Galahad

Възможно би било и успешно въстание, но не и точно по времето на Априлското. Но можеше да е по времето на ПСВ. А Бисмарк правилно се е ориантирал, но страхливо се е реализирал обричайки на провал Германия в две световни войно напред. Ако Германия и Австро-Унгария на Берлинския конгрес твърдо са подкрепили Сан-Стефанска България, то исторята на Европа можеше да е друга. На практика Германия, с Австрия, Русия и Балканските и сателити щяха да се озоват срещу разбитата Турция, Англия и Франция. САЩ още е нямал позиицитиите от ПСВ. Испания и Италия тъй или иначе не са се оказали решаващ фактор. Вероятно Бисмарк си е дал сметка, че при това положение Англия и Франция биха предпочели Сан-Стефанска България, която обаче в един момент може да се окаже техен съюзник срещу съюзната на Германия Турция. Но пък от друга страна си е струвало да се рискува - в крайна сметка България е била съюзник на Германия и Австрия и така те предварително са обезсилили съюзника си, а от там и себе си.

За съжаление през социализма историята се подменяше с вицове. Карикатурите на Бешков пък си бяха несъмен извор на историческо познание - коя червена бабичка не носи в сърцето си идеята, че главата на Стамболийски е била поднесена от "кървавия професор" на сребърен поднос на цар Борис ІІІ и че бай Ганьо не е убил Алеко? След смъртта на Сталин е прокарана идеята, че предателят Димитров не е бил първожрец на култа към неговата личност, а борец срещу това и дори жертва. Разбира се "Застоят" при Брежнев стопира всичко, тъй че мъченичеството на Димитров не може да се развие и той просто си остана верен слуга на Великия СССР. В случая Сталин и Тито са ес оказали големите играчи, а нашите Димитров и Костов са изпълнили ролята на помиярите, дето така и не са разбрали къде да се умилкват, та са били наритани от всички. В началото Тито е фаворит на Сталин, защото е по-незначителната личност с по-силна опозиция в страната си. В България силният противник на Димитров е Борис ІІІ. Но Борис умира, а Германия губи войната. С това си заминава и обединена България. Тъй че Сталин вече не се е нуждаел от противовес и македонска нация. Съотношението на силите се е променило. Димитров си е Героят от Лайпциг, но България е сред загубилите войната и нейната тежест не е голяма. Тито доскоро е бил водач на една от фракциите на съпротивата в Югославия, но пък страната му е сред победителите. Там не се разпорежда окупационна комисия и той може да действа доста по-свободно. Тъй че за едните се оказва възможно да се измъкнат от перспективата да са колония на СССР, а на Сталин му остава единствено да попречи и други да се пиркачат към тях. Политиката е мръсно нещо и ситуацията не е била лека, но това никак не оправдава двамата нашенци. Борис ІІІ е бил в много по-трудна ситуация и въприки това е успял да запази доста голяма самостоятелност в действията си.

Аз бих препоръчал консултация със сексолог при това с участието на двамата партньори. Информацията, която е дадена тук е доста оскъдна, за да се разбере какъв е проблемът. Да не говорим, че е само от единият партньор. Много ме съмнява обаче на двамата да им се отвори приказката пред 20 кибици, дето търсят постоянно с какво да се развеселят на сексуална тематика. Възможни са много причини: 1. Натовареност с проблеми - служебни, семейни и т.н. Стресът се отразява негативно. 2. Твърде голяма настъпателност на партньорката - човек отбягва онова, което има в излишък. Хиперлюбвеобилността води до студенина. Разбира се възможно е да има още много причини. Тъй че трудно ще се намери решение от две изречения информация. Що се отнася до някои от предложенията за разнообразяване на техниките - може да има ефект, но ще е краткотраен, ако причината е различна от монотонен секс. Тъй че най-добре е да се потърси индивидуален подход.

