не стане като "миналият път" при предишното "завръщане на бога", че тогава за индианците си е било направо апокалипсис.

Статуята пострадала от земетресение през 600/601г., през 1106г. пак пострадала от мълния и след поредното поправяне при управлението на имп. Мануил І скоро била разрушена окончателно и заменена с кръст. През 1204г. колоната пострадала от кръстосците, които търсели в нея реликви. "Светият гвоздей", който наистина бил вложен в колоната обаче бил прибран още когато бил слаган кръста. Тогава са били смъкнати и релефите от постамента. Има мнение, че там са стояли "Тетрарсите", които сега са вградени в стената на базиликата "Сан Марко"

Маджарите се настаняват на мястото на Великоморавия, за които Борис І воюва, но не ги завладява. Това са буферни държавици, които се използват от българските владетели и германските императори за да си мерят силите. Маджарите в началото са доста силни, въобще през средновековието са доста голяма държава, както и България за разлика от днешните размери на двете. Но в началото маджарите са си бедствие за Европа - нещо като тататрите. Въобще северната граница на България е доста проблемна защото това е периода на Великото преселение. Стремежът на юг не е случаен, защото там няма преминаващи маси от варвари. Завладяването на крайморските територии пък би създало надеждни граници от изток, запад и юг и остава само проблемната северна граница. Босфора и Дарданелите имат изключително военно-стратегическо значение, а Цариград наред с това и културно, политическо и обществено-икономическо. Затова да се обяснява стремежът на Симеон да превземе Цариград с едната мегаломания си е доста несериозно.

Порфирената колона на Константин І Велики в Цариград. За да не хабя пространство от линка може да се види сегашното състояние и още няколко изгледа от реконструкцията. Колоната на няколко пъти е била повреждана от природни и обществени бедствия. Тъй че днес е без статуята. На мястото на статуята е бил поставен кръст, който след това турците свалили.

Твърди се, че стремежът на цар Симеон да превземе Цариград е бил мегаломания, но не се прави сметка, че ако България установи контрол над Босфора и Дарданелите ще има една съвсем мирна граница на юг, което ще й позволи да прехвърли ресурсите и да брани северната граница. Силата на византийския флот не много време след Симеон е започнала да отслабва, а този процес е щял да се ускори и задълбочи, ако той беше завладял европейските територии на Византия. Симеон е нямало начин да не си дава сметка, че след като Лъв пише Тактика, след като се обобщава дипломатическата практика от миналото, което е завършено вече след смъртта на Симеон със сбирката за пратеничествата на Константин VІІ, та при всичко това вероятно се е сещал, че Византия отново се гласи да съчетае армия с дипломация както когато унгарците го нападат и сериозно да бъде застрашена територията му. Точно този сценарий се повтаря в края на управлението на Петър І, когато виз. дипломати подтикват Светослав срещу България, а Цимисхий напада от юг. Но ако Босфора и Дарданелите са в бълг. ръце, то тогава южната граница ще е по-надеждна и усилията ще може да бъдат концентрирани на север, при което отбраната на държавата би била още по-надеждна. Пътят за трайното умиротворяване на южната граница е минавал през Цариград. Тъй че Симеон е бил воден не от мегаломания, а от стремеж да осигури за държавата си надеждна граница от юг.

В музея в Плиска има и на Голямата базилика, но отражението в стъклто което покрива макета прави гадни номера: и от интериора

В раздела за Кратки византийски хроники e добавена: Кратка византийска хроника № 53 Превземането на Галиполи, Одрин, Солун и Цариград, битката при Черномен и Косово поле, двата похода от 1443г. и 1444г. - все около нас и нищо за нас.