Обесването на Трайчо Костов е едно от най-хубавите събития след 1944г., в които на България й е било провървяло. И то страшно много. Защото Югофедерацията е щяла да изтрие завинаги България от лицето на земята. В нея нямало да влезе България, а федеративните области Македония, Добруджа, Мизия, Тракия, Шопско и Родопите. Докато Трайчо Костов е бил на власт в Пиринския край започва процес на македонизация, като "българеещите" са били репресирани и се е стигало до там, че в училищата да снемат портретите на Ботев и Левски и да ги сменят с ликът на Тито. Тъй че Трайчо Костов е получил това което най-много заслужава всеки предател. За съжаление последиците от тези събития в Скопска област са трагични - там сега вече няма българи, а "антички македонци".

МУТАТОРИЙ (лат. mutatorium, от mutatio — "смяна, промяна") — в византийския храм — специално помещение, в което императора почивал, переобличал се (от тук и името) и приемал молители.

На 9.9.1944г. се преминава от капитализъм, към държавен капитализъм. Ако това е революция, то трябва да имаме такава и през 1393-1397г. когато турците завладяват България и се минава от феодълизъм към държавен феодализъм. Тъй да се каже такава "революция" с братска чужда помощ се е осъществявала. Иначе както стана дума в една друга тема кърджалийското време в Осм. империя изиграва ролята на революция. Макар да се се слави точно с това, то сериозно подронва феодалните устои на Осм. империя. Тъй че след него съвсем логично идват "Нощта на дългите ножове" (ликвидирането на еничарския корпус", Гюлханския хатишериф и т.н.) Ако погледните примерно черквите преди и след кърджалийския период ще доловите разликата - първите са малки и схлупени, а вторите са вече от едно друго време - високи, светли и представителни. 10.11.1989г. - ами ДС преди това беше поело нещата и продължава да управлява. Тъй че все още не сме имали революция, но дали още дълго ще е така е съвсем втори въпрос.

То се е развила цяла теория за дръстърските патриарси - как не можело да е Преслав, защото бил нов център и е трябвало да е в стар епископски център като в Дръстър, ама патриарха седял в Преслав като днешния Неврокопски митрополит в Благоевград и т.н. Но истината е, че след падането на Велики Преслав има една миграция на патриарха до установяването в Охрид, а Силистра е нормално да е първата спирка, защото там е бил Светослав. Що се отнася до изброените "дръстърски патриарси", то имаме печат на Леонтий, но той е само дръстърски епископ. Разбира се не е задължително да е точно печат. Василий ІІ пък говори за архиепископски център, а не патриаршески, което ще рече, че може да е имала такива функции между покръстването и учредяването на патраиршията. При всички случаи обаче си имаме и епископ Константин Преславски. Тъй че просто трябват нови данни за да се каже нещо по категорично.

Патриарха също е епископ - първият сред епископите на поместна църква. След като има синтрон, то вероятно е епископска, т.е. може да е била ползвана от патриарха. Относно цитата - това е твърде сбита информация за да се разбере дали е вярна. В текста липсват данни за строителните периоди. Туй е нещо, като историята на България да се напише така: "Аспарух преминал Дунава, а пък Тодор Живков подал оставка". Това "ПАТРИАРШЕСКАТА БАЗИЛИКА В ДРЪСТЪР – ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНА РЕКОНСТРУКЦИЯ" на д-р Стела Дончева вече е доста по-определено, но несъмнено има доста големи изсилвания: На каква база се твърди, че Симеон не е обяавил града по-рано за резиденция - нали има и такава версия, че се самообявил за цар, а главата на БПЦ за патриарх. Докато не се намери надпис, че това е патр. храм, смятам, че добавката "вероятно" пред бомбастичните названия е напълно разумна. Не е напълно сигурно, че Силистра е била резиденция на патриарха. Имаме сведение, че Цимисхий като завзел България е свалил патриарха, но той може да е бил в Силистра, защото там се е намирал и Светослав.

Честит рожден ден!

Аха! Сега разбрах. Никой не може да черпи права от собственото си противоправно нападение. При неизбежната отбрана потърпевшия е и този, който е извършил нещо противоправно и не може да се облагодетелства от това. При крайната необходимост потърпевшият вина за възникването на обстоятелството наложило да се прибегне до тези извънредни мерки. Тъй че няма пречка той да черпи права, защото от негова страна няма противоправно поведение.

Ами то от агент Тервел - или глупости, или нищо. Но поне и без ДНК се видя, че от двете страни на границата живее един и същ народ, единственият дето все още не е набил яко шута на доносниците си. Тъй че насладете се на арията на агент Тервел и хора на Скопските доносници.

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 38 АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 40

Това последното нещо не го разбрах. При неизбежната отбрана няма отговорност за вреди, а само при крайната необходимост. Като конструктивна схема крайната необходимост си е своего рода неоснователно обогатяване, защото се причиняват вреди, за да се предотвратят по-големи вреди. Но се компенсират само причинените вреди, а няма подялба на ползата. Напр. взимаш чужд пожарогасител и си изгасяш колата, в която има куфар с 1мл.€ докато пожарът е още малък. Собственика на пожарогаситела обаче получава само ново зареждане на пожарогаситела, но не и дял от стойността на спасеното с неговия пожарогасител имущество. Иначе гражданското право по отношение на вината е извратено и предвижда безвиновна отговорност. Макар на мен да не ми се струва безвиновно да се поставят саксии по первазите така, че лесно да могат да паднат или да се пуснат добичетата да правят бели.

В такъв случай значи е епископска черква.

Това разбира се не е така. Атрибутите имат по-голямо значение при статуите, но при тематичните композиции, като тези от Пергамския олтар се пресъздават сцени от митологията и участниците на са толкова трудно установими. Освен това имаме и описания от антични автори като Страбон и Плиний Стари, които също дават информация за стигнали и нестигнали до нас обекти. Германците не са наш агент Тервел дето изтърсва първата глупост дошла му на устата. За Пергамския олтар са направени множество проучвания и изследвания: Michael Pfanner: Bemerkungen zur Komposition und Interpretation des Großen Frieses von Pergamon. In: Archäologischer Anzeiger. 1979, S. 46-57. Rudolf Fellmann (Hrsg.): Antike Welt auf der Berliner Museumsinsel. von Zabern, Mainz 1990 (Sonderheft der Antiken Welt), ISBN 3-8053-1186-9. Max Kunze, Volker Kästner: Antikensammlung II. Der Altar von Pergamon. Hellenistische und römische Architektur. Henschelverlag, 2. Auflage, Berlin 1990, ISBN 3-362-00436-9. Bernard Andreae: Laokoon und die Kunst von Pergamon. Die Hybris der Giganten, Fischer, Frankfurt am Main 1991 ISBN 3-596-10743-1 Hans-Joachim Schalles: Der Pergamon-Altar zwischen Bewertung und Verwertbarkeit, Fischer, Frankfurt am Main 1991 ISBN 3-596-23935-4 Staatliche Museen zu Berlin. Preußischer Kulturbesitz. Antikensammlung (Hg.): Die Antikensammlung im Pergamonmuseum und in Charlottenburg. Auch Antikensammlung Berlin, von Zabern, Mainz 1992, ISBN 3-8053-1187-7. Max Kunze: Der Pergamonaltar. Seine Geschichte, Entdeckung und Rekonstruktion. von Zabern, Mainz 1995, ISBN 3-8053-1468-X. Mechthild Amberger-Lahrmann: Anatomie und Physiognomie in der hellenistischen Plastik. Dargestellt am Pergamonaltar, Steiner, Stuttgart 1996 (Abhandlungen der Geistes- und Sozialwissenschaftlichen Klasse / Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Jg. 1996, Nr. 10) ISBN 3-515-06978-X Wolf-Dieter Heilmeyer (Hrsg.): Der Pergamonaltar. Die neue Präsentation nach Restaurierung des Telephosfrieses. Wasmuth, Tübingen 1997, ISBN 3-8030-1045-4. Thomas Cramer: Die Marmore des Telephosfrieses am Pergamonaltar. Berliner Beiträge zur Archäometrie, Bd.15, 1998 S. 95-198, ISSN 0344-5089 Wolfgang Radt: Pergamon. Geschichte und Bauten einer antiken Metropole, Primus, Darmstadt 1999 ISBN 3-89678-116-2 Wolfgang Radt, Walter Eder, Albrecht Berger: Pergamon. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 9, Metzler, Stuttgart 2000, ISBN 3-476-01479-7, Sp. 543–561. Hans-Joachim Schalles: Pergamonaltar. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 15/2, Metzler, Stuttgart 2002, ISBN 3-476-01488-6, Sp. 211–215. Huberta Heres, Volker Kästner: Der Pergamonaltar. von Zabern, Mainz 2004, ISBN 3-8053-3307-2 François Queyrel: L’Autel de Pergame. Images et pouvoir en Grèce d’Asie, Editions Picard, Paris 2005, ISBN 2-7084-0734-1. Thomas Cramer: Multivariate Herkunftsanalyse von Marmor auf petrographischer und geochemischer Basis. Das Beispiel kleinasiatischer archaischer, hellenistischer und römischer Marmorobjekte der Berliner Antikensammlung und ihre Zuordnung zu mediterranen und anatolischen Marmorlagerstätten. Dissertation TU Berlin 2004 (URN: urn:nbn:de:kobv:83-opus-7426, online). Françoise-Hélène Massa-Pairault: La Gigantomachie de Pergame ou l’Image du Monde (= Bulletin de correspondance hellénique Suppl. 50. ). École Française d'Athènes, Athen 2007, ISBN 2-86958-201-3. Sebastian Prignitz: Der Pergamonaltar und die pergamenische Gelehrtenschule, Verlag Willmuth Arenhövel, Berlin 2008, ISBN 978-3-922912-68-2 Thomas Cramer, Klaus Germann, Wolf-Dieter Heilmeyer: Marble objects from Asia Minor in the Berlin Collection of Classical Antiquities: stone characteristics and provenance − In: Yannis Maniatis (Hrsg.): ASMOSIA VII. The Study of Marble and Other Stones in Antiquity – Proceedings of the 7th International Conference of the Association for the Study of Marble and Other Stones in Antiquity. Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. Supplèment 51, Athen 2009, ISSN 0007-4217, S. 371-383.