И разбира се красивите възрожденски къщи:

Да видиш в една зала най-известните исторически сгради в една страна е чудо, осъществимо благодарение на макетите. Често пъти те дават възможност да се огледа една сграда по-добре отколкото оригинала, тъй като той често къде повече, къде по-малко е закриван от други обекти като сгради, дървета и др. под. Самото моделиране, което е и хоби, и изкуство изисква много търпение и прецизност, за да се възпроизведат в един мъничък предмет детайлите на една огромна сграда. България няма експозиции с мащабите и известността на "Миниатюрк" в Истанбул, но това съвсем не означава, че не се правят и макети. Те се появяват тук-там по някоя изложба и въпреки че в макетите е вложен много труд, то през повечето време те са недостъпни за повечето хора. И тъй като посетих една изложба и снимах това-онова от нея, реших да пусна няколко снимки от видяното. Рилски манастир София, "Света Петка Самарджийска" Софийската синагога Видинската синагога Тамбул джамия

Панония не е била българска, та да може Симеон да я загуби. Що се отнася до Седмоградско, то точно северозападния регион е последното кътче завладяно от Византия. Що се отнася до "платените приятели", то след като Симеон напада съвместно с печенегите маджарите, то от там на сетне унгарците редовно се споменават в редиците на армията на бълг. царе и едва при превземането на Скопие отново се бият на страната на Византия (има разбира се и една изгонена бременна унг. принцеса по това време, но това е друга тема). А за приятелите римляните са казали, че нямало вечни врагове и вечни приятели, а вечни интереси. Но пък към парите винаги е имало интерес. Неуспехите с Хърватско оставят неприятно впечатление, защото се случват в края на живота на Симеон. Във войната със Сърбия също има сериозни неуспехи, но в крайна сметка сърбите се озовават не във васално положение, а просто територията им става българска област. Бежанците, за които става са именно от там - когато съпротивата на сърбите е била смазана една голяма група от тях бягат във Византия и в Хърватско. Това пък е причината за войната с Хърватско, което ги е приютило. Ако Кимеон е живял по-дълго хърватите е можело да споделят съдбата на сърбите. По тази причине не може да обвиняваме и хърватите, че са тръгнали по съветите на Византия, защото при създалото се положение е било нормално да очакват, че е въпрос на време и за техните земи да последва опит да бъдат покорени. А за строежите и книжовността - не може хем искаме да имаме много от тях и те да са колкото може по-грандиозни, хем да ревеч, че било много скъпо и е по-добре да сме си прости и в сламени колиби. Струва ми се, че успехите на Симеон заслепяват и не позволяват да се видят успехите на Византия. Точно в този период расте не само военната и икономическата й мощ, но също има грандиозни строежи и активна книжовна дейност. Това е времето, в което пишат Фотий, Константин Багренородни, Дафнопат, Генезий и още много други. Точно от преписите от това време са ни известни откъси от доста антични и ранносредновековни произведения. Действително и Лъв Триполит успял да превземе Солун, само дето след това флотът му бил унищожен. Такава била съдбата и на флотилията на руския княз Игор. Това, че Симеон е превъзхождал по лични качества управниците на Византия съвсем не означава, че ако той нямаше тези качества византийското завоевание нямаше да ни споходи по-скоро. Въпреки хубавите неща, които Николай Мистик пише на Симеон за това как трябва да се отнася кък пратаниците и в частност към папските пратеници, то когато било занесено писмо в Цариград от Светия отец адресирано до "краля на гърците", тези легати тутакси били тикнати в затвора, а не след дълго и самият папа споделил съдбата им. Твърде много подценявате мощта и амбициите на Византия от онова време. Това е периода, в който се развива идеята за "войнстващата църква", както и възраждането на идеята за "семейството на народите", в което василевсът е баща, глава и господар на всички народи.

Май анкетата трябва да се допълни с още един въпрос, та да се активизира гласуването: "Да се премести ли темата в псевдонауки?"

Един типичен кадър на днешния БАН. Едва ли някой се чуди защо единственото нещо, за което министър Дянков получи широка обществена подкрепа беше атаката му срещу БАН.