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 37 (Обща хроника от Яков Кирианит)

Не е точно така. НОЛ са лицата, които може да носят нак. отговорност - вменяеми и т.н. Субект на престъпление е лицето, които отговаря на необходимите признаци за да извърши дадено престъпление. Поняког а не е достатъчно някой само да е пълнолетен и вменяем, а трябва да притежава и някои допълнителни качества за да може да извърши дадено престъпление - такива са напр. "Длъжностно лице", "родител", "военнослужещ" и т.н. По тази причина за обида на моделатор може да слагаме само бан, а не да тикваме в затвора като за обида от военнослужещ на командир пред строя. Когато започнеш да изучаваш Специалната част, то за всяко престъпление ще трябва да можеш да посочиш кой може да е субект на конкретното престъпление - дали може да е всеки, дали може да е само длъж. лице, родител и т.н.

Най-големият католически храм в света все пак има някаква обосновка, защото събира много хора, а това е полезно особено в един голям град. На доста места в България сега службите по Великден се водят направо в черковния двор, а където дворът е по-малък и с ниска ограда в него е само клира, а богомолците са си направо извън оградата. Що се отнася обаче до гигантската статуя на Левски, то това си е по-скоро гавра с неговата личност. Грамадните статуи са за "личности-въздух под налягане" (затова често са и кухи ) като др. Димитров, др. Ленин, др. Сталин и др. Живков. Разбира се и др. Альоша. Гигантоманията често е опит да се компенсира липсващото съдържание.

Ами линкове няма да дам, а ще посоча заглавия. С Гугъла като се сложи заглавието и автора ще се открие. Има обаче една съществена подробност, която може би е добре известна - това, което е он-лайн е сканирано, което ще рече, че качеството на снимките не е много добро. В някои случаи детайлите на монетите са много важни, независимо, че тук редовно се намират и такива, дето да сложат снимка на някакво размазано петно и да попитат какво е (е, има опити и тази подробност да пропуснат и просто да кажат цвета на монетата и да сложат някакво тяхно си описание). Византия Византийские монеты, И.И. Толстой, 1912-1914, 1991. Die Münzen der Komnenen von Trapezunt, Retowski O, 1910 Traité des monnaies grecques et romaines, E. Babelon Catalogue of the Byzantine coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection, M.F. Hendy, A.R. Bellinger, P. Grierson, 1992, 1993, 1999 Byzantine Coins, P. Grierson, 1982 Гръцки Greek Coin Types and Their Identification, R. Plant, 1979 Български и тракайски Catalog Of Bulgarian Coins, Любен Иванов, Инес Лазарова, 2004 Радушев А. - Каталог на Българските средновековни монети IX–XV - 1999 Дочев К. Монети и парично обръщение в Търново (XII-XIV в.) Монетите на тракийските племена и владетели. Том първи, Йорданка Юрукова Разбира се има още много. Но предполагам, че като се сложи това в търсачката ще се открият още много заглавия. Някои издания са стари, но много реномирани. Други са нови и все още не са се покрили с такава слава. Все пак ще дам и един линк, макар да не е за книга, а за презентация на книга. АРХЕОМЕТРИЧЕН АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ МОНЕТОСЕЧЕНИЯ, В. Овчаров Много пъти сме говорили, че ранните монети на ВБЦ, а вероятно и монетите на ПБЦ са имитации на византийските. Повече по въпроса разбира се има не в нашата, а в руско- и англоезичната литература. Един от основните способи за идентифицирането на монетите е по рудника, но по този въпрос е работено доста малко. В тази насока за съжаление и книгата е доста незадоволителна. Но пък ако има интерес към нея то се предполага, че ще се продължи работата в тази насока и ще излязат допълнени издания с много повече данни.

Опасявам се, че няма голям смисъл посред зима да дремеш цяла нощ пред вратата на хана в засада и да влезеш вътре с гръм и трясък. Левски е имал опции не само да се гръмне, ами и да избяга. При проверка на чистотата на пътя се взимат мерки ако проверяващия бъде хванат, то другите да разберат. А и е малко вероятно по никое време да са очаквали изненада пред хана при положение, че турците лесно е можело да влязат вътре. По-скоро турците са чякали да излезе някой, с който са си имали приказка. Марин Поплуканов колко е бил верен е под въпрос, но определено за разлика от поп Кръстьо се е оказал доста заможен. Въпросните хора са се самообявили след Освобождението за най-верните, но втори е въпросът доколко Левски е бил на това мнение.

При все това остава доста как да се изразя срамния факт, че българската черква в Цариград се ремонтира със средства на истанбулската община. Второто основно перо са частните дарители. Както обикновено българската държава е "Някъде там".

Надгробните надписи ги включвам в раздела с българските летописи като приложение "Кратки летописни бележки". А този списък са документи на бълг. владетели, както и сведения, в които изрично е посочено, че е имало някакъв писмен документ. Последното се оказа необходимо, защото битува мнението, че документите не просто не са запазени, а въобще ги е нямало. Както обаче се вижда имаме доста изрични сведения за наличието на такива документи. Списъкът разбира се все още не е пълен.

Ами следваме разказа, който ти цитира, по-точно направих малко връщане към момента,в койт овсе още е можело да се направи нещо. Та пита се в задачката защо заптиетата до един момент улавят който е излязъл, а чак след това тръгват да влязат? И защо човекът по никое време е тръгнал да излиза? Дали пък турците не са чакали да излезе, та първо да разменят 1-2 думи и чак тогава да тръгнат да влизат. А и другият момък дали от сън се е притеснил или е размислил доколко е добре да остане в ханчето докато турците атакуват? Нали сънищата са проекция на мислите, които вълнуват човека преди да заспи? Дали двамата спътници не са размислили, че ако "апостола със стрихинина" бъде обесен няма да им се налага занапред в студените зимни нощи да обикалят по полята рискувайки да попаднат на засада и да ги убият?

Чел си за златната и си прескочил за по-малко благородните монети. Утигури и кутригури може да са алтернативни названия на българи и сувари. Последните се описват като обособен, но много близък до българите народ. Освен при Сувар до Волжка България се предполага, че е имало такава сателитна автономна област и на Дунавска България - Трансилвания. Сещате се - Салан и пр., и пр.

Опасявам се, че Андропов и Черненко управляваха кратко за да могат да бъдат оценени. Може би е въпрос на време да се разбере дали единствения начин за сдаване на поста е станал по естествен път или развода с властта е бил по италиански.