Предполагаемо изображение на цар Симеон І - частична реконструкция Името на цар Симеон І винаги се свързва с войните с Византия. Военните му успехи наистина дават основание за национална гордост. Но дали наистина цар Симеон І наистина е бил войнолюбеца описан от някои от византийските автори? Бащата на цар Симеон І – княз Борис-Михаил І остава в историята като миролюбив човек, завършил живота си в манастир и канонизиран за светец. Същата е представата и за наследника на цар Симеон І – цар Петър. Но този, който управлява между дядото Борис-Михаил и внукът Петър е описан по съвсем различен начин. В продължението на хрониката на св. Теофан Изповедник направено по поръка на император Константин VІІ - съвременника на цар Симеон І е включена една доста критична реч на император Роман Лакапин срещу бълг. владетел, текста на която е преминал и в ред други хроники: „Говорят, че императорът казал на Симеон: “Аз съм чул, че ти си благочестив човек и истински християнин, но виждам, че делата ти никак не отговарят на думите. Свойстве¬но е на благочестивия човек и на христия¬нина да обича мира и любовта, защото "бог е любов" и така с нарича; а на неблагоче¬стивия и на неверника е присъщо да се радва на кланетата и на проливането на невинна кръв. И тъй, ако ти си истински християнин, както сме чули, спри вече несправедливите убийства, спри безбожните кръвопролития и сключи мир с нас християните, понеже и ти си християнин и така се наричаш, и недей иска да се осквернява десницата на христия¬ни с кръвта на техни едноверци. И ти сам си човек, който очаква смърт, възкресение и въздеяние; днес си жив, а утре на прах ще се разпаднеш. Една огненица ще угаси цяла¬та ти дързост. Как ще се оправдаеш за не¬справедливите убийства пред бога, когато отидеш там? С какво лице ще се изправиш пред страшния и справедлив съдия? Ако правиш това от желание за богатство, аз до пресита ще задоволя желанието ти; само спри десницата си, обикни мира, полюби съгла¬сието, за да живееш и ти сам мирен живот, без кърви и без грижи, а и християните да си починат най-после от беди и да престанат да убиват християни. Защото не им е позво¬лено да вдигат ръце срещу едноверците си." Продължителят на Георги Монах ИБИ 9, ГИБИ 5, стр. 48-49 Самият Роман Лакапин в първото си писмо до цар Симеон също казва: „да престанеш да се стремиш към убийства и война, а, от друга страна, да се придържаш към блажения мир, та може би чрез изпращането на чести писма да бъдем в състояние да смекчим жестокостта на вашето сърце». Константин VІІ Багренородни също се изказва остро за цар Симеон: „… И така в споменатата война срещу най-безбожния българин Симеон” … К. Багренородни, За темите, ИБИ 9, ГИБИ 5стр. 192 Друг съвременник на царя – цариградския патриарх Николай Мистик се обръща към него с думите: „Ако ли пък веднъж сърцето ти е обзето от мисълта да седнеш на престола на ромейското царство и си сметнал, че си получил — не зная откъде — уверение, че това е богу угодно, понеже той знае и желае да докара делото до края, то не мисли, че с войни и убийства ще достигнеш желанието си, защото това, което е определено от бога, не е възможно да не се осъществи. И тъй чакай това, което, както ти мислиш, е определено от него да ти се даде. И защо оскверняваш земята с кръв, и то християнска? Защо разрушаваш църквите божии? Защо правиш още много друго, което на нас, чедо наше, не е позволено да кажем и с което ти причиняваш на бога скръб, а себе си предаваш на осъждане?” А казаното от патриарха се потвърждава и от известията в житието на Мария Нова: „А Симеон, вла¬детелят на българите, който се наричал хри¬стиянин, мъж извънредно кръвожаден, по¬теглил тогава на поход срещу ромеите и извършил голямо клане… Симеон, владетелят на България, мъж свиреп, нахлул в земята на ро¬меите и разграбил цяла Тракия, като всичко опленил и сринал повечето от градовете чак до самите стени на Цариград. … Защото споменатият Симеон в това време, като при¬стигнал във Виза и я намерил без жители и без къщи, заповядал да сринат из основи по¬щадените от огъня стени и да разорат и засеят земята, което действително и станало, понеже времето било подходящо за това. Не би било справедливо да се отми¬не това, което станало със самия Симеон. Защото, като влязъл във Виза и намерил не¬засегнати от огъня само храмовете в нея, обикалял и оглеждал и едни определил за житници, други за жилища, трети за конюш¬ни, Като дошъл в храма на светицата и хвърлил поглед на урната, попитал тия, които били там, чия е тя. След като те му отго¬ворили и разказали за извършваните от на¬миращата се в нея чудеса, той заповядал да я отворят. Обаче когато урната била отво¬рена, изведнъж изскочил пламък и изплашил всички. Той като видял това, заповядал на своите хора изобщо да не закачат храма и поръчал на свещениците ежедневно да из¬вършват богослужение. Като заселил този град с някои от своите и като назначил някой си Вулия за началник на крепостта, той се отдалечил, за да уреди по този начин нещата и в другите градове на Тракия.” Житие на Мария Нова, ИБИ, т. 9 стр. 75-76 Кремонският епископ Лиудпранд също потвърждава за войнствеността на цар Симеон: „Начело на българите стоял храбрият и войнствен Симеон – християнин, но голям враг на своите съседи – гърците. …” ИБИ 7, ГИБИ-2, стр. 319. Но западният автор описва и някои страни на цар Симеон, които съвсем не са застъпени във византийските извори: „За този Симеон казвали, че бил „емиаргос”, т.е. „полугрък”, понеже като малък бил изучил във Византия ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел. А след това, като изоставил научните си занимания, той се отдал както казват на свято подвижничество.”. Това вече е един не толкова познат Симеон – образован и подготвящ се да стане монах – като баща си и синът си. ЛИЧНОСТТА НА ВИЗАНТИЙСКИТЕ АВТОРИ ОПИСАЛИ СИМЕОН Нека обаче хвърлим поглед върху личността на някои от посочените по-горе византийски автори. Цитирания вече Лиудпранд пише за Роман Лакапин: „А по това време те бяха управлявани от император Роман, достоен да бъде помнен и прославян от поколенията. Той беше благороден, човечен, умен и благочестив.” пак там. стр. 323. Но императорския зет и съвладетел Константин VІІ Багренородни му дава съвсем друга оценка: „… господарят Роман е бил прост и неук човек …” (ИБИ 9, ГИБИ 5 стр. 204, „За управлението на империята”). Оказва се, че Константин VІІ при сгоден случай може да оплюе всеки, включително и този, който е опазил и тронът, и него самия. Самият Роман І Лакапин, колкото и изкусен да е в писмата и речите, съвсем не тъй похвални са делата му. Той е станал император не по право, а чрез преврат. За да извърши по-бързо преврата той дори е изоставил на произвола на съдбата оцелелите в битката при Ахелой византийски войници, заради което бил осъден на ослепяване, но благодарение на привържениците му, присъдата била приведена в изпълнение. А какво да кажем за патриарх Николай Мистик, който толкова много се стреми да възпре кръвожадността на българския цар? Какво представлява човекът, който толкова пъти е призовавал царското милосърдие, който толкова пъти е укорявал царя за неговото войнолюбие. Ето един пример описан в Псамантийската хроника как Николай Мистик е постъпил със своя опонент патриарх Евтимий Синкел: „Николай кипял от гняв и веднага наредил на подходящи за това служители там пак, в синедриона, нарушавайки реда, да разкъсат одеждите му и да го отлъчат от църквата. Тогава можело да се види жалостно зрелище, по-печално от което никога и не имало. Защото разкъсвайки омофора му, те, подобно на диви зверове, започнали да го тъпчат, презирайки изображението на кръста [върху омофора]. Така и цялата свещена одежда, разкъсвайки на парчета, тъпчели, без да пощадят монашеската мантия. Когато пък прислужниците видели, че господарят им се весели и радва на това, те започнали да дърпат Евтимий за брадата, с удари го проснали на земята и, докато той лежал на пода, го ритали в ребрата, оплювали, удряли с юмруци в лицето.” Споменатият господар Николай е авторът на поредицата писма призоваващи цар Симеон към миролюбие, милосърдие и уважение към духовниците. А какво толкова е бил причинил Евтимий на Николай Мистик? Николай Мистик бил изобличен от императора в опит за преврат и притиснат от доказателствата светиня му абдикирал, като три пъти се отрекъл от патриаршеския престол. Евтимий заел вакантния патриаршески престол и това било цялото негово прегрешение. Но когато нещата опират до интереса, но Николай Мистик се оказва способен да опише и някои други качества на цар Симеон: „Слушам, чедо мое, всекидневно за благородния стремеж на душата ти и за това, че за нищо друго не се стараеш толкова много, колкото да направиш управлението непорочно и безукорно, макар че мнозина и по-рано са ми разказвали за това, за което сега говорят, обаче аз смятах думите им за празнословие и тях — за врагове на твоята добродетел. Тъй като си мислех, че те измислят тези неща само за да те укорят, аз на повечето казвах, че такова обвинение е неуместно спрямо един от бога поставен владетел. Аз казвах, че човек, който почита благочестието, обича правдата, уважава справедливостта и се стреми [да остави подире си] добро име и добър спомен, никога няма да се стреми към тирания, защото само тиранинът като чужд на всичките тези качества, но изпълнил жалката си душа с противното, се обхваща от тази страст. … Аз, чедо мое, както ти казах по-горе, те обичам от цялата си душа с чиста духовна любов като най-верен християнин, като най-справедлив, като най-благоразумен, като служител на Бога във всичко, стремейки се да му угодиш, особено като чувам от мнозина, че ти денем и нощем не преставаш да молиш бога да ти прости за предишния ти поход против християните и по всякакъв начин с пост, със сълзи, със съкрушение на сърцето — се стараеш да очистиш себе си от този грях. И като зная това твое прекрасно желание и другите ти добродетели, за които беше думата аз те обикнах от цялото си сърце.” Разбира се ако се постави въпроса какво е направил светиня му за предотвратяване на войните, то ето как самия Николай Мистик описва поведението за времето, в което се подготвяло нападение срещу България: „И те поискаха аз да напиша това писмо. Но аз, наивникът— признавам грешката си и укорявам моето нещастие, — не зная как се забавих за тази поръчка, изглежда, заради някои от моите грехове, които ме накараха да се забавя, отчасти и понеже предполагах, че тъй като съгласно техните думи придвижванията на войските стават само привидно и външно, не ще се дойде до истинска война, нито пък това раздвижване ще доведе до кланета и кръвопролития. Заради това именно на мене ми се струваше, че изпращането на нашето писмо е прибързано. Ето какао задържаше желанието ми, чедо мое, да ти пиша още преди началото на тази пагубна война.” Иначе казано Византия е била набрала огромна армия и патриархът си е мълчал надявайки се българите да бъдат изненадани и смазани, но в битката при Ахелой се случило друго и когато военната мощ на империята била съкрушена, той чак тогава започнал да мисли за мир. И след като вече на два пъти се прокраднаха и доста положителни описания за цар Симеон, то възниква въпросът дали има и други автори, които са го описали малко по различно от кръвопиец. Такива автори разбира се има. Запазили са се преписки, от които се вижда един съвсем различен образ – на човека създал „Златния век” на България, на книжовника Симеон: „Благоверният цар Симеон, като изучи божественото писание, книгите всички — стари и нови, християнски и дохристиянски, на всичките учители нрава и обичая и мъдростта на всеки разум” и също „Великият между [царете цар Симеон], възжаждал със желание пресилно — той, мощният владетел, — да открие познанията, скрити в дълбината на тез труднодостъпни книги” Но не само българските автори се изказват хвалебствено за цар Симеон. Охридският архиепископ Теофилакт също дава изцяло положителна оценка за царя, при все че от писмата му се вижда, че определено не е бил българофил: „Наследник на всичко станал брат му Симеон, който пръв бил провъзгласен за цар на българите. Михаил го родил по свой образ и подобие (Бит. 1, 26) и той съхранил неподправени чертите на неговата доброта. Към всички бил прям и добър и особено към тези, които проявявали чистота на нравите и [водели] напълно християнски живот. Той показвал гореща вяра и ревността към божия дом го разяждала (Псал. 68, 10). Затова той допълнил това, което при баща му липсвало (1 Кор. 16, 17), като засилил божествената проповед, непоклатимо утвърдил православието в построените навсякъде църкви и създал равен и широк път за божия закон.” За строителната дейност на цар Симеон българската столица Велики Преслав е едно мащабно доказателство. ПОЛИТИКАТА НА МАКЕДОНСКАТА ДИНАСТИЯ През 867г. във Византия бил извършен поредния държавен преврат, в резултат на който на престола се възкачил Василий І, който поставил началото на една нова династия – Македонската. Василий І бил слаб военачалник, но достатъчно умен да прецени трезво способностите си и да се насочи към финансовото стабилизиране на империята. Политиката му осигурила мирни двустранни отношения с България, което позволило и на Борис Михаил І да не е въвлечен във военни действия по южната граница. Управлението на Василий І макар да не било белязано с военни успехи финансово и стопански подготвило възхода на Византия, наречен от Иван Божилов „Македонски ренесанс” (България 681-1981, С., 1981, стр. 90-91). Божилов групира императорите от Македонската династия на две групи: „Докато „императорите-интелектуалци” се стараели с всички сили да докажат, че този византийски ред е „естествен и исторически факт, съобразен с божията воля”, то „императорите-воини” положили всички усилия чрез организираните и ръководените от тях кампании да осъществят на дело така добре обоснованата политическа програма”. Вторият владетел от Македонската династия Лъв, макар наречен Мъдри заради интелектуалните си занимания с многобройните си бракове предизвикал раздор в църквата, а рушветчийството на бащата на една от тези дами станало причина за първата война с цар Симеон. След като в крайна сметка загубил войната, Лъв все пак проявил съобразителност да направи необходимото да се възобнови мирът между двете държави. Когато през 912г. обаче Лъв починал нововъзкачилия се на трона император Александър отказал да поднови мира с България, което довело до нова война. След година управление и след като направил доста поразии Александър починал, като на престолът останал малолетния му племенник Константин VІІ. Регентството начело с патриарх Николай Мистик положило усилия да се възобнови мирът с България, но всичко било провалено от извършения преврат от майката на малолетния император Зоя. Тя отхвърлила постигнатите мирни споразумения с цар Симеон и военните действия били подновени. Съкрушителният разгром на византийската армия при Ахелой подкопало позициите на Зоя и в резултат на поредния преврат Роман Лакапин поел управлението, като първоначално бил провъзгласен за василеопатор, а после и за съимператор (920г.). Роман Лакапин наистина положил усилия да се възстанови мирът с България, но без Византия да признае териториалните придобивки постигнати от цар Симеон в предходните войни. Така до края на управлението на цар Симеон не бил постигнат мир, тъй като едните отказвали да признаят българските завоевания, а царя не искал да върне завзетите територии. Мирният договор бил сключен едва при управлението на цар Петър, който върнал спорните земи на Византия, но получил признание на царската си титла, а на българският църковен глава било признато патриаршеско достойнство. Последвал дълготраен мир, който обхванал управлението на Роман І Лакапин, Константин VІІ Порфирогент и Роман ІІ Лакапин. Наистина Византия се опитала безуспешно да предизвика война между българи и маджари, но за времето си това наистина е бил доста дълготраен мирен период. С идването на власт на „императорите воини” Василий ІІ, Никифор ІІ и Йоан Цимисхий ситуацията коренно се променила, при все че в България управлявал миролюбивия цар Петър. Никифор ІІ успял да подтикне руския княз Светослав да нападне България, а след като бил убит при поредния преврат новият император Йоан І нападнал България и превзел Преслав. Василий ІІ завършил завоюването на българските земи без да се смущава нито от призивите за мир на българските владетели, нито да се колебае дали да ослепи 15 000 души. В крайна сметка се вижда, че мирните години на Борис-Михаил и Петър І са се дължали по-скоро на миролюбието на Василий І, Константин VІІ, Роман І и Роман ІІ, но при други византийски императори периодите съвсем не били мирни. Тъй че е било напълно възможно, ако управлението на цар Симеон І е съвпаднало с това на Василий І, то този български владетел да останеше в историята като строител на църкви и книжовник